Показват се публикациите с етикет политика. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет политика. Показване на всички публикации

03 март 2024

Национален празник на България

Днес е националният ни празник. Честито, българи!

Изображение: БНР
 

Тази дата замени Девети Септември като ден на национална гордост през 1991-а. Тогава, през 1990-1991-а, се смени държавното устройство на страната ни и от тоталитарна република, управлявана от една партия, подвластна на общата империалистическа доктрина на една чужда страна. 

 Тогава, през 1990-а, имахме възможност да се откъснем от тази хватка, но не защото сме се в
дигнали на бунт, ами защото звярът в Москва беше отслабнал, изяден отвътре, обезкървен и разпадащ се.  

Обичайно, националният празник на една страна е денят, който отбелязва последната промяна на държавното устройство на страната. Обикновено преход от чуждо владичество към независимост, обявяване на република или ново кралство. 

Знам че в историята не трябва да се казва "ако", но в случай, че тогава се бяхме освободили от хватката на звяра със собствени сили, сега щяхме да сме много по-свободни и нямаше да има спорове за национални празници, разделение на русофоби и русороби и вероятно икономическите ни успехи щяха да са много по-значими. В този случай, можеше да имаме друг национален празник, отбелязващ освобождението от съветско влияние, даващо ни път към ново развитие.

За съжаление, ние не сме се освобождавали, дори не сме опитвали. И това, че сега сме част от най-развитите страни в света, не е плод на усилията на нашата нация, ами на шепа хора, които в следствие на няколко фалита на социалистическо управление, имаха шанса да поемат властта и да установят посоката ни на развитие – към Европа, където ние българите принадлежим.
Честит празник, българи! 


Помнете къде сме, как сме стигнали до тук и ако страдате, че сте бедни, включете си 40 инчовата плазма и се радвайте на свободата си.

29 септември 2019

Демокрацията - утопията на потиснатите



#ДАНСwithme ден 9-ти

Този текст започнах да пиша от  
9-ия ден на протестите #ДАНСwithme
В процеса на развитие, статията постоянно се променяше, тъй-като и 
събитията през последната година-две
 бяха твърде динамични. 
--------

България е страна, в която хората вече 25 години живеят с идеала, че демокрацията ще огрее и тяхната улица. Е, разбира се не всички. Една част от "народа" през годините пазеше, а и още пази топли спомени от социализма, когато всичко беше подредено, нищо че по онова време това, което имахме в хладилника и в регистрите на нотариата бяха единствените неща, които ни помагаха да преживяваме.

Останалата част от българите, през последния четвърт век, правеше всичко възможно да загърби този спомен и последствията от него, давайки своя вот наляво и надясно в търсене на новия Месия. Или си го пазеше за себе си...

Сигурен съм обаче, че и първите и вторите търсят своето място под слънцето, не просто под формата на парламентарно представителство, ами искат да бъдат чути техните най-преки нужди. Е, докато за едни преките нужди се ограничават до ракията, пържолата и плазмата, други може да стигат и по-високо - до свободата на изразяване и справедливостта, а трети се нуждаят единствено от среда, в която да осъществят своят личен потенциал. А степента на развитие на нацията ни се предопределя от бройката и съотношението на горните нужди в различните им посоки. Или иначе казано, колкото по-скоро сме се освободили от диктатурата, толкова по важен за нас е "салама".
Нито едните обаче, нито другите имат шанс да постигнат нещо обществено стойностно при такава система на социален и политически гнет.

Причината е, че след като социалистическата система се провали, хората свикнали държавата да ги храни и да се грижи за тяхното минимално щастие не можаха да се пренастроят да оцеляват и да се развиват без държавна финансова подкрепа, а онези с по-свободен дух и решимост да постигнат нещо сами, се сблъскаха с изкривената капиталистическа система, чието първоначално натрупване на капитал бе с произход от отклонени държавни средства или от стандартни мафиотски източници. В резултат, повечето инициативни хора през последните 25 години напуснаха страната, а тези които останаха тук могат да бъдат определени като закрепостени селяни (не че са от село, ами че са закрепостени към мястото на пребиваване или към този който ги храни) или утопични идеалисти, които вярват че може да се оправим със собствени или общи усилия.

Закъснялата цивилизованост

Във времето, в което започнахме да градим демокрация, тя вече не е актуална форма на обществено добруване и развитие, защото в последните години на криза видяхме, че когато хората биват стимулирани да дадат всичко от себе си в името на личния си успех, те започват да ходят по главите на останалите хора за да го постигнат. А накрая се оказва, че всичко което са постигнали е за благото на някой, който стои над тях и който всъщност определя целия техен живот. Дали чрез работата, която им е дал или е позволил да дават на останалите под тях; кредитите, които е отпуснал; продуктите, които ги окуражава да купуват или влиянието, което оказва върху правителството им. Всичко се съсредоточава в неголям брой хора, които или са в центъра на новините или са скрити зад кулисите и за тях се носят предимно легенди за това как управляват света...

Във всеки случай индивидът, който се труди и създава блага, изгражда нацията си и обогатява наследството на цивилизацията си, когато се огледа вижда как демокрацията, която би трябвало да дава права и да възлага отговорности, се е развила до състояние в което тези дадености не се преразпределят правилно и пропорционално. Поне не по правилата на справедливостта - колкото работа свършил, толкова блага получил, защото благата се преразпределят не според стойността на вложения труд, талант, знания, умения или други общочовешки ценности, ами се разпределят според най-висшата ценност на съвремието ни - вложените пари.

Или ако кажем, че един дърводелец прави един стол за един ден, двама правят два за половин, трети човек с повече пари ще си поръча столовете в Китай и ще залее пазара със столове за няма три месеца. В същото време един човек рисува картина за седмица и влага душата си в нея, а друг идва, купува я с още пет като нея и ги захвърля някъде само за да си начеше егото и да се представи за меценат.
И именно това е изкривяването на социално-политическата система, в която живеем след робовладелческия и феодалния строй - че щастието ни и успехите ни не зависят от самите нас, ами от обществото в което се развиваме и се оценяват единствено и само с пари. А парите изкривяват реалността.

За демокрацията

Така както парите са представителното средство за обезпечаване на нашите потребности, така и при демокрацията властта е представителна - система на управление, където хората групирани по убеждения, избират кой да ги представлява и управлява. Смисълът е, че поради невъзможността да се представляват интересите на всекиго по отделно, системата се изгражда чрез групиране на интересите в принципи, върху които се формират политически партии. И до сега нямаше друг начин. При протестите през Февруари 2013-та, хората се обявиха против всички партии и партийността като цяло. Лека полека от без хомогенната маса отделни индивиди започнаха да се надигат глави, да дават пресконференции, да се групират по интереси и идеи. Всичко много започна да прилича на партийност...
И това е нормално, защото в тази система формирането и изразяването на общественото мнение е представителността, а щом има представителност, значи някой изземва думата на хората, които не могат да я изразят сами. Което води до зависимости. Вероятно онези, които надигаха глави през онзи Февруари не бяха достатъчно убедителни, защото бързо изчезнаха. Няма ги, защото нямаха принципи (или просто бяха пионки с мисия). А принципите се изграждат с векове…

За принципите

Поради естеството на човешката природа, политическите партии имат основно две направления - леви и десни. Левите раздават за да удовлетворят нуждите на хората, а десните ги карат да работят за да получат сами каквото заслужават.
При социалното управление, хората не са така припряни да постигнат лични икономически интереси и независимост от институциите, защото са по-облагодетелствани от държавните средства за управление и могат да насочат своите лични успехи в сферата на изкуството например. В същото време се толерира обществената грижа за бедните, което създава зависимост при тях.
При десните форми на управление хората биват стимулирани и принуждавани да се справят сами с битовите си проблеми чрез труд и собствени усилия. За целта са издигнати в култ стремежа към богатство и имане, основан на база сравнение с останалата част от обществото, в което живеем или с останалите общества. Стимулира се вродената алчност на хората и завистливост, която ги кара да искат повече, за да са по-важни индивиди в обществото.

Предполагам ляво и дясно идва от това, че с лявата ръка протягаме за да вземем, а с дясната ръка работим за да получим. Или иначе казано редим се на опашката за социални помощи или търсим начини да стартираме собствен бизнес.

Снимков материал: http://www.americanprogress.org/
                                  http://uptostart.com/

Но и двете системи на управление имат своите предимства и дори двата принципа на трябва да се редуват за да има баланс и устойчиво развитие на обществото.

Българската действителност

Разбира се за България тези принципи не важат, поради изкривяването на политическото съзнание на хората по време на комунизма. Сега „левите” са наследници на комунистическите величия и тяхното обкръжение, което дълги години си е градило комфорта на управляващите. Всички „леви” са обградени от обръчи от фирми, напластени около тях като лукови глави, така че добре да прикрият миризмата и лютивината на техните лични интереси. Те не искат реформи, защото така им е по-удобно. Те са по-консервативни и от най-консервативната дясна партия в Европа.

Десните пък произхождат от интелигенцията – онази малка част от Българското общество, която дори и потиснати от комунистическия режим, дори и с ниски финансови възможности са имали достатъчно възпитание да си образоват децата и да им дадат основните ценности на свободния човек – отношение към образованието и труда; уважение към хората; почитане на законите. Те отчаяно се борят за реформи в текущото състояние на обществото и управлението, защото сега нито една от техните основни ценности не функционира и това не позволява на обществото да се развива.

Същността на демокрацията е да искаш нещо и да имаш възможност да го постигнеш, да имаш условия да научиш повече, за да искаш по-стойностни неща, да имаш среда за реализиране на наученото и чрез тази свобода да допринесеш за обогатяването на обществото, в което живееш. И ключовата дума е ОБЩЕСТВО, защото човекът е социално животно и неговите успехи се оценяват от другите, сред които той живее. За това в системата на демокрация, Обществото е това, което задава хоризонтите за развитие на личността.

Но това е вече отживелица!

Защото демокрацията е стремеж на обществото да бъде чуто. Да излезе от оковите на някаква робска идеология, която потиска хората да правят каквото Партията или Фараона проповядват. И когато Партията или Фараона не са вече фактор в обществото, стремежа към демокрация губи смисъл. През 21ви век, Партията и Фараона са мутирали в една много по-потискаща сила - силата на парите.

За парите

Отвъд възможностите за задоволяване на минималните физиологични потребности, тази така потребна стока дава на индивида чувството на власт над останалите. Стремежът към "повече" превръща човека във вълк, което го отдалечава от обществото.

В епохата на социализма казвахме, че това е система, при която всички са равни но някои са по-равни от другите.
При демокрацията можем да кажем, че хората са свободни, но някои са по-свободни от другите.
И в случая свободата се отъждествява с финансова (не)зависимост.

За обществото

Посоката на развитие на обществените ценности, е силно манипулируема. Защото „Обществото”, това е съвкупност от хора обитаващи едно място и грижещи се един за друг в система от права и отговорности. Но ОБЩЕСТВОТО в днешно време е изкуствено поддържано чрез закони, без които то не може да съществува. Поради естеството на човешката природа в условията на силен риск за оцеляването на индивида, хората се групират за да преживеят. А когато няма силни сътресения във статуквото на "минимално задоволени маси" хората вече търсят индивидуалност за да изразят своята позиция и не се задоволяват от принципите на представителността ами искат обществото да ги чуе пряко. Всеки един от тях. Вероятно защото в развитите общества повече индивиди са възпитани и образовани и имат самочувствието сами да определят бъдещето си, за разлика от развиващите се, при които отделни индивиди диктуват теченията на мислите на останалите.


#ДАНСwithme ден 196-ти

Е, тези хора на снимката зад мен, след 200 дни протести, разбраха, че в една добре укрепена система не може да се постигне успех чрез пряка конфронтация между масите и реалните  представители на масите, за това протестът се обърна срещу имагинерни такива и очевидните малформации на системата, където ясно се вижда изкривеността на модела, а именно - хората представляващи хора, които не знаят какво искат, удовлетворяват първо личните си потребности и след това онези на... своите роднини.
А онези, които представляват са просто ресурс, инструмент за поддържане на тяхното статукво, чиито функции са продължаване на рода - на техния род.

В едни по-начални времена на демокрацията, такива увисваха по площадите, но сега почти всички нации са подписали декларации в ООН, които пазят някаква форма на цивилизованост по съвременните стандарти.

Следва продължение...

10 януари 2018

Кой контролира контролиращите?

Дойде време да попитаме:  Кой проверява работата на МВР? 

Изображение: www.amazon.com


Нямам предвид обществените поръчки, там е ясно. Нито роднинските назначения - и там нищо не може да се промени.
Питам за работата, която органите на министерството упражняват по отношение на разкриването на престъпленията, събирането на доказателства, отправянето на обвинения и прокарването им през медиите.
Онази работа, дето ”си е тяхна” и другите не разбират...
Е, ние гражданите какви права имаме да се защитим от една машина за контрол и репресии, която няма никакъв официален коректив? Какви права например, имат роднините на жертвите на престъпления или роднините на обвинените, загинали при полицейски акции? Как може те да разберат инстинската истина за това, дали техните близки са били виновни или не? Или дали невинните жертви са загинали по начина оповестен от полицията?
Как биха могли да получат възмездие някой ден?
Какви права имат жетвите на по-леко престъпления, като изнасилвания, побои, катастрофи, противозаконно отнемане на собственост (пък и полузаконно) и как да получат адекватно възмездие за страданията си и пропуснатите ползи от загубеното имущество/време?
Нека се повдигне този въпрос в обществото. И да се изясни начина, по който обществото контролира контролиращите го. И са се възпитат хората да си търсят правата. Още в училище!
Нека се изкажат юристи, в кои закони, как е урегулиран контрола над службите и къде гражданите да потърсят правата си.
Нека социолози да кажат, готови ли сме да си търсим правата и да не стане хаос.
Нека хората започнат да говорят за това, като за ежедневието им.
Защото никога не знаем кой, кога и в какво може да ни обвини някой или да ни навреди.

30 септември 2017

Предреволюционно

Отдавна не бях писал
Забравих, че имам мисъл.
Погледнах отново нещата
От кулата, тук позната

Виждам, светът  се променя
Навлиза в нова вселена.
Търси вече нов смисъл
На живота
и над каквото е надвиснал

Върлуват тук разни хали
Не мили никому, нито драги
Безчинстват, взривятат гранати
Не им пука за внуче или за тати

Други пък, от всичко разбират
И в джоба на бедния, монети намират
Раздават ги тези на разни тарикати
На които после, разпродават имотите им краднАти.

Нагоре в цялата схема
Се блажят избрани, от своето племе
Раздават концесии, природни богатства,
Сякаш бащини са... и без страх от нас са

Защото тяхна е съдебната система
И на банкерите, крадците в зелено
А на обикновенните, работещи хора
Остават таксите, хранещи Отбора.

Но ето, идва време
Да се вземе народа, да се съвземе
Да почне да чете и да мисли
Вместо ТВ да гледа и в помията си да кисне

Stefan Vasilev

26 октомври 2016

Надежда за утрешна България


Изображение: www.bnr.bg

Тази година дъщеря ми ще гласува за първи път.

Възпитавана е, че тези неща са важни за живота и въпреки тиинейджърството си винаги се е интересувала, какви са моите политически пристрастия и онези на майка й. Аз винаги съм й отговарял, че тя сама трябва да оформи своя позиция за това, в каква страна иска да живее и че трябва сама да избере кой да представлява интересите й. Разбира се давал съм примери с моите ценности, но никога императивно.

Е, аз съм човек, който не крие пристрастия, дори се гордея с това, което изразявам и подкрепям. Днес, в ерата на свободната информация, това е още по-лесно да бъде споделено.


Надявам се дъщеря ми да направи добър избор и да бъде горда с него, не само защото ще бъде за първи път, ами защото избора ще съответства на ценностите и възпитанието й.

Ани се роди в годината с най-слаба раждаемост в съвременната историята на България. Надявам се, всяка следваща година, да има все повече млади българи чиито граждански ценности да застъпват не само утрешния ден, ами и поколенията след тях.


Успех мила Ани!

Моя живот е за твоето бъдеще, твоят за бъдещето на децата ти...


02 март 2016

Напред или нагоре - това е въпроса!


Тази сутрин намерихме колата ни на трупчета. :(
Всъщност на един стар крик разположен така, че да балансира липсата на двете гуми от едната страна. От другата страна колата лежеше на главините си и на двигателя.



Яростта ми беше моментна, но после цял ден ме гложди. Гложди ме не толкова загубата от джантите и гумите, които трябва да компенсирам, ами чувството на безсилие, безнадежност и безсмисленост да отглеждам децата си тук. А толкова се надявах да преборя това чувство, да се опълча и да устоявам на най-естествените и най-нисши човешки пориви за сигурност, храна, щастие...

Всъщност, колата ни е стара, над 20 годишна, дори не е поддържана особено, дори не я използваме често, но ни е "наследство" от брата на моето Слънце, който по ирония на съдбата си отиде от коварна болест точно на вчерашния ден преди осем години. Прости Петка, че не опазихме колата ти от този зъл свят, прости ни...

Но нека вникнем в думите на великия Тодор Колев от клипа в началото...  Ще ни обяснят безнадеждието с безнадежност.

Именно за това яростта ми назрява цял ден. Натрупването е още по-голямо от абсурдите, на които сме свидетели всеки ден, като клиенти на новинарските емисии.
- Абсурди като това да бъдеш пребит от някой идиот, защото си пресякъл пътя му.
- Недоразумения на природата, като онези, които пресичат пътя ти и гледат злобно с надеждата да им кажеш нещо на въпреки.
- Недоразвити човешки организми, които предпочитат да обръщат кофите, в търсене на бутилки, пред това да си намерят работа и да изпълзят от калта, в която са родени.
- Или да крадат каквото сварят от съседа или от който видят по пътя си, щото е по-лесно и по чест-иво от това да работят честно.
- Или онези плазми, които правят деца за да получават детски добавки, социални обезщетения, обезщетения за многодетни, социални придобивки по  национални програми на БЧК, или на някои фондации, обикновено съвпадащи с изборни процеси. Същите тези обричат децата си на същата участ. И се множат в пъти повече от нормалните хора.


Но това е в низините. Там където редовите граждани рядко поглеждаме летейки ниско над повърхността. Освен когато нещо изблика и ни изплиска с кал. Летим вгледани в хоризонта, без да вдигнем поглед на горе.
А горе са онези, които са виновни за всичко. Онези, които нарочно пречат на развитието на обществото ни за да може те да си летят високо.
Онези, наместили се сред облаците по роднинска линия или пък закриляни от някой, който те също ще закрилят.
Онези, които възприемат държавата като мях с вода, от който смучат докато пътуват през пустинята на своята първичност.

Същите тези, които ни говорят за #Стабилност, като цел за постигане. Стабилност на какво? На безумието, на безпътието, на безсмислието.
Тези са същите, които не ни дават да погледнем на горе, защото ще видим колко са първични. Те ни сочат погледа право напред към хоризонта в посока моркова, докато теглим каруцата им.

Но стига метафори!

Тяхното най-силно оръжие и най-голяма вина за нашето неблагополучие е целенасоченото възпрепятстване на образованието и възпитаването на народните маси. Не, не си мислите, че понеже Вие лично сте достатъчно образован и "разбирате" нещата, сте спасен/а от тези смъртоносни откоси. Ако Вие знаете какво е добро и какво е лошо, позволено и недопустимо, стойностно и ценно,  но не съзнавате и не желаете да приемете, че зад всеки един образован, като Вас стоят 50 неуки кроманьонци, ако Вие не съзнавате това и ако не правите нищо за да го промените, Вие сте също толкова жертва на въпросите оръжия, живеейки втренчени в моркова пред Вас.

Всичко това се обяснява с едно - с трудовото и обществено възпитание на поколения хора свикнали да "ходят" на работа и на училище, но не и да работят или учат. Да "присъстват" в политическия живот, но не и да участват. Да гласуват, но не и да избират. Да "разбират" от икономика, но не и да я прилагат, дори и в битието си.

Ама не може всички от всичко да разбират, ще кажете. Да, не може! И не трябва! Но всеки трябва да гледа от време на време и на горе, а не само към хоризонта в преследване на моркова. 
За това, в развитите общества има Избори, а тук го наричаме "Гласуване".

Е господа и дами, следващия път като гласувате, избирайте - СТАБИЛНОСТ или РЕФОРМИ...


"...дай ми ги, дай ми ги, дай ми ги чистачките или ми ги върни..."


13 декември 2015

Ще пораснеш ли Народе

Въпреки всички отрицателни
коментари по отношение на 
разцеплението между Радан Кънев
и Петър Москов​ смятам, че това е 
един добре изпип(т)ан ход 
за жертване на една личност
 в името на по-висша цел.

От демократичната ни история знаем, че трудно може да си промениш нрава, политическите възгледи и любимия вожд (партия). Като казвам трудно, имам предвид - по трудния начин.
В България всяко сваляне на тоталитарен режим преминава през неколкократни опити и накрая успява чрез национална катастрофа. Това е така, защото хората населяващи тази територия се наричат НАРОД. Не са нация, не са граждани, не са общество, а термина за хора от провинцията ги обижда. Тук ние сме народ - сбор от хора, подвластни на своят владетел, феодал или просто управляващ, които не могат да имат собствено мнение, нито да подкрепят мнение различно от това на владетеля си, защото то се приема за загубена кауза и всеки с такава кауза е обречен на провал. А ние не сме балъци да вървим срещу вятъра...
Е, в такава среда единствения начин да има прогрес е чрез натиск. Силен, болезнен, дълбок и безизходен. Дори най-добре с външни сили. Така е наложено християнството по тези земи, така е наложено освобождението от "османско иго", така вече няколко пъти се опитваме да се отървем от влиянието на духа на комунизма загнезден в костите на няколко поколения българи.
Откакто социалистическия режим бе официално сменен и чл. 1 бе променен, борбата ни за освобождаване от духа на комунизма продължаващо търпи неуспех. Дори и големите социални катаклизми, които неизбежно оповестяват върха на управлението на всяко социалистическо правителство, не могат да преобърнат дълбоко вкоренената зависимост на хората към техните владетели.
Лукановата зима бе първия залп, но твърде тих...  Финансовите пирамиди и фалиралите банки бяха следващия ясен индикатор на обществото, но не - виновни били отделни индивиди,
А националната катастрофа след поредното управление на #БСП през 1996-та беше - лош късмет.
Е, и Орешарското правителство беше така, нали Народе? Лош късмет!??!

Но не си мислете, че проблема е в хората, които подкрепят комунистите, половината от тях умряха, а половината от останалите сега подкрепят друг. Другият, който е на власт. Проблема е във Вас, Народе!
Вие, който избирате мислейки за утрото на децата си, но не и за утрото на съседа си.
Вие, който давате свободата си за салама, но не и салама за свободата си.
Вие, който се наричате Народ и се гордеете, че в името Ви водещо е наименованието на рода Ви, но не съзнавате, че това е диагноза за недостатъчност на развитието Ви.

Е, Народе, Народе, да знаеш Народе, колко лесно се управлява един народ...
Да знаеш Народе, народ се води с камшик, подръпваш юздите му на ляво или на дясно и му даваш сенце да не умре от глад. По Коледа и банани за да е доволен, че те има...

Това навярно е наследство от Аспарух, вероятно упражнено и от царете след това, поето и развито от Тато, и добре прилагано от следващия вожд.
Да знаеш, Народе, задава се нова възможност да  пораснеш. Ще е трудно, ще е гладно, ще кърви дори и вероятно ще сълзиш, но ти така само така можеш.

Приготви се Народе, идва следващата национална катастрофа...



22 ноември 2015

Кръговрат на ценностите

(За лявото, дясното, какво ни движи напред и накъде)

В наши дни в България под Консервативна политика се разбира запазване на статуквото, консервиране на постигнатото от тези преди нас и в никакъв случай не допуска реформи, промени или развитие на нови идеи.
Но #Консерватизма се е установил във време, когато са постановени основните ценности, които посочват на активното човечество пътя към прогреса.
Парадокс е, че именно тези ценности са били плод на силен обществен реформизъм на цивилизацията, при прехода от феодализъм към капитализъм. Парадокс е не за друго, ами защото тези ценности, които са били революционни, са се превърнали в класически устои за развитие на цивилизацията... В посока капитализация на обществото ни.
Не че това е лошо, все пак представете си общество и хора които до вчера са разчитали на своя господар да ги пази, да ги храни, да ги учи на занаят, с който да оцеляват и да си плащат данъка за да може да се развива господарството им.
Е, настанало време, в което хората от слуги  са се престрашили да надигнат глава и да поискат да станат господари сами на себе си, като за целта са видели свободата в най-конвертируемото благо - ПАРИТЕ.
Парите, които до преди това са били привилегия на избрани индивиди, веднъж освободени към масите са отприщили огромния човешки потенциал на желанието човек да ги умножава.
Именно тази "свобода" дава на хората усещането,  че с труд и упоритост всичко се постига.

Разбира се много са успели. 200 години по-късно броя на успелите хора е многократно умножен спрямо малцината "избрани" от времето преди това. Вярно, че като процент от общата маса са нищожна цифра, но важното е че останалите имат "свободата" да преследват своето щастие.
Пак е нещо, нали?

Е, вече 200 години отстояването на тези ценности се нарича Консерватизъм и принципно (по навик) се асоциира с десните политически движения. Онези, които казват, че за да успеем трябва да се трудим, да сме активни и да даваме повече от себе си и да очакваме по-малко от другите, респективно от държавата.

Обаче през тези 200 години в някои общества успяха да надделеят сили с крайно леви възгледи, такива които предлагат на хората утопията, че труда е хубаво нещо, но не когато е в името на личния успех,  ами за благото на обществото. Онова "общество", което се грижи за хората си, чрез глезещи социални практики, чрез сладозвучни обещания и със силна обществена подкрепа. Онова общество от "избрани", които правят всичко възможно да се харесат на масите за да бъдат избрани, за да бъдат отгоре. Да, в някои страни такива течения взеха властта и така социално-отговорно се отнесоха с народа си, че след тях дълги години хората не можаха да си стъпят на краката и да се върнат в лоното на добрия стар капитализъм.

И понеже имаме късмета да виреем именно в такова общество и още по-големия шанс да живеем в преходното време от икономика в интерес на Оня, към икономика в интерес на Другия, нашите представи за Ляво и Дясно и другите посоки на света са силно изкривени.

По територията, между Дунав и Родопите и в прехода между комунизъм и демокрация, цялата политическа атмосфера е тотално объркана. Тук тези, които претендират да са десни - сиреч да карат хората да работят повече са в ролята на реформатори за обществените нагласи, които са закостенели в руслото на "социалната държава". Докато онези, които се борят за консервиране на общоприетите от хората добродетели на социалното общество се наричат Леви.

И тъй-като сме свикнали тук всичко да е наопаки, е някак напълно естествено посоката, към която десните Тук се опитват да прокарват път чрез реформи, да е обратната посока от която левите Там се стремят да наложат, като път за изход от кризата, чрез съответните реформи.
А защо ние тук, се стремим да избягаме от нашата криза за да стигнем кризата на онези там, е също толкова обяснимо, както това защо онези там търсят спасение от тяхната криза в посока това, което ние изживяхме наскоро.
И обяснението е, че когато различно развити общества се отдалечат достатъчно едно от друго, рано или късно те тръгват да се срещат по пътя си, макар и в срещуположни посоки.

Какво обаче можем да кажем, когато се противопоставят едно развито общество и друго тотално неразвито, както например онези с черните знамена, дето не дават на жените си да ги види света. Е, за себе си те може би са развити, дори повече от останалите, но ние - другите не можем да ги приемем. Както и те не ни приемат и се борят срещу нас и нашата представа за развитие. А Сблъсъка на цивилизациите е точно това - две общества с тотално различна представа за развитие, които не могат да се приемат едно-друго. За сега още го изживяваме, но как ли ще се чувстваме, когато на края се окаже, че и двете страни на този конфликт са стимулирани от добрия стар "господар" на развитата цивилизация - ПАРИТЕ.

Е, може би трябва да попитаме представителите на една трета - тотално различна цивилизация живееща някъде в Тибет...



P.S.
оставям текста незавършен, за да може всеки да си го завърши, както го разбира.

27 януари 2015

Бъдещата демокрация

Учудвам се, че в 21-ви век още преследваме идеалите на демокрацията. В развитите страни е вече ясно, че управлението на народните маси не може да доведе до по-висш прогрес от това да си ходим по главите, в преследване на повече имане. Не че идеалите на древногръцките  възрожденци са били това, но резултатите показват, че колкото повече имаме, толкова по-малко усилия и умения влагаме в това да го постигнем. А това е своеобразна деградация на личността.
Е, време е за ново Възраждане, за нови посоки. Ето например една идея как да изравним пропастта между бедни и богати, между имащи и можещи, между трудещи се и успяващи, между овце и овчари:
  • Да се обезсмисли силата на парите - това не е познатата ни инфлация, ами изместване на смисъла да притежаваш пари от имане, към споделяне
  • Да се извиси култа към моженето за сметка на имането. Така хората ще започнат да се стремят не да трупат, ами да произвеждат. И ще са много по-продуктивни... Но не да произвеждат продукти, ами да генерират идеи, да развиват таланта си, уникалността си, възможностите си.
  • Да осъзнаем, че когато сме повече, не сме по-силни. Че количеството не е по-важно от качеството и че обществото не е богато с обиколката на талията си, ами с теглото на мозъка.
В заключение мога да обобщя, че бъдещето на човечеството ще се насочи от демокрация (управление на масите чрез техни представители) към  
Просопокрация - власт на личността. Формата на управление може да е различна, но политиката ще бъде насочена в осигуряване на среда за развитие на човешката мисъл, идеи, творчество, умения и способности с цел постигане на по-висока степен на обществено израстване, изразено чрез качествено съдържание.

Разбира се няма да е лесно, дори да си го помислим. Но в следващите 50 години, ще се видят светлинки в таз посока.
Проблема ще бъде как да изравним ценностите на развитото общество с недоразвитото. Това е тема за размисъл...



Р.S.
Звуча като последовател на #СИРИЗА, но искам да се разгранича от пополизма на комунизма.

21 декември 2014

Стига зависимости

По повод последните опити за пенсионна реформа и по-конкретно за шума, който се вдигна от това, изразявам разочарованието си от това, че продължаваме да си отглеждаме професионални пенсионери и да подържаме зависимости от държавата.
Дъното на човешкото развитие е зависимостта. Ако  искаме някой ден този народ да стане нация от горди и достойни хора, трябва да намаляваме зависимостите - финансови и социални, като развиваме у хората стремеж да вземат нещата в свои ръце и да градят живота си без да трябва да зависят от подаянията на държавата или на някой благодетел.
Е, твърде рехави са ни реформите.
Може би хората скоро ще го съзнаят и следващия път ще изберат някой по-способен да промени посоката на развитие. Може би още на идните избори? Може би още до година?

08 декември 2014

Спешна помощ за Спешна помощ

След като десетилетия си отглеждахме армия от престъпници, които храним с обществени средства, след като толерирахме престъпленията им под предлог, че сме социално общество, след като цялата ни обществена институционалност се основава и развива при отсъствие на лична отговорност, след всички тези противодемократичности, е време да променим нещата. А нужните реформи не могат да бъдат упреквани с липса на толерантност, защото те са много по-необходими от временното неудобство от намалена демократичност.

Или иначе казано, силовото възпитаване на елементарни основни ценности е по-приемливо от деликатното заобикаляне на най-висшите пластове на демокрацията.

15 ноември 2014

Реформи.ли

Изображение: http://svoboda.te.ua
Тази година на мода в българската политика са #РЕФОРМИТЕ
Термин, който за повечето хора значи някаква поредна заблуда, изричана от политиците за да са в крак с времето. Сега всеки редови политик, който е активен в медиите спряга тази дума като критична необходимост за развитието ни. Повечето едва ли влагат същински смисъл в това, по скоро го казват защото е модерно.
От друга страна всички що годе мислещи хора ясно съзнават, че развитие за страната може да има само след сериозни промени в принципите и приоритетите на управление, защото е ясно, че прехода ни от планова икономика към пазарна е зациклил на суров капитализъм. А при него силните на деня никак не харесват да се променят нещата и правят всичко възможно да забавят процеса. Да забавят промените. Реформите.

Реформи. Повечето хора не си представят, че това е смяна на реда, на нормалното, промяна на статуквото. Но и за повечето хора думата Статукво е твърде сложна за разбиране, пък камо ли за промяната му.

За повечето политици Реформи е модерна дума за печелене на симпатии. За други обаче реформите са стремеж още от комунистическо време, изконна и неотменима потребност на цивилизованото общество за постигане на цивилизованото развитие на един потиснат народ. Цивилизованото!
Защото онези, които подкрепяха диктатурата или продаваха бъдещето на децата си за удобство в настоящето не могат да бъдат наричани Цивилизовано общество.
Хората, които викаха по площадите през '89та, през '96та, през 2013та, са онези, които придвижват страната напред в развитието си. Защото развитието на човечеството не са новите магистрали или някакви сгради, нито парите в банки или акции. Същинските стъпки на човека в развитието му са онези, които го преместват от миналото в бъдещето, от една епоха към следващата, от един обществен стой към друг. 
А за да се постигне това са нужни Реформи. Промяна на статуквото, промяна на мисленето, на ценностите, на идеалите...
Истинските реформатори са онези индивиди, които винаги гледат напред и нагоре, които са непримирими със старото и гнилото, които знаят кога обществото е узряло да порасне и осветляват посоката, към която то да гледа. А методите, с които ще се осъществи прехода зависят от зрелостта на самото общество. 

10 април 2014

Компромис за силна България


Темата на седмицата е предизборния ТВ клип на РБ и по-конкретно факта, че клипа е по сюжет на друг политически продукт на известен режисьор.


Ужасяващото за обществото ни обаче е, че използването на вече публикуван сюжет на клипа е по-важна тема от самото съдържание и послание на клипа.

Зрелището от изобличаването в липса на оригиналност и дори плагиатство завладя много по-широка аудитория от обичайната плява, която следи "любопитните" заглавия.

Всъщност така ефекта от старта на предизборната кампания на РБ е много по-резултатен по отношение на аудиторията. Дали е случайно или преднамерено?  Дали е плод на внимателно маркетингово планиране или е резултат от насочена атака на червени тролове? Няма значение. Важното е, че посланието стига до ушите и очите на голяма част от значимата за изборните резултати аудитория.


Жалкото за България е, че основния състав на населението е с ниво на интелигентност предполагаща остра необходимост от пояснение защо трябва да се гласува срещу монополизацията и профанизацията на обществото.

А жалкото за демократичните сили е, че трябва да  прибягват болшевишки методи за да постигнат успеваемост в провеждане на политическите си принципи. Но това е България!

А Вие не забравяйте - гоним милион и един гласа! така че целта оправдава средствата.

18 декември 2013

Какво ни е гнило на икономиката

Тези дни се говори за мерки за увеличаване на заетостта, създаване на работни места, борба с безработицата.

Това разбира се са нормални пополистки приказки, които целят да замажат очите на хората и имат за цел да увлекат вниманието на масите от същинските проблеми. Но дори и да не са приказки, дори и някой ден мерките да създадат няколко хиляди работни места, те ще бъдат поредния провал в политиката на правителствата от последното десетилетие. Защото ако няколко хиляди души започнат нищо не ангажираща ги работа, за която получават възнаграждение малко по-голямо от социалните обезщетения, това с нищо няма да промени тяхното благосъстояние, с нищо няма да развие техния стремеж към по-добро, нито ще налее кой знае какви средства в социалните и фискални фондове. Напротив! ще се запази тенденцията богатите да стават по-богати, а бедните по-бедни.

Увеличаването на заетостта не е решение за справяне с бедността. Решението е създаване на условия за масово стартиране на малък бизнес чрез: ограничаване на монополите, намаляване на бюрокрацията, облекчаване на данъчния режим по отношение на дребните производители и търговци, отпадане на бариерите за навлизане в различните сфери на бизнеса.
Всички тези мерки могат да доведат до повече заети в собствен бизнес, за сметка на просто заети. Разликата е, че работещите за себе си са много по-производителни спрямо служителите и работниците трудещи се по принуда. Малкия бизнес може да не е най-ефективния за макроикономиката, но създава две важни за развитието на обществото неща: конкуренция и независимост, които пък са предпоставки за повишаване на квалификацията и средното ниво на интелектуално развитие на обществото.

В България обаче тази политика е табу

Защото основно правило на социалистическия строй, който ни е възпитал е да се поддържа народа беден и прост за да не може да се противи на системата, а основната форма на контрол на развития капитализъм, към който сме се насочили е да се поддържат хората зависими от водещите пазарни сили.

Някъде по средата ние виреем в условията на преход, което е нищо повече от извинение за отлагане на някакви по-сериозни реформи в мисленето на икономистите и политиците.
Един от най-големите страхове за всеки управляващ, както и за повечето социолози е да няма бързи темпове на обществено развитие. За политика, това би значело че скоро ще бъде заменен, а за социолога че няма да може да се адаптира към бързо променящата се ситуация.
то и за самите хора от народа промените не са добри, но поне дават надежда за следващите поколения. В порочния кръг на невежеството обаче хората (особено по-семплите от нас) инстинктивно се пазят от промените и здраво се държат за познатото зло.


От известно време пиша за индустриализацията - за това как всичко на този свят се превръща в масовост. Производството се окрупнява с цел намаляване на разходите и завладяване на пазарите. Човешките интереси и предпочитания се окрупняват в масови ценности режисирани от същите онези корпорации, които управляват и пазарите. Политиците и партиите в стремежа си към масовост загърбват принципите си и променят хоризонта си.

Оставям този текст недописан, защото всеки (който може да чете) може да го донапише сам. За останалите бих сложил някаква картинка, но нямам време.


17 ноември 2013

Спонтанните митинги на мизерията

Чудя се как организаторите на двата митинга вчера, са си събирали аудиторията. И двете страни използват един и същ състав на митингуващата маса, който се отличава с политическа апатичност и абсолютна липса на далновидност за справяне с битовите си проблеми. Тези хора са сред най-низшите форми на човешко съществуване - което поставям някъде много близко до гладуващите в Африка, чиято основна грижа в тоз живот е осигуряването на няколко калории и преживяването до утрешния ден и много далече от онези африканци, които са дошли в Европа и живеят на социални помощи, в стремеж да се измъкнат от мизерията в родината си.

Докато онези, които нямат с какво да нахранят децата си са по естествен начин в мизерията си, нашите мизерници, 90 % от които имат поне един собствен имот, имат поне по един мобилен телефон, притежават поне по един автомобил в домакинствата си и вероятно 60% от тях са на работа финансирана от българския народ, с което не могат да се похвалят дори средностатистическите европейци...

Тези маси хора, които продават гражданствеността си за един сандвич, шепа монети и обещания да участват в главна второстепенна роля в трилъра на своя живот никога не могат да саморазсъдят, че са докарани до това си състояние именно от онези, на чието хоро са се хванали да играят.

Повечето от тях дори имат средно образование, което съвсем не ги извинява за низостта им, за разлика от африканските им братя и сестри.

Та се чудя, как тези европодобни данъкоядци са избирали на чий митинг да присъстват. Или са теглили чоп на кой сборен пункт да идат или са пускали по един член от семейство на всеки, за да вземат повече, от каквото дават.

Представям си и техните организатори, които с пословичното за българските ширини правило за хляба и зрелищата са имали съвсем лека задача само да напълнят автобусите и влаковете си. Интересно какво ли е станало с хората от опашката след последния качил се човек на влака?

- Съжалявам брато, свършиха сандвичите. вървете на другия митинг

А сигурно доста хора в резерв е имало. Защото 80 % от населението е на границата на мизерстване, нищо че 90% от тях имат поне средно образование, а да не говорим че поне 20% имат и някакво виШе, пък било то и само на хартия. Тази необятна маса така е форматирана от болшевизма, че няма начин да започне да мисли с главата си, нито да погледне по-надалеч от носа си, когато е нужно да направи нещо за бъдещето на децата си.

И това се видя много добре на последните избори. А най-вероятно и на следващите... И по-следващите, които навярно отново ще са предсрочни.

Ако в България има проблем с образованието, то не е случайно!

Дано поне Фейсбук има някакъв образователен ефект върху масите.

01 октомври 2013

Четвъртата власт - сламката на свободата

Изображение: http://www.facebook.com
Това трябваше да бъде коментар на новия сериал на БНТ "Четвърта власт". Но отвъд злелищността и актуалността на филма, има много по-дълбока същност, която не можем да пренебрегнем.

Някога, съвсем не отдавна държавните обществени медии БНТ и БНР се смятаха за казионни - хранени от правителството и респективно подхранващи го обратно.

Предаванията които се излъчваха бяха винаги на запис, внимателно цензурирани и режисирани да обслужват интересите на "обществото". Новините бяха предимно положителни, публицистиката беше предимно възхвала на държавността и евроинтерацията, а филмите бяха поне с 10 годишен стаж по екраните.

Като че беше до скоро, когато "Първа програма" гледаха само бабите на село, а ние които се имахме за съвременници на демокрацията търсихме медиен живец в частните телевизии. Онези медии, които се опитваха да ни впечатлят с дръзки репортажи, актуални предавания, амбициозни журналисти и съвременни филми.

По някое време обаче, вероятно след великите телевизионерски стачки, принципите на управление на държавно субсидираните медии се измениха. Дали защото избора на директори стана публичен, дали защото тези институции са малки държави в държавата и трудно може да бъдат разклатени, дали поради опасения, че натиска на управляващите над тези институции има обратен ефект върху популярността на власт имащите? Или просто народа започна да роптае и при най-скромния опит за въздействие над тях? Не знам.

Факт е обаче, че медийния пазар претърпя метаморфоза. Държавните медии станаха доста по-свободни и открити към проблемите на ежедневието ни, журналистите станаха доста по-смели в коментарите и репортажите си, собствените продукции станаха доста по-актуални, а филмите все по-филмови.

От другата страна, частните медии станаха все по-шарени и чалгарски във флирта със зрителя, все по-контролирани и зависими от рекламодателите си, публицистиката все по-режисирана, а филмите все по-зрелищни.

Ако някога смятахме, че журналистите в държавните медии нямаха никакъв хъс да направят нещо, защото са (пред)платени от държавата, докато в частните медии конкуренцията за Неговото величество беше все по-жестока и резултата бе интересен, то сега ми се струва, че в държавните медии (пред)платените служители не могат да бъдат трогнати от някакви си реклами или политически натиск. Докато в частните медии всичко е пари и всеки, който иска да запази работата си трябва безропотно да служи на този, който му плаща.

Извода е, че парите развалят не само човека, развалят и институциите и обществото като цяло.

Щях да пиша за "Четвърта власт". Да добра продукция. Но, като се замисля май трябва да търсим спасение в Петата власт - хората, които не приемат някой отгоре да им казва какво е добро и правилно, пък било то и от малкия екран.

09 юли 2013

Краят на демокрацията


Изображение: http://looncanada.com/



Когато и политиката се превърна в бизнес, значи е дошло време за нов обществен строй.

Защото вече всички други обществени услуги отдавна се превърнаха в бизнес и загубиха първичния си характер - да спомагат за развитието на човечеството. Услуги като: здравеопазване, образование, обществена сигурност, отбрана, държавно регулиране, духовни  служби...

Всички тези дейности се упражняват с цел печалба на предприемача, каквато е идеята за стимулиране на развитието на индивида в условията на свобода и демокрация. Но откакто всички индивиди са подвластни на парите, (вместо те сами да властват над тях), този стремеж към лично усъвършенстване вече губи своя смисъл.
Дойде времето на краят на демокрацията.

Затова вярвам, че още в нашия живот ще станем свидетели на израждането на цивилизацията и новите ценности на хората ще се насочат в посока индивидуализъм. Където всеки ще се опитва да надделее над останалите с личните си уникални постижения и способности - талант за изкуство, спортни умения, технически способности, мироглед...

В следващата ера на развитието ни, труда няма да се оценява с пари, ами с възхитата на обществото, защото ценното ще бъде уникалността.

Това е моята прогноза.


P.S.
И нека не звучи левашки...

02 май 2013

Да върнем България на хората - една камппания за светло бъдеще.



Една интересна кампания обещава да ни върне България. На мен обаче ми е интересно, как най-добрия начин да направиш  впечатление е като кажеш истината. Нещата, с които социалистите облъчват населението са много верни и за това имат ефект. Защото всички тези неща, които те прокламират че ще ни върнат, дълги години ни бяха отнемани именно от тях.
Да видим:
1. Искам да върна работата си. Хиляди хора са без работа, защото социалистическата идея за управление се основава на грижа на държавата за безработните, бедните и неинициативните.  Това им гарантира армия от електорат, които сляпо да вярват че с държавни помощи живота е по-хубав. В същото време хиляди млади хора с амбиции да направят нещо и дори с подходящо образование, нямат никакъв шанс за това, тъй като бизнеса в България е под законовите рамки на монополите, създадени именно от социалистите. Така, че връщането на работните места на хората е практически невъзможно да бъде направено от БСП, но пък именно те са виновни за загубата им.
2. Искам да си върна достойнството. Казва го пенсионер, който брои последни стотинки за да си напазари. Достойнството, отнето на нашите родители, оставени да чакат държавния апарат да ги нахрани. Родители, които цял живот са работили без да сътворят нищо за след себе си, освен спомени. Цяло едно поколение, което не можа да произведе нищо ценно за човечеството, защото беше потискано да не се развива и хранено за да не се бунтува.
Освен някои единици, които са били "по-наши от другите". Те създадоха нещо. Всъщност, нищо не създадоха - отнеха създаденото от онези преди тях и ходеха по главите на останалите. А техните деца и внуци сега може да са завършили западни университети, може да имат добри бизнеси (макар и с неясни източници на капитал), може да упражняват власт над хората около тях, но за това са лишени от достойнство по рождение.

3. Искам да върна бизнеса си. ??? Личния бизнес е нещо, което изисква свобода на личната инициатива, сигурност на средата - законите и обществото и потенциал за развитие. Всичко това бе отнето от комунистите и техните наследници. Които сега твърдят че искат да ни го върнат. Едва ли!

4. Искам да върна си спокойствието - Спокойствието, което преди 1989-та година беше повсеместно. Спокойствие, граничещо с безжизненост. Спокойствие потискащо човешката душа. Спокойствие, което уби всяка инициатива, всяка капка творчество, всяка жажда за личен успех. Ако днешните целят да ни върнат това, което някога ни налагаха - не, благодаря!

5. Искам децата ми да се върнат. Сигурно и те искат да се върнат. Но какво да правят тук? Какво да работят, че да изхранват семействата си и да спестяват и да се развиват като професионалисти? Как да се развиват като творци, когато са заобиколени от поколения обречени на безверие хора? Защо да се трепят да градят държава, от която всеки живеещ в нея очаква да го храни, да му дава, да го издържа? Едва ли някога тези които са напуснали родината, някога ще се върнат. Може би техните деца, но те няма да са българи вече, и ще идват като туристи.


Тази кампания е гнусна. Гнусна е защото е истина. всичко което те ни отнеха, сега казват че искат да ни върнат. Кой нормален човек би искал да получите нещо обратно от душманина, който му го е отнел? Никой нормален!

Жалко е, че в тази държава живеят толкова много ненормални, които продължават да поддържат призрака на комунизма, с който са израсли и който е обсебил душите им.
Жалко е, че в България нивото на образование е толкова ниско, че хората масово са готови да си продадат гласа на този който им подхвърли 30 лева или им пробута шарен ТВ клип с цветни обещания.
Жалко е, че никой не се интересува от програмите на партиите, нито от това дали те са постижими и дали хората които ги предлагат са способни да ги изпълнят.

Мъчно ми е, че се налага  да изливам тези мисли тук с надеждата, че някой ще успее да се замисли над тях.

Предстоят избори. Предсрочни за някои - за други планирани. Планирано-предсрочни, при които само цветните кампании имат най-голям ефект. Кампании, които никой няма време да обмисли. Нито има време да се запознае с програмите на кандидатите и ще гласува както е гласувам преди - ако не на последните избори то на пред последните, защото само до там може да му стигне времето за размисъл.

Предстоят избори!


17 януари 2013

Защо да гласуваме ЗА ядрената енергетика?

Изображение: http://www.nature.com/

На 27 Януари предстои да гласуваме ЗА или ПРОТИВ развитието на ядрената енергетика в България. Въпросът не е оформен точно по този начин и всъщност изобщо не поставя на карта (бюлетина) бъдещето на ядрената енергетика в България ами просто иска мнението на народа дали да се изгражда нова атомна електроцентрала. Което всъщност означава, че интерпретацията на "нова ядрена електроцентрала" е привилегия изключително и само на управляващите. Дори и те да се сменят през лятото.

Какво имам предвид?

1.Ако бъдещите управляващи са ЗА изграждането на АЕЦ Белене и приемем, че при легитимен референдум народа се изкаже ПРОТИВ на така зададения въпрос, интерпретацията може да бъде следната:

"АЕЦ Белене не е нов проект, той е планиран още преди 30 години, а изграждането му е започнало преди 20 години и дори към 1990-та изграждането му е изпълнено на 40%.  Този факт изключва проекта от обхвата на така поставения въпрос на референдума."

2. Ако бъдещите управляващи са ЗА изграждането на АЕЦ Белене и отговора на народа подкрепя така поставения въпрос, няма какво да му мислим.

3. Ако бъдещите управляващи са ПРОТИВ площадката на АЕЦ Белене, но са ЗА ядрена енергетика под друга форма на развитие, могат да интерпретират отговора на въпроса по сладните начини:

- При преобладаващ  отговор ПРОТИВ интерпретацията е следната:

"Народа е против нова ядрена електроцентрала, но не е против нова мощност на старата централа." 
Това всъщност може да продължава завинаги. Но няма да има нужда! Защо - ще обясня по-надолу!

- при преобладаващ отговор ЗА интерпретацията е следната:

"Народа  иска нова АЕЦ, можем да направим нова процедура за лицензиране, нови конкурси, нови...възможности"

4. Ако бъдещите управляващи са ПРОТИВ развитието на ядрена енергетика въобще възможностите са следните:

- при резултат на референдума ЗА интерпретацията е следната:
  "Уважаваме мнението на народа, но сега няма пари и проекта не може да бъде реализиран"

- при резултат на референдума ПРОТИВ интерпретацията е ясна. Но това няма значение защото при следващото правителство въпроса може пак да е на дневен ред.


Разбира се има и вероятност на референдума избирателната активност да не е достатъчна за да има значение за цялата нация резултата, но ако това се случи, единствения извод който ще може да направим е, че избирателната система напълно отговаря на нивото на политическа ангажираност на населението.

След като проследихме всички възможни сценарии от първия национален референдум в съвременната история на България, можем да стигнем до извода, че смисъла от референдума е абсолютно никакъв. Или както Влади беше разказал в една приказка, накрая всички са прецакани.


Но нека се върнем на основния въпрос "Защо да гласуваме ЗА ядрената енергетика?"

Какви са ползите от ядрената енергетика?

Да започнем с малко история.
След откритието на електричеството и бума на индустриалното развитие, още през 19ти век, източниците на енергия стават приоритет в развитието на технологиите.
От познатите ни видове електроцентрали най-първичните технологии са разбира се естественото падане на водата, което използва кинетична енергия за генериране на ток от турбина и енергията на парата при загряване на вода.

ВЕЦ-овете са относително екологични, ефективни от гледна точка на безплатния воден ресурс и ниските разходи за поддръжка. Минусите при тях са, че често дебита на водата е променлив, разположението им трябва да е до реки или водни съоръжения, а от екологична гледна точка ограничават свободното придвижване на водната фауна.

ТЕЦ-овете пък са ефективни от гледна точна на високия коефициент на използване на горивната енергия, допълнителната полезност за отопление на домакинства и в индустрията, относително евтината ресурси и заместващи суровини за горивните процеси. Но пък от екологична гледна точка ТЕЦ-а е възможно най-мръсното производство на енергия, бълващо в атмосферата в пъти повече газове и твърди частици от автомобилите в градските райони. Друг минус е транспортната и икономическа зависимост от доставките на суровини и отпадъците - шлака и пепел, които трябва да се депонират. тъй като в България освен нискокалорични лигнитни въглища не се добиват други високо ефективни горивни суровини, сме зависими от вноса им и съответно страдаме от ниско ефективно производство.

АЕЦ е най-високото технологично постижение на човечеството през 20-ти век. Откриването на силата на най-малката частица е революционно събитие, съизмеримо с прометеевите постижения. Благодарение на тази технология, човечеството развива не само евтина технология за производство на енергия, но и мощно оръжие с висока степен на поразяване.
Развитието на тази технология и разпространението и в ежедневието ни съвпада с две ключови за 20ти век факта:
  • Върха на индустриалната революция през 50-те, 60-те и 70-те години
  • Студената война между Изтока и Запада след Втората световна война

Атомната енергия е утвърдена като най-ефективната в сравнение с вложените суровини, но съпътстващите разходи за изграждането, управлението и експлоатацията на АЕЦ са огромни и все по-високи във времето. Това се дължи не на стойността на разходите за производство ами стойността на рисковете и алтернативните разходи за съкращаването на нашия живот. Колкото и безопасни технологии да се измислят, деленето на атома е верижна реакция, в която ключова роля играе контролирането и. Допълнителен психологически момент за отношението на човечеството относно използването на ядрените технологии е че те са в основата на най-смъртоносното оръжие създадено от човека.

Рисковете от тази технология са не само в моментното отделяне на огромна енергия, ами последващата радиация, която би се образувала в следствие на разпада на радиоактивните елементи използвани като гориво. Любопитно е, че за прилагането на тази технология най-подходящ елемент е именно радиоактивния Уран, който се намира като природен изкопаем ресурс. Причината да се използва именно този елемент е, че неговите молекули са най-лесни за прилагане на атомен разпад. Или по точно за контролирането му. Интересен парадокс. Най-смъртоносния за човека елемент е най-силния източник на енергия. Е не можеше ли да не е точно Уран, ами Водород например, или Азот или който и да е друг елемент разпространени в природата и не генериращ радиация.
Вероятно  причината е не просто физическа, ами политическа и икономическа. В ерата на силни политически конфронтации и още по-силни икономически влияния, не науката водеше човечеството ами интересите на отбрани групи даваха посока на науката.

Всъщност оказва се, че ядрения разпад или синтез не са най-мощния източник на енергия.
в следната таблица се вижда, че в световен мащаб ядрената енергия е едва 13 % от общо добиваната електроенергия.



Източници на електрическа енергия в световен мащаб
(2008година)
-
Въглища
петрол
Природен газ
Ядрена енергия
Водна енергия
други
Общо
Средна мощност (TWh/год)
8,263
1,111
4,301
2,731
3,288
568
20,261
Средна мощност (GW)
942.6
126.7
490.7
311.6
375.1
64.8
2311.4
Процент
41%
5%
21%
13%
16%
3%
100%
 
 Източник:   WIKI/IEA

Но погледнато под друг ъгъл, дори и моментно силата на атомния разпад да е в пъти по-мощна от Слънцето, То е много по-силен и постоянен източник на енергия излъчвана към земята. Естествените течения на океаните и въздушните потоци също са силен източник на енергия, която при подходяща технология може да бъде усвоявана от човечеството.
В края на 20ти век, в по-развитите демократични нации по света, тази истина бе осъзната от хората и развитието на алтернативните и екологични технологии започна да набира инерция. Донякъде това е свързано с отминаващата индустриална епоха, както и осъзнаването на факта че устрема към най-евтино и печелившо не винаги е в полза на човечеството. Хората осъзнаха че в живота има по-важни неща от това което имаме в момента и започнаха да гледат напред към бъдещето на своите поколения. Дали защото човешката цивилизация достигна нови простори не знам, но е факт че човешкия индивид става все по-стойностна частица от обществото и неговия глас и мнение има все по-голямо значение за посоката му на развитие.


И тук идва момента най-сетне да дадем отговор на първоначалния въпрос; Защо да гласуваме ЗА ядрената енергетика?


А отговора идва някак спонтанно: НЯМА ЗАЩО!!!