So long Symbian

 Изображение: http://www.newmobilemedia.com/

Е, след дългата епоха на Symbian вече и аз мигрирах към Android.
Новият ми телефон е Sony Xperia SP и бързо се адаптирам към него. Hе съм го взимал на промоция от някой оператор или от техно мега-хипер-трипер маркет. Там дори и с "най-изгодните" оферти цените са с 30-40% по-високи от при малките търговци. Купих си го онлайн на цена 385 лв и 10 лв доставка.

Избрах Сони защото ми харесва дизайна много повече от Самсунг, въпреки, че корейската марка има по-висока производителност. Възпротивих се на Самсунг-манията и като протест срещу масовостта, която толкова ме дразни (който ме познава ще разбере). А и от опит знам, че полезността на техниката е до начина на ползване, а не до цената й и съвременността й.

До сега всички телефони, които съм имал са били със Symbian OS (като изключим първия Nokia 5110.

Ще ги спомена с носталгия:
1. Nokia 6600 татарското кюфте. Купих си го на старо, ползвах го служебно и може би на 70% от възможностите му. Освен за поща по време на път, преглед и редакция на документи, сърфиране в нета и разбира се неспирно писане на стихове и разни мисли и blogging (бях в такъв период). Освен обичайните функции, татарското кюфте ми служеше и за чупене на шамфъстък и орехи.

2. Дълго след като вече беше морално остарял се сдобих с Nokia Е60, - наследство от шефа ми за който беше твърде сложен. С WI-FI се преродих! Отново телефона беше с технологии от преди 2 години, но използвайки го на 80% от възможностите му, ми вършеше повече работа от колкото на повечето хора първите Ябълко-фони

3. Някъде по онова време за личен телефон си взех Nokia N97 mini, който ми бе нужен за да пиша по-удобно, а тогава не можех да си представа да пиша върху екрана. Е това беше голяма грешка, защото така и не можах да набавя добре работеща българска клавиатура. Още го ползвам. Има добра камера и огромна светкавица/фенер. Но е ужасно бавен. От него научих да не си купувам нещо, което има разширение Mini.

4. След като клавиатурата на служебната Нокия Е60 спря да работи, получих Nokia Е51. Отново служебен. Отново наследство от шефа :). Ползвах го до преди 3 дни. Като в последния вариант апарата беше сглобка то 3 телефона (два служебни и един личен който бях купил на жена ми). Е за толкова години май съм му надвишил капацитета поне 3 пъти.Смених 4 батерии, като последната година въртях две батерии на бюрото ми като използвах остатъците от резервния Е51 за станция за зареждане. Беше удобно!

А сега епохата Nokia остава в историята и минавам на Андроид.

За пръв път се докосвам до тази ОС и малко се смущавах в началото.  Не съм имал таблети и дори не съм се опитвал да помагам с техниката на близки, които са ме молили за помощ.

Но още първия ден с лекота си настроих основните компоненти на апарата:

- Актуализирах до Андроид 4.3
- преточих 400+ контакта от нокията. не беше лесно но има начини, описани из нета.

- настроих служебна и лична поща.
- Шифровах устройството за защита на информацията

- настроих си браузера, който после смених с друг...

- свалих си някои програмки - Фенерче, Viber, Whatsapp, Messenger, Skype.

- Сложих разбира се и CleanMaster - необходима програмка, но с много спам.

- Тъй като стандартно нямаше програма за ровене из файловете, сложих FileManager. Обичам да имам достъп навсякъде из джаджите ми.

- След като се порових из настройките на вградения браузер Chome - Не ми хареса, че той няма опция да не зарежда снимки. А освен това не харесвам Chrome, защото живея с параноята, че google навлиза все по-дълбоко в живота ни и следи и записва твърде много от него. Навярно апокалипсиса на електронизацията наближава и това което предсказват филмите с фантастичен сюжет от последните 10 години ще дойде скоро. Смених браузера с Opera, който познавам още от ерата на татарското кюфте.

- Приложението за Facebook  също ме дразни и мисля да го игнорирам. До сега не съм го ползвал на нито една Нокия.

- Не ми хареса и вградената програма за преглед на документи OfficeSuit  - не е безплатна за редакция. Смених я с Kingsoft Office.

- всъщност причината да потърся друга програма за писане бе, че програмата за писане на бележки ми се стори твърде неприветлива. А аз пиша доста...

Лесно си настроих програмите, а сигурно още доста ще инсталирам, но най трудно ми е да се науча да провеждам разговори. Търсенето на контакти и позвъняването ми е смърт! С нокиите го правих без да гледам - само с напипване. А в работен режим ми се налага да го правя по 40-80 пъти на ден. Утре ще ми доставят безжична слушалка и ще търся начини за гласово набиране. Иначе ще се побъркам.

Но сигурно ще се оправя и след 2-3 години ще пиша с насмешка за това, при следващата миграция към вградени био-комуникационни технологии например.

Изчисти се за един ден

Чистенето на България за един ден винаги ми е напомняло за начина на управление на страната.
Инициаторите вдигат много шум за да накарат хората да направят нещо полезно за обществото. Вместо да се създават инициативи за образование и възпитание на хората в грижа за тяхната собствена страна, се налагат силови методи за подчиняване на някакви директиви. Или иначе казано, вместо да лекуваме първоизточника на проблема, третираме симптомите.

Това е също както съзнателното изграждане на негативно отношение към политиката и бизнеса, защото колкото по-малко народа знае за тях, толкова по-сляпо им служи.

Законите са правила, които не могат да се възпитават вкъщи. Колкото повече законите приближават прага на къщите ни и влизат в тях, толкова по-прости оставаме.

Компромис за силна България

Темата на седмицата е предизборния ТВ клип на РБ и по-конкретно факта, че клипа е по сюжет на друг политически продукт на известен режисьор.

Ужасяващото за обществото ни обаче е, че използването на вече публикуван сюжет на клипа е по-важна тема от самото съдържание и послание на клипа.

Зрелището от изобличаването в липса на оригиналност и дори плагиатство завладя много по-широка аудитория от обичайната плява, която следи "любопитните" заглавия.

Всъщност така ефекта от старта на предизборната кампания на РБ е много по-резултатен по отношение на аудиторията. Дали е случайно или преднамерено?  Дали е плод на внимателно маркетингово планиране или е резултат от насочена атака на червени тролове? Няма значение. Важното е, че посланието стига до ушите и очите на голяма част от значимата за изборните резултати аудитория.


Жалкото за България е, че основния състав на населението е с ниво на интелигентност предполагаща остра необходимост от пояснение защо трябва да се гласува срещу монополизацията и профанизацията на обществото.

А жалкото за демократичните сили е, че трябва да  прибягват болшевишки методи за да постигнат успеваемост в провеждане на политическите си принципи. Но това е България!

А Вие не забравяйте - гоним милион и един гласа! така че целта оправдава средствата.

Какво ни е гнило на икономиката

Тези дни се говори за мерки за увеличаване на заетостта, създаване на работни места, борба с безработицата.

Това, разбира се са нормални популистки приказки, които целят да замажат очите на хората и имат за цел да увлекат вниманието на масите от същинските проблеми. Но дори и да не са приказки, дори и някой ден мерките да създадат няколко хиляди работни места, те ще бъдат поредния провал в политиката на правителствата от последното десетилетие. Защото ако няколко хиляди души започнат нищо не ангажираща ги работа, за която получават възнаграждение малко по-голямо от социалните обезщетения, това с нищо няма да промени тяхното благосъстояние, с нищо няма да развие техния стремеж към по-добро, нито ще налее кой знае какви средства в социалните й фискални фондове. Напротив! ще се запази тенденцията богатите да стават по-богати, а бедните по-бедни.

Увеличаването на заетостта не е решение за справяне с бедността. Решението е създаване на условия за масово стартиране на малък бизнес чрез: ограничаване на монополите, намаляване на бюрокрацията, облекчаване на данъчния режим по отношение на дребните производители и търговци, отпадане на бариерите за навлизане в различните сфери на бизнеса.
Всички тези мерки, могат да доведат до повече заети в собствен бизнес, за сметка на просто заети. Разликата е, че работещите за себе си са много по-производителни спрямо служителите и работниците трудещи се по принуда. Малкият бизнес може да не е най-ефективния за макроикономиката, но създава две важни за развитието на обществото неща: конкуренция и независимост, които пък са предпоставки за повишаване на квалификацията и средното ниво на интелектуално развитие на обществото.

В България обаче тази политика е табу

Защото, основно правило на социалистическия строй, който ни възпитаваше така, че да се поддържа народа беден и прост, за да не може да се противи на системата, а основната форма на контрол на развития капитализъм, към който сме се насочили сега е, да се поддържат хората зависими от водещите пазарни сили.

Някъде по средата, ние виреем в условията на преход, което е нищо повече от извинение за отлагане на някакви по-сериозни реформи в мисленето на икономистите и политиците.
Един от най-големите страхове за всеки управляващ, както и за повечето социолози е, да няма бързи темпове на обществено развитие. За политика, това би значело, че скоро ще бъде заменен, а за социолога, че няма да може да се адаптира към бързо променящата се ситуация.
То и за самите граждани, промените не са лесно приемливи, но поне дават надежда за следващите поколения. В порочния кръг на невежеството обаче, хората (особено по-семплите от нас) инстинктивно се пазят от промените и здраво се държат за познатото зло.

От известно време пиша за индустриализацията - за това как всичко на този свят се превръща в масовост. Производството се окрупнява с цел намаляване на разходите и завладяване на пазарите. Човешките интереси и предпочитания се окрупняват в масови ценности, режисирани от същите онези корпорации, които управляват и пазарите. Политиците и партиите в стремежа си към масовост, загърбват принципите си и променят хоризонтите си.

Оставям този текст недописан, защото всеки (който може да чете) може да го донапише сам. За останалите бих сложил някаква картинка, но нямам време.

Спонтанните митинги на мизерията

Чудя се как организаторите на двата митинга вчера, са си събирали аудиторията. И двете страни използват един и същ състав на митингуващата маса, който се отличава с политическа апатичност и абсолютна липса на далновидност за справяне с битовите си проблеми. Тези хора са сред най-низшите форми на човешко съществуване - което поставям някъде много близко до гладуващите в Африка, чиято основна грижа в тоз живот е осигуряването на няколко калории и преживяването до утрешния ден и много далече от онези африканци, които са дошли в Европа и живеят на социални помощи, в стремеж да се измъкнат от мизерията в родината си.

Докато онези, които нямат с какво да нахранят децата си са по естествен начин в мизерията си, нашите мизерници, 90 % от които имат поне един собствен имот, имат поне по един мобилен телефон, притежават поне по един автомобил в домакинствата си и вероятно 60% от тях са на работа финансирана от българския народ, с което не могат да се похвалят дори средностатистическите европейци...

Тези маси хора, които продават гражданствеността си за един сандвич, шепа монети и обещания да участват в главна второстепенна роля в трилъра на своя живот никога не могат да саморазсъдят, че са докарани до това си състояние именно от онези, на чието хоро са се хванали да играят.

Повечето от тях дори имат средно образование, което съвсем не ги извинява за низостта им, за разлика от африканските им братя и сестри.

Та се чудя, как тези европодобни данъкоядци са избирали на чий митинг да присъстват. Или са теглили чоп на кой сборен пункт да идат или са пускали по един член от семейство на всеки, за да вземат повече, от каквото дават.

Представям си и техните организатори, които с пословичното за българските ширини правило за хляба и зрелищата са имали съвсем лека задача само да напълнят автобусите и влаковете си. Интересно какво ли е станало с хората от опашката след последния качил се човек на влака?

- Съжалявам брато, свършиха сандвичите. вървете на другия митинг

А сигурно доста хора в резерв е имало. Защото 80 % от населението е на границата на мизерстване, нищо че 90% от тях имат поне средно образование, а да не говорим че поне 20% имат и някакво виШе, пък било то и само на хартия. Тази необятна маса така е форматирана от болшевизма, че няма начин да започне да мисли с главата си, нито да погледне по-надалеч от носа си, когато е нужно да направи нещо за бъдещето на децата си.

И това се видя много добре на последните избори. А най-вероятно и на следващите... И по-следващите, които навярно отново ще са предсрочни.

Ако в България има проблем с образованието, то не е случайно!

Дано поне Фейсбук има някакъв образователен ефект върху масите.

Четвъртата власт - сламката на свободата

Изображение: http://www.facebook.com

Това трябваше да бъде коментар на новия сериал на БНТ "Четвърта власт". Но отвъд злелищността и актуалността на филма, има много по-дълбока същност, която не можем да пренебрегнем.

Някога, съвсем не отдавна, държавните обществени медии БНТ и БНР се смятаха за казионни - хранени от правителството и респективно подхранващи го обратно.

Предаванията, които се излъчваха бяха винаги на запис, внимателно цензурирани и режисирани да обслужват интересите на "обществото". Новините бяха предимно положителни, публицистиката беше предимно възхвала на държавността и евроинтерацията, а филмите бяха поне с 10 годишен стаж по екраните.

Като че беше до скоро, когато "Първа програма" гледаха само бабите на село, а ние, които се имахме за съвременници на демокрацията, търсихме медиен живец в частните телевизии - онези медии, които се опитваха да ни впечатлят с дръзки репортажи, актуални предавания, амбициозни журналисти и съвременни филми.

По някое време обаче, вероятно след великите телевизионерски стачки, принципите на управление на държавно субсидираните медии се измениха. Дали защото изборът на директори стана публичен, дали защото тези институции са малки държави в държавата и трудно може да бъдат разклатени, дали поради опасения, че натиска на управляващите над тези институции има обратен ефект върху популярността на властимащите? Или просто народът започна да роптае и при най-скромния опит за въздействие над тях. Не знам.

Факт е обаче, че медийния пазар претърпя метаморфоза. Държавните медии станаха доста по-свободни и открити към проблемите на ежедневието ни, журналистите станаха доста по-смели в коментарите и репортажите си, собствените продукции станаха доста по-актуални, а филмите все по-филмови.

От другата страна, частните медии станаха все по-шарени и "чалгарски" във флирта със зрителя, все по-контролирани и зависими от рекламодателите си, публицистиката все по-режисирана, а филмите все по-зрелищни и пошли.

Ако някога смятахме, че журналистите в държавните медии нямаха никакъв хъс да направят нещо, защото са (пред)платени от държавата, докато в частните медии конкуренцията за "Неговото величество - зрителя" беше все по-жестока и резултата бе интересен, то сега ми се струва, че в държавните медии (пред)платените служители не могат да бъдат трогнати от някакви си реклами или политически натиск. Докато в частните медии, всичко е пари и всеки, който иска да запази работата си, трябва безропотно да служи на онзи, който му плаща.

Извода е, че парите развалят не само човека, развалят и институциите и обществото като цяло.

Щях да пиша за "Четвърта власт". Да добра продукция. Но, като се замисля май трябва да търсим спасение в Петата власт - хората, които не приемат някой отгоре да им казва, какво е добро и правилно, пък било то и от малкия екран.