Показват се публикациите с етикет репортаж. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет репортаж. Показване на всички публикации

03 март 2024

Национален празник на България

Днес е националният ни празник. Честито, българи!

Изображение: БНР
 

Тази дата замени Девети Септември като ден на национална гордост през 1991-а. Тогава, през 1990-1991-а, се смени държавното устройство на страната ни и от тоталитарна република, управлявана от една партия, подвластна на общата империалистическа доктрина на една чужда страна. 

 Тогава, през 1990-а, имахме възможност да се откъснем от тази хватка, но не защото сме се в
дигнали на бунт, ами защото звярът в Москва беше отслабнал, изяден отвътре, обезкървен и разпадащ се.  

Обичайно, националният празник на една страна е денят, който отбелязва последната промяна на държавното устройство на страната. Обикновено преход от чуждо владичество към независимост, обявяване на република или ново кралство. 

Знам че в историята не трябва да се казва "ако", но в случай, че тогава се бяхме освободили от хватката на звяра със собствени сили, сега щяхме да сме много по-свободни и нямаше да има спорове за национални празници, разделение на русофоби и русороби и вероятно икономическите ни успехи щяха да са много по-значими. В този случай, можеше да имаме друг национален празник, отбелязващ освобождението от съветско влияние, даващо ни път към ново развитие.

За съжаление, ние не сме се освобождавали, дори не сме опитвали. И това, че сега сме част от най-развитите страни в света, не е плод на усилията на нашата нация, ами на шепа хора, които в следствие на няколко фалита на социалистическо управление, имаха шанса да поемат властта и да установят посоката ни на развитие – към Европа, където ние българите принадлежим.
Честит празник, българи! 


Помнете къде сме, как сме стигнали до тук и ако страдате, че сте бедни, включете си 40 инчовата плазма и се радвайте на свободата си.

05 октомври 2023

За колите, хората и техните възможности

 

 Предните дни се случи да ползвам почти нов автомобил, който наех за целите на пътуване с клиент из страната. Не исках да рискувам щастието и времето на клиента ми с моята лична кола, която е над 20 годишна. За целта наех кола от най-голямата фирма в БГ и съм благодарен на Дидо за съдействието и добрите условия, с които ме дари.

 Аз не съм привърженик на „новото и лъскаво“ и продължавам да си ползвам старите неща, докато мога. По отношение на колите, ги ползвам по предназначение, но възможно най-обрано, дори когато мога се придвижвам с колело из града.

Докато ползвах колата, бързо усвоих новите технологии, като въпреки че не бе от престижна марка или висок клас, те изобилстваха.

 Особено системите за безопасност, сред които:

  • Следене на лентата за движение и предупреждение със звуков сигнал и електрическо коригиране на волана. Това е интересно, но скоро става досадно и шофьора неминуемо се възползва от бутона за изключване на системата.
  • Предупреждение при рязко скъсяване на дистанцията с предния автомобил или при близко изпреварване. Много полезно нещо за млади шофьори, пък и по принцип. Но и донякъде досадно поради големите резерви в оценките на риска.
  • Старт/стоп системата е добра. Преди съм се чудил на системата на една румънска марка,  защо пали двигателя 30 секунди след като изгасне на светофар??? Тази си работи до натискане на съединителя (при автоматицитие, предполагам до пускане на спирачката). Единственото притеснително за мен бе, че светещите фарове, климатик и други системи хабят ток, който изтощава акумулатора. Но в днешно време, тези автомобили се подменят с по-нови преди да мине гаранцията на батерията.
  • Система за известяване при потегляне на предния автомобил. Много полезна е при честото взиране в телефона за актуална информация, при която много хора не разбират кога е светнало зелено на светофара и се оказват в ситуация да задържат движението. Браво!
  • Системата за предупреждение за ограниченията на скоростта и правилата за изпреварване с мигащи индикатори на таблото ме изуми, тъй-като колата нямаше навигация или всъщност имаше, но явно бе само за определяне на локацията и съответните правила за движение. Явно по-високият клас предлагаше същата система и за визуализиране на пътя.  
  • Системата за предупреждението за налягането на гумите ми изигра лоша шега, като ме притесни да спирам по магистралата, но се оказа фалшив сигнал.
  • На няколко пъти ми се включваше SOS с писъци и червени лампи, но явно беше грешка в електрониката.
  • Мисля, че усетих някаква система за защита от потегляни при погрешно пускане на съединителя при включена скорост, но не съм сигурен.
  • При всички системи за контрол на колата се усещаше много електроника – волан, спирачки, газ, съединител, сигурно и скоростите бяха електрически подпомогнати да влизат намясто.

 Най-приятно ми бе ниският общ разход на гориво, не толкова заради финансовият разход, колкото заради замърсяването на въздуха. Компютъра ми показваше някъде около 4,8-4,9 за целия път, но аз реално заредих 50 литра бензин при изминати 940 км.

 Тази сутрин се качих на старата кола и разбира се бях забравил, колко високо отделя съединителя, колко по-тежък е волана и всички други недостатъци. Но за мен това не е проблем.

Замислих се, за всички останали, за които новото, лъскавото и съвременното е не само цел, но и жизнено важно за оцеляването  на човечеството. Странно ми е, как хората измисляме всякакви технически средства, за да коригираме човешките несъвършенства, водещи до трагедии, но не успяваме да подобрим човека, за да не се налага да използва техническа помощ, а да насочи тази енергия другаде. Преди години разсъждавах по темата, но от друга гледна точка.

 Вероятно ще включа тази мисъл в романа или разказа, който започнах да пиша миналата Събота и е на тема „човечеството след нас“. Надявам се, писането да върви добре.

28 август 2011

Поетики 2011 - впечатленя


 
Вчера посетих небезизвестния (вече) поетичен фестивал„Поетики” и задоволих любопитството си да почувствам атмосферата на тайнствения свят на поетите.



За съжаление изключая хипарската обстановка не можах да усетя точната среда, която би трябвало да отговори на въпроса „Какво вдъхновява един поет?”, което беше до някъде целта на посещението ми там.


Причината за разочарованието ми бе не толкова атмосферата, колкото факта че организацията на мероприятието бе твърде припряна, да се получи някакво събитие и не достатъчно „освободена” за да  отпусне хората да излеят душите си.

На такова мероприятие е нормално да присъстват хора с по-разкрепостено мислене и нямам предвид просто откачалки, ами хора на които сериалите по bTV не са им достатъчни да задоволят културно-емоционалните си потребности.
Е разбира се мнозинството от публиката беше дошла не толкова да слуша поезия, колкото да поседне на тревата с бира в ръка и в сладки разговори с приятели. Поезията и музиката беше само фон. На този фон водещия и организатор на събитието отчаяно се опитваше да привлече вниманието на по-задните „трибуни” като обявяваше предстоящите изпълнения с характерния патос на спортен коментатор.

Времето беше идеално за провеждането на събитието, въпреки че ранния час на начало едва ли бе достатъчно подходящ предвид 30-градусовата жега, но програмата трябвало да свърши до 22:00, когато хората си лягали и не може да се вдига шум - нищо че събитието беше в парка а най-близките блокове бяха отвъд Цариградско шосе, което вероятно вдига много повече шум от каквато и да е музика.
Аз пропуснах жегата, и дойдох на фестивала с моята половинка и две бири в ръка, които спомогнаха за допълване на поетичното ми настроение. 

Тревата беше мека и дори не съжалих, че  не си взехме одеялце. Седнахме по-назад, от където се чуваше добре, и бе по-разредено.
Организацията на звука беше добра и акустиката от околните дървета помагаше да се съсредоточа върху поезията, въпреки че около мен хората говореха за всичко случило се през деня им, както на тях така и на децата и тъщите им…

В общи линии, ми хареса идеята на фестивала, мястото на провеждане и възможността човек да послуша най-съкровените мисли и чувства, лично от хората, които са ги написали.

Но както вече споменах организацията на фестивала ми се стори припряна, не само поради „разпиляната” публика, за която бирите, мастиката и тревата бяха по-важната причина да са там, отколкото самата поезия и всъщност водещия полагаше повече усилия да привлече внимание, отколкото да представи следващия автор. 

Основната причина, която измести положителното ми настроение в страни, бе че фестивала се водеше уж международен, а в същото време чуждестранните автори бяха представени само като „загрявка” и по скоро подгряваха събитието в по-ранните часове. Дори водещия няколкократно спомена, че същинската част на фестивала настъпва, едва когато българските автори започнат да рецитират и в последствие участват в съревнование за гласовете на публиката. 

Това доста ме подразни и ми напомни други подобни мероприятия, в които участието на чуждестранни изпълнители е само проформа, за да може да се обяви събитието като „международно”.  Съжалявам да кажа, че този факт ме подразни достатъчно та да загубя интерес да остана до края.

Имаше и още една причина да бързам да се прибера и тя бе – телятеле със скариди, които в компанията на младо вино завършиха вечерта подобаващо.

И понеже порочно избрах плътските удоволствия, наместо културното обогатяване, няма дакоментирам поезията, която огласяше парка снощи, а само ще добавя няколко снимки:














15 юли 2011

„Характерите” на Чавдар Начев


Изложба в галерия за алтернативно изкуство Алтерего

"Ева" и "Адам"

Вчера присъствах на откриването на първата самостоятелна изложба на моят приятел Чавдар Начев в една от галериите в културен дом Средец, на ул. Кра кра 2А.

Галерията е малка и е реализиран проект на фондация Алтернатива в изкуството, която подпомага развитието на таланти, включително и такива с психически и физически проблеми.

Разбира се Чавдар няма нито психически, нито физически проблеми, въпреки странния си стил на рисуване и първоначалното впечатление от картините му пресъздават добре Алтернативното му. Стилът на Чавдар е уникален по своему, както на всеки художник и създава силен ефект върху зрителя, което е основния смисъл на изкуството

Картините притежават стил, който би подсилил атмосферата около тях, както в домашна обстановка със съвременно излъчване, така и в модерен офис, обитаван от млади хора с характер. Творбите се предлагат на нормални цени за млад автор започващи от 150лв.

Изложбата ще може да се види поне още две седмици в галерия Алтерего на ул. Кра кра 2А.


Желая успех на автора и галерията!

Ето малко снимки от събитието и картините.


"На прозореца" и "Бягство"

От дясно на ляво: "Танц" "Цигара" "Пропадане" "Семейство" "Адам и Ева

"Цигара"

"Танц"

"Секс"

"Адам и Ева"

"Леда и лебеда"

Малката галерия

"Мислителят"


07 май 2011

Sofia paper art fest 2011

Снимки и видео от ревюто на облекла от хартия създадени от студенти от НХА.
София, 06.05.2011



Ето и дефилето на артистите и техните модели





По късно ПОПАРА разцепиха въздуха със своите уникални изпълнения.


30 ноември 2010

"Не бой се Бойко, аз ще те пазя"

       София, 30.11.10, 14:30 часа


Изявление на улично куче, пред денонощен магазин за кафе, цигари и алкохол.
Кучето като, че ли спеше с този лозунг в уста и като че ли седеше така с часове, докато таксиметровите шофьори и местното "постоянно присъствие" окуражаваха снимащите (мен) да го публикувам.

Посланието очевидно, бе по повод заплахите за живота на премиера, но предвид канала на посланието, скрития подтекст в спящото улично куче пазач е ясен...

В делничните дни е интересно да се разхождаш по улиците на София. Може да срещнеш всякакви хора, с всякакви идеи и идеали. Странното е, че на някои това им е като ежедневие и почти професия.
Сега разбирам как професионалните журналисти си намират вдъхновение - обикалят улиците в търсене на подобни "творения"

06 юли 2010

Кризата в Китай се задълбочава


 Все по трудно става да се прави бизнес с Китай. Долара е скъп, цените на труда там растат нагоре, отказват се поръчки, променят се договорени условия, въобще кризата там май е по-сериозна отколкото в Европа.

А там растат нагоре, отказват се поръчки, променят се договорени условия, въобще кризата там май е по-сериозна отколкото в Европа.

Този ефект допълнително затруднява местния пазар, който е все по-зависим, от
китайските стоки.
По-долу е поредното писмо от доставчици и техни представители, което е повод да се замислим...

----------------------------------------------------------------------

Уважаеми г-н Stefan

Искам да обявя, че поради съществени промени в курс на еврото и покачването
на заплатите с 21% в Китай, ние трябва да се променят цените от 1 август
2010 година. Ние изчислява някои нови цени възможно най-ниски за вас и вашите клиенти Моля, вижте прикачените файлове.
Може да се купят стари цени до 31 юли 2010 г., искам да ви напомня плаща
транспорта до склада и, че няма минимално количество, което да бъде осъден.
Вашият отстъпка е ...%.

Се предлагат с всеки детайл.

С уважение,
...
----------------------------------------------------------------------

(текста е с доста грешки, но представителя не е българин и явно ползва

преводач)


В един нормален пазар увеличаването на цените на вносните стоки, би било добре за местното производство, но имайки предвид тенденциите на пазара, голяма част от производствата в страната затвориха, или са ориентирани към затваряне.

Като добавим и факта, че в Европа и близките до Европа региони, голяма част от суровините за производство са с намален производствен капацитет или пък вече не се произвеждат, зависимостта от китайските доставки е ключова.

Което ме навява на следния сценарий:

1. Цените на местния пазар (почти на всичко) ще се увеличат значително
2. Част от местното производство ще започне да се възстановява, и ще има нов подем в икономиката - този път на по фундаментално (не само попълване на производствен капацитет на ишлеме)
3. След 3-4 години тъкмо ще се възстанови и ще започне да се внася от нови източници, като например Азербайджан, Бразилия, Суринам, или Зимбабве.
4. Цените ще паднат и производството отново ще замре.

ррр...

Това е моята прогноза
Може да се възползваме от това....

Още Китайски несгоди: В Китай има сериозен недостиг на хора

25 май 2010

Пеещите фонтани

Това прекрасно клипче е направено в Барселона. Беше ми любезно предоставено от Деси, за което съм й благодарен.

 

Изяществото на този фонтан, един от многото фонтани в Барселона е подсилено от прекрасна музика, подплатено с разноцветни светлинни и умело режисирано в синхрон за още по-голям ефект.
Фонтана Font Màgica е разположен в един от 68-те общински парка на града -  Montjuïc и всъщност е най-големия.
Пространството около фонтана изглежда голямо и предоставя достатъчно място за зрители - туристи, за които това е едно от нещата, които са отишли да видят.

Този текст го пиша без да съм ходил в Барса, но съм твърде впечатлен от видяното за да го пропусна. Още миналата година се нахъсих да ида там, но не можах, а като гледам и тази година няма да мога. Но догодина - Барселона чакай ме, идвам!

Барселона е една от най-големите туристически дестинации в Европа. Града е известен с удивителната си архитектура в стил АрНуво изграден в края на 19-ти век и началото на 20ти. Архитектурата на Барселона е една от най-големите атракции на града, която привлича най-много туристи.
Именно архитектурните паметници са нещата които хората отиват да видят, да снимат и да отнесат вкъщи усещането, че са били на страхотно място.
Повечето паркове в града са общински, поддържат се от общината и са голяма част от туристическите атракции. И как да не са? Та може ли да не поискаш да видиш подобни спектакли, като този фонтан. Съчетанието на музика, светлина, вода и хубава гледка наоколо е толкова вълнуващо колкото и премиера в Миланската ЛаСкала

Да можеше и в София общината да се грижи по подобен начин за своите паркове, така би могла да привлече повече туристи, които искат да си занесат вкъщи приятни спомени от София. (не само алкохолни преживявания).

Представям си фонтаните пред Народния театър Иван Вазов  с подобен на Барселонския светлинно-музикален спектакъл. Може например с подобно шоу да посрещат зрителите на премиерите в театъра.


Всъщност и в момента пред театъра има някакво светлинно водно шоу, но е доста вяло, а музикалния фон е от време на време, само когато някой уличен музикант е наоколо.

Или пък фонтана пред Президенството - Неделя, уличното движение там да е забранено, почетната смяна на караула е съпроводена от военен марж изпълнен на живо от оркестър с еполети, на фона на водно шоу във фонтана осветен с цветовете на знамето ни.

Най-големи възможности предоставя паркът пред НДК, където пространството е достатъчно за развързване на въображението на специалисти в областта на светлинните и водни атракции.
Водните съоръжения са изградени в разцвета на социализма, във времето когато Партията реши да модернизира идеалите на народа чрез културизация и някаква форма на естетика в архитектурата.
Съществуващите фонтани работят и са ефектни за туристите от сърцевината на страната, но определено се нуждаят от модернизация за да привлекат туристи от останалата част на света.


Борисовата градина пък дава толкова други възможности за развитие на туристически атракции, а не само от онези с пуканките и детските влакчета и лодките. Всяко от четирите езера може да бъде грандиозна атракция.
Ариана вече е организирана като такава, но някак твърде комерсиално - зимата е пързалка, лятото за разходка с лодка.

Другите езера в парка не се използват особено.
Езерото с лилиите има златни рибки в него и не е подходящо за голямо водно шоу но пък е доста романтично...

 Има едно малко езерце заобиколено с пейки, което е много красиво и дори затънтено.



По нагоре в парка, в посока х-л Плиска, се намира най-потайното езеро в парка. Разположено е зад Братската могила. Там горе на баира зад ужасяващите сцени на партизанска борба, се таи бетонното корито на правоъгълно езеро, което като бях малък се пълнеше от устите на два лъва разположени точно на гърба на паметника и се отичаше в малка вадика в посока Цариградско шосе. Не мога да си представя определено светлинно шоу на фона на борческите сцени на паметника, но съм сигурен че един професионалист от световна класа може да измисли нещо.

Южния парк е другото култово място за почивка и разходки в София. Там парковата архитектура е настина на ниво. Има река, езеро, огромни поляни и прекрасни алеи.



Ето още снимки от парковете в София,



Иска ми се скоро да прочета, че парковете в София са сред най-големите атракции на града, редом с архитектурните паметници от древността, православните църкви, както и възстановените барокови сгради от началото на века.

09 април 2010

Български митници 2.0

Снимка: Евала бе Митница

Днес имах възможността да си припомня тегавите часове, които прекарвах на митница. Последния път беше малко по-различно, защото беше свързано с технически проблеми.
Сега обаче си бях на митница, също като в "доброто" старо време.
Колежката ми бе в командировка и се наложи да съчетая тая задачка в някакво свободно време. Всъщност тя бе свършила цялата работа, аз трябваше само физически да занеса документите да ги обработят (нещо като куриер).

Неприятното чувство, с което подходих към тази си задача, бе продиктувано от спомените от едно време, когато трябваше да правим мили очи на служителите, да ги чакаме да им дойде кефа, да си изпият кафето, да си свършат пасианса или да свършат въобще за да ми обърнат внимание.
Този път обаче останах удивен от промененото отношение към работата на служителите.

Всички работеха като пчелички без да се правят на велики, както беше едно време. Когато дори минах покрай първото гише, веднага се обърнаха към мен и питаха за какво съм. Отговориха ми достатъчно любезно, като попитах за конкретно име (при което бях пратен) и се наложи да изчакам малко. Не щеш ли обаче от някъде излезе началника на съответните режими и ме попита за какво чакам. Като чу фирмата ми, ме покани в нейната стая и ме обслужи лично - дори беше забравила накъде е тръгнала. Стекчето с декларации никак не беше малко и се учудих на ентусиазма, с който пое работата.
За миг си припомних бисери от близкото минало като:
  • "Оооо, ти къде си тръгнал с толкова декларации..."; 
  • "Я иди на другото гише, че съм в почивка"; 
  • "Е точно днес ли намери да дойдеш...."; 
  • "Аре стига бе, на мен ли този късмет"
И дори ми стана смешно, но някак приятно.

Разбира се наложи се да мина през друго гише за подпис и да се върна при трета митничарка за окончателно разрешение, но нямах нищо против. Атмосферата беше съвсем различна от преди. Всички наистина работеха без да има значение кой ги гледа и определено не се скътаваха - напротив. Чух 1-2 телефонни разговора с други митнически пунктове или Агенцията, където разискваха казуси на клиенти и всички звучаха загрижени да свършат работа.
За пръв път се чувствам КЛИЕНТ на митницата. Преди също ни наричаха клиенти, но тогава бяхме по-скоро СПОНСОРИ и такива, които създават на служителите излишна работа.

Сега е друго!

Мога да кажа, че съкращенията и реформите си свършиха работата. Не знам някой митничар да е влязъл в затвора, но страха от загуба на работата си е достатъчно основание човек да се замисли защо е там.

Днес заспивам с удовлетворение от факта, че някои неща са се променили в България и може би други се променят в момента.

Поздравявам държавните служители, които са си променили мисленето (доброволно или под някакъв стрес) и вече може да се нарекат гордо СЛУЖИТЕЛИ.


П.П.
Покрай митницата днес си оформих мнение защо производителността в България е ниска. Надявам се утре да го разгърна в по завършена теза.

.

28 януари 2010

Киномания



Тази вечер ходихме на кино. Беше внезапно – изключително емоционално. Просто ни хрумна и вече бяхме в programata.bg. След бърз преглед на заглавията за вечерта, скоростно отхвърляне на новите суперпродукции в новите кино зали, отбрахме няколко заглавия, прожектирани предимно в малки киносалони където влизат само маниаци.
Първото заглавие беше, What about me – изглеждаше обещаващ документален филм с афро-британски музикални елементи (според описанието и снимките). Прожектираше се в любимото кино ЕБЦК.
С жажда за още минахме на долу по списъка и се спряхме на Девет – мюзикъл на Роб Маршал, който според краткото представяне обещаваше много. Но решихме че сме твърде витаещи за да го усетим и го отложихме за друг път.
Книгата на Илай на мен лично ми направи голямо впечатление, но не бяхме настроени за лъскаво кино с много екстри…
Коко преди Шанел беше следващото заглавие, което ни грабна очите. Любимата ми го бе гледала (от професионални подбуди), но само като видяхме в кое кино се прожектира – и вече си обличахме якетата и заключвахме ателието.
От кино Влайкова имам стари спомени. Като дете там ходихме на специални детски филми, по-късно в квартала гонихме гаджета, а в последно време киното съвсем загуби художествения си характер и остана в съзнанието ми като „района на кино Влайкова”. Бях чел в един блог, че за да влезеш там минаваш през едно барче, а вътре е направо страшно…
Филмът започваше в 20:00 а решението да идем го взехме в 19:50. нямаше значение дали ще изпуснем първите минути – просто да сме там. Бяхме чак на Военна болница, но за по малко от 10 минути стигнахме и ако девойката не бе минала през „едно място” щяхме да влезем по светло.
В първия момент като влязох в барчето, не се стреснах – очаквах го. Местните любители на чашката и веселите разговори пред бара, допълваха живописната вечер. Липсата на барман и сервитьор се обясняваше с това че всеки е свой и може да донесе на бармана още една бира като ходи за своята.
Киното се намираше зад врата с надпис отгоре „САЛОН” и въпреки че нямаше люлеещи се вратички всяваше респект.
Разбира се каса с продавач на билети нямаше, а всички на бара изглеждаха като клиенти които си пият любимото питие. Отвъд вратата под табелката имаше втора врата - метална, която нямаше дръжка, а ключа към нея бе въпросната дръжка, която се намираше у „мениджъра” на салона. След кратко суетене едно момиче излезе от някаква стая зад бара и ни каза да звъннем за касиера. Последвах кимането на главата и и видях един звънец на стената срещу бара, до който имаше надпис „ за касата звъннете на звънеца”. Това ме срази – естествено че не може да има продавач на билети в бар. Той трябва да е на друго място и само при повикване да се отзовава. Къде ми е бил ума….
Вече минаваше 20:05 и филма бе започнал. Вероятно касиера бе и човекът който пуска филмите и се грижи за осветлението, и за уюта на гостите си, та като не ми отвори до 4-тото позвъняване, не бях притеснен. По едно време започнах да се оглеждам дали да не пия една бира… когато той изведнъж се появи от една стая от края на барчето и пита нещо (вероятно „кой звъни?”) ние го последвахме през онази стаичка и тя се оказа стаята от която прожектираха филмите. Имаше голям прожекционен апарат (не бях виждал такова нещо освен на кино), маса с питие и много дим. Не знам дали дима върви с човека или с кино-машината…?
Оказа се че не трябваше да влизаме а само да изчакаме да ни даде билети за да ни пусне през официални вход. Билета струваше 3.00лв (български лева) и това бе една от причините да идем там. Официалните листчета прошноровани от мин.фин. бяха оригинално отпечатани, без допълнителни щампи с нова цена. Вероятно хората в това забравено от бога място не бяха чували за инфлация, а още по-(не)вероятно бирата на бара да бе също по соц.цени.
Не случайно я споменавам, защото после тя много ми липсваше в салона.

Салона ли? Той е уникален! Почти какъвто си го спомням от малък. Само, че миришеше на мухъл, седалките бяха ужасно твърди, а дупето ми придоби формата си отпреди 3 години…
Екрана имаше закърпена дупка, най-вероятно направена от някой, който по грешка се бе събудил на филм на Уди Алън и в опита си да се спаси, е опитал да мине от там. Малко по към средата на проектното платно имаше сериозен разлив на дъждовна вода, оставила тягостна диря спускаща се от горе да долу.

За филма и емоциите около гледането ще разкажа на сутринта.... а сега се оставям на съня....

11 ноември 2009

Ревю на Рошавата гарга

Тази вечер присъствах на представяне на новата колекция на модна къща Рошавата гарга.
Поканата ни бе предоставена от добри приятели (благодаря Ви скъпи), които бяха възпрепятствани да посетят събитието или не бяха достатъчно заинтересовани и въпреки, че ни дойде малко внезапно успяхме да присъстваме.
От гледна точка на модата "Събитие" е малко силна дума, но уважавайки масовото разбиране за светско събитие - може да се нарече такова.
Самата покана лъхаше на лукс. Освен доброто и стилно изпълнение беше представена в опаковка с компакт диск съдържащ кратък клип с интро към събитието.

От една страна клипа е хубав (графичната част), но коментара и текстовото представяне е пълен провал. Първо текста звучи като от древно-социалистически пропаганден клип, и второ материала описва събитие, което вече се е случило, а всъщност поканите са раздадени още преди то да се случи и човек като мен почва да си задава едни въпроси...
Мястото - хотел Кемпински-Зографски, беше от класа и само по себе си филтрираше посетителите, тежката обстановка, балната зала и нашето закъснение ни накараха да останем прави и да се чувстваме като наказани за своето порядъчно закъснени. Но в търсене на място за маркиране блуждаейки край пълния с луксозни автомобили паркинг (включително два еднакви Ролс-ройс-а) изпуснахме официалния старт на ревюто. От друга страна правостоящите ни места ни дадоха по-добра перспектива за снимане на моделите, така че сега мога да ги коментирам малко.
Не съм експерт в модата, но напоследък ми се случва да се пооглеждам тук-там и се опитвам да си изградя някакво мнение.
Е, за Рошавата гарга очакванията ми бяха по-големи. Хубавото ателие и магазин на улицата, на която живееха баба и дядо, като бях малък ми навяваше положителни настроения. Витрината е малка, винаги с хубав тоалет и винаги навяващ развяти от вятъра черни пера. Поради това предварително настроение, очаквах да видя нещо стилно, рошаво изтънчено и уникално. Вместо това обаче като изключим рашавото, всичко беше не на място. Освен няколко относително стилни тоалета всички модели бяха твърде неглиже. Подредбата варираше в някакъв ритъм: рокля, палто, палто с рокля, суитчър с нещо, клин с тениска и кецове All Star - много кецове. Chuck Taylor ако беше жив щеше да е на почетно място в центъра, а моделите щяха да му искат автограф. На всеки 4-5 момичета излизаше момче с някакви дрехи които се губеха на фона на феерията от прически и цветове. Опитвах се да разбера дали мъжките модели бяха като пауза между различните теми на дамското или нещо допълващо, но във всеки случа момчетата приличаха на духове, които просто се прокрадваха между другото.
Малкото рокли, които се разходиха бяха с такива деколтета, че повече приличаха на подноси, в които са сервирани огромни желирани сладкиши. Добре, че музиката беше достатъчно силна та да заглушава примляскването на мъжката част от публиката и завидното Уаау! на женската такава.
Освен многото кецове и разхвърляни тиинейжъски облекла имаше разнообразие от стилни обувки, някои от които с удивително високи токове. Не знам как ходеха манекенките (на тях това им е работа), но нормална жена не би могла да ходи на такива. И не, нямам предвид 10-12 см токченце, говоря за 15 и нагоре! С какъв мъж трябва да излиза такава жена, за бога!?!?!
Е модата изисква жертви!
Манекенките обаче се движеха с такава кръшна походка, че ако приемем за нормално жените да затварят шкафчета с ханша си, тези там затваряха вратите на съседните помещения само правейки вятър със своята снага.


В общи линии впечатлението което ми остана е:
- Не достатъчно стил за такова събитие. Все пак преобладаващата част от публиката бе от класни хора, а модата която се разходи по подиума бе по скоро за децата и внуците им.
- Малкото Стил бе твърде брутален. Наистина се стрясках от време на време! Но пък живеем в 21-ви век, а дори той напредва вече
- Мъжката мода беше за 14-16 годишни - изключително, а момичешката на 65 процента (трябваше да доведа дъщеря си)
Прическите бяха на ниво поне така както си ги представях гарваново буйни и феерични.
- Някои детайли (които успях да забележа) носеха полъх на мода и по скоро на оригиналност.
Като представление повече ме впечатли представянето на младите дизаинери от академията, които също имах шанса за гледам в Склада

Смятам, че това вече е изкуство и като продукт, и като организация.

А от гледна точка на модна проява мисля, че това е много по-изящно постижение.

27 септември 2009

Клошари 2


Снимка: в.Марица

Днес пак видях онези клошари.
Онези младите, които си бяха още семейство и търсиха „съкровища” в кофите. Външния им вид бе по-различен от преди. Половин година по-късно изглеждаха сякаш живота им е отнел 5 или повече години.
Лицата им бяха много бледи, хлътнали и почти прозрачни.

В погледа им обаче имаше същия блясък от преди – изглежда се обичаха и бяха изключително близки и зависими един от друг. И в същото време независими от никой.
Въпреки всичко което преживяват – изглеждаха щастливи. Много по-щастливи отколкото нормално семейство с няколко кредита, деца, тъщи, бъдещи планове и заплахи.
С безгрижието си към необходимостта да поддържат и развиват обществен статус те живеят на друга планета, каквато сами са си създали.
Свят – лична вселена, каквато всеки човек си е мечтал някога да си създаде и да живее.

Хората сме социални животни и като такива имаме вътрешна необходимост да се изтъкнем в обществото, така че да бъдем уважавани по един или друг начин.
когато обаче живота ни завърти в своя вихър, голяма част от амбициите и мечтите ни остават на заден план и мнозина от нас се превръщат в роботи, които само изпълняват обществените си функции за да задоволят битовите си нужди.

Каква ирония! Колкото повече се интегрираме в обществото, толкова повече загубваме своята същност. Колкото повече се опитваме да се наложим над останалите толкова по-зависими от тях ставаме. Колкото по-високо летим, толкова по-отвисоко можем да паднем, когато нещата се сринат.

Дали клошарите са избрали да летят само в своя свят? Дали са имали избор всъщност? Дали ...

Според статията от вестник Марица, причините са много и най-различни. Резултата обаче е страшен - мизерен живот, който е обречен да свърши скоро...

Дали има клошари, които изплуват и оцеляват? А дали да изплуват значи да тръгнат по пътя на останалите обществени животни и да се превърнат в маса?

Отново онази ирония, дето подсказва "за какво живеем?" А отговора е различен за всеки от нас, защото във всяка вселена правилата са различни....

08 август 2009

За луканките - отново

Тази тема отново ми се наби в погледа при поредния круиз в супермаркета и нямаше как да снимам последния вариант на находчивостта на българските месопреработватели.

Представям ви най-новата марка - Карлоска луканка


 

 

За да не се тормозят с нови имена маркетолозите измислили луканката Чифликъ са описали типа на своята луканка като Селска луканка

 

Ами да, разбира се най-нормално е луканката да е тип-селска, иначе градските звучат някак индустриално...
От тук нататък вариантите за регистриране на търговски марки луканки вече нямат граници - поне не и докато се изчерпат имената на селата в ругистъра с населени места в България.

07 юни 2009

Каровска луканка



След получената информация, че географските означения при българските луканки са на изчерпване, предприемачи от китното българско село Карово опровергаха твърдението, като регистрираха своя марка луканка.
Новата луканка се отличава със специфичен за района вкус. Рецептата е пазена в дълбока тайна и вече няколко поколения се предава от баща на син.
След проучване на място нашият екип установи, че сред тайните подправки в Каровската луканка са специфични местни сортове подправки: Каровска чубрика, Каровска мащерка и особено интересната подправка Каровски коноп.
Докато бяхме на посещение в региона, разбрахме че от съседното село се опитват да регистрират едноименната Панагурска луканка, която също се отличава със специална рецепта от местни билки.

Както виждате, възможностите за регистрация на нови географски означения, съвсем не са се изчерпали.
Следващата седмица ще посетим село Канобатово, където е създадена едноименната Канобатска гроздова ракия. Дали ще бъде регистрирана новата марка Канобатска гроздова - очаквайте следващите публикации по темата.




Виж още:
За луканките - отново

06 юни 2009

Криза на разума

Във времена на криза хората са склонни да продават всичко.
А бизнеса от своя страна търси всякакви ниши за оцеляване.

Вижте следната обява разлепена по таблата за обяви и стълбове в София:



Допълнителни пояснения към кампанията.
"....Побързайте имате само 2 дена. Не пропускайте своя шанс! Ще получите безплатна пострижка и ще сложите нещо на масата вкъщи. За цената не питайте, ще останете доволни. Все пак косата е бреме - ние ще Ви отървем от нея. Заповядайте, но само на 18 и 19 Юни, след това ще сме заети с други кампании.
Побързайте!!!..."

...................................................

Коментар на вестник За всекиго по нещо
"...В периода между Евроизборите и парламентарните избори фризьорския салон на бул Стамболийски и Иван Иванов предлага услуга заместител на Скубането на коси от политическите страсти."

05 юни 2009

Политически клипчета

Ще пропусна гадния клип за boykostov и ще сложа няколко други, които да ни позабавляват.

Първия е отговора на сините



Този клип показва, че всеки може да си направи кампания, да я популяризира и да направи сензация....


Долния клип е забавен, но зле изпълнен. Въпрос на опит - догодина пак опитайте. Сигурен съм, че все още темата ще е същата ....
За съжаление :(




Това долу е един ЯК клип на Сините (най-сините), който е много добре замислен и на място поставен...
Браво на режисьора!




Тук обаче имаме един шедьовър:



нищо особенно нали? Но чухте ли песента? музиката? текста?
А сега прочетете коментара на автора, който го е публикувал в Youtube

г-н Doolittle призовава в коментара си към клипа: "Посетете България - гласувайте на избори 2009"
Кой ли трябва да "посети" България? онези от автобусите, които не са научили български? или другите, които са намерили себе си и вече са забравили българския език?

А на този клип може да видите само началото (ама после веднага натиснете бутона "пауза" защото ще ви продъни ушите....



Коментара ми е: Желая късмет на всички българи!

А с този клип почелавам Лека нощ на всички:



Лека нощ!