Включвам RE:TV по сред нощ и виждам цици!
Танцуващи цици пред екрана замъгляващи съзнанието на хората.
Сега когато вече няма живот в тази телевизия на екрана се появява нещо, от което тя се нуждаеше за да оцелее.
Както много неща в живота ни уви, най-долните и най-мръсните движат света.
Сега когато няма живот в телевизията, рекламодателите могат да видят "големи възможности" зад малкия екран.
Нека не забравяме какво движи света!
P.S.
Циците по RE:TV бяха в темата на филм за момичетата от CRAZY HORSE който, но можах да изгледам докрай (за мое съжаление)защото се замислих за много неща...
06 декември 2009
11 ноември 2009
Ревю на Рошавата гарга
Тази вечер присъствах на представяне на новата колекция на модна къща Рошавата гарга.
Поканата ни бе предоставена от добри приятели (благодаря Ви скъпи), които бяха възпрепятствани да посетят събитието или не бяха достатъчно заинтересовани и въпреки, че ни дойде малко внезапно успяхме да присъстваме.
От гледна точка на модата "Събитие" е малко силна дума, но уважавайки масовото разбиране за светско събитие - може да се нарече такова.
Самата покана лъхаше на лукс. Освен доброто и стилно изпълнение беше представена в опаковка с компакт диск съдържащ кратък клип с интро към събитието.
От една страна клипа е хубав (графичната част), но коментара и текстовото представяне е пълен провал. Първо текста звучи като от древно-социалистически пропаганден клип, и второ материала описва събитие, което вече се е случило, а всъщност поканите са раздадени още преди то да се случи и човек като мен почва да си задава едни въпроси...
Мястото - хотел Кемпински-Зографски, беше от класа и само по себе си филтрираше посетителите, тежката обстановка, балната зала и нашето закъснение ни накараха да останем прави и да се чувстваме като наказани за своето порядъчно закъснени. Но в търсене на място за маркиране блуждаейки край пълния с луксозни автомобили паркинг (включително два еднакви Ролс-ройс-а) изпуснахме официалния старт на ревюто. От друга страна правостоящите ни места ни дадоха по-добра перспектива за снимане на моделите, така че сега мога да ги коментирам малко.
Не съм експерт в модата, но напоследък ми се случва да се пооглеждам тук-там и се опитвам да си изградя някакво мнение.
Е, за Рошавата гарга очакванията ми бяха по-големи. Хубавото ателие и магазин на улицата, на която живееха баба и дядо, като бях малък ми навяваше положителни настроения. Витрината е малка, винаги с хубав тоалет и винаги навяващ развяти от вятъра черни пера. Поради това предварително настроение, очаквах да видя нещо стилно, рошаво изтънчено и уникално. Вместо това обаче като изключим рашавото, всичко беше не на място. Освен няколко относително стилни тоалета всички модели бяха твърде неглиже. Подредбата варираше в някакъв ритъм: рокля, палто, палто с рокля, суитчър с нещо, клин с тениска и кецове All Star - много кецове. Chuck Taylor ако беше жив щеше да е на почетно място в центъра, а моделите щяха да му искат автограф. На всеки 4-5 момичета излизаше момче с някакви дрехи които се губеха на фона на феерията от прически и цветове. Опитвах се да разбера дали мъжките модели бяха като пауза между различните теми на дамското или нещо допълващо, но във всеки случа момчетата приличаха на духове, които просто се прокрадваха между другото.
Малкото рокли, които се разходиха бяха с такива деколтета, че повече приличаха на подноси, в които са сервирани огромни желирани сладкиши. Добре, че музиката беше достатъчно силна та да заглушава примляскването на мъжката част от публиката и завидното Уаау! на женската такава.
Освен многото кецове и разхвърляни тиинейжъски облекла имаше разнообразие от стилни обувки, някои от които с удивително високи токове. Не знам как ходеха манекенките (на тях това им е работа), но нормална жена не би могла да ходи на такива. И не, нямам предвид 10-12 см токченце, говоря за 15 и нагоре! С какъв мъж трябва да излиза такава жена, за бога!?!?!
Е модата изисква жертви!
Манекенките обаче се движеха с такава кръшна походка, че ако приемем за нормално жените да затварят шкафчета с ханша си, тези там затваряха вратите на съседните помещения само правейки вятър със своята снага.
В общи линии впечатлението което ми остана е:
- Не достатъчно стил за такова събитие. Все пак преобладаващата част от публиката бе от класни хора, а модата която се разходи по подиума бе по скоро за децата и внуците им.
- Малкото Стил бе твърде брутален. Наистина се стрясках от време на време! Но пък живеем в 21-ви век, а дори той напредва вече
- Мъжката мода беше за 14-16 годишни - изключително, а момичешката на 65 процента (трябваше да доведа дъщеря си)
Прическите бяха на ниво поне така както си ги представях гарваново буйни и феерични.
- Някои детайли (които успях да забележа) носеха полъх на мода и по скоро на оригиналност.
Като представление повече ме впечатли представянето на младите дизаинери от академията, които също имах шанса за гледам в Склада
Смятам, че това вече е изкуство и като продукт, и като организация.
А от гледна точка на модна проява мисля, че това е много по-изящно постижение.
Поканата ни бе предоставена от добри приятели (благодаря Ви скъпи), които бяха възпрепятствани да посетят събитието или не бяха достатъчно заинтересовани и въпреки, че ни дойде малко внезапно успяхме да присъстваме.
От гледна точка на модата "Събитие" е малко силна дума, но уважавайки масовото разбиране за светско събитие - може да се нарече такова.
Самата покана лъхаше на лукс. Освен доброто и стилно изпълнение беше представена в опаковка с компакт диск съдържащ кратък клип с интро към събитието.
От една страна клипа е хубав (графичната част), но коментара и текстовото представяне е пълен провал. Първо текста звучи като от древно-социалистически пропаганден клип, и второ материала описва събитие, което вече се е случило, а всъщност поканите са раздадени още преди то да се случи и човек като мен почва да си задава едни въпроси...
Мястото - хотел Кемпински-Зографски, беше от класа и само по себе си филтрираше посетителите, тежката обстановка, балната зала и нашето закъснение ни накараха да останем прави и да се чувстваме като наказани за своето порядъчно закъснени. Но в търсене на място за маркиране блуждаейки край пълния с луксозни автомобили паркинг (включително два еднакви Ролс-ройс-а) изпуснахме официалния старт на ревюто. От друга страна правостоящите ни места ни дадоха по-добра перспектива за снимане на моделите, така че сега мога да ги коментирам малко.
Не съм експерт в модата, но напоследък ми се случва да се пооглеждам тук-там и се опитвам да си изградя някакво мнение.
Е, за Рошавата гарга очакванията ми бяха по-големи. Хубавото ателие и магазин на улицата, на която живееха баба и дядо, като бях малък ми навяваше положителни настроения. Витрината е малка, винаги с хубав тоалет и винаги навяващ развяти от вятъра черни пера. Поради това предварително настроение, очаквах да видя нещо стилно, рошаво изтънчено и уникално. Вместо това обаче като изключим рашавото, всичко беше не на място. Освен няколко относително стилни тоалета всички модели бяха твърде неглиже. Подредбата варираше в някакъв ритъм: рокля, палто, палто с рокля, суитчър с нещо, клин с тениска и кецове All Star - много кецове. Chuck Taylor ако беше жив щеше да е на почетно място в центъра, а моделите щяха да му искат автограф. На всеки 4-5 момичета излизаше момче с някакви дрехи които се губеха на фона на феерията от прически и цветове. Опитвах се да разбера дали мъжките модели бяха като пауза между различните теми на дамското или нещо допълващо, но във всеки случа момчетата приличаха на духове, които просто се прокрадваха между другото.
Малкото рокли, които се разходиха бяха с такива деколтета, че повече приличаха на подноси, в които са сервирани огромни желирани сладкиши. Добре, че музиката беше достатъчно силна та да заглушава примляскването на мъжката част от публиката и завидното Уаау! на женската такава.
Освен многото кецове и разхвърляни тиинейжъски облекла имаше разнообразие от стилни обувки, някои от които с удивително високи токове. Не знам как ходеха манекенките (на тях това им е работа), но нормална жена не би могла да ходи на такива. И не, нямам предвид 10-12 см токченце, говоря за 15 и нагоре! С какъв мъж трябва да излиза такава жена, за бога!?!?!
Е модата изисква жертви!
Манекенките обаче се движеха с такава кръшна походка, че ако приемем за нормално жените да затварят шкафчета с ханша си, тези там затваряха вратите на съседните помещения само правейки вятър със своята снага.
В общи линии впечатлението което ми остана е:
- Не достатъчно стил за такова събитие. Все пак преобладаващата част от публиката бе от класни хора, а модата която се разходи по подиума бе по скоро за децата и внуците им.
- Малкото Стил бе твърде брутален. Наистина се стрясках от време на време! Но пък живеем в 21-ви век, а дори той напредва вече
- Мъжката мода беше за 14-16 годишни - изключително, а момичешката на 65 процента (трябваше да доведа дъщеря си)
Прическите бяха на ниво поне така както си ги представях гарваново буйни и феерични.
- Някои детайли (които успях да забележа) носеха полъх на мода и по скоро на оригиналност.
Като представление повече ме впечатли представянето на младите дизаинери от академията, които също имах шанса за гледам в Склада
Смятам, че това вече е изкуство и като продукт, и като организация.
А от гледна точка на модна проява мисля, че това е много по-изящно постижение.
31 октомври 2009
за кризата
В бизнес средите в България упорито се говори за Кризата и постоянно се натяква как се отразява тя на бизнеса и обществото. Намаляването на оборота, свиването на разходите, намаляването на заплатите на служителите и подобни негативни фактори и последствия се наблюдават все по-масово в почти всички фирми.
Разбира се тези явления са не само в България, но и в целия свят. Особеното при нас, което ми прави впечатление, е че българските мениджъри постоянно говорят(говорим) за кризата и с това, като че ли се засилва усещането за "криза".
От една страна използваме думата КРИЗА като обяснение на намалените печалби и правим всичко възможно за компенсиране на свиването на бизнеса ни.
От друга страна говорим за КРИЗА, когато се налага да търсим методи за намаляване на разходите, притискане на доставчиците, намаляване на заплатите съкращаване на разходите и други "не-популярни" мерки.
Разбира се това са напълно нормални действия за справяне с настъпилата вече криза.
Както знаем в Западна Европа кризата (отново я споменавам сякаш няма друга дума за това), отдавна е факт и дори вече отшумява. Не в смисъл, че бизнеса се раздвижва, ами просто хората отдавна са свикнали да живеят в такива трудни времена. Разликата, която забелязвам при българите и Западно Европейците (с американци нямам бизнес в момента), е че при разговори и кореспонденция ние често говорим за кризата, а те никога не я споменават. По един или друг начин отбягват тази дума и дори тази тема при свободни разговори.
Когато българи и Италианци например говорят за бизнес, винаги българите първи задават въпроса "Как усещате кризата?" А италианеца често ще отговори "Ами справяме се..." и ще смени темата. Същото е и с Северните народи. Дори ще го обърнат на шега някак си. Докато ние сме се вкопчили в тая Криза (като удавник в сламка (ама метална)), хората отдавна са се настроили да не мислят негативно за това и да гледат напред.
Дали е така и с всичко останало оставям на всеки да си отговори...
Разбира се тези явления са не само в България, но и в целия свят. Особеното при нас, което ми прави впечатление, е че българските мениджъри постоянно говорят(говорим) за кризата и с това, като че ли се засилва усещането за "криза".
От една страна използваме думата КРИЗА като обяснение на намалените печалби и правим всичко възможно за компенсиране на свиването на бизнеса ни.
От друга страна говорим за КРИЗА, когато се налага да търсим методи за намаляване на разходите, притискане на доставчиците, намаляване на заплатите съкращаване на разходите и други "не-популярни" мерки.
Разбира се това са напълно нормални действия за справяне с настъпилата вече криза.
Както знаем в Западна Европа кризата (отново я споменавам сякаш няма друга дума за това), отдавна е факт и дори вече отшумява. Не в смисъл, че бизнеса се раздвижва, ами просто хората отдавна са свикнали да живеят в такива трудни времена. Разликата, която забелязвам при българите и Западно Европейците (с американци нямам бизнес в момента), е че при разговори и кореспонденция ние често говорим за кризата, а те никога не я споменават. По един или друг начин отбягват тази дума и дори тази тема при свободни разговори.
Когато българи и Италианци например говорят за бизнес, винаги българите първи задават въпроса "Как усещате кризата?" А италианеца често ще отговори "Ами справяме се..." и ще смени темата. Същото е и с Северните народи. Дори ще го обърнат на шега някак си. Докато ние сме се вкопчили в тая Криза (като удавник в сламка (ама метална)), хората отдавна са се настроили да не мислят негативно за това и да гледат напред.
Дали е така и с всичко останало оставям на всеки да си отговори...
29 октомври 2009
Allice Russel в София - видео
Миналата Събота Allice Russel наля радост в душите на почитателите на хубавата музика.
Thank you Allice!
Thank you Allice!
27 септември 2009
Клошари 2
Снимка: в.Марица
Днес пак видях онези клошари.
Онези младите, които си бяха още семейство и търсиха „съкровища” в кофите. Външния им вид бе по-различен от преди. Половин година по-късно изглеждаха сякаш живота им е отнел 5 или повече години.
Лицата им бяха много бледи, хлътнали и почти прозрачни.
В погледа им обаче имаше същия блясък от преди – изглежда се обичаха и бяха изключително близки и зависими един от друг. И в същото време независими от никой.
Въпреки всичко което преживяват – изглеждаха щастливи. Много по-щастливи отколкото нормално семейство с няколко кредита, деца, тъщи, бъдещи планове и заплахи.
С безгрижието си към необходимостта да поддържат и развиват обществен статус те живеят на друга планета, каквато сами са си създали.
Свят – лична вселена, каквато всеки човек си е мечтал някога да си създаде и да живее.
Хората сме социални животни и като такива имаме вътрешна необходимост да се изтъкнем в обществото, така че да бъдем уважавани по един или друг начин.
когато обаче живота ни завърти в своя вихър, голяма част от амбициите и мечтите ни остават на заден план и мнозина от нас се превръщат в роботи, които само изпълняват обществените си функции за да задоволят битовите си нужди.
Каква ирония! Колкото повече се интегрираме в обществото, толкова повече загубваме своята същност. Колкото повече се опитваме да се наложим над останалите толкова по-зависими от тях ставаме. Колкото по-високо летим, толкова по-отвисоко можем да паднем, когато нещата се сринат.
Дали клошарите са избрали да летят само в своя свят? Дали са имали избор всъщност? Дали ...
Според статията от вестник Марица, причините са много и най-различни. Резултата обаче е страшен - мизерен живот, който е обречен да свърши скоро...
Дали има клошари, които изплуват и оцеляват? А дали да изплуват значи да тръгнат по пътя на останалите обществени животни и да се превърнат в маса?
Отново онази ирония, дето подсказва "за какво живеем?" А отговора е различен за всеки от нас, защото във всяка вселена правилата са различни....
22 септември 2009
22 август 2009
Още клипове от Spirit of Burgas
(актуализирана на 26.08.09 с клипове от YOU TUBE)
Снимани са с телефон, но звука е много добър, а спомена от изживяването - незабравим...
Faith no more - Easy and Epic
FNM - Midlife crisys and I started a joke
Panican whyasker...
Yahooo!
Снимани са с телефон, но звука е много добър, а спомена от изживяването - незабравим...
Faith no more - Easy and Epic
FNM - Midlife crisys and I started a joke
Panican whyasker...
Yahooo!
19 август 2009
17 август 2009
Spirit of Burgas 2009
Тази година фестивала Spirit of Burgas пак освежи живота ми. Въпреки, че отново присъствах само 1 ден, емоциите около пътуването, престоя ми в Бургас и Каваците и фестивалните страсти, направиха началото на таз-годишната ми отпуска ми да се усеща прекрасно.
И тази година куцаше организацията! Миналата година не можаха да ни обработят електронните билети и въпреки, че бяхме май първите на входа за ел.билети, чакахме около 30 минути докато намерят начин да ни проверят билетите и да влезем.
Тази година не можах да си купя електронни билети, защото покупката на билети от Eventim беше направо приключение. Начина на плащане беше чрез някакъв непознат за мен сайт за онлайн плащания, на който не пожелах да си регистрирам картите, а начина на доставка беше по куриер или в офис на Ивентим, като и в двата случай имаше такса от 5 лв.
Както и да е, купих си билети от Germanos.
Тази година нямаше разделени входове за онлайн и обикновени билети и всички влизаха през един вход, като за справяне с тълпата организаторите бяха направили пропусквателен пункт в горната част на Морската градина, където пускаха на малки партиди хората и на всяко спиране на трафика тълпата обезумяваше от това, че не се движи напред. Влизането траеше около 30-40 минути и почти изпуснах началото на Panican Whyasker.
През цялото време се притеснявахме, че няма да ни пуснат с камерата, която носих Миналата година не пускаха с фото-камери, но в последствие се оказа, че става дума за професионални, а не сапунерки - каквато аз имах тогава. Сега обаче имах малко по голям топуз и въпреки че не е чак професионална, вероятно щяха да ме спрат с нея.
Обаче не! Когато минавах през пропусквателния пункт тълпата беше толкова обезумяла, че никой никого не проверяваше. Дори билетите ми останаха така - непроверени (а правих такива усилия да си ги купя...)
А иначе въпреки някои неуредици, купона беше навсякъде, а музиката велика.
Ето малко откъси:
Panican whyasker забиха точно преди Faith и подгряха публиката направо до газообразно състояние на духа.
И още - Riot, riot
Show biz
Кулминацията на нощта разбира се беше Faith no more......
Голямото откриване с Reunited
Ashes to Ashes
Evidence
Великата Last cup of sorrow
И големия финал с Just a man
Направо си "откъртих" главата.
Само ме е яд, че изпуснах OddCrew докато чаках повече от 30 мин за бира.
A Babyface clan ги слушах изнемощял, полегнал на пясъка и почти заспал....
Иначе Фестивален Бургас е много впечатляващ...
The Cello girls
The fire Poi
dancers
Следващия път съм сигурен че ще е дори и по-яко, само да си оправят организацията...
Enjoy music, enjoy life!
И тази година куцаше организацията! Миналата година не можаха да ни обработят електронните билети и въпреки, че бяхме май първите на входа за ел.билети, чакахме около 30 минути докато намерят начин да ни проверят билетите и да влезем.
Тази година не можах да си купя електронни билети, защото покупката на билети от Eventim беше направо приключение. Начина на плащане беше чрез някакъв непознат за мен сайт за онлайн плащания, на който не пожелах да си регистрирам картите, а начина на доставка беше по куриер или в офис на Ивентим, като и в двата случай имаше такса от 5 лв.
Както и да е, купих си билети от Germanos.
Тази година нямаше разделени входове за онлайн и обикновени билети и всички влизаха през един вход, като за справяне с тълпата организаторите бяха направили пропусквателен пункт в горната част на Морската градина, където пускаха на малки партиди хората и на всяко спиране на трафика тълпата обезумяваше от това, че не се движи напред. Влизането траеше около 30-40 минути и почти изпуснах началото на Panican Whyasker.
През цялото време се притеснявахме, че няма да ни пуснат с камерата, която носих Миналата година не пускаха с фото-камери, но в последствие се оказа, че става дума за професионални, а не сапунерки - каквато аз имах тогава. Сега обаче имах малко по голям топуз и въпреки че не е чак професионална, вероятно щяха да ме спрат с нея.
Обаче не! Когато минавах през пропусквателния пункт тълпата беше толкова обезумяла, че никой никого не проверяваше. Дори билетите ми останаха така - непроверени (а правих такива усилия да си ги купя...)
А иначе въпреки някои неуредици, купона беше навсякъде, а музиката велика.
Ето малко откъси:
Panican whyasker забиха точно преди Faith и подгряха публиката направо до газообразно състояние на духа.
И още - Riot, riot
Show biz
Кулминацията на нощта разбира се беше Faith no more......
Голямото откриване с Reunited
Ashes to Ashes
Evidence
Великата Last cup of sorrow
И големия финал с Just a man
Направо си "откъртих" главата.
Само ме е яд, че изпуснах OddCrew докато чаках повече от 30 мин за бира.
A Babyface clan ги слушах изнемощял, полегнал на пясъка и почти заспал....
Иначе Фестивален Бургас е много впечатляващ...
The Cello girls
The fire Poi
dancers
Следващия път съм сигурен че ще е дори и по-яко, само да си оправят организацията...
Enjoy music, enjoy life!
11 август 2009
Спиритуална седмица
Тази седмица отново е Спиритуална.
Всеки, който обича музиката и намине през Бургас, може да изживее щастието да присъства на Spirit of Burgas.
Аз ще съм там за Faith и ще се изкефя на Panican и OddCrew.
каквото друго мога да чуя друго - няма да остане неснимано. Имам 8 GB и ще ги напълня до откат.
остава само едно - Enjoy music, enjoy life!
08 август 2009
За луканките - отново
Тази тема отново ми се наби в погледа при поредния круиз в супермаркета и нямаше как да снимам последния вариант на находчивостта на българските месопреработватели.
Представям ви най-новата марка - Карлоска луканка
.jpg)
За да не се тормозят с нови имена маркетолозите измислили луканката Чифликъ са описали типа на своята луканка като Селска луканка
.jpg)
Ами да, разбира се най-нормално е луканката да е тип-селска, иначе градските звучат някак индустриално...
От тук нататък вариантите за регистриране на търговски марки луканки вече нямат граници - поне не и докато се изчерпат имената на селата в ругистъра с населени места в България.
Представям ви най-новата марка - Карлоска луканка
.jpg)
За да не се тормозят с нови имена маркетолозите измислили луканката Чифликъ са описали типа на своята луканка като Селска луканка
.jpg)
Ами да, разбира се най-нормално е луканката да е тип-селска, иначе градските звучат някак индустриално...
От тук нататък вариантите за регистриране на търговски марки луканки вече нямат граници - поне не и докато се изчерпат имената на селата в ругистъра с населени места в България.
02 август 2009
Налагане на законите - Синя зона
Въвеждането на правилата и законите в съвременното общество не е лесна работа. Както казвам "въвеждане" нямам предвид гласуването им в парламента или на сесия на общинския съвет, ами реалното им налагане в обществения живот.
Всеки ден се сблъскваме с недобросъвестни хора, за които спазването на правилата е за подигравка, а истинска чест е да влязат в насрещното движение на малка уличка, като псуват всички дето карат срещу тях и им святкат...
Разбира се това е малък пример, наслука изваден от морето с примери, в които живеем всеки ден.
Налагането на законите в съвременния свят не е лека работа - особено когато някои от законите са създадени преди 30-40 години, когато колите по улиците са били рядкост, а тротоарите и алеите са били място за разходка.
Сега в София има толкова коли, че за да се управлява движението в този град е истинско предизвикателство.
Една от мерките за управление на трафика в центъра е въвеждането и разширяването на "Синята зона", като все повече улички влизат в тази зона.
Обаче въвеждането на новия режим никак не е лесно.
На малката уличка Гечкенли, която е дълга две пресечки от по 50 мт. преди няколко дни въведоха Синя зона.
Както се вижда на снимката всички коли са паркирани от ляво по посока на движението, а както знаем по правилник ако не е указано друго паркирането става от дясно. За това и маркировката за Синя зона е направена от дясно.
Хората от години паркират на тази улица от ляво, защото от дясно има няколко гаража и може би там пече повече слънце.
Новите правила рано или късно ще се въведат реално. Това обаче практически е невъзможно да стане доброволно. Защото, дори и да иска човек да си паркира колата от дясно, това ще значи че ще задръсти движението (без да нарушава правилата). на тази улица има около 10-ина коли, повечето от които нощуват там по местодомуване, и въпреки че собствениците им живеят там и почти невъзможно да си направят среща по едно и също време и да си преместят колите - все някой ще липсва (като на събранията на живущите в даден вход).
Единствения начин за решаване на проблема е - акция на Центъра за градска мобилност за извозване на неправилно паркиралите автомобили. такава акция трябва да стане през нощта, като предварително е добре да се уведомят собствениците (с лепенки).
това обаче пак не е сигурен начин, защото на сутринта пак някой ще си паркира както преди.
За това алтернативата не е извозване на наказателен паркинг ами преместване с паяк от ляво - на дясно - доста маневри трябва да се извършат, но така ще е сигурно, че от тук нататък няма да се паркира от лявата страна.
Сега обаче да му мислят собствениците на гаражи и дворове с места за паркиране...
Всеки ден се сблъскваме с недобросъвестни хора, за които спазването на правилата е за подигравка, а истинска чест е да влязат в насрещното движение на малка уличка, като псуват всички дето карат срещу тях и им святкат...
Разбира се това е малък пример, наслука изваден от морето с примери, в които живеем всеки ден.
Налагането на законите в съвременния свят не е лека работа - особено когато някои от законите са създадени преди 30-40 години, когато колите по улиците са били рядкост, а тротоарите и алеите са били място за разходка.
Сега в София има толкова коли, че за да се управлява движението в този град е истинско предизвикателство.
Една от мерките за управление на трафика в центъра е въвеждането и разширяването на "Синята зона", като все повече улички влизат в тази зона.
Обаче въвеждането на новия режим никак не е лесно.
На малката уличка Гечкенли, която е дълга две пресечки от по 50 мт. преди няколко дни въведоха Синя зона.
Както се вижда на снимката всички коли са паркирани от ляво по посока на движението, а както знаем по правилник ако не е указано друго паркирането става от дясно. За това и маркировката за Синя зона е направена от дясно.
Хората от години паркират на тази улица от ляво, защото от дясно има няколко гаража и може би там пече повече слънце.
Новите правила рано или късно ще се въведат реално. Това обаче практически е невъзможно да стане доброволно. Защото, дори и да иска човек да си паркира колата от дясно, това ще значи че ще задръсти движението (без да нарушава правилата). на тази улица има около 10-ина коли, повечето от които нощуват там по местодомуване, и въпреки че собствениците им живеят там и почти невъзможно да си направят среща по едно и също време и да си преместят колите - все някой ще липсва (като на събранията на живущите в даден вход).
Единствения начин за решаване на проблема е - акция на Центъра за градска мобилност за извозване на неправилно паркиралите автомобили. такава акция трябва да стане през нощта, като предварително е добре да се уведомят собствениците (с лепенки).
това обаче пак не е сигурен начин, защото на сутринта пак някой ще си паркира както преди.
За това алтернативата не е извозване на наказателен паркинг ами преместване с паяк от ляво - на дясно - доста маневри трябва да се извършат, но така ще е сигурно, че от тук нататък няма да се паркира от лявата страна.
Сега обаче да му мислят собствениците на гаражи и дворове с места за паркиране...
03 юли 2009
Иван Костов ми отговори
Да, Иван Костов ми отговори лично въпреки, че въпросът ми не бе конкретен нито отговора....
------------------------------------------
Стефане, привет!
Благодаря Ви за добрите думи и пожеланията. Съгласен съм за обремененостите, които носим от комунистическия режим.
Моят отговор на Вашия въпрос е „реформа на образователната система” -
реформа, която ще научи младите хора да си поставят цели, да вземат решения, да правят планове за тяхното постигане и да носят отговорност; ще ги научи да поставят на първо място сред своите лични ценности професионалното си израстване; ще ги научи да се реализират чрез професията си.
Вижте и моя видео отговор по въпроса за българското образование:
www.otgovori.eu/index.php?a=18
Бъдете здрав!
Иван Костов
--------------------------------------------------------
Разбира се, че отговора на въпроса "Как да се научим..." е "чрез по-добро образование"
Това е отговора на човек, който търси кардинално решение на проблема, а не дава просто удобен популистки отговор, който има предимно "мандатен" характер.
За съжаление сме принудени да се съгласим, че единствения начин да приемем новостите е като създадем предпоставки поне децата ни да се научат да приемат живота по съвременен начин. Което обаче означава, че хората които вече сме се изградили личности, сме обречени да живеем с духовете от отминали векове, богати на хубави лозунги и подарени години, спомени за хубавото евтино време или жал за пропиляните възможности, омраза и ненавист към следите от онова време и не на последно място изкривена представа за това какво е правилно и неправилно.
Аз, като не толкова далновиден човек търсех отговор на текущия въпрос Как да се научим да работим съвременно сега, не след 2 поколения.
Е, има начин: като си пратим служителите на стаж или друг вид обучение на запад, поставим им условия и цели за развитие и стриктно ги следваме. Разбира се, не може всички да идат в чужбина, но в някои случаи, не е необходимо ние да ходим там, а да донесем техните постижения тук.
Например: Ако разчитаме хората в офиса да си планират и разпределят времето пълноценно, а на тях не им се отдава (защото не им е изгодно), просто прилагаме система за управление на персонала, в която всеки човек си знае мястото, принуден е да прави каквото се очаква от него, не се занимава със странични дейности и не му се дава възможност (няма време) да се разсейва с глупости.
Мисля, че кризисното време е идеалния момент да се пречупят старите идеологии за това защо му е на човек да работи.
Ето още един положителен ъгъл на икономическата криза.
------------------------------------------
Стефане, привет!
Благодаря Ви за добрите думи и пожеланията. Съгласен съм за обремененостите, които носим от комунистическия режим.
Моят отговор на Вашия въпрос е „реформа на образователната система” -
реформа, която ще научи младите хора да си поставят цели, да вземат решения, да правят планове за тяхното постигане и да носят отговорност; ще ги научи да поставят на първо място сред своите лични ценности професионалното си израстване; ще ги научи да се реализират чрез професията си.
Вижте и моя видео отговор по въпроса за българското образование:
www.otgovori.eu/index.php?a=18
Бъдете здрав!
Иван Костов
--------------------------------------------------------
Разбира се, че отговора на въпроса "Как да се научим..." е "чрез по-добро образование"
Това е отговора на човек, който търси кардинално решение на проблема, а не дава просто удобен популистки отговор, който има предимно "мандатен" характер.
За съжаление сме принудени да се съгласим, че единствения начин да приемем новостите е като създадем предпоставки поне децата ни да се научат да приемат живота по съвременен начин. Което обаче означава, че хората които вече сме се изградили личности, сме обречени да живеем с духовете от отминали векове, богати на хубави лозунги и подарени години, спомени за хубавото евтино време или жал за пропиляните възможности, омраза и ненавист към следите от онова време и не на последно място изкривена представа за това какво е правилно и неправилно.
Аз, като не толкова далновиден човек търсех отговор на текущия въпрос Как да се научим да работим съвременно сега, не след 2 поколения.
Е, има начин: като си пратим служителите на стаж или друг вид обучение на запад, поставим им условия и цели за развитие и стриктно ги следваме. Разбира се, не може всички да идат в чужбина, но в някои случаи, не е необходимо ние да ходим там, а да донесем техните постижения тук.
Например: Ако разчитаме хората в офиса да си планират и разпределят времето пълноценно, а на тях не им се отдава (защото не им е изгодно), просто прилагаме система за управление на персонала, в която всеки човек си знае мястото, принуден е да прави каквото се очаква от него, не се занимава със странични дейности и не му се дава възможност (няма време) да се разсейва с глупости.
Мисля, че кризисното време е идеалния момент да се пречупят старите идеологии за това защо му е на човек да работи.
Ето още един положителен ъгъл на икономическата криза.
27 юни 2009
Въпроси към Иван Костов
Снощи бях окрилен от статията на Дзвер-а, в която открих сайта на Иван Костов в който той дава видео отговори на зададени към него въпроси.
Изкуших се да задам и аз един въпрос:
... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ...
Здравейте г-н Костов,
Чест е за мен да имам възможност да задам въпрос към Вас. Искрено се надявам тази година да имаме успех на изборите и най-сетне да стъпим на правия път на европейско си развитие. Вярвам, че с вас като лидер ще успеем.
Въпросът ми към Вас е:
Как мислите, че може да се подобри производителността на българските работници и служители, мениджъри и управленци, лекари, учители и обикновените строители на обществото - гражданите?
Въпросът ми засяга, от една страна отношението на хората към работата, в която са ангажирани, а от друга страна възможността, която работодателите и обществото като цяло им предоставя за развитие и като стимул за личностно усъвършенстване.
Въпроса ми е вдъхновен от поредния ми досег с мой западно-европейски клиент, с който се срещнах и който ме удиви с увереността с която развива бизнеса си в тези трудни времена и начина, по-който той управлява своята работа.
Обръщам внимание, че въпросния човек, бе младеж на 25 години, наемен работник е, с ангажимент да развива нови пазари. Този човек без никакво съмнение в това, което прави и без никакви задни мисли, дава всичко от себе си да постигне целите си. Неговия подход към работата включваше:
- познаване на материята - очевидно чрез прекарани дни и нощи в изследване и проучване.
- перфектно използване на най-съвременните технологии в помощ на вземане на управленски решения.
- бърза мисъл и адекватни реакции при създадени екстремни ситуации.
- прозорливост и обективна преценка на ситуацията с мисъл за резултатите, заплахите, възможностите и вероятностите за развитие на дадения въпрос.
Това са малки детайли и тънки моменти в работата, които обаче погледнати отгоре представляват същината на това - как човек възприема работата си и респективно какви резултати можем да очакваме от него.
Смятам, че ако открием формулата за това как хората да се научат да работят и да са ангажирани в това което правят България ще поеме по правилния път на развитие, който ще ни отведе там-където трябва.
За съжаление обаче, живеем в общество силно обременено от комунистическия режим, който заличи в нас чувството за собственост, умението да се грижим за нещата, които зависят от нас и стремежа да постигнем нови върхове.
Признавам, че аз лично също съм обременен от тази система и едва ли ще мога да преодолея психологическите и нравствени травми, които макар и косвено са ми нанесени от режима загробил народа ни 50 години.
Макар и въпроса ми да е риторичен, ще се радвам да чуя Вашия коментар
С уважение,
Стефан Василев (www.vassilev12.blogspot.com)
... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ...
Не очаквам отговор на конкретния въпрос, а по-скоро задавам въпроса към цялото ни общество. Въпреки това искрено се надявам КАПАЦИТЕТ като Иван Костов да коментира темата, във видео блога си или в друг форум. Защото дори и той да не спечели много от тези избори, съм сигурен че онези дето ще спечелят го четат и често попиват идеите му (били сме свидетели на това през годините)
Изкуших се да задам и аз един въпрос:
... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ...
Здравейте г-н Костов,
Чест е за мен да имам възможност да задам въпрос към Вас. Искрено се надявам тази година да имаме успех на изборите и най-сетне да стъпим на правия път на европейско си развитие. Вярвам, че с вас като лидер ще успеем.
Въпросът ми към Вас е:
Как мислите, че може да се подобри производителността на българските работници и служители, мениджъри и управленци, лекари, учители и обикновените строители на обществото - гражданите?
Въпросът ми засяга, от една страна отношението на хората към работата, в която са ангажирани, а от друга страна възможността, която работодателите и обществото като цяло им предоставя за развитие и като стимул за личностно усъвършенстване.
Въпроса ми е вдъхновен от поредния ми досег с мой западно-европейски клиент, с който се срещнах и който ме удиви с увереността с която развива бизнеса си в тези трудни времена и начина, по-който той управлява своята работа.
Обръщам внимание, че въпросния човек, бе младеж на 25 години, наемен работник е, с ангажимент да развива нови пазари. Този човек без никакво съмнение в това, което прави и без никакви задни мисли, дава всичко от себе си да постигне целите си. Неговия подход към работата включваше:
- познаване на материята - очевидно чрез прекарани дни и нощи в изследване и проучване.
- перфектно използване на най-съвременните технологии в помощ на вземане на управленски решения.
- бърза мисъл и адекватни реакции при създадени екстремни ситуации.
- прозорливост и обективна преценка на ситуацията с мисъл за резултатите, заплахите, възможностите и вероятностите за развитие на дадения въпрос.
Това са малки детайли и тънки моменти в работата, които обаче погледнати отгоре представляват същината на това - как човек възприема работата си и респективно какви резултати можем да очакваме от него.
Смятам, че ако открием формулата за това как хората да се научат да работят и да са ангажирани в това което правят България ще поеме по правилния път на развитие, който ще ни отведе там-където трябва.
За съжаление обаче, живеем в общество силно обременено от комунистическия режим, който заличи в нас чувството за собственост, умението да се грижим за нещата, които зависят от нас и стремежа да постигнем нови върхове.
Признавам, че аз лично също съм обременен от тази система и едва ли ще мога да преодолея психологическите и нравствени травми, които макар и косвено са ми нанесени от режима загробил народа ни 50 години.
Макар и въпроса ми да е риторичен, ще се радвам да чуя Вашия коментар
С уважение,
Стефан Василев (www.vassilev12.blogspot.com)
... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ...
Не очаквам отговор на конкретния въпрос, а по-скоро задавам въпроса към цялото ни общество. Въпреки това искрено се надявам КАПАЦИТЕТ като Иван Костов да коментира темата, във видео блога си или в друг форум. Защото дори и той да не спечели много от тези избори, съм сигурен че онези дето ще спечелят го четат и често попиват идеите му (били сме свидетели на това през годините)
25 юни 2009
На къде върви България
Преглеждайки Интернет пространството всяка вечер - новините, свободните публикации и някои любими места, браузвайки насам-натам из нета, неминуемо стигам до извода, че изключително много публикации има в подкрепа на десните партии в лицето на Синята коалиция.
От един бърз преглед на Свежите заглавия - в сериозните часове на деня, можем да отразим поне 1 на всеки 4-5 публикации, която е свързана със Синята идея.
Този резултат го отдавам на факта, че активната част от населението в интернет, определено е ориентирана към демократичните идеи проповядвани от сините.
Статистиката за навлизането на интернет в българските домакинства показва, че около 1.5 млн българи ползват (или имат възможност за достъп) интернет. Посочената статистика обаче изхожда от факта, че всяко домакинство се състои от средно 2,3 човека. Това означава, че в тези 2.3 човека около ~0.8 "човека" за пенсионери, които в по-малък процент ползват интернет, ~0.6 % са деца до 18 години, които се интересуват от други работи.
Така обработените данни показват, че активната част от населението, които ползват интернет, са около 550000-580000 човека. Замисляйки се над въпроса, колко хора са активни потребители на интернет, оценявам че може би 90% са само пасивни потребители на информацията от интернет. Е, може би 10-15 % от тях допринасят с малко за обогатяването на интернет публикациите със своите коментари, но за съжаление, като чета коментарите по най-популярните блогове, не мога да кажа че голяма част от коментиращите могат да се определят като "качествен материал" (в смисъл, че те повече се заяждат и търсят място за избиване на комплекси).
От горните сметки стигам до убеждението, че активната част от хората които "създават" българското интернет общество са около 58000 души, които поддържат своето лично присъствие в интернет.
Четейки и ровейки се из профилите на хората които пишат в нета, с прискърбие установявам, че голяма част от тези хора живеят извън пределите на страната. Това е добре за тях, съдейки действителността с която се сблъскваме ние тук.
За хората, които живеят в развитите общества, няма толкова силно значение това, къде физически се намират, защото технологиите и по-високо ниво на културно и интелектуално развитие в онези страни, ги прави Граждани на света.
Ако приемем, че може би 15-20 % от пишещите в българското интернет пространство са извън страната, онези, които остават тук са около 50000 души.
Ако се върнем на съдържанието на интернет информацията, която ежедневно се публикува, можем да определим около 40% от публикациите като спам с забавна/комерсиална цел; 20% като лични споделяния и изкуство; 7-8% технологични новини; 10-15% общи новини от деня; 10-15% са в подкрепа на сините, и може би 5-10% публикации свързани с ББ,Яне и близки до БСП формации, които само бълват помия и вероятно са платени и поддържани от много малък кръг професионалисти.
Анализирайки горните статистики стигам до убеждението, че от 50-60000 пишещи в нета, около 10000 души открито подкрепят Синята идея.
Това е добър процент нали?
Ако го съотнесем към общия брой гласуващи е добра перспектива, нали?
Но не можем нали? Жалко!
В България на Евро изборите2009 са гласували 2601000 души, от които 25000 са объркали нещо с вота си и определено не са качествен материал.
Сравнявайки резултатите от гласуването с анализите за интернет обществото, картината е жалка - нали?
Единствената надежда за тази държава ми остава във факта, че интернет обществото се разширява право пропорционално на разширяването на достъпа на хората до интернет, и съдейки по това, че всяка следваща година, все повече хора имат достъп до интернет, се моля че след още 8-10 години "качеството на материала" в страната определено ще върви нагоре.
Жалкото обаче е че, качествените хора пък напускат страната със същите проценти на развитие.
Значи за това напоследък бавно загиващото власт-имащо общество прави всичко възможно хората да не могат да гласуват в чужбина - или поне в онази чужбина, в която живее наистина качествения материал.
P.S.
- Всички статистически данни и анализи са лични интерпретации от моя опит и наблюдения. Има голяма вероятност вижданията ми силно да са изкривили данните и те да не са представителни за повечето хора. Силно се надявам обаче, хората които четат това да гледат през моята призма, и съдейки по статистиките по-горе, твърде вероятно е надеждите ми да се сбъднат.
- Под термина Качествен/Некачествен материал нямам предвид никой конкретно, и смятам всички сме Качествени докато не направим живота си некачествен или не допринесем с нещо обществото около нас да понижи своето качество.
От един бърз преглед на Свежите заглавия - в сериозните часове на деня, можем да отразим поне 1 на всеки 4-5 публикации, която е свързана със Синята идея.
Този резултат го отдавам на факта, че активната част от населението в интернет, определено е ориентирана към демократичните идеи проповядвани от сините.
Статистиката за навлизането на интернет в българските домакинства показва, че около 1.5 млн българи ползват (или имат възможност за достъп) интернет. Посочената статистика обаче изхожда от факта, че всяко домакинство се състои от средно 2,3 човека. Това означава, че в тези 2.3 човека около ~0.8 "човека" за пенсионери, които в по-малък процент ползват интернет, ~0.6 % са деца до 18 години, които се интересуват от други работи.
Така обработените данни показват, че активната част от населението, които ползват интернет, са около 550000-580000 човека. Замисляйки се над въпроса, колко хора са активни потребители на интернет, оценявам че може би 90% са само пасивни потребители на информацията от интернет. Е, може би 10-15 % от тях допринасят с малко за обогатяването на интернет публикациите със своите коментари, но за съжаление, като чета коментарите по най-популярните блогове, не мога да кажа че голяма част от коментиращите могат да се определят като "качествен материал" (в смисъл, че те повече се заяждат и търсят място за избиване на комплекси).
От горните сметки стигам до убеждението, че активната част от хората които "създават" българското интернет общество са около 58000 души, които поддържат своето лично присъствие в интернет.
Четейки и ровейки се из профилите на хората които пишат в нета, с прискърбие установявам, че голяма част от тези хора живеят извън пределите на страната. Това е добре за тях, съдейки действителността с която се сблъскваме ние тук.
За хората, които живеят в развитите общества, няма толкова силно значение това, къде физически се намират, защото технологиите и по-високо ниво на културно и интелектуално развитие в онези страни, ги прави Граждани на света.
Ако приемем, че може би 15-20 % от пишещите в българското интернет пространство са извън страната, онези, които остават тук са около 50000 души.
Ако се върнем на съдържанието на интернет информацията, която ежедневно се публикува, можем да определим около 40% от публикациите като спам с забавна/комерсиална цел; 20% като лични споделяния и изкуство; 7-8% технологични новини; 10-15% общи новини от деня; 10-15% са в подкрепа на сините, и може би 5-10% публикации свързани с ББ,Яне и близки до БСП формации, които само бълват помия и вероятно са платени и поддържани от много малък кръг професионалисти.
Анализирайки горните статистики стигам до убеждението, че от 50-60000 пишещи в нета, около 10000 души открито подкрепят Синята идея.
Това е добър процент нали?
Ако го съотнесем към общия брой гласуващи е добра перспектива, нали?
Но не можем нали? Жалко!
В България на Евро изборите2009 са гласували 2601000 души, от които 25000 са объркали нещо с вота си и определено не са качествен материал.
Сравнявайки резултатите от гласуването с анализите за интернет обществото, картината е жалка - нали?
Единствената надежда за тази държава ми остава във факта, че интернет обществото се разширява право пропорционално на разширяването на достъпа на хората до интернет, и съдейки по това, че всяка следваща година, все повече хора имат достъп до интернет, се моля че след още 8-10 години "качеството на материала" в страната определено ще върви нагоре.
Жалкото обаче е че, качествените хора пък напускат страната със същите проценти на развитие.
Значи за това напоследък бавно загиващото власт-имащо общество прави всичко възможно хората да не могат да гласуват в чужбина - или поне в онази чужбина, в която живее наистина качествения материал.
P.S.
- Всички статистически данни и анализи са лични интерпретации от моя опит и наблюдения. Има голяма вероятност вижданията ми силно да са изкривили данните и те да не са представителни за повечето хора. Силно се надявам обаче, хората които четат това да гледат през моята призма, и съдейки по статистиките по-горе, твърде вероятно е надеждите ми да се сбъднат.
- Под термина Качествен/Некачествен материал нямам предвид никой конкретно, и смятам всички сме Качествени докато не направим живота си некачествен или не допринесем с нещо обществото около нас да понижи своето качество.
07 юни 2009
Каровска луканка
След получената информация, че географските означения при българските луканки са на изчерпване, предприемачи от китното българско село Карово опровергаха твърдението, като регистрираха своя марка луканка.
Новата луканка се отличава със специфичен за района вкус. Рецептата е пазена в дълбока тайна и вече няколко поколения се предава от баща на син.
След проучване на място нашият екип установи, че сред тайните подправки в Каровската луканка са специфични местни сортове подправки: Каровска чубрика, Каровска мащерка и особено интересната подправка Каровски коноп.
Докато бяхме на посещение в региона, разбрахме че от съседното село се опитват да регистрират едноименната Панагурска луканка, която също се отличава със специална рецепта от местни билки.
Както виждате, възможностите за регистрация на нови географски означения, съвсем не са се изчерпали.
Следващата седмица ще посетим село Канобатово, където е създадена едноименната Канобатска гроздова ракия. Дали ще бъде регистрирана новата марка Канобатска гроздова - очаквайте следващите публикации по темата.
Виж още:
За луканките - отново
Andy Kaufman
Днес зачетох Елфа, и още от прелюдията потънах в света на Анди Кауфман - един човек, който наистина не е от този свят.
След половин часово разглеждане на клипчета, с огромна наслада ще си дочета Елфа.
а после ще благодаря подобаващо....
P.S.
Джими изпълни ролята му в A man on the moon направо невероятно.
довечера ще го догледам целия
След половин часово разглеждане на клипчета, с огромна наслада ще си дочета Елфа.
а после ще благодаря подобаващо....
P.S.
Джими изпълни ролята му в A man on the moon направо невероятно.
довечера ще го догледам целия
06 юни 2009
.jpg)
Криза на разума
Във времена на криза хората са склонни да продават всичко.
А бизнеса от своя страна търси всякакви ниши за оцеляване.
Вижте следната обява разлепена по таблата за обяви и стълбове в София:
.jpg)
Допълнителни пояснения към кампанията.
"....Побързайте имате само 2 дена. Не пропускайте своя шанс! Ще получите безплатна пострижка и ще сложите нещо на масата вкъщи. За цената не питайте, ще останете доволни. Все пак косата е бреме - ние ще Ви отървем от нея. Заповядайте, но само на 18 и 19 Юни, след това ще сме заети с други кампании.
Побързайте!!!..."
...................................................
Коментар на вестник За всекиго по нещо
"...В периода между Евроизборите и парламентарните избори фризьорския салон на бул Стамболийски и Иван Иванов предлага услуга заместител на Скубането на коси от политическите страсти."
А бизнеса от своя страна търси всякакви ниши за оцеляване.
Вижте следната обява разлепена по таблата за обяви и стълбове в София:
.jpg)
Допълнителни пояснения към кампанията.
"....Побързайте имате само 2 дена. Не пропускайте своя шанс! Ще получите безплатна пострижка и ще сложите нещо на масата вкъщи. За цената не питайте, ще останете доволни. Все пак косата е бреме - ние ще Ви отървем от нея. Заповядайте, но само на 18 и 19 Юни, след това ще сме заети с други кампании.
Побързайте!!!..."
...................................................
Коментар на вестник За всекиго по нещо
"...В периода между Евроизборите и парламентарните избори фризьорския салон на бул Стамболийски и Иван Иванов предлага услуга заместител на Скубането на коси от политическите страсти."
Robin Williams - Невероятен комик
Много странен хумор, но все пак това е Америка.
има и още....
А тук е направо велик - американски политически хумор пред серионата Британска публика.
Как ги измисля тези неща просто не знам. Но е стахотен! Сам е на сцената а сякаш там има цяла балетна група с оркестър и допълнителни ефекти на видео стената отзад...
Respect!
05 юни 2009
Политически клипчета
Ще пропусна гадния клип за boykostov и ще сложа няколко други, които да ни позабавляват.
Първия е отговора на сините
Този клип показва, че всеки може да си направи кампания, да я популяризира и да направи сензация....
Долния клип е забавен, но зле изпълнен. Въпрос на опит - догодина пак опитайте. Сигурен съм, че все още темата ще е същата ....
За съжаление :(
Това долу е един ЯК клип на Сините (най-сините), който е много добре замислен и на място поставен...
Браво на режисьора!
Тук обаче имаме един шедьовър:
нищо особенно нали? Но чухте ли песента? музиката? текста?
А сега прочетете коментара на автора, който го е публикувал в Youtube
г-н Doolittle призовава в коментара си към клипа: "Посетете България - гласувайте на избори 2009"
Кой ли трябва да "посети" България? онези от автобусите, които не са научили български? или другите, които са намерили себе си и вече са забравили българския език?
А на този клип може да видите само началото (ама после веднага натиснете бутона "пауза" защото ще ви продъни ушите....
Коментара ми е: Желая късмет на всички българи!
А с този клип почелавам Лека нощ на всички:
Лека нощ!
Първия е отговора на сините
Този клип показва, че всеки може да си направи кампания, да я популяризира и да направи сензация....
Долния клип е забавен, но зле изпълнен. Въпрос на опит - догодина пак опитайте. Сигурен съм, че все още темата ще е същата ....
За съжаление :(
Това долу е един ЯК клип на Сините (най-сините), който е много добре замислен и на място поставен...
Браво на режисьора!
Тук обаче имаме един шедьовър:
нищо особенно нали? Но чухте ли песента? музиката? текста?
А сега прочетете коментара на автора, който го е публикувал в Youtube
г-н Doolittle призовава в коментара си към клипа: "Посетете България - гласувайте на избори 2009"
Кой ли трябва да "посети" България? онези от автобусите, които не са научили български? или другите, които са намерили себе си и вече са забравили българския език?
А на този клип може да видите само началото (ама после веднага натиснете бутона "пауза" защото ще ви продъни ушите....
Коментара ми е: Желая късмет на всички българи!
А с този клип почелавам Лека нощ на всички:
Лека нощ!
01 юни 2009
Здравната система в Холандия (видео) - коментар по Г.Ангелов
Това се нарича ЗАСТРАХОВКА а не ЗДРАВНО ОСИГУРЯВАНЕ. Ако холандците твърдят че е уникална система - имат предвид за Европа.
Американците си застраховат здравето от 30 години.
Разликата е че когато си плащаш застраховка, ти се трупат лихви (по пазарни тарифи), осигурен си в степен в каквато си плащаш, и докато имаш работа (и си плащаш застраховката) имаш осигуровка, че ако мине камион през теб - they will fix you.
Вярно е, че те реват когато стане дума за здравното им осигуряване, но по-добра система не е измислена.
Калкото си плащаш - толкова грижи получаваш. Така всеки се стреми да получава повече за да е по-осигурен здравно, да живее в по-голяма къща, сина му да учи поне в Berkley....
А ако някой закъса и остане неработоспособен - застраховката му покрива 1-2 години живот - после се грижи държавата и роднините.
Най-добрите практики идват отвъд океана, защото народа там наистина сам си изгражда правилата за живот - и го правят по най-добрия начин.
За съжаление обаче, колкото по-перфектно е нещо, толкова повече шанс има да се скапе. И след тази криза те ще измислят новия световен ред (разбирай Житейски ценности)
Американците си застраховат здравето от 30 години.
Разликата е че когато си плащаш застраховка, ти се трупат лихви (по пазарни тарифи), осигурен си в степен в каквато си плащаш, и докато имаш работа (и си плащаш застраховката) имаш осигуровка, че ако мине камион през теб - they will fix you.
Вярно е, че те реват когато стане дума за здравното им осигуряване, но по-добра система не е измислена.
Калкото си плащаш - толкова грижи получаваш. Така всеки се стреми да получава повече за да е по-осигурен здравно, да живее в по-голяма къща, сина му да учи поне в Berkley....
А ако някой закъса и остане неработоспособен - застраховката му покрива 1-2 години живот - после се грижи държавата и роднините.
Най-добрите практики идват отвъд океана, защото народа там наистина сам си изгражда правилата за живот - и го правят по най-добрия начин.
За съжаление обаче, колкото по-перфектно е нещо, толкова повече шанс има да се скапе. И след тази криза те ще измислят новия световен ред (разбирай Житейски ценности)
Внимание, земеделски стопани! - коментар по Е.Дайнов
И аз мислих да пиша по тази кампания, но се погнусих.
Като реклама е направо издевателство над целевата аудитория и звучи толкова УЛТИМАТИВНО, че може да я е измислил само някой, който определено не желае да се кандидатства по този проект. А този някой така му е било наредено, не само за да може парите да се усвоят "вътрешно" ами защото "тези" хора просто така разсъждават - тоталитарно-депресиращо.
Всъщност когато преди десетина години учих за европейските фондове преподавателката ми (която смятам за голям професионалист - преподавател) ни описа Еврофинансирането, като проекти, които имат за цел да подпомагат европеизирането на страните се разпределят по следния начин: 80% отиват за "административни" разходи, и 20 % за конкретно финансиране на проекти.
Така, че усилията на Мин-Фин и Разплащателната агенция на фонд Земеделие (какво наименование само)са напълно в рамките на нормалното....
Само че за стандарти от преди 10 години.
Наистина смятам че ни трябва управленски борд - ама не просто валутен борд ами външен контрол и управление на всяка държавна дейност, като започнем от съдебната система.
Когато тя работи добре, останалите елементи на управлението ще фонкционират под определена доза страх (по-висока доза отговорност).
Ще почакаме пък ще видим.
Като реклама е направо издевателство над целевата аудитория и звучи толкова УЛТИМАТИВНО, че може да я е измислил само някой, който определено не желае да се кандидатства по този проект. А този някой така му е било наредено, не само за да може парите да се усвоят "вътрешно" ами защото "тези" хора просто така разсъждават - тоталитарно-депресиращо.
Всъщност когато преди десетина години учих за европейските фондове преподавателката ми (която смятам за голям професионалист - преподавател) ни описа Еврофинансирането, като проекти, които имат за цел да подпомагат европеизирането на страните се разпределят по следния начин: 80% отиват за "административни" разходи, и 20 % за конкретно финансиране на проекти.
Така, че усилията на Мин-Фин и Разплащателната агенция на фонд Земеделие (какво наименование само)са напълно в рамките на нормалното....
Само че за стандарти от преди 10 години.
Наистина смятам че ни трябва управленски борд - ама не просто валутен борд ами външен контрол и управление на всяка държавна дейност, като започнем от съдебната система.
Когато тя работи добре, останалите елементи на управлението ще фонкционират под определена доза страх (по-висока доза отговорност).
Ще почакаме пък ще видим.
31 май 2009
Странна медия
Днес си рових по блоговете, и от Иво, отскочих на Аферата.
Не бях чел скоро там. Първо, разбира се ми нанправи впечатление челната реклама на Яне с разперената си ръка и гръмки призиви...
На второ място ми направи впечатление 2-3 заглавия в които неговото име се спеменаваше - ама така някак с голямо пристрастие. Учудих се и леко се подразних, но нали отдавна не бях влизал тук...
Та в разгара на раздразнението си съзрях една анкета "На кого бихте продали гласа си" и инстинктивно гласувах за моя фаворит. Като разгледах резултата, очаквах да видя Яне на водещо място, и с неразбиране приех водещия резултат "Не пРодавам".... в първия момент.
Очевидно резолюцията на комп-а ми твърде голяма и буквичките ми убяхгваха, но в комбинация с раздразнеинето ми бързото решение на п(Р)одам гласа си ми изиграха лоша шега.
Мога да кажа, че заигравката на Афера е найстина сполучлива и особенно подхожда на идеите на Яне. Вече не се учудвам на новата визия на АФЕРАТА.
И така, да очакваме следващия епизод
Признавам, че рекламата си я бива - възползва се от всичкия напредък на техниката и човешкото въображение (настроение)...
Не бях чел скоро там. Първо, разбира се ми нанправи впечатление челната реклама на Яне с разперената си ръка и гръмки призиви...
На второ място ми направи впечатление 2-3 заглавия в които неговото име се спеменаваше - ама така някак с голямо пристрастие. Учудих се и леко се подразних, но нали отдавна не бях влизал тук...
Та в разгара на раздразнението си съзрях една анкета "На кого бихте продали гласа си" и инстинктивно гласувах за моя фаворит. Като разгледах резултата, очаквах да видя Яне на водещо място, и с неразбиране приех водещия резултат "Не пРодавам".... в първия момент.
Очевидно резолюцията на комп-а ми твърде голяма и буквичките ми убяхгваха, но в комбинация с раздразнеинето ми бързото решение на п(Р)одам гласа си ми изиграха лоша шега.
Мога да кажа, че заигравката на Афера е найстина сполучлива и особенно подхожда на идеите на Яне. Вече не се учудвам на новата визия на АФЕРАТА.
И така, да очакваме следващия епизод
Признавам, че рекламата си я бива - възползва се от всичкия напредък на техниката и човешкото въображение (настроение)...
25 май 2009
Коментарите за и-маркетинга по-долу
ooop's май сървъра се прецака. (след работно време)
Съжалявам за празния пост, но беше ЯКО!!!
Бях въвлечен в кампанията на Синята коалиция. Аз по принцип съм си увлечен там, но сега се оказа, че съм кандидат евродепутат. Да, дори всички медии за това говорят. Не сте ли чували? вижте новините....
Всъщност накои гении на маркетинговото изкуство, съчетано с умело боравене с интернет приложения, са направили сайт, където всеки може да си изфабрикува новина.
В конкретния случай новината беше, че "...никому неизвестният Стефан Василев (името е променлива), води успешна кампания за място в сините листи за ивро парламент - ама супер успешна!!!"
Не съм гуру в и-нета и вероятно има доста пропуски от техническа гледна точка, но маркетинговия подход е много удачен.
Разбира се не се знае чии интереси обслужва - само можем да си представим. Може също да си представим и какво друго да очакваме от "най-бързо развиващата се медия" - имам предвид интернет.
Всъщност, утре не трябва да се учевдаме ако видим добре фалшифицирани новини, представени дони на почти официален сайт на някоя водеща медия - например: www. mediapool.222.bg
Така че внимавайте какво четете!!!
Съжалявам за празния пост, но беше ЯКО!!!
Бях въвлечен в кампанията на Синята коалиция. Аз по принцип съм си увлечен там, но сега се оказа, че съм кандидат евродепутат. Да, дори всички медии за това говорят. Не сте ли чували? вижте новините....
Всъщност накои гении на маркетинговото изкуство, съчетано с умело боравене с интернет приложения, са направили сайт, където всеки може да си изфабрикува новина.
В конкретния случай новината беше, че "...никому неизвестният Стефан Василев (името е променлива), води успешна кампания за място в сините листи за ивро парламент - ама супер успешна!!!"
Не съм гуру в и-нета и вероятно има доста пропуски от техническа гледна точка, но маркетинговия подход е много удачен.
Разбира се не се знае чии интереси обслужва - само можем да си представим. Може също да си представим и какво друго да очакваме от "най-бързо развиващата се медия" - имам предвид интернет.
Всъщност, утре не трябва да се учевдаме ако видим добре фалшифицирани новини, представени дони на почти официален сайт на някоя водеща медия - например: www. mediapool.222.bg
Така че внимавайте какво четете!!!
23 май 2009
Новата ми страст
Имам си нова цифрова джаджа Panasonic DMC fz28
Ето я и нея
А ето и какво прави
Много съм щастлив. Любимата ми я подари за рождения ден и смятам да я използвам по предназначение. Досега снимах с Sony DSC-S40 което си купих преди 3-4 години с една лятна премия. вършеше ми работа, защото е малко и дори в джоба на ризата не тежи много.
Но сега си имам нова страст - и ще снимам много!!!!!
Всъщност имам да се уча още......
P.S.
Това е Черни връх с 18х увеличение Много якоооо.
Ето я и нея
А ето и какво прави
Много съм щастлив. Любимата ми я подари за рождения ден и смятам да я използвам по предназначение. Досега снимах с Sony DSC-S40 което си купих преди 3-4 години с една лятна премия. вършеше ми работа, защото е малко и дори в джоба на ризата не тежи много.
Но сега си имам нова страст - и ще снимам много!!!!!
Всъщност имам да се уча още......
P.S.
Това е Черни връх с 18х увеличение Много якоооо.
11 май 2009
Културата на пътя - Пътя на културата
Отдавна си мисля да подема тема за културата на пътя, разума зад волана и някои глупави неуредици по пътищата, които карат хората да карат лудо. Но все отлагам за после, и после, и друг път....
По-важното е обаче, не да пишем за това какво и как да правим, ами да ГО правим.
Да го правим всеки ден, във всеки момент, без компромиси, без да казваме "сега бързам и за това", и други оправдания.
Ще споделя какво се опитвам да правя на пътя за да направя света по-добър:
- не минавам на червено никога! Опитвам се и на късно жълто да не минавам, защото не знам дали някой няма да мине на ранно зелено.(е не винаги се получава, но се старая)
- когато съм с предимство, дори и на зелено не разчитам на него 100 % - оглеждам се, някой ненормалник да не мине през мен.
- слагам си колана и го изисквам от пътуващите около мен, не защото ченгетата ще питат, ами защото не знам кога някой идиот ще навлезе в насрещното и.....
- карам на фарове - винаги!!!! когато колите наоколо са с включени фарове ги виждам с периферното зрение дори без да ги гледам. искам и мен да ме виждат! Така тия дето тръгват да изпреварват пред мен ще ме видят дори и да забравят да се огледат.
- по правило спазвам основните знаци по пътя, а те за мен са следните:
Спри,
Отдай предимство,
Не изпреварвай (по скоро маркировката на пътя, а не самия знак)
За ограниченията на скоростта си имам своите критерии в зависимост от опита ми и преценката за пътя. Не мога да кажа че спазвам ограниченията - напротив, но по принцип не намалявам в последния момент преди завой, не взимам завоите с "максимално допустима" скорост и не изпреварвам ако не съм сигурен в скоростта си и разстоянието между колите насреща.
Има знаци дето не ги разбирам много. Например:
- На път разделен с мантинела, без да има кръстовища наблизо, пешеходна пътека или други предпоставки за бавно каране има ограничение на скоростта 50 км. или 60.
- караш си по същия такъв път, където обаче е разрешено с 80 и изведнъж знак за пешеходна пътека с ограничение 50км. Знака обаче е поставен на 150-200 мт от пешеходната пътека. Така е по правилник, който сигурно е писан през седемдесетте години, когато на колите наистина са им били нужни 200 мт за да намалят скоростта с 30 км в час.....
Направо съм БЕСЕН по повод неуредиците по малките улички в София, които се водят двупосочни, а в същото време са паркирани коли от двете страни на улицата и дори в едната посока колите трудно пробиват, а като дойде кола насреща става задръстване. не се сърдя на паркиралите шофьори, защото смятам че предназначението на улиците е за придвижване и паркиране на коли. Защото улиците обслужват гражданите, които живеят на тях, имат бизнес там или просто имат работа, която трябва да свършат. А работата на управата на града е да създаде условия за това.
Така че смятам за приоритетен проблем пред Столична община организацията на движение по малките улички в центъра, където все още са двупосочни, а също и по кварталите, където е направо ад!
Всички успоредни улички трябва да са еднопосочни с място за паркиране от дясно. Където е възможно смятам че паркирането трябва да става под 45 градусов ъгъл, така се пести най-много място, лесно е за паркиране и изтеглянето става по-бързо.
Разбира се не съм щастлив от скритите знаци, които са поставени не за да се виждат, а така че да са причина да те глоби някой.
Изграждането на метро лъчите напредва и вероятно ще облекчи трафика към центъра. Но смятам, че около кварталните метростанции трябва да има безплатни паркинги, където хората да си оставят колите, велосипедите, моторите, и да се мяткат на метрото. Иначе само две линии трудно ще покрият звездообразната структура на града и кварталите. А паркингите да са безплатни (поне срещу карта за метрото), защото иначе българите няма да ги ползваме....
И така: нека всеки от нас да се грижи за живота, здравето на съгражданите си. Така на принципа - Всеки народ си заслужава управлението, ще можем да очакваме и управляващите да се грижат за нас. А някой хубав ден, когато докажем че сме наистина разумен народ, който може да направлява живота си же можем сами да си гласуваме законите в зависимост от това как ни е най-угодно - на референдум.
За сега обаче всичко зависи от; съвестта на всеки от нас да пази ценностите си и те да не противоречат на обществото.
По-важното е обаче, не да пишем за това какво и как да правим, ами да ГО правим.
Да го правим всеки ден, във всеки момент, без компромиси, без да казваме "сега бързам и за това", и други оправдания.
Ще споделя какво се опитвам да правя на пътя за да направя света по-добър:
- не минавам на червено никога! Опитвам се и на късно жълто да не минавам, защото не знам дали някой няма да мине на ранно зелено.(е не винаги се получава, но се старая)
- когато съм с предимство, дори и на зелено не разчитам на него 100 % - оглеждам се, някой ненормалник да не мине през мен.
- слагам си колана и го изисквам от пътуващите около мен, не защото ченгетата ще питат, ами защото не знам кога някой идиот ще навлезе в насрещното и.....
- карам на фарове - винаги!!!! когато колите наоколо са с включени фарове ги виждам с периферното зрение дори без да ги гледам. искам и мен да ме виждат! Така тия дето тръгват да изпреварват пред мен ще ме видят дори и да забравят да се огледат.
- по правило спазвам основните знаци по пътя, а те за мен са следните:
Спри,
Отдай предимство,
Не изпреварвай (по скоро маркировката на пътя, а не самия знак)
За ограниченията на скоростта си имам своите критерии в зависимост от опита ми и преценката за пътя. Не мога да кажа че спазвам ограниченията - напротив, но по принцип не намалявам в последния момент преди завой, не взимам завоите с "максимално допустима" скорост и не изпреварвам ако не съм сигурен в скоростта си и разстоянието между колите насреща.
Има знаци дето не ги разбирам много. Например:
- На път разделен с мантинела, без да има кръстовища наблизо, пешеходна пътека или други предпоставки за бавно каране има ограничение на скоростта 50 км. или 60.
- караш си по същия такъв път, където обаче е разрешено с 80 и изведнъж знак за пешеходна пътека с ограничение 50км. Знака обаче е поставен на 150-200 мт от пешеходната пътека. Така е по правилник, който сигурно е писан през седемдесетте години, когато на колите наистина са им били нужни 200 мт за да намалят скоростта с 30 км в час.....
Направо съм БЕСЕН по повод неуредиците по малките улички в София, които се водят двупосочни, а в същото време са паркирани коли от двете страни на улицата и дори в едната посока колите трудно пробиват, а като дойде кола насреща става задръстване. не се сърдя на паркиралите шофьори, защото смятам че предназначението на улиците е за придвижване и паркиране на коли. Защото улиците обслужват гражданите, които живеят на тях, имат бизнес там или просто имат работа, която трябва да свършат. А работата на управата на града е да създаде условия за това.
Така че смятам за приоритетен проблем пред Столична община организацията на движение по малките улички в центъра, където все още са двупосочни, а също и по кварталите, където е направо ад!
Всички успоредни улички трябва да са еднопосочни с място за паркиране от дясно. Където е възможно смятам че паркирането трябва да става под 45 градусов ъгъл, така се пести най-много място, лесно е за паркиране и изтеглянето става по-бързо.
Разбира се не съм щастлив от скритите знаци, които са поставени не за да се виждат, а така че да са причина да те глоби някой.
Изграждането на метро лъчите напредва и вероятно ще облекчи трафика към центъра. Но смятам, че около кварталните метростанции трябва да има безплатни паркинги, където хората да си оставят колите, велосипедите, моторите, и да се мяткат на метрото. Иначе само две линии трудно ще покрият звездообразната структура на града и кварталите. А паркингите да са безплатни (поне срещу карта за метрото), защото иначе българите няма да ги ползваме....
И така: нека всеки от нас да се грижи за живота, здравето на съгражданите си. Така на принципа - Всеки народ си заслужава управлението, ще можем да очакваме и управляващите да се грижат за нас. А някой хубав ден, когато докажем че сме наистина разумен народ, който може да направлява живота си же можем сами да си гласуваме законите в зависимост от това как ни е най-угодно - на референдум.
За сега обаче всичко зависи от; съвестта на всеки от нас да пази ценностите си и те да не противоречат на обществото.
04 май 2009
Малката косматка на покрива
Могила с трева образувана на покрива на блок в кв. Света тройца.
Вероятно някой преди време си е садил пролетни лаленца и други цветенца или "екзотични тревички"...
Сега е запустяло и буренясало.
А може и да има наистина функцията на Могила, кой знае?
02 май 2009
Надцакване
С приближаването до изборите кампаниите на претендентите се изострят.
Станахме свидетели кат „Големите” си мерят онези работи, като се опитваха да решат проблемите с боклука.
Борисов се опита да измести концесионерите на боклука, които са оплетени като свински черва по всички нива на държавната и общинска администрация, и да се направи на мъж, като се опита да се справи със ситуацията. Вярно София беше потънала в боклуци и тъкмо горе долу се реши проблема, когато Станишев използва тази слабост в управлението на общината и се намеси, като създаде Правителствен кризисен щаб за справяне с боклука на София.
Е беше малко късно, но за целите на изборите – върши работа.
От този момент двама почнаха да се надцакват кой чисти повече София. Коли на различни фирми по чистотата дебнеха всяка полу-пълна кофа за да я отбележат в списъка. Медиите също се намесиха като търсеха пълни кофи да ги снимат. Дори се стигна до обвинения че „някой” нарочно разхвърля боклуци из София за да се създаде впечатление на криза.
Сега, София не че е чак толкова чиста, но като че ли не помним да е имало толкова хора които да я чистят.
Има още малко време до изборите, но си мисля че ако двете момчета се захванат да кърпят дупки по улиците ефекта ще е поразителен – достоен за рекордите на Гинес. Статистиката ще отразява колко тонове асфалт се е налял само за два месеца, колко пари са похарчени за това, колко нови работни места са открити и т.н.
Въобще, това би могло да е най ефективната и полезна за обществото рекламна кампания.
Сега обаче се появяват нови играчи.
Вероятно ще видите в рекламите на Google банер с бате Бойко и някой който го подкрепя. Друга реклама пък показва кой стои зад Бойко, и кой е той? На адреса www.boykostov.org някаква партийка – НОВА ЗОРА, се опитва да свърже двамата като цели да се намести в тези избори.
Наистина от маркетингова гледна точка подхода е много добър. В България вече всеки разумен човек ползва интернет, и неминуемо попада на рекламите на Google.
Разбира се подкрепата на Партията Майка, не остава незабелязана. Все пак, рекламите в Google струват пари, въпреки че си остават най евтиния и ефективен начин за политическа изява.
Много се подразних от тази кампания и поставих филтър на рекламите, които да ми се появяват в блога - поне да не го гледам на в моя свят.
Призовавам всеки който управлява google реклами на сайта си да филтрира този сайт, защото това е една гнусна кампания, която е спонсорирана от комунистите и от нея ще изплуват още по-гнусни неща.
Станахме свидетели кат „Големите” си мерят онези работи, като се опитваха да решат проблемите с боклука.
Борисов се опита да измести концесионерите на боклука, които са оплетени като свински черва по всички нива на държавната и общинска администрация, и да се направи на мъж, като се опита да се справи със ситуацията. Вярно София беше потънала в боклуци и тъкмо горе долу се реши проблема, когато Станишев използва тази слабост в управлението на общината и се намеси, като създаде Правителствен кризисен щаб за справяне с боклука на София.
Е беше малко късно, но за целите на изборите – върши работа.
От този момент двама почнаха да се надцакват кой чисти повече София. Коли на различни фирми по чистотата дебнеха всяка полу-пълна кофа за да я отбележат в списъка. Медиите също се намесиха като търсеха пълни кофи да ги снимат. Дори се стигна до обвинения че „някой” нарочно разхвърля боклуци из София за да се създаде впечатление на криза.
Сега, София не че е чак толкова чиста, но като че ли не помним да е имало толкова хора които да я чистят.
Има още малко време до изборите, но си мисля че ако двете момчета се захванат да кърпят дупки по улиците ефекта ще е поразителен – достоен за рекордите на Гинес. Статистиката ще отразява колко тонове асфалт се е налял само за два месеца, колко пари са похарчени за това, колко нови работни места са открити и т.н.
Въобще, това би могло да е най ефективната и полезна за обществото рекламна кампания.
Сега обаче се появяват нови играчи.
Вероятно ще видите в рекламите на Google банер с бате Бойко и някой който го подкрепя. Друга реклама пък показва кой стои зад Бойко, и кой е той? На адреса www.boykostov.org някаква партийка – НОВА ЗОРА, се опитва да свърже двамата като цели да се намести в тези избори.
Наистина от маркетингова гледна точка подхода е много добър. В България вече всеки разумен човек ползва интернет, и неминуемо попада на рекламите на Google.
Разбира се подкрепата на Партията Майка, не остава незабелязана. Все пак, рекламите в Google струват пари, въпреки че си остават най евтиния и ефективен начин за политическа изява.
Много се подразних от тази кампания и поставих филтър на рекламите, които да ми се появяват в блога - поне да не го гледам на в моя свят.
Призовавам всеки който управлява google реклами на сайта си да филтрира този сайт, защото това е една гнусна кампания, която е спонсорирана от комунистите и от нея ще изплуват още по-гнусни неща.
23 април 2009
паркиране в Синя зона
Вчера с изненада установих, че паркирането в "Синя зона" е безплатно в извън работно време. Паркирах на бул Мадрид, и добросъвестно пуснах СМС на 1302. Обаче ми се върна следното съобщение:
"Parkiraneto na "Sinia Zona" e bezplatno v chasovete predi 8:30, sled 18:30 i v nerabotni dni. Ot smetkata vi ne sa vzeti pari za parkirane."
Без да съзнавам беше станало 18,34 минути.
Изненадах се обаче, че паркирането е безплатно извън указаните часове, защото на знаците за Синя зона пише:
"РАЗРЕШЕНО ПАРКИРАНЕТО С ТАЛОНИ ДО 2 ЧАСА В ПЕРИОДА 8,30-18,30 ЧАСА...." и т.н. инфо за СМС паркирането.
Което за мен до сега означаваше че щом в указания период е РАЗРЕШЕНО, значи в периода преди и след това е забранено, защото има знак "паркирането забранено"
Но съм бил в заблуда.
Явно нещата в България се демократизират, малко по малко, вече не е забранено всичко, което не е разрешено.
Но колко още други неща трябва да се променят, за да се чувстваме стойностни граждани, с права и самочувствие на данъкоплатци.
"Parkiraneto na "Sinia Zona" e bezplatno v chasovete predi 8:30, sled 18:30 i v nerabotni dni. Ot smetkata vi ne sa vzeti pari za parkirane."
Без да съзнавам беше станало 18,34 минути.
Изненадах се обаче, че паркирането е безплатно извън указаните часове, защото на знаците за Синя зона пише:
"РАЗРЕШЕНО ПАРКИРАНЕТО С ТАЛОНИ ДО 2 ЧАСА В ПЕРИОДА 8,30-18,30 ЧАСА...." и т.н. инфо за СМС паркирането.
Което за мен до сега означаваше че щом в указания период е РАЗРЕШЕНО, значи в периода преди и след това е забранено, защото има знак "паркирането забранено"
Но съм бил в заблуда.
Явно нещата в България се демократизират, малко по малко, вече не е забранено всичко, което не е разрешено.
Но колко още други неща трябва да се променят, за да се чувстваме стойностни граждани, с права и самочувствие на данъкоплатци.
08 април 2009
Държавна подкрепа по време на криза
Днес имах нещастието отново да се сблъскам с държавната администрация в лицето на Агенция митници.
От 2007 година сме член на ЕС и основната част от дейността на фирмата ни вече не минаваше с "благословията" на тази "организация".
За няколко години бях щастлив, докато не настана криза и улегналите бизнес канали не утесняха и спряха да носят такъв интерес, както в "славните" времена на пост-социализма (защо ли вмъквам "пост"?)
Разбира се трудните времена изнервиха всички, и в последните месеци стана трудно да се работи в търговски фирми, като моята (да отбележа, че не съм собственик, но всяка фирма в която съм работил си я смятам за МОЯ, още от 17-годишен).
Тягостното усещане, когато склада ти е пълен със стока, а никой не се обажда да поръчва каквото и да е направо убива предприемаческия дух. В ситуации като тази, всяка продажба е светъл лъч в тунела и дава надежда, че кризата отминава.
Преди няколко дни получихме запитване от съседна държава за стоки, които от доста време имахме на склад. Количеството беше дори по-голямо от наличното в склада ни. След кратко пазарене с радост предложих добра оферта за цялото налично количество, дори без да съгласувам цената с шефа ми (който отсъстваше тогава).
Вчера клиента се обади и потвърди, че идва да вземе стоката. дори искаше да дойде същия ден, но тъй като част от стоката не бе освободена от митнически склад, ни трябваше половин ден да я освободим и да я приготвим за износ. С големи усилия убедих клиента да дойде на другия ден (т.е. днес). Освен, че част от стоката ми трябваше да се освободи от митн. режим - складиране, ми трябваше и малко усилия да обера всички налични количества от склада и от стилажите в магазина. Дори исках да изтегля количествата от склада ни в Русе, но за около стотина евро повече не си струваше геройството и разходите за куриер.
Както и да е, клиента дойде лично да си вземе стоката със собствен транспорт на сутринта. С малко уговорки го убедих да изчака до обед и след като натоварихме успешно отиде на митница към 11,30 часа. Спедицията който използвам за представител направи документите дори предварително, но разбира се митничари не поемат работа след 11,30 и трябваше да чакаме да хапнат та да обработят декларацията.
Оставих клиента в добрите ръце на колегите от спедицията с надеждата, че до час-два всичко ще е наред. Към 16:30 обаче, клиента ми звънна бесен, че още нищо не е станало. !!??!!??
Обадих се в спедицията да видя какво става и с учудване разбрах, че в системата на митниците, за този тип изделия излизал профил за специална проверка от Агенция Митници и никой, дори началника на митницата не смее да вземе отношение по казуса с този износ. До колкото разбрах, ставало дума за проверка за защита на търговските марки. До края на деня така и не се намери решение на въпроса.
Клиента ми беше толкова бесен, че заряза стоката в спедицията и поиска да му върнем парите.
Трябваше да му потвърдя.
За съжаление едва ли ще купи нещо от нас в бъдеще.
Разбира се можехме да се запънем и да го накараме да си вземе стоката на другия ден, защото с нищо не сме виновни по този въпрос, но фирмата ни не е такава и си държим на клиентите (дори и тези които едва ли ще купят пак).
И така, благодарение на намесата на държавната администрация, провалихме си сделката и загубихме клиент. А беше обещаващ.
Какво да кажа?
Благодаря на държавния апарат, че подкрепя бизнеса!
05 април 2009
16 март 2009
Бойко Борисов No1
Бойко Борисов е наистина номер 1.
Изявите му в медиите са толкова добре планирани, че всеки прохойдащ политик може само да се учи.
Както и всички досегашни PR меропричтия, появяването му в MUSIC IDOL идва в най подходящия момент - на първия малък концерт.
Дори си мисля, че ако беше изчакал някой ГОЛЯМ концерт, който повече би му прилягал, щеше да изпусне момента и да трябва да търси друго шоу. (може би VIP BROTHER) Но и то щеше да е сдъвкана кампания.
Чудя се дали закачките с двамата водещи (които са полуидиоти) са така добре режисирани и на място?
Е шоуто още не е свършило и ми е интересно какво още ни чака?
09 март 2009
Реклами в поликлиниките
.jpg)
"ВНИМАНИЕ! Всички родени през посочените години подлежат на планова имунизация"
Това е реклама на лекарство за по-добро самочувствие на жени влизащи в климактериум. Оформена е, като обява разположена на табло пред лекарските кабинети и прилича на обявите, които личните лекари поставят на вратите на кабинетите си и приканват пациентите да си направят някаква задължителна имунизация. Обикновено това касае децата, защото само за тях имунизациите са задължителни.
Това е много оригинален начин за реклама на лекарства, но дали е коректен спрямо пациентите. Навява на мисълта, е наистина е задължително да си направиш такава имунизация. А всъщност лекарството, което се предлага е само профилактично
Докато чаках в коридора, над глава ми имаше разположен дисплей, от който постоянно ме облъчваха реклами на лекарствени средства. Канала беше МЕД ТВ и вероятно се разпространява специално в поликлиники и болници. Напомня на старите радиоточки но в съвременен вариант.
.jpg)
Живеем в 21-ви век - нали!
07 март 2009
Мюнхен - силен филм
Този филм ме разплака почти.
Зададе ми много въпроси, на други ми отговори, и ме накара да си задам нови...
Киното е силно изкуство
Браво на Спилбърг - прекрасна работа
28 февруари 2009
Personal universe (Вселената на всеки)
Снимка: http://samueljscott.wordpress.com/
"Нашата Галактика, в състава на която влиза Слънцето, е добре изученал Знае се също така, че в достъпната за съвременните телескопи област на Вселената се наброяват милиарди подобни на нея звездни системи, които влизат в единна система от още по-голям мащаб — Метагалактиката, и следователно има основание да се предполага, че тази, както я наричат астрономите, “структурно мащабна стълба” продължава и по-нататък, изобщо няма край...."
"....И когато астрономите или физиците произнасят фрази, като “произход на Вселената” или “границите на Вселената, то те обикновено имат предвид именно наблюдаемата Вселена, а не Вселената като цяло."
Из един учебник по естествознание.
Ние познаваме Света и Вселената относително добре - кой-колкото го е опознал. А познаваме ли себе си?
За Света.
Ако приемем, че нашият свят е като капка в морето, (както е нашата Галактика - част от Вселената) и успяваме да видим няколко милиона други капки около нас, представяте ли си колко Зи-лиарди капки изобщо не виждаме?
Можем само да подозираме, че ги има и да предполагаме как погледнати от птичи поглед, представляват някакъв залив, като част от морето. И то ако имаме наистина голямо въображение..... И то само на повърхността на водата (защото птиците виждат повърхността)
Тук говоря за мащаби, пространства и измерения.
Представете си, че това което познаваме за света около нас е да кажем малкото заливче, което е само малка част от морето. Познаваме го от вътре, посредством изучаване на околните ни капки вода и с малко фантазия и научни методи можем да предполагаме как изглежда отгоре, като едно цяло. Ако го гледаме от вътре, го виждаме в едно измерение, а погледнато отгоре в друго.
Сега, да опитаме да си представим, че освен познатите ни капки вода, отвъд морето има и много други неща. Например: плаж, дървета, реки, планини, небе, звезди.....
Тук вече говоря за различни пространства.
За да може да обхванем цялата информация и да си представим горните неща, трябва да боравим с познати параметри. За това е измислен МАЩАБА. Ако не можем да обхванем капките вода наоколо, ще имаме предвид няколко капки, които сме сигурни, че познаваме и ще ги преекспонираме няколко пъти, така че да оформим картинка.
Освен капките вода, около нас сигурно са преминавали и някои песъчинки (носени от течението), които определено са различни по състав от капките вода. Можем да си представим че тези песъчинки са част от нещо и с повече въображение, можем да си представим, че има бряг, а някое гниещо листо или коренище ще ни подскаже за дърво. Мехурчетата въздух във водата ще оформят небето, а останалото..... зависи от нас самите.....
За хората
Както в примера със света по-горе, хората са също толкова различни. По външен вид, по знания, умения, по характер, по представа за света, по мечти....
В общ линии живота ни се развива така:
- Раждаме се (кой какъвто късмет имал - там),
- възпитават ни някак (пак така)
- опознаваме света - доколкото ни позволява възпитанието,
- срещаме други хора - и тях опознаваме (пак късмета играе своята роля)
- намираме си работа и я вършим - доколкото ни позволява възпитанието
- усъвършенстваме се в работата си - ако имаме шанс, сменяме я - и пак се пробваме
- имаме си хоби или нещо, да ни "отвява",
- създаваме деца - и тях възпитаваме (кой както може)
- търсим развитие в себе си - за да сме нещо повече от вчера (някои произвеждат глупави писания като тези тук)
- умираме и оставяме след себе си, каквото сме постигнали.
На ТОЗИ свят милиарди човешки животи са минали по горния път - някои кривнали на долу, други са стигнали много по-далече.
Всеки от нас познава малка част от обкръжението си, кой повече, кой по малко и може да предполага, какви други хора има по света в зависимост от познанията си за Света описани по-горе и по-по-горе.
С малко повече въображение, всеки от нас може да си представи и повече от това, което е написано или чуто...
За нас самите
Докато развиваме живота си и с опознаването на Света и хората около нас, ние се оформяме като личности, изграждаме се като характери и си създаваме една вътрешна представа за нас самите - доколкото се познаваме.
С годините всеки от нас успоредно с това, че се изгражда като личност, се опознава вътрешно и се развива всестранно.
Научаваме вкуса на млякото, виждаме първо майка си, казваме първата си дума "ТАТИ", тръгваме по белия свят, правим разни интересни неща, в които ни бива, търсим нови такива, ровим жадно в себе си за още.
Отварям една ( във всеки един момент ние сме в пряка връзка с близките си и много от нещата, които правим, ги правим заедно с тях или за тях. Тук затварям )-та и поглеждаме егоистично в себе си.
Всеки следващ ден откриваме все повече за себе си и за това какво можем и какво знаем. Всеки ден успяваме да проникнем все по дълбоко в душата си и да видим "нови хоризонти", които да покорим.
Ако следваме логиката на капките в морето, представяте ли си какви неща се крият в душата ни, които никога няма да открием за себе си?
Очевидно всеки отрива различни неща за себе си: някои хора се откриват като спортисти, други са бизнесмени, трети са музиканти или просто изкуствени хора
И колкото по-дълбоко в себе си ровим, навлизаме по-дълбоко в дебрите на нашия "залив", който е просто малка част от океана на възможностите ни.
Всеки човек има собствена Вселена, която покорява - вътре в себе си.
22 февруари 2009
Клошари
Един ден видях двама клошари да си разговарят на работното си място. Бяха се облегнали на кофата за боклук, и обсъждаха някакви важни за тях теми.
И двамата бяха много интересни: висок млад мъж с раница на гърба, шапка и претенции, а другия бе възрастен, дребен, слаб човек, скромен и свит в себе си.
Видимо двамата бяха пълни противоположности.
Въпреки, че може би всичко което притежаваха бяха само дрехите на гърба си, изглеждаха сякаш цялата улица беше тяхна.
Вероятно бяха в нещо като почивка, защото държаха в ръка по една бира и сладко си говореха облегнати на кофата.
Замислих се - хората които си нямат нищо, изглеждат по-щастливи, по-лесно намират радости в живота и нямат толкова грижи.
Един друг път на същото място (там чакам любимата след работа) видях друга такава двойка. Те бяха семейство. Не бяха стари - може би малко над 35-те. Имаха окаян външен вид, но имаха блясък в очите. Бяха облечени в дънки и дънкови якета (относително модерни), в които нямаше нищо нередно, освен че едва ли са прани последните два месеца, а пък навеждането над кофите си бе дало своето.
Въпреки външния си вид имаха самочувствие и гордост. Навеждаха се над кофата с някакво небрежно любопитство, въпреки че може би всеки път се надяваха да открият някакво съкровище.
И тогава се замислих - и те са щастливи по-своему, дали са си избрали този живот? Или са били принудени? Трудно ми е да приема да се предам така.
Спомням си като бях малък (в далечните социалистически години), в квартала ми (Бул.Дондуков) имахме един бездомник. Беше символ на бездомниците, може би на 30 - но изглеждаше на 50. Трудно можеше човек да види отвъд гъстата брада и сведения поглед.
Ходеше като таласъм по улиците и ровеше в боклука. Никой не знаеше къде живее (е може би кварталния знаеше) Хората казваха че не приема подаяния. Никога не просеше, продавачката от хлебарницата (на ъгъла с ул Дунав) казваше, че е приемал от нея стари закуски (имаха едни осморки....)
Казваха също че сам си е избрал да живее така. Още от тогава се чудех какво може да накара някой да иска това...
Не че сега го разбирам, но факта че има повече такива хора по улиците, говори че света не върви на добре. Или пък е обратното. Онези хора съм сигурен че са щастливи - както и беше първият, който познавах.
А на къде ли върви моят живот.....?
Още по темата: Клошари 2
21 февруари 2009
Абонамент за:
Публикации
(
Atom
)