Една интересна кампания обещава да ни върне България. На мен обаче ми е интересно, как най-добрия начин да направиш впечатление е като кажеш истината. Нещата, с които социалистите облъчват населението са много верни и за това имат ефект. Защото всички тези неща, които те прокламират че ще ни върнат, дълги години ни бяха отнемани именно от тях.
Да видим:
1. Искам да върна работата си. Хиляди хора са без работа, защото социалистическата идея за управление се основава на грижа на държавата за безработните, бедните и неинициативните. Това им гарантира армия от електорат, които сляпо да вярват че с държавни помощи живота е по-хубав. В същото време хиляди млади хора с амбиции да направят нещо и дори с подходящо образование, нямат никакъв шанс за това, тъй като бизнеса в България е под законовите рамки на монополите, създадени именно от социалистите. Така, че връщането на работните места на хората е практически невъзможно да бъде направено от БСП, но пък именно те са виновни за загубата им.
2. Искам да си върна достойнството. Казва го пенсионер, който брои последни стотинки за да си напазари. Достойнството, отнето на нашите родители, оставени да чакат държавния апарат да ги нахрани. Родители, които цял живот са работили без да сътворят нищо за след себе си, освен спомени. Цяло едно поколение, което не можа да произведе нищо ценно за човечеството, защото беше потискано да не се развива и хранено за да не се бунтува.
Освен някои единици, които са били "по-наши от другите". Те създадоха нещо. Всъщност, нищо не създадоха - отнеха създаденото от онези преди тях и ходеха по главите на останалите. А техните деца и внуци сега може да са завършили западни университети, може да имат добри бизнеси (макар и с неясни източници на капитал), може да упражняват власт над хората около тях, но за това са лишени от достойнство по рождение.
3. Искам да върна бизнеса си. ??? Личния бизнес е нещо, което изисква свобода на личната инициатива, сигурност на средата - законите и обществото и потенциал за развитие. Всичко това бе отнето от комунистите и техните наследници. Които сега твърдят че искат да ни го върнат. Едва ли!
4. Искам да върна си спокойствието - Спокойствието, което преди 1989-та година беше повсеместно. Спокойствие, граничещо с безжизненост. Спокойствие потискащо човешката душа. Спокойствие, което уби всяка инициатива, всяка капка творчество, всяка жажда за личен успех. Ако днешните целят да ни върнат това, което някога ни налагаха - не, благодаря!
5. Искам децата ми да се върнат. Сигурно и те искат да се върнат. Но какво да правят тук? Какво да работят, че да изхранват семействата си и да спестяват и да се развиват като професионалисти? Как да се развиват като творци, когато са заобиколени от поколения обречени на безверие хора? Защо да се трепят да градят държава, от която всеки живеещ в нея очаква да го храни, да му дава, да го издържа? Едва ли някога тези които са напуснали родината, някога ще се върнат. Може би техните деца, но те няма да са българи вече, и ще идват като туристи.
Тази кампания е гнусна. Гнусна е защото е истина. всичко което те ни отнеха, сега казват че искат да ни върнат. Кой нормален човек би искал да получите нещо обратно от душманина, който му го е отнел? Никой нормален!
Жалко е, че в тази държава живеят толкова много ненормални, които продължават да поддържат призрака на комунизма, с който са израсли и който е обсебил душите им.
Жалко е, че в България нивото на образование е толкова ниско, че хората масово са готови да си продадат гласа на този който им подхвърли 30 лева или им пробута шарен ТВ клип с цветни обещания.
Жалко е, че никой не се интересува от програмите на партиите, нито от това дали те са постижими и дали хората които ги предлагат са способни да ги изпълнят.
Мъчно ми е, че се налага да изливам тези мисли тук с надеждата, че някой ще успее да се замисли над тях.
Предстоят избори. Предсрочни за някои - за други планирани. Планирано-предсрочни, при които само цветните кампании имат най-голям ефект. Кампании, които никой няма време да обмисли. Нито има време да се запознае с програмите на кандидатите и ще гласува както е гласувам преди - ако не на последните избори то на пред последните, защото само до там може да му стигне времето за размисъл.
Предстоят избори!