Показват се публикациите с етикет За нещата от живота. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет За нещата от живота. Показване на всички публикации

03 март 2024

Национален празник на България

Днес е националният ни празник. Честито, българи!

Изображение: БНР
 

Тази дата замени Девети Септември като ден на национална гордост през 1991-а. Тогава, през 1990-1991-а, се смени държавното устройство на страната ни и от тоталитарна република, управлявана от една партия, подвластна на общата империалистическа доктрина на една чужда страна. 

 Тогава, през 1990-а, имахме възможност да се откъснем от тази хватка, но не защото сме се в
дигнали на бунт, ами защото звярът в Москва беше отслабнал, изяден отвътре, обезкървен и разпадащ се.  

Обичайно, националният празник на една страна е денят, който отбелязва последната промяна на държавното устройство на страната. Обикновено преход от чуждо владичество към независимост, обявяване на република или ново кралство. 

Знам че в историята не трябва да се казва "ако", но в случай, че тогава се бяхме освободили от хватката на звяра със собствени сили, сега щяхме да сме много по-свободни и нямаше да има спорове за национални празници, разделение на русофоби и русороби и вероятно икономическите ни успехи щяха да са много по-значими. В този случай, можеше да имаме друг национален празник, отбелязващ освобождението от съветско влияние, даващо ни път към ново развитие.

За съжаление, ние не сме се освобождавали, дори не сме опитвали. И това, че сега сме част от най-развитите страни в света, не е плод на усилията на нашата нация, ами на шепа хора, които в следствие на няколко фалита на социалистическо управление, имаха шанса да поемат властта и да установят посоката ни на развитие – към Европа, където ние българите принадлежим.
Честит празник, българи! 


Помнете къде сме, как сме стигнали до тук и ако страдате, че сте бедни, включете си 40 инчовата плазма и се радвайте на свободата си.

16 декември 2023

Тривиа

 

    Сънувах ужасяващ сън! История, в която града ни е завладян от страховита напаст, повтаряла се нееднократно през вековете, в една или друга форма. Атмосфера, която нарушава спокойния, европейски живот на гражданите и застрашаваща тяхното щастие и благополучие.

    И понеже, моите сънища често са пророчески, се събудих в истерия, а ужасът вече беше завладял съзнанието ми. Беше 5 часа и нищо от съня не беше наяве, само тъмнина и равномерно дишащи любими хора наоколо.

    Съществото ми започна трезво да анализира шансовете, кога сънят ми може да се сбъдне и заплахата, която това би довела над съгражданите ми, както и мерките, които трябва да се вземат за да не се стига до там.  Бях превъзбуден от вчерашния ден, в който благодарение на усилията на 20-тина малки бизнеси, находящи се в най-стария район на града ни, създадохме първото ни взаимно действие за облагородяване на средата, в която бизнесите ни виреят, а именно – да украсим улиците с множество светещи лампи. Разбира се, това се случи със съдействието на местната власт, в лицето на районния кмет, който заедно с големия кмет на общината, току що бяха избрани с надеждата да заменят политиката на развитие, наложена от предходното ръководство, закостенило се там вече няколко мандата. Успехът на действията ни не дойде лесно. Вече почти месец откакто бяхме започнали организацията и съгласуването с местната власт, бяхме събрали пари и купили материалите, дори най-активните от нас, бяха вложили немалко личен труд в сглобяването на детайлите и вече почти седмица, откакто по план трябваше монтажът на съоръженията да бъде извършен от служители на общината, едва днес, след немалко допълнителни усилия по ръчкане с ръжена в жаравата на общинската администрация, хората ù извършиха монтажа. До колкото разбрахме, забавата дошла от типичния за малките хора манталитет, да спъват работата на новото началство.

    Вълнението ми от цялата ситуация е, че днес постигнахме нещо съвсем нормално, по начин, който е урегулиран от законите и правилата, без да се опитваме да си свършим работата по втория начин или пък всеки сам да се оправя. Днес, нашата малка общност премести София с една крачка към центъра на Европа, където е и центъра на съвременната цивилизация, установила се тук от Великото преселение на народите насам.

    А в моя ужасяващ сън, всичко това беше застрашено от заличаване. Всичкото великочовешко усилие на поколенията ни да се цивилизоват, да се отдалечат от храсталака, в който са заченати прадедите им, да положат паваж по улиците, да наложат закон и ред между отношенията ни, да увличат към висши духовни ценности и да стимулират творчеството ни да създава новости, бяха изправени пред заплахата да се върнем там, от където сме тръгнали.

    Взирайки се в тъмнината преди малко си мислих, колко трябва да сме глупави, за да допуснем някой да ни върне назад. И колко е тънка границата на добро и лошо, на красиво и грозно, на бъдеще и минало… Всички онези характеристики, прилагателни с които се определяме като съществуващи, са само плод на нашите интерпретации.

    Онези интерпретации, с които политиците, опитващи се да ни замаят главата, жонглират по всевъзможни начини, за да се направят на интересни и да откраднат деня. Вероятно дори, местният кмет си е свършил работата с едно наум, че ще привлече харесвания е едно от първите си видими действия. Вероятно е дори и аз, пишейки това, да целя просто някакво одобрение. Или напротив? Така или иначе, обществото ни е устроено, да вярва на водачите си. А в условията на демокрация, каквато сме изградили тук, в Европа, и сме изнесли по света, водачите се определят от масите. И всички замесени знаят, че двете страни са зависими едни от други.

    Има обаче сили, които искат това да се промени и да ни върнат далеч назад към времена и отношения в обществото, които изключват плурализам, зачитане на мнението на хората, правата им, отхвърлят щастието на индивида в обществото като висше благо. Има сили, които пречат на развитието ни.

    Тези сили са вътре в самите нас. Те са като вирус, който организмът ни е изолирал в черупка и го е пратил дълбоко в утробата на нашето съществуване. Но също както принципите на демокрацията изолират възможността за абсолютна власт да се върне в обществото ни, така и вирусът остава жив, за да напомня, че заплахата е реална.

    Сънят ми, онзи отпреди 2 часа, бе ужасен, но бе съвсем тривиален на фона на всичко това, което изплува в съзнанието ми и за което се главоблъскам сега. Всъщност, сънувах че в центъра на София, по улиците където съм израснал, а и баща ми е израснал, пък и майка му, пък и моята майка, на емблематични места в града, са се разположили хора, кълчещи кючеци под пискливите ритми на ориенталска музика. Нещо тривиално, но този път урегулирано и подпечатано с кметска заповед и полицейска охрана. И тази тривиалност ме съкруши.

08 май 2022

Войната е ужасно нещо!

 

  Войната е ужасно нещо!

Изображение: https://bnr.bg/

Днес, Свободният свят отбелязва денят на капитулацията на Хитлерова Германия, с което приключва един от най-мрачните моменти от историята на Европа. Но и се поставя началото на изграждането на нова Европа. По-добра, по-силна, уважаваща живота и свободите на гражданите си, работеща за един по-щастлив живот…

Но само половината от Европа, тогава успя да влезе в семейството на свободните европейци. Останалата част от континента, бе отделена от нова „Желязна завеса“, отвъд която, върлуваха човеконенавистни идеологии, в подкрепа на комунистическия режим на Съветския съюз.  Онзи „съюз“ от республики и сателитни държавици, към които принадлежахме и ние, представлява най-голямото разпростиране на великоруската идея за властничество над народите, което надминава по мащаби дори онова на римската империя.

 Утре, онези човекомразци, отбелязват „Победата над фашизма“, като с този праздник ознаменуват началото на тяхната най-голяма завоевателска стъпка, която отряза шансовете за свободно развитие на почти цяла Източна Европа. Както тогава, по Сталиново време, така и в годините след това, идеологията на новите завоеватели, поставя на пиедестал най-вече броят на жертвите във войната срещу Хитлеризма, за сметка на постиженията и възможностите за развитие на човечеството, след това.

Победата над фашизма, извоювана с цената на милиони, ненужни жертви, от страна на Червената армия, пращани с пушки да громят танкове и оставяни гладни и боси, да се борят сами със съдбата си.

И така 80 години. До ден днешен, руската идеологическа инквизиция, не прави нищо за доброто на своите граждани, а само ги обрича на нещастие и смърт.

Това се вижда и от войната, която руските империалисти започнаха в Украйна, пращайки на смърт хиляди свои синове, само за да задоволят егото си.

Утре, 9, Май, 2022, нека руснаците, най-сетне провидят, до какво доведе  великоруския шовинизъм, който отрича Човека и поставя на върха единствено и само системата си.

 

Войната е ужасно нещо. Нека извлечем поуките от историята и недопускаме грешките на предците си!

11 март 2020

За ценностите ни (в кризисни времена)


Снимка: DW


Днес говорих с 4-ма италиански клиенти и доставчици. Двама собственици и двама служители. Положението е сериозно, работят от вкъщи (smartworking), гледат философски на ситуацията и преосмислят живота...
Една клиента, с която работя от 20 години, искрено сподели, да не подценяваме нещата, и да се пазим за ограничаване на разпространението, въпреки, че е неизбежно, но поне, докато не се развие имунитет или глобално решение. В Италия, започнало от малък регион, пренебрегнали го, и сега...
Мисля, че такива ситуации са полезни за човечеството и отвъд цинизма на израза към този момент, ние трябва да преосмислим ценностната си система, смисъла да съществуваме и средствата, които най-много ценим за оцеляването си.
В такива моменти, много хора се възползват от ситуацията, за да печелят извънредно. И отвъд всякакви предразсъдъци, спекулата е абсолютно оправдана от настоящите ценности, които преобладават в съвременното общество.
Е, в такива моменти, когато навсякъде наоколо дебне, смърт, а предпазните средства и методи за лечение са дефицит, е време да преосмислим ценностите си.

Желая кризата да ни подмине с минимални щети, но и желая ценностите ни да се осъвременят, за да се осмисли бъдещето на децата ни.


04 февруари 2020

Geld über alles*

 Когато парите са по-скъпи от живота, щастието е да си далеч от тях.

Снимки: palltex.bg   Колаж:©  Stefan Vassilev

Живеем в свят, в който парите са всичко. Или по-скоро най-важното нещо на света. Каквото и да нямаш, го намираш с пари. Е, някои казват, че неща като любовта, здравето, приятелството не се купуват с пари, но... това  е силно субективно мнение и клони към идеал.

Особено остро, това се усеща във времена на кризи, когато човешката цивилизация или някаква част от нея е застрашена от природно бедствие, зараза или война. Когато, от една страна хората са съпричастни към страданието на другите, а бизнесът е в обратната посока - радващ се на възможностите за голяма печалба. А бизнесът, в развития свят е само търговия. Да търговия! Защото производството е низвергнато, като мръсно дело, с много труд и недостатъчна печалба, за което съм писал и преди.

Бизнесът всъщност, това са също хора. Собственици, инвеститори, акционери, банки очакващи печалба и служители, очакващи текущи доходи от дейността, в която са ангажирани. Отново хора! Може би същите, които са съпричастни със страданието на другите, но в този случай се радват на възможностите да обогатят бюджета си, дори за сметка на страдащите.

Тези дни изживяваме една такава криза - в една част на света, върлува смъртоносен вирус, а в целият останал свят, хората търсят възможности да реализират печалби от това.

Давам пример с предпазните маски, необходими за предотвратяване на разпространението на зарази. Принципно, това са медицински маски, които имат за цел да спрат директното разпространение на вируси и бактерии по въздушно-капков път (маска 1 от възходящата графика в началото). В сферата на бизнеса обаче, продукта "МАСКА" е просто продукт, част от предмета на фактурата, който носи печалба. В момент на криза, търсенето на пазара обявява продукт "МАСКА" и всички продукти, включващи тази дума в името си в автоматичните информационни системи на фирмите, започват да светят на червено и заливат мейлинг листите си с предложения. Веднага пазарът започва да купува всякакъв тип маски - за защита от фини прахови частици, за газова защита, с един филтър, с два филтъра, системи за филтриране на въздуха с автономен източник на кислород, облекло за херметична изолация от външният свят на стойност 600 евро...

Сякаш в един миг пазарът лудва, и всички започват да правят пари.

Продукти, които до вчера са стрували стотинки, днес се продават за левчета, а прекупилият ги  продава утре за евро и паундове със същата цифрова стойност. И тъй-като производството има ограничени възможности, мощта на търговията вади на масата продукти, които нямат нищо общо с търсенето или пък са отдавна "прегорели" по складовете от всевъзможни места.

Ловците на бързи пари, често започват да купуват и продават предлаганото, без дори да са го виждали, нито пък разбират в какъв бизнес оперират, камо ли да си представят каква роля играят, в системата на доставките. Всичко това е просто печалба.
Е, накрая някой изгаря, защото, когато кампанията свърши, онзи натокал се за сделката на живота си, остава с продукти, купени на абсурдни цени, без клиент и възможност да продаде боклуците в сметката си. Но, какво от това. Той дори няма да си направи труда да достави стоката от където я е купил - нали предишните сделки са платили всичко, за какво да вади пари за транспорт.
Тъжното е, че онези - нуждаещите се, ще платят висока цена за нещо елементарно. А някои, дори няма да доживеят да получат купеното. Докато някой ден, онези - нуждаещите се, ще сме самите ние.

Това е животът. Ако не ви харесва - изберете планината.

Снимка: ©  Stefan Vassilev



*Парите над всичко

02 март 2016

Напред или нагоре - това е въпроса!


Тази сутрин намерихме колата ни на трупчета. :(
Всъщност на един стар крик разположен така, че да балансира липсата на двете гуми от едната страна. От другата страна колата лежеше на главините си и на двигателя.



Яростта ми беше моментна, но после цял ден ме гложди. Гложди ме не толкова загубата от джантите и гумите, които трябва да компенсирам, ами чувството на безсилие, безнадежност и безсмисленост да отглеждам децата си тук. А толкова се надявах да преборя това чувство, да се опълча и да устоявам на най-естествените и най-нисши човешки пориви за сигурност, храна, щастие...

Всъщност, колата ни е стара, над 20 годишна, дори не е поддържана особено, дори не я използваме често, но ни е "наследство" от брата на моето Слънце, който по ирония на съдбата си отиде от коварна болест точно на вчерашния ден преди осем години. Прости Петка, че не опазихме колата ти от този зъл свят, прости ни...

Но нека вникнем в думите на великия Тодор Колев от клипа в началото...  Ще ни обяснят безнадеждието с безнадежност.

Именно за това яростта ми назрява цял ден. Натрупването е още по-голямо от абсурдите, на които сме свидетели всеки ден, като клиенти на новинарските емисии.
- Абсурди като това да бъдеш пребит от някой идиот, защото си пресякъл пътя му.
- Недоразумения на природата, като онези, които пресичат пътя ти и гледат злобно с надеждата да им кажеш нещо на въпреки.
- Недоразвити човешки организми, които предпочитат да обръщат кофите, в търсене на бутилки, пред това да си намерят работа и да изпълзят от калта, в която са родени.
- Или да крадат каквото сварят от съседа или от който видят по пътя си, щото е по-лесно и по чест-иво от това да работят честно.
- Или онези плазми, които правят деца за да получават детски добавки, социални обезщетения, обезщетения за многодетни, социални придобивки по  национални програми на БЧК, или на някои фондации, обикновено съвпадащи с изборни процеси. Същите тези обричат децата си на същата участ. И се множат в пъти повече от нормалните хора.


Но това е в низините. Там където редовите граждани рядко поглеждаме летейки ниско над повърхността. Освен когато нещо изблика и ни изплиска с кал. Летим вгледани в хоризонта, без да вдигнем поглед на горе.
А горе са онези, които са виновни за всичко. Онези, които нарочно пречат на развитието на обществото ни за да може те да си летят високо.
Онези, наместили се сред облаците по роднинска линия или пък закриляни от някой, който те също ще закрилят.
Онези, които възприемат държавата като мях с вода, от който смучат докато пътуват през пустинята на своята първичност.

Същите тези, които ни говорят за #Стабилност, като цел за постигане. Стабилност на какво? На безумието, на безпътието, на безсмислието.
Тези са същите, които не ни дават да погледнем на горе, защото ще видим колко са първични. Те ни сочат погледа право напред към хоризонта в посока моркова, докато теглим каруцата им.

Но стига метафори!

Тяхното най-силно оръжие и най-голяма вина за нашето неблагополучие е целенасоченото възпрепятстване на образованието и възпитаването на народните маси. Не, не си мислите, че понеже Вие лично сте достатъчно образован и "разбирате" нещата, сте спасен/а от тези смъртоносни откоси. Ако Вие знаете какво е добро и какво е лошо, позволено и недопустимо, стойностно и ценно,  но не съзнавате и не желаете да приемете, че зад всеки един образован, като Вас стоят 50 неуки кроманьонци, ако Вие не съзнавате това и ако не правите нищо за да го промените, Вие сте също толкова жертва на въпросите оръжия, живеейки втренчени в моркова пред Вас.

Всичко това се обяснява с едно - с трудовото и обществено възпитание на поколения хора свикнали да "ходят" на работа и на училище, но не и да работят или учат. Да "присъстват" в политическия живот, но не и да участват. Да гласуват, но не и да избират. Да "разбират" от икономика, но не и да я прилагат, дори и в битието си.

Ама не може всички от всичко да разбират, ще кажете. Да, не може! И не трябва! Но всеки трябва да гледа от време на време и на горе, а не само към хоризонта в преследване на моркова. 
За това, в развитите общества има Избори, а тук го наричаме "Гласуване".

Е господа и дами, следващия път като гласувате, избирайте - СТАБИЛНОСТ или РЕФОРМИ...


"...дай ми ги, дай ми ги, дай ми ги чистачките или ми ги върни..."


30 април 2014

So long Symbian


 Изображение: http://www.newmobilemedia.com/

Е, след дългата епоха на Symbian вече и аз мигрирах към Android.
Новият ми телефон е Sony Xperia SP и бързо се адаптирам към него. Hе съм го взимал на промоция от някой оператор или от техно мега-хипер-трипер маркет. Там дори и с "най-изгодните" оферти цените са с 30-40% по-високи от при малките търговци. Купих си го онлайн на цена 385 лв и 10 лв доставка.
Избрах Сони защото ми харесва дизайна много повече от Самсунг, въпреки, че корейската марка има по-висока производителност. Възпротивих се на Самсунг-манията и като протест срещу масовостта, която толкова ме дразни (който ме познава ще разбере). А и от опит знам, че полезността на техниката е до начина на ползване, а не до цената й и съвременността й.

До сега всички телефони, които съм имал са били със Symbian OS (като изключим първия Nokia 5110.

Ще ги спомена с носталгия:
1. Nokia 6600 татарското кюфте. Купих си го на старо, ползвах го служебно и може би на 70% от възможностите му. Освен за поща по време на път, преглед и редакция на документи, сърфиране в нета и разбира се неспирно писане на стихове и разни мисли и blogging (бях в такъв период). Освен обичайните функции, татарското кюфте ми служеше и за чупене на шамфъстък и орехи.
2. Дълго след като вече беше морално остарял се сдобих с Nokia Е60, - наследство от шефа ми за който беше твърде сложен. С WI-FI се преродих! Отново телефона беше с технологии от преди 2 години, но използвайки го на 80% от възможностите му, ми вършеше повече работа от колкото на повечето хора първите Ябълко-фони
3. Някъде по онова време за личен телефон си взех Nokia N97 mini, който ми бе нужен за да пиша по-удобно, а тогава не можех да си представа да пиша върху екрана. Е това беше голяма грешка, защото така и не можах да набавя добре работеща българска клавиатура. Още го ползвам. Има добра камера и огромна светкавица/фенер. Но е ужасно бавен. От него научих да не си купувам нещо, което има разширение Mini.
4. След като клавиатурата на служебната Нокия Е60 спря да работи, получих Nokia Е51. Отново служебен. Отново наследство от шефа :). Ползвах го до преди 3 дни. Като в последния вариант апарата беше сглобка то 3 телефона (два служебни и един личен който бях купил на жена ми). Е за толкова години май съм му надвишил капацитета поне 3 пъти.Смених 4 батерии, като последната година въртях две батерии на бюрото ми като използвах остатъците от резервния Е51 за станция за зареждане. Беше удобно!

А сега епохата Nokia остава в историята и минавам на Андроид.
За пръв път се докосвам до тази ОС и малко се смущавах в началото.  Не съм имал таблети и дори не съм се опитвал да помагам с техниката на близки, които са ме молили за помощ.
Но още първия ден с лекота си настроих основните компоненти на апарата:
- Актуализирах до Андроид 4.3
- преточих 400+ контакта от нокията. не беше лесно но има начини, описани из нета.
- настроих служебна и лична поща.
- Шифровах устройството за защита на информацията
- настроих си браузера, който после смених с друг...
- свалих си някои програмки - Фенерче, Viber, Whatsapp, Messenger, Skype.
- Сложих разбира се и CleanMaster - необходима програмка, но с много спам.
- Тъй като стандартно нямаше програма за ровене из файловете, сложих FileManager. Обичам да имам достъп навсякъде из джаджите ми.
- След като се порових из настройките на вградения браузер Chome - Не ми хареса, че той няма опция да не зарежда снимки. А освен това не харесвам Chrome, защото живея с параноята, че google навлиза все по-дълбоко в живота ни и следи и записва твърде много от него. Навярно апокалипсиса на електронизацията наближава и това което предсказват филмите с фантастичен сюжет от последните 10 години ще дойде скоро. Смених браузера с Opera, който познавам още от ерата на татарското кюфте.
- Приложението за Facebook  също ме дразни и мисля да го игнорирам. До сега не съм го ползвал на нито една Нокия.
- Не ми хареса и вградената програма за преглед на документи OfficeSuit  - не е безплатна за редакция. Смених я с Kingsoft Office.
- всъщност причината да потърся друга програма за писане бе, че програмата за писане на бележки ми се стори твърде неприветлива. А аз пиша доста...

Лесно си настроих програмите, а сигурно още доста ще инсталирам, но най трудно ми е да се науча да провеждам разговори. Търсенето на контакти и позвъняването ми е смърт! С нокиите го правих без да гледам - само с напипване. А в работен режим ми се налага да го правя по 40-80 пъти на ден. Утре ще ми доставят безжична слушалка и ще търся начини за гласово набиране. Иначе ще се побъркам.

Но сигурно ще се оправя и след 2-3 години ще пиша с насмешка за това, при следващата миграция към вградени био-комуникационни технологии например.



01 октомври 2013

Четвъртата власт - сламката на свободата

Изображение: http://www.facebook.com
Това трябваше да бъде коментар на новия сериал на БНТ "Четвърта власт". Но отвъд злелищността и актуалността на филма, има много по-дълбока същност, която не можем да пренебрегнем.

Някога, съвсем не отдавна държавните обществени медии БНТ и БНР се смятаха за казионни - хранени от правителството и респективно подхранващи го обратно.

Предаванията които се излъчваха бяха винаги на запис, внимателно цензурирани и режисирани да обслужват интересите на "обществото". Новините бяха предимно положителни, публицистиката беше предимно възхвала на държавността и евроинтерацията, а филмите бяха поне с 10 годишен стаж по екраните.

Като че беше до скоро, когато "Първа програма" гледаха само бабите на село, а ние които се имахме за съвременници на демокрацията търсихме медиен живец в частните телевизии. Онези медии, които се опитваха да ни впечатлят с дръзки репортажи, актуални предавания, амбициозни журналисти и съвременни филми.

По някое време обаче, вероятно след великите телевизионерски стачки, принципите на управление на държавно субсидираните медии се измениха. Дали защото избора на директори стана публичен, дали защото тези институции са малки държави в държавата и трудно може да бъдат разклатени, дали поради опасения, че натиска на управляващите над тези институции има обратен ефект върху популярността на власт имащите? Или просто народа започна да роптае и при най-скромния опит за въздействие над тях? Не знам.

Факт е обаче, че медийния пазар претърпя метаморфоза. Държавните медии станаха доста по-свободни и открити към проблемите на ежедневието ни, журналистите станаха доста по-смели в коментарите и репортажите си, собствените продукции станаха доста по-актуални, а филмите все по-филмови.

От другата страна, частните медии станаха все по-шарени и чалгарски във флирта със зрителя, все по-контролирани и зависими от рекламодателите си, публицистиката все по-режисирана, а филмите все по-зрелищни.

Ако някога смятахме, че журналистите в държавните медии нямаха никакъв хъс да направят нещо, защото са (пред)платени от държавата, докато в частните медии конкуренцията за Неговото величество беше все по-жестока и резултата бе интересен, то сега ми се струва, че в държавните медии (пред)платените служители не могат да бъдат трогнати от някакви си реклами или политически натиск. Докато в частните медии всичко е пари и всеки, който иска да запази работата си трябва безропотно да служи на този, който му плаща.

Извода е, че парите развалят не само човека, развалят и институциите и обществото като цяло.

Щях да пиша за "Четвърта власт". Да добра продукция. Но, като се замисля май трябва да търсим спасение в Петата власт - хората, които не приемат някой отгоре да им казва какво е добро и правилно, пък било то и от малкия екран.

05 юли 2013

Регионално vs. Глобално




Миналата Събота отидох до близкия пазар и напълних торбите.
Купих продукти за салата. Големи розови домати по 1,60лв, също и червени по 1,10лв, краставици - криви, тънки, крехки, копър и магданоз на дебели връзки...
В един магазин за месо имаше апокрифна бележка на витрината"Домашно овче сирене по 12 лева". Продавачката каза, че сиренето го правило момчето, което и докарвало шилешкото месо. Имал 200 овце и ги гледал в Северна България. Опитах го, хареса ми, купих си.

На един павилион за маслини предлагаха домашен зехтин студено пресован по 11,80 лева. Продавачката каза, че шефа и го правил в Гърция?!?! Имаше етикет с хранителни стойности, но нямаше име на производител, нито баркод. Купих си да го пробвам.

За всички продукти не получих нито една касова бележка, но всеки лев който дадох съм сигурен, че отиваше директно в ръцете на български предприемачи и/или техните преки представители - продавачите на пазара (дори и зехтина), а съдейки по състоянието на средностатистическия българин, всички тези суми са върнати обратно в системата на  пазара под формата на разходи за сметки и продукти.

После отидох в местния супермаркет, където има промоция на любимата ми бира Шуменско премиум. Аз съм бираджия и количеството бира, което консумирам сериозно се отразява на семейния ми бюджет. Въпреки това не правя компромис с марката. За това за домашна консумация си купувам PET бутилки от 2 литра. Промоцията в момента е 2,09 лв за бутилка, место стандартна цена в Супермаркета 2.70 или етикетна цена в други магазини 2.90, аз се възползвах от нея с цели два стека. Спестих 25 % от стандартната цена или близо 8 лева.
Лично спестих от бюджета си, но в същото време "икономията", която реализирах е за сметка на производителя в Шумен, който за да намери място на щандовете на големите вериги сумермаркети е принуден да прави редовни промоции с намалена цена. Разбира се магазина не губи нищо. Докато българският производител е принуден да прави сериозни отстъпки за да присъства на пазара, търговеца прибира солиден марж в печалба, от която едва малка част остава в България под формата на осигуровки върху смешни заплати, заплати, срещу жалък труд и данъци в размер на нищожни проценти от чистия интерес на компанията. И това се отнася не само за търговията ами и в производството. Преди време размишлявах по темата.
Срещу направената покупка получих касова бележка с информация, колко съм спестил и с индикация отдолу "СИСТЕМЕН БОН", вместо "фискален бон". Не знам какво означава този термин, но като анализирах последния публикуван годишен отчет на компанията за 2008-ма година извадих следните факти:
- приходи от продажби 420 мил. лв
- стойност на продадените активи 320 млн
разлика 100 млн от които:
- разходи за заплати 22 млн
- външни услуги 36 млн
- печалба - 25 млн
- данък върху печалба - 2.5 млн

Не, че е малко данъка, но чиста печалба 25 от 420 приходи е едва 6%??? Кой нормален бизнес би въртял милиони за 6% печалба. Разбира се това са счетоводни трикове и за които си струва външните услуги да са 1/3 от търговския марж...
Както и да е, от огромния оборот на фирмата, огромна част от приходите отиват за покриване на първоначалните инвестиции на фирмата-майка или иначе казано в Германия. Прави впечатление, че всички холдинги, които притежават супермаркети в България са немски. Дори и онзи, който е привидно австрийски. Не знам за известния френски такъв. До колко немските групировки плащат данъци в Германия е спорно, но известен факт е, че за да управляваш добре бизнеса си трябва умело да избягваш данъците.
За това дори и в България вече всички по-лъскави коли са регистрирани като фирмен разход, а всеки ремонт на домашното огнище пести от фирмените данъци.
Не знам дали е случайно, но вече всяка марка автомобили, които предлагат клас по-висок от Пасат, се рекламират че моделите им се предлагат с данъчен кредит. Сякаш някой мастит бизнесмен би возил стока в джипа си или пък би превозвал персонала до работа...

Като се замислим над горното, дори да изберем българското, платените данъците, ниските заплати, скътаните осигуровки няма да се подобрят.
То така или иначе Българската бира е под белгийско, датско или друго знаме, както и сирената, саламите шоколадите и какво ли още не...

Така че въпреки протестите на някои браншови организации по-добре да пазаруваме от Бай Георги на пазара, отколкото в кой да е супермаркет.
Пък току виж дошъл новия ред, когато парите вече не са най-ценното на света

20 октомври 2012

Моят протест (Ода на недоволния гражданин)


Изображение: http://www.socialtechpop.com/

Не искам да имам скъпа кола
И телефона ми не ща да е златен.
Не ми е нужно всичко това,
Отдавна не се радвам по този начин.

Наскоро пътувах в далечна страна,
И разбира се видях различен света.
Свят отдавна минал по пътя паричен,
Свят превърнал се почти в епичен.

Където държавата за хората се грижи
А не като нас - недраги, немили.
Където народа сам се управлява,
Дори да не знае, държавата си притежава.

Защото Държавата от хора се изгражда,
Хора избрали общество да стават.
Избрали да имат своето право
И задължения, и закони за тяхното благо.

А тук например, паркират както си знаят,
Правилата не спазват, дори не ги знаят.
Защото законите не са техни дела,
Нито са правени за техните деца.

Това е защото объркан е този народ,
Объркан от историята на своя род.
Не намерихме сили алчността си да надвием 
И заедно всички своето гнездо да  свием.

Все търсиме рамо на друг да се опрем,
Да минем по-кратко или държава да окрадем.
Без труд да станем много богати
Да получаваме пенсии, а не заплати.

Да има по-най от всичко край нас,
Да живеем в рай до последния час.
На место да градим държава красива,
Мечтаем за малка колибка ...сред нива.

Не искам да имам такъв живот
И мечтите ми да бъдат толкова жалки
Не ми е нужно всичко това,
Отдавна не се радвам по този начин.


06 февруари 2011

How did my Soul end up here?

I decided to write this article in English, because I found out that in English my thoughts are coming out in a bit different way, than in my native language.
I consider English as my second mother language, despite that my mother has nothing to do with it. However the text may not be as perfect as it would be, if it was so. Therefore I beg the native English readers and those who are not so native, but consider themselves as experts in English grammar to excuse my French (I mean to discard eventual imperfect expressions)

So, the topic is “How did my Soul end up here?” and (un)naturally, to find the answer to this question I’ll have to look for it much deeper in my Soul.
I’ve come to this question after reading an article, about the immortality of the Soul according to the White brotherhood. No, not those White bros with the high hoods on their heads. The people beyond this link, are followers of a holy white haired man who preached to love each other and to know ourselves.
Well I’m not real fanatic about their view on the “reason of life”, but it occurred to me that the Soul may actually be ever lasting indeed. According to the WB the Soul never dies and “jumps” from one body to another after death. The theory of reincarnation is among many religions, although the most popular of them preach that only one son of God has reached it.
There are some reasons in the theory that every Soul lives many lifes and this way the human population grows bigger, but how can we explain the enormous multiplying of the humanity in specific times in history?

Check out this graph.



Illustration: www.global-warming-truth.com

The human population growth for the last 100 years is significant. Up till 20th century it is quite stable. For 200 years it doubles, but after the industrial (r)evolution it doubles for only 50 years and than after 1950’s it triples for less than a half century. Further the expectations are for more stable growth, but who knows…
It could be explained the growth after the World wars to be due to the need of rebirth of the humanity and compensating the lost lives. And also the development of the industrial era could be the reason to bring on the planet more workforces. But if we look at the structure of the population growth, we see that after the wars and in the industrial boom the population increases mostly in the developing counties – while in the industrialized it is quite stable. Well the wars were held mostly in the developed countries and the industry needs people around it. So why to hell the people get “reborn” mostly in the most miserable places on Earth?
In my country the most breeding group of people is the one that is at the lowest stage of human development and it’s the same in Africa, Asia, South America and USA as well. And even Europe.

The people who have less worth in their life, have more children. Why is that?
Is it because they are not educated and don’t know how to control their breeding?
Is it because the lives that they bring to this world are easy to be lost?
Or it is because the people in the developed countries are too busy and too responsible to have more kids.
Here is how it works. It is a lifecycle. A scheduled pattern of human development. The life itself is a transition from one condition to another. From poor to rich. From stupid to clever. From not knowing to become famous.
The most people get reborn in the poor countries or regions so that they migrate to some more developed place and eventually to create something after their death. Something else except children. So, the Souls of the death from the developed world should get reborn in the third world in order to make their lives better.
However this should be the normal pattern. BUT…

In present days most of the poor people are born in the mud and dye in it, leaving only children that are doomed to the same. And many children dye and are being reborn with the same destiny… This way more and more Souls come out from the dead seeking for a new body to be born in and to make use of their knowledge. But since the reborn does not remember it Soul’s previous live and if it can not get the needed education to reach this knowledge, the person remain just as statistical number on this planet.

So in order to get to know the world better, we must go deep in our mind and beyond it to the heart of our Soul.


To be continued...

22 януари 2011

Как да прекратим договор с мобилния си оператор



Сигурно се е случвало на всички да имат проблеми с прекратяване на договор с мобилните оператори.
Дали защото смятате, че оператора ви мами или пък някой е успял да ви пробута „най-изгодния” тарифен план с подарък най-новия и най-ненужен апарат, а вие без да сте се замисляли за стария си договор, сте подписали с ускорено дишане и изплезен език новото съглашателство за робство.
По-късно ще разберете, че колкото и да опитвате да прекратите стария си договор представителя н оператора със служебна усмивка винаги ще ви намери причина да не стане на момента, а по-късно, когато Вие няма да сте на разположение – зает с други проблеми от съвремието.
Един ден ще се окаже че управителя го няма, друг път софтуера няма да има връзка с главния терминал на оператора. Трети пък ще ви трябва кръщелното на баба ви за да докажете, че сте нейна наследница, а тя ви е завещала важни документи свързани с края на света…
Всъщност начина да прекратите договора е като си платите оставащите сметки до края на договора. Обаче това не може да стане веднага, а ще трябва пак да дойдете в офиса и да си платите последната такса. А пък има голяма вероятност, като дойдете „последния път”, да се окаже че сте закъснели с няколко часа и ЧЕСТИТО! – сдобили сте се с нов договор за една година.

Накрая най-вероятно или ще си хвърлите телефона в някоя река или ако той ви е подарък от близък човек, ще извадите сим картата и ще я изгорите в ритуална атмосфера.

Ето какъв е най-лесния начин да поставите край на този неравноправен:

СПРЕТЕ ДА СИ ПЛАЩАТЕ СМЕТКИТЕ!!!!!!!!!

Няма нищо страшно в това. Първо ще Ви пуснат няколко напомняния. После ще ви спрат обажданията. После ще анулират картата Ви. После ще получите писмо, че имате неустойка, която всъщност е в размер на оставащите ви абонаментни вноски до края на договора. А най-хубавото е, че след като са минали няколко месеца от както картата ви е спряна, забравена или дори номера даден на някой друг, договора всъщност не съществува и е отдавна прекратен. А сметката ви вече е сложена в папка „Сметки за отписване” и е малко преди да бъде сложена в папка „За съд”.  
Но някъде до към 6-тия месец идете си я платете, защото след тая папка има друга папка...


Сега си отговарям на въпроса който толкова ме мъчеше преди двайсет години
„защо американците се оплакват от телефонния си оператор и наричаха телефонните компании fucking thieves” аз се чудех какво толкова се оплакват, като си имаха избор от ТРИ различни телефонни оператора (тогава още нямаше мобилни мрежи, та дори и интернет). Тогава ние си имахме само БТК и тя бе 100% държавна. Боже! Те ако знаеха какво е ТОПЛОФИКАЦИЯ, или пък КАНАЛ1!


Каква ирония!!! Това за което някога мечтаехме, сега ни преследва в реалността.

Хора, тази публикация не е агитация за анархизация на тази нация. Напротив гражданите трябва да спазваме правилата на този свят.
Не може да не си плащаме парното, защото смятаме че ТОПЛОФИКАЦИЯ ни ограбва. Защото дори това да е истина, ние трябва да уважаваме тази полу-държавна институция, в която акционери са всички абонати и всички граждани на страната. Видяхте ли как с лека ръка прибраха папките „за съд” и ги обявиха от другата страна на финансовия баланс. И всъщност милионите, които дължаха недобросъвестните абонати бяха платени от нас – техните съседи.


Не може да не си плащаме данъците, защото смятаме че правителството си купува яхти с парите ни или пък, че не трябва да храним депутатите с кебапчета. Та нали за да имаме осветление и чистота по улиците, да има къде да учат децата ни и да ни пазят ченгетата – о, не това беше лош пример. Знаете какво имам предвид – държавата е наша и ние ни нямаме друга. Всъщност – Държавата това сме ние.

Мобилните оператори са друга приказка. Още преди двадесет години го знаех, но не го разбирах до сега.


28 ноември 2010

Девствени ли са Вирджинските острови?




"По пътя към успеха, човек си се представя на чудни места,
По пътя нагоре, той се лишава от много неща,
По пътя към рая, вижда дори огнен света,
За да стигне един ден до заветния бряг."


По пътя към успеха, човек се изправя пред много предизвикателства:
Ще успее ли да построи своят бизнес, семейство, имоти?
Ще се сдобие ли, с каквото си е мечтал да има?
Ще успее ли да задържи, каквото има?
Ще бъде ли  уважаван за това, което има и това, как го е постигнал?
Ще бъде ли доволен накрая от това, което е постигнал?

По пътя към успеха, човек се стреми към съвършенство. По пътя след успеха, човек се радва на това което е постигнал?
Дали в същината на човешкия живот е да постигнеш успеха, който ще ти даде всичките мечти
Човек се променя, когато е успял. Променят се целите, мечтите, възможностите. Колкото по-горе си, толкова по-малко ти остава до върха.

Но дали парите променят мирогледа или са само възможностите, които те ни предоставят?

Виждате ли този остров горе? Той е мечта на много хора. Рекламните клипове, ни карат да го бленуваме, да се стремим към него, да покорим девствеността му.

Малцина успяват. Не ги познаваме, или само сме чували за тях.
Но те успяват. И това, те да са там е само малка стъпка от техния път към успеха. Защото на следващия ден, те си мечтаят за друг остров - още по-девствен, който дори го няма по рекламните брошури или в рекламите от дясно.

Човек е устроен така, че да иска за да постига, да постига за да поиска повече, да дава за да взима, да има за да може, да може за да има друг да дава на друг, за да получи повече, да получи за да е доволен, да е доволен за да има смисъл...


Когато някога минете през Вирджинските острови, запитайте се, дали те са вирджински. И дали вие имате, каквото наистина искате.

Ако го имате, опишете го по-долу...


А аз, ще пиша по-натам...



Изображение: http://theislandattorney.com/

19 септември 2010

За банковите кредити


Когато изследваш банковото извлечение от погасителните си вноски, с всеки следващ месец установяваш, че половината от разходите ти по кредита са за лихви. И когато дойде последната вноска, виждаш колко пари си внесъл за целия период.
Та в онзи момент си казваш "Повече никакви кредити!"

Ама няма как иначе.

От една страна съзнаваш, че кредита го плащаш с живота си, а от друга страна ти е ясно, че без кредит живота ти няма да се развива, както ти се иска.

Забравих да кажа, че в погасителния план не са включени застраховките по кредита, които допълнително смучат от сметката ти, както и всички малки таксички начислени за обслужване на сметките. Но това закона за защита на потребителите не се е произнесъл категорично.

Така че - приятно погасяване,  до следващия път, когато ти дойде да кажеш "Никакви кредити повече"

06 юли 2010

Кризата в Китай се задълбочава


 Все по трудно става да се прави бизнес с Китай. Долара е скъп, цените на труда там растат нагоре, отказват се поръчки, променят се договорени условия, въобще кризата там май е по-сериозна отколкото в Европа.

А там растат нагоре, отказват се поръчки, променят се договорени условия, въобще кризата там май е по-сериозна отколкото в Европа.

Този ефект допълнително затруднява местния пазар, който е все по-зависим, от
китайските стоки.
По-долу е поредното писмо от доставчици и техни представители, което е повод да се замислим...

----------------------------------------------------------------------

Уважаеми г-н Stefan

Искам да обявя, че поради съществени промени в курс на еврото и покачването
на заплатите с 21% в Китай, ние трябва да се променят цените от 1 август
2010 година. Ние изчислява някои нови цени възможно най-ниски за вас и вашите клиенти Моля, вижте прикачените файлове.
Може да се купят стари цени до 31 юли 2010 г., искам да ви напомня плаща
транспорта до склада и, че няма минимално количество, което да бъде осъден.
Вашият отстъпка е ...%.

Се предлагат с всеки детайл.

С уважение,
...
----------------------------------------------------------------------

(текста е с доста грешки, но представителя не е българин и явно ползва

преводач)


В един нормален пазар увеличаването на цените на вносните стоки, би било добре за местното производство, но имайки предвид тенденциите на пазара, голяма част от производствата в страната затвориха, или са ориентирани към затваряне.

Като добавим и факта, че в Европа и близките до Европа региони, голяма част от суровините за производство са с намален производствен капацитет или пък вече не се произвеждат, зависимостта от китайските доставки е ключова.

Което ме навява на следния сценарий:

1. Цените на местния пазар (почти на всичко) ще се увеличат значително
2. Част от местното производство ще започне да се възстановява, и ще има нов подем в икономиката - този път на по фундаментално (не само попълване на производствен капацитет на ишлеме)
3. След 3-4 години тъкмо ще се възстанови и ще започне да се внася от нови източници, като например Азербайджан, Бразилия, Суринам, или Зимбабве.
4. Цените ще паднат и производството отново ще замре.

ррр...

Това е моята прогноза
Може да се възползваме от това....

Още Китайски несгоди: В Китай има сериозен недостиг на хора

15 май 2010

Щом можем да изкривяваме пространството, защо да не можем да изкривяваме времето?

Днес дойдох до Стара Загора. Наложи се да оправя няколко неща по колата сутринта и тръгнахме на път малко прибързано, защото в два следобед трябваше да сме в СЗ, защото имахме час за фризьор!?!?! WTF



Колата ни е стара и съвсем наскоро се сдобихме с нея – по-скоро по наследство. Не се движи особено добре, но има джанти с 1 цол по големи от стандартните за този модел и външно изглежда относително добре.

По пътя, понеже закъснявахме се опитах на направя изчисления каква трябва да ми е средната скорост за да стигнем навреме. Знам, че път време няма, но все пак трябваше да съм подготвен. Принципно колата е доста старичка, както казах вече и не е особено бърза. Всъщност при повече от 100 км.ч звуците в купето са потресаващи и определено екстремни. Дори и да натискам доста педала не съм вдигал повече от 120 км/ч!

Особеното в тая кола е, че като се движиш с 60км имаш чувството, че скоростта е близо 100 а при сто е направо....

Основно това е поради звуците в купето, но на магистралата ми направи впечатление, че се движим относително бързо спрямо останалите коли.



Аз обикновено пътувам по работа със служебна кола, която е по-сносна, и скоростта ми е доста висока. Стила ми на каране е плътно в ляво и почти без да се прибирам в дясната лента. Знам, че не е много коректно да се движа само в ляво, но никога не преча на някой който се движи по-бързо от мен и винаги се прибирам да дам път. Това се случва понякога

Сега с тая „бричка” знаех, че не мога да карам така, защото тя не вдига повече от 120 км. И това не е много комфортно. Обаче на магистралата изглеждаше, че всички коли се движат с 60-80 км, защото аз си карах с 100-110 и ги минавах доста бързо. Дори почти не се налагаше да се прибирам в дясната лента. Изпревариха ме само две три БМВ-та, един 6,3AMG – висока база и разбира се един пернишки голф.

Това ми се стори доста странно! Затова се замислих, че може би има нещо гнило в километража.

Както споменах джантите на колата са малко по-големи и предположих, че е твърде възможно поради километража да не изчислява правилно изминатите километри и респективно скоростта. Не съм чел нищо по въпроса, но като се замисля единствения начин колата да изчислява скоростта, е като брои превъртанията в скоростната кутия и ги умножава по обиколката на гумите (поне за друго не се сетих).

За това реших да си уплътня времето докато карам до Стара Загора, като следя изминалия път спрямо показателите на километраж. Ориентира ми беше зелените километрични табелки на мантинелата.

Така. Началния ми ориентир беше 52-ри километър, когато нулирах километрите.

На 53 км показваше 0.9 км, на 62-рия показваше 9.3, на 152-рия показваше 93.

Това доказа теорията ми, че поради по-големите гуми, км-тата на километража са по-малко. Дори за миг изтръпнах, като се сетих че минах съвсем спокойно покрай едни ченгета с 110. Какво ли им беше показал радара?

Е, ако бях с повече от 140 щяха да ме спрат предполагам, така че се успокоих.



Но се замислих - щом такова дребно нещо, като разлика в размера на гумите може да промени скоростта, с която се движим, то същото това нещо променя времето за което стигаме до дадено място. Е не точно времето за стигане, но измамното чувство, че за 2 часа сме минали 250 км със средна скорост 100 км.ч.

Така, че в известен смисъл, променяме пространството около нас, а също и времето – така както го усещаме.

03 март 2010

Честит празник българи

Честит празник на всички българи (свободни или не)

Всъщност това трябваше да е коментар на поста на поста на Krizt но стана доста пространен и едва ли някой ще го чете там.

Този поглед на "освобождението" е много на място в такъв момент. И от гледна точка на външната политика, и от гледна точка на самосъзнанието на всеки.
Когато се огледаме в какъв свят живеем, трябва да видим истината, че в края на крайщата ние сме само мравки, които играят своята роля в общата схема.
Това е част от живота, бизнеса, политиката и на всички нива от общественото развитие.

Ние Българите трябва да спрем да си мислим че сме най-важните на света


На този етап от общественото си развитие ние сме само човешки ресурс, който върши своята роля за благоденствието на вече развитите корпорации и световни управляващи - и в бизнеса и в политиката.

Това не е антиглобалистичен писък! просто така е устроен света.

Всяко нещо което правим, колкото и да ни е от полза - два пъти повече е в полза на някой друг. Когато си купим вафла и се насладим на вкуса и, някой в магазина печели от това, някой в завода, също печели, ако имаме късмет вафлата да е произведена от естествени продукти можем да кажем че и някой фермер печели. Освен това всички по-веригата имат работа, получават заплати и имат възможност да си купят вафли.
Това е в общи линии съвременната хранителна верига на човечеството.
Е, ако ние сме на дъното и само ядем, вафли без да сме ги изработили, а някой ни ги е подхвърлил, неговата полза от това ще бъде да му се по почувства добре от факта че ни е спечелил на своя страна. Ако този някой ни даде работа и ни научи сами да печелим средства за вафли, ние ще сме му още по-благодарни, защото сме стъпили на едно ниво по-нагоре по веригата. ако имаме шанса да направим собствен цех а производство на вафли, и започнем да даваме работа на други бедни хора, ние ще сме много щастливи от факта че сме още по-високо по веригата, че даваме работа на хора, че консумираме вафли с хайвер и може би...
На този етап от социалното си развитие дали ще си спомняме за един дето ни е помогнал някога? разбира се, защото той винаги ще бъде края нас - нали за това ни е помогнал, защото сега ние работим пак за него, а той е много по-значим от нас и яде не вафли, ами такива като нас.
Всеки си заема мястото в хранителната верига и се стреми да върви нагоре, но винаги има някой над него.

В България хората са само ресурс, който консумира продукти и услуги създадени от някой, който чрез тях ни подава ръка да излезем от блатото, в което сме и утре да сме нещо повече. Ресурс който не произвежда нищо за себе си освен сладката вафла, която всъщност е малка част от тортата на големите.


А защо празнуваме Освобождението ли? прочетете в някой друг блог.

Честит празник Българи!

27 септември 2009

Клошари 2


Снимка: в.Марица

Днес пак видях онези клошари.
Онези младите, които си бяха още семейство и търсиха „съкровища” в кофите. Външния им вид бе по-различен от преди. Половин година по-късно изглеждаха сякаш живота им е отнел 5 или повече години.
Лицата им бяха много бледи, хлътнали и почти прозрачни.

В погледа им обаче имаше същия блясък от преди – изглежда се обичаха и бяха изключително близки и зависими един от друг. И в същото време независими от никой.
Въпреки всичко което преживяват – изглеждаха щастливи. Много по-щастливи отколкото нормално семейство с няколко кредита, деца, тъщи, бъдещи планове и заплахи.
С безгрижието си към необходимостта да поддържат и развиват обществен статус те живеят на друга планета, каквато сами са си създали.
Свят – лична вселена, каквато всеки човек си е мечтал някога да си създаде и да живее.

Хората сме социални животни и като такива имаме вътрешна необходимост да се изтъкнем в обществото, така че да бъдем уважавани по един или друг начин.
когато обаче живота ни завърти в своя вихър, голяма част от амбициите и мечтите ни остават на заден план и мнозина от нас се превръщат в роботи, които само изпълняват обществените си функции за да задоволят битовите си нужди.

Каква ирония! Колкото повече се интегрираме в обществото, толкова повече загубваме своята същност. Колкото повече се опитваме да се наложим над останалите толкова по-зависими от тях ставаме. Колкото по-високо летим, толкова по-отвисоко можем да паднем, когато нещата се сринат.

Дали клошарите са избрали да летят само в своя свят? Дали са имали избор всъщност? Дали ...

Според статията от вестник Марица, причините са много и най-различни. Резултата обаче е страшен - мизерен живот, който е обречен да свърши скоро...

Дали има клошари, които изплуват и оцеляват? А дали да изплуват значи да тръгнат по пътя на останалите обществени животни и да се превърнат в маса?

Отново онази ирония, дето подсказва "за какво живеем?" А отговора е различен за всеки от нас, защото във всяка вселена правилата са различни....

01 юни 2009

Здравната система в Холандия (видео) - коментар по Г.Ангелов

Това се нарича ЗАСТРАХОВКА а не ЗДРАВНО ОСИГУРЯВАНЕ. Ако холандците твърдят че е уникална система - имат предвид за Европа.
Американците си застраховат здравето от 30 години.
Разликата е че когато си плащаш застраховка, ти се трупат лихви (по пазарни тарифи), осигурен си в степен в каквато си плащаш, и докато имаш работа (и си плащаш застраховката) имаш осигуровка, че ако мине камион през теб - they will fix you.

Вярно е, че те реват когато стане дума за здравното им осигуряване, но по-добра система не е измислена.
Калкото си плащаш - толкова грижи получаваш. Така всеки се стреми да получава повече за да е по-осигурен здравно, да живее в по-голяма къща, сина му да учи поне в Berkley....

А ако някой закъса и остане неработоспособен - застраховката му покрива 1-2 години живот - после се грижи държавата и роднините.

Най-добрите практики идват отвъд океана, защото народа там наистина сам си изгражда правилата за живот - и го правят по най-добрия начин.
За съжаление обаче, колкото по-перфектно е нещо, толкова повече шанс има да се скапе. И след тази криза те ще измислят новия световен ред (разбирай Житейски ценности)

22 февруари 2009

Клошари



Един ден видях двама клошари да си разговарят на работното си място. Бяха се облегнали на кофата за боклук, и обсъждаха някакви важни за тях теми.

И двамата бяха много интересни: висок млад мъж с раница на гърба, шапка и претенции, а другия бе възрастен, дребен, слаб човек, скромен и свит в себе си.

Видимо двамата бяха пълни противоположности.

Въпреки, че може би всичко което притежаваха бяха само дрехите на гърба си, изглеждаха сякаш цялата улица беше тяхна.
Вероятно бяха в нещо като почивка, защото държаха в ръка по една бира и сладко си говореха облегнати на кофата.


Замислих се - хората които си нямат нищо, изглеждат по-щастливи, по-лесно намират радости в живота и нямат толкова грижи.

Един друг път на същото място (там чакам любимата след работа) видях друга такава двойка. Те бяха семейство. Не бяха стари - може би малко над 35-те. Имаха окаян външен вид, но имаха блясък в очите. Бяха облечени в дънки и дънкови якета (относително модерни), в които нямаше нищо нередно, освен че едва ли са прани последните два месеца, а пък навеждането над кофите си бе дало своето.
Въпреки външния си вид имаха самочувствие и гордост. Навеждаха се над кофата с някакво небрежно любопитство, въпреки че може би всеки път се надяваха да открият някакво съкровище.
И тогава се замислих - и те са щастливи по-своему, дали са си избрали този живот? Или са били принудени? Трудно ми е да приема да се предам така.


Спомням си като бях малък (в далечните социалистически години), в квартала ми (Бул.Дондуков) имахме един бездомник. Беше символ на бездомниците, може би на 30 - но изглеждаше на 50. Трудно можеше човек да види отвъд гъстата брада и сведения поглед.
Ходеше като таласъм по улиците и ровеше в боклука. Никой не знаеше къде живее (е може би кварталния знаеше) Хората казваха че не приема подаяния. Никога не просеше, продавачката от хлебарницата (на ъгъла с ул Дунав) казваше, че е приемал от нея стари закуски (имаха едни осморки....)
Казваха също че сам си е избрал да живее така. Още от тогава се чудех какво може да накара някой да иска това...

Не че сега го разбирам, но факта че има повече такива хора по улиците, говори че света не върви на добре. Или пък е обратното. Онези хора съм сигурен че са щастливи - както и беше първият, който познавах.

А на къде ли върви моят живот.....?



Още по темата: Клошари 2