Още снимки от феста

Spirit of Burgas 2009

Тази година фестивала Spirit of Burgas пак освежи живота ми. Въпреки, че отново присъствах само 1 ден, емоциите около пътуването, престоя ми в Бургас и Каваците и фестивалните страсти, направиха началото на таз-годишната ми отпуска ми да се усеща прекрасно.

И тази година куцаше организацията! Миналата година не можаха да ни обработят електронните билети и въпреки, че бяхме май първите на входа за ел.билети, чакахме около 30 минути докато намерят начин да ни проверят билетите и да влезем.
Тази година не можах да си купя електронни билети, защото покупката на билети от Eventim беше направо приключение. Начина на плащане беше чрез някакъв непознат за мен сайт за онлайн плащания, на който не пожелах да си регистрирам картите, а начина на доставка беше по куриер или в офис на Ивентим, като и в двата случай имаше такса от 5 лв.
Както и да е, купих си билети от Germanos.
Тази година нямаше разделени входове за онлайн и обикновени билети и всички влизаха през един вход, като за справяне с тълпата организаторите бяха направили пропусквателен пункт в горната част на Морската градина, където пускаха на малки партиди хората и на всяко спиране на трафика тълпата обезумяваше от това, че не се движи напред. Влизането траеше около 30-40 минути и почти изпуснах началото на Panican Whyasker.
През цялото време се притеснявахме, че няма да ни пуснат с камерата, която носих Миналата година не пускаха с фото-камери, но в последствие се оказа, че става дума за професионални, а не сапунерки - каквато аз имах тогава. Сега обаче имах малко по голям топуз и въпреки че не е чак професионална, вероятно щяха да ме спрат с нея.
Обаче не! Когато минавах през пропусквателния пункт тълпата беше толкова обезумяла, че никой никого не проверяваше. Дори билетите ми останаха така - непроверени (а правих такива усилия да си ги купя...)


 

А иначе въпреки някои неуредици, купона беше навсякъде, а музиката велика.

Ето малко откъси:

Panican whyasker забиха точно преди Faith и подгряха публиката направо до газообразно състояние на духа.



И още - Riot, riot



Show biz




Кулминацията на нощта разбира се беше Faith no more......

Голямото откриване с Reunited



Ashes to Ashes



Evidence


Великата Last cup of sorrow



И големия финал с Just a man



Направо си "откъртих" главата.
Само ме е яд, че изпуснах OddCrew докато чаках повече от 30 мин за бира.

A Babyface clan ги слушах изнемощял, полегнал на пясъка и почти заспал....

Иначе Фестивален Бургас е много впечатляващ...


The Cello girls


The fire Poi
dancers


Следващия път съм сигурен че ще е дори и по-яко, само да си оправят организацията...

Enjoy music, enjoy life!

Спиритуална седмица

 

Тази седмица отново е Спиритуална.
Всеки, който обича музиката и намине през Бургас, може да изживее щастието да присъства на Spirit of Burgas.
Аз ще съм там за Faith и ще се изкефя на Panican и OddCrew.

каквото друго мога да чуя друго - няма да остане неснимано. Имам 8 GB и ще ги напълня до откат.

остава само едно - Enjoy music, enjoy life!

За луканките - отново

Тази тема отново ми се наби в погледа при поредния круиз в супермаркета и нямаше как да снимам последния вариант на находчивостта на българските месопреработватели.

Представям ви най-новата марка - Карлоска луканка


 

 

За да не се тормозят с нови имена маркетолозите измислили луканката Чифликъ са описали типа на своята луканка като Селска луканка

 

Ами да, разбира се най-нормално е луканката да е тип-селска, иначе градските звучат някак индустриално...
От тук нататък вариантите за регистриране на търговски марки луканки вече нямат граници - поне не и докато се изчерпат имената на селата в ругистъра с населени места в България.

Налагане на законите - Синя зона

Въвеждането на правилата и законите в съвременното общество не е лесна работа. Както казвам "въвеждане" нямам предвид гласуването им в парламента или на сесия на общинския съвет, ами реалното им налагане в обществения живот.
Всеки ден се сблъскваме с недобросъвестни хора, за които спазването на правилата е за подигравка, а истинска чест е да влязат в насрещното движение на малка уличка, като псуват всички дето карат срещу тях и им святкат...
Разбира се това е малък пример, наслука изваден от морето с примери, в които живеем всеки ден.
Налагането на законите в съвременния свят не е лека работа - особено когато някои от законите са създадени преди 30-40 години, когато колите по улиците са били рядкост, а тротоарите и алеите са били място за разходка.
Сега в София има толкова коли, че за да се управлява движението в този град е истинско предизвикателство.
Една от мерките за управление на трафика в центъра е въвеждането и разширяването на "Синята зона", като все повече улички влизат в тази зона.
Обаче въвеждането на новия режим никак не е лесно.
На малката уличка Гечкенли, която е дълга две пресечки от по 50 мт. преди няколко дни въведоха Синя зона.



Както се вижда на снимката всички коли са паркирани от ляво по посока на движението, а както знаем по правилник ако не е указано друго паркирането става от дясно. За това и маркировката за Синя зона е направена от дясно.
Хората от години паркират на тази улица от ляво, защото от дясно има няколко гаража и може би там пече повече слънце.

Новите правила рано или късно ще се въведат реално. Това обаче практически е невъзможно да стане доброволно. Защото, дори и да иска човек да си паркира колата от дясно, това ще значи че ще задръсти движението (без да нарушава правилата). на тази улица има около 10-ина коли, повечето от които нощуват там по местодомуване, и въпреки че собствениците им живеят там и почти невъзможно да си направят среща по едно и също време и да си преместят колите - все някой ще липсва (като на събранията на живущите в даден вход).
Единствения начин за решаване на проблема е - акция на Центъра за градска мобилност за извозване на неправилно паркиралите автомобили. такава акция трябва да стане през нощта, като предварително е добре да се уведомят собствениците (с лепенки).
това обаче пак не е сигурен начин, защото на сутринта пак някой ще си паркира както преди.
За това алтернативата не е извозване на наказателен паркинг ами преместване с паяк от ляво - на дясно - доста маневри трябва да се извършат, но така ще е сигурно, че от тук нататък няма да се паркира от лявата страна.

Сега обаче да му мислят собствениците на гаражи и дворове с места за паркиране...

Иван Костов ми отговори

Да, Иван Костов ми отговори лично въпреки, че въпросът ми не бе конкретен нито отговора....
------------------------------------------
Стефане, привет!

Благодаря Ви за добрите думи и пожеланията. Съгласен съм за обремененостите, които носим от комунистическия режим.

Моят отговор на Вашия въпрос е „реформа на образователната система” -
реформа, която ще научи младите хора да си поставят цели, да вземат решения, да правят планове за тяхното постигане и да носят отговорност; ще ги научи да поставят на първо място сред своите лични ценности професионалното си израстване; ще ги научи да се реализират чрез професията си.

Вижте и моя видео отговор по въпроса за българското образование:

www.otgovori.eu/index.php?a=18

Бъдете здрав!
Иван Костов
--------------------------------------------------------

Разбира се, че отговора на въпроса "Как да се научим..." е "чрез по-добро образование"

Това е отговора на човек, който търси кардинално решение на проблема, а не дава просто удобен популистки отговор, който има предимно "мандатен" характер.

За съжаление сме принудени да се съгласим, че единствения начин да приемем новостите е като създадем предпоставки поне децата ни да се научат да приемат живота по съвременен начин. Което обаче означава, че хората които вече сме се изградили личности, сме обречени да живеем с духовете от отминали векове, богати на хубави лозунги и подарени години, спомени за хубавото евтино време или жал за пропиляните възможности, омраза и ненавист към следите от онова време и не на последно място изкривена представа за това какво е правилно и неправилно.

Аз, като не толкова далновиден човек търсех отговор на текущия въпрос Как да се научим да работим съвременно сега, не след 2 поколения.
Е, има начин: като си пратим служителите на стаж или друг вид обучение на запад, поставим им условия и цели за развитие и стриктно ги следваме. Разбира се, не може всички да идат в чужбина, но в някои случаи, не е необходимо ние да ходим там, а да донесем техните постижения тук.
Например: Ако разчитаме хората в офиса да си планират и разпределят времето пълноценно, а на тях не им се отдава (защото не им е изгодно), просто прилагаме система за управление на персонала, в която всеки човек си знае мястото, принуден е да прави каквото се очаква от него, не се занимава със странични дейности и не му се дава възможност (няма време) да се разсейва с глупости.
Мисля, че кризисното време е идеалния момент да се пречупят старите идеологии за това защо му е на човек да работи.

Ето още един положителен ъгъл на икономическата криза.