Стига зависимости

По повод последните опити за пенсионна реформа и по-конкретно за шума, който се вдигна от това, изразявам разочарованието си от това, че продължаваме да си отглеждаме професионални пенсионери и да подържаме зависимости от държавата.
Дъното на човешкото развитие е зависимостта. Ако  искаме някой ден този народ да стане нация от горди и достойни хора, трябва да намаляваме зависимостите - финансови и социални, като развиваме у хората стремеж да вземат нещата в свои ръце и да градят живота си без да трябва да зависят от подаянията на държавата или на някой благодетел.
Е, твърде рехави са ни реформите.
Може би хората скоро ще го съзнаят и следващия път ще изберат някой по-способен да промени посоката на развитие. Може би още на идните избори? Може би още до година?

Спешна помощ за Спешна помощ

След като десетилетия си отглеждахме армия от престъпници, които храним с обществени средства, след като толерирахме престъпленията им под предлог, че сме социално общество, след като цялата ни обществена институционалност се основава и развива при отсъствие на лична отговорност, след всички тези противодемократичности, е време да променим нещата. А нужните реформи не могат да бъдат упреквани с липса на толерантност, защото те са много по-необходими от временното неудобство от намалена демократичност.

Или иначе казано, силовото възпитаване на елементарни основни ценности е по-приемливо от деликатното заобикаляне на най-висшите пластове на демокрацията.