Корумпираният ни морал, който уби Сияна

 

 Корупцията убива!

Но тя е във всеки от нас.

Да, всички ние, сме израснали с онази поквара, която тегне над обществото ни и която, макар привидно ни помага да заобиколим трудностите, всъщност копае гроба ни като гражданско общество.
От поколения, българите, а навярно и повечето балканци, сме свикнали да постигаме малките си успехи с помощта на някого. Но не просто да разчитаме на другарска помощ, съчувствие или емпатия, които в някои антиутопични романи вече се представят като неприемливи в бъдещето ценности. Не!
Хората в тази част на Европа се придвижваме напред в живота, като разчитаме първо на връзкарство, а после на собствени усилия. Търсим връзки за детската градина, за по-хубавото училище, за уреждане на работа... По целия си житейски път, ние заобикаляме правилата и търсим някой да ни помогне за това. И той помага, пък после ние ще почерпим. И го правим. И така, поколения наред.
 С това мислене, ние загърбваме не само правилата, но и законите, а целият ни морал е компромисен, компрометиран, корумпиран…

Използвам "наше" лице тук е, защото всички ние сме така изтъкани или най-малкото сме отговорни за това, че го толерираме. Повечето сред нас, приемат корупцията като нещо, което колкото и да е лошо, колкото и да ни ограбва, знаем че някой ден, може да ни е от полза. Все пак, деца храним, изучаваме, отговаряме за тях. И дори да убием някого на пътя, роднините ще търсят начини да ни отърват от затвора, независимо от законите, независимо от правилата, та нали и прокурорите семейства хранят…

Как да се противопоставиш на това? Не може!

Трябва ни външна сила, която не търпи връзкарство, за да предаде идеалите си за едно по-добро общество, свободно от корупция. Много тук ще кажат: „Да не мислиш, че там (в Европата) няма корупция, та те там са я измислили!“ И така те оправдават всички щуротии, които правят, вярвайки че все някак ще им се размине, ако не дай си Боже, нещо сбъркат, натискайки педала на газта. Затова и външната сила тук няма да проработи. Но имаме и един добър пример. За целите на валутната стабилност една такава външна сила ни свърши работа и Валутният борд беше наложен като спасителен инструмент, в критичен момент, от който един мъдър човек ни извади от най-дълбокото дъно, в цялата ни история. Ако имаше чалъм с подобни бордове да ни беше наложен контрол и над съдебната власт, над европейските средства, които „усвояваме“, над здравната каса, в която изтичат много повече пари, отколкото внасяме с данъците си! Ако можеше да ни бъде обновен морала, който сега е тъй корумпиран от собствената ни слабост, да търсим по-лесното и по-мекото за живота си, и по-лекото и по-безотговорното в работата си.

Но не, не сме паднали дотам, че да дадем на някой друг да ни контролира и да ни пречи да си въртим тънките сметки, както ни е угодно.

Нашето общество е самоопазващо покварата си и само да ни бръкнат в тази свобода, ще сме на площада да я браним.

Докато не дойдѐ време, да почнем да се избиваме помежду си. И ние се избиваме. Както по пътищата, така и в съдебната зала, където опечалените близки на загиналите, умират втори път, когато стават свидетели на минимални или условни присъди за убийците на техните безвъзвратно загубени любими. И така с години.

Но животът е в постоянен растеж и въпреки че хората умират, поколенията се редуват, обществото се развива. И дори в най-закостенялото общество, идва момент, в който чашата прелива с неудържима ярост, която се разлива по площадите, в търсене на справедливост.

Трагедията със Сияна, която възпламени българското общество е именно такъв момент в нашето развитие, който надявам се да възвиси у хората стремежа към справедливост и да въздигне правото на законите над кривото на връзкарите. Защото онези, които уреждат децата си в детската градина по "втория начин", са отговорни за онези, които се движат по пътя с чувство за безнаказаност.

 

Поднасям моите най-искрени съболезнования към близките на Сияна и всички загубили любим човек от "Войната по пътищата", която е пряко следствие от корупцията и с която ние всички се самоубиваме.

Днес и утре има масови митинги срещу корупцията, която ни убива. Нека тези митинги продължат и нека предизвикат истински промени не само в институциите, но и в ценностната система на хората.

Законовата република

До скоро бях против законите. В онзи смисъл, че законите са необходими за общество, в което възпитанието и религиозното възспиране на душата да твори злини, не работят. Смятах че, колкото повече нашето битие се регулира от писани закони, толкова по-слабо ни е гражданското развитие.

Посленият закон за пропагандата в училище, дето разбуни духовете, окончателно ме убеди, че законите са абсолютна необходимост за общество ни.

Трябва да има закони за всичко! За добро и лошо. За правилно и неправилно. За всичко, което родителите сме пропуснали да научим децата си и сега всичко трябва да им се налага срещу заплаха от глоба и затвор.

Нали живеем в парламентарна република, все още, та нашите избранници в парламента, трябва да коват закони, а не само да говорят (откъдето произлиза думата Парламент).

ЗАКОНИ! 

Това са онези писани правила, които държат обществото ни в мир и разбирателство, така че всички да имат еднакви права и задължения и ако не ги спазват, да бъдат санкционирани според буквата на писанията.

Добре звучи нали?

Целият ни свят да е урегулиран на правилно и неправилно, позволено и забранено, под шапката на терминологията "законно - незаконно".

 

"И тогава, и тогава, ще настане такъв живот..." както пееше Богдана, в едни прекрасни времена...

Наистина ми се иска това да работи! Ама наистина да работи!! Да възпита у хората, че всичко лошо, което може да нарани някого е незаконно и всичко което пречи на хората да бъдат щастливи да се наказва с нещо страхословно. 

Така ми се иска, че само си викам: ДАНО!

Само едно нещо ме гложди: дали първо да напишем всички закони за всичко или преди това да научим българите да спазват тези закони.

Национален празник на България

Днес е националният ни празник. Честито, българи!

Изображение: БНР

 

Тази дата замени Девети Септември като ден на национална гордост през 1991-а. Тогава, през 1990-1991-а, се смени държавното устройство на страната ни и от тоталитарна република, управлявана от една партия, подвластна на общата империалистическа доктрина на една чужда страна, България пое по пътя на демократичните промени.

 Тогава, през 1990-а, имахме възможност да се откъснем от тази хватка, но не защото сме се вдигнали на бунт, ами защото звярът в Москва беше отслабнал, изяден отвътре, обезкървен и разпадащ се.  

Обичайно, националният празник на една страна е денят, който отбелязва последната промяна на държавното устройство на страната. Обикновено преход от чуждо владичество към независимост, обявяване на република или ново кралство. 

Знам че в историята не трябва да се казва "ако", но в случай, че тогава се бяхме освободили от хватката на звяра със собствени сили, сега щяхме да сме много по-свободни и нямаше да има спорове за национални празници, разделение на русофоби и русороби и вероятно икономическите ни успехи щяха да са много по-значими. В този случай, можеше да имаме друг национален празник, отбелязващ освобождението от съветско влияние, даващо ни път към ново развитие.

За съжаление, ние не сме се освобождавали, дори не сме опитвали. И това, че сега сме част от най-развитите страни в света, не е плод на усилията на нашата нация, ами на шепа хора, които в следствие на няколко фалита на социалистическо управление, имаха шанса да поемат властта и да установят посоката ни на развитие – към Европа, където ние българите принадлежим.
Честит празник, българи! 

Помнете къде сме, как сме стигнали до тук и ако страдате, че сте бедни, включете си 40 инчовата плазма и се радвайте на свободата си.

Тривиа

 

    Сънувах ужасяващ сън! История, в която града ни е завладян от страховита напаст, повтаряла се нееднократно през вековете, в една или друга форма. Атмосфера, която нарушава спокойния, европейски живот на гражданите и застрашаваща тяхното щастие и благополучие.

    И понеже, моите сънища често са пророчески, се събудих в истерия, а ужасът вече беше завладял съзнанието ми. Беше 5 часа и нищо от съня не беше наяве, само тъмнина и равномерно дишащи любими хора наоколо.

    Съществото ми започна трезво да анализира шансовете, кога сънят ми може да се сбъдне и заплахата, която това би довела над съгражданите ми, както и мерките, които трябва да се вземат за да не се стига до там.  Бях превъзбуден от вчерашния ден, в който благодарение на усилията на 20-тина малки бизнеси, находящи се в най-стария район на града ни, създадохме първото ни взаимно действие за облагородяване на средата, в която бизнесите ни виреят, а именно – да украсим улиците с множество светещи лампи. Разбира се, това се случи със съдействието на местната власт, в лицето на районния кмет, който заедно с големия кмет на общината, току що бяха избрани с надеждата да заменят политиката на развитие, наложена от предходното ръководство, закостенило се там вече няколко мандата. Успехът на действията ни не дойде лесно. Вече почти месец откакто бяхме започнали организацията и съгласуването с местната власт, бяхме събрали пари и купили материалите, дори най-активните от нас, бяха вложили немалко личен труд в сглобяването на детайлите и вече почти седмица, откакто по план трябваше монтажът на съоръженията да бъде извършен от служители на общината, едва днес, след немалко допълнителни усилия по ръчкане с ръжена в жаравата на общинската администрация, хората ù извършиха монтажа. До колкото разбрахме, забавата дошла от типичния за малките хора манталитет, да спъват работата на новото началство.

    Вълнението ми от цялата ситуация е, че днес постигнахме нещо съвсем нормално, по начин, който е урегулиран от законите и правилата, без да се опитваме да си свършим работата по втория начин или пък всеки сам да се оправя. Днес, нашата малка общност премести София с една крачка към центъра на Европа, където е и центъра на съвременната цивилизация, установила се тук от Великото преселение на народите насам.

    А в моя ужасяващ сън, всичко това беше застрашено от заличаване. Всичкото великочовешко усилие на поколенията ни да се цивилизоват, да се отдалечат от храсталака, в който са заченати прадедите им, да положат паваж по улиците, да наложат закон и ред между отношенията ни, да увличат към висши духовни ценности и да стимулират творчеството ни да създава новости, бяха изправени пред заплахата да се върнем там, от където сме тръгнали.

    Взирайки се в тъмнината преди малко си мислих, колко трябва да сме глупави, за да допуснем някой да ни върне назад. И колко е тънка границата на добро и лошо, на красиво и грозно, на бъдеще и минало… Всички онези характеристики, прилагателни с които се определяме като съществуващи, са само плод на нашите интерпретации.

    Онези интерпретации, с които политиците, опитващи се да ни замаят главата, жонглират по всевъзможни начини, за да се направят на интересни и да откраднат деня. Вероятно дори, местният кмет си е свършил работата с едно наум, че ще привлече харесвания е едно от първите си видими действия. Вероятно е дори и аз, пишейки това, да целя просто някакво одобрение. Или напротив? Така или иначе, обществото ни е устроено, да вярва на водачите си. А в условията на демокрация, каквато сме изградили тук, в Европа и сме изнесли по света, водачите се определят от масите. И всички замесени знаят, че двете страни са зависими една от друга.

    Има обаче сили, които искат това да се промени и да ни върнат далеч назад към времена и отношения в обществото, които изключват плурализъм, зачитане на мнението на хората, правата им, отхвърлят щастието на индивида в обществото като висше благо. Има сили, които пречат на развитието ни.

    Тези сили са вътре в самите нас. Те са като вирус, който организмът ни е изолирал в черупка и го е пратил дълбоко в утробата на нашето съществуване. Но също както принципите на демокрацията изолират възможността за абсолютна власт да се върне в обществото ни, така и вирусът остава жив, за да напомня, че заплахата е реална.

    Сънят ми, онзи отпреди 2 часа, бе ужасен, но бе съвсем тривиален на фона на всичко това, което изплува в съзнанието ми и за което се главоблъскам сега. Всъщност, сънувах че в центъра на София, по улиците където съм израснал, а и баща ми е израснал, пък и майка му, пък и моята майка, на емблематични места в града, са се разположили хора, кълчещи кючеци под пискливите ритми на ориенталска музика. Нещо тривиално, но този път урегулирано и подпечатано с кметска заповед и полицейска охрана. И тази тривиалност ме съкруши.

Войната е ужасно нещо!

 

  Войната е ужасно нещо!

Изображение: https://bnr.bg/

Днес, Свободният свят отбелязва денят на капитулацията на Хитлерова Германия, с което приключва един от най-мрачните моменти от историята на Европа. Но и се поставя началото на изграждането на нова Европа. По-добра, по-силна, уважаваща живота и свободите на гражданите си, работеща за един по-щастлив живот…

Но само половината от Европа, тогава успя да влезе в семейството на свободните европейци. Останалата част от континента, бе отделена от нова „Желязна завеса“, отвъд която, върлуваха човеконенавистни идеологии, в подкрепа на комунистическия режим на Съветския съюз.  Онзи „съюз“ от республики и сателитни държавици, към които принадлежахме и ние, представлява най-голямото разпростиране на великоруската идея за властничество над народите, което надминава по мащаби дори онова на римската империя.

 Утре, онези човекомразци, отбелязват „Победата над фашизма“, като с този праздник ознаменуват началото на тяхната най-голяма завоевателска стъпка, която отряза шансовете за свободно развитие на почти цяла Източна Европа. Както тогава, по Сталиново време, така и в годините след това, идеологията на новите завоеватели, поставя на пиедестал най-вече броят на жертвите във войната срещу Хитлеризма, за сметка на постиженията и възможностите за развитие на човечеството, след това.

Победата над фашизма, извоювана с цената на милиони, ненужни жертви, от страна на Червената армия, пращани с пушки да громят танкове и оставяни гладни и боси, да се борят сами със съдбата си.

И така 80 години. До ден днешен, руската идеологическа инквизиция, не прави нищо за доброто на своите граждани, а само ги обрича на нещастие и смърт.

Това се вижда и от войната, която руските империалисти започнаха в Украйна, пращайки на смърт хиляди свои синове, само за да задоволят егото си.

Утре, 9, Май, 2022, нека руснаците, най-сетне провидят, до какво доведе  великоруския шовинизъм, който отрича Човека и поставя на върха единствено и само системата си.

 

Войната е ужасно нещо. Нека извлечем поуките от историята и недопускаме грешките на предците си!

За ценностите ни (в кризисни времена)

Снимка: DW

Днес говорих с 4-ма италиански клиенти и доставчици. Двама собственици и двама служители. Положението е сериозно, работят от вкъщи (smartworking), гледат философски на ситуацията и преосмислят живота...

Една клиента, с която работя от 20 години, искрено сподели, да не подценяваме нещата, и да се пазим за ограничаване на разпространението, въпреки, че е неизбежно, но поне, докато не се развие имунитет или глобално решение. В Италия, започнало от малък регион, пренебрегнали го, и сега...

Мисля, че такива ситуации са полезни за човечеството и отвъд цинизма на израза към този момент, ние трябва да преосмислим ценностната си система, смисъла да съществуваме и средствата, които най-много ценим за оцеляването си.

В такива моменти, много хора се възползват от ситуацията, за да печелят извънредно. И отвъд всякакви предразсъдъци, спекулата е абсолютно оправдана от настоящите ценности, които преобладават в съвременното общество.

Е, в такива моменти, когато навсякъде наоколо дебне, смърт, а предпазните средства и методи за лечение са дефицит, е време да преосмислим ценностите си.

Желая кризата да ни подмине с минимални щети, но и желая ценностите ни да се осъвременят, за да се осмисли бъдещето на децата ни.