28 февруари 2009

Personal universe (Вселената на всеки)


Снимка: http://samueljscott.wordpress.com/

"Нашата Галактика, в състава на която влиза Слънцето е добре изучена, знае се също така, че в достъпната за съвременните телескопи област на Вселената се наброяват милиарди подобни на нея звездни системи, които влизат в единна система от още по-голям мащаб — Метагалактиката, и следователно има основание да се предполага, че тази, както я наричат астрономите, “структурно мащабна стълба” продължава и по-нататък, изобщо няма край...."
"....И когато астрономите или физиците произнасят фрази като “произход на Вселената” или “границите на Вселената, то те обикновено имат предвид именно наблюдаемата Вселена, а не Вселената като цяло."


Из един учебник по естествознание.

Ние познаваме Света и Вселената относително добре - кой-колкото го е опознал. А познаваме ли себе си?

За Света.
Ако приемем, че нашият свят е като капка в морето, (както е нашата Галактика - част от Вселената), и успяваме да видим няколко милиона други капки около нас, представяте ли си колко Зи-лиарди капки изобщо не виждаме?
Можем само да подозираме, че ги има и да предполагаме как погледнати от птичи поглед представляват някакъв залив като част от морето. И то ако имаме наистина голямо въображение..... И то само на повърхността на водата (защото птиците виждат повърхността)

Тук говоря за мащаби, пространства и измерения.

Представете си, че това което познаваме за света около нас, е да кажем малкото заливче, което е само малка част от морето. Познаваме го от вътре, посредством изучаване на околните ни капки вода и с малко фантазия и научни методи можем да предполагаме как изглежда отгоре, като едно цяло. Ако го гледаме от вътре го виждаме в едно измерение, а погледнато отгоре в друго.

Сега да опитаме да си представим, че освен познатите ни капки вода, отвъд морето има и много други неща. Например: плаж, дървета, реки, планини, небе, звезди.....
Тук вече говоря за различни пространства.

За да може да обхванем цялата информация и да си представим горните неща, трябва да боравим с познати параметри. За това е измислен МАЩАБА. Ако не можем да обхванем капките вода наоколо, ще имаме предвид няколко капки, които сме сигурни че познаваме и ще ги преекспонираме няколко пъти, така че да оформим картинка.
Освен капките вода, около нас сигурно са преминавали и някои песъчинки (носени от течението), които определено са различни по състав от капките вода. Можем да си представим че тези песъчинки са част от нещо, и с повече въображение можем да си представим, че има бряг, а някое гниещо листо или коренище ще ни подскаже за дърво. Мехурчетата въздух във водата ще оформят небето, а останалото..... зависи от нас самите.....

За хората

Както в примера със света по-горе, хората са също толкова различни. По външен вид, по знания, умения, по характер, по представа за света, по мечти....

В общ линии живота ни се развива така:
- Раждаме се (кой какъвто късмет имал - там),
- възпитават ни някак (пак така)
- опознаваме света - доколкото ни позволява възпитанието,
- срещаме други хора - и тях опознаваме, (пак късмета играе)
- намираме си работа и я вършим - доколкото ни позволява възпитанието
- усъвършенстваме се в работата си - ако имаме шанс, сменяме я - и пак,
- имаме си хоби или нещо да ни "отвява",
- създаваме деца - и тях възпитаваме (кой както може)
- търсим развитие в себе си - за да сме нещо повече от вчера. (някои произвеждат глупави писания като тези тук)
- умираме и оставяме след себе си каквото сме постигнали.

На ТОЗИ свят милиарди човешки животи са минали по горния път - някои кривнали на долу, други са стигнали много по-далече.
Всеки от нас познава малка част от обкръжението си, кой повече, кой по малко и може да предполага, какви други хора има по света в зависимост от познанията си за Света описани по-горе и по-по-горе.
С малко повече въображение всеки от нас може да си представи и повече от това което е написано или чуто...

За нас самите

Докато развиваме живота си и с опознаването на Света и хората около нас, ние се оформяме като личности, изграждаме се като характери, и си създаваме една вътрешна представа за нас самите - доколкото се познаваме.
С годините всеки от нас успоредно с това, че се изгражда като личност, се опознава вътрешно и се развива всестранно.
Научаваме вкуса на млякото, виждаме първо майка си, казваме първата си дума "ТАТИ", тръгваме по белия свят, правим разни интересни неща в които ни бива, търсим нови такива, ровим жадно в себе си за още.
Отварям една (във всеки един момент ние сме в пряка връзка с близките си и много от нещата които правим ги правим заедно с тях или за тях) тук затварям скобата и поглеждаме егоистично в себе си.

Всеки следващ ден откриваме все повече за себе си и за това какво можем и какво знаем. Всеки ден успяваме да проникнем все по дълбоко в душата си и да видим "нови хоризонти", които да покорим.
Ако следваме логиката на капките в морето, представяте ли си какви неща се крият в душата ни, които никога няма да открием за себе си?
Очевидно всеки отрива различни неща за себе си: някои хора се откриват като спортисти, други са бизнесмени, трети са музиканти или просто изкуствени
И колкото по-дълбоко в себе си ровим, навлизаме по-дълбоко в дебрите на нашия "залив", който е просто малка част от океана на възможностите ни.

Всеки човек има собствена Вселена, която покорява - вътре в себе си.

1 коментар :

  1. Искаш ли да разменим по един линк...аз вече сложих твой в моя Блог :) http://mitaka206.blogspot.com

    ОтговорИзтриване