22 ноември 2015

Кръговрат на ценностите

(За лявото, дясното, какво ни движи напред и накъде)

В наши дни в България под Консервативна политика се разбира запазване на статуквото, консервиране на постигнатото от тези преди нас и в никакъв случай не допуска реформи, промени или развитие на нови идеи.
Но #Консерватизма се е установил във време, когато са постановени основните ценности, които посочват на активното човечество пътя към прогреса.
Парадокс е, че именно тези ценности са били плод на силен обществен реформизъм на цивилизацията, при прехода от феодализъм към капитализъм. Парадокс е не за друго, ами защото тези ценности, които са били революционни, са се превърнали в класически устои за развитие на цивилизацията... В посока капитализация на обществото ни.
Не че това е лошо, все пак представете си общество и хора които до вчера са разчитали на своя господар да ги пази, да ги храни, да ги учи на занаят, с който да оцеляват и да си плащат данъка за да може да се развива господарството им.
Е, настанало време, в което хората от слуги  са се престрашили да надигнат глава и да поискат да станат господари сами на себе си, като за целта са видели свободата в най-конвертируемото благо - ПАРИТЕ.
Парите, които до преди това са били привилегия на избрани индивиди, веднъж освободени към масите са отприщили огромния човешки потенциал на желанието човек да ги умножава.
Именно тази "свобода" дава на хората усещането,  че с труд и упоритост всичко се постига.

Разбира се много са успели. 200 години по-късно броя на успелите хора е многократно умножен спрямо малцината "избрани" от времето преди това. Вярно, че като процент от общата маса са нищожна цифра, но важното е че останалите имат "свободата" да преследват своето щастие.
Пак е нещо, нали?

Е, вече 200 години отстояването на тези ценности се нарича Консерватизъм и принципно (по навик) се асоциира с десните политически движения. Онези, които казват, че за да успеем трябва да се трудим, да сме активни и да даваме повече от себе си и да очакваме по-малко от другите, респективно от държавата.

Обаче през тези 200 години в някои общества успяха да надделеят сили с крайно леви възгледи, такива които предлагат на хората утопията, че труда е хубаво нещо, но не когато е в името на личния успех,  ами за благото на обществото. Онова "общество", което се грижи за хората си, чрез глезещи социални практики, чрез сладозвучни обещания и със силна обществена подкрепа. Онова общество от "избрани", които правят всичко възможно да се харесат на масите за да бъдат избрани, за да бъдат отгоре. Да, в някои страни такива течения взеха властта и така социално-отговорно се отнесоха с народа си, че след тях дълги години хората не можаха да си стъпят на краката и да се върнат в лоното на добрия стар капитализъм.

И понеже имаме късмета да виреем именно в такова общество и още по-големия шанс да живеем в преходното време от икономика в интерес на Оня, към икономика в интерес на Другия, нашите представи за Ляво и Дясно и другите посоки на света са силно изкривени.

По територията, между Дунав и Родопите и в прехода между комунизъм и демокрация, цялата политическа атмосфера е тотално объркана. Тук тези, които претендират да са десни - сиреч да карат хората да работят повече са в ролята на реформатори за обществените нагласи, които са закостенели в руслото на "социалната държава". Докато онези, които се борят за консервиране на общоприетите от хората добродетели на социалното общество се наричат Леви.

И тъй-като сме свикнали тук всичко да е наопаки, е някак напълно естествено посоката, към която десните Тук се опитват да прокарват път чрез реформи, да е обратната посока от която левите Там се стремят да наложат, като път за изход от кризата, чрез съответните реформи.
А защо ние тук, се стремим да избягаме от нашата криза за да стигнем кризата на онези там, е също толкова обяснимо, както това защо онези там търсят спасение от тяхната криза в посока това, което ние изживяхме наскоро.
И обяснението е, че когато различно развити общества се отдалечат достатъчно едно от друго, рано или късно те тръгват да се срещат по пътя си, макар и в срещуположни посоки.

Какво обаче можем да кажем, когато се противопоставят едно развито общество и друго тотално неразвито, както например онези с черните знамена, дето не дават на жените си да ги види света. Е, за себе си те може би са развити, дори повече от останалите, но ние - другите не можем да ги приемем. Както и те не ни приемат и се борят срещу нас и нашата представа за развитие. А Сблъсъка на цивилизациите е точно това - две общества с тотално различна представа за развитие, които не могат да се приемат едно-друго. За сега още го изживяваме, но как ли ще се чувстваме, когато на края се окаже, че и двете страни на този конфликт са стимулирани от добрия стар "господар" на развитата цивилизация - ПАРИТЕ.

Е, може би трябва да попитаме представителите на една трета - тотално различна цивилизация живееща някъде в Тибет...



P.S.
оставям текста незавършен, за да може всеки да си го завърши, както го разбира.