Един ден видях двама клошари да си разговарят на работното си място. Бяха се облегнали на кофата за боклук, и обсъждаха някакви важни за тях теми.
И двамата бяха много интересни: висок млад мъж с раница на гърба, шапка и претенции, а другия бе възрастен, дребен, слаб човек, скромен и свит в себе си.
Видимо двамата бяха пълни противоположности.
Въпреки, че може би всичко което притежаваха бяха само дрехите на гърба си, изглеждаха сякаш цялата улица беше тяхна.
Вероятно бяха в нещо като почивка, защото държаха в ръка по една бира и сладко си говореха облегнати на кофата.
Замислих се - хората които си нямат нищо, изглеждат по-щастливи, по-лесно намират радости в живота и нямат толкова грижи.
Един друг път на същото място (там чакам любимата след работа) видях друга такава двойка. Те бяха семейство. Не бяха стари - може би малко над 35-те. Имаха окаян външен вид, но имаха блясък в очите. Бяха облечени в дънки и дънкови якета (относително модерни), в които нямаше нищо нередно, освен че едва ли са прани последните два месеца, а пък навеждането над кофите си бе дало своето.
Въпреки външния си вид имаха самочувствие и гордост. Навеждаха се над кофата с някакво небрежно любопитство, въпреки че може би всеки път се надяваха да открият някакво съкровище.
И тогава се замислих - и те са щастливи по-своему, дали са си избрали този живот? Или са били принудени? Трудно ми е да приема да се предам така.
Спомням си като бях малък (в далечните социалистически години), в квартала ми (Бул.Дондуков) имахме един бездомник. Беше символ на бездомниците, може би на 30 - но изглеждаше на 50. Трудно можеше човек да види отвъд гъстата брада и сведения поглед.
Ходеше като таласъм по улиците и ровеше в боклука. Никой не знаеше къде живее (е може би кварталния знаеше) Хората казваха че не приема подаяния. Никога не просеше, продавачката от хлебарницата (на ъгъла с ул Дунав) казваше, че е приемал от нея стари закуски (имаха едни осморки....)
Казваха също че сам си е избрал да живее така. Още от тогава се чудех какво може да накара някой да иска това...
Не че сега го разбирам, но факта че има повече такива хора по улиците, говори че света не върви на добре. Или пък е обратното. Онези хора съм сигурен че са щастливи - както и беше първият, който познавах.
А на къде ли върви моят живот.....?
Още по темата: Клошари 2
Е, е, е! Дайте да не забравяме божественат истина: "По0 добре богат и здрав, отколкото беден и болен!"
ОтговорИзтриванеРазбира се че е така. Но на тези хора нещо им е заболяло в главата за да стигнат до там че да рискуват здравето си с бедност
ОтговорИзтриванеProdyljavaite da mislite po tozi vypros, no ne v tazi posoka. "riskuvane na zdraveto s bednost", struva mi se, e lishen ot smisyl i pravota koncept. Zashtoto ot tova, koeto ni karat da vqrvame (che bednostta e izbor) byrzo trqbva da se ottyrvem - lesno i zdravoslovno e
ОтговорИзтриванеno e kraino opasno za vqrvata v kapitalistichekite manifestni funkcii, zashtoto moje da ni nasochi kym po-skoro latentnite mu i plasheshti realnosti.
give it some thought, forgetting for a second of what you "believe"
cause if we knew in what kinds of ridiculous stuff we can be made to believe...
http://frugalpinoy.com/misc/is-poverty-really-a-choice/
iskam da pomogna tuk - zashto horata se rajdat v nqkoe nivo klasa v obshtestvoto, bilo to sredno, visoko, nisko, i s zabelejitelno redki izklucheniq, tezi hora nikoga ne preminavat v druga klasa, a samo se dvijat iz nivata na svoqta sobstvena?
ОтговорИзтриванеДобри забележки ДОДО, но моят коментар за "болестта" идва от факта че някои хора не желаят да живеят по друг начин. Примера ми с клошаря от детските ми години (80-те), гледал съм и няколко филма където много "лични" хора просто зарязват всичко и.....
ОтговорИзтриванеТова е болест - да се предадеш без да се бориш.
Съгласен съм, че човек се ражда и води живота си в съответствие с ценностната му система - изградена още първите 7 години, но точно там се крие и възможността или по-скоро широкия поглед да постигнеш повече отколкото ти е писано.
Дали бедността е избор? Както пише в статията в Frugal Pinoy - бедността е неспособност да осигуриш базови нужди поради ограничаване на възможностите за осигуряването им.
А да си разорен - значи да си неспособен да ги осигуриш въпреки че имаш тези възможности.
В първия случай - си беден защото общественото ти развитие е на такова ниво. Според автора - това не е избор. Прав е, но нали за това всеки остава нещо след себе си - да може децата му да почнат по-отвисоко. За това в повечето държави образованието задължително допълва първите 7 години.
Във втория случай си беден защото не си успял да се реализираш. А това да не искаш да опиташ пак и да се предадеш - е болестта за която говоря
Аз лично вярвам в КАПИТАЛИЗМА е най-добрия (за сега) инструмент, който движи човечеството напред. Разбира се не е съвършен, и на отделни цикли обществото влиза в тупик (когато парите вземат властта), но по-добро за сега не е измислено!
Разбира се това не значи че няма по-добър строй за човешкото развитие. Комунизма може би е много по-хуманен и по-перспективен строй, но човечеството не е узряло още за това...
Ами аз също видях онези хора мъж и жена, погледнаха в контйнера и явно нямаше нищо в него и после продължиха като се хванаха за ръка и се погледнаха с любов и кураж в очите и на мен ми стана гадно. Бяха нормални хора както повечето хора в България и си помислих дали какво им се е случило на тези хора? Но си личеше, че не го правеха защото не могат нещо друго а защото трябваше да оцелеят. Дано да има по-малко такива хора за в бъдеще и дано да погледнем на клошарите с по-добри очи
ОтговорИзтриванеМного ми харесва твоят стил. Увлекателно и леко се чете, но смисълът е дълбок. Не знам дали дълго обмисляш нещата, но изглеждат като написани на един дъх. Все едно е най-лесното нещо на света да опишеш нещата от живота от твоя ъгъл, но така че и другите да разберат твоя мироглед.
ОтговорИзтриванеБлагодаря Ели,
ОтговорИзтриванеЗа съжаление не съм човек който изпипва нещата и то си личи - мислите са ми нахвърляни така както ми се въртят в главата. Понякога дори си пиша от телефона и публикувам в движение (неща пълни с грешки), но така е по-добре и по-естествено отколкото обработено вкъщи по-късно.