Корумпираният ни морал, който уби Сияна

 

 Корупцията убива!

Но тя е във всеки от нас.

Да, всички ние, сме израснали с онази поквара, която тегне над обществото ни и която, макар привидно ни помага да заобиколим трудностите, всъщност копае гроба ни като гражданско общество.
От поколения, българите, а навярно и повечето балканци, сме свикнали да постигаме малките си успехи с помощта на някого. Но не просто да разчитаме на другарска помощ, съчувствие или емпатия, които в някои антиутопични романи вече се представят като неприемливи в бъдещето ценности. Не!
Хората в тази част на Европа се придвижваме напред в живота, като разчитаме първо на връзкарство, а после на собствени усилия. Търсим връзки за детската градина, за по-хубавото училище, за уреждане на работа... По целия си житейски път, ние заобикаляме правилата и търсим някой да ни помогне за това. И той помага, пък после ние ще почерпим. И го правим. И така, поколения наред.
 С това мислене, ние загърбваме не само правилата, но и законите, а целият ни морал е компромисен, компрометиран, корумпиран…

Използвам "наше" лице тук е, защото всички ние сме така изтъкани или най-малкото сме отговорни за това, че го толерираме. Повечето сред нас, приемат корупцията като нещо, което колкото и да е лошо, колкото и да ни ограбва, знаем че някой ден, може да ни е от полза. Все пак, деца храним, изучаваме, отговаряме за тях. И дори да убием някого на пътя, роднините ще търсят начини да ни отърват от затвора, независимо от законите, независимо от правилата, та нали и прокурорите семейства хранят…

Как да се противопоставиш на това? Не може!

Трябва ни външна сила, която не търпи връзкарство, за да предаде идеалите си за едно по-добро общество, свободно от корупция. Много тук ще кажат: „Да не мислиш, че там (в Европата) няма корупция, та те там са я измислили!“ И така те оправдават всички щуротии, които правят, вярвайки че все някак ще им се размине, ако не дай си Боже, нещо сбъркат, натискайки педала на газта. Затова и външната сила тук няма да проработи. Но имаме и един добър пример. За целите на валутната стабилност една такава външна сила ни свърши работа и Валутният борд беше наложен като спасителен инструмент, в критичен момент, от който един мъдър човек ни извади от най-дълбокото дъно, в цялата ни история. Ако имаше чалъм с подобни бордове да ни беше наложен контрол и над съдебната власт, над европейските средства, които „усвояваме“, над здравната каса, в която изтичат много повече пари, отколкото внасяме с данъците си! Ако можеше да ни бъде обновен морала, който сега е тъй корумпиран от собствената ни слабост, да търсим по-лесното и по-мекото за живота си, и по-лекото и по-безотговорното в работата си.

Но не, не сме паднали дотам, че да дадем на някой друг да ни контролира и да ни пречи да си въртим тънките сметки, както ни е угодно.

Нашето общество е самоопазващо покварата си и само да ни бръкнат в тази свобода, ще сме на площада да я браним.

Докато не дойдѐ време, да почнем да се избиваме помежду си. И ние се избиваме. Както по пътищата, така и в съдебната зала, където опечалените близки на загиналите, умират втори път, когато стават свидетели на минимални или условни присъди за убийците на техните безвъзвратно загубени любими. И така с години.

Но животът е в постоянен растеж и въпреки че хората умират, поколенията се редуват, обществото се развива. И дори в най-закостенялото общество, идва момент, в който чашата прелива с неудържима ярост, която се разлива по площадите, в търсене на справедливост.

Трагедията със Сияна, която възпламени българското общество е именно такъв момент в нашето развитие, който надявам се да възвиси у хората стремежа към справедливост и да въздигне правото на законите над кривото на връзкарите. Защото онези, които уреждат децата си в детската градина по "втория начин", са отговорни за онези, които се движат по пътя с чувство за безнаказаност.

 

Поднасям моите най-искрени съболезнования към близките на Сияна и всички загубили любим човек от "Войната по пътищата", която е пряко следствие от корупцията и с която ние всички се самоубиваме.

Днес и утре има масови митинги срещу корупцията, която ни убива. Нека тези митинги продължат и нека предизвикат истински промени не само в институциите, но и в ценностната система на хората.

Лунар фест - за по-европейска София

Снимка: © Стефан Василев

 

Тези дни има Лунар фест. Емблематични сгради, с красиви фасади в центъра на София се осветяват с 3D мапинг послания за един по-добър свят.

Пълчища хора кръстосват улиците на града, за да видят цветните произведения на съвременото изкуство за изразяване въргу градска архитектура и най-вече да се социализират. Потоците пешеходци са толкова гъсти, че там където се пресичат с уличния трафик, автомобилите е невъзможно да преминат. И разбира се стават конфкликти.

Мнозинството от вървящите са дошли с колите си, въпреки че и миналата година са го правили и са проклиняли земята, че са попаднали в този АД от труден трафик. Вероятно някои от тях са дошли с метро или останалия градски транспорт.

Тази година, полицията беше затворила някои улици за да избегне конфликти, а и по-голямата част от площада пред Храм-паметника АЛ.Невски вече е постоянно пешеходен, но много други улици бяха отворени за движение и там, където има пешеходни пътеки беше неспирна река от хора.

Много от това ми припомни Рим, който обикалях като турист преди 20 години и се чудих на пълчищата туристи как пресичат кръгови кръстовища с предимство и все така лудият трафик по улиците продължаваше да се движи.

Мисля, че подобни събития в нашият град са най-големият стимул да се ограничи движението на автомобили в центъра, по простата причина, че в такива случаи то става физически невъзможно. И миналата година по същият повод си помислих, че с такива събитие София се превръща в европейски град, а сега вече и хората на София и околностите, трябва не само да се чувстват европейци но и зда мислят по европейски за п

общността си.

Напоследък, едно преустройство на града ни за по-човешка София, отново стана повод за конфликт между хора, които мислят предимно за собственото си удобство и обществения интерес. Аз съм израстнал в центъра, ползвам активно абонамент за Синя зона, но няма да имам нищо против силно да се ограничи влизането на автомобилен трафик в центъра и да се стимулира ползването на градски транспорт, велосипеди или ходене пеша. Все пак, града ни не е толкова голям.

Методите за това са:

- платена зона за движение (онзи кръг, който направиха като ЕКО ЗОНА, лесно може да стане платено влизане (с СМС или абонамент).

- високи цени за паркиране, което да се обоснове и от по-малкото паркоместа и по-тесни улици - целта на това е да откаже хората да ползват автомобил, дори да живеят в центъра.

Сигурно има много други инструменти да се адаптира градската среда, така пе да се обърне към хората, вместо към автомобилите. Не съм урбанист, но виждам, че градът ни расте като население, а тези хора трябва да имат пространство за качествен живот.

Всъщност, тенденциите за развитие на живота ни са в друга посока, но съзряването на българското обществото става бавно.

Цивил - цивил

Човекът е особено същество! 

Колаж: Sunny & Stef

В началото е живял в пещери. Естествено укритие, което той е намерил преди да съзнае, че може да си строи дом. Хранил се е с лов, докато не осъзнае, че може да си отглежда животни и растения за храна. После е започнал с размяната на блага, измислил е дори парите, за да му е по-лесно. Междувременно, от семейно огнище в пещерата е изградил градове, общество, държавност, писменост, култура, образование, религия, политика…

И колкото по напредва в развитието си, той се отдалечава от корена си.

Това наричаме ЦИВИЛИЗАЦИЯ.

Само допреди сто години, мнозинството хора са живели в къщи с дворове, стада, ниви. Все още са си отглеждали храната сами. Но цивилизоваността и ценностите на обществото ни, са тласкали родителите да изучат децата си, да ги пратят в градовете да работят в заводи и офиси, за да не живеят в калта и да не чистят тора в обора всеки ден, преди обедното хранене.

До скоро, имаше родители, за които изпращането на децата в града е тъжно събитие, което ги откъсва от корените им. Сърцето им се късаше, но разумът надделяваше. Защото в града калта е заместена от павета, забавленията са на екран или на сцена, децата работят на машини и компютри или творят. И децата се развиват там. Вече няколко поколения, хората възприемат селото предимно като туристически обект.

Но в последно време се наблюдава интересен феномен. Колкото по-развити се считат хората в развития свят, града им отеснява и част от тях започват да търсят простора и благата на провинциалния живот. Със замогването си, мнозина излизат от апартаментите и търсят широтата на къщи с дворове на околоградските селца, превърнали се в крайградия или „елитни квартали“. Тук, освен по-големи и повече стаи, хората се радват да дворния простор, където да канят приятели на барбекю, например.

С образоването си пък и с широкият достъп до информация, хората разбират, че индустриалното производство на храни, което някога техните прародители са смятали за потенциално облекчение на труда, не е съвсем вярно и сега децата смятат дори за некачествено и вредно за здравето. Все повече съвременници се обръщат към природата и към селото, в търсене на истинска храна. Някои отглеждат зеленчуци на балкона, други отделят дълги уикенди за да си копаят градинката на вилата, но мнозинството търсят готови решения с марка БИО или домашно произведено. И разбира се, бизнеса се адаптира за да задоволи това търсене.

Колкото и да са образовани хората обаче, те са вече градски чада, израснали с реклами по телевизиите, брошурите от хипермаркетите и рекламните банери из любимите им сайтове за новини и информация. И повечето от тях вярват на всичко представено цветно и обещаващо, което е там да задоволи техните потребности от натурална, питателна и здравословна храна. А индустриите се адаптират към търсенето. И именно те са тези, които плащат за рекламите. Днес предлагат модерно, високо-технологично производство, утре лесно преминават на домашно такова, с „стари„ технологии и дори ретро опаковки.

А ние, градските чада, купуваме - нали за това работим.



П.П.
Горните мисли бяха вдъхновени от една опаковка кисело мляко, чиято марка бе невидима, но с големи букви пишеше ДОМАШНО. Опаковка, захвърлена на павираната улица, недалеч от центъра на града.

В тази опаковка видях целия цивилизационен цикъл на човечеството, от домашното огнище в пещерата, до барбекюто в двора. И обратно.

Нямам търпение да повторим цикъла.

За колите, хората и техните възможности

 

 Предните дни се случи да ползвам почти нов автомобил, който наех за целите на пътуване с клиент из страната. Не исках да рискувам щастието и времето на клиента ми с моята лична кола, която е над 20 годишна. За целта наех кола от най-голямата фирма в БГ и съм благодарен на Дидо за съдействието и добрите условия, с които ме дари.

 Аз не съм привърженик на „новото и лъскаво“ и продължавам да си ползвам старите неща, докато мога. По отношение на колите, ги ползвам по предназначение, но възможно най-обрано, дори когато мога се придвижвам с колело из града.

Докато ползвах колата, бързо усвоих новите технологии, като въпреки че не бе от престижна марка или висок клас, те изобилстваха.

 Особено системите за безопасност, сред които:

• Следене на лентата за движение и предупреждение със звуков сигнал и електрическо коригиране на волана. Това е интересно, но скоро става досадно и шофьора неминуемо се възползва от бутона за изключване на системата.
• Предупреждение при рязко скъсяване на дистанцията с предния автомобил или при близко изпреварване. Много полезно нещо за млади шофьори, пък и по принцип. Но и донякъде досадно поради големите резерви в оценките на риска.
• Старт/стоп системата е добра. Преди съм се чудил на системата на една румънска марка,  защо пали двигателя 30 секунди след като изгасне на светофар??? Тази си работи до натискане на съединителя (при автоматицитие, предполагам до пускане на спирачката). Единственото притеснително за мен бе, че светещите фарове, климатик и други системи хабят ток, който изтощава акумулатора. Но в днешно време, тези автомобили се подменят с по-нови преди да мине гаранцията на батерията.
• Система за известяване при потегляне на предния автомобил. Много полезна е при честото взиране в телефона за актуална информация, при която много хора не разбират кога е светнало зелено на светофара и се оказват в ситуация да задържат движението. Браво!
• Системата за предупреждение за ограниченията на скоростта и правилата за изпреварване с мигащи индикатори на таблото ме изуми, тъй-като колата нямаше навигация или всъщност имаше, но явно бе само за определяне на локацията и съответните правила за движение. Явно по-високият клас предлагаше същата система и за визуализиране на пътя.  
• Системата за предупреждението за налягането на гумите ми изигра лоша шега, като ме притесни да спирам по магистралата, но се оказа фалшив сигнал.
• На няколко пъти ми се включваше SOS с писъци и червени лампи, но явно беше грешка в електрониката.
• Мисля, че усетих някаква система за защита от потегляни при погрешно пускане на съединителя при включена скорост, но не съм сигурен.
• При всички системи за контрол на колата се усещаше много електроника – волан, спирачки, газ, съединител, сигурно и скоростите бяха електрически подпомогнати да влизат намясто.

 Най-приятно ми бе ниският общ разход на гориво, не толкова заради финансовият разход, колкото заради замърсяването на въздуха. Компютъра ми показваше някъде около 4,8-4,9 за целия път, но аз реално заредих 50 литра бензин при изминати 940 км.

 Тази сутрин се качих на старата кола и разбира се бях забравил, колко високо отделя съединителя, колко по-тежък е волана и всички други недостатъци. Но за мен това не е проблем.

Замислих се, за всички останали, за които новото, лъскавото и съвременното е не само цел, но и жизнено важно за оцеляването  на човечеството. Странно ми е, как хората измисляме всякакви технически средства, за да коригираме човешките несъвършенства, водещи до трагедии, но не успяваме да подобрим човека, за да не се налага да използва техническа помощ, а да насочи тази енергия другаде. Преди години разсъждавах по темата, но от друга гледна точка.

 Вероятно ще включа тази мисъл в романа или разказа, който започнах да пиша миналата Събота и е на тема „човечеството след нас“. Надявам се, писането да върви добре.

За ценностите ни (в кризисни времена)

Снимка: DW

Днес говорих с 4-ма италиански клиенти и доставчици. Двама собственици и двама служители. Положението е сериозно, работят от вкъщи (smartworking), гледат философски на ситуацията и преосмислят живота...

Една клиента, с която работя от 20 години, искрено сподели, да не подценяваме нещата, и да се пазим за ограничаване на разпространението, въпреки, че е неизбежно, но поне, докато не се развие имунитет или глобално решение. В Италия, започнало от малък регион, пренебрегнали го, и сега...

Мисля, че такива ситуации са полезни за човечеството и отвъд цинизма на израза към този момент, ние трябва да преосмислим ценностната си система, смисъла да съществуваме и средствата, които най-много ценим за оцеляването си.

В такива моменти, много хора се възползват от ситуацията, за да печелят извънредно. И отвъд всякакви предразсъдъци, спекулата е абсолютно оправдана от настоящите ценности, които преобладават в съвременното общество.

Е, в такива моменти, когато навсякъде наоколо дебне, смърт, а предпазните средства и методи за лечение са дефицит, е време да преосмислим ценностите си.

Желая кризата да ни подмине с минимални щети, но и желая ценностите ни да се осъвременят, за да се осмисли бъдещето на децата ни.

Какво определя качеството на живота ни (размисли от разходка из Тетевен)

 

През миналите почивни дни (10-12-ти Юни) имах шанса да почувствам духа на красивия планински град Тетевен. Бил съм там и преди, но никога не съм имал време за разходки.
Повода беше работно-разтоварващо сплотяване на колектива (тиимбилдинг), така че времето за разходки беше "откраднато".

В разходките ми из нови места, аз най-често се впечатлявам от градската архитектура. Но не като специалист, ами като авантюрист, търсещ отговори на незададените въпроси като; Какво от миналото осветява настоящето и може да ни посочи бъдещето?

Е, разбира се такива въпроси са само част от мислите, които вълнуват душата, разхождайки се из улиците на градове с богата история и културен живот.

Такъв град е Тетевен.

Първо искам да се извиня за качеството на снимките, правил съм ги с телефон и в никакъв случай не претендирам да съм обиколил целия град, а предполагам и съм пропуснал много красиви места. Както казах времето си бях откраднал...

Но темата тук не е толкова фотографски разказ или архитектурен анализ, а споделяне на чувства, развълнували ме разхождайки се из улиците на Тетевен.

Първото нещо направило ми впечатление бе заоблените ъглови къщи и най-вече балкони.

Не направих много снимки, но ми направи впечатление, че този елемент го има не само на старите къщи, ами и на нови, построени вероятно през последните 10-40 години.

Знам, че заоблените форми не са много функционални за вътрешното пространство, но са елемент с висока естетическа стойност от една страна и от друга признак, че местните ценят повече красивото, от колкото практичното.

Което напомня, че стойността на живота не трябва да се оценява с материална рационалност, а с емоционална удовлетвореност.

Именно с тези мисли разходките из Тетевен ме накараха да преосмисля какво е ценното на битието ни през 21-ви век. Защото ходейки из улиците тук аз усетих чувство на спокойствие, сигурност и добросъседство, което в големия град отдавна е забравено.  Почти всички къщи в града имат ниски, символични огради, на первазите на прозорците има саксии с цветя, включително на приземните етажи и почти никъде няма решетки.

Тук хората споделят със съгражданите си битието си, без да се смущават, че някой ще им навреди или ще каже лоша дума за тях.

Улицата е част от двора, двора е част от къщата - онази част, която прави връзката с природата.

Тук клетка с папагалчета виси под стряхата почти на улицата, а наоколо цветя - много цветя.

тук стария геран е от другата страна на улицата, но това не пречи около него да има уютен кът за следобеден аперитив и дори нещо като мини басейн, вероятно за децата.

Дъскорезница, която дори нямаше врата, а от улицата се влиза направи при машините. На кой да му хрумне, че нещо може да изчезне...
Всъщност в Тетевен единствените решетки или капаци по прозорците на къщите бяха на историческите сгради от турско време.

На такова място човек си задава въпроса; Какво е по-ценно, да притежаваш много неща и да ги пазиш заключени от чуждите хора или да живееш в среда спокоен, че няма да загубиш нищо от това, което имаш (колкото и скромно да е то)?

Сводестата врата на църквата е претърпяла "козметични" промени в тона на съвремието (неизвестно кога)

Без да коментирам повече архитектурата на Тетевен, оставям снимките да говорят...

Пътят е на горе...

Честит 8-ми Март мили дами!

Снимка: http://www.metrotimes.com/

Честит празник мили дами!

Скъпи за някои, мили за други, за трети просто жени, половинки, вдъхновителки, изкусителки, допълващ фактор или просто роби.

Е, честит празник на всички!
Ден на Жената! На кой му трябва празник, който да разделя мъжа от жената? Празник, който ни напомня, че жените са тези до нас и от време на време трябва да им обръщаме внимание. Тези, които ни дават живот, които ни вдъхновяват да го живеем, да създаваме живот и да го поддържаме в името на бъдещето. Онези крехки създания, които имат нужда от подкрепа в трудни моменти, които ни подкрепят и без които, май няма да просъществува света ни.

А кои сме Ние?
Ние сме Мъже, онези които създават, които водят, които носят. На нас не ни трябва Ден на мъжа, защото за нас се полагат всички останали дни да бъдем на почит...

Имам чувството, че Деня на жената е измислен от мъже, с цел да вкарат в релси нещата. По същия начин има измислен и Ден на бирата, Ден на кучето, Ден на усмивката... избрах ги произволно.

Някога, когато жените се борили за равенство, едва ли са си мечтали да имат поне 1 ден в който да са на почит. Не, те са искали да бъдат равни с мъжете. И на работа и в обществото, и у дома. И тези, които са го искали са го постигнали. Другите, отбелязват Деня на жената.

Чудя се в днешно време този ден къде се отбелязва като празник? В Държави и общества, за които свободата и равенството никога не са настъпили. Революцията и Възраждането не са преминали. Територии, където държавното устройство е още феодално, а развитието на обществото е в пост-робовладелчески етап.

Е, скъпи дами, днес е Вашият ден. Радвайте му се!
А тези, които не го отбелязват - Честито! Вие сте свободни и зрели да бъдете нещо повече от просто жени, половинки, вдъхновителки, изкусителки, допълващ фактор или просто роби.

И, скъпи господа, жените ни не са  просто жени, половинки, вдъхновителки, изкусителки, допълващ фактор или просто роби. Те са същите като нас, но с гърди. И по дефиниция не са единствените, които да мият чиниите, перат, готвят и каквото там сме свикнали да си представяме че правят защото са жени. Не, тези неща са част от общите ни задължения да творим живот.

Скъпа, прибирам се! Ти сготви, аз ще измия. Утре ще е обратното...

Изчисти се за един ден

Чистенето на България за един ден винаги ми е напомняло за начина на управление на страната.
Инициаторите вдигат много шум за да накарат хората да направят нещо полезно за обществото. Вместо да се създават инициативи за образование и възпитание на хората в грижа за тяхната собствена страна, се налагат силови методи за подчиняване на някакви директиви. Или иначе казано, вместо да лекуваме първоизточника на проблема, третираме симптомите.

Това е също както съзнателното изграждане на негативно отношение към политиката и бизнеса, защото колкото по-малко народа знае за тях, толкова по-сляпо им служи.

Законите са правила, които не могат да се възпитават вкъщи. Колкото повече законите приближават прага на къщите ни и влизат в тях, толкова по-прости оставаме.

Защо да гласуваме ЗА ядрената енергетика?

Изображение: http://www.nature.com/

На 27 Януари предстои да гласуваме ЗА или ПРОТИВ развитието на ядрената енергетика в България. Въпросът не е оформен точно по този начин и всъщност изобщо не поставя на карта (бюлетина) бъдещето на ядрената енергетика в България ами просто иска мнението на народа дали да се изгражда нова атомна електроцентрала. Което всъщност означава, че интерпретацията на "нова ядрена електроцентрала" е привилегия изключително и само на управляващите. Дори и те да се сменят през лятото.

Какво имам предвид?

1.Ако бъдещите управляващи са ЗА изграждането на АЕЦ Белене и приемем, че при легитимен референдум народа се изкаже ПРОТИВ на така зададения въпрос, интерпретацията може да бъде следната:

"АЕЦ Белене не е нов проект, той е планиран още преди 30 години, а изграждането му е започнало преди 20 години и дори към 1990-та изграждането му е изпълнено на 40%.  Този факт изключва проекта от обхвата на така поставения въпрос на референдума."

2. Ако бъдещите управляващи са ЗА изграждането на АЕЦ Белене и отговора на народа подкрепя така поставения въпрос, няма какво да му мислим.

3. Ако бъдещите управляващи са ПРОТИВ площадката на АЕЦ Белене, но са ЗА ядрена енергетика под друга форма на развитие, могат да интерпретират отговора на въпроса по сладните начини:

- При преобладаващ  отговор ПРОТИВ интерпретацията е следната:

"Народа е против нова ядрена електроцентрала, но не е против нова мощност на старата централа." 
Това всъщност може да продължава завинаги. Но няма да има нужда! Защо - ще обясня по-надолу!

- при преобладаващ отговор ЗА интерпретацията е следната:

"Народа  иска нова АЕЦ, можем да направим нова процедура за лицензиране, нови конкурси, нови...възможности"

4. Ако бъдещите управляващи са ПРОТИВ развитието на ядрена енергетика въобще възможностите са следните:

- при резултат на референдума ЗА интерпретацията е следната:
  "Уважаваме мнението на народа, но сега няма пари и проекта не може да бъде реализиран"

- при резултат на референдума ПРОТИВ интерпретацията е ясна. Но това няма значение защото при следващото правителство въпроса може пак да е на дневен ред.


Разбира се има и вероятност на референдума избирателната активност да не е достатъчна за да има значение за цялата нация резултата, но ако това се случи, единствения извод който ще може да направим е, че избирателната система напълно отговаря на нивото на политическа ангажираност на населението.

След като проследихме всички възможни сценарии от първия национален референдум в съвременната история на България, можем да стигнем до извода, че смисъла от референдума е абсолютно никакъв. Или както Влади беше разказал в една приказка, накрая всички са прецакани.


Но нека се върнем на основния въпрос "Защо да гласуваме ЗА ядрената енергетика?"

Какви са ползите от ядрената енергетика?

Да започнем с малко история.
След откритието на електричеството и бума на индустриалното развитие, още през 19ти век, източниците на енергия стават приоритет в развитието на технологиите.
От познатите ни видове електроцентрали най-първичните технологии са разбира се естественото падане на водата, което използва кинетична енергия за генериране на ток от турбина и енергията на парата при загряване на вода.

ВЕЦ-овете са относително екологични, ефективни от гледна точка на безплатния воден ресурс и ниските разходи за поддръжка. Минусите при тях са, че често дебита на водата е променлив, разположението им трябва да е до реки или водни съоръжения, а от екологична гледна точка ограничават свободното придвижване на водната фауна.

ТЕЦ-овете пък са ефективни от гледна точна на високия коефициент на използване на горивната енергия, допълнителната полезност за отопление на домакинства и в индустрията, относително евтината ресурси и заместващи суровини за горивните процеси. Но пък от екологична гледна точка ТЕЦ-а е възможно най-мръсното производство на енергия, бълващо в атмосферата в пъти повече газове и твърди частици от автомобилите в градските райони. Друг минус е транспортната и икономическа зависимост от доставките на суровини и отпадъците - шлака и пепел, които трябва да се депонират. тъй като в България освен нискокалорични лигнитни въглища не се добиват други високо ефективни горивни суровини, сме зависими от вноса им и съответно страдаме от ниско ефективно производство.

АЕЦ е най-високото технологично постижение на човечеството през 20-ти век. Откриването на силата на най-малката частица е революционно събитие, съизмеримо с прометеевите постижения. Благодарение на тази технология, човечеството развива не само евтина технология за производство на енергия, но и мощно оръжие с висока степен на поразяване.
Развитието на тази технология и разпространението и в ежедневието ни съвпада с две ключови за 20ти век факта:

• Върха на индустриалната революция през 50-те, 60-те и 70-те години
• Студената война между Изтока и Запада след Втората световна война

Атомната енергия е утвърдена като най-ефективната в сравнение с вложените суровини, но съпътстващите разходи за изграждането, управлението и експлоатацията на АЕЦ са огромни и все по-високи във времето. Това се дължи не на стойността на разходите за производство ами стойността на рисковете и алтернативните разходи за съкращаването на нашия живот. Колкото и безопасни технологии да се измислят, деленето на атома е верижна реакция, в която ключова роля играе контролирането и. Допълнителен психологически момент за отношението на човечеството относно използването на ядрените технологии е че те са в основата на най-смъртоносното оръжие създадено от човека.

Рисковете от тази технология са не само в моментното отделяне на огромна енергия, ами последващата радиация, която би се образувала в следствие на разпада на радиоактивните елементи използвани като гориво. Любопитно е, че за прилагането на тази технология най-подходящ елемент е именно радиоактивния Уран, който се намира като природен изкопаем ресурс. Причината да се използва именно този елемент е, че неговите молекули са най-лесни за прилагане на атомен разпад. Или по точно за контролирането му. Интересен парадокс. Най-смъртоносния за човека елемент е най-силния източник на енергия. Е не можеше ли да не е точно Уран, ами Водород например, или Азот или който и да е друг елемент разпространени в природата и не генериращ радиация.
Вероятно  причината е не просто физическа, ами политическа и икономическа. В ерата на силни политически конфронтации и още по-силни икономически влияния, не науката водеше човечеството ами интересите на отбрани групи даваха посока на науката.

Всъщност оказва се, че ядрения разпад или синтез не са най-мощния източник на енергия.
в следната таблица се вижда, че в световен мащаб ядрената енергия е едва 13 % от общо добиваната електроенергия.

Източници на електрическа енергия в световен мащаб (2008година)
-	Въглища	петрол	Природен газ	Ядрена енергия	Водна енергия	други	Общо
Средна мощност (TWh/год)	8,263	1,111	4,301	2,731	3,288	568	20,261
Средна мощност (GW)	942.6	126.7	490.7	311.6	375.1	64.8	2311.4
Процент	41%	5%	21%	13%	16%	3%	100%

 

 Източник:   WIKI/IEA

Но погледнато под друг ъгъл, дори и моментно силата на атомния разпад да е в пъти по-мощна от Слънцето, То е много по-силен и постоянен източник на енергия излъчвана към земята. Естествените течения на океаните и въздушните потоци също са силен източник на енергия, която при подходяща технология може да бъде усвоявана от човечеството.
В края на 20ти век, в по-развитите демократични нации по света, тази истина бе осъзната от хората и развитието на алтернативните и екологични технологии започна да набира инерция. Донякъде това е свързано с отминаващата индустриална епоха, както и осъзнаването на факта че устрема към най-евтино и печелившо не винаги е в полза на човечеството. Хората осъзнаха че в живота има по-важни неща от това което имаме в момента и започнаха да гледат напред към бъдещето на своите поколения. Дали защото човешката цивилизация достигна нови простори не знам, но е факт че човешкия индивид става все по-стойностна частица от обществото и неговия глас и мнение има все по-голямо значение за посоката му на развитие.


И тук идва момента най-сетне да дадем отговор на първоначалния въпрос; Защо да гласуваме ЗА ядрената енергетика?


А отговора идва някак спонтанно: НЯМА ЗАЩО!!!