За труда и други несполуки

От всякъде четем и слушаме, че производителността на българските работници и служители е най-ниска в Европа (а и в световен мащаб сме доста назад). И как няма да е така, когато отношението на повечето българи към работата е, като към някакво бреме. 

• "Сутрин трябва да ставам рано.... 
• някой ме кара да работя... после все не е доволен... 
• натоварват ме с нови задължения... 
• а, пък Иван от еди-кой си отдел все се скатава! 
• Аз ли съм най големия балък да ИМ работя? 
• Абе, ще работя колкото ми плащат!" 

 Да, ама дали работата се работи само, защото се заплаща? И дали това е единствената полза за човека? 

За служителя в България, резултата от труда се измерва преди всичко от времето, което той отделил за него. Т.е. щом е отделил време, значи е работил! Ако нещо не го разбира отначало и му отнеме повече време да го свърши, значи е работил извънредно! Ако някой се наеме да прави нещо (например секретарка да вдига телефона) и после го натоварят да пише писма, та с неохота ще приеме, защото и на телефона си е добре. А ако утре трябва да разпределя входящата поща и от време на време пише на чужд език, това е направо издевателство за нея. Ако днес наемеш някой хамалин да хамали, а утре го накараш да брои и смята, ще го свърши с неохота, защото определено не му е работа. 

• Защо труда ни плаши? 
• Защо ни пречи в тоз живот? 
• Защо секретарката не иска да научи нещо ново, да го усвои и да е по-полезна? 
• Защо хамалина не почне да смята и утре да не е само хамалин? 
• А защо вместо да търсим в себе си най-добрите си предимства, ги спестяваме за този свят? 
• А вместо това се скатаваме от работа, която ни е непозната. 
• Та ако не опиташ нещо ново, как ще разбереш кое е най добре за теб? 

Замислям се на тези въпроси, защото не мога да приема, че сме чак толкова зле. Нормално е да има по-ограничени хора, в смисъл такива, които не гледат в страни от вечерята си, но би трябвало да има повече такива, които искат да се развиват и утре да са повече от днес (не само да заемат повече място на този свят). А то, какво се получава: простото е по-лесно. т.е. постига се по-бързо и най важното не трябва много да мислиш. "-Най-мразим да мислим" 

В днешно време имаме компютри, програми, книги, имаме знанията на всички поколения преди нас, можем да избираме от толкова много начини за справяне с нещата по-добре и повечето от нас се въздържат да се усъвършенстват. 

Защо ли? Споделете и Вашите мисли по-този въпрос.