Изображение: http://econ.bg/
Тези дни пазарувах кредити. Правя ремонт на бащиния дом.
От дълги години съм клиент на Най-голямата банка в България и въпреки високите такси и лихви бях доволен. Изплатих там вече един кредит за 5 години, имам овердрафт, въобще добър клиент съм им и те ми вършат работа, бързо и лесно.
Поисках кредит за ремонта и ми дадоха на часа без никакъв проблем. По стечения на обстоятелствата обаче се удвои сумата необходима ми за ремонта, защото се наложи да санираме цялата сграда в която живеем всичко на всичко 3 собственика и двама квази такива. И трябваше да рефинансирам кредита, който току що взех с двойно по-голям.
Е, този път направих проучване. Понеже съм идеалист игнорирах всички мутренски банки и отправих поглед към чуждите банки със 100 и повече години история, без никакъв свян че били чужди.
Моята банка, която също така без свян ми даде кредит с лихва 9.99% и сума други такси и застраховки ми предложи почти същите условия, като първия кредит.
Допитах се до една друга 150 годишна банка, която натрапчиво се рекламира с възрастта си и те предложиха същия кредит с лихва 7.99% и ГПР 9.73%. В предложението влизаха такса одобрение 3%, застраховка около 1.7%. Разбира се ми пробутваха и специален пакет за банкова карта с включени отстъпки от услуги за скромната сума от 5 лв на месец.
Всичките ми разходи по тази оферта бяха с около 1500лв по-малко от старата ми банка. Почти се зарадвах и аха да потвърдя, когато разбрах че овердрафта им върви с 20% лихва на използваната сума, и 1.5% лихва на неизползваната сума. Те това ме вбеси! ОК за използваната сума разбирам, вярно, висока е лихвата, ама за неизползваната сума от къде на къде да плащам. Може би просто маркетинга им куца. Ако имаше годишна такса нямаше да ме подразни толкова, пък дори и да е същата сума. В старата ми банка лихвата по ОД е 12% годишно и такса от 19.60 годишно. Просто и ясно!
Е отрязах ги.
Третата банка, която пробвах е Австрийска, макар и с ясна ориентация към страните от Източна Европа, което подсказва до някъде зя мутренски интереси, но все пак...
Още с първото представяне на случая, консултанта ме запозна, че съгласно новия закон вече няма никакви такси за одобрение на кредита. От предварителното проучване на оферти в интернет видях, че тяхната такса одобрение бе някакви си смешни 40 лв, независимо от сумата на кредита, но сега бяха категорични, че няма дори и тази такса.
Лихвата, която ми дадоха бе 7.5%!!! Дори без да имам история там.
Освен това застраховката по кредита който ми предложиха бе в размер на около 1.4%. направо символично на фона на 6.8% застраховка в моята стара банка. Какво застраховат ония, цялото ми семейство ли?
Направо си стиснахме ръцете с австрийците.
Всъщност, стойността на кредита, който ми предложиха бе с ГПР 8.20% или с около 2500 лв по малко от старата ми банка!!! Какво да му мисля.
Когато започнах да закривам услуги от старата ми банка, започнаха да ме ухажват. Цял директор в централния клон дойде да изрази съжаление че се разделяме, и насъска един "нов търговец" да ме зарибява. Е предложиха ми значително по-добра оферта от първата. лихва 6.99% фиксирана за целия период и пак същите такси и застраховки. Дори като попитах, че съгласно новия закон такси не трябвало да има, те смотолевиха нещо...
В резултат общите разходи по силно подобрената оферта бяха пак с 1700 лв повече от на австрийците. Пък и им бях обиден, че с първия кредит изобщо не ме отразиха като лоялен клиент. Но това си е моя грешка.
Оказва се обаче, че преимуществото на скъпия кредит е във фиксираната лихва. Докато малките банки предлагат ниска застраховка Живот и правят плаващ лихвения процент връзвайки го със SOFIBOR, голямата банка фиксира лихвата си и прави застраховка върху всички възможни рискове, включително срив в банковата система. За това, вместо 200-300 лв застраховка, те взимат 1300лв.
Голямата банка си е голяма, защото гледа на далеч и от високо. Банковата система в България вече започна да се клати. Не, че 100 годишните банки ще фалират, но кредитния рейтинг, платежоспособността на българите, политическата обстановка и лошите кредити могат много скоро да изстрелят SOFIBOR-a до небето.
Замисляйки се за това, моите тревоги с ремонта и кредитите потъват в черните мисли за фалита на държавата, за упадъка на обществото ни и за безсмисъла да живеем тук.
Тази есен има избори. Хората едва ли ще осъзнаят, в какво е най-добре да вложат демократичното си право, защото все още малко са страдали и недостатъчно са били лъгани. Но нека мине и следващия парламент. Нека видим дали ще дрънкат тенджери на площада и нека прочетем заглавията на най-четените издания след година. Ако те отново започват с гръмки думи и препинателни знаци, значи това общество изобщо не заслужава демокрация, кредити, супер-хипер-трипермаркети и прочье. Е тогава ще дойде момента, в който да разпродадем всичко, да си върнем всички кредити и да сменим проклетия SOFIBOR с EURIBOR
P.S.
Това не е медийна публикация уронваща престижа на конкретна банка или на банковата система в България. Това са свободни мисли на човек, търсещ най-добрия кредит в условията на нестабилност в обществено-политическата ни система.