Показват се публикациите с етикет Разни трудове. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Разни трудове. Показване на всички публикации

12 март 2010

В Китай има сериозен недостиг на хора

Днес получих най-сърцерараздирателното писмо.

В Китай - страна с милиарди жители, има недостиг на хора!?!?!

не мислех че ще прочета подобно нещо, но ето го.....

".....Dear Stefan,

I just want to update you the information of your orders. As you may also hear from the other Chinese suppliers, the labor shortage is extremely serious this year in the whole China. In (цензурирано), most of the factories are suffered from the lack of the stitching staff. After we re-open the factory, we keep on expecting that the situation will definitely become good in a short time as the past years. And therefore, we can finish your order on March. However, everybody in China seems underestimate the shortage at the beginning of this year. Until today, we only have one third of the minimum required stitching staff on position. Although our cutting and injection staff are enough to start all the lines, the shortage of stitching makes the total output less than one third of that under the normal situation.

Under our estimation by the last week's schedule, we should be able to have almost 80% of the stitching people by this week so that we can still make March orders on March because the traditional job fair was open last week. However, the fair this year is totally breaking our heart. Under the current situation, I have to let you know that all of our orders should be delayed for a Month including yours. Of course, if more worker can get back to factory in the next few weeks, we are able to shorten the delay, but how many days we can shorten depends on when and how many work can be back to our factory. I am very sorry to tell you about the delay, but if there is no workers, we really can do nothing to improve the shipment this time. I beg your understanding this time as we are not the only one who are suffering from the labor shorage.

And considering the delay now will cause the delay of all following orders in the next few month, I have noticed that our schedule might be full in May. So, as you mentioned you want us to keep a production space for you on May, I think you'd better give some information now so that I can still keep some space for you.

Best Regard,......"

Сега очаквам да да почнат да мрънкат, да намалят производството, да ни вдигнат цените....
Поне може да стане отново интересно да се произвежда в Европа. Ето положителните ефекти от кризата - хем местния пазар се прочиства от пренаселване - хем голямото развитие в Китай вдига акциите на тамошните производители и стоките им стават недостижими.

05 януари 2009

Нова година

 

Тази година празнувахме Нова година на вила в планината. Само аз и любимата ми. романтично новогодишно парти само за двама.
Дори и дъщеря ми я изоставих в София. (да ми прости че я изоставих така горката)
 
Този път обаче пътувахме до селото с автобус. Оставихме колата в София за да не се налага да си я прибираме напролет....
Селото се намира над Ботевград в дъното на пътя, който свършва в планината и разбира се името му е КРАЕВО (в края на пътя).
 
Тази година решихме да празнуваме приключенски и празника ни започне още с напускане на града. Така и стана. Работихме буквално до последния момент на 31-ви и след прибързаното оправяне на багажа, след като забравихме разбира се и някои важни неща включително нещо за пързаляне по склон), едва не изпуснахме автобуса. Неуспяхме обаче, и най-сетне потеглихме.
На отиване  беше много студено, но нямаше сняг и заледяване по пътя.
няколкото дни почивка ни помогнаха да погледнем света по съвсем различен начин. новата година за нас не настъпи на 31-ви Декември в полунощ, ами я празнувахме във всеки един момент в продължение на 5 дни. Имаше всичко: и слънчеви дни, и приказни снежни нощи, камина, греяно вино еееех искам още.....
По-подробно за пътуването на отиване и преживяванията там ще опиша в разкази и снимки допълнително.
-----
Сега по пътя на връщане ни е все още някак кухо в главата. Без никакви грижи и отговорности. Още само няколко тунела и малко задръстване и ще се приберем в гадната София и ще се върнем към ежедневните задължения. А от утре главите ни ще почнат да се пълнят с нови помии
Надявам се да намеря време докато е още свежо в главата.
 
Добре че имам снимки и видео
 
 
 
 
 

26 декември 2008

ПРЕДЛАГАНЕТО НА ТРУД НА БЪЛГАРСКИТЕ ПАЗАРИ НА ТРУДА

Обща характеристика на пазара на труд в България

Пазара на труда в България се развива с променливи темпове през последните години, както в количествени така и по качествени измерения. След годините на масова миграция на трудови ресурси към страните от Европейския съюз и САЩ, в последните години се наблюдава увеличение на работната сила в абсолютни стойности, а също така и като процент от общото население на страната - Коефициентът на икономическа активност има траен ръст.
Благодарение на подобрения инвестиционен климат на страната, стабилната финансова система и поради ниските разходи на труд в България , през последните 6-7 години се направиха много инвестиции в производствени мощности, които повлияха на пазара на труда в голяма степен. Това оказа влияние, за значително намаляване на безработицата, увеличаване на активността на хората за търсене на по-добра работа, цялостно раздвижване на трудовия пазар и увеличаване на заплатите, което привлече и много емигрирали работници да се върнат в страната. Освен това навлизането на чужди компании в страната спомогна до голяма степен за "изсветляване" на бизнеса, което влияе до голяма степен на официалните статистически данни.
По данни на Националния Статистически Институт през 2007 година в България има 3493 хил. икономически активни лица, от които безработни са едва 6,9 %. подробни данни по години са представени в таблица 1.



От данните в таблицата е видна трайна тенденция за увеличаване на икономически активното население.
По конкретно следва да обърнем внимание на следните фактори:
1. Общата численост на икономически активните лица се увеличава през годините. Това може да е вследствие на:
- Намаляване емиграционния поток – по малко хора търсят реализация навън, и завръщане на хора, които са работили в чужбина.
- По продължителна заетост на населението – повече хора в пенсионна възраст работят.
- По голяма прозрачност на бизнеса – намаляване на сивата икономика.
2. Заетите трайно се увеличават за сметка на безработните – това говори за уплътняване на потенциала на заетост от икономически активното население.
3. Лицата извън работната сила – пенсионери и възрастни хора над 74 години неизменно намаляват, което означава че все повече пенсионери работят. През 2006 година за пръв път икономически активното население надвишава броя на хората извън работната сила, а през 2007 вече и заетите са повече.
4. През 2007 година България има най-нисък процент безработица от 15 години насам и по този показател е сред първите 15 държави в ЕС.

В следната графика по нагледно може да се представят обобщените данни за развитието на безработицата и увеличаване на работната сила по години:




Източник: Анализ на Агенцията за икономически анализи и прогнози за работната сила

За съжаление въпреки увеличаващите се равнища на работната сила в България се запазва тенденцията за намаляване на естествения прираст на населението, който за 2007 г. е минус 5 % и в сравнение с всички други европейски страни е най-висок.

Структурата на работната сила по образование за 2007 година включва най-голям дял на хората със средно образование 59,3 % и лица със средно образование и придобита допълнителна квалификация - 40,9 %. Висшистите са 24,3 %, и са с 8 пункта повече от хората с основно и по-ниско образование.

Предлагане на труд
Според официалната статистика за безработицата можем от откроим следните данни:




Горните данни включват официално регистрираните безработни в бюрата по труда, и не обхващат реалното предлагане на труд в страната. Известен факт е че в бюрата по труда се регистрират предимно хора, търсещи социални помощи и много от тях, не са активно търсещи работа. Голяма част от търсещите работа са регистрирани в агенциите по подбор на кадри, като броят им трудно може да бъде обобщен, тъй-като данните на частните агенции не са достъпни, и освен това много хора се регистрират в няколко агенции едновременно.
С развитието на индустрията и навлизането на множество чуждестранни компании на българския пазар на труда, се увеличи и броя на агенциите за подбор на кадри, като на българския пазар на труда, навлязоха със собствени представителства и водещите световни агенции. В регистрите на агенциите голяма част от активно търсещите са хора които имат настояща работа, но търсят по-добра.
Може да се каже, че реалния пазар на труда не е чрез посредничеството на бюрата по труда, а при агенциите за подбор на кадри.

Търсене на труд

При търсенето на труд, ситуацията е същата. Официално в бюрата по труда постъпват заявки за търсене на кадри предимно на нискоквалифициран труд в сферата на преработващата промишленост, хотели и ресторанти (за сезонна работа и намаление спрямо предишната година с 63 %) и строителството (временни назначения) като този сегмент през последната година е намалял с 53 %. По данни на МТСП търсенето на труд чрез бюрата по труда е намаляло с около 12%.

При наличието на успореден пазар на труда, който е много по-активен от данните от бюрата по труда, за да се оцени реалния пазар на труда, следва да се анализират данните от текучеството в организациите. Такива данни може да се получат от Националната агенция по приходите, където ежемесечно организациите подават декларации за осигуряваните от тях лица.
През 2007 година може да се каже, че търсенето на квалифициран труд превъзхожда предлагането. В същото време намирането на нископлатени кадри среща трудности.

От гледна точна на регионалните пазари на труд, най развит е пазара в София област, където са съсредоточени официалните държавни институции, и в най-голяма степен е съсредоточена администрацията на фирмите и голяма част от промишленото производство. Това до голяма степен оказва влияние на общата структура на търсене на труд по райони.
На следната графика са представени броя предприятия по райони на България.

Фигура 2, Разпределение на предприятията от нефинансовия сектор на икономиката по големина



Източник:, НСИ,

Най-слабо развитата промишленост е в Северозападен район, където и безработицата е на висока (около 14 %). Въпреки някои преференциални условия за развитие на бизнес в този район се усвояват най-малко инвестиции и съответно се осигуряват най-малко работни места.
Този район можеше да бъде много по-развит, проекта “Дунав мост 2” беше осъществен.

Предлагане на труд от младите хора в България
Според изследване на агенция Медиана и Министерството на труда и социалната политика емиграционните настроения сред младите хора от 18 до 35 години намаляват през последните 5 години в полза на предпочитание за развитие и кариера в страната, както е видно на долната графика.




Този факт показва, че в България има много възможности за реализация, дори по-добри отколкото на Запад. През последните години в България има представителства на най-големите фирми в световен мащаб, които предлагат наистина престижна работа и възможности за реализация на младите хора.
С влизането на България в Европейския съюз, и с навлизането на българския трудов пазар на водещи световни работодатели се увеличават и изискванията за квалификация и образователен ценз на служителите. По тази причина все повече млади хора се стремят да получат по-добро образование, за да получат по-добри възможности за реализация.

Цена на труда

За съжаление навлизането на големи компании на българския пазар на труда е по простата причина, че труда в България е най-ниско платения в ЕС и предпочитанията на компаниите за инвестиции в страната ни са основно с цел икономия от разходи за труд. През последните години работните заплати в България растат с най-големи темпове в сравнение с другите европейски страни. Причината за това е, от една страна че базовите заплати започват от относително ниски нива и в същото време безработицата е ниска, а търсенето на квалифицирани кадри е голямо.
На следващата графика са представени данни от проучване на агенция Медиана за минималните и оптималните заплати, които са търсени от хората.





Можем да приемем, че данните отразяват реалните цени на труда, тъй като данните не са от официалните статистики за регистрираните в НАП и НОИ заплати, а от допитване до хората. Както е известно голяма част от работодателите предимно на малки и средни фирми, не декларират реалните заплати които изплащат на работниците и служителите си с цел пестене на данъци и осигуровки.

На долната графика са представени средно преизчислените декларирани заплати и реално получаваните заплати за 2007г. на база проучване сред работещите и анализ на потреблението.

Основните характеристики при предлагането на труд на българския пазар и проблемите свързани с реализацията на трудовия ресурс, през последната година може да се обобщят със следното:
- Търсенето на квалифициран персонал е по-голямо от предлагането. А качеството на предлагания труд не отговаря на търсенето. Много от фирмите наемащи служители, са принудени да правят компромис, с наемане на неопитни и не-достатъчно компетентни служители, като това се отразява и на заплащането им и на последващо текучество.
- Качеството на образованието, които предлагат Българските университети е относително ниско в сравнение с други страни, и работодателите срещат големи трудности в до-обучаването на новоназначени млади хора.
- Бързо растящите доходи не са обезпечени с увеличаване на производителността на труда, която на най-ниските равнища в ЕС.
- Настъпващата финансова и икономическа криза неминуемо ще се отрази на трудовия пазар, като се очаква фирмите ще намалят своята дейност и респективно търсенето на труд ще се свие, а дори и е възможно да се съкращават много работни места.






Източници:
- Официални данни на НСИ публикувани в интернет
- Национален план за действие по заетостта на МТСП
- Отчет за изпълнение на Националната стратегия за демографско развитие 2006-2007 на МТСП
- Изследване на Медиана за Миграцията, работните заплати и скритите плащания по поръчка на МТСП
- Анализ на Агенцията за икономически анализи и прогнози за пазара на труда
Всички източници на данни са от публикации в интернет

24 декември 2008

За протекционализма и свободната търговия

Някои мисли за протекционизма, свободната търговия и настоящето.



Протекционизъм е политика на държавното управление за защита на местните производители от чужда конкуренция. Прилага се в случаи, когато по една или друга причина чуждите стоки имат конкурентно предимство пред местните и това налага държавите да защитават своите производители, чрез на ограничения по вноса.

Основните инструменти за налагане на бариери за навлизане на чужди стоки на местния пазар са два: налагане на защитни мита при внос на стоки и налагане на Квоти по вноса - количествени ограничения.

Политиката на Протекционизъм по отношение на външната търговия е наложена като идеология още в годините на бум в индустриалното развитие през 16-17-ти век. По онова време Европа е в период на развит Ренесанс, който е и най-големия скок на човечеството по отношение на културно, технологично, политическо, и научно развитие. Наложените тогава икономически теории налагат държавите да се стремят да увеличат своите блага, чрез максимизиране на външно-търговското салдо, като се приоритизира износа. Първоначално основната цел е била задържане и увеличаване на паричното богатство на народите, съответно на държавните хазни и това е естествено във времена, в които след разпадане на Римската империя и отминаване на "мрачното" средновековие, отделните страни търсят начини за максимално натрупване на капитали и разширяване а търговските си сфери на влияние. В последствие обаче с развитие на индустриалното производство и предвид технологичното и производствено-реализационно превъзходство на някои страни пред други, причините за налагане на защитни мерки по вноса се променят, като целта вече не е само натрупване на капитали, а да се защити конкурентното предимство на местните производители пред чуждите, които по различни причини имат по-ниски производствени разходи и предлагат продукцията си на по-ниски цени.

Идеите за просперитет, чрез стимулиране на Свободната търговия се развиват от Адам Смит в труда му “Богатството на народите”1 и неговите съвременници в средата на 18-ти век, като налагат идеята, че конкуренцията има положителен ефект върху развитието на производствено-технологичните възможности на фирмите. Когато дадено производство не е достатъчно конкурентно спрямо другите на пазара, то търси начини за оптимизиране и намаляване на разходите, увеличаване на качеството или подобряване на продукта си или в противен случай то ще загине. От друга страна при налагане на ограничителни мерки при внос на чужда продукция това има двоен негативен ефект върху местния пазар:

1. Потребителите плащат по-високи цени на стоките от международните, разпределението на ресурсите се отклонява от оптималното и се нарушава специализацията на производството.

2. Производителите нямат стимул да оптимизират своето производство за да постигнат по-добри резултати. По този начин също се забавя и технологичното развитие.

Освен това е естествено различните държави да имат различни конкурентни предимства за различни стоки, било то поради географско, демографско, културно или технологично отношение. И докато технологиите могат да бъдат по лесно взаимствани (открадвани), другите фактори са по-трудно променливи.

За съжаление теорията свободната търговия е била актуална в онези години, когато индустриалното развитие е било в зародиша си и условието за „равни други условия” е имало реална тежест.

В съвременните представи, протекционизма се налага поради факта, че заради различната степен на развитие на страните в икономическо, политическо и технологично отношение има силни различия в разходите за производство на стоките в почти всички индустриални сфери. По тази причина чуждите стоки са по-конкурентни на пазара пред местното производство и съществува риск местните производители и индустриални сектори да фалират.

Например: Стоките произведени в Китай са със значително по ниска цена поради по-ниско платения труд по всички нива на производство и каквито и допълнителни разходи да имат готовите продукти, те са много по-евтини от Българските стоки.

В тази връзка държавата създава условия за защита с оглед да може производителите да се приспособят към конкурентните условия на пазара и да оптимизират своите възможности. Често обаче се оказва, че по този начин държавата "отглежда" изкуствено цели индустрии, които нямат никакъв шанс за развитие и възстановяване на конкурентно предимство и така стимулирани се поддържат производства, които ангажират ресурси за сметка на други по-ефективни възможности.

В днешно време е трудно да се определи каква политика да се следва, защото във всяка индустриална сфера има различни фактори, които оказват влияние и не може да се пренебрегнат.

Например: сега България е изправена пред необходимостта да вземе решение дали да се закрие металургичния комбинат “Кремиковци” или да се продължи с наливането на държавни пари в една абсолютно не конкурентоспособна структура само за да не се освободят от работа няколко хиляди души. До голяма степен това е и политически въпрос, но предвид че създаването на въпросния комбинат е било повече политическо решение отколкото бизнес такова, е естествено да се стигне до тук.


В други области, например селското стопанство, е безсмислено да защитаваме продукцията на местни производители, просто защото в някоя по-слънчева страна тези продукти са много по евтини, и с по добро качество, а вместо това вложените ресурси в производство на топлолюбиви култури може да се използват за други – по-типични за страната такива.


От присъединяването на страната ни към Европейския съюз, България прие общата европейска митническа политика, като в голямата си част митническите тарифни ставки спрямо трети страни намаляха с 10-15 пункта, а съгласно споразумение между ЕС и Китай от 01.01.2008 г. отпаднаха квотите по внос на някои текстилни изделия, като това допринесе изключително много за ориентиране на производството на Европейските марки към Китай. В същото време в България, където текстила е традиционно развита индустрия търпи сериозни затруднения в поддържането на отрасъла като цяло. Много предприятия затвориха врати, а фабриките които все още оперират са със сравнително старо оборудване и не особено ефективно производство. Като добавим, че в България почти не се отглежда памук – основната суровина за текстилната индустрия необходимостта от внос на допълнително намалява конкурентността на българското производство. Освен това, текстилната индустрия е традиционно една от най-ниско заплатените в света, и е естествено такъв тип производство да не е подходящо за Европейските страни – макар и България да е най-бедната в Съюза.

Ако погледнем глобално на положението с конкурентноспособността на държавите по света, трябва да отбележим че през последните 30 години Китай е развила своята икономика до такава степен, че в момента произвежда и изнася на най-ниски цени продукти в почти всички индустриални сектори. Всички водещи световни марки продукти имат вече свой китайски аналог, и дори в сектори, като автомобилостроенето, където европейските и американските марки за традиционно водещи, вече има китайски аналози на много по-ниски цени, които навлизат на пазара все по агресивно.

Като имаме предвид, че повечето маркови стоки отдавна вече официално се произвеждат в Далечния изток, можем да кажем, че след като вече повече от десетилетие Китай има най добри показатели на развитие на икономиката си в световен мащаб. И въпреки че все още китайския труд е един от най ниско платените в света, китайската икономика в абсолютни пропорции вече измества САЩ и Европейския съюз, които до скоро бяха в баланс на световното икономическо господство.

Към днешния момент доскоро водещите "индустриални нации" вече не са водещи в индустриално отношение, тъй като в Европа и САЩ производството представлява все по-малък дял от Брутните продукти на страните, а основните дейности които генерират приходи и осигуряват работни места са в областта на услугите и най-вече на финансовите операции. В днешно време в развития свят основния "производствен" ресурс са парите. Може би това е и основната причина за настоящата икономическа криза – факта, че парите произвеждат пари, като се прескача производствено-инвестиционния цикъл, и се инвестира основно в акции и други ценни книжа. Това създава не-балансирано преразпределение на благата.


България също върви по този път. Фирмите, които преди 10-15 години са започнали да развиват производствена дейност и в момента са развили бизнеса си на по-високо ниво, са изправени пред ситуацията че за тях от инвестиционна гледна точка е много по добре да купуват готов продукт от Далечния изток вместо да го произвеждат тук. В такава ситуация се създават предпоставки местните производства да се затворят и в същото време се създава финансова бариера за навлизането на нови играчи на пазара. т.е. необходима е сериозна инвестиция за започване на бизнес чрез внос на конкурентни цени.

Следващата стъпка на тези фирми е да спрат да се занимават с внос и дистрибуция на продуктите от своя бранш, а вместо това да инвестират своите средства и внимание в финансови инструменти и така следвайки пътя на глобалните корпорации да загърбят отраслите в които са стартирали своя бизнес.

Разбира се всяка фирма и всеки бизнес имат своя жизнен цикъл, който по правило завършва за да започне нещо "по-интересно". С оттеглянето на големите корпорации би се отворила ниша за навлизане на нови фирми на пазара, което от една страна има здравословен ефект върху структурата на бизнес средата, но от друга страна има висока цена за организация и първоначално развитие на новите фирми.

От гореспоменатото можем да заключим, че поради неравномерното развитие на страните по света, конкурентните им предимства се променят с различни темпове във времето. В тази връзка търговията между страни с ралично ниво на развитие следва да се контролира с методите на търговската политика за да не се допуска заличаване на местната индустрия, както се получава в днешно време. Но в същото време трябва внимателно да се борави с тези инструменти тъй като при твърде сигурна бизнес среда фирмите нямат интерес да се развиват с нормални темпове. Можем да кажем, че членството на България в ЕС допринася много за развитието на местната икономика, не само поради факта, че имаме възможност за финансиране по различни проекти, ами и поради факта, че с навлизането на свободния Европейски пазар, страната ни адаптира своето индустриално производство към нивото поддържано от Съюза. Където дадено производство е тромаво и неефективно, то се преструктурира или модернизира за да оцелее. Т.е. държавната политика трябва да наблегне на развитието на сравнителните конкурентни предимства на страната ни и да се търсят нови такива.

Такава политика обаче се прави в дългосрочен период и следва да се очертае като стратегия за развитието на икономиката, каквато за съжаление в управлението на днешна България не се следва, тъй като социално-институционалната политика* на страната е приоритетна пред икономическата политика.

* социално-институционалната политика - политика, която "подхранва" хората, за да може те да поддържат институциите, които подхранват хората......