11 ноември 2009

Ревю на Рошавата гарга

Тази вечер присъствах на представяне на новата колекция на модна къща Рошавата гарга.
Поканата ни бе предоставена от добри приятели (благодаря Ви скъпи), които бяха възпрепятствани да посетят събитието или не бяха достатъчно заинтересовани и въпреки, че ни дойде малко внезапно успяхме да присъстваме.
От гледна точка на модата "Събитие" е малко силна дума, но уважавайки масовото разбиране за светско събитие - може да се нарече такова.
Самата покана лъхаше на лукс. Освен доброто и стилно изпълнение беше представена в опаковка с компакт диск съдържащ кратък клип с интро към събитието.

От една страна клипа е хубав (графичната част), но коментара и текстовото представяне е пълен провал. Първо текста звучи като от древно-социалистически пропаганден клип, и второ материала описва събитие, което вече се е случило, а всъщност поканите са раздадени още преди то да се случи и човек като мен почва да си задава едни въпроси...
Мястото - хотел Кемпински-Зографски, беше от класа и само по себе си филтрираше посетителите, тежката обстановка, балната зала и нашето закъснение ни накараха да останем прави и да се чувстваме като наказани за своето порядъчно закъснени. Но в търсене на място за маркиране блуждаейки край пълния с луксозни автомобили паркинг (включително два еднакви Ролс-ройс-а) изпуснахме официалния старт на ревюто. От друга страна правостоящите ни места ни дадоха по-добра перспектива за снимане на моделите, така че сега мога да ги коментирам малко.
Не съм експерт в модата, но напоследък ми се случва да се пооглеждам тук-там и се опитвам да си изградя някакво мнение.
Е, за Рошавата гарга очакванията ми бяха по-големи. Хубавото ателие и магазин на улицата, на която живееха баба и дядо, като бях малък ми навяваше положителни настроения. Витрината е малка, винаги с хубав тоалет и винаги навяващ развяти от вятъра черни пера. Поради това предварително настроение, очаквах да видя нещо стилно, рошаво изтънчено и уникално. Вместо това обаче като изключим рашавото, всичко беше не на място. Освен няколко относително стилни тоалета всички модели бяха твърде неглиже. Подредбата варираше в някакъв ритъм: рокля, палто, палто с рокля, суитчър с нещо, клин с тениска и кецове All Star - много кецове. Chuck Taylor ако беше жив щеше да е на почетно място в центъра, а моделите щяха да му искат автограф. На всеки 4-5 момичета излизаше момче с някакви дрехи които се губеха на фона на феерията от прически и цветове. Опитвах се да разбера дали мъжките модели бяха като пауза между различните теми на дамското или нещо допълващо, но във всеки случа момчетата приличаха на духове, които просто се прокрадваха между другото.
Малкото рокли, които се разходиха бяха с такива деколтета, че повече приличаха на подноси, в които са сервирани огромни желирани сладкиши. Добре, че музиката беше достатъчно силна та да заглушава примляскването на мъжката част от публиката и завидното Уаау! на женската такава.
Освен многото кецове и разхвърляни тиинейжъски облекла имаше разнообразие от стилни обувки, някои от които с удивително високи токове. Не знам как ходеха манекенките (на тях това им е работа), но нормална жена не би могла да ходи на такива. И не, нямам предвид 10-12 см токченце, говоря за 15 и нагоре! С какъв мъж трябва да излиза такава жена, за бога!?!?!
Е модата изисква жертви!
Манекенките обаче се движеха с такава кръшна походка, че ако приемем за нормално жените да затварят шкафчета с ханша си, тези там затваряха вратите на съседните помещения само правейки вятър със своята снага.


В общи линии впечатлението което ми остана е:
- Не достатъчно стил за такова събитие. Все пак преобладаващата част от публиката бе от класни хора, а модата която се разходи по подиума бе по скоро за децата и внуците им.
- Малкото Стил бе твърде брутален. Наистина се стрясках от време на време! Но пък живеем в 21-ви век, а дори той напредва вече
- Мъжката мода беше за 14-16 годишни - изключително, а момичешката на 65 процента (трябваше да доведа дъщеря си)
Прическите бяха на ниво поне така както си ги представях гарваново буйни и феерични.
- Някои детайли (които успях да забележа) носеха полъх на мода и по скоро на оригиналност.
Като представление повече ме впечатли представянето на младите дизаинери от академията, които също имах шанса за гледам в Склада

Смятам, че това вече е изкуство и като продукт, и като организация.

А от гледна точка на модна проява мисля, че това е много по-изящно постижение.