Показват се публикациите с етикет Цивилизацията. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Цивилизацията. Показване на всички публикации

25 февруари 2024

Цивил - цивил


Човекът е особено същество! 

Колаж: Sunny & Stef

В началото е живял в пещери. Естествено укритие, което той е намерил преди да съзнае, че може да си строи дом. Хранил се е с лов, докато не осъзнае, че може да си отглежда животни и растения за храна. После е започнал с размяната на блага, измислил е дори парите, за да му е по-лесно. Междувременно, от семейно огнище в пещерата е изградил градове, общество, държавност, писменост, култура, образование, религия, политика…

И колкото по напредва в развитието си, той се отдалечава от корена си.

Това наричаме ЦИВИЛИЗАЦИЯ.

Само допреди сто години, мнозинството хора са живели в къщи с дворове, стада, ниви. Все още са си отглеждали храната сами. Но цивилизоваността и ценностите на обществото ни, са тласкали родителите да изучат децата си, да ги пратят в градовете да работят в заводи и офиси, за да не живеят в калта и да не чистят тора в обора всеки ден, преди обедното хранене.

До скоро, имаше родители, за които изпращането на децата в града е тъжно събитие, което ги откъсва от корените им. Сърцето им се късаше, но разумът надделяваше. Защото в града калта е заместена от павета, забавленията са на екран или на сцена, децата работят на машини и компютри или творят. И децата се развиват там. Вече няколко поколения, хората възприемат селото предимно като туристически обект.

Но в последно време се наблюдава интересен феномен. Колкото по-развити се считат хората в развития свят, града им отеснява и част от тях започват да търсят простора и благата на провинциалния живот. Със замогването си, мнозина излизат от апартаментите и търсят широтата на къщи с дворове на околоградските селца, превърнали се в крайградия или „елитни квартали“. Тук, освен по-големи и повече стаи, хората се радват да дворния простор, където да канят приятели на барбекю, например.

С образоването си пък и с широкият достъп до информация, хората разбират, че индустриалното производство на храни, което някога техните прародители са смятали за потенциално облекчение на труда, не е съвсем вярно и сега децата смятат дори за некачествено и вредно за здравето. Все повече съвременници се обръщат към природата и към селото, в търсене на истинска храна. Някои отглеждат зеленчуци на балкона, други отделят дълги уикенди за да си копаят градинката на вилата, но мнозинството търсят готови решения с марка БИО или домашно произведено. И разбира се, бизнеса се адаптира за да задоволи това търсене.

Колкото и да са образовани хората обаче, те са вече градски чада, израснали с реклами по телевизиите, брошурите от хипермаркетите и рекламните банери из любимите им сайтове за новини и информация. И повечето от тях вярват на всичко представено цветно и обещаващо, което е там да задоволи техните потребности от натурална, питателна и здравословна храна. А индустриите се адаптират към търсенето. И именно те са тези, които плащат за рекламите. Днес предлагат модерно, високо-технологично производство, утре лесно преминават на домашно такова, с „стари„ технологии и дори ретро опаковки.

А ние, градските чада, купуваме - нали за това работим.



П.П.
Горните мисли бяха вдъхновени от една опаковка кисело мляко, чиято марка бе невидима, но с големи букви пишеше ДОМАШНО. Опаковка, захвърлена на павираната улица, недалеч от центъра на града.

В тази опаковка видях целия цивилизационен цикъл на човечеството, от домашното огнище в пещерата, до барбекюто в двора. И обратно.

Нямам търпение да повторим цикъла.







13 ноември 2023

Първични впечатления от Истанбул

Турция е удивителна страна! Но не може да прекрачи прага на Европа. Не че е твърде висок, ами те са твърде далеч и обърнати с гръб. 

С цялата си икономическа мощ и възможности, те продължават да си тикат товарните колички по улиците, така както са го правили техните прадеди.
По тези улици, по които дедите им са изхвърляли къщната помия, за да се изтече по улеите и каналите и да нахрани уличните котки и кучета, сега наследниците си хвърлят фасовете и всякакви отпадъци, без да осъзнават, че те ги връщат обратно зад Босфорната завеса.

 
Не знам как е било преди османците, но предполагам, че хората са си същите, просто религията им е сменена с такава, която изисква на всеки да му се натяква да се моли, с протяжни напеви от минаретата, по няколко пъти на ден. А и как иначе! Как иначе може да се наложи една култура на толковa разни народи из широката империя? 
И все пак, добре е, че на част от тази култура е оставено едно кътче от Европа, за да ѝ се даде посока, в която все пак да преливат хора, които да обогатяват културата, науката и кръвта на западния континент. 
 
 
За нас българите, които сме на границата ѝ и които сме търпяли 500 години чуждото управничество, все пак сме устояли своите - европейски ценности и сме присвоили съвсем малка част от тази чужда за нас култура, изчерпваща се с някои ястия, езикови форми, имена и тук-таме облекло. Разбира се и ислямската религия е намерила устойчива среда тук, но вярвам, че не само турската култура, но дори религията по нашите земи са побългарени за да се развиват устойчиво толкова години след разпада на османската империя. Но като цяло сме запазили европейския си дух и природа.  И нека така си остане!
 
Всъщност, именно смесването на различниге култури обогатява едно общество, а и развива цивилизацията ни, като цяло.


П.П.
Моля приятелите и четящите ме с турско самосъзнание не се засягат и да ме извинят ако публикацията ми, по някакъв начин засяга техните чувства, но фактът, че те са от тази страна на завесата, ги поставя извън обхвата на този текст, за което ги поздравявам.

24 февруари 2020

Дефицит на производството част 4: Китай - фабриката на света


Изображение: http://www.featurepics.com/

 
Това е четвъртата част от темата за Дефицита на производство, който наблюдаваме в началото на постиндустриалната ера.
В предишните части на темата разгледах жизнените цикли на производството в България, в Европа и в САЩ, където ясно се откроява основния мотив за загубата на интерес от развитие на производство, а именно износа му към Китай. Как обаче стоят нещата там?
Статията е започната през 2012г. и завършена след дълга пауза, чак през 2020, вдъхновена от кризата в световното производство във връзка с епидемията от Коронавирус.


Производството в Китай

Китай е най-комунистическата страна! По-комунистическа от Ленинска Русия и от най-марксистката идея дори. Никой не знае как е станала толкова комунистическа дори в аналите на ЦРУ, цитират историята едва след 70те години на 20-век. Какво е имало преди това вероятно може да се прочете някъде само с йероглифи...
От откъслечни източници можем да разберем, че донякъде комунистическата уродливост там прилича на онази, която нашите бащи са търпели (други са се гордели) тук на Балканите. Също както тук, една от първите задачи на комунистическите идеолози е да пратят интелигентите да копат и да чукат камъни (и да не знаят много, много), а най-простите слоеве на обществото да ръководят масите към светли бъднини. Така наречената Културна революция обезкръвява всеки опит за мисъл на обикновения гражданин, пък дори и селянин. В резултат на 10 години поголовно преследване и изкореняване на човешкия потенциал за развитие, Маовия Китай заприличва на добре стегната буца сирене с милиарди гладни мишки в нея.

След смъртта на великия Мао, партията поема в друга посока, също както някога Горбачёв реши, че така не може повече. Размразяването на икономическия живот е единствения път за спасение на Китай, който идва малко преди гладните селяни да хванат сопите.
Проблемът на новата линия е, че поради затворения начин на управление, в страната няма никакво производство, нито образовани кадри, нито технологии, нито разработени природни богатства. Единственото, с което Китай разполага е милиарди работници знаещи да копаят ориз на ръка. Именно това е един от най-богатия им ресурс, защото в тази страна, феодализмът продължава вече хиляди години и всеки, пръкнал се там си знае мястото и не търси чужд хълм на който да се покатери. Това е въпрос на култура, религия и ясно съзнаване на факта, че да живееш сред милиард събратя не може да бъдеш нещо повече от всички останали.

Първото отваряне на китайската икономика е именно в посока образование на хората за управление и внос на чужди инвестиции и технологии за производство. Предимно американски. Така за по-малко от 10 години американците наливат милиарди долари в Китай, като основната им цел е да си върнат инвестициите с евтини стоки, които да раздвижат стагниращия американски пазар от 80-те години. Както описах в предишната част на статията, американците пък и Западна Европа през последните 20 години генерират огромни печалби от внос на стоки произведени в Китай и продадени на местните пазари. Може да се "похвалим", че и България вече успешно осъществява такова "отдалечено производство" и започва да генерира приходи от маржа в цените. Всичко това направи китайската икономика най-бързо развиващата се през последните векове, регистрирала цяло десетилетие двуцифрен ръст, като в резултат на това, милиардната страна привлече огромни капитали в страната и откупи всички чужди инвестиции и технологии за производство.
Успоредно с това развитите, жадните за китайски стоки световни пазари са най-обещаващото за развитието на китайската икономика. Напоследък (към 2012г.) ставаме свидетели, че все повече китайски търговски марки завладяват пазарите. Електроника, автомобили, трактори, машини - до скоро познати ни европейски, японски и американски марки, са изместени от по-евтините и неотстъпващи по качество китайски еквиваленти.




Към 2020г., вече сме свидетели на отлив на чужди инвестиции от китайския пазар, поради две основни причини:
- Китайските работници вече не се задоволяват с купичка ориз
- За китайските предприятия и власти, вътрешния пазар представлява много по-голям интерес, от износа. Защото за бизнесът, парите нямат знаме, а за властите, е важно населението да е щастливо.

По тези причини, за европейските и американските бизнеси, целевия марж на печалба порасна отвъд нормите, осигурявани до скоро от китайското производство. Сега, те вече произвеждат марките си в Пакистан (защото са изостанала страна и няма мита) и в Индия, защото и там феодализмът е в разцвета си, а хората не са проблем*. Да се готвят Нигерия (най-бързо растящото население) и други африкански генератори на бедност. В същото време, търсенето на местния пазар е много по-интересно за китайският бизнес, а за фирмите е много по-интересно за продават собствен продукт (марка), отколкото да работят за успеха на чужди марки.

От икономическа гледна точка, на макрониво, за китайската икономика фокусирането върху местното потребление на местното производство не е добре в дългосрочен план, но в комбинация с политическите интереси на властите за възнасяне на китайската държава във висша световна сила това върши работа.

Особено интересно е да наблюдаваме световната икономика в условията на пазарна криза в китайската държава, породена от някакво бедствие, като епидемията от Коронавируса през Февруари 2020г. При наличие на такъв феномен, се появява дупка в даден пазарен сегмент, който основно се е произвеждал в Китай, целият световен бизнес започва да търси и продава продукти, които се връщат при първоизточника, за покриване на нуждите му. На невероятно високи цени...
В същото време, при разрастване на проблема на световно ниво, се разкрива дупката на световния пазар, която отваря въпроса за необходимостта от местно производство във всяка държава - сфера, която отдавна е отхвърлен от приоритетите на икономиката и дори не се изучава в училище.

Когато, преди 10-ина години собственикът на фирмата, за която работя, затвори своето производство, той каза: "Един ден ще ни липсва и ще плачем, че нямаме собствено производство". От тогава, всеки ден се затварят производства от нашия бранш и моята работа в организацията им става все по-ненужна, за сметка на десетките търговци, които се търсят за продажба на продукти, които вече произвеждаме в Китай. Е, дойде време и имаме свеж пример, който да преосмислим и да погледнем назад и напред в развитието си, и да се замислим за смисъла на своят живот и способностите си да сътворяваме от нищо - нещо. А не само да трупаме пари, които да ни отвеждат на топли места, от време на време.

04 февруари 2020

Geld über alles*

 Когато парите са по-скъпи от живота, щастието е да си далеч от тях.

Снимки: palltex.bg   Колаж:©  Stefan Vassilev

Живеем в свят, в който парите са всичко. Или по-скоро най-важното нещо на света. Каквото и да нямаш, го намираш с пари. Е, някои казват, че неща като любовта, здравето, приятелството не се купуват с пари, но... това  е силно субективно мнение и клони към идеал.

Особено остро, това се усеща във времена на кризи, когато човешката цивилизация или някаква част от нея е застрашена от природно бедствие, зараза или война. Когато, от една страна хората са съпричастни към страданието на другите, а бизнесът е в обратната посока - радващ се на възможностите за голяма печалба. А бизнесът, в развития свят е само търговия. Да търговия! Защото производството е низвергнато, като мръсно дело, с много труд и недостатъчна печалба, за което съм писал и преди.

Бизнесът всъщност, това са също хора. Собственици, инвеститори, акционери, банки очакващи печалба и служители, очакващи текущи доходи от дейността, в която са ангажирани. Отново хора! Може би същите, които са съпричастни със страданието на другите, но в този случай се радват на възможностите да обогатят бюджета си, дори за сметка на страдащите.

Тези дни изживяваме една такава криза - в една част на света, върлува смъртоносен вирус, а в целият останал свят, хората търсят възможности да реализират печалби от това.

Давам пример с предпазните маски, необходими за предотвратяване на разпространението на зарази. Принципно, това са медицински маски, които имат за цел да спрат директното разпространение на вируси и бактерии по въздушно-капков път (маска 1 от възходящата графика в началото). В сферата на бизнеса обаче, продукта "МАСКА" е просто продукт, част от предмета на фактурата, който носи печалба. В момент на криза, търсенето на пазара обявява продукт "МАСКА" и всички продукти, включващи тази дума в името си в автоматичните информационни системи на фирмите, започват да светят на червено и заливат мейлинг листите си с предложения. Веднага пазарът започва да купува всякакъв тип маски - за защита от фини прахови частици, за газова защита, с един филтър, с два филтъра, системи за филтриране на въздуха с автономен източник на кислород, облекло за херметична изолация от външният свят на стойност 600 евро...

Сякаш в един миг пазарът лудва, и всички започват да правят пари.

Продукти, които до вчера са стрували стотинки, днес се продават за левчета, а прекупилият ги  продава утре за евро и паундове със същата цифрова стойност. И тъй-като производството има ограничени възможности, мощта на търговията вади на масата продукти, които нямат нищо общо с търсенето или пък са отдавна "прегорели" по складовете от всевъзможни места.

Ловците на бързи пари, често започват да купуват и продават предлаганото, без дори да са го виждали, нито пък разбират в какъв бизнес оперират, камо ли да си представят каква роля играят, в системата на доставките. Всичко това е просто печалба.
Е, накрая някой изгаря, защото, когато кампанията свърши, онзи натокал се за сделката на живота си, остава с продукти, купени на абсурдни цени, без клиент и възможност да продаде боклуците в сметката си. Но, какво от това. Той дори няма да си направи труда да достави стоката от където я е купил - нали предишните сделки са платили всичко, за какво да вади пари за транспорт.
Тъжното е, че онези - нуждаещите се, ще платят висока цена за нещо елементарно. А някои, дори няма да доживеят да получат купеното. Докато някой ден, онези - нуждаещите се, ще сме самите ние.

Това е животът. Ако не ви харесва - изберете планината.

Снимка: ©  Stefan Vassilev



*Парите над всичко

29 септември 2019

Демокрацията - утопията на потиснатите



#ДАНСwithme ден 9-ти

Този текст започнах да пиша от  
9-ия ден на протестите #ДАНСwithme
В процеса на развитие, статията постоянно се променяше, тъй-като и 
събитията през последната година-две
 бяха твърде динамични. 
--------

България е страна, в която хората вече 25 години живеят с идеала, че демокрацията ще огрее и тяхната улица. Е, разбира се не всички. Една част от "народа" през годините пазеше, а и още пази топли спомени от социализма, когато всичко беше подредено, нищо че по онова време това, което имахме в хладилника и в регистрите на нотариата бяха единствените неща, които ни помагаха да преживяваме.

Останалата част от българите, през последния четвърт век, правеше всичко възможно да загърби този спомен и последствията от него, давайки своя вот наляво и надясно в търсене на новия Месия. Или си го пазеше за себе си...

Сигурен съм обаче, че и първите и вторите търсят своето място под слънцето, не просто под формата на парламентарно представителство, ами искат да бъдат чути техните най-преки нужди. Е, докато за едни преките нужди се ограничават до ракията, пържолата и плазмата, други може да стигат и по-високо - до свободата на изразяване и справедливостта, а трети се нуждаят единствено от среда, в която да осъществят своят личен потенциал. А степента на развитие на нацията ни се предопределя от бройката и съотношението на горните нужди в различните им посоки. Или иначе казано, колкото по-скоро сме се освободили от диктатурата, толкова по важен за нас е "салама".
Нито едните обаче, нито другите имат шанс да постигнат нещо обществено стойностно при такава система на социален и политически гнет.

Причината е, че след като социалистическата система се провали, хората свикнали държавата да ги храни и да се грижи за тяхното минимално щастие не можаха да се пренастроят да оцеляват и да се развиват без държавна финансова подкрепа, а онези с по-свободен дух и решимост да постигнат нещо сами, се сблъскаха с изкривената капиталистическа система, чието първоначално натрупване на капитал бе с произход от отклонени държавни средства или от стандартни мафиотски източници. В резултат, повечето инициативни хора през последните 25 години напуснаха страната, а тези които останаха тук могат да бъдат определени като закрепостени селяни (не че са от село, ами че са закрепостени към мястото на пребиваване или към този който ги храни) или утопични идеалисти, които вярват че може да се оправим със собствени или общи усилия.

Закъснялата цивилизованост

Във времето, в което започнахме да градим демокрация, тя вече не е актуална форма на обществено добруване и развитие, защото в последните години на криза видяхме, че когато хората биват стимулирани да дадат всичко от себе си в името на личния си успех, те започват да ходят по главите на останалите хора за да го постигнат. А накрая се оказва, че всичко което са постигнали е за благото на някой, който стои над тях и който всъщност определя целия техен живот. Дали чрез работата, която им е дал или е позволил да дават на останалите под тях; кредитите, които е отпуснал; продуктите, които ги окуражава да купуват или влиянието, което оказва върху правителството им. Всичко се съсредоточава в неголям брой хора, които или са в центъра на новините или са скрити зад кулисите и за тях се носят предимно легенди за това как управляват света...

Във всеки случай индивидът, който се труди и създава блага, изгражда нацията си и обогатява наследството на цивилизацията си, когато се огледа вижда как демокрацията, която би трябвало да дава права и да възлага отговорности, се е развила до състояние в което тези дадености не се преразпределят правилно и пропорционално. Поне не по правилата на справедливостта - колкото работа свършил, толкова блага получил, защото благата се преразпределят не според стойността на вложения труд, талант, знания, умения или други общочовешки ценности, ами се разпределят според най-висшата ценност на съвремието ни - вложените пари.

Или ако кажем, че един дърводелец прави един стол за един ден, двама правят два за половин, трети човек с повече пари ще си поръча столовете в Китай и ще залее пазара със столове за няма три месеца. В същото време един човек рисува картина за седмица и влага душата си в нея, а друг идва, купува я с още пет като нея и ги захвърля някъде само за да си начеше егото и да се представи за меценат.
И именно това е изкривяването на социално-политическата система, в която живеем след робовладелческия и феодалния строй - че щастието ни и успехите ни не зависят от самите нас, ами от обществото в което се развиваме и се оценяват единствено и само с пари. А парите изкривяват реалността.

За демокрацията

Така както парите са представителното средство за обезпечаване на нашите потребности, така и при демокрацията властта е представителна - система на управление, където хората групирани по убеждения, избират кой да ги представлява и управлява. Смисълът е, че поради невъзможността да се представляват интересите на всекиго по отделно, системата се изгражда чрез групиране на интересите в принципи, върху които се формират политически партии. И до сега нямаше друг начин. При протестите през Февруари 2013-та, хората се обявиха против всички партии и партийността като цяло. Лека полека от без хомогенната маса отделни индивиди започнаха да се надигат глави, да дават пресконференции, да се групират по интереси и идеи. Всичко много започна да прилича на партийност...
И това е нормално, защото в тази система формирането и изразяването на общественото мнение е представителността, а щом има представителност, значи някой изземва думата на хората, които не могат да я изразят сами. Което води до зависимости. Вероятно онези, които надигаха глави през онзи Февруари не бяха достатъчно убедителни, защото бързо изчезнаха. Няма ги, защото нямаха принципи (или просто бяха пионки с мисия). А принципите се изграждат с векове…

За принципите

Поради естеството на човешката природа, политическите партии имат основно две направления - леви и десни. Левите раздават за да удовлетворят нуждите на хората, а десните ги карат да работят за да получат сами каквото заслужават.
При социалното управление, хората не са така припряни да постигнат лични икономически интереси и независимост от институциите, защото са по-облагодетелствани от държавните средства за управление и могат да насочат своите лични успехи в сферата на изкуството например. В същото време се толерира обществената грижа за бедните, което създава зависимост при тях.
При десните форми на управление хората биват стимулирани и принуждавани да се справят сами с битовите си проблеми чрез труд и собствени усилия. За целта са издигнати в култ стремежа към богатство и имане, основан на база сравнение с останалата част от обществото, в което живеем или с останалите общества. Стимулира се вродената алчност на хората и завистливост, която ги кара да искат повече, за да са по-важни индивиди в обществото.

Предполагам ляво и дясно идва от това, че с лявата ръка протягаме за да вземем, а с дясната ръка работим за да получим. Или иначе казано редим се на опашката за социални помощи или търсим начини да стартираме собствен бизнес.

Снимков материал: http://www.americanprogress.org/
                                  http://uptostart.com/

Но и двете системи на управление имат своите предимства и дори двата принципа на трябва да се редуват за да има баланс и устойчиво развитие на обществото.

Българската действителност

Разбира се за България тези принципи не важат, поради изкривяването на политическото съзнание на хората по време на комунизма. Сега „левите” са наследници на комунистическите величия и тяхното обкръжение, което дълги години си е градило комфорта на управляващите. Всички „леви” са обградени от обръчи от фирми, напластени около тях като лукови глави, така че добре да прикрият миризмата и лютивината на техните лични интереси. Те не искат реформи, защото така им е по-удобно. Те са по-консервативни и от най-консервативната дясна партия в Европа.

Десните пък произхождат от интелигенцията – онази малка част от Българското общество, която дори и потиснати от комунистическия режим, дори и с ниски финансови възможности са имали достатъчно възпитание да си образоват децата и да им дадат основните ценности на свободния човек – отношение към образованието и труда; уважение към хората; почитане на законите. Те отчаяно се борят за реформи в текущото състояние на обществото и управлението, защото сега нито една от техните основни ценности не функционира и това не позволява на обществото да се развива.

Същността на демокрацията е да искаш нещо и да имаш възможност да го постигнеш, да имаш условия да научиш повече, за да искаш по-стойностни неща, да имаш среда за реализиране на наученото и чрез тази свобода да допринесеш за обогатяването на обществото, в което живееш. И ключовата дума е ОБЩЕСТВО, защото човекът е социално животно и неговите успехи се оценяват от другите, сред които той живее. За това в системата на демокрация, Обществото е това, което задава хоризонтите за развитие на личността.

Но това е вече отживелица!

Защото демокрацията е стремеж на обществото да бъде чуто. Да излезе от оковите на някаква робска идеология, която потиска хората да правят каквото Партията или Фараона проповядват. И когато Партията или Фараона не са вече фактор в обществото, стремежа към демокрация губи смисъл. През 21ви век, Партията и Фараона са мутирали в една много по-потискаща сила - силата на парите.

За парите

Отвъд възможностите за задоволяване на минималните физиологични потребности, тази така потребна стока дава на индивида чувството на власт над останалите. Стремежът към "повече" превръща човека във вълк, което го отдалечава от обществото.

В епохата на социализма казвахме, че това е система, при която всички са равни но някои са по-равни от другите.
При демокрацията можем да кажем, че хората са свободни, но някои са по-свободни от другите.
И в случая свободата се отъждествява с финансова (не)зависимост.

За обществото

Посоката на развитие на обществените ценности, е силно манипулируема. Защото „Обществото”, това е съвкупност от хора обитаващи едно място и грижещи се един за друг в система от права и отговорности. Но ОБЩЕСТВОТО в днешно време е изкуствено поддържано чрез закони, без които то не може да съществува. Поради естеството на човешката природа в условията на силен риск за оцеляването на индивида, хората се групират за да преживеят. А когато няма силни сътресения във статуквото на "минимално задоволени маси" хората вече търсят индивидуалност за да изразят своята позиция и не се задоволяват от принципите на представителността ами искат обществото да ги чуе пряко. Всеки един от тях. Вероятно защото в развитите общества повече индивиди са възпитани и образовани и имат самочувствието сами да определят бъдещето си, за разлика от развиващите се, при които отделни индивиди диктуват теченията на мислите на останалите.


#ДАНСwithme ден 196-ти

Е, тези хора на снимката зад мен, след 200 дни протести, разбраха, че в една добре укрепена система не може да се постигне успех чрез пряка конфронтация между масите и реалните  представители на масите, за това протестът се обърна срещу имагинерни такива и очевидните малформации на системата, където ясно се вижда изкривеността на модела, а именно - хората представляващи хора, които не знаят какво искат, удовлетворяват първо личните си потребности и след това онези на... своите роднини.
А онези, които представляват са просто ресурс, инструмент за поддържане на тяхното статукво, чиито функции са продължаване на рода - на техния род.

В едни по-начални времена на демокрацията, такива увисваха по площадите, но сега почти всички нации са подписали декларации в ООН, които пазят някаква форма на цивилизованост по съвременните стандарти.

Следва продължение...