Показват се публикациите с етикет За един по добър свят. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет За един по добър свят. Показване на всички публикации

25 февруари 2024

Цивил - цивил


Човекът е особено същество! 

Колаж: Sunny & Stef

В началото е живял в пещери. Естествено укритие, което той е намерил преди да съзнае, че може да си строи дом. Хранил се е с лов, докато не осъзнае, че може да си отглежда животни и растения за храна. После е започнал с размяната на блага, измислил е дори парите, за да му е по-лесно. Междувременно, от семейно огнище в пещерата е изградил градове, общество, държавност, писменост, култура, образование, религия, политика…

И колкото по напредва в развитието си, той се отдалечава от корена си.

Това наричаме ЦИВИЛИЗАЦИЯ.

Само допреди сто години, мнозинството хора са живели в къщи с дворове, стада, ниви. Все още са си отглеждали храната сами. Но цивилизоваността и ценностите на обществото ни, са тласкали родителите да изучат децата си, да ги пратят в градовете да работят в заводи и офиси, за да не живеят в калта и да не чистят тора в обора всеки ден, преди обедното хранене.

До скоро, имаше родители, за които изпращането на децата в града е тъжно събитие, което ги откъсва от корените им. Сърцето им се късаше, но разумът надделяваше. Защото в града калта е заместена от павета, забавленията са на екран или на сцена, децата работят на машини и компютри или творят. И децата се развиват там. Вече няколко поколения, хората възприемат селото предимно като туристически обект.

Но в последно време се наблюдава интересен феномен. Колкото по-развити се считат хората в развития свят, града им отеснява и част от тях започват да търсят простора и благата на провинциалния живот. Със замогването си, мнозина излизат от апартаментите и търсят широтата на къщи с дворове на околоградските селца, превърнали се в крайградия или „елитни квартали“. Тук, освен по-големи и повече стаи, хората се радват да дворния простор, където да канят приятели на барбекю, например.

С образоването си пък и с широкият достъп до информация, хората разбират, че индустриалното производство на храни, което някога техните прародители са смятали за потенциално облекчение на труда, не е съвсем вярно и сега децата смятат дори за некачествено и вредно за здравето. Все повече съвременници се обръщат към природата и към селото, в търсене на истинска храна. Някои отглеждат зеленчуци на балкона, други отделят дълги уикенди за да си копаят градинката на вилата, но мнозинството търсят готови решения с марка БИО или домашно произведено. И разбира се, бизнеса се адаптира за да задоволи това търсене.

Колкото и да са образовани хората обаче, те са вече градски чада, израснали с реклами по телевизиите, брошурите от хипермаркетите и рекламните банери из любимите им сайтове за новини и информация. И повечето от тях вярват на всичко представено цветно и обещаващо, което е там да задоволи техните потребности от натурална, питателна и здравословна храна. А индустриите се адаптират към търсенето. И именно те са тези, които плащат за рекламите. Днес предлагат модерно, високо-технологично производство, утре лесно преминават на домашно такова, с „стари„ технологии и дори ретро опаковки.

А ние, градските чада, купуваме - нали за това работим.



П.П.
Горните мисли бяха вдъхновени от една опаковка кисело мляко, чиято марка бе невидима, но с големи букви пишеше ДОМАШНО. Опаковка, захвърлена на павираната улица, недалеч от центъра на града.

В тази опаковка видях целия цивилизационен цикъл на човечеството, от домашното огнище в пещерата, до барбекюто в двора. И обратно.

Нямам търпение да повторим цикъла.







05 октомври 2023

За колите, хората и техните възможности

 

 Предните дни се случи да ползвам почти нов автомобил, който наех за целите на пътуване с клиент из страната. Не исках да рискувам щастието и времето на клиента ми с моята лична кола, която е над 20 годишна. За целта наех кола от най-голямата фирма в БГ и съм благодарен на Дидо за съдействието и добрите условия, с които ме дари.

 Аз не съм привърженик на „новото и лъскаво“ и продължавам да си ползвам старите неща, докато мога. По отношение на колите, ги ползвам по предназначение, но възможно най-обрано, дори когато мога се придвижвам с колело из града.

Докато ползвах колата, бързо усвоих новите технологии, като въпреки че не бе от престижна марка или висок клас, те изобилстваха.

 Особено системите за безопасност, сред които:

  • Следене на лентата за движение и предупреждение със звуков сигнал и електрическо коригиране на волана. Това е интересно, но скоро става досадно и шофьора неминуемо се възползва от бутона за изключване на системата.
  • Предупреждение при рязко скъсяване на дистанцията с предния автомобил или при близко изпреварване. Много полезно нещо за млади шофьори, пък и по принцип. Но и донякъде досадно поради големите резерви в оценките на риска.
  • Старт/стоп системата е добра. Преди съм се чудил на системата на една румънска марка,  защо пали двигателя 30 секунди след като изгасне на светофар??? Тази си работи до натискане на съединителя (при автоматицитие, предполагам до пускане на спирачката). Единственото притеснително за мен бе, че светещите фарове, климатик и други системи хабят ток, който изтощава акумулатора. Но в днешно време, тези автомобили се подменят с по-нови преди да мине гаранцията на батерията.
  • Система за известяване при потегляне на предния автомобил. Много полезна е при честото взиране в телефона за актуална информация, при която много хора не разбират кога е светнало зелено на светофара и се оказват в ситуация да задържат движението. Браво!
  • Системата за предупреждение за ограниченията на скоростта и правилата за изпреварване с мигащи индикатори на таблото ме изуми, тъй-като колата нямаше навигация или всъщност имаше, но явно бе само за определяне на локацията и съответните правила за движение. Явно по-високият клас предлагаше същата система и за визуализиране на пътя.  
  • Системата за предупреждението за налягането на гумите ми изигра лоша шега, като ме притесни да спирам по магистралата, но се оказа фалшив сигнал.
  • На няколко пъти ми се включваше SOS с писъци и червени лампи, но явно беше грешка в електрониката.
  • Мисля, че усетих някаква система за защита от потегляни при погрешно пускане на съединителя при включена скорост, но не съм сигурен.
  • При всички системи за контрол на колата се усещаше много електроника – волан, спирачки, газ, съединител, сигурно и скоростите бяха електрически подпомогнати да влизат намясто.

 Най-приятно ми бе ниският общ разход на гориво, не толкова заради финансовият разход, колкото заради замърсяването на въздуха. Компютъра ми показваше някъде около 4,8-4,9 за целия път, но аз реално заредих 50 литра бензин при изминати 940 км.

 Тази сутрин се качих на старата кола и разбира се бях забравил, колко високо отделя съединителя, колко по-тежък е волана и всички други недостатъци. Но за мен това не е проблем.

Замислих се, за всички останали, за които новото, лъскавото и съвременното е не само цел, но и жизнено важно за оцеляването  на човечеството. Странно ми е, как хората измисляме всякакви технически средства, за да коригираме човешките несъвършенства, водещи до трагедии, но не успяваме да подобрим човека, за да не се налага да използва техническа помощ, а да насочи тази енергия другаде. Преди години разсъждавах по темата, но от друга гледна точка.

 Вероятно ще включа тази мисъл в романа или разказа, който започнах да пиша миналата Събота и е на тема „човечеството след нас“. Надявам се, писането да върви добре.

11 март 2020

За ценностите ни (в кризисни времена)


Снимка: DW


Днес говорих с 4-ма италиански клиенти и доставчици. Двама собственици и двама служители. Положението е сериозно, работят от вкъщи (smartworking), гледат философски на ситуацията и преосмислят живота...
Една клиента, с която работя от 20 години, искрено сподели, да не подценяваме нещата, и да се пазим за ограничаване на разпространението, въпреки, че е неизбежно, но поне, докато не се развие имунитет или глобално решение. В Италия, започнало от малък регион, пренебрегнали го, и сега...
Мисля, че такива ситуации са полезни за човечеството и отвъд цинизма на израза към този момент, ние трябва да преосмислим ценностната си система, смисъла да съществуваме и средствата, които най-много ценим за оцеляването си.
В такива моменти, много хора се възползват от ситуацията, за да печелят извънредно. И отвъд всякакви предразсъдъци, спекулата е абсолютно оправдана от настоящите ценности, които преобладават в съвременното общество.
Е, в такива моменти, когато навсякъде наоколо дебне, смърт, а предпазните средства и методи за лечение са дефицит, е време да преосмислим ценностите си.

Желая кризата да ни подмине с минимални щети, но и желая ценностите ни да се осъвременят, за да се осмисли бъдещето на децата ни.


19 юни 2016

Какво определя качеството на живота ни (размисли от разходка из Тетевен)

 
През миналите почивни дни (10-12-ти Юни) имах шанса да почувствам духа на красивия планински град Тетевен. Бил съм там и преди, но никога не съм имал време за разходки.
Повода беше работно-разтоварващо сплотяване на колектива (тиимбилдинг), така че времето за разходки беше "откраднато".
В разходките ми из нови места, аз най-често се впечатлявам от градската архитектура. Но не като специалист, ами като авантюрист, търсещ отговори на незададените въпроси като; Какво от миналото осветява настоящето и може да ни посочи бъдещето?


Е, разбира се такива въпроси са само част от мислите, които вълнуват душата, разхождайки се из улиците на градове с богата история и културен живот.

Такъв град е Тетевен.

Първо искам да се извиня за качеството на снимките, правил съм ги с телефон и в никакъв случай не претендирам да съм обиколил целия град, а предполагам и съм пропуснал много красиви места. Както казах времето си бях откраднал...

Но темата тук не е толкова фотографски разказ или архитектурен анализ, а споделяне на чувства, развълнували ме разхождайки се из улиците на Тетевен.

Първото нещо направило ми впечатление бе заоблените ъглови къщи и най-вече балкони.
Не направих много снимки, но ми направи впечатление, че този елемент го има не само на старите къщи, ами и на нови, построени вероятно през последните 10-40 години.
Знам, че заоблените форми не са много функционални за вътрешното пространство, но са елемент с висока естетическа стойност от една страна и от друга признак, че местните ценят повече красивото, от колкото практичното.
Което напомня, че стойността на живота не трябва да се оценява с материална рационалност, а с емоционална удовлетвореност.

Именно с тези мисли разходките из Тетевен ме накараха да преосмисля какво е ценното на битието ни през 21-ви век. Защото ходейки из улиците тук аз усетих чувство на спокойствие, сигурност и добросъседство, което в големия град отдавна е забравено.  Почти всички къщи в града имат ниски, символични огради, на первазите на прозорците има саксии с цветя, включително на приземните етажи и почти никъде няма решетки.
Тук хората споделят със съгражданите си битието си, без да се смущават, че някой ще им навреди или ще каже лоша дума за тях.
Улицата е част от двора, двора е част от къщата - онази част, която прави връзката с природата.

Тук клетка с папагалчета виси под стряхата почти на улицата, а наоколо цветя - много цветя.


тук стария геран е от другата страна на улицата, но това не пречи около него да има уютен кът за следобеден аперитив и дори нещо като мини басейн, вероятно за децата.

Дъскорезница, която дори нямаше врата, а от улицата се влиза направи при машините. На кой да му хрумне, че нещо може да изчезне...
Всъщност в Тетевен единствените решетки или капаци по прозорците на къщите бяха на историческите сгради от турско време.

На такова място човек си задава въпроса; Какво е по-ценно, да притежаваш много неща и да ги пазиш заключени от чуждите хора или да живееш в среда спокоен, че няма да загубиш нищо от това, което имаш (колкото и скромно да е то)?



Сводестата врата на църквата е претърпяла "козметични" промени в тона на съвремието (неизвестно кога)

Без да коментирам повече архитектурата на Тетевен, оставям снимките да говорят...













Пътят е на горе...




08 март 2015

Честит 8-ми Март мили дами!


Снимка: http://www.metrotimes.com/

Честит празник мили дами!

Скъпи за някои, мили за други, за трети просто жени, половинки, вдъхновителки, изкусителки, допълващ фактор или просто роби.

Е, честит празник на всички!
Ден на Жената! На кой му трябва празник, който да разделя мъжа от жената? Празник, който ни напомня, че жените са тези до нас и от време на време трябва да им обръщаме внимание. Тези, които ни дават живот, които ни вдъхновяват да го живеем, да създаваме живот и да го поддържаме в името на бъдещето. Онези крехки създания, които имат нужда от подкрепа в трудни моменти, които ни подкрепят и без които, май няма да просъществува света ни.

А кои сме Ние?
Ние сме Мъже, онези които създават, които водят, които носят. На нас не ни трябва Ден на мъжа, защото за нас се полагат всички останали дни да бъдем на почит...

Имам чувството, че Деня на жената е измислен от мъже, с цел да вкарат в релси нещата. По същия начин има измислен и Ден на бирата, Ден на кучето, Ден на усмивката... избрах ги произволно.

Някога, когато жените се борили за равенство, едва ли са си мечтали да имат поне 1 ден в който да са на почит. Не, те са искали да бъдат равни с мъжете. И на работа и в обществото, и у дома. И тези, които са го искали са го постигнали. Другите, отбелязват Деня на жената.

Чудя се в днешно време този ден къде се отбелязва като празник? В Държави и общества, за които свободата и равенството никога не са настъпили. Революцията и Възраждането не са преминали. Територии, където държавното устройство е още феодално, а развитието на обществото е в пост-робовладелчески етап.

Е, скъпи дами, днес е Вашият ден. Радвайте му се!
А тези, които не го отбелязват - Честито! Вие сте свободни и зрели да бъдете нещо повече от просто жени, половинки, вдъхновителки, изкусителки, допълващ фактор или просто роби.

И, скъпи господа, жените ни не са  просто жени, половинки, вдъхновителки, изкусителки, допълващ фактор или просто роби. Те са същите като нас, но с гърди. И по дефиниция не са единствените, които да мият чиниите, перат, готвят и каквото там сме свикнали да си представяме че правят защото са жени. Не, тези неща са част от общите ни задължения да творим живот.

Скъпа, прибирам се! Ти сготви, аз ще измия. Утре ще е обратното...

27 април 2014

Изчисти се за един ден

Чистенето на България за един ден винаги ми е напомняло за начина на управление на страната.
Инициаторите вдигат много шум за да накарат хората да направят нещо полезно за обществото. Вместо да се създават инициативи за образование и възпитание на хората в грижа за тяхната собствена страна, се налагат силови методи за подчиняване на някакви директиви. Или иначе казано, вместо да лекуваме първоизточника на проблема, третираме симптомите.

Това е също както съзнателното изграждане на негативно отношение към политиката и бизнеса, защото колкото по-малко народа знае за тях, толкова по-сляпо им служи.

Законите са правила, които не могат да се възпитават в къщи. Колкото повече законите приближават прага на къщите ни и влизат в тях, толкова по-прости оставаме.

17 януари 2013

Защо да гласуваме ЗА ядрената енергетика?

Изображение: http://www.nature.com/

На 27 Януари предстои да гласуваме ЗА или ПРОТИВ развитието на ядрената енергетика в България. Въпросът не е оформен точно по този начин и всъщност изобщо не поставя на карта (бюлетина) бъдещето на ядрената енергетика в България ами просто иска мнението на народа дали да се изгражда нова атомна електроцентрала. Което всъщност означава, че интерпретацията на "нова ядрена електроцентрала" е привилегия изключително и само на управляващите. Дори и те да се сменят през лятото.

Какво имам предвид?

1.Ако бъдещите управляващи са ЗА изграждането на АЕЦ Белене и приемем, че при легитимен референдум народа се изкаже ПРОТИВ на така зададения въпрос, интерпретацията може да бъде следната:

"АЕЦ Белене не е нов проект, той е планиран още преди 30 години, а изграждането му е започнало преди 20 години и дори към 1990-та изграждането му е изпълнено на 40%.  Този факт изключва проекта от обхвата на така поставения въпрос на референдума."

2. Ако бъдещите управляващи са ЗА изграждането на АЕЦ Белене и отговора на народа подкрепя така поставения въпрос, няма какво да му мислим.

3. Ако бъдещите управляващи са ПРОТИВ площадката на АЕЦ Белене, но са ЗА ядрена енергетика под друга форма на развитие, могат да интерпретират отговора на въпроса по сладните начини:

- При преобладаващ  отговор ПРОТИВ интерпретацията е следната:

"Народа е против нова ядрена електроцентрала, но не е против нова мощност на старата централа." 
Това всъщност може да продължава завинаги. Но няма да има нужда! Защо - ще обясня по-надолу!

- при преобладаващ отговор ЗА интерпретацията е следната:

"Народа  иска нова АЕЦ, можем да направим нова процедура за лицензиране, нови конкурси, нови...възможности"

4. Ако бъдещите управляващи са ПРОТИВ развитието на ядрена енергетика въобще възможностите са следните:

- при резултат на референдума ЗА интерпретацията е следната:
  "Уважаваме мнението на народа, но сега няма пари и проекта не може да бъде реализиран"

- при резултат на референдума ПРОТИВ интерпретацията е ясна. Но това няма значение защото при следващото правителство въпроса може пак да е на дневен ред.


Разбира се има и вероятност на референдума избирателната активност да не е достатъчна за да има значение за цялата нация резултата, но ако това се случи, единствения извод който ще може да направим е, че избирателната система напълно отговаря на нивото на политическа ангажираност на населението.

След като проследихме всички възможни сценарии от първия национален референдум в съвременната история на България, можем да стигнем до извода, че смисъла от референдума е абсолютно никакъв. Или както Влади беше разказал в една приказка, накрая всички са прецакани.


Но нека се върнем на основния въпрос "Защо да гласуваме ЗА ядрената енергетика?"

Какви са ползите от ядрената енергетика?

Да започнем с малко история.
След откритието на електричеството и бума на индустриалното развитие, още през 19ти век, източниците на енергия стават приоритет в развитието на технологиите.
От познатите ни видове електроцентрали най-първичните технологии са разбира се естественото падане на водата, което използва кинетична енергия за генериране на ток от турбина и енергията на парата при загряване на вода.

ВЕЦ-овете са относително екологични, ефективни от гледна точка на безплатния воден ресурс и ниските разходи за поддръжка. Минусите при тях са, че често дебита на водата е променлив, разположението им трябва да е до реки или водни съоръжения, а от екологична гледна точка ограничават свободното придвижване на водната фауна.

ТЕЦ-овете пък са ефективни от гледна точна на високия коефициент на използване на горивната енергия, допълнителната полезност за отопление на домакинства и в индустрията, относително евтината ресурси и заместващи суровини за горивните процеси. Но пък от екологична гледна точка ТЕЦ-а е възможно най-мръсното производство на енергия, бълващо в атмосферата в пъти повече газове и твърди частици от автомобилите в градските райони. Друг минус е транспортната и икономическа зависимост от доставките на суровини и отпадъците - шлака и пепел, които трябва да се депонират. тъй като в България освен нискокалорични лигнитни въглища не се добиват други високо ефективни горивни суровини, сме зависими от вноса им и съответно страдаме от ниско ефективно производство.

АЕЦ е най-високото технологично постижение на човечеството през 20-ти век. Откриването на силата на най-малката частица е революционно събитие, съизмеримо с прометеевите постижения. Благодарение на тази технология, човечеството развива не само евтина технология за производство на енергия, но и мощно оръжие с висока степен на поразяване.
Развитието на тази технология и разпространението и в ежедневието ни съвпада с две ключови за 20ти век факта:
  • Върха на индустриалната революция през 50-те, 60-те и 70-те години
  • Студената война между Изтока и Запада след Втората световна война

Атомната енергия е утвърдена като най-ефективната в сравнение с вложените суровини, но съпътстващите разходи за изграждането, управлението и експлоатацията на АЕЦ са огромни и все по-високи във времето. Това се дължи не на стойността на разходите за производство ами стойността на рисковете и алтернативните разходи за съкращаването на нашия живот. Колкото и безопасни технологии да се измислят, деленето на атома е верижна реакция, в която ключова роля играе контролирането и. Допълнителен психологически момент за отношението на човечеството относно използването на ядрените технологии е че те са в основата на най-смъртоносното оръжие създадено от човека.

Рисковете от тази технология са не само в моментното отделяне на огромна енергия, ами последващата радиация, която би се образувала в следствие на разпада на радиоактивните елементи използвани като гориво. Любопитно е, че за прилагането на тази технология най-подходящ елемент е именно радиоактивния Уран, който се намира като природен изкопаем ресурс. Причината да се използва именно този елемент е, че неговите молекули са най-лесни за прилагане на атомен разпад. Или по точно за контролирането му. Интересен парадокс. Най-смъртоносния за човека елемент е най-силния източник на енергия. Е не можеше ли да не е точно Уран, ами Водород например, или Азот или който и да е друг елемент разпространени в природата и не генериращ радиация.
Вероятно  причината е не просто физическа, ами политическа и икономическа. В ерата на силни политически конфронтации и още по-силни икономически влияния, не науката водеше човечеството ами интересите на отбрани групи даваха посока на науката.

Всъщност оказва се, че ядрения разпад или синтез не са най-мощния източник на енергия.
в следната таблица се вижда, че в световен мащаб ядрената енергия е едва 13 % от общо добиваната електроенергия.



Източници на електрическа енергия в световен мащаб
(2008година)
-
Въглища
петрол
Природен газ
Ядрена енергия
Водна енергия
други
Общо
Средна мощност (TWh/год)
8,263
1,111
4,301
2,731
3,288
568
20,261
Средна мощност (GW)
942.6
126.7
490.7
311.6
375.1
64.8
2311.4
Процент
41%
5%
21%
13%
16%
3%
100%
 
 Източник:   WIKI/IEA

Но погледнато под друг ъгъл, дори и моментно силата на атомния разпад да е в пъти по-мощна от Слънцето, То е много по-силен и постоянен източник на енергия излъчвана към земята. Естествените течения на океаните и въздушните потоци също са силен източник на енергия, която при подходяща технология може да бъде усвоявана от човечеството.
В края на 20ти век, в по-развитите демократични нации по света, тази истина бе осъзната от хората и развитието на алтернативните и екологични технологии започна да набира инерция. Донякъде това е свързано с отминаващата индустриална епоха, както и осъзнаването на факта че устрема към най-евтино и печелившо не винаги е в полза на човечеството. Хората осъзнаха че в живота има по-важни неща от това което имаме в момента и започнаха да гледат напред към бъдещето на своите поколения. Дали защото човешката цивилизация достигна нови простори не знам, но е факт че човешкия индивид става все по-стойностна частица от обществото и неговия глас и мнение има все по-голямо значение за посоката му на развитие.


И тук идва момента най-сетне да дадем отговор на първоначалния въпрос; Защо да гласуваме ЗА ядрената енергетика?


А отговора идва някак спонтанно: НЯМА ЗАЩО!!!