29 август 2010

Фото разходка по пешеходния Шишман



No comment!

Защо не можем да сме заедно - завинаги?


Снимка: http://www.club.bg/

Какъв е идеала на хората за човешко развитие?
Семейство, кола, дом, придобивки, деца - та това са само материални неща.
Да децата също! И семейството в наше време!

Днес децата, семейството, любовта са повече материална придобивка, отколкото посока за продължаване на пътя на развитие на родителите.

Хората се събират от любовна тръпка, последвана от стремеж към постигане на идеала за човешко развитие и в последствие се разделят, защото няма нищо друго, което да ги държи заедно.

Поне повечето хора от днешното съвремие са така.
Аз съм на 35 и почти всички мои връстници за разведени или разделени. По мои наблюдения, моето поколение е точната възрастова граница, от които нещата тръгват на зле.
Приятели и познати, които са 2 години по-големи от мен остават заедно дори и след най-големите си препирни и дори такива неща ги събират още по-страстно.

Докато "Хората на промяната" и по-младите не могат да задържат никой до себе си повече от 10 години.
Моите връстници и по-младите поколения имаме (не)щастието да сме се изградили като личности и да живеем в преходно пост-социалистическо време, когато свободата на личността започна да се тълкува в най-извратените си форми.
Помня в началото на 90-те, когато по будките за вестници най-продаваните издания бяха с определено порнографско съдържание, а дори и сега масовите вестници продължават да привличат читатели с голота и пошлост.
До преди 20 години, хората имаха изградени принципи и общочовешки ценности, които дори и насадени от Партията имат някаква стойност, която допринася за укрепването на обществото като такова.
Не казвам, че комунистическия строй бе добър, напротив - той е най-лошото нещо, което може да се случи на дадено общество. Дори си мисля, че сигурно има основателна причина нашето общество да бъде връхлетяно от идеалите на този строй - а именно слабата обществена обвързаност на хората, разделението от ближния и непоносимостта към различния. Комунизма е наказанието, което има за цел да накара хората след 30-50 годишно мачкане да намерят правилния път.

Но темата ми сега е друга.

Защо хората на прехода не могат да съжителстват с някой повече от  10 години?

По мои наблюдения, кризата в отношенията се случва на периоди от 3, 5, 10 години.
Който доживее до 10 годишна връзка е щастливец или бавно развиващ се (в случая аз),

Хората се събират по различни причини. Най-често това са емоционални пристъпи, които приключват с брак. Да, приключват, защото в халката, която свързва хората с половинките им сякаш има някакво, проклятие и вместо да привлича влюбените, ги отблъсква

За жените брака е нещо мечтано, още от момичешките години, когато си се представят като красиви булки в бяло и щастливи чак до небето.
За мъжете брака е поредното постижение от стъпките в живота, които човек трябва да мине за да бъде Мъж (нямам предвид поредната жена)

За жените, да срещнат любимия мъж е мечта, която им е наложена от приказките, когато са били малки.
За мъжете, жената до тях е по-скоро пристан на остров където са намерили своето място под-слънцето и могат да изградят своята империя на него.

Жените се задоволяват с това да се омъжат и да имат деца – после нищо друго не може да ги задоволи :) 
Мъжете изпитват удовлетворение от малко четкане вечер вкъщи относно нещата, които са постигнали през деня.

Така е в света от филмите, които гледаме и романите, които четем. И хората си остават заедно!

В реалното съвремие е малко по-различно:

За жените брака е средство за постигане на обществено-физиологичната ангажираност да станат майки. Казвам ангажираност, защото е задължение пред обществото и необходимост на организма. И след втори клас се оказва, че основните функции на брака са изчерпани и дори скъпите подаръци не са достатъчни да притъпят непоносимостта към ближния. До тук почти, като по филмите, но жените от този момент натам започват да искат да постигнат нови върхове в живота. Не говоря само за кариера, за собствен бизнес, за поредното ново изкуство, което смятат за тяхна стихия, за нови любовни връзки или други нормални неща. Имам предвид всичко взето заедно и то наведнъж.

Мъжете сега се задомяват или по грешка или след поредната грешка. Обвързването е или следствие на момчешка глупост или от теснотата вкъщи, която някак естествено подтиква към собствен дом, който впоследствие също става тесен. След първоначалната любовна еуфория, след трудностите, които принципно вдъхновяват мъжествената природа да се бори с тях, след улягането във външната среда, на съвременния мъж му става тясно в къщи, в работата, в душата и навсякъде. Защото той иска да постига още повече неща и то наведнъж.

И на двата бряга има нещо нередовно.

И това е, че с получаването на свобода да се развиваме напред ние нямаме необходимия потенциал да го сторим. Нямаме бекграунда който да ни е вроден с поколения, който да ни е втълпяван в първите седем до петнадесет години.
Помня, че като бях на петнадесет ходих по площадите и виках "Долу БКП"- все едно, че знаех какво значи това.
Поне не бях от другата страна - от страната на тези, които се криеха под масите по това време :)



снимка: http://omda.bg/

Поколението изградило се като личност през 90-те е обречено да бъде преходно. И за това всичко, което започнат да изграждат в своя живот е преходно.
За съжаление преходна е и любовта.

Има обаче една важна подробност, която тегне над всички нас. От две трети от връзките след раздялата остава едно или две деца, които са обречени да раснат с разделени родители. Това изгражда в тях нестабилност в детството, недоверие в настоящето, неувереност в бъдещето...
Нашата най-важна роля в този живот, след като постлахме пътя на свобод(и)ата е по някакъв начин да изградим в децата устоите, които ние нямахме. И понеже няма как да го правим, като единно семейство, единственото което ни остава е да изтъкваме нашия живот като лош пример, какъвто той по принцип така изглежда.

13 август 2010

Фото разходка по улица Пиротска




Улица Пиротска е една от софийските улици, запазили духа на стара София, отпреди комсомолските отряди и забранения частен бизнес.Имам щастието да живея не далеч от центъра и често се прибирам пеша по тази улица. 
Една от причините по които обичам да се разхождам там е старите сгради, липсата на движение на коли и усещането за градски уют което създават паветата, малките дюкянчета и отдавна фалиралите малки работилници от най-различни занаяти.

Обикновено разходката ми започва от бул. Хр.Ботев нагоре и е съпроводена със сладолед BOSS. За целите на фото разходката обаче тръгнах от началото на улицата  - която част спокойно може да се нарече Търговска и аз не харесвам особено поради кича, който неизменно съпровожда предлагането на стоки в близост до Женския пазар на София.
Но и в онази част на Пиротска има някои хубави сгради, които заслужават внимание.




За съжаление не всички са реставрирани, а по някои дори имат поникнали дръвчета със сериозен диаметър на стеблото.

Основната търговска част свършва с площад, който сега е превърнат в паркинг, и от където се вливат трамвайните релси, сочещи пътя на по-нататъшната ни разходка.

Тук впечатление правят сградата на Мюсюлманското вероизповедание

Най-личната сграда на ъгъла на площада с отбелязана година на строеж 1911-та

и инициали на поръчителя ББ  (колко интересно)


Останалата част не съм снимал, защото е заобиколена от мургави хора продаващи боклуци и не изглежда особено лицеприятно.

По натам точно преди бул. Христо Ботев има голяма сграда с много интересна фасада откъм булеварда.  Калкана на сградата обаче, е в окаяно състояние...


Въпреки това отвъд мизерията на гниещите оголени тухли се забелязват балкони с красиви орнаменти от ковано желязо излъчващи величие.
Орнаментите до някъде напомнят знака на Уфичите във Флоренция.

Същата тази сграда е разположена на едно от най-личните места на улицата - ъгъла на Пиротска и Хр.Ботев и се извисява на 4 нива с ъглова кула оформяща петото ниво.

Прави впечатление, че до последния етаж дограмата е подновена със съвременна, докато самата фасада има окаян външен вид.

Тук-таме има климатици, които допълнително загрозяват сградата, но пък вероятно придава добро усещане на живеещитеработещите вътре в нея.
Едно от фрапиращите неща е поникналото дърво на самата кула - вероятно е доста трудно да се достигне до там за да се махне, но пък и обитаващите сградата, едва ли ги вълнува това.

Надявам се, като паметник на културата някой ден сградата да получи финансиране и да бъде реставрирана както трябва.

По нагоре по Пиротска вече се усеща отдалечаването от центъра, и сградите са доста по-скромни като архитектура, но все така с духа на романтизма от началото на 20-ти век.
Тесните прозорци, икономисващи пространството, все така дават светлина вътре в помещенията.
Двуетажните къщички, с тесни фасади от по 2-3 прозореца и задължителните магазинчета отдолу, подсказват за възможностите и класата на собствениците им.



Култовия някога латино ресторант Токо Роро, сега е пицария и детски парти център, но продължава да впечатлява с красотата на тухлената си окраска.

Местното училище също впечатлява с изяществото на бароковите си форми


Това, може би е най-личната сграда в тази част на улицата.



Абстрахираме се от магазините Чик-Чирик, които преобладават тук и обръщаме внимание на детайлите.

Балкони с небрежно летящи балони...

Стара табелка на д-р Сп.Хубенов, който очаква болните да му се обадят. 

Измъчени от живота хора, очакващи края на свой мизерен живот... 

Но иначе, къде другаде може да видите витрини с подобни неща...

От ул. Опълченска нагоре започва местния парк, където е разположена и църквата св. Николай Софийски има какво да разкрие пред нас.




И тук, сградите са малки, скромни, но романтично красиви.




Нагоре по улицата се усеща порива на пролетариата в сивите фасади.
както и съвременно строителство разпръскано, където инвеститорите са успели да отнемат правата върху рушащи се сгради.

Тук минава и реката, край която обаче е разположен най-абсурдния блок от ерата на Социализма.


Точно тук човек се изправя пред страховитото съседство на Националния център по наркомании,

 разположен точно до параклиса Св.Св.Константин и Елена,

а отсреща има денонощна траурна агенция...
Сякаш пътя на наркомана води естествено през иглата, кръста и стига до гроба...



Но малката уличка Пиротска никак не е малка и определено има какво друго да се види. Именно детайлите правят сградите красиви и създават усещането за цивилизация, каквато е съществувала някога - преди социалистическата идея да почерни всичко.
Орнаменти

 тавански стаички

 
 история

 величие


Ресторанта Трите смока е култов. някога, точно отсреща имаше и хранителни стоки със същото име...
стрехички
 дюкянчета
 хора, чакащи трамвая

 най-впечатляват подобни сгради, които дават облик на улицата като занаятчийска.


Приятна е разходката по Пиротска. Когато свърши улицата, краката някак естествено влизат в парка Св.Тройца и от там към дома.

П.С.
Фото разходката е от месец Май, но я сподеям едва сега.