09 април 2019

Новият човек (отвъд антиутопията)


Изображение: https://www.classicalguitardelcamp.com/



Instagram потребителите, забили нос в екрана, харчат  дните си в преследване на зрелище.
Instagram influence-рите, позират пред обектива, за да похарчат младостта си в преследване на фенове.
Instagram trader-ите, харчат парите си, за да накарат influence-рите да зарибят потребителите с техните продукти.
Online marketer-ите, ровят из нета, за да застанат на пътя на всички останали, забили поглед в екраните на своите устройства.
.......

Всичко това е част от част от плана, заложен дълбоко в генома на човек - да се усъвършенства. В този случай, войните, инквизицията и сблъсъка на цивилизациите са вече видяни и неповтаряеми. В този случай, някъде през 21-ви век, човечеството ше започне да се самоунищожава отвътре.
- Човекът ще загуби интерес да се възпроизвежда.
- Ще загуби интерес да създава каквото и да е в живота си.
- Ще загърби ползата от парите, защото материалните притежания ще са му излишни.
..............

Всичко това е само част от плана. Има още много да се пише...

10 януари 2018

Кой контролира контролиращите?

Дойде време да попитаме:  Кой проверява работата на МВР? 

Изображение: www.amazon.com


Нямам предвид обществените поръчки, там е ясно. Нито роднинските назначения - и там нищо не може да се промени.
Питам за работата, която органите на министерството упражняват по отношение на разкриването на престъпленията, събирането на доказателства, отправянето на обвинения и прокарването им през медиите.
Онази работа, дето ”си е тяхна” и другите не разбират...
Е, ние гражданите какви права имаме да се защитим от една машина за контрол и репресии, която няма никакъв официален коректив? Какви права например, имат роднините на жертвите на престъпления или роднините на обвинените, загинали при полицейски акции? Как може те да разберат инстинската истина за това, дали техните близки са били виновни или не? Или дали невинните жертви са загинали по начина оповестен от полицията?
Как биха могли да получат възмездие някой ден?
Какви права имат жетвите на по-леко престъпления, като изнасилвания, побои, катастрофи, противозаконно отнемане на собственост (пък и полузаконно) и как да получат адекватно възмездие за страданията си и пропуснатите ползи от загубеното имущество/време?
Нека се повдигне този въпрос в обществото. И да се изясни начина, по който обществото контролира контролиращите го. И са се възпитат хората да си търсят правата. Още в училище!
Нека се изкажат юристи, в кои закони, как е урегулиран контрола над службите и къде гражданите да потърсят правата си.
Нека социолози да кажат, готови ли сме да си търсим правата и да не стане хаос.
Нека хората започнат да говорят за това, като за ежедневието им.
Защото никога не знаем кой, кога и в какво може да ни обвини някой или да ни навреди.

30 септември 2017

Предреволюционно

Отдавна не бях писал
Забравих, че имам мисъл.
Погледнах отново нещата
От кулата, тук позната

Виждам, светът  се променя
Навлиза в нова вселена.
Търси вече нов смисъл
На живота
и над каквото е надвиснал

Върлуват тук разни хали
Не мили никому, нито драги
Безчинстват, взривятат гранати
Не им пука за внуче или за тати

Други пък, от всичко разбират
И в джоба на бедния, монети намират
Раздават ги тези на разни тарикати
На които после, разпродават имотите им краднАти.

Нагоре в цялата схема
Се блажят избрани, от своето племе
Раздават концесии, природни богатства,
Сякаш бащини са... и без страх от нас са

Защото тяхна е съдебната система
И на банкерите, крадците в зелено
А на обикновенните, работещи хора
Остават таксите, хранещи Отбора.

Но ето, идва време
Да се вземе народа, да се съвземе
Да почне да чете и да мисли
Вместо ТВ да гледа и в помията си да кисне

Stefan Vasilev

26 октомври 2016

Надежда за утрешна България


Изображение: www.bnr.bg

Тази година дъщеря ми ще гласува за първи път.

Възпитавана е, че тези неща са важни за живота и въпреки тиинейджърството си винаги се е интересувала, какви са моите политически пристрастия и онези на майка й. Аз винаги съм й отговарял, че тя сама трябва да оформи своя позиция за това, в каква страна иска да живее и че трябва сама да избере кой да представлява интересите й. Разбира се давал съм примери с моите ценности, но никога императивно.

Е, аз съм човек, който не крие пристрастия, дори се гордея с това, което изразявам и подкрепям. Днес, в ерата на свободната информация, това е още по-лесно да бъде споделено.


Надявам се дъщеря ми да направи добър избор и да бъде горда с него, не само защото ще бъде за първи път, ами защото избора ще съответства на ценностите и възпитанието й.

Ани се роди в годината с най-слаба раждаемост в съвременната историята на България. Надявам се, всяка следваща година, да има все повече млади българи чиито граждански ценности да застъпват не само утрешния ден, ами и поколенията след тях.


Успех мила Ани!

Моя живот е за твоето бъдеще, твоят за бъдещето на децата ти...


24 юни 2016

Европейският съюз?


Какво и защо роди Европейският съюз!

Изображение: http://www.gettyimages.com/


Защо е създаден Европейският съюз?

Един въпрос, който стои на дъното на усещането, че ЕС поема към нови посоки на развитие или деградация, особено актуален след вота на англичаните против оставането им в него..

В този текст, няма да анализирам детайлите по създаването, развитието и видимите функции на "Обединена Европа", а ще погледна нещата от друг ъгъл, който вероятно всеки от нас го усеща, но никога не съсредоточава погледа си на него.

Европейският съюз е създаден с цел да положи и поддържа среда за развитие на постиндустриална Европа, където производството бива низвергнато, като сфера на личностно развитие. 

Европа е люлката на индустриализацията, както и рождено място на повечето цивилизационни философии. Тук, за цивилизацията ни са постигнати най прогресивните стъпки от развитието ни.
Именно за това, следващата фаза на развитието ни ще започне от тук.

Индустриалната революция, започнала още 18-ти век, поставила началото на масовото производство, логично съпроводена с масови урбанистични процеси и бум на раждаемостта, наближава върха на жизнения си цикъл в началото на 20-ти. Такъв бърз преход на цивилизацията от една епоха в друга, за човечеството е било трудно да понесе. До тогава технологичните промени в бита на хората са навлизали изключително бавно - с няколко поколения, така че резултатите от развитието са били приемани за даденост. Изведнъж цивилизацията ни се развива от една епоха към следваща в рамките на 2-3 поколения и пропастта между разбиранията на тези поколения става непреодолима. Дядото не може да обясни на внучето ключови неща от обкръжаващия живот. Разбира се до преди това, срещата на дядо с съзнателно внуче е била рядкост, предвид продължителността на живота, но любознателността на човека винаги е била основна част от развитието на човешката цивилизация, а опознаването на околния свят е характерно дори и за животните. Но когато средата, в която живеем се променя твърде бързо, човека и животните им е трудно да се адаптират.
Именно това се случва с Индустриализацията на нашето развитие през последните 300 години и още в началото на 20-ти век развитата част на човечеството се сблъсква с трудността на премине от една фаза на развитие към друга. И естествената реакция на този организъм е да се противопостави на течението, а познатите методи са първични - войните, обхванали Европа и останалия развит свят са опит да се забави развитието, но всъщност имат обратен ефект. Индустриализирането на живота ни, всъщност намира най-силно поле за изява във военното дело, където реализира най-голямо развитие. Разбира се шока от войната спомага човечеството да приеме новостите, като непреодолима част от развитието. Дори след войните обществото е принудено да използва новите технологии за възстановяване и изграждане на битието си. Бързото възстановяване от войните поставя нови ценности пред хората. Ако до преди, в разгара на индустриалното развитие хората са се стремили да притежават или да участват в процеса на производство, за повишаване на своя обществен статут, то сега участието в производствения процес започва да се счита за долно занимание. Причината за това разбира се са Парите, които започват да се самовъзпроизвеждат и обезсмислят наличието на други средства за производство (земя, суровини, умения и труд, талант). От тук нататък Европейците се насочват от сферата на производството, към сферата на услугите.И понеже туризмът не може да храни повече от 10-20 % от населението, а и не е така престижен, единствената посока за развитие е търговията и административните услуги.
Е, двете вървят ръка за ръка.
Европейския съюз е създаден с основната цел да създаде на своите граждани поле за изява в сферата на административните услуги и търговията.
Всички стандарти, създадени за да "подобрят жизнения ни стандарт" са всъщност нужни за да има служби, които да ги разработят, приложат и контролират въвеждането в нашия живот.
Всички Европейски държавни институции, са хранилка за милиони души, нежелаещи да си цапат ръцете с производство.
Всички закони, установяващи абсурдни норми и добродетели са създадени, за да се стимулира нуждата от адвокати, съдии, прокурори...

Европейският съюз създаде за своите граждани работа в сферата на услугите, защото производството е отживелица.

Въпросът е, какво следва?
Аз казвам, да се готви науката и творчеството. Защото с тази индустрия индивида се загуби...

21 юни 2016

Теория за споделянето (умножаване на потенциала)


Илюстарция: http://www.calculators.org/


Когато споделиш потенциала си (Р) с някой до теб, ти го умножаваш по 2
 (Px2) 3*2= 6
Ако този някой сподели своя с теб, резултата е двупосочен по себе си
(2P*2P = 4P2)   (6*6)2 = 362=1296
Когато споделиш потенциала си с група хора (10), той расте с брой им. 
(P+n) 3+10 = 13
Ако и те споделят потенциала си с твоя, ръста се умножава по себе си
(Р+n)2    (3+10)2 =169
Ако пък те споделят потенциала си с теб и с всеки от тях, ръста е необятен (Р+n)10  (3+10)10=41426511213649
 
Разбира се потенциала на всеки е различен и това променя всеки един сбор. Но общия принцип показва, че споделянето е общополезно за развитието на обществото.
Когато един обича друг и той му отвърне е много по-ценно от колкото един да бъде харесван от 10. Но ако един накара 10-тима да се ценят и вдъхновяват, резултата е непреброим...

P.S.
Формулите и резултатите им са илюстративни. Важна е идеята.