Ревю на Рошавата гарга

Тази вечер присъствах на представяне на новата колекция на модна къща Рошавата гарга.
Поканата ни бе предоставена от добри приятели (благодаря Ви скъпи), които бяха възпрепятствани да посетят събитието или не бяха достатъчно заинтересовани и въпреки, че ни дойде малко внезапно успяхме да присъстваме.
От гледна точка на модата "Събитие" е малко силна дума, но уважавайки масовото разбиране за светско събитие - може да се нарече такова.
Самата покана лъхаше на лукс. Освен доброто и стилно изпълнение беше представена в опаковка с компакт диск съдържащ кратък клип с интро към събитието.

От една страна клипа е хубав (графичната част), но коментара и текстовото представяне е пълен провал. Първо текста звучи като от древно-социалистически пропаганден клип, и второ материала описва събитие, което вече се е случило, а всъщност поканите са раздадени още преди то да се случи и човек като мен почва да си задава едни въпроси...
Мястото - хотел Кемпински-Зографски, беше от класа и само по себе си филтрираше посетителите, тежката обстановка, балната зала и нашето закъснение ни накараха да останем прави и да се чувстваме като наказани за своето порядъчно закъснени. Но в търсене на място за маркиране блуждаейки край пълния с луксозни автомобили паркинг (включително два еднакви Ролс-ройс-а) изпуснахме официалния старт на ревюто. От друга страна правостоящите ни места ни дадоха по-добра перспектива за снимане на моделите, така че сега мога да ги коментирам малко.
Не съм експерт в модата, но напоследък ми се случва да се пооглеждам тук-там и се опитвам да си изградя някакво мнение.
Е, за Рошавата гарга очакванията ми бяха по-големи. Хубавото ателие и магазин на улицата, на която живееха баба и дядо, като бях малък ми навяваше положителни настроения. Витрината е малка, винаги с хубав тоалет и винаги навяващ развяти от вятъра черни пера. Поради това предварително настроение, очаквах да видя нещо стилно, рошаво изтънчено и уникално. Вместо това обаче като изключим рашавото, всичко беше не на място. Освен няколко относително стилни тоалета всички модели бяха твърде неглиже. Подредбата варираше в някакъв ритъм: рокля, палто, палто с рокля, суитчър с нещо, клин с тениска и кецове All Star - много кецове. Chuck Taylor ако беше жив щеше да е на почетно място в центъра, а моделите щяха да му искат автограф. На всеки 4-5 момичета излизаше момче с някакви дрехи които се губеха на фона на феерията от прически и цветове. Опитвах се да разбера дали мъжките модели бяха като пауза между различните теми на дамското или нещо допълващо, но във всеки случа момчетата приличаха на духове, които просто се прокрадваха между другото.
Малкото рокли, които се разходиха бяха с такива деколтета, че повече приличаха на подноси, в които са сервирани огромни желирани сладкиши. Добре, че музиката беше достатъчно силна та да заглушава примляскването на мъжката част от публиката и завидното Уаау! на женската такава.
Освен многото кецове и разхвърляни тиинейжъски облекла имаше разнообразие от стилни обувки, някои от които с удивително високи токове. Не знам как ходеха манекенките (на тях това им е работа), но нормална жена не би могла да ходи на такива. И не, нямам предвид 10-12 см токченце, говоря за 15 и нагоре! С какъв мъж трябва да излиза такава жена, за бога!?!?!
Е модата изисква жертви!
Манекенките обаче се движеха с такава кръшна походка, че ако приемем за нормално жените да затварят шкафчета с ханша си, тези там затваряха вратите на съседните помещения само правейки вятър със своята снага.


В общи линии впечатлението което ми остана е:
- Не достатъчно стил за такова събитие. Все пак преобладаващата част от публиката бе от класни хора, а модата която се разходи по подиума бе по скоро за децата и внуците им.
- Малкото Стил бе твърде брутален. Наистина се стрясках от време на време! Но пък живеем в 21-ви век, а дори той напредва вече
- Мъжката мода беше за 14-16 годишни - изключително, а момичешката на 65 процента (трябваше да доведа дъщеря си)
Прическите бяха на ниво поне така както си ги представях гарваново буйни и феерични.
- Някои детайли (които успях да забележа) носеха полъх на мода и по скоро на оригиналност.
Като представление повече ме впечатли представянето на младите дизаинери от академията, които също имах шанса за гледам в Склада

Смятам, че това вече е изкуство и като продукт, и като организация.

А от гледна точка на модна проява мисля, че това е много по-изящно постижение.

за кризата

В бизнес средите в България упорито се говори за Кризата и постоянно се натяква как се отразява тя на бизнеса и обществото. Намаляването на оборота, свиването на разходите, намаляването на заплатите на служителите и подобни негативни фактори и последствия се наблюдават все по-масово в почти всички фирми.
Разбира се тези явления са не само в България, но и в целия свят. Особеното при нас, което ми прави впечатление, е че българските мениджъри постоянно говорят(говорим) за кризата и с това, като че ли се засилва усещането за "криза".

От една страна използваме думата КРИЗА като обяснение на намалените печалби и правим всичко възможно за компенсиране на свиването на бизнеса ни.
От друга страна говорим за КРИЗА, когато се налага да търсим методи за намаляване на разходите, притискане на доставчиците, намаляване на заплатите съкращаване на разходите и други "не-популярни" мерки.
Разбира се това са напълно нормални действия за справяне с настъпилата вече криза.

Както знаем в Западна Европа кризата (отново я споменавам сякаш няма друга дума за това), отдавна е факт и дори вече отшумява. Не в смисъл, че бизнеса се раздвижва, ами просто хората отдавна са свикнали да живеят в такива трудни времена. Разликата, която забелязвам при българите и Западно Европейците (с американци нямам бизнес в момента), е че при разговори и кореспонденция ние често говорим за кризата, а те никога не я споменават. По един или друг начин отбягват тази дума и дори тази тема при свободни разговори.
Когато българи и Италианци например говорят за бизнес, винаги българите първи задават въпроса "Как усещате кризата?" А италианеца често ще отговори "Ами справяме се..." и ще смени темата. Същото е и с Северните народи. Дори ще го обърнат на шега някак си. Докато ние сме се вкопчили в тая Криза (като удавник в сламка (ама метална)), хората отдавна са се настроили да не мислят негативно за това и да гледат напред.

Дали е така и с всичко останало оставям на всеки да си отговори...

Allice Russel в София - видео

Миналата Събота Allice Russel наля радост в душите на почитателите на хубавата музика.




Thank you Allice!

Клошари 2

Снимка: в.Марица

Днес пак видях онези клошари.
Онези младите, които си бяха още семейство и търсиха „съкровища” в кофите. Външния им вид бе по-различен от преди. Половин година по-късно изглеждаха сякаш живота им е отнел 5 или повече години.
Лицата им бяха много бледи, хлътнали и почти прозрачни.

В погледа им обаче имаше същия блясък от преди – изглежда се обичаха и бяха изключително близки и зависими един от друг. И в същото време независими от никой.
Въпреки всичко което преживяват – изглеждаха щастливи. Много по-щастливи отколкото нормално семейство с няколко кредита, деца, тъщи, бъдещи планове и заплахи.
С безгрижието си към необходимостта да поддържат и развиват обществен статус те живеят на друга планета, каквато сами са си създали.
Свят – лична вселена, каквато всеки човек си е мечтал някога да си създаде и да живее.

Хората сме социални животни и като такива имаме вътрешна необходимост да се изтъкнем в обществото, така че да бъдем уважавани по един или друг начин.
когато обаче живота ни завърти в своя вихър, голяма част от амбициите и мечтите ни остават на заден план и мнозина от нас се превръщат в роботи, които само изпълняват обществените си функции за да задоволят битовите си нужди.

Каква ирония! Колкото повече се интегрираме в обществото, толкова повече загубваме своята същност. Колкото повече се опитваме да се наложим над останалите толкова по-зависими от тях ставаме. Колкото по-високо летим, толкова по-отвисоко можем да паднем, когато нещата се сринат.

Дали клошарите са избрали да летят само в своя свят? Дали са имали избор всъщност? Дали ...

Според статията от вестник Марица, причините са много и най-различни. Резултата обаче е страшен - мизерен живот, който е обречен да свърши скоро...

Дали има клошари, които изплуват и оцеляват? А дали да изплуват значи да тръгнат по пътя на останалите обществени животни и да се превърнат в маса?

Отново онази ирония, дето подсказва "за какво живеем?" А отговора е различен за всеки от нас, защото във всяка вселена правилата са различни....

Напръстници

 

Представям колeкция от НАПРЪСТНИЦИ!

Още клипове от Spirit of Burgas

(актуализирана на 26.08.09 с клипове от YOU TUBE)

Снимани са с телефон, но звука е много добър, а спомена от изживяването - незабравим...

Faith no more - Easy and Epic


FNM - Midlife crisys and I started a joke




Panican whyasker...






Yahooo!