Показват се публикациите с етикет Философска. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Философска. Показване на всички публикации

11 март 2020

За ценностите ни (в кризисни времена)


Снимка: DW


Днес говорих с 4-ма италиански клиенти и доставчици. Двама собственици и двама служители. Положението е сериозно, работят от вкъщи (smartworking), гледат философски на ситуацията и преосмислят живота...
Една клиента, с която работя от 20 години, искрено сподели, да не подценяваме нещата, и да се пазим за ограничаване на разпространението, въпреки, че е неизбежно, но поне, докато не се развие имунитет или глобално решение. В Италия, започнало от малък регион, пренебрегнали го, и сега...
Мисля, че такива ситуации са полезни за човечеството и отвъд цинизма на израза към този момент, ние трябва да преосмислим ценностната си система, смисъла да съществуваме и средствата, които най-много ценим за оцеляването си.
В такива моменти, много хора се възползват от ситуацията, за да печелят извънредно. И отвъд всякакви предразсъдъци, спекулата е абсолютно оправдана от настоящите ценности, които преобладават в съвременното общество.
Е, в такива моменти, когато навсякъде наоколо дебне, смърт, а предпазните средства и методи за лечение са дефицит, е време да преосмислим ценностите си.

Желая кризата да ни подмине с минимални щети, но и желая ценностите ни да се осъвременят, за да се осмисли бъдещето на децата ни.


04 февруари 2020

Geld über alles*

 Когато парите са по-скъпи от живота, щастието е да си далеч от тях.

Снимки: palltex.bg   Колаж:©  Stefan Vassilev

Живеем в свят, в който парите са всичко. Или по-скоро най-важното нещо на света. Каквото и да нямаш, го намираш с пари. Е, някои казват, че неща като любовта, здравето, приятелството не се купуват с пари, но... това  е силно субективно мнение и клони към идеал.

Особено остро, това се усеща във времена на кризи, когато човешката цивилизация или някаква част от нея е застрашена от природно бедствие, зараза или война. Когато, от една страна хората са съпричастни към страданието на другите, а бизнесът е в обратната посока - радващ се на възможностите за голяма печалба. А бизнесът, в развития свят е само търговия. Да търговия! Защото производството е низвергнато, като мръсно дело, с много труд и недостатъчна печалба, за което съм писал и преди.

Бизнесът всъщност, това са също хора. Собственици, инвеститори, акционери, банки очакващи печалба и служители, очакващи текущи доходи от дейността, в която са ангажирани. Отново хора! Може би същите, които са съпричастни със страданието на другите, но в този случай се радват на възможностите да обогатят бюджета си, дори за сметка на страдащите.

Тези дни изживяваме една такава криза - в една част на света, върлува смъртоносен вирус, а в целият останал свят, хората търсят възможности да реализират печалби от това.

Давам пример с предпазните маски, необходими за предотвратяване на разпространението на зарази. Принципно, това са медицински маски, които имат за цел да спрат директното разпространение на вируси и бактерии по въздушно-капков път (маска 1 от възходящата графика в началото). В сферата на бизнеса обаче, продукта "МАСКА" е просто продукт, част от предмета на фактурата, който носи печалба. В момент на криза, търсенето на пазара обявява продукт "МАСКА" и всички продукти, включващи тази дума в името си в автоматичните информационни системи на фирмите, започват да светят на червено и заливат мейлинг листите си с предложения. Веднага пазарът започва да купува всякакъв тип маски - за защита от фини прахови частици, за газова защита, с един филтър, с два филтъра, системи за филтриране на въздуха с автономен източник на кислород, облекло за херметична изолация от външният свят на стойност 600 евро...

Сякаш в един миг пазарът лудва, и всички започват да правят пари.

Продукти, които до вчера са стрували стотинки, днес се продават за левчета, а прекупилият ги  продава утре за евро и паундове със същата цифрова стойност. И тъй-като производството има ограничени възможности, мощта на търговията вади на масата продукти, които нямат нищо общо с търсенето или пък са отдавна "прегорели" по складовете от всевъзможни места.

Ловците на бързи пари, често започват да купуват и продават предлаганото, без дори да са го виждали, нито пък разбират в какъв бизнес оперират, камо ли да си представят каква роля играят, в системата на доставките. Всичко това е просто печалба.
Е, накрая някой изгаря, защото, когато кампанията свърши, онзи натокал се за сделката на живота си, остава с продукти, купени на абсурдни цени, без клиент и възможност да продаде боклуците в сметката си. Но, какво от това. Той дори няма да си направи труда да достави стоката от където я е купил - нали предишните сделки са платили всичко, за какво да вади пари за транспорт.
Тъжното е, че онези - нуждаещите се, ще платят висока цена за нещо елементарно. А някои, дори няма да доживеят да получат купеното. Докато някой ден, онези - нуждаещите се, ще сме самите ние.

Това е животът. Ако не ви харесва - изберете планината.

Снимка: ©  Stefan Vassilev



*Парите над всичко

29 септември 2019

Демокрацията - утопията на потиснатите



#ДАНСwithme ден 9-ти

Този текст започнах да пиша от  
9-ия ден на протестите #ДАНСwithme
В процеса на развитие, статията постоянно се променяше, тъй-като и 
събитията през последната година-две
 бяха твърде динамични. 
--------

България е страна, в която хората вече 25 години живеят с идеала, че демокрацията ще огрее и тяхната улица. Е, разбира се не всички. Една част от "народа" през годините пазеше, а и още пази топли спомени от социализма, когато всичко беше подредено, нищо че по онова време това, което имахме в хладилника и в регистрите на нотариата бяха единствените неща, които ни помагаха да преживяваме.

Останалата част от българите, през последния четвърт век, правеше всичко възможно да загърби този спомен и последствията от него, давайки своя вот наляво и надясно в търсене на новия Месия. Или си го пазеше за себе си...

Сигурен съм обаче, че и първите и вторите търсят своето място под слънцето, не просто под формата на парламентарно представителство, ами искат да бъдат чути техните най-преки нужди. Е, докато за едни преките нужди се ограничават до ракията, пържолата и плазмата, други може да стигат и по-високо - до свободата на изразяване и справедливостта, а трети се нуждаят единствено от среда, в която да осъществят своят личен потенциал. А степента на развитие на нацията ни се предопределя от бройката и съотношението на горните нужди в различните им посоки. Или иначе казано, колкото по-скоро сме се освободили от диктатурата, толкова по важен за нас е "салама".
Нито едните обаче, нито другите имат шанс да постигнат нещо обществено стойностно при такава система на социален и политически гнет.

Причината е, че след като социалистическата система се провали, хората свикнали държавата да ги храни и да се грижи за тяхното минимално щастие не можаха да се пренастроят да оцеляват и да се развиват без държавна финансова подкрепа, а онези с по-свободен дух и решимост да постигнат нещо сами, се сблъскаха с изкривената капиталистическа система, чието първоначално натрупване на капитал бе с произход от отклонени държавни средства или от стандартни мафиотски източници. В резултат, повечето инициативни хора през последните 25 години напуснаха страната, а тези които останаха тук могат да бъдат определени като закрепостени селяни (не че са от село, ами че са закрепостени към мястото на пребиваване или към този който ги храни) или утопични идеалисти, които вярват че може да се оправим със собствени или общи усилия.

Закъснялата цивилизованост

Във времето, в което започнахме да градим демокрация, тя вече не е актуална форма на обществено добруване и развитие, защото в последните години на криза видяхме, че когато хората биват стимулирани да дадат всичко от себе си в името на личния си успех, те започват да ходят по главите на останалите хора за да го постигнат. А накрая се оказва, че всичко което са постигнали е за благото на някой, който стои над тях и който всъщност определя целия техен живот. Дали чрез работата, която им е дал или е позволил да дават на останалите под тях; кредитите, които е отпуснал; продуктите, които ги окуражава да купуват или влиянието, което оказва върху правителството им. Всичко се съсредоточава в неголям брой хора, които или са в центъра на новините или са скрити зад кулисите и за тях се носят предимно легенди за това как управляват света...

Във всеки случай индивидът, който се труди и създава блага, изгражда нацията си и обогатява наследството на цивилизацията си, когато се огледа вижда как демокрацията, която би трябвало да дава права и да възлага отговорности, се е развила до състояние в което тези дадености не се преразпределят правилно и пропорционално. Поне не по правилата на справедливостта - колкото работа свършил, толкова блага получил, защото благата се преразпределят не според стойността на вложения труд, талант, знания, умения или други общочовешки ценности, ами се разпределят според най-висшата ценност на съвремието ни - вложените пари.

Или ако кажем, че един дърводелец прави един стол за един ден, двама правят два за половин, трети човек с повече пари ще си поръча столовете в Китай и ще залее пазара със столове за няма три месеца. В същото време един човек рисува картина за седмица и влага душата си в нея, а друг идва, купува я с още пет като нея и ги захвърля някъде само за да си начеше егото и да се представи за меценат.
И именно това е изкривяването на социално-политическата система, в която живеем след робовладелческия и феодалния строй - че щастието ни и успехите ни не зависят от самите нас, ами от обществото в което се развиваме и се оценяват единствено и само с пари. А парите изкривяват реалността.

За демокрацията

Така както парите са представителното средство за обезпечаване на нашите потребности, така и при демокрацията властта е представителна - система на управление, където хората групирани по убеждения, избират кой да ги представлява и управлява. Смисълът е, че поради невъзможността да се представляват интересите на всекиго по отделно, системата се изгражда чрез групиране на интересите в принципи, върху които се формират политически партии. И до сега нямаше друг начин. При протестите през Февруари 2013-та, хората се обявиха против всички партии и партийността като цяло. Лека полека от без хомогенната маса отделни индивиди започнаха да се надигат глави, да дават пресконференции, да се групират по интереси и идеи. Всичко много започна да прилича на партийност...
И това е нормално, защото в тази система формирането и изразяването на общественото мнение е представителността, а щом има представителност, значи някой изземва думата на хората, които не могат да я изразят сами. Което води до зависимости. Вероятно онези, които надигаха глави през онзи Февруари не бяха достатъчно убедителни, защото бързо изчезнаха. Няма ги, защото нямаха принципи (или просто бяха пионки с мисия). А принципите се изграждат с векове…

За принципите

Поради естеството на човешката природа, политическите партии имат основно две направления - леви и десни. Левите раздават за да удовлетворят нуждите на хората, а десните ги карат да работят за да получат сами каквото заслужават.
При социалното управление, хората не са така припряни да постигнат лични икономически интереси и независимост от институциите, защото са по-облагодетелствани от държавните средства за управление и могат да насочат своите лични успехи в сферата на изкуството например. В същото време се толерира обществената грижа за бедните, което създава зависимост при тях.
При десните форми на управление хората биват стимулирани и принуждавани да се справят сами с битовите си проблеми чрез труд и собствени усилия. За целта са издигнати в култ стремежа към богатство и имане, основан на база сравнение с останалата част от обществото, в което живеем или с останалите общества. Стимулира се вродената алчност на хората и завистливост, която ги кара да искат повече, за да са по-важни индивиди в обществото.

Предполагам ляво и дясно идва от това, че с лявата ръка протягаме за да вземем, а с дясната ръка работим за да получим. Или иначе казано редим се на опашката за социални помощи или търсим начини да стартираме собствен бизнес.

Снимков материал: http://www.americanprogress.org/
                                  http://uptostart.com/

Но и двете системи на управление имат своите предимства и дори двата принципа на трябва да се редуват за да има баланс и устойчиво развитие на обществото.

Българската действителност

Разбира се за България тези принципи не важат, поради изкривяването на политическото съзнание на хората по време на комунизма. Сега „левите” са наследници на комунистическите величия и тяхното обкръжение, което дълги години си е градило комфорта на управляващите. Всички „леви” са обградени от обръчи от фирми, напластени около тях като лукови глави, така че добре да прикрият миризмата и лютивината на техните лични интереси. Те не искат реформи, защото така им е по-удобно. Те са по-консервативни и от най-консервативната дясна партия в Европа.

Десните пък произхождат от интелигенцията – онази малка част от Българското общество, която дори и потиснати от комунистическия режим, дори и с ниски финансови възможности са имали достатъчно възпитание да си образоват децата и да им дадат основните ценности на свободния човек – отношение към образованието и труда; уважение към хората; почитане на законите. Те отчаяно се борят за реформи в текущото състояние на обществото и управлението, защото сега нито една от техните основни ценности не функционира и това не позволява на обществото да се развива.

Същността на демокрацията е да искаш нещо и да имаш възможност да го постигнеш, да имаш условия да научиш повече, за да искаш по-стойностни неща, да имаш среда за реализиране на наученото и чрез тази свобода да допринесеш за обогатяването на обществото, в което живееш. И ключовата дума е ОБЩЕСТВО, защото човекът е социално животно и неговите успехи се оценяват от другите, сред които той живее. За това в системата на демокрация, Обществото е това, което задава хоризонтите за развитие на личността.

Но това е вече отживелица!

Защото демокрацията е стремеж на обществото да бъде чуто. Да излезе от оковите на някаква робска идеология, която потиска хората да правят каквото Партията или Фараона проповядват. И когато Партията или Фараона не са вече фактор в обществото, стремежа към демокрация губи смисъл. През 21ви век, Партията и Фараона са мутирали в една много по-потискаща сила - силата на парите.

За парите

Отвъд възможностите за задоволяване на минималните физиологични потребности, тази така потребна стока дава на индивида чувството на власт над останалите. Стремежът към "повече" превръща човека във вълк, което го отдалечава от обществото.

В епохата на социализма казвахме, че това е система, при която всички са равни но някои са по-равни от другите.
При демокрацията можем да кажем, че хората са свободни, но някои са по-свободни от другите.
И в случая свободата се отъждествява с финансова (не)зависимост.

За обществото

Посоката на развитие на обществените ценности, е силно манипулируема. Защото „Обществото”, това е съвкупност от хора обитаващи едно място и грижещи се един за друг в система от права и отговорности. Но ОБЩЕСТВОТО в днешно време е изкуствено поддържано чрез закони, без които то не може да съществува. Поради естеството на човешката природа в условията на силен риск за оцеляването на индивида, хората се групират за да преживеят. А когато няма силни сътресения във статуквото на "минимално задоволени маси" хората вече търсят индивидуалност за да изразят своята позиция и не се задоволяват от принципите на представителността ами искат обществото да ги чуе пряко. Всеки един от тях. Вероятно защото в развитите общества повече индивиди са възпитани и образовани и имат самочувствието сами да определят бъдещето си, за разлика от развиващите се, при които отделни индивиди диктуват теченията на мислите на останалите.


#ДАНСwithme ден 196-ти

Е, тези хора на снимката зад мен, след 200 дни протести, разбраха, че в една добре укрепена система не може да се постигне успех чрез пряка конфронтация между масите и реалните  представители на масите, за това протестът се обърна срещу имагинерни такива и очевидните малформации на системата, където ясно се вижда изкривеността на модела, а именно - хората представляващи хора, които не знаят какво искат, удовлетворяват първо личните си потребности и след това онези на... своите роднини.
А онези, които представляват са просто ресурс, инструмент за поддържане на тяхното статукво, чиито функции са продължаване на рода - на техния род.

В едни по-начални времена на демокрацията, такива увисваха по площадите, но сега почти всички нации са подписали декларации в ООН, които пазят някаква форма на цивилизованост по съвременните стандарти.

Следва продължение...

09 април 2019

Новият човек (отвъд антиутопията)


Изображение: https://www.classicalguitardelcamp.com/



Instagram потребителите, забили нос в екрана, харчат  дните си в преследване на зрелище.
Instagram influence-рите, позират пред обектива, за да похарчат младостта си в преследване на фенове.
Instagram trader-ите, харчат парите си, за да накарат influence-рите да зарибят потребителите с техните продукти.
Online marketer-ите, ровят из нета, за да застанат на пътя на всички останали, забили поглед в екраните на своите устройства.
.......

Всичко това е част от част от плана, заложен дълбоко в генома на човек - да се усъвършенства. В този случай, войните, инквизицията и сблъсъка на цивилизациите са вече видяни и неповтаряеми. В този случай, някъде през 21-ви век, човечеството ше започне да се самоунищожава отвътре.
- Човекът ще загуби интерес да се възпроизвежда.
- Ще загуби интерес да създава каквото и да е в живота си.
- Ще загърби ползата от парите, защото материалните притежания ще са му излишни.
..............

Всичко това е само част от плана. Има още много да се пише...

24 юни 2016

Европейският съюз?


Какво и защо роди Европейският съюз!

Изображение: http://www.gettyimages.com/


Защо е създаден Европейският съюз?

Един въпрос, който стои на дъното на усещането, че ЕС поема към нови посоки на развитие или деградация, особено актуален след вота на англичаните против оставането им в него..

В този текст, няма да анализирам детайлите по създаването, развитието и видимите функции на "Обединена Европа", а ще погледна нещата от друг ъгъл, който вероятно всеки от нас го усеща, но никога не съсредоточава погледа си на него.

Европейският съюз е създаден с цел да положи и поддържа среда за развитие на постиндустриална Европа, където производството бива низвергнато, като сфера на личностно развитие. 

Европа е люлката на индустриализацията, както и рождено място на повечето цивилизационни философии. Тук, за цивилизацията ни са постигнати най прогресивните стъпки от развитието ни.
Именно за това, следващата фаза на развитието ни ще започне от тук.

Индустриалната революция, започнала още 18-ти век, поставила началото на масовото производство, логично съпроводена с масови урбанистични процеси и бум на раждаемостта, наближава върха на жизнения си цикъл в началото на 20-ти. Такъв бърз преход на цивилизацията от една епоха в друга, за човечеството е било трудно да понесе. До тогава технологичните промени в бита на хората са навлизали изключително бавно - с няколко поколения, така че резултатите от развитието са били приемани за даденост. Изведнъж цивилизацията ни се развива от една епоха към следваща в рамките на 2-3 поколения и пропастта между разбиранията на тези поколения става непреодолима. Дядото не може да обясни на внучето ключови неща от обкръжаващия живот. Разбира се до преди това, срещата на дядо с съзнателно внуче е била рядкост, предвид продължителността на живота, но любознателността на човека винаги е била основна част от развитието на човешката цивилизация, а опознаването на околния свят е характерно дори и за животните. Но когато средата, в която живеем се променя твърде бързо, човека и животните им е трудно да се адаптират.
Именно това се случва с Индустриализацията на нашето развитие през последните 300 години и още в началото на 20-ти век развитата част на човечеството се сблъсква с трудността на премине от една фаза на развитие към друга. И естествената реакция на този организъм е да се противопостави на течението, а познатите методи са първични - войните, обхванали Европа и останалия развит свят са опит да се забави развитието, но всъщност имат обратен ефект. Индустриализирането на живота ни, всъщност намира най-силно поле за изява във военното дело, където реализира най-голямо развитие. Разбира се шока от войната спомага човечеството да приеме новостите, като непреодолима част от развитието. Дори след войните, обществото е принудено да използва новите технологии за възстановяване и изграждане на битието си. Бързото възстановяване от войните поставя нови ценности пред хората. Ако допреди, в разгара на индустриалното развитие, хората са се стремили да притежават капитали или да участват в процеса на производство за повишаване на своя обществен статут, то сега участието в производствения процес започва да се счита за долно занимание. Причината за това разбира се са Парите, които започват да се самовъзпроизвеждат и обезсмислят наличието на други средства за производство (земя, суровини, умения и труд, талант). От тук нататък Европейците се насочват от сферата на производството, към сферата на услугите. И понеже туризмът не може да храни повече от 10-20 % от населението, а и не е така престижен, единствената посока за развитие е търговията и административните услуги.

Е, двете вървят ръка за ръка.
 
Европейския съюз е създаден с основната цел да създаде на своите граждани поле за изява в сферата на административните услуги и търговията.
Всички стандарти, създадени за да "подобрят жизнения ни стандарт" са всъщност нужни за да има служби, които да ги разработят, приложат и контролират въвеждането в нашия живот.
Всички Европейски държавни институции, са хранилка за милиони души, нежелаещи да си цапат ръцете с производство.
Всички закони, установяващи абсурдни норми и добродетели са създадени, за да се стимулира нуждата от адвокати, съдии, прокурори...

Европейският съюз създаде за своите граждани работа в сферата на услугите, защото производството е отживелица.

Въпросът е, какво следва?
Аз казвам, да се готви науката и творчеството. Защото, в тази индустрия индивида се загуби...

21 юни 2016

Теория за споделянето (умножаване на потенциала)


Илюстарция: http://www.calculators.org/


Когато споделиш потенциала си (Р) с някой до теб, ти го умножаваш по 2
 (Px2) 3*2= 6
Ако този някой сподели своя с теб, резултата е двупосочен по себе си
(2P*2P = 4P2)   (6*6)2 = 362=1296
Когато споделиш потенциала си с група хора (10), той расте с брой им. 
(P+n) 3+10 = 13
Ако и те споделят потенциала си с твоя, ръста се умножава по себе си
(Р+n)2    (3+10)2 =169
Ако пък те споделят потенциала си с теб и с всеки от тях, ръста е необятен (Р+n)10  (3+10)10=41426511213649
 
Разбира се потенциала на всеки е различен и това променя всеки един сбор. Но общия принцип показва, че споделянето е общополезно за развитието на обществото.
Когато един обича друг и той му отвърне е много по-ценно от колкото един да бъде харесван от 10. Но ако един накара 10-тима да се ценят и вдъхновяват, резултата е непреброим...

P.S.
Формулите и резултатите им са илюстративни. Важна е идеята.

22 ноември 2015

Кръговрат на ценностите

(За лявото, дясното, какво ни движи напред и накъде)

В наши дни в България под Консервативна политика се разбира запазване на статуквото, консервиране на постигнатото от тези преди нас и в никакъв случай не допуска реформи, промени или развитие на нови идеи.
Но #Консерватизма се е установил във време, когато са постановени основните ценности, които посочват на активното човечество пътя към прогреса.
Парадокс е, че именно тези ценности са били плод на силен обществен реформизъм на цивилизацията, при прехода от феодализъм към капитализъм. Парадокс е не за друго, ами защото тези ценности, които са били революционни, са се превърнали в класически устои за развитие на цивилизацията... В посока капитализация на обществото ни.
Не че това е лошо, все пак представете си общество и хора които до вчера са разчитали на своя господар да ги пази, да ги храни, да ги учи на занаят, с който да оцеляват и да си плащат данъка за да може да се развива господарството им.
Е, настанало време, в което хората от слуги  са се престрашили да надигнат глава и да поискат да станат господари сами на себе си, като за целта са видели свободата в най-конвертируемото благо - ПАРИТЕ.
Парите, които до преди това са били привилегия на избрани индивиди, веднъж освободени към масите са отприщили огромния човешки потенциал на желанието човек да ги умножава.
Именно тази "свобода" дава на хората усещането,  че с труд и упоритост всичко се постига.

Разбира се много са успели. 200 години по-късно броя на успелите хора е многократно умножен спрямо малцината "избрани" от времето преди това. Вярно, че като процент от общата маса са нищожна цифра, но важното е че останалите имат "свободата" да преследват своето щастие.
Пак е нещо, нали?

Е, вече 200 години отстояването на тези ценности се нарича Консерватизъм и принципно (по навик) се асоциира с десните политически движения. Онези, които казват, че за да успеем трябва да се трудим, да сме активни и да даваме повече от себе си и да очакваме по-малко от другите, респективно от държавата.

Обаче през тези 200 години в някои общества успяха да надделеят сили с крайно леви възгледи, такива които предлагат на хората утопията, че труда е хубаво нещо, но не когато е в името на личния успех,  ами за благото на обществото. Онова "общество", което се грижи за хората си, чрез глезещи социални практики, чрез сладозвучни обещания и със силна обществена подкрепа. Онова общество от "избрани", които правят всичко възможно да се харесат на масите за да бъдат избрани, за да бъдат отгоре. Да, в някои страни такива течения взеха властта и така социално-отговорно се отнесоха с народа си, че след тях дълги години хората не можаха да си стъпят на краката и да се върнат в лоното на добрия стар капитализъм.

И понеже имаме късмета да виреем именно в такова общество и още по-големия шанс да живеем в преходното време от икономика в интерес на Оня, към икономика в интерес на Другия, нашите представи за Ляво и Дясно и другите посоки на света са силно изкривени.

По територията, между Дунав и Родопите и в прехода между комунизъм и демокрация, цялата политическа атмосфера е тотално объркана. Тук тези, които претендират да са десни - сиреч да карат хората да работят повече са в ролята на реформатори за обществените нагласи, които са закостенели в руслото на "социалната държава". Докато онези, които се борят за консервиране на общоприетите от хората добродетели на социалното общество се наричат Леви.

И тъй-като сме свикнали тук всичко да е наопаки, е някак напълно естествено посоката, към която десните Тук се опитват да прокарват път чрез реформи, да е обратната посока от която левите Там се стремят да наложат, като път за изход от кризата, чрез съответните реформи.
А защо ние тук, се стремим да избягаме от нашата криза за да стигнем кризата на онези там, е също толкова обяснимо, както това защо онези там търсят спасение от тяхната криза в посока това, което ние изживяхме наскоро.
И обяснението е, че когато различно развити общества се отдалечат достатъчно едно от друго, рано или късно те тръгват да се срещат по пътя си, макар и в срещуположни посоки.

Какво обаче можем да кажем, когато се противопоставят едно развито общество и друго тотално неразвито, както например онези с черните знамена, дето не дават на жените си да ги види света. Е, за себе си те може би са развити, дори повече от останалите, но ние - другите не можем да ги приемем. Както и те не ни приемат и се борят срещу нас и нашата представа за развитие. А Сблъсъка на цивилизациите е точно това - две общества с тотално различна представа за развитие, които не могат да се приемат едно-друго. За сега още го изживяваме, но как ли ще се чувстваме, когато на края се окаже, че и двете страни на този конфликт са стимулирани от добрия стар "господар" на развитата цивилизация - ПАРИТЕ.

Е, може би трябва да попитаме представителите на една трета - тотално различна цивилизация живееща някъде в Тибет...



P.S.
оставям текста незавършен, за да може всеки да си го завърши, както го разбира.

11 юли 2015

За Гърция, демокрацията и след това



Преди две години, в разгара на протестите срещу узурпирането на властта от "наши" хора, започнах да пиша една статия повлиян от силния патос на протеста срещу потъпкването на основни демократични принципи, които хората прозряха като важни за тяхното съществуване. А именно, сливането на властта с парите и общественото влияние (медиите).
Парадоксално (на пръв поглед) статията ми е озаглавена "Краят на демокрацията", но не в търсене на шокиращо заглавие, не. Тази моя теза е част от общата ми теория за развитието на нашата цивилизация и засяга темата за изчерпването на демократичните ценности в условията на развит капитализъм и във време на индустриално прегряване на световната икономика. За съжаление тази статия още не е завършена, поради остра липса на вдъхновение.

В последните месеци (и години) обаче, виждаме как една държава в Европа, която е с малко "по-изместен център" на демократичен баланс, в опита си да разчупи статуквото на ценностите на капиталистическото общество, се провали напълно.
Но не, че страната на древните мислители е изчерпана от към идеи, не е и причината че центъра на демократичност й е твърде изместен в ляво. Известно е, че в развитието на цивилизацията ни добрите идеи идват при ляво управление, а развитието им се усъществява при дясно управление.
Проблема на Гърция е, че лявото там, отдавна е под дясната подмишница на хората и е така твърде дълго за да може да се осъществи някакъв напредък.

В южната ни съседка държавата е повече от майка, която кърми бебето си докато укрепне, там тя е и баща, който го храни докато се ожени и му гледа децата след това.
За това, от тази страна на границата казваме, че "всеки избира първо мекото на баницата" и "не е луд този, който я яде, а онзи дето му я дава".
Но в родината на демокрацията явно доста са се разглезили, че са се изместили така. То и по времето на Платон, хората са били с изместен баланс, но това е физиологична малформация на обществото, което обикновенно следва пика на матриархата.
Изображение: https://en.wikipedia.org


А, ето го и разковничето! Когато видим, че повече мъже се държат като (или за) майките си, можем да очакваме интересни идеи за развитието на обществото. А когато тази физиологична особеност на обществото остане в презрение, това е индикация че идват времена на истинска промяна.
Е, не знам дали в световен мащаб настава патриархат, но прозирам че следващия премиер в южната ни съседка ще бъде истински Мачо с мустаци и всичко...

А какво ще стане след това? Ще видим. Може би нещо в тази посока: Бъдещата демокрация



П.П.
Нека гръцките ни съседи не се обиждат, нито хората с по-цветен житейски мироглед. Просто изразявам лични наблюдения на факти от цивилизационното ни развитие.





08 март 2015

Честит 8-ми Март мили дами!


Снимка: http://www.metrotimes.com/

Честит празник мили дами!

Скъпи за някои, мили за други, за трети просто жени, половинки, вдъхновителки, изкусителки, допълващ фактор или просто роби.

Е, честит празник на всички!
Ден на Жената! На кой му трябва празник, който да разделя мъжа от жената? Празник, който ни напомня, че жените са тези до нас и от време на време трябва да им обръщаме внимание. Тези, които ни дават живот, които ни вдъхновяват да го живеем, да създаваме живот и да го поддържаме в името на бъдещето. Онези крехки създания, които имат нужда от подкрепа в трудни моменти, които ни подкрепят и без които, май няма да просъществува света ни.

А кои сме Ние?
Ние сме Мъже, онези които създават, които водят, които носят. На нас не ни трябва Ден на мъжа, защото за нас се полагат всички останали дни да бъдем на почит...

Имам чувството, че Деня на жената е измислен от мъже, с цел да вкарат в релси нещата. По същия начин има измислен и Ден на бирата, Ден на кучето, Ден на усмивката... избрах ги произволно.

Някога, когато жените се борили за равенство, едва ли са си мечтали да имат поне 1 ден в който да са на почит. Не, те са искали да бъдат равни с мъжете. И на работа и в обществото, и у дома. И тези, които са го искали са го постигнали. Другите, отбелязват Деня на жената.

Чудя се в днешно време този ден къде се отбелязва като празник? В Държави и общества, за които свободата и равенството никога не са настъпили. Революцията и Възраждането не са преминали. Територии, където държавното устройство е още феодално, а развитието на обществото е в пост-робовладелчески етап.

Е, скъпи дами, днес е Вашият ден. Радвайте му се!
А тези, които не го отбелязват - Честито! Вие сте свободни и зрели да бъдете нещо повече от просто жени, половинки, вдъхновителки, изкусителки, допълващ фактор или просто роби.

И, скъпи господа, жените ни не са  просто жени, половинки, вдъхновителки, изкусителки, допълващ фактор или просто роби. Те са същите като нас, но с гърди. И по дефиниция не са единствените, които да мият чиниите, перат, готвят и каквото там сме свикнали да си представяме че правят защото са жени. Не, тези неща са част от общите ни задължения да творим живот.

Скъпа, прибирам се! Ти сготви, аз ще измия. Утре ще е обратното...

27 януари 2015

Бъдещата демокрация

Учудвам се, че в 21-ви век още преследваме идеалите на демокрацията. В развитите страни е вече ясно, че управлението на народните маси не може да доведе до по-висш прогрес от това да си ходим по главите, в преследване на повече имане. Не че идеалите на древногръцките  възрожденци са били това, но резултатите показват, че колкото повече имаме, толкова по-малко усилия и умения влагаме в това да го постигнем. А това е своеобразна деградация на личността.
Е, време е за ново Възраждане, за нови посоки. Ето например една идея как да изравним пропастта между бедни и богати, между имащи и можещи, между трудещи се и успяващи, между овце и овчари:
  • Да се обезсмисли силата на парите - това не е познатата ни инфлация, ами изместване на смисъла да притежаваш пари от имане, към споделяне
  • Да се извиси култа към моженето за сметка на имането. Така хората ще започнат да се стремят не да трупат, ами да произвеждат. И ще са много по-продуктивни... Но не да произвеждат продукти, ами да генерират идеи, да развиват таланта си, уникалността си, възможностите си.
  • Да осъзнаем, че когато сме повече, не сме по-силни. Че количеството не е по-важно от качеството и че обществото не е богато с обиколката на талията си, ами с теглото на мозъка.
В заключение мога да обобщя, че бъдещето на човечеството ще се насочи от демокрация (управление на масите чрез техни представители) към  
Просопокрация - власт на личността. Формата на управление може да е различна, но политиката ще бъде насочена в осигуряване на среда за развитие на човешката мисъл, идеи, творчество, умения и способности с цел постигане на по-висока степен на обществено израстване, изразено чрез качествено съдържание.

Разбира се няма да е лесно, дори да си го помислим. Но в следващите 50 години, ще се видят светлинки в таз посока.
Проблема ще бъде как да изравним ценностите на развитото общество с недоразвитото. Това е тема за размисъл...



Р.S.
Звуча като последовател на #СИРИЗА, но искам да се разгранича от пополизма на комунизма.

18 юли 2014

Колко струва вашия труд?

Един клиент днес ни предложи дадена работа, като описва продуктите по следния начин:
Продукт 1 - 35 мин.
Продукт 2 - 46 мин и т.н


И аз му викам - Благодаря, но ние тук не оценяваме труда на минута та да даде повече инфо. за да му предложа цена


Замислих как да му обясня защо не оценяваме труда си на минута, но реших че няма да разбере.

В България труда никога (последните 70години) не се е оценявал правилно, защото никой никога не е предполагал, че труда ще се наложи да се заплаща адекватно. 
Респективно в България труда се извършва защото трябва, защото така е прието да се прави и защото някой те кара. А да, и защото трябва да се яде. Малко хора вършат работата си със съзнанието да направят нещо хубаво с ръцете си, или пък защото искат утре да са нещо повече от днес, или просто защото родителите им са ги научили да се трудят.

Резултатите съответно и за работодателите и за работниците са посредствени. Същото се отнася и за развитието на държавата.

И ето как изглеждаме в очите на хората отвън:
- Като хора, които не могат да оценят труда си
- Като бизнеси, които не знаят какви възможности имат
- Като държава, която няма посока за развитие и перспектива.



Виж още:
Работодатели vs  служители

18 декември 2013

Какво ни е гнило на икономиката

Тези дни се говори за мерки за увеличаване на заетостта, създаване на работни места, борба с безработицата.

Това разбира се са нормални пополистки приказки, които целят да замажат очите на хората и имат за цел да увлекат вниманието на масите от същинските проблеми. Но дори и да не са приказки, дори и някой ден мерките да създадат няколко хиляди работни места, те ще бъдат поредния провал в политиката на правителствата от последното десетилетие. Защото ако няколко хиляди души започнат нищо не ангажираща ги работа, за която получават възнаграждение малко по-голямо от социалните обезщетения, това с нищо няма да промени тяхното благосъстояние, с нищо няма да развие техния стремеж към по-добро, нито ще налее кой знае какви средства в социалните и фискални фондове. Напротив! ще се запази тенденцията богатите да стават по-богати, а бедните по-бедни.

Увеличаването на заетостта не е решение за справяне с бедността. Решението е създаване на условия за масово стартиране на малък бизнес чрез: ограничаване на монополите, намаляване на бюрокрацията, облекчаване на данъчния режим по отношение на дребните производители и търговци, отпадане на бариерите за навлизане в различните сфери на бизнеса.
Всички тези мерки могат да доведат до повече заети в собствен бизнес, за сметка на просто заети. Разликата е, че работещите за себе си са много по-производителни спрямо служителите и работниците трудещи се по принуда. Малкия бизнес може да не е най-ефективния за макроикономиката, но създава две важни за развитието на обществото неща: конкуренция и независимост, които пък са предпоставки за повишаване на квалификацията и средното ниво на интелектуално развитие на обществото.

В България обаче тази политика е табу

Защото основно правило на социалистическия строй, който ни е възпитал е да се поддържа народа беден и прост за да не може да се противи на системата, а основната форма на контрол на развития капитализъм, към който сме се насочили е да се поддържат хората зависими от водещите пазарни сили.

Някъде по средата ние виреем в условията на преход, което е нищо повече от извинение за отлагане на някакви по-сериозни реформи в мисленето на икономистите и политиците.
Един от най-големите страхове за всеки управляващ, както и за повечето социолози е да няма бързи темпове на обществено развитие. За политика, това би значело че скоро ще бъде заменен, а за социолога че няма да може да се адаптира към бързо променящата се ситуация.
то и за самите хора от народа промените не са добри, но поне дават надежда за следващите поколения. В порочния кръг на невежеството обаче хората (особено по-семплите от нас) инстинктивно се пазят от промените и здраво се държат за познатото зло.


От известно време пиша за индустриализацията - за това как всичко на този свят се превръща в масовост. Производството се окрупнява с цел намаляване на разходите и завладяване на пазарите. Човешките интереси и предпочитания се окрупняват в масови ценности режисирани от същите онези корпорации, които управляват и пазарите. Политиците и партиите в стремежа си към масовост загърбват принципите си и променят хоризонта си.

Оставям този текст недописан, защото всеки (който може да чете) може да го донапише сам. За останалите бих сложил някаква картинка, но нямам време.


09 юли 2013

Краят на демокрацията


Изображение: http://looncanada.com/



Когато и политиката се превърна в бизнес, значи е дошло време за нов обществен строй.

Защото вече всички други обществени услуги отдавна се превърнаха в бизнес и загубиха първичния си характер - да спомагат за развитието на човечеството. Услуги като: здравеопазване, образование, обществена сигурност, отбрана, държавно регулиране, духовни  служби...

Всички тези дейности се упражняват с цел печалба на предприемача, каквато е идеята за стимулиране на развитието на индивида в условията на свобода и демокрация. Но откакто всички индивиди са подвластни на парите, (вместо те сами да властват над тях), този стремеж към лично усъвършенстване вече губи своя смисъл.
Дойде времето на краят на демокрацията.

Затова вярвам, че още в нашия живот ще станем свидетели на израждането на цивилизацията и новите ценности на хората ще се насочат в посока индивидуализъм. Където всеки ще се опитва да надделее над останалите с личните си уникални постижения и способности - талант за изкуство, спортни умения, технически способности, мироглед...

В следващата ера на развитието ни, труда няма да се оценява с пари, ами с възхитата на обществото, защото ценното ще бъде уникалността.

Това е моята прогноза.


P.S.
И нека не звучи левашки...

20 октомври 2012

Моят протест (Ода на недоволния гражданин)


Изображение: http://www.socialtechpop.com/

Не искам да имам скъпа кола
И телефона ми не ща да е златен.
Не ми е нужно всичко това,
Отдавна не се радвам по този начин.

Наскоро пътувах в далечна страна,
И разбира се видях различен света.
Свят отдавна минал по пътя паричен,
Свят превърнал се почти в епичен.

Където държавата за хората се грижи
А не като нас - недраги, немили.
Където народа сам се управлява,
Дори да не знае, държавата си притежава.

Защото Държавата от хора се изгражда,
Хора избрали общество да стават.
Избрали да имат своето право
И задължения, и закони за тяхното благо.

А тук например, паркират както си знаят,
Правилата не спазват, дори не ги знаят.
Защото законите не са техни дела,
Нито са правени за техните деца.

Това е защото объркан е този народ,
Объркан от историята на своя род.
Не намерихме сили алчността си да надвием 
И заедно всички своето гнездо да  свием.

Все търсиме рамо на друг да се опрем,
Да минем по-кратко или държава да окрадем.
Без труд да станем много богати
Да получаваме пенсии, а не заплати.

Да има по-най от всичко край нас,
Да живеем в рай до последния час.
На место да градим държава красива,
Мечтаем за малка колибка ...сред нива.

Не искам да имам такъв живот
И мечтите ми да бъдат толкова жалки
Не ми е нужно всичко това,
Отдавна не се радвам по този начин.