Войната е ужасно нещо!

 

  Войната е ужасно нещо!

Изображение: https://bnr.bg/

Днес, Свободният свят отбелязва денят на капитулацията на Хитлерова Германия, с което приключва един от най-мрачните моменти от историята на Европа. Но и се поставя началото на изграждането на нова Европа. По-добра, по-силна, уважаваща живота и свободите на гражданите си, работеща за един по-щастлив живот…

Но само половината от Европа, тогава успя да влезе в семейството на свободните европейци. Останалата част от континента, бе отделена от нова „Желязна завеса“, отвъд която, върлуваха човеконенавистни идеологии, в подкрепа на комунистическия режим на Съветския съюз.  Онзи „съюз“ от республики и сателитни държавици, към които принадлежахме и ние, представлява най-голямото разпростиране на великоруската идея за властничество над народите, което надминава по мащаби дори онова на римската империя.

 Утре, онези човекомразци, отбелязват „Победата над фашизма“, като с този праздник ознаменуват началото на тяхната най-голяма завоевателска стъпка, която отряза шансовете за свободно развитие на почти цяла Източна Европа. Както тогава, по Сталиново време, така и в годините след това, идеологията на новите завоеватели, поставя на пиедестал най-вече броят на жертвите във войната срещу Хитлеризма, за сметка на постиженията и възможностите за развитие на човечеството, след това.

Победата над фашизма, извоювана с цената на милиони, ненужни жертви, от страна на Червената армия, пращани с пушки да громят танкове и оставяни гладни и боси, да се борят сами със съдбата си.

И така 80 години. До ден днешен, руската идеологическа инквизиция, не прави нищо за доброто на своите граждани, а само ги обрича на нещастие и смърт.

Това се вижда и от войната, която руските империалисти започнаха в Украйна, пращайки на смърт хиляди свои синове, само за да задоволят егото си.

Утре, 9, Май, 2022, нека руснаците, най-сетне провидят, до какво доведе  великоруския шовинизъм, който отрича Човека и поставя на върха единствено и само системата си.

 

Войната е ужасно нещо. Нека извлечем поуките от историята и недопускаме грешките на предците си!

Узаконено беззаконие

В България, винаги поставяме качулката, след като дъжда отмине. И вземе своите жертви. 

Изображение

Ето тези табели, например, бяха поставени преди години, по АМ Тракия, край гр. Ихтиман, след като стана верижна катастрофа, вследствие на задимен участък от магистралата, поради запалени стърнища. Паленето на стърнища е незаконно от няколко години по-рано, да не говорим, че е нечовешко по отношение на природата и околните.

Като резултат от трагедията, властта измисли тези знаци, които предупреждават шофьорите за допълнителни ограничения на движението в случай на мъгла и дим.

Мъглата е природно явление и се случва навсякъде из страната, при специфични условия. Димът обаче, може да бъде предизвикан основно от човешка дейност, която във всички случаи е обявена за незаконна.  Държавата пък, в момент на интелектуален ступор и патологична некомпетентност, за да размие общественото недоволство, закачи тези незаконно съобразени табели, само в този участък на родината. С този си акт, Държавата капитулира и признава неспособността си, да се справи с беззаконието, което вече 70 години върлува между границите ни. 

Повечето от вас, мили съграждани, имате наблюдения от много подобни абсурдни действия на власт имащите, а ако сте ги пропуснали или сте ги приели за нормални, огледайте се - ние се стопяваме! 

Стопяваме се от най-високи нива на смъртност в Европа от десетилетия насам. 

Катастрофи! 

Трудови злополуки!

 Семейни трагедии!

Все беззакония, водещи до смърт.

Беззакония, уважаеми съграждани, са онези неща, които карат хората да не спазват законите и правилата в обществото. И всички те, са умело прикрити и напудрени от държавните управници, за да мине номера. За да се размие драмата. За да се види, че нещо са свършили...

Сега е момента да наблюдаваме изкъсо действията на служебното правителство с разследването на инцидента с македонския автобус от миналата нощ. Надявам се,  служебното правителство, да има куража да покаже истинското лице на беззаконието, което убива и стопява българският народ. 

Искрени съболезнования към близките на загиналите от снощния инцидент и към всички ония, които си отидоха от беззаконието, върлуващо в страната ни.

За ценностите ни (в кризисни времена)

Снимка: DW

Днес говорих с 4-ма италиански клиенти и доставчици. Двама собственици и двама служители. Положението е сериозно, работят от вкъщи (smartworking), гледат философски на ситуацията и преосмислят живота...

Една клиента, с която работя от 20 години, искрено сподели, да не подценяваме нещата, и да се пазим за ограничаване на разпространението, въпреки, че е неизбежно, но поне, докато не се развие имунитет или глобално решение. В Италия, започнало от малък регион, пренебрегнали го, и сега...

Мисля, че такива ситуации са полезни за човечеството и отвъд цинизма на израза към този момент, ние трябва да преосмислим ценностната си система, смисъла да съществуваме и средствата, които най-много ценим за оцеляването си.

В такива моменти, много хора се възползват от ситуацията, за да печелят извънредно. И отвъд всякакви предразсъдъци, спекулата е абсолютно оправдана от настоящите ценности, които преобладават в съвременното общество.

Е, в такива моменти, когато навсякъде наоколо дебне, смърт, а предпазните средства и методи за лечение са дефицит, е време да преосмислим ценностите си.

Желая кризата да ни подмине с минимални щети, но и желая ценностите ни да се осъвременят, за да се осмисли бъдещето на децата ни.

Дефицит на производството част 4: Китай - фабриката на света

Изображение: http://www.featurepics.com/

 

Това е четвъртата част от темата за Дефицита на производство, който наблюдаваме в началото на постиндустриалната ера.

В предишните части на темата разгледах жизнените цикли на производството в България, в Европа и в САЩ, където ясно се откроява основния мотив за загубата на интерес от развитие на производство, а именно износа му към Китай. Как обаче стоят нещата там?

Статията е започната през 2012г. и завършена след дълга пауза, чак през 2020, вдъхновена от кризата в световното производство във връзка с епидемията от Коронавирус.

Производството в Китай

Китай е най-комунистическата страна! По-комунистическа от Ленинска Русия и от най-марксистката идея дори. Никой не знае как е станала толкова комунистическа дори в аналите на ЦРУ, цитират историята едва след 70те години на 20-век. Какво е имало преди това вероятно може да се прочете някъде само с йероглифи...
От откъслечни източници можем да разберем, че донякъде комунистическата уродливост там прилича на онази, която нашите бащи са търпели (други са се гордели) тук на Балканите. Също както тук, една от първите задачи на комунистическите идеолози е да пратят интелигентите да копат и да чукат камъни (и да не знаят много, много), а най-простите слоеве на обществото да ръководят масите към светли бъднини. Така наречената Културна революция обезкръвява всеки опит за мисъл на обикновения гражданин, пък дори и селянин. В резултат на 10 години поголовно преследване и изкореняване на човешкия потенциал за развитие, Маовия Китай заприличва на добре стегната буца сирене с милиарди гладни мишки в нея.

След смъртта на великия Мао, партията поема в друга посока, също както някога Горбачёв реши, че така не може повече. Размразяването на икономическия живот е единствения път за спасение на Китай, който идва малко преди гладните селяни да хванат сопите.
Проблемът на новата линия е, че поради затворения начин на управление, в страната няма никакво производство, нито образовани кадри, нито технологии, нито разработени природни богатства. Единственото, с което Китай разполага е милиарди работници знаещи да копаят ориз на ръка. Именно това е един от най-богатия им ресурс, защото в тази страна, феодализмът продължава вече хиляди години и всеки, пръкнал се там си знае мястото и не търси чужд хълм на който да се покатери. Това е въпрос на култура, религия и ясно съзнаване на факта, че да живееш сред милиард събратя не може да бъдеш нещо повече от всички останали.

Първото отваряне на китайската икономика е именно в посока образование на хората за управление и внос на чужди инвестиции и технологии за производство. Предимно американски. Така за по-малко от 10 години американците наливат милиарди долари в Китай, като основната им цел е да си върнат инвестициите с евтини стоки, които да раздвижат стагниращия американски пазар от 80-те години. Както описах в предишната част на статията, американците пък и Западна Европа през последните 20 години генерират огромни печалби от внос на стоки произведени в Китай и продадени на местните пазари. Може да се "похвалим", че и България вече успешно осъществява такова "отдалечено производство" и започва да генерира приходи от маржа в цените. Всичко това направи китайската икономика най-бързо развиващата се през последните векове, регистрирала цяло десетилетие двуцифрен ръст, като в резултат на това, милиардната страна привлече огромни капитали в страната и откупи всички чужди инвестиции и технологии за производство.
Успоредно с това развитите, жадните за китайски стоки световни пазари са най-обещаващото за развитието на китайската икономика. Напоследък (към 2012г.) ставаме свидетели, че все повече китайски търговски марки завладяват пазарите. Електроника, автомобили, трактори, машини - до скоро познати ни европейски, японски и американски марки, са изместени от по-евтините и неотстъпващи по качество китайски еквиваленти.




Към 2020г., вече сме свидетели на отлив на чужди инвестиции от китайския пазар, поради две основни причини:
- Китайските работници вече не се задоволяват с купичка ориз
- За китайските предприятия и власти, вътрешния пазар представлява много по-голям интерес, от износа. Защото за бизнесът, парите нямат знаме, а за властите, е важно населението да е щастливо.

По тези причини, за европейските и американските бизнеси, целевия марж на печалба порасна отвъд нормите, осигурявани до скоро от китайското производство. Сега, те вече произвеждат марките си в Пакистан (защото са изостанала страна и няма мита) и в Индия, защото и там феодализмът е в разцвета си, а хората не са проблем*. Да се готвят Нигерия (най-бързо растящото население) и други африкански генератори на бедност. В същото време, търсенето на местния пазар е много по-интересно за китайският бизнес, а за фирмите е много по-интересно за продават собствен продукт (марка), отколкото да работят за успеха на чужди марки.

От икономическа гледна точка, на макрониво, за китайската икономика фокусирането върху местното потребление на местното производство не е добре в дългосрочен план, но в комбинация с политическите интереси на властите за възнасяне на китайската държава във висша световна сила това върши работа.

Особено интересно е да наблюдаваме световната икономика в условията на пазарна криза в китайската държава, породена от някакво бедствие, като епидемията от Коронавируса през Февруари 2020г. При наличие на такъв феномен, се появява дупка в даден пазарен сегмент, който основно се е произвеждал в Китай, целият световен бизнес започва да търси и продава продукти, които се връщат при първоизточника, за покриване на нуждите му. На невероятно високи цени...
В същото време, при разрастване на проблема на световно ниво, се разкрива дупката на световния пазар, която отваря въпроса за необходимостта от местно производство във всяка държава - сфера, която отдавна е отхвърлен от приоритетите на икономиката и дори не се изучава в училище.

Когато, преди 10-ина години собственикът на фирмата, за която работя, затвори своето производство, той каза: "Един ден ще ни липсва и ще плачем, че нямаме собствено производство". От тогава, всеки ден се затварят производства от нашия бранш и моята работа в организацията им става все по-ненужна, за сметка на десетките търговци, които се търсят за продажба на продукти, които вече произвеждаме в Китай. Е, дойде време и имаме свеж пример, който да преосмислим и да погледнем назад и напред в развитието си, и да се замислим за смисъла на своят живот и способностите си да сътворяваме от нищо - нещо. А не само да трупаме пари, които да ни отвеждат на топли места, от време на време.

Geld über alles*

 Когато парите са по-скъпи от живота, щастието е да си далеч от тях.

Снимки: palltex.bg   Колаж:©  Stefan Vassilev

Живеем в свят, в който парите са всичко. Или по-скоро най-важното нещо на света. Каквото и да нямаш, го намираш с пари. Е, някои казват, че неща като любовта, здравето, приятелството не се купуват с пари, но... това  е силно субективно мнение и клони към идеал.

Особено остро, това се усеща във времена на кризи, когато човешката цивилизация или някаква част от нея е застрашена от природно бедствие, зараза или война. Когато, от една страна хората са съпричастни към страданието на другите, а бизнесът е в обратната посока - радващ се на възможностите за голяма печалба. А бизнесът, в развития свят е само търговия. Да търговия! Защото производството е низвергнато, като мръсно дело, с много труд и недостатъчна печалба, за което съм писал и преди.

Бизнесът всъщност, това са също хора. Собственици, инвеститори, акционери, банки очакващи печалба и служители, очакващи текущи доходи от дейността, в която са ангажирани. Отново хора! Може би същите, които са съпричастни със страданието на другите, но в този случай се радват на възможностите да обогатят бюджета си, дори за сметка на страдащите.

Тези дни изживяваме една такава криза - в една част на света, върлува смъртоносен вирус, а в целият останал свят, хората търсят възможности да реализират печалби от това.

Давам пример с предпазните маски, необходими за предотвратяване на разпространението на зарази. Принципно, това са медицински маски, които имат за цел да спрат директното разпространение на вируси и бактерии по въздушно-капков път (маска 1 от възходящата графика в началото). В сферата на бизнеса обаче, продукта "МАСКА" е просто продукт, част от предмета на фактурата, който носи печалба. В момент на криза, търсенето на пазара обявява продукт "МАСКА" и всички продукти, включващи тази дума в името си в автоматичните информационни системи на фирмите, започват да светят на червено и заливат мейлинг листите си с предложения. Веднага пазарът започва да купува всякакъв тип маски - за защита от фини прахови частици, за газова защита, с един филтър, с два филтъра, системи за филтриране на въздуха с автономен източник на кислород, облекло за херметична изолация от външният свят на стойност 600 евро...

Сякаш в един миг пазарът лудва, и всички започват да правят пари.

Продукти, които до вчера са стрували стотинки, днес се продават за левчета, а прекупилият ги  продава утре за евро и паундове със същата цифрова стойност. И тъй-като производството има ограничени възможности, мощта на търговията вади на масата продукти, които нямат нищо общо с търсенето или пък са отдавна "прегорели" по складовете от всевъзможни места.

Ловците на бързи пари, често започват да купуват и продават предлаганото, без дори да са го виждали, нито пък разбират в какъв бизнес оперират, камо ли да си представят каква роля играят, в системата на доставките. Всичко това е просто печалба.
Е, накрая някой изгаря, защото, когато кампанията свърши, онзи натокал се за сделката на живота си, остава с продукти, купени на абсурдни цени, без клиент и възможност да продаде боклуците в сметката си. Но, какво от това. Той дори няма да си направи труда да достави стоката от където я е купил - нали предишните сделки са платили всичко, за какво да вади пари за транспорт.
Тъжното е, че онези - нуждаещите се, ще платят висока цена за нещо елементарно. А някои, дори няма да доживеят да получат купеното. Докато някой ден, онези - нуждаещите се, ще сме самите ние.

Това е животът. Ако не ви харесва - изберете планината.

Снимка: ©  Stefan Vassilev

*Парите над всичко

Новият човек (отвъд антиутопията)

Изображение: https://www.classicalguitardelcamp.com/

Instagram потребителите, забили нос в екрана, харчат  дните си в преследване на зрелище.
Instagram influence-рите, позират пред обектива, за да похарчат младостта си в преследване на фенове.
Instagram trader-ите, харчат парите си, за да накарат influence-рите да зарибят потребителите с техните продукти.
Online marketer-ите, ровят из нета, за да застанат на пътя на всички останали, забили поглед в екраните на своите устройства.
.......

Всичко това е част от част от плана, заложен дълбоко в генома на човек - да се усъвършенства. В този случай, войните, инквизицията и сблъсъка на цивилизациите са вече видяни и неповтаряеми. В този случай, някъде през 21-ви век, човечеството ше започне да се самоунищожава отвътре.
- Човекът ще загуби интерес да се възпроизвежда.
- Ще загуби интерес да създава каквото и да е в живота си.
- Ще загърби ползата от парите, защото материалните притежания ще са му излишни.
..............

Всичко това е само част от плана. Има още много да се пише...