Истинската заплаха от Изкуствения интелект

Идеите, които идват в съзнанието ни, продиктувани от разума, опита и натрупаното познание са изкуствени, защото са проекция на чужд човешки разум. Затова ние наричаме ИЗКУСТВО онова, което е създадено от Човека.

Колкото повече човек чете, проучва, разширява познанията си и усъвършенства уменията си да създава нещо, той трупа база, за да може един ден да остави и той нещо на онези след него, които да го четат. Или ако не, да създаде нещо ново, то поне да изпълни задачите, подадени му от живота.

Това е принциът на Изкуствения интелект (ИИ), който се е развивал откакто човечеството съществува. Събиране на информация и създаване на решения, пречупени през човешкия разум. Който, както може.

В днешно време, ИИ е получил собствено име и е изведен извън Човека, като е вкаран в електронното пространство, където цялото натрупано човешко познание е предоставено на алгоритми, които да мислят вместо нас и да генерират идеи, за които ние не е необходимо да се главоблъскаме. Отскоро, освен име, ИИ има и лице, а може да има и адрес, дом и всичко каквото ни хрумне, за да ни дава комфорт да му се доверим.

Хубаво е, полезно е, прави всеки човек експерт във всичко, без да трябва да мисли много.

Също както всички останали постижения на човечеството, ИИ е тук за да улесни живота на Човека и да му помогне да бъде по-ефективен в ежедневието си.

Но къде е заплахата за нас хората от това?

Заплахата е в това, че спираме да мислим. Разумът ни, онази функция на мозъка да генерира невронни връзки между натрупаното познание, ситуацията, в която се намираме и проблема, който имаме да решаваме, за да постигнем успех, в онова което правим, вече не е необходимо да бъде наличен в нашите глави. Всичко, което трябва да знаем е, къде да кликнем, за да потърсим решението на нашите проблеми.

Днес, мнозинството младежи, а и хора в целия възрастов спектър, са забили поглед в екраните на своите устройства, не да научат нещо, с което да бъдат полезни на семействата си, на фирмите си или на обществото си, а просто прекарват време за забавление, без да трябва да мислят. Да, и преди телевизията предоставяше същото време на ума да си почине от работата през деня, но ТВ шоутата, каращи ни да се смеем или да тръпнем от неизвестността на фабулата от сериала, все пак ни подсказваха някакви житейски ценности, посредством режисирани телевизионни практики. Дори и преди ТВ ерата, театрите и романите вкарваха в душите ни, не само познание за света и емоции, ами и будиха размисли в нас.

Днес, обаче, разтоварването на мозъка от работа, не е само във вечерните часове и уикендите, ами се залага като основно занимание на човека през цялото му съществуване.

Сякаш мисленето и разсъждаването на хората, представлява заплаха за системата, в която живеем. Съдържанието, което ангажира съзнанието, така е конструирано, че да ни държи втренчени в него, колкото се може по дълго, за да не (из)мислим нищо друго.

Тази заплаха е описана в множество фантастични текстове и зрелищно пресъздавана на екран, разбира се хиперболизирана, за да направи впечатление. Но досега все се представяше, че ИИ ще се пресели в компютрите и не само ще мисли вместо нас, ами ще започне да води собствен живот и ще започне да мисли срещу нас, тъй като Естествения интелект на човека (ЕИ) ще представлява заплаха за системата. Може би, тези послания на предходните поколения - все още мислещи хора, са били в правилната посока? Може би!

Но аз си мисля, че истинската заплаха от ИИ, не е в това, че ще еволюира в Електронен интелект ЕлИ) и че ще изземе водещата роля на човека на тази планета, ами че зад този ИИ, все пак стои някакъв човешки мозък, който взима решения и насочва алгоритмите му да работят така, че мнозинството което го използва да бъде под влиянието на този нов Деспот.

 

Все пак, аз тая някаква надежда, че човечеството ще прескочи тази дупка, в която е потънало, не просто да спаси вида си, ами така както е правило през хилядолетията, когато развитието му в дадена посока зацикли, то да се обърне и поеме в друга посока.

 

Величието или живота?

Изображение

Войните са най-големият стимулатор за развитието на технологиите. За съжаление ги има. Но и вследствие на тези сблъсъци на ценности, има огромен напредък в технологиите и бум на цивилизационното ни развитие.
Моралът ни, обаче, не позволява да оправдаваме войната и смъртта за целите на човешкото развитие и винаги човечеството ще предпочита живота, пред бързия напредък на цивилизацията ни.
Затова, то е създало ООН, за това се създаде и идеята за ЕС.

Но библията и другите висши писания ни сочат, че има Добро и Зло и противопоставянето между двете, е необходимо за душата ни да намери пътя.

От историята виждаме, че вината за войните не е положението на звездите или природните катаклизми, ами неразположението на духовното състояние на единици човешки индивиди, които в една или друга ситуация са излъгали обществото да им даде власт. Или, получили властта, са се самозабравили в желанията си да оставят следа след себе си. Тези индивиди са явното доказателство, че душата блуждае между Добро и Зло и неслучайно в свещените писания сме си посочили избора чрез героите, които ги представляват.

В романите и филмите, тези персонажи са чести герои в сюжетите, на базата на които, читателите заемат страна. В повечето филми и текстове, злият герой е най-често душевно объркан и повреден, така както са увредени и онези "пълководци" от историята, решили че са равни с Бога да държат в ръцете си живота и щастието на множество хора.

Това, което искам да кажа е, че не трябва да допускаме луди индивиди да ни управляват и да поставим законите над Човека, дори това да потиска нашата индивидуалност. Защото законите са човешки ценности, префинени през историята на развитието ни.

Цивил - цивил

Човекът е особено същество! 

Колаж: Sunny & Stef

В началото е живял в пещери. Естествено укритие, което той е намерил преди да съзнае, че може да си строи дом. Хранил се е с лов, докато не осъзнае, че може да си отглежда животни и растения за храна. После е започнал с размяната на блага, измислил е дори парите, за да му е по-лесно. Междувременно, от семейно огнище в пещерата е изградил градове, общество, държавност, писменост, култура, образование, религия, политика…

И колкото по напредва в развитието си, той се отдалечава от корена си.

Това наричаме ЦИВИЛИЗАЦИЯ.

Само допреди сто години, мнозинството хора са живели в къщи с дворове, стада, ниви. Все още са си отглеждали храната сами. Но цивилизоваността и ценностите на обществото ни, са тласкали родителите да изучат децата си, да ги пратят в градовете да работят в заводи и офиси, за да не живеят в калта и да не чистят тора в обора всеки ден, преди обедното хранене.

До скоро, имаше родители, за които изпращането на децата в града е тъжно събитие, което ги откъсва от корените им. Сърцето им се късаше, но разумът надделяваше. Защото в града калта е заместена от павета, забавленията са на екран или на сцена, децата работят на машини и компютри или творят. И децата се развиват там. Вече няколко поколения, хората възприемат селото предимно като туристически обект.

Но в последно време се наблюдава интересен феномен. Колкото по-развити се считат хората в развития свят, града им отеснява и част от тях започват да търсят простора и благата на провинциалния живот. Със замогването си, мнозина излизат от апартаментите и търсят широтата на къщи с дворове на околоградските селца, превърнали се в крайградия или „елитни квартали“. Тук, освен по-големи и повече стаи, хората се радват да дворния простор, където да канят приятели на барбекю, например.

С образоването си пък и с широкият достъп до информация, хората разбират, че индустриалното производство на храни, което някога техните прародители са смятали за потенциално облекчение на труда, не е съвсем вярно и сега децата смятат дори за некачествено и вредно за здравето. Все повече съвременници се обръщат към природата и към селото, в търсене на истинска храна. Някои отглеждат зеленчуци на балкона, други отделят дълги уикенди за да си копаят градинката на вилата, но мнозинството търсят готови решения с марка БИО или домашно произведено. И разбира се, бизнеса се адаптира за да задоволи това търсене.

Колкото и да са образовани хората обаче, те са вече градски чада, израснали с реклами по телевизиите, брошурите от хипермаркетите и рекламните банери из любимите им сайтове за новини и информация. И повечето от тях вярват на всичко представено цветно и обещаващо, което е там да задоволи техните потребности от натурална, питателна и здравословна храна. А индустриите се адаптират към търсенето. И именно те са тези, които плащат за рекламите. Днес предлагат модерно, високо-технологично производство, утре лесно преминават на домашно такова, с „стари„ технологии и дори ретро опаковки.

А ние, градските чада, купуваме - нали за това работим.



П.П.
Горните мисли бяха вдъхновени от една опаковка кисело мляко, чиято марка бе невидима, но с големи букви пишеше ДОМАШНО. Опаковка, захвърлена на павираната улица, недалеч от центъра на града.

В тази опаковка видях целия цивилизационен цикъл на човечеството, от домашното огнище в пещерата, до барбекюто в двора. И обратно.

Нямам търпение да повторим цикъла.

Първични впечатления от Истанбул

Турция е удивителна страна! Но не може да прекрачи прага на Европа. Не че е твърде висок, ами те са твърде далеч и обърнати с гръб. 

С цялата си икономическа мощ и възможности, те продължават да си тикат товарните колички по улиците, така както са го правили техните прадеди.

По тези улици, по които дедите им са изхвърляли къщната помия, за да се изтече по улеите и каналите и да нахрани уличните котки и кучета, сега наследниците си хвърлят фасовете и всякакви отпадъци, без да осъзнават, че те ги връщат обратно зад Босфорната завеса.

 

Не знам как е било преди османците, но предполагам, че хората са си същите, просто религията им е сменена с такава, която изисква на всеки да му се натяква да се моли, с протяжни напеви от минаретата, по няколко пъти на ден. А и как иначе! Как иначе може да се наложи една култура на толковa разни народи из широката империя? 

И все пак, добре е, че на част от тази култура е оставено едно кътче от Европа, за да ѝ се даде посока, в която все пак да преливат хора, които да обогатяват културата, науката и кръвта на западния континент. 

 

 

За нас българите, които сме на границата ѝ и които сме търпяли 500 години чуждото управничество, все пак сме устояли своите - европейски ценности и сме присвоили съвсем малка част от тази чужда за нас култура, изчерпваща се с някои ястия, езикови форми, имена и тук-таме облекло. Разбира се и ислямската религия е намерила устойчива среда тук, но вярвам, че не само турската култура, но дори религията по нашите земи са побългарени за да се развиват устойчиво толкова години след разпада на османската империя. Но като цяло сме запазили европейския си дух и природа.  И нека така си остане!

 

Всъщност, именно смесването на различниге култури обогатява едно общество, а и развива цивилизацията ни, като цяло.

П.П.

Моля приятелите и четящите ме с турско самосъзнание не се засягат и да ме извинят ако публикацията ми, по някакъв начин засяга техните чувства, но фактът, че те са от тази страна на завесата, ги поставя извън обхвата на този текст, за което ги поздравявам.

Дефицит на производството част 4: Китай - фабриката на света

Изображение: http://www.featurepics.com/

 

Това е четвъртата част от темата за Дефицита на производство, който наблюдаваме в началото на постиндустриалната ера.

В предишните части на темата разгледах жизнените цикли на производството в България, в Европа и в САЩ, където ясно се откроява основния мотив за загубата на интерес от развитие на производство, а именно износа му към Китай. Как обаче стоят нещата там?

Статията е започната през 2012г. и завършена след дълга пауза, чак през 2020, вдъхновена от кризата в световното производство във връзка с епидемията от Коронавирус.

Производството в Китай

Китай е най-комунистическата страна! По-комунистическа от Ленинска Русия и от най-марксистката идея дори. Никой не знае как е станала толкова комунистическа дори в аналите на ЦРУ, цитират историята едва след 70те години на 20-век. Какво е имало преди това вероятно може да се прочете някъде само с йероглифи...
От откъслечни източници можем да разберем, че донякъде комунистическата уродливост там прилича на онази, която нашите бащи са търпели (други са се гордели) тук на Балканите. Също както тук, една от първите задачи на комунистическите идеолози е да пратят интелигентите да копат и да чукат камъни (и да не знаят много, много), а най-простите слоеве на обществото да ръководят масите към светли бъднини. Така наречената Културна революция обезкръвява всеки опит за мисъл на обикновения гражданин, пък дори и селянин. В резултат на 10 години поголовно преследване и изкореняване на човешкия потенциал за развитие, Маовия Китай заприличва на добре стегната буца сирене с милиарди гладни мишки в нея.

След смъртта на великия Мао, партията поема в друга посока, също както някога Горбачёв реши, че така не може повече. Размразяването на икономическия живот е единствения път за спасение на Китай, който идва малко преди гладните селяни да хванат сопите.
Проблемът на новата линия е, че поради затворения начин на управление, в страната няма никакво производство, нито образовани кадри, нито технологии, нито разработени природни богатства. Единственото, с което Китай разполага е милиарди работници знаещи да копаят ориз на ръка. Именно това е един от най-богатия им ресурс, защото в тази страна, феодализмът продължава вече хиляди години и всеки, пръкнал се там си знае мястото и не търси чужд хълм на който да се покатери. Това е въпрос на култура, религия и ясно съзнаване на факта, че да живееш сред милиард събратя не може да бъдеш нещо повече от всички останали.

Първото отваряне на китайската икономика е именно в посока образование на хората за управление и внос на чужди инвестиции и технологии за производство. Предимно американски. Така за по-малко от 10 години американците наливат милиарди долари в Китай, като основната им цел е да си върнат инвестициите с евтини стоки, които да раздвижат стагниращия американски пазар от 80-те години. Както описах в предишната част на статията, американците пък и Западна Европа през последните 20 години генерират огромни печалби от внос на стоки произведени в Китай и продадени на местните пазари. Може да се "похвалим", че и България вече успешно осъществява такова "отдалечено производство" и започва да генерира приходи от маржа в цените. Всичко това направи китайската икономика най-бързо развиващата се през последните векове, регистрирала цяло десетилетие двуцифрен ръст, като в резултат на това, милиардната страна привлече огромни капитали в страната и откупи всички чужди инвестиции и технологии за производство.
Успоредно с това развитите, жадните за китайски стоки световни пазари са най-обещаващото за развитието на китайската икономика. Напоследък (към 2012г.) ставаме свидетели, че все повече китайски търговски марки завладяват пазарите. Електроника, автомобили, трактори, машини - до скоро познати ни европейски, японски и американски марки, са изместени от по-евтините и неотстъпващи по качество китайски еквиваленти.




Към 2020г., вече сме свидетели на отлив на чужди инвестиции от китайския пазар, поради две основни причини:
- Китайските работници вече не се задоволяват с купичка ориз
- За китайските предприятия и власти, вътрешния пазар представлява много по-голям интерес, от износа. Защото за бизнесът, парите нямат знаме, а за властите, е важно населението да е щастливо.

По тези причини, за европейските и американските бизнеси, целевия марж на печалба порасна отвъд нормите, осигурявани до скоро от китайското производство. Сега, те вече произвеждат марките си в Пакистан (защото са изостанала страна и няма мита) и в Индия, защото и там феодализмът е в разцвета си, а хората не са проблем*. Да се готвят Нигерия (най-бързо растящото население) и други африкански генератори на бедност. В същото време, търсенето на местния пазар е много по-интересно за китайският бизнес, а за фирмите е много по-интересно за продават собствен продукт (марка), отколкото да работят за успеха на чужди марки.

От икономическа гледна точка, на макрониво, за китайската икономика фокусирането върху местното потребление на местното производство не е добре в дългосрочен план, но в комбинация с политическите интереси на властите за възнасяне на китайската държава във висша световна сила това върши работа.

Особено интересно е да наблюдаваме световната икономика в условията на пазарна криза в китайската държава, породена от някакво бедствие, като епидемията от Коронавируса през Февруари 2020г. При наличие на такъв феномен, се появява дупка в даден пазарен сегмент, който основно се е произвеждал в Китай, целият световен бизнес започва да търси и продава продукти, които се връщат при първоизточника, за покриване на нуждите му. На невероятно високи цени...
В същото време, при разрастване на проблема на световно ниво, се разкрива дупката на световния пазар, която отваря въпроса за необходимостта от местно производство във всяка държава - сфера, която отдавна е отхвърлен от приоритетите на икономиката и дори не се изучава в училище.

Когато, преди 10-ина години собственикът на фирмата, за която работя, затвори своето производство, той каза: "Един ден ще ни липсва и ще плачем, че нямаме собствено производство". От тогава, всеки ден се затварят производства от нашия бранш и моята работа в организацията им става все по-ненужна, за сметка на десетките търговци, които се търсят за продажба на продукти, които вече произвеждаме в Китай. Е, дойде време и имаме свеж пример, който да преосмислим и да погледнем назад и напред в развитието си, и да се замислим за смисъла на своят живот и способностите си да сътворяваме от нищо - нещо. А не само да трупаме пари, които да ни отвеждат на топли места, от време на време.

Geld über alles*

 Когато парите са по-скъпи от живота, щастието е да си далеч от тях.

Снимки: palltex.bg   Колаж:©  Stefan Vassilev

Живеем в свят, в който парите са всичко. Или по-скоро най-важното нещо на света. Каквото и да нямаш, го намираш с пари. Е, някои казват, че неща като любовта, здравето, приятелството не се купуват с пари, но... това  е силно субективно мнение и клони към идеал.

Особено остро, това се усеща във времена на кризи, когато човешката цивилизация или някаква част от нея е застрашена от природно бедствие, зараза или война. Когато, от една страна хората са съпричастни към страданието на другите, а бизнесът е в обратната посока - радващ се на възможностите за голяма печалба. А бизнесът, в развития свят е само търговия. Да търговия! Защото производството е низвергнато, като мръсно дело, с много труд и недостатъчна печалба, за което съм писал и преди.

Бизнесът всъщност, това са също хора. Собственици, инвеститори, акционери, банки очакващи печалба и служители, очакващи текущи доходи от дейността, в която са ангажирани. Отново хора! Може би същите, които са съпричастни със страданието на другите, но в този случай се радват на възможностите да обогатят бюджета си, дори за сметка на страдащите.

Тези дни изживяваме една такава криза - в една част на света, върлува смъртоносен вирус, а в целият останал свят, хората търсят възможности да реализират печалби от това.

Давам пример с предпазните маски, необходими за предотвратяване на разпространението на зарази. Принципно, това са медицински маски, които имат за цел да спрат директното разпространение на вируси и бактерии по въздушно-капков път (маска 1 от възходящата графика в началото). В сферата на бизнеса обаче, продуктът "МАСКА" е просто продукт, част от предмета на фактурата, който носи печалба. В момент на криза, търсенето на пазара обявява продукт "МАСКА" и всички продукти, включващи тази дума в името си, в автоматичните информационни системи на фирмите започват да светят на червено и заливат мейлинг листите си с предложения. Пазарът веднага започва да купува всякакъв тип маски - за защита от фини прахови частици, за газова защита, с един филтър, с два филтъра, системи за филтриране на въздуха с автономен източник на кислород, облекло за херметична изолация от външният свят на стойност 600 евро...

Сякаш в един миг пазарът лудва и всички започват да правят пари.

Продукти, които до вчера са стрували стотинки, днес се продават за левчета, а прекупилият ги  продава утре за евро и паундове със същата цифрова стойност. И тъй-като производството има ограничени възможности, мощта на търговията вади на масата продукти, които нямат нищо общо с търсенето или пък са отдавна "прегорели" по складовете от всевъзможни места.

Ловците на бързи пари, често започват да купуват и продават предлаганото, без дори да са го виждали, нито пък разбират в какъв бизнес оперират, камо ли да си представят каква роля играят, в системата на доставките. Всичко това е просто печалба.
Е, накрая някой изгаря, защото, когато кампанията свърши, онзи натОкал се за сделката на живота си, остава с продукти, купени на абсурдни цени, без клиент и без възможност да продаде боклуците в сметката си. Но, какво от това. Той дори няма да си направи труда да достави стоката откъдето я е купил - нали предишните сделки са платили всичко, за какво да вади пари за транспорт.
Тъжното е, че онези - нуждаещите се, ще платят висока цена за нещо елементарно. А някои, дори няма да доживеят да получат купеното. Докато някой ден, онези - нуждаещите се, ще сме самите ние.

Това е животът. Ако не ви харесва - изберете планината.

Снимка: ©  Stefan Vassilev

*Парите над всичко