Първични впечатления от Истанбул

Турция е удивителна страна! Но не може да прекрачи прага на Европа. Не че е твърде висок, ами те са твърде далеч и обърнати с гръб. 

С цялата си икономическа мощ и възможности, те продължават да си тикат товарните колички по улиците, така както са го правили техните прадеди.

По тези улици, по които дедите им са изхвърляли къщната помия, за да се изтече по улеите и каналите и да нахрани уличните котки и кучета, сега наследниците си хвърлят фасовете и всякакви отпадъци, без да осъзнават, че те ги връщат обратно зад Босфорната завеса.

 

Не знам как е било преди османците, но предполагам, че хората са си същите, просто религията им е сменена с такава, която изисква на всеки да му се натяква да се моли, с протяжни напеви от минаретата, по няколко пъти на ден. А и как иначе! Как иначе може да се наложи една култура на толковa разни народи из широката империя? 

И все пак, добре е, че на част от тази култура е оставено едно кътче от Европа, за да ѝ се даде посока, в която все пак да преливат хора, които да обогатяват културата, науката и кръвта на западния континент. 

 

 

За нас българите, които сме на границата ѝ и които сме търпяли 500 години чуждото управничество, все пак сме устояли своите - европейски ценности и сме присвоили съвсем малка част от тази чужда за нас култура, изчерпваща се с някои ястия, езикови форми, имена и тук-таме облекло. Разбира се и ислямската религия е намерила устойчива среда тук, но вярвам, че не само турската култура, но дори религията по нашите земи са побългарени за да се развиват устойчиво толкова години след разпада на османската империя. Но като цяло сме запазили европейския си дух и природа.  И нека така си остане!

 

Всъщност, именно смесването на различниге култури обогатява едно общество, а и развива цивилизацията ни, като цяло.

П.П.

Моля приятелите и четящите ме с турско самосъзнание не се засягат и да ме извинят ако публикацията ми, по някакъв начин засяга техните чувства, но фактът, че те са от тази страна на завесата, ги поставя извън обхвата на този текст, за което ги поздравявам.

За колите, хората и техните възможности

 

 Предните дни се случи да ползвам почти нов автомобил, който наех за целите на пътуване с клиент из страната. Не исках да рискувам щастието и времето на клиента ми с моята лична кола, която е над 20 годишна. За целта наех кола от най-голямата фирма в БГ и съм благодарен на Дидо за съдействието и добрите условия, с които ме дари.

 Аз не съм привърженик на „новото и лъскаво“ и продължавам да си ползвам старите неща, докато мога. По отношение на колите, ги ползвам по предназначение, но възможно най-обрано, дори когато мога се придвижвам с колело из града.

Докато ползвах колата, бързо усвоих новите технологии, като въпреки че не бе от престижна марка или висок клас, те изобилстваха.

 Особено системите за безопасност, сред които:

• Следене на лентата за движение и предупреждение със звуков сигнал и електрическо коригиране на волана. Това е интересно, но скоро става досадно и шофьора неминуемо се възползва от бутона за изключване на системата.
• Предупреждение при рязко скъсяване на дистанцията с предния автомобил или при близко изпреварване. Много полезно нещо за млади шофьори, пък и по принцип. Но и донякъде досадно поради големите резерви в оценките на риска.
• Старт/стоп системата е добра. Преди съм се чудил на системата на една румънска марка,  защо пали двигателя 30 секунди след като изгасне на светофар??? Тази си работи до натискане на съединителя (при автоматицитие, предполагам до пускане на спирачката). Единственото притеснително за мен бе, че светещите фарове, климатик и други системи хабят ток, който изтощава акумулатора. Но в днешно време, тези автомобили се подменят с по-нови преди да мине гаранцията на батерията.
• Система за известяване при потегляне на предния автомобил. Много полезна е при честото взиране в телефона за актуална информация, при която много хора не разбират кога е светнало зелено на светофара и се оказват в ситуация да задържат движението. Браво!
• Системата за предупреждение за ограниченията на скоростта и правилата за изпреварване с мигащи индикатори на таблото ме изуми, тъй-като колата нямаше навигация или всъщност имаше, но явно бе само за определяне на локацията и съответните правила за движение. Явно по-високият клас предлагаше същата система и за визуализиране на пътя.  
• Системата за предупреждението за налягането на гумите ми изигра лоша шега, като ме притесни да спирам по магистралата, но се оказа фалшив сигнал.
• На няколко пъти ми се включваше SOS с писъци и червени лампи, но явно беше грешка в електрониката.
• Мисля, че усетих някаква система за защита от потегляни при погрешно пускане на съединителя при включена скорост, но не съм сигурен.
• При всички системи за контрол на колата се усещаше много електроника – волан, спирачки, газ, съединител, сигурно и скоростите бяха електрически подпомогнати да влизат намясто.

 Най-приятно ми бе ниският общ разход на гориво, не толкова заради финансовият разход, колкото заради замърсяването на въздуха. Компютъра ми показваше някъде около 4,8-4,9 за целия път, но аз реално заредих 50 литра бензин при изминати 940 км.

 Тази сутрин се качих на старата кола и разбира се бях забравил, колко високо отделя съединителя, колко по-тежък е волана и всички други недостатъци. Но за мен това не е проблем.

Замислих се, за всички останали, за които новото, лъскавото и съвременното е не само цел, но и жизнено важно за оцеляването  на човечеството. Странно ми е, как хората измисляме всякакви технически средства, за да коригираме човешките несъвършенства, водещи до трагедии, но не успяваме да подобрим човека, за да не се налага да използва техническа помощ, а да насочи тази енергия другаде. Преди години разсъждавах по темата, но от друга гледна точка.

 Вероятно ще включа тази мисъл в романа или разказа, който започнах да пиша миналата Събота и е на тема „човечеството след нас“. Надявам се, писането да върви добре.