30 април 2014

So long Symbian


 Изображение: http://www.newmobilemedia.com/

Е, след дългата епоха на Symbian вече и аз мигрирах към Android.
Новият ми телефон е Sony Xperia SP и бързо се адаптирам към него. Hе съм го взимал на промоция от някой оператор или от техно мега-хипер-трипер маркет. Там дори и с "най-изгодните" оферти цените са с 30-40% по-високи от при малките търговци. Купих си го онлайн на цена 385 лв и 10 лв доставка.
Избрах Сони защото ми харесва дизайна много повече от Самсунг, въпреки, че корейската марка има по-висока производителност. Възпротивих се на Самсунг-манията и като протест срещу масовостта, която толкова ме дразни (който ме познава ще разбере). А и от опит знам, че полезността на техниката е до начина на ползване, а не до цената й и съвременността й.

До сега всички телефони, които съм имал са били със Symbian OS (като изключим първия Nokia 5110.

Ще ги спомена с носталгия:
1. Nokia 6600 татарското кюфте. Купих си го на старо, ползвах го служебно и може би на 70% от възможностите му. Освен за поща по време на път, преглед и редакция на документи, сърфиране в нета и разбира се неспирно писане на стихове и разни мисли и blogging (бях в такъв период). Освен обичайните функции, татарското кюфте ми служеше и за чупене на шамфъстък и орехи.
2. Дълго след като вече беше морално остарял се сдобих с Nokia Е60, - наследство от шефа ми за който беше твърде сложен. С WI-FI се преродих! Отново телефона беше с технологии от преди 2 години, но използвайки го на 80% от възможностите му, ми вършеше повече работа от колкото на повечето хора първите Ябълко-фони
3. Някъде по онова време за личен телефон си взех Nokia N97 mini, който ми бе нужен за да пиша по-удобно, а тогава не можех да си представа да пиша върху екрана. Е това беше голяма грешка, защото така и не можах да набавя добре работеща българска клавиатура. Още го ползвам. Има добра камера и огромна светкавица/фенер. Но е ужасно бавен. От него научих да не си купувам нещо, което има разширение Mini.
4. След като клавиатурата на служебната Нокия Е60 спря да работи, получих Nokia Е51. Отново служебен. Отново наследство от шефа :). Ползвах го до преди 3 дни. Като в последния вариант апарата беше сглобка то 3 телефона (два служебни и един личен който бях купил на жена ми). Е за толкова години май съм му надвишил капацитета поне 3 пъти.Смених 4 батерии, като последната година въртях две батерии на бюрото ми като използвах остатъците от резервния Е51 за станция за зареждане. Беше удобно!

А сега епохата Nokia остава в историята и минавам на Андроид.
За пръв път се докосвам до тази ОС и малко се смущавах в началото.  Не съм имал таблети и дори не съм се опитвал да помагам с техниката на близки, които са ме молили за помощ.
Но още първия ден с лекота си настроих основните компоненти на апарата:
- Актуализирах до Андроид 4.3
- преточих 400+ контакта от нокията. не беше лесно но има начини, описани из нета.
- настроих служебна и лична поща.
- Шифровах устройството за защита на информацията
- настроих си браузера, който после смених с друг...
- свалих си някои програмки - Фенерче, Viber, Whatsapp, Messenger, Skype.
- Сложих разбира се и CleanMaster - необходима програмка, но с много спам.
- Тъй като стандартно нямаше програма за ровене из файловете, сложих FileManager. Обичам да имам достъп навсякъде из джаджите ми.
- След като се порових из настройките на вградения браузер Chome - Не ми хареса, че той няма опция да не зарежда снимки. А освен това не харесвам Chrome, защото живея с параноята, че google навлиза все по-дълбоко в живота ни и следи и записва твърде много от него. Навярно апокалипсиса на електронизацията наближава и това което предсказват филмите с фантастичен сюжет от последните 10 години ще дойде скоро. Смених браузера с Opera, който познавам още от ерата на татарското кюфте.
- Приложението за Facebook  също ме дразни и мисля да го игнорирам. До сега не съм го ползвал на нито една Нокия.
- Не ми хареса и вградената програма за преглед на документи OfficeSuit  - не е безплатна за редакция. Смених я с Kingsoft Office.
- всъщност причината да потърся друга програма за писане бе, че програмата за писане на бележки ми се стори твърде неприветлива. А аз пиша доста...

Лесно си настроих програмите, а сигурно още доста ще инсталирам, но най трудно ми е да се науча да провеждам разговори. Търсенето на контакти и позвъняването ми е смърт! С нокиите го правих без да гледам - само с напипване. А в работен режим ми се налага да го правя по 40-80 пъти на ден. Утре ще ми доставят безжична слушалка и ще търся начини за гласово набиране. Иначе ще се побъркам.

Но сигурно ще се оправя и след 2-3 години ще пиша с насмешка за това, при следващата миграция към вградени био-комуникационни технологии например.



27 април 2014

Изчисти се за един ден

Чистенето на България за един ден винаги ми е напомняло за начина на управление на страната.
Инициаторите вдигат много шум за да накарат хората да направят нещо полезно за обществото. Вместо да се създават инициативи за образование и възпитание на хората в грижа за тяхната собствена страна, се налагат силови методи за подчиняване на някакви директиви. Или иначе казано, вместо да лекуваме първоизточника на проблема, третираме симптомите.

Това е също както съзнателното изграждане на негативно отношение към политиката и бизнеса, защото колкото по-малко народа знае за тях, толкова по-сляпо им служи.

Законите са правила, които не могат да се възпитават в къщи. Колкото повече законите приближават прага на къщите ни и влизат в тях, толкова по-прости оставаме.

10 април 2014

Компромис за силна България


Темата на седмицата е предизборния ТВ клип на РБ и по-конкретно факта, че клипа е по сюжет на друг политически продукт на известен режисьор.


Ужасяващото за обществото ни обаче е, че използването на вече публикуван сюжет на клипа е по-важна тема от самото съдържание и послание на клипа.

Зрелището от изобличаването в липса на оригиналност и дори плагиатство завладя много по-широка аудитория от обичайната плява, която следи "любопитните" заглавия.

Всъщност така ефекта от старта на предизборната кампания на РБ е много по-резултатен по отношение на аудиторията. Дали е случайно или преднамерено?  Дали е плод на внимателно маркетингово планиране или е резултат от насочена атака на червени тролове? Няма значение. Важното е, че посланието стига до ушите и очите на голяма част от значимата за изборните резултати аудитория.


Жалкото за България е, че основния състав на населението е с ниво на интелигентност предполагаща остра необходимост от пояснение защо трябва да се гласува срещу монополизацията и профанизацията на обществото.

А жалкото за демократичните сили е, че трябва да  прибягват болшевишки методи за да постигнат успеваемост в провеждане на политическите си принципи. Но това е България!

А Вие не забравяйте - гоним милион и един гласа! така че целта оправдава средствата.