22 януари 2009

За труда и други несполуки

От всякъде четем и слушаме, че производителността на българските работници и служители е най-ниска в Европа (а и в световен мащаб сме доста назад).

И как няма да е така, когато отношението на повечето българи към работата е като към някакво бреме.
"Сутрин трябва да ставам рано....
някой ме кара да работя...
после все не е доволен...
натоварват ме с нови задължения...
а, пък Иван от еди-кой си отдел все се скътава!
Аз ли съм най големия балък да ИМ работя?
Абе, ще работя колкото ми плащат!"

Да ама дали работата се работи само защото се заплаща? И дали това е единствената полза за човека?

За служителя в България резултата от труда се измерва преди всичко от времето, което той отделил за него. Т.е. щом е отделил време, значи е работил! Ако нещо не го разбира отначало и му отнеме повече време да го свърши, значи е работил извънредно!
Ако някой се наеме да прави нещо (например секретарка да вдига телефона) и после го натоварят да пише писма, та с неохота ще приеме, защото и на телефона си е добре.
А ако утре трябва да разпределя входящата поща и от време на време пише на чужд език, това е направо издевателство за нея.

Ако днес наемеш някой хамалин да хамали, а утре го накараш да брои и смята, ще го свърши с неохота, защото определено не му е работа.

Защо труда ни плаши?
Защо ни пречи в тоз живот?
Защо секретарката не иска да научи нещо ново, да го усвои и да е по-полезна?
Защо хамалина не почне да смята и утре да не е само хамалин?
А защо вместо да търсим в себе си най-добрите си предимства, ги спестяваме за този свят? А вместо това се скътаваме от работа, която ни е непозната. Та ако не опиташ нещо ново, как ще разбереш кое е най добре за теб?


Замислям се на тези въпроси, защото не мога да приема че сме чак толкова зле. Нормално е да има по-ограничени хора, в смисъл такива които не гледат в страни
от вечерята си, но би трябвало да има повече такива които искат да се развиват и утре да са повече от днес (не само да заемат повече място на този свят).
А то какво се получава: простото е по-лесно. т.е. постига се по-бързо и най важното не трябва много да мислиш. "-Най-мразим да мислим"

В днешно време имаме компютри, програми, книги, имаме знанията на всички поколения преди нас, можем да избираме от толкова много начини за справяне с нещата по-добре и повечето от нас се въздържат да се усъвършенстват. Защо ли?

Споделете и Вашите мисли по-този въпрос.

Няма коментари :

Публикуване на коментар