Показват се публикациите с етикет Икономическа. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Икономическа. Показване на всички публикации

08 февруари 2023

Цени или работа

Живеем във време, в което всички реват, че цените на стоките в търговската мрежа само растат, без обозрима спирка. В същото време, всички, които произвеждат нещо и които плащат заплати са притиснати от завишени производствени разходи, както и от необходимостта да повишават заплатите на служителите си.

 
Никой в държавната администрация и политическите ръководства на партиите, не го е грижа, как интересите на тези участници в пазара да се удовлетворят. Всичко, което искат политиците е да задоволят масите (с малко, защото ако спечелят ще трябва да го плащат), защото те са основния капитал на партиите, по време на избори. 

 
От гледна точна на производителите, българският пазар винаги е бил малка част от портфолиото им. Повечето фирми, които произвеждат собствен продукт или работят на ишлеме продукти на чужди марки, казват: "В България няма пазар" и имат предвид, че 5-милионният ни пазар е нищо в сравнение с 500 милионният европейски пазар и 300 милионният американски (който е почти двойно по-интересен от гледна точка на потребителски разходи на калпак).

И сега, как да оцеляват българските производители, като местните условия постоянно притискат разходите за производство нагоре, а външния пазар не приема по-високи цени? Всичко това, при условие, че за всеки производствен процес се влагат оптимални технологии и характерни трудови умения. Ако се влагат...

Аз лично смятам, че българското производство има какво да оптимизира и да компенсира тази преса между пазара и средствата за производство (а да, и банковите разходи растат). Но тук трябва да се намесят университетите и ще отнеме време... Като казвам "българско производство" нямам предвид чуждите фирми, възползващи се от българския труд и данъци, ами местните предприемачи.

За политиците съм се изказал вече - всеки с ценз за политик, трябва да има личен опит с плащането на заплати и осигуровки. Това трябва да се наложи като условие за политическа дейност.

Ако някой колега, който ме следи, има мнение по въпроса, да коментира. Надявам се да се завърже разговор.

24 февруари 2020

Дефицит на производството част 4: Китай - фабриката на света


Изображение: http://www.featurepics.com/

 
Това е четвъртата част от темата за Дефицита на производство, който наблюдаваме в началото на постиндустриалната ера.
В предишните части на темата разгледах жизнените цикли на производството в България, в Европа и в САЩ, където ясно се откроява основния мотив за загубата на интерес от развитие на производство, а именно износа му към Китай. Как обаче стоят нещата там?
Статията е започната през 2012г. и завършена след дълга пауза, чак през 2020, вдъхновена от кризата в световното производство във връзка с епидемията от Коронавирус.


Производството в Китай

Китай е най-комунистическата страна! По-комунистическа от Ленинска Русия и от най-марксистката идея дори. Никой не знае как е станала толкова комунистическа дори в аналите на ЦРУ, цитират историята едва след 70те години на 20-век. Какво е имало преди това вероятно може да се прочете някъде само с йероглифи...
От откъслечни източници можем да разберем, че донякъде комунистическата уродливост там прилича на онази, която нашите бащи са търпели (други са се гордели) тук на Балканите. Също както тук, една от първите задачи на комунистическите идеолози е да пратят интелигентите да копат и да чукат камъни (и да не знаят много, много), а най-простите слоеве на обществото да ръководят масите към светли бъднини. Така наречената Културна революция обезкръвява всеки опит за мисъл на обикновения гражданин, пък дори и селянин. В резултат на 10 години поголовно преследване и изкореняване на човешкия потенциал за развитие, Маовия Китай заприличва на добре стегната буца сирене с милиарди гладни мишки в нея.

След смъртта на великия Мао, партията поема в друга посока, също както някога Горбачёв реши, че така не може повече. Размразяването на икономическия живот е единствения път за спасение на Китай, който идва малко преди гладните селяни да хванат сопите.
Проблемът на новата линия е, че поради затворения начин на управление, в страната няма никакво производство, нито образовани кадри, нито технологии, нито разработени природни богатства. Единственото, с което Китай разполага е милиарди работници знаещи да копаят ориз на ръка. Именно това е един от най-богатия им ресурс, защото в тази страна, феодализмът продължава вече хиляди години и всеки, пръкнал се там си знае мястото и не търси чужд хълм на който да се покатери. Това е въпрос на култура, религия и ясно съзнаване на факта, че да живееш сред милиард събратя не може да бъдеш нещо повече от всички останали.

Първото отваряне на китайската икономика е именно в посока образование на хората за управление и внос на чужди инвестиции и технологии за производство. Предимно американски. Така за по-малко от 10 години американците наливат милиарди долари в Китай, като основната им цел е да си върнат инвестициите с евтини стоки, които да раздвижат стагниращия американски пазар от 80-те години. Както описах в предишната част на статията, американците пък и Западна Европа през последните 20 години генерират огромни печалби от внос на стоки произведени в Китай и продадени на местните пазари. Може да се "похвалим", че и България вече успешно осъществява такова "отдалечено производство" и започва да генерира приходи от маржа в цените. Всичко това направи китайската икономика най-бързо развиващата се през последните векове, регистрирала цяло десетилетие двуцифрен ръст, като в резултат на това, милиардната страна привлече огромни капитали в страната и откупи всички чужди инвестиции и технологии за производство.
Успоредно с това развитите, жадните за китайски стоки световни пазари са най-обещаващото за развитието на китайската икономика. Напоследък (към 2012г.) ставаме свидетели, че все повече китайски търговски марки завладяват пазарите. Електроника, автомобили, трактори, машини - до скоро познати ни европейски, японски и американски марки, са изместени от по-евтините и неотстъпващи по качество китайски еквиваленти.




Към 2020г., вече сме свидетели на отлив на чужди инвестиции от китайския пазар, поради две основни причини:
- Китайските работници вече не се задоволяват с купичка ориз
- За китайските предприятия и власти, вътрешния пазар представлява много по-голям интерес, от износа. Защото за бизнесът, парите нямат знаме, а за властите, е важно населението да е щастливо.

По тези причини, за европейските и американските бизнеси, целевия марж на печалба порасна отвъд нормите, осигурявани до скоро от китайското производство. Сега, те вече произвеждат марките си в Пакистан (защото са изостанала страна и няма мита) и в Индия, защото и там феодализмът е в разцвета си, а хората не са проблем*. Да се готвят Нигерия (най-бързо растящото население) и други африкански генератори на бедност. В същото време, търсенето на местния пазар е много по-интересно за китайският бизнес, а за фирмите е много по-интересно за продават собствен продукт (марка), отколкото да работят за успеха на чужди марки.

От икономическа гледна точка, на макрониво, за китайската икономика фокусирането върху местното потребление на местното производство не е добре в дългосрочен план, но в комбинация с политическите интереси на властите за възнасяне на китайската държава във висша световна сила това върши работа.

Особено интересно е да наблюдаваме световната икономика в условията на пазарна криза в китайската държава, породена от някакво бедствие, като епидемията от Коронавируса през Февруари 2020г. При наличие на такъв феномен, се появява дупка в даден пазарен сегмент, който основно се е произвеждал в Китай, целият световен бизнес започва да търси и продава продукти, които се връщат при първоизточника, за покриване на нуждите му. На невероятно високи цени...
В същото време, при разрастване на проблема на световно ниво, се разкрива дупката на световния пазар, която отваря въпроса за необходимостта от местно производство във всяка държава - сфера, която отдавна е отхвърлен от приоритетите на икономиката и дори не се изучава в училище.

Когато, преди 10-ина години собственикът на фирмата, за която работя, затвори своето производство, той каза: "Един ден ще ни липсва и ще плачем, че нямаме собствено производство". От тогава, всеки ден се затварят производства от нашия бранш и моята работа в организацията им става все по-ненужна, за сметка на десетките търговци, които се търсят за продажба на продукти, които вече произвеждаме в Китай. Е, дойде време и имаме свеж пример, който да преосмислим и да погледнем назад и напред в развитието си, и да се замислим за смисъла на своят живот и способностите си да сътворяваме от нищо - нещо. А не само да трупаме пари, които да ни отвеждат на топли места, от време на време.

04 февруари 2020

Geld über alles*

 Когато парите са по-скъпи от живота, щастието е да си далеч от тях.

Снимки: palltex.bg   Колаж:©  Stefan Vassilev

Живеем в свят, в който парите са всичко. Или по-скоро най-важното нещо на света. Каквото и да нямаш, го намираш с пари. Е, някои казват, че неща като любовта, здравето, приятелството не се купуват с пари, но... това  е силно субективно мнение и клони към идеал.

Особено остро, това се усеща във времена на кризи, когато човешката цивилизация или някаква част от нея е застрашена от природно бедствие, зараза или война. Когато, от една страна хората са съпричастни към страданието на другите, а бизнесът е в обратната посока - радващ се на възможностите за голяма печалба. А бизнесът, в развития свят е само търговия. Да търговия! Защото производството е низвергнато, като мръсно дело, с много труд и недостатъчна печалба, за което съм писал и преди.

Бизнесът всъщност, това са също хора. Собственици, инвеститори, акционери, банки очакващи печалба и служители, очакващи текущи доходи от дейността, в която са ангажирани. Отново хора! Може би същите, които са съпричастни със страданието на другите, но в този случай се радват на възможностите да обогатят бюджета си, дори за сметка на страдащите.

Тези дни изживяваме една такава криза - в една част на света, върлува смъртоносен вирус, а в целият останал свят, хората търсят възможности да реализират печалби от това.

Давам пример с предпазните маски, необходими за предотвратяване на разпространението на зарази. Принципно, това са медицински маски, които имат за цел да спрат директното разпространение на вируси и бактерии по въздушно-капков път (маска 1 от възходящата графика в началото). В сферата на бизнеса обаче, продукта "МАСКА" е просто продукт, част от предмета на фактурата, който носи печалба. В момент на криза, търсенето на пазара обявява продукт "МАСКА" и всички продукти, включващи тази дума в името си в автоматичните информационни системи на фирмите, започват да светят на червено и заливат мейлинг листите си с предложения. Веднага пазарът започва да купува всякакъв тип маски - за защита от фини прахови частици, за газова защита, с един филтър, с два филтъра, системи за филтриране на въздуха с автономен източник на кислород, облекло за херметична изолация от външният свят на стойност 600 евро...

Сякаш в един миг пазарът лудва, и всички започват да правят пари.

Продукти, които до вчера са стрували стотинки, днес се продават за левчета, а прекупилият ги  продава утре за евро и паундове със същата цифрова стойност. И тъй-като производството има ограничени възможности, мощта на търговията вади на масата продукти, които нямат нищо общо с търсенето или пък са отдавна "прегорели" по складовете от всевъзможни места.

Ловците на бързи пари, често започват да купуват и продават предлаганото, без дори да са го виждали, нито пък разбират в какъв бизнес оперират, камо ли да си представят каква роля играят, в системата на доставките. Всичко това е просто печалба.
Е, накрая някой изгаря, защото, когато кампанията свърши, онзи натокал се за сделката на живота си, остава с продукти, купени на абсурдни цени, без клиент и възможност да продаде боклуците в сметката си. Но, какво от това. Той дори няма да си направи труда да достави стоката от където я е купил - нали предишните сделки са платили всичко, за какво да вади пари за транспорт.
Тъжното е, че онези - нуждаещите се, ще платят висока цена за нещо елементарно. А някои, дори няма да доживеят да получат купеното. Докато някой ден, онези - нуждаещите се, ще сме самите ние.

Това е животът. Ако не ви харесва - изберете планината.

Снимка: ©  Stefan Vassilev



*Парите над всичко

26 септември 2014

Гнилите ябълки на България


Снимка: http://offnews.bg/

Когато една банка фалира губят вложителите, които са си дали парите в очакване на лихви. А печелят кредиторите, които дължат пари и се оказва, че няма на кой да ги върнат.
Една нормална банка събира пари от вложители, за да даде кредити и да спечели от разликите в цените и таксите. В една нормална банка влоговете са пасив, а кредитите актив.
В КТБ влоговете бяха "бране на пари" и служеха за набиране на средства за раздаване на "нуждаещи се". Хиляди подлъгани от високи лихви вложители, бяха в услуга на няколко десетки привилегировани и свързани с ръководството лица, на които бяха раздадени кредити (вероятно дори без да са искани)...


Сега упорито се работи за реалното ликвидиране на банката от страна на всички държавни институции. Институции, които са свързани с хора, пряко облагодетелствани от това да бъдат заличени всички доказателства причинили неплатежоспособността на банката.

В същото време общественото мнение се настройва, че вложителите са "онези привилегированите с парите" ограбили народа. Не, те са жертви, както сме и всички ние, които сега трябва да платим за покриването на мизериите причинени от онова котило ограбило нацията.
Защото причината банката да е в лошо състояние не е в онези подлъганите от високите лихви, ами онези които са похарчили парите и са забегнали далеч от тази институция.

И ако сега се подлъжем да загърбим тази история, тя ще се повтори. ако не догодина, то след 5 или 10 години. Това може да не е важно за онези с 4-5 годишните мандати, но е важно за тези, които оставаме тук и наричаме България НАШАТА СТРАНА.

За това, ако искаме да извлечем полза от тази криза, трябва да направим всичко възможно да се запази банката активна, за да се изискват вземанията от кредитополучателите. И понеже в много случаи това няма да е възможно, ще бъде повод да се разследва КОЙ, как и защо е дал разрешение за тези кредити и да му се търси отговорност. Не само в рамките на КТБ ами и в надзора, който би трябвало да следи за коректните кредити.




P.S.
Личният ми досег с банка КТБ се ограничава до:
 - сестра ми, която спестяваше от наеми за ремонта на жилището си и сега е в очакване какво ще стане с няколкото хиляди, които има
- фирмата в която работя, която има блокирани оборотни собствени средства в КТБ, поради което се вече месеци правим еквилибристики за да си вържем бюджета (често за сметка на доставчиците ни). В тази връзка шефа ми сега си хапе ноктите, че когато му предлагаха не взе кредит - от гордост.

13 август 2014

За кредитите, изборите и онези три неща

 Изображение: http://econ.bg/


Тези дни пазарувах кредити. Правя ремонт на бащиния дом.
От дълги години съм клиент на Най-голямата банка в България и въпреки високите такси и лихви бях доволен. Изплатих там вече един кредит за 5 години, имам овердрафт, въобще добър клиент съм им и те ми вършат работа, бързо и лесно.
Поисках кредит за ремонта и ми дадоха на часа без никакъв проблем. По стечения на обстоятелствата обаче се удвои сумата необходима ми за ремонта, защото се наложи да санираме цялата сграда в която живеем всичко на всичко 3 собственика и двама квази такива.  И трябваше да рефинансирам кредита, който току що взех с двойно по-голям.
Е, този път направих проучване. Понеже съм идеалист игнорирах всички мутренски банки и отправих поглед към чуждите банки със 100 и повече години история, без никакъв свян че били чужди.

Моята банка, която също така без свян ми даде  кредит с лихва 9.99% и сума други такси и застраховки ми предложи почти същите условия, като първия кредит.

Допитах се до една друга 150 годишна банка, която натрапчиво се рекламира с възрастта си и те предложиха същия кредит с лихва 7.99% и ГПР 9.73%. В предложението влизаха такса одобрение 3%, застраховка около 1.7%. Разбира се ми пробутваха и специален пакет за банкова карта с включени отстъпки от услуги за скромната сума от 5 лв на месец.
Всичките ми разходи по тази оферта бяха с около 1500лв по-малко от старата ми банка. Почти се зарадвах и аха да потвърдя, когато разбрах че овердрафта им върви с 20% лихва на използваната сума, и 1.5% лихва на неизползваната сума. Те това ме вбеси! ОК за използваната сума разбирам, вярно, висока е лихвата, ама за неизползваната сума от къде на къде да плащам. Може би просто маркетинга им куца. Ако имаше годишна такса нямаше да ме подразни толкова, пък дори и да е същата сума. В старата ми банка лихвата по ОД е 12% годишно и такса от 19.60 годишно. Просто и ясно!
Е отрязах ги.

Третата банка, която пробвах е Австрийска, макар и с ясна ориентация към страните от Източна Европа, което подсказва до някъде зя мутренски интереси, но все пак...

Още с първото представяне на случая, консултанта ме запозна, че съгласно новия закон вече няма никакви такси за одобрение на кредита. От предварителното проучване на оферти в интернет видях, че тяхната такса одобрение бе някакви си смешни 40 лв, независимо от сумата на кредита, но сега бяха категорични, че няма дори и тази такса.
Лихвата, която ми дадоха бе  7.5%!!! Дори без да имам история там.
Освен това застраховката по кредита който ми предложиха бе в размер на около 1.4%. направо символично на  фона на 6.8% застраховка в моята стара банка. Какво застраховат ония, цялото ми семейство ли?

Направо си стиснахме ръцете с австрийците.

Всъщност, стойността на кредита, който ми предложиха бе с ГПР 8.20% или с около 2500 лв по малко от старата ми банка!!! Какво да му мисля.

Когато започнах да закривам услуги от старата ми банка, започнаха да ме ухажват. Цял директор в централния клон дойде да изрази съжаление че се разделяме, и насъска един "нов търговец" да ме зарибява. Е предложиха ми значително по-добра оферта от първата. лихва 6.99% фиксирана за целия период и пак същите такси и застраховки. Дори като попитах, че съгласно новия закон такси не трябвало да има, те смотолевиха нещо...
В резултат общите разходи по силно подобрената оферта бяха пак с 1700 лв повече от на австрийците. Пък и им бях обиден, че с първия кредит изобщо не ме отразиха като лоялен клиент. Но това си е моя грешка.

Оказва се обаче, че преимуществото на скъпия кредит е във фиксираната лихва. Докато малките банки предлагат ниска застраховка Живот и правят плаващ лихвения процент връзвайки го със SOFIBOR, голямата банка фиксира лихвата си и прави застраховка върху всички възможни рискове, включително срив в банковата система. За това, вместо 200-300 лв застраховка, те взимат 1300лв.
Голямата банка си е голяма, защото гледа на далеч и от високо. Банковата система в България вече започна да се клати. Не, че 100 годишните банки ще фалират, но кредитния рейтинг, платежоспособността на българите, политическата обстановка и лошите кредити могат много скоро да изстрелят SOFIBOR-a до небето.
Замисляйки се за това, моите тревоги с ремонта и кредитите потъват в черните мисли за фалита на държавата, за упадъка на обществото ни и за безсмисъла да живеем тук.

Тази есен има избори. Хората едва ли ще осъзнаят, в какво е най-добре да вложат демократичното си право, защото все още малко са страдали и недостатъчно са били лъгани. Но нека мине и следващия парламент. Нека видим дали ще дрънкат тенджери на площада и нека прочетем заглавията на най-четените издания след година. Ако те отново започват с гръмки думи и препинателни знаци, значи това общество изобщо не заслужава демокрация, кредити, супер-хипер-трипермаркети и прочье. Е тогава ще дойде момента, в който да разпродадем всичко, да си върнем всички кредити и да сменим проклетия SOFIBOR с EURIBOR


  P.S.
Това не е медийна публикация уронваща престижа на конкретна банка или на банковата система в България. Това са свободни мисли на човек, търсещ най-добрия кредит в условията на нестабилност в обществено-политическата ни система.


18 юли 2014

Колко струва вашия труд?

Един клиент днес ни предложи дадена работа, като описва продуктите по следния начин:
Продукт 1 - 35 мин.
Продукт 2 - 46 мин и т.н


И аз му викам - Благодаря, но ние тук не оценяваме труда на минута та да даде повече инфо. за да му предложа цена


Замислих как да му обясня защо не оценяваме труда си на минута, но реших че няма да разбере.

В България труда никога (последните 70години) не се е оценявал правилно, защото никой никога не е предполагал, че труда ще се наложи да се заплаща адекватно. 
Респективно в България труда се извършва защото трябва, защото така е прието да се прави и защото някой те кара. А да, и защото трябва да се яде. Малко хора вършат работата си със съзнанието да направят нещо хубаво с ръцете си, или пък защото искат утре да са нещо повече от днес, или просто защото родителите им са ги научили да се трудят.

Резултатите съответно и за работодателите и за работниците са посредствени. Същото се отнася и за развитието на държавата.

И ето как изглеждаме в очите на хората отвън:
- Като хора, които не могат да оценят труда си
- Като бизнеси, които не знаят какви възможности имат
- Като държава, която няма посока за развитие и перспектива.



Виж още:
Работодатели vs  служители

18 декември 2013

Какво ни е гнило на икономиката

Тези дни се говори за мерки за увеличаване на заетостта, създаване на работни места, борба с безработицата.

Това разбира се са нормални пополистки приказки, които целят да замажат очите на хората и имат за цел да увлекат вниманието на масите от същинските проблеми. Но дори и да не са приказки, дори и някой ден мерките да създадат няколко хиляди работни места, те ще бъдат поредния провал в политиката на правителствата от последното десетилетие. Защото ако няколко хиляди души започнат нищо не ангажираща ги работа, за която получават възнаграждение малко по-голямо от социалните обезщетения, това с нищо няма да промени тяхното благосъстояние, с нищо няма да развие техния стремеж към по-добро, нито ще налее кой знае какви средства в социалните и фискални фондове. Напротив! ще се запази тенденцията богатите да стават по-богати, а бедните по-бедни.

Увеличаването на заетостта не е решение за справяне с бедността. Решението е създаване на условия за масово стартиране на малък бизнес чрез: ограничаване на монополите, намаляване на бюрокрацията, облекчаване на данъчния режим по отношение на дребните производители и търговци, отпадане на бариерите за навлизане в различните сфери на бизнеса.
Всички тези мерки могат да доведат до повече заети в собствен бизнес, за сметка на просто заети. Разликата е, че работещите за себе си са много по-производителни спрямо служителите и работниците трудещи се по принуда. Малкия бизнес може да не е най-ефективния за макроикономиката, но създава две важни за развитието на обществото неща: конкуренция и независимост, които пък са предпоставки за повишаване на квалификацията и средното ниво на интелектуално развитие на обществото.

В България обаче тази политика е табу

Защото основно правило на социалистическия строй, който ни е възпитал е да се поддържа народа беден и прост за да не може да се противи на системата, а основната форма на контрол на развития капитализъм, към който сме се насочили е да се поддържат хората зависими от водещите пазарни сили.

Някъде по средата ние виреем в условията на преход, което е нищо повече от извинение за отлагане на някакви по-сериозни реформи в мисленето на икономистите и политиците.
Един от най-големите страхове за всеки управляващ, както и за повечето социолози е да няма бързи темпове на обществено развитие. За политика, това би значело че скоро ще бъде заменен, а за социолога че няма да може да се адаптира към бързо променящата се ситуация.
то и за самите хора от народа промените не са добри, но поне дават надежда за следващите поколения. В порочния кръг на невежеството обаче хората (особено по-семплите от нас) инстинктивно се пазят от промените и здраво се държат за познатото зло.


От известно време пиша за индустриализацията - за това как всичко на този свят се превръща в масовост. Производството се окрупнява с цел намаляване на разходите и завладяване на пазарите. Човешките интереси и предпочитания се окрупняват в масови ценности режисирани от същите онези корпорации, които управляват и пазарите. Политиците и партиите в стремежа си към масовост загърбват принципите си и променят хоризонта си.

Оставям този текст недописан, защото всеки (който може да чете) може да го донапише сам. За останалите бих сложил някаква картинка, но нямам време.


09 юли 2013

Краят на демокрацията


Изображение: http://looncanada.com/



Когато и политиката се превърна в бизнес, значи е дошло време за нов обществен строй.

Защото вече всички други обществени услуги отдавна се превърнаха в бизнес и загубиха първичния си характер - да спомагат за развитието на човечеството. Услуги като: здравеопазване, образование, обществена сигурност, отбрана, държавно регулиране, духовни  служби...

Всички тези дейности се упражняват с цел печалба на предприемача, каквато е идеята за стимулиране на развитието на индивида в условията на свобода и демокрация. Но откакто всички индивиди са подвластни на парите, (вместо те сами да властват над тях), този стремеж към лично усъвършенстване вече губи своя смисъл.
Дойде времето на краят на демокрацията.

Затова вярвам, че още в нашия живот ще станем свидетели на израждането на цивилизацията и новите ценности на хората ще се насочат в посока индивидуализъм. Където всеки ще се опитва да надделее над останалите с личните си уникални постижения и способности - талант за изкуство, спортни умения, технически способности, мироглед...

В следващата ера на развитието ни, труда няма да се оценява с пари, ами с възхитата на обществото, защото ценното ще бъде уникалността.

Това е моята прогноза.


P.S.
И нека не звучи левашки...

02 ноември 2012

Дефицит на производството част 3. Америка - новия свят в нова светлина



Изображение: http://usa.usembassy.de/


Тази тема е продължение на темата Дефицит на производството - накъде след Индустриализацията (част1) и Дефицит на производството: част 2 Европа - стара но златна, където поставих основните тези и описах накратко Историята на производството в България и Европа

В настоящата трета част на статията представям един по особен поглед на

Производството в САЩ 

Америка е особено място. Каквото се пръкне там, става голямо. Големи са им тиквите, тръстиката, тревата; Големи са им чернокожите, големи са им амбициите, успехите... Големи са им пространствата и възможностите.
И как да не са големи, когато цялата страна е изградена като идеалното място за тези, които са я изграждали. Без исторически обременености, без скрупули от предишни поколения, без граница на алчността, морала или съвестта.
Новия свят е изграден от най-амбициозните хора, решили да променят своя живот, зарязвайки миналото, търсещи единствено и само лично развитие. Още от първите пилгрими установили се в Нова Англия, търсещи спасение от религиозни гонения на стария континент, бъдещите обединени щати привличат елита на човечеството по отношение на жажда за живот и просперитет. Не случайно се наричат Страна на неограничените възможности...
Тази нова нация, съставена от мултикултури, скорострелно преминава през всички етапи на развитие на цивилизацията. За 200-тина години, те минават от първобитни отношения, където само най-силния каубой оцелява, през ранни  и развити форми на колониализъм, революция и гражданска война, през борба за равни права на расите, на половете, на различните...
За последните 150 години само, тази страна обира елита на науката в цял свят. През последните 100 години, всички нови технологии намират популярност именно там. През последните 60 години след войната, половината свят е зависим от тях, а през последните 20 вероятно около 90 %.
Как са постигнали това? До голяма степен преселението на народите  се е случило защото на стария континент е станало тясно да се живее. Не само физически ами и идеологически. Не само от битово естество, ами и от биологично.
На новия континент човечеството намира място не само за свободна изява на своя дух, но намира необятни природни залежи, както от злато, земи и красоти, така и от нови храни и култури, които могат да изхранват много по-мащабно населението.

Именно това прави необходимостта от разгръщане на мащабите на производството.

Индустриалното производство отвъд Голямата вода, както всичко друго там е в огромни размери. От селското стопанство, където още преди 15 години едва 2 процента от населението изхранват 300 милиона и имаше голям излишък са износ, през химическата индустрия и фармацевтиката, където целия свят им плаща лицензи, до автомобилостроенето, около което бяха изградени милионни градове и което десетилетия наред вдъхновяваше и поддържаше милиони хора в начина им на живот.


Като първи във всичко, Америка първа се ориентира към производство на стоки в Далечния изток, като най-голям е бума на търговията с Китай започващ от края на 1970те и 80те, когато милиардната страна отваря своята икономика за останалия свят в следствие на провала на Културната революция от 60те и разбира се след смъртта на Мао.
Тогава прегрялата американска икономика започва да се затруднява да плаща високи заплати  в страната, а високата конкуренция търси все по-ниски цени. И естествения изход от тази ситуация е  изнасянето на производството там, където е по-евтино, и възможно най-диво и неразработено. Ползите за американските компании са, че в началото правят така наречените "инвестиции", строят заводи, съвместни дружества, изнасят машини, технологии, лицензи, а после внасят готови продукти за стотинки, които продават с десето-кратни равнища на печалба. В резултат на увеличаването на американско-китайската дружба, търговския баланс на двете страни се умножава десетократно да периода 1995 - 2005, като достига -201 млрд долара в полза на китайския експорт.
Според някои анализи причината за последната икономическа криза започнала още 2007 година, са именно тези огромни парични потоци излизащи от Щатите към Китай. Но всъщност зад всеки долар заминал към Китай стоят 5 долара печалба на американски компании в страната и по света, които в последствие остават на сметки на Кайманите.
В резултат на тази гениална игра на пари, производството в САЩ напълно се обезсмисли, като това остави обезнадеждени милиони хора, всеки от които с по няколко ипотеки.


Както казах в началото "В Америка всичко е голямо", за това и кризата им бе голяма и повлече всички останали след тях.


Следва:

Дефицит на производството част 4  Китай - фабриката на света
Дефицит на производството част 5  А сега на къде?







31 октомври 2012

Дефицит на производството част 2. Европа - стара, но златна

 
 Изображение:http://bertmaes.wordpress.com/


Тази тема е продължение на темата Дефицит на производството - накъде след Индустриализацията, 

В  предишната тема поставих някои основни тези и описах накратко Историята на производството в България.

Сега следва Производството в Европа

Историята на производството в същинската част на Европа естествено следва основните икономически и социално-политически логики, където увеличаването на населението, неминуемо изисква увеличаване на производството и обратното. Това е свързано с изхранването и обезпечаването на битовите потребности, необходимостта от повече работни места, по-стойностен начин на живот и разбира се стремеж към съвършенство, което в края на миналия век се е оценявало най-вече с наличие на пари и власт.
За разлика от България, в Европа (от Белград на запад) цивилизационното развитие е минало през феодален строй, в който различните класи на обществото ясно са съзнавали своето място и функции на земята. Докато ние сме се боричкали да си установим държава, да установим династия и да се борим с нашественици, по онези земи децентрализацията на властта е завладявала обществените нрави, а замъците са никнали по всеки баир, докато поданиците около тях с радост са си изкарвали правото си на живот с труд и пот за техния личен лорд, вместо за някой, която никога не са виждали.
Именно този труд на предишните поколения е възпитал в следващите още по-силно отношение към труда като стремеж за личностно развитие. Развитие, което ще накара някои общества да осъществят по-бързо "народна революция" от други и по-бързо да покажат своя потенциал за развитие.
И развитието естествено следва народопсихологията. Докато на Юг в стремежа да освободи душата си, обществото прави културна революция, на Север и на Запад революцията намира израз в стремеж към свобода за развитие на личната собственост и просперитет. 
Докато на Юг развиват творчеството си, на Север се развива науката, докато на Юг танцуват и се веселят, на Север правят заводи и развиват нови технологии. И до ден днешен така...



Всъщност Индустриалната революция в Европа тръгва от Запад на Изток и до голяма степен това отразява и настоящето цивилизационно развитие на обществата. Колкото по на запад - толкова по-развити са обществата. Странното е, че земята е кръгла и погледнато под различен ъгъл във времето и пространството този феномен може да направи различни Изток и Запад.

Историята на производството в западна Европа продължава (и започва да свършва) до малко след войните, когато благодарение на плана Маршал Европа преживява нов ренесанс, чрез повторно първоначално натрупване на капитали, което от своя страна води до ново преразпределение на пазарите и основните играчи в тях. 
Но тази повторна първоначална вълна на изграждане на икономика целяща на възстановяване на средствата за и осигуряване на стабилно работещо общество, бързо претърпява промени,  тъй-като "цивилизоваността" там изведнъж става толкова масова, че никой вече не иска да си цапа ръцете и обувките с работа на улицата, в завод или на полето. 

Това е свързано с новото  революционно откритие, че не е нужно да притежаваме и развиваме производство за да сме богати - трябват ни пари. И от тогава насам, вместо да се произвеждат блага, става модерно да се произвеждат пари. Буквално и преносно. Буквално, защото отпада златния стандарт и парите започват да се произвеждат на конвейер, а преносно защото се развиват финансовите пазари, където парите произвеждат пари.

Следвайки горните тенденции заводите се изместват на Изток, производството изчезва, а трудовата заетост на хората преминава към в търговията, услугите, финансовите пазари, инвестициите и други имагинерни неща.



Следва:

Дефицит на производството част 3.  Америка - новия свят в нова светлина
Дефицит на производството част 4  Китай - фабриката на света
Дефицит на производството част 5  А сега на къде?


Дефицит на производството - накъде след Индустриализацията

Живеем в интересни времена! (и сме проклети за това...)*


Изображение: http://kingworldnews.com/

Тази тема засяга настоящия дефицит на производството в България, в Европа и в останалия свят като цяло, породен от една определена крива на развитие на Индустриализацията, която неизбежно съпътства жизнения цикъл на капиталистическия строй в който живеем.
Преди време писах за Края на парите, където поставих някои основни тези защо този икономически строй, в който сме набедени да живеем не върви на добре, но сега продължавам с темата за това какво кара производството да се обезсмисля погледнато през политико-историко-географски ъгъл.

Ще започна с кратко описание на развитието на производството, пречупено през моя поглед, без претенции за историческа изчерпателност, разделено политико-георафски тъй-като различните частни на света, които познаваме имат специфичен начин на развитие, като в същото време са исторически свързани за целите на темата.

История на българското производство

В зората на индустриализацията България е все още под османско управление, но въпреки това предприемчивостта на бизнеса намира нужната свобода са развитие, въвеждайки новите технологии в манифактурно производство. След освобождението еманципацията на бизнеса намира още по-голяма свободата за развитие. Но либерализацията на пазарите след освобождението съгласно спогодбите от Берлинския договор, противопоставя традиционните занаяти с новите технологии за производство, които заплашват да заличат цели отрасли.  Манифактурното производство се окрупнява в модерни за времето си капиталистически структури, а селското стопанство, което за България е традиционен водещ сектор се модернизира с най-съвременните за времето технологии. Развива се и публично-частния банков сектор, който се разраства успоредно с бизнеса, подпомагайки го с финансиране. Разбира се, както често се случва в българската история, вътрешно-държавнически вражди подкладени също от външни интереси, размътват водата на бизнес развитието и несигурността на младата тогава демокрация, представлява най-рисковия фактор за инвеститори и предприемачи. Фактор, който по-късно допуска невежеството да надделее и да остави управлението на страната ни ръцете на хора с ливадно образование, опиянени от източни обещания и респектирани от шмайзери.

Когато решихме да строим социализъм, основан но държавното стопанство, цялата икономическа система претърпя колапс и практически бе преобърната с хастара навън - буквално. Тези които бяха на машините застанаха да управляват фабрики, а тези които дърпаха юздите на воловете започнаха да дърпат яздите на нацията.
В резултат на това думите индустрия и икономическо развитие станаха мръсна дума, защото бяха неразбираеми от новите лидери. На место това новата икономика трябваше да се преустрои в обслужване на своя донор - за което бяха изградени огромни (за страната ни) предприятия, вдигнати от пролетарски труженици, в които работеха хиляди работници, оставяйки думите безработица и пазар на труда извън речника на социалистическата икономика.

Това доведе тази армия от верни роби на строя (по стечение на обстоятелствата наши родители) до състояние, в което те си вършеха работата не за да правят кариера и личностно развитие, ами просто за да се намират на работа.

Самата икономика бе изградена за да обслужва необятния Съветски пазар, където количествата нямаха значение, а още по-малко качеството. Това доведе до митове за родното производство, според които то е най-качественото, недостижимо и до днес от други, а пословичното трудолюбие на българите минава всякакви граници (буквално и преносно).

С разпадането на "идеалната" система на търговски обмен със СССР и СИВ, родното производство се оказа в състояние, в което трябваше да развива дейност на пазарен принцип, при условия, в които за да се поддържа то трябваше да пълни капацитета си конкурирайки се с други подобни от цяла Европа. Разбира се поръчките не идваха за година напред и трябваше да бъдат търсени с нещо повече от шише ракия и примамливи обещания. Вече приватизираните предприятия трябваше да се преструктурират съобразно пазарната конюнктура и огромните застроени площи, които не можеха да се поддържат с минимално натоварен капацитет, бяха разпродадени или отдавани под наем.

(Тук умишлено пропускам някои подробности за това как бе осъществено първоначалното натрупване на капитал, защото бих искал темата да се върти повече около икономиката и да е по-малко политическа, но се надявам някой ден тази част от историята да бъде описана в учебниците по право и криминално дело)

Успоредно с това българската икономика бе изправена пред суровата действителност на пазара, където ако не си конкурентен, бърз, находчив и адаптивен, си обречен на провал.

Въпреки, че според сигурни източници в текстилния бранш например (сигурен съм че и в много други сфери), през 90-те години на 20ти век е било най-сладкото време за правене на бизнес, тъй като в страната са идвали клиенти от запад, които са купували всичко де що е останало по складовете на огромните предприятия, на цени каквито им се кажат. Предполагам, че бизнеса е бил сладък, тъй като новите собственици (често РМД-та) не са си мръднали и пръста за да произведат това, което са продавали, а пък посредниците, които са ги свързвали с "богатите западни бизнесмени" успешно са договаряли цени, които да удовлетворят и трите страни използвайки добре познати методи с шише ракия и още нещо, в малките часове на деня.

Всъщност суровата действителност на бизнеса от 90-те години е, че руския пазар го няма, а бизнеса в Европа е вече толкова е развит, че за да задоволи търсенето и да надделее конкуренцията се ориентира към внос от Китай. Или както аз го наричам "отдалечено производство". С настъпването на новия век, българската икономика вече се ориентира към такова отдалечено производство, виждайки трудности да се конкурира ценово с великия китайски народ и високите очаквания за ниски цени на развитите европейски пазари. Не че заплатите по онова време (а и до сега) са особено високи и натоварващи местната продукция, по скоро поради факта че производителността на труда тук е отрицателна. В смисъл, че за да се свърши дадена работа често са необходими повече от един човек, защото както казваше шефа ми "Единия знае да пише, а другия знае да чете". Но и двамата искат високи заплати.

Всъщност Индустриализацията не се изразява с изнасянето на производството в Китай. Тя е свързана с прегряването на пазарите, които изискват намаляване на цените и съкращаване на ресурсите вложени в производството и реално обезсмисляне на производството като предмет на човешката дейност.
Това е и същината на темата и която следва естественото развитие на капитализма. Индустриализация в производството, Индустриализация в изкуството, Индустриализация в публичния сектор (Реклами в поликлиниките; Паркирането в центъра), Индустриализация в медиите и т.н.




Следва:
Дефицит на производството част 2.  Европа - стара но златна
Дефицит на производството част 3.  Америка - новия свят в нова светлина
Дефицит на производството част 4.  Китай - фабриката на света
Дефицит на производството част 5.  А сега на къде?





* Из една древна китайска поговорка

12 март 2012

Инвестиции.ли

 Илюстрация: www.livenews.bg

Икономистите в България продължават да разчитат на чужди инвестиции за оживяване на икономиката, за кърпене на платежния баланс, за намаляване на безработицата. А всъщност чуждите инвеститори използват наличните в страната ресурси в тяхна полза, като влагат свои пари в това.
Това е естествен процес. Те имат пари и ги инвестират срещу доходност.

А защо да не стимулираме Български компании да използват тези ресурси и така интересите да остават в страната?

Ние постоянно се оплакваме, че нямаме пари, а правим безумни разходи за елементарни неща... Даваме повече пари за хляб, отколкото за месо. Плащаме на пет човека в офиса, вместо да инвестираме малко пари и повече усилия в софтуер. Поддържаме армия от държавна администрация, вместо да използваме развитата си над-средното европейско ниво интернет мрежа…

В тази статия в Инвестор.бг се представят данни за това, колко губим от чуждите инвестиции в България. Всяка компания, която инвестира в даден бизнес собствен ресурс, извлича ползите от него докато ги има и после продава бизнеса си и така си възвръща първоначалните инвестиции. В резултат тук остават само ниските заплати и осигуровките на хората, малко транспортни разходи на местни фирми и евентуално строително-ремонтни дейности. Дори ДДС не остава, защото всичко което се произвежда тук се изнася…

Защо  не можем сами да инвестираме и да печелим от собствените си ресурси?
  • Защото имаме ограничени финансови средства
  • Защото нямаме собствени стойностни продукти, които да реализираме
  • Защото нямаме пазари за реализиране на идеите си 

Горните три неща са основните приоритети, в които трябва да се насочат усилията на правителството за да стимулират собствените инвестиции. А именно:
  • Освобождаване на средства за вътрешно финансиране (защо ни е нисък външен дълг, като нямаме пари в хазната, а има толкова дупки за пълнене). Усвояване на еврофондове (защо ни е да плащаме членски внос, като не успяваме да ползваме облагите от членството си, а дори сами си поставяме бюрократски препятствия)
  • Стимулиране на иновациите, инвестиции в университетски програми за развойна дейност, стимулиране на технологичното усъвършенстване на производството.
  • Политика по стимулиране на потреблението и износа на български продукти, съпричастност на държавата към интересите на местните фирми (все пак те са виновни в бюджета да се трупат пари).

А да, не трябва да забравяме, че водещи "български" фирми са регистрирани извън България, някъде по островите и също не плащат данъци тук. 

04 юни 2011

Има ли средна класа в България (коментар на анкета в в.Дневник)


Смятам, че към 2011 година в Българи започва да се оформя средна класа хора.
Критериите, които за мен подкрепят тезата са, че все повече хора вече не се задоволяват само с това да са нахранени и облечени, да са на топло и сигурно и да не се страхуват че утре някой ще ги прати наистина някъде "на топло".

За мен средната класа са хората, които търсят бъдещето за себе си и децата си изразено не в пари, коли и тези три работи, ами в образование, издигане в обществото и лично извисяване.
В България нивото на образование е много ниско, дори и частното и все повече хора негодуват от това. Което показва, че все пак ги е грижа!
До скоро в политиката се влизаше само за да се налапат, колкото могат защото това ни че завещано от комунизма, а сега вече (след като са се налапали), политиците биха се радвали да срещнат одобрението на хората и медиите, а се надявам и някой ден да видим политици, които работят така че да се чувстват горди от свършеното...

Така, че аз вярвам че през 2011 г. в БГ вече има средна класа. Дано скоро се развие и висша класа хора, надарени със способности да водят останалите към светли бъднини.




Резултатите от анкетата тук