Корумпираният ни морал, който уби Сияна

 

 Корупцията убива!

Но тя е във всеки от нас.

Да, всички ние, сме израснали с онази поквара, която тегне над обществото ни и която, макар привидно ни помага да заобиколим трудностите, всъщност копае гроба ни като гражданско общество.
От поколения, българите, а навярно и повечето балканци, сме свикнали да постигаме малките си успехи с помощта на някого. Но не просто да разчитаме на другарска помощ, съчувствие или емпатия, които в някои антиутопични романи вече се представят като неприемливи в бъдещето ценности. Не!
Хората в тази част на Европа се придвижваме напред в живота, като разчитаме първо на връзкарство, а после на собствени усилия. Търсим връзки за детската градина, за по-хубавото училище, за уреждане на работа... По целия си житейски път, ние заобикаляме правилата и търсим някой да ни помогне за това. И той помага, пък после ние ще почерпим. И го правим. И така, поколения наред.
 С това мислене, ние загърбваме не само правилата, но и законите, а целият ни морал е компромисен, компрометиран, корумпиран…

Използвам "наше" лице тук е, защото всички ние сме така изтъкани или най-малкото сме отговорни за това, че го толерираме. Повечето сред нас, приемат корупцията като нещо, което колкото и да е лошо, колкото и да ни ограбва, знаем че някой ден, може да ни е от полза. Все пак, деца храним, изучаваме, отговаряме за тях. И дори да убием някого на пътя, роднините ще търсят начини да ни отърват от затвора, независимо от законите, независимо от правилата, та нали и прокурорите семейства хранят…

Как да се противопоставиш на това? Не може!

Трябва ни външна сила, която не търпи връзкарство, за да предаде идеалите си за едно по-добро общество, свободно от корупция. Много тук ще кажат: „Да не мислиш, че там (в Европата) няма корупция, та те там са я измислили!“ И така те оправдават всички щуротии, които правят, вярвайки че все някак ще им се размине, ако не дай си Боже, нещо сбъркат, натискайки педала на газта. Затова и външната сила тук няма да проработи. Но имаме и един добър пример. За целите на валутната стабилност една такава външна сила ни свърши работа и Валутният борд беше наложен като спасителен инструмент, в критичен момент, от който един мъдър човек ни извади от най-дълбокото дъно, в цялата ни история. Ако имаше чалъм с подобни бордове да ни беше наложен контрол и над съдебната власт, над европейските средства, които „усвояваме“, над здравната каса, в която изтичат много повече пари, отколкото внасяме с данъците си! Ако можеше да ни бъде обновен морала, който сега е тъй корумпиран от собствената ни слабост, да търсим по-лесното и по-мекото за живота си, и по-лекото и по-безотговорното в работата си.

Но не, не сме паднали дотам, че да дадем на някой друг да ни контролира и да ни пречи да си въртим тънките сметки, както ни е угодно.

Нашето общество е самоопазващо покварата си и само да ни бръкнат в тази свобода, ще сме на площада да я браним.

Докато не дойдѐ време, да почнем да се избиваме помежду си. И ние се избиваме. Както по пътищата, така и в съдебната зала, където опечалените близки на загиналите, умират втори път, когато стават свидетели на минимални или условни присъди за убийците на техните безвъзвратно загубени любими. И така с години.

Но животът е в постоянен растеж и въпреки че хората умират, поколенията се редуват, обществото се развива. И дори в най-закостенялото общество, идва момент, в който чашата прелива с неудържима ярост, която се разлива по площадите, в търсене на справедливост.

Трагедията със Сияна, която възпламени българското общество е именно такъв момент в нашето развитие, който надявам се да възвиси у хората стремежа към справедливост и да въздигне правото на законите над кривото на връзкарите. Защото онези, които уреждат децата си в детската градина по "втория начин", са отговорни за онези, които се движат по пътя с чувство за безнаказаност.

 

Поднасям моите най-искрени съболезнования към близките на Сияна и всички загубили любим човек от "Войната по пътищата", която е пряко следствие от корупцията и с която ние всички се самоубиваме.

Днес и утре има масови митинги срещу корупцията, която ни убива. Нека тези митинги продължат и нека предизвикат истински промени не само в институциите, но и в ценностната система на хората.

Истинската заплаха от Изкуствения интелект

Идеите, които идват в съзнанието ни, продиктувани от разума, опита и натрупаното познание са изкуствени, защото са проекция на чужд човешки разум. Затова ние наричаме ИЗКУСТВО онова, което е създадено от Човека.

Колкото повече човек чете, проучва, разширява познанията си и усъвършенства уменията си да създава нещо, той трупа база за да може един ден да остави и той нещо на онези след него, които да го четат. Или ако не да създаде нещо ново, то поне да изпълни задачите, подадени му от живота.

Това е принципът на Изкуствения интелект (ИИ), който се е развивал откакто човечеството съществува. Събиране на информация и създаване на решения, пречупени през човешкия разум. Който, както може.

В днешно време, ИИ е получил собствено име и е изведен извън Човека, като е вкаран в електронното пространство, където цялото натрупано човешко познание е предоставено на алгоритми, които да мислят вместо нас и да генерират идеи, за които ние не е необходимо да се главоблъскаме. Отскоро, освен име, ИИ има и лице, а може да има и адрес, дом и всичко каквото ни хрумне, за да ни дава комфорт да му се доверим.

Хубаво е, полезно е, прави всеки човек експерт в всичко, без да трябва да мисли много.

Също както всички останали постижения на човечеството, ИИ е тук за да улесни живота на Човека и да му помогне да бъде по-ефективен в ежедневието си.

Но къде е заплахата за нас хората от това?

Заплахата е в това, че спираме да мислим. Разумът ни, онази функция на мозъка да генерира невронни връзки между натрупаното познание, ситуацията, в която се намираме и проблема, който имаме да решаваме, за да постигнем успех, в онова което правим, вече не е необходимо да бъде наличен в нашите глави. Всичко, което трябва да знаем е, къде да кликнем, за да потърсим решението на нашите проблеми.

Днес, мнозинството младежи, а и хора в целия спектър на възрастта, са забили поглед в екраните на своите устройства, не да научат нещо, което да бъдат полезни на семействата си, на фирмите си или на обществото си, а просто прекарват време за забавление, без да трябва да мислят. Да, и преди телевизията предоставяше същото време на ума да си почине от работата през деня, но ТВ шоутата, каращи ни да се смеем или да тръпнем от неизвестността на фабулата от сериала, все пак ни подсказваха някакви житейски ценности, посредством режисирани телевизионни практики. Дори и преди ТВ ерата, театрите и романите вкарваха в душите ни не само познание за света и емоции, ами и будиха размисли в нас.

Днес, разтоварването на мозъка от работа не е само във вечерните часове и уикендите, ами се залага като основно занимание на човека през цялото му съществуване.

Сякаш мисленето и разсъждаването на хората, представлява заплаха за системата, в която живеем. Съдържанието, което ангажира съзнанието така е конструирано, че да ни държи втренчени в него колкото се може по дълго, за да не (из)мислим нищо друго.

Тази заплаха е описана в множество фантастични текстове и зрелищно пресъздавана на екран, разбира се хиперболизирана, за да направи впечатление. Но досега все се представяше, че ИИ ще се пресели в компютрите и не само ще мисли вместо нас, ами ще започне да води собствен живот и ще започне да мисли срещу нас, тъй като Естествения интелект на човека (ЕИ) ще представлява заплаха за системата. Може би, тези послания на предходните поколения все още мислещи хора са били в правилната посока? Може би!

Но аз си мисля, че истинската заплаха от ИИ, не е че ще еволюира в Електронен интелект ЕлИ) и че ще изземе водещата роля на човека на тази планета, ами че зад този ИИ, все пак стои някакъв човешки мозък, който взима решения и насочва алгоритмите му да работят така, че мнозинството което го използва да бъде под влиянието на този нов Деспот.

 

Все пак, аз тая някаква надежда, че човечеството ще прескочи тази дупка, в която е потънало, не просто да спаси вида си, ами така както е правило през хилядолетията, когато развитието му в дадена посока зацикли, то да се обърне и поеме в друга посока.

 

Законовата република

До скоро бях против законите. В онзи смисъл, че законите са необходими за общество, в което възпитанието и религиозното възспиране на душата да твори злини, не работят. Смятах че, колкото повече нашето битие се регулира от писани закони, толкова по-слабо ни е гражданското развитие.

Посленият закон за пропагандата в училище, дето разбуни духовете, окончателно ме убеди, че законите са абсолютна необходимост за общество ни.

Трябва да има закони за всичко! За добро и лошо. За правилно и неправилно. За всичко, което родителите сме пропуснали да научим децата си и сега всичко трябва да им се налага срещу заплаха от глоба и затвор.

Нали живеем в парламентарна република, все още, та нашите избранници в парламента, трябва да коват закони, а не само да говорят (откъдето произлиза думата Парламент).

ЗАКОНИ! 

Това са онези писани правила, които държат обществото ни в мир и разбирателство, така че всички да имат еднакви права и задължения и ако не ги спазват, да бъдат санкционирани според буквата на писанията.

Добре звучи нали?

Целият ни свят да е урегулиран на правилно и неправилно, позволено и забранено, под шапката на терминологията "законно - незаконно".

 

"И тогава, и тогава, ще настане такъв живот..." както пееше Богдана, в едни прекрасни времена...

Наистина ми се иска това да работи! Ама наистина да работи!! Да възпита у хората, че всичко лошо, което може да нарани някого е незаконно и всичко което пречи на хората да бъдат щастливи да се наказва с нещо страхословно. 

Така ми се иска, че само си викам: ДАНО!

Само едно нещо ме гложди: дали първо да напишем всички закони за всичко или преди това да научим българите да спазват тези закони.

Лунар фест - за по-европейска София

Снимка: © Стефан Василев

 

Тези дни има Лунар фест. Емблематични сгради, с красиви фасади в центъра на София се осветяват с 3D мапинг послания за един по-добър свят.

Пълчища хора кръстосват улиците на града, за да видят цветните произведения на съвременото изкуство за изразяване въргу градска архитектура и най-вече да се социализират. Потоците пешеходци са толкова гъсти, че там където се пресичат с уличния трафик, автомобилите е невъзможно да преминат. И разбира се стават конфкликти.

Мнозинството от вървящите са дошли с колите си, въпреки че и миналата година са го правили и са проклиняли земята, че са попаднали в този АД от труден трафик. Вероятно някои от тях са дошли с метро или останалия градски транспорт.

Тази година, полицията беше затворила някои улици за да избегне конфликти, а и по-голямата част от площада пред Храм-паметника АЛ.Невски вече е постоянно пешеходен, но много други улици бяха отворени за движение и там, където има пешеходни пътеки беше неспирна река от хора.

Много от това ми припомни Рим, който обикалях като турист преди 20 години и се чудих на пълчищата туристи как пресичат кръгови кръстовища с предимство и все така лудият трафик по улиците продължаваше да се движи.

Мисля, че подобни събития в нашият град са най-големият стимул да се ограничи движението на автомобили в центъра, по простата причина, че в такива случаи то става физически невъзможно. И миналата година по същият повод си помислих, че с такива събитие София се превръща в европейски град, а сега вече и хората на София и околностите, трябва не само да се чувстват европейци но и зда мислят по европейски за п

общността си.

Напоследък, едно преустройство на града ни за по-човешка София, отново стана повод за конфликт между хора, които мислят предимно за собственото си удобство и обществения интерес. Аз съм израстнал в центъра, ползвам активно абонамент за Синя зона, но няма да имам нищо против силно да се ограничи влизането на автомобилен трафик в центъра и да се стимулира ползването на градски транспорт, велосипеди или ходене пеша. Все пак, града ни не е толкова голям.

Методите за това са:

- платена зона за движение (онзи кръг, който направиха като ЕКО ЗОНА, лесно може да стане платено влизане (с СМС или абонамент).

- високи цени за паркиране, което да се обоснове и от по-малкото паркоместа и по-тесни улици - целта на това е да откаже хората да ползват автомобил, дори да живеят в центъра.

Сигурно има много други инструменти да се адаптира градската среда, така пе да се обърне към хората, вместо към автомобилите. Не съм урбанист, но виждам, че градът ни расте като население, а тези хора трябва да имат пространство за качествен живот.

Всъщност, тенденциите за развитие на живота ни са в друга посока, но съзряването на българското обществото става бавно.

Величието или живота?

Изображение

Войните са най-големият стимулатор за развитието на технологиите. За съжаление ги има. Но и вследствие на тези сблъсъци на ценности, има огромен напредък в технологиите и бум на цивилизационното ни развитие.
Моралът ни, обаче, не позволява да оправдаваме войната и смъртта за целите на човешкото развитие и винаги човечеството ще предпочита живота, пред бързия напредък на цивилизацията ни.
Затова, то е създало ООН, за това се създаде и идеята за ЕС.

Но библията и другите висши писания ни сочат, че има Добро и Зло и противопоставянето между двете, е необходимо за душата ни да намери пътя.

От историята виждаме, че вината за войните не е положението на звездите или природните катаклизми, ами неразположението на духовното състояние на единици човешки индивиди, които в една или друга ситуация са излъгали обществото да им даде власт. Или, получили властта, са се самозабравили в желанията си да оставят следа след себе си. Тези индивиди са явното доказателство, че душата блуждае между Добро и Зло и неслучайно в свещените писания сме си посочили избора чрез героите, които ги представляват.

В романите и филмите, тези персонажи са чести герои в сюжетите, на базата на които, читателите заемат страна. В повечето филми и текстове, злият герой е най-често душевно объркан и повреден, така както са увредени и онези "пълководци" от историята, решили че са равни с Бога да държат в ръцете си живота и щастието на множество хора.

Това, което искам да кажа е, че не трябва да допускаме луди индивиди да ни управляват и да поставим законите над Човека, дори това да потиска нашата индивидуалност. Защото законите са човешки ценности, префинени през историята на развитието ни.

Национален празник на България

Днес е националният ни празник. Честито, българи!

Изображение: БНР

 

Тази дата замени Девети Септември като ден на национална гордост през 1991-а. Тогава, през 1990-1991-а, се смени държавното устройство на страната ни и от тоталитарна република, управлявана от една партия, подвластна на общата империалистическа доктрина на една чужда страна, България пое по пътя на демократичните промени.

 Тогава, през 1990-а, имахме възможност да се откъснем от тази хватка, но не защото сме се вдигнали на бунт, ами защото звярът в Москва беше отслабнал, изяден отвътре, обезкървен и разпадащ се.  

Обичайно, националният празник на една страна е денят, който отбелязва последната промяна на държавното устройство на страната. Обикновено преход от чуждо владичество към независимост, обявяване на република или ново кралство. 

Знам че в историята не трябва да се казва "ако", но в случай, че тогава се бяхме освободили от хватката на звяра със собствени сили, сега щяхме да сме много по-свободни и нямаше да има спорове за национални празници, разделение на русофоби и русороби и вероятно икономическите ни успехи щяха да са много по-значими. В този случай, можеше да имаме друг национален празник, отбелязващ освобождението от съветско влияние, даващо ни път към ново развитие.

За съжаление, ние не сме се освобождавали, дори не сме опитвали. И това, че сега сме част от най-развитите страни в света, не е плод на усилията на нашата нация, ами на шепа хора, които в следствие на няколко фалита на социалистическо управление, имаха шанса да поемат властта и да установят посоката ни на развитие – към Европа, където ние българите принадлежим.
Честит празник, българи! 

Помнете къде сме, как сме стигнали до тук и ако страдате, че сте бедни, включете си 40 инчовата плазма и се радвайте на свободата си.