Новата ми страст

Имам си нова цифрова джаджа Panasonic DMC fz28

Ето я и нея



А ето и какво прави



Много съм щастлив. Любимата ми я подари за рождения ден и смятам да я използвам по предназначение. Досега снимах с Sony DSC-S40 което си купих преди 3-4 години с една лятна премия. вършеше ми работа, защото е малко и дори в джоба на ризата не тежи много.

Но сега си имам нова страст - и ще снимам много!!!!!
Всъщност имам да се уча още......


P.S.
Това е Черни връх с 18х увеличение Много якоооо.

Културата на пътя - Пътя на културата

Отдавна си мисля да подема тема за културата на пътя, разума зад волана и някои глупави неуредици по пътищата, които карат хората да карат лудо. Но все отлагам за после, и после, и друг път....
По-важното е обаче, не да пишем за това какво и как да правим, ами да ГО правим.

Да го правим всеки ден, във всеки момент, без компромиси, без да казваме "сега бързам и за това", и други оправдания.

Ще споделя какво се опитвам да правя на пътя за да направя света по-добър:
- не минавам на червено никога! Опитвам се и на късно жълто да не минавам, защото не знам дали някой няма да мине на ранно зелено.(е не винаги се получава, но се старая)
- когато съм с предимство, дори и на зелено не разчитам на него 100 % - оглеждам се, някой ненормалник да не мине през мен.
- слагам си колана и го изисквам от пътуващите около мен, не защото ченгетата ще питат, ами защото не знам кога някой идиот ще навлезе в насрещното и.....
- карам на фарове - винаги!!!! когато колите наоколо са с включени фарове ги виждам с периферното зрение дори без да ги гледам. искам и мен да ме виждат! Така тия дето тръгват да изпреварват пред мен ще ме видят дори и да забравят да се огледат.
- по правило спазвам основните знаци по пътя, а те за мен са следните:

Спри,


Отдай предимство,


Не изпреварвай (по скоро маркировката на пътя, а не самия знак)


За ограниченията на скоростта си имам своите критерии в зависимост от опита ми и преценката за пътя. Не мога да кажа че спазвам ограниченията - напротив, но по принцип не намалявам в последния момент преди завой, не взимам завоите с "максимално допустима" скорост и не изпреварвам ако не съм сигурен в скоростта си и разстоянието между колите насреща.

Има знаци дето не ги разбирам много. Например:
- На път разделен с мантинела, без да има кръстовища наблизо, пешеходна пътека или други предпоставки за бавно каране има ограничение на скоростта 50 км. или 60.
- караш си по същия такъв път, където обаче е  разрешено с 80 и изведнъж знак за пешеходна пътека с ограничение 50км. Знака обаче е поставен на 150-200 мт от пешеходната пътека. Така е по правилник, който сигурно е писан през седемдесетте години, когато на колите наистина са им били нужни 200 мт за да намалят скоростта с 30 км в час.....

Направо съм БЕСЕН по повод неуредиците по малките улички в София, които се водят двупосочни, а в същото време са паркирани коли от двете страни на улицата и дори в едната посока колите трудно пробиват, а като дойде кола насреща става задръстване. не се сърдя на паркиралите шофьори, защото смятам че предназначението на улиците е за придвижване и паркиране на коли. Защото улиците обслужват гражданите, които живеят на тях, имат бизнес там или просто имат работа, която трябва да свършат. А работата на управата на града е да създаде условия за това.

Така че смятам за приоритетен проблем пред Столична община организацията на движение по малките улички в центъра, където все още са двупосочни, а също и по кварталите, където е направо ад!
Всички успоредни улички трябва да са еднопосочни с място за паркиране от дясно. Където е възможно смятам че паркирането трябва да става под 45 градусов ъгъл, така се пести най-много място, лесно е за паркиране и изтеглянето става по-бързо.

Разбира се не съм щастлив от скритите знаци, които са поставени не за да се виждат, а така че да са причина да те глоби някой.

Изграждането на метро лъчите напредва и вероятно ще облекчи трафика към центъра. Но смятам, че около кварталните метростанции трябва да има безплатни паркинги, където хората да си оставят колите, велосипедите, моторите, и да се мяткат на метрото. Иначе само две линии трудно ще покрият звездообразната структура на града и кварталите. А паркингите да са безплатни (поне срещу карта за метрото), защото иначе българите няма да ги ползваме....
И така: нека всеки от нас да се грижи за живота, здравето на съгражданите си. Така на принципа - Всеки народ си заслужава управлението, ще можем да очакваме и управляващите да се грижат за нас. А някой хубав ден, когато докажем че сме наистина разумен народ, който може да направлява живота си же можем сами да си гласуваме законите в зависимост от това как ни е най-угодно - на референдум.

За сега обаче всичко зависи от; съвестта на всеки от нас да пази ценностите си и те да не противоречат на обществото.

Малката косматка на покрива

 

Могила с трева образувана на покрива на блок в кв. Света тройца.

Вероятно някой преди време си е садил пролетни лаленца и други цветенца или "екзотични тревички"...
Сега е запустяло и буренясало.

А може и да има наистина функцията на Могила, кой знае?

Надцакване

С приближаването до изборите кампаниите на претендентите се изострят.
Станахме свидетели кат „Големите” си мерят онези работи, като се опитваха да решат проблемите с боклука.
Борисов се опита да измести концесионерите на боклука, които са оплетени като свински черва по всички нива на държавната и общинска администрация, и да се направи на мъж, като се опита да се справи със ситуацията. Вярно София беше потънала в боклуци и тъкмо горе долу се реши проблема, когато Станишев използва тази слабост в управлението на общината и се намеси, като създаде Правителствен кризисен щаб за справяне с боклука на София.
Е беше малко късно, но за целите на изборите – върши работа.
От този момент двама почнаха да се надцакват кой чисти повече София. Коли на различни фирми по чистотата дебнеха всяка полу-пълна кофа за да я отбележат в списъка. Медиите също се намесиха като търсеха пълни кофи да ги снимат. Дори се стигна до обвинения че „някой” нарочно разхвърля боклуци из София за да се създаде впечатление на криза.
Сега, София не че е чак толкова чиста, но като че ли не помним да е имало толкова хора които да я чистят.
Има още малко време до изборите, но си мисля че ако двете момчета се захванат да кърпят дупки по улиците ефекта ще е поразителен – достоен за рекордите на Гинес. Статистиката ще отразява колко тонове асфалт се е налял само за два месеца, колко пари са похарчени за това, колко нови работни места са открити и т.н.
Въобще, това би могло да е най ефективната и полезна за обществото рекламна кампания.

Сега обаче се появяват нови играчи.
Вероятно ще видите в рекламите на Google банер с бате Бойко и някой който го подкрепя. Друга реклама пък показва кой стои зад Бойко, и кой е той? На адреса www.boykostov.org някаква партийка – НОВА ЗОРА, се опитва да свърже двамата като цели да се намести в тези избори.
Наистина от маркетингова гледна точка подхода е много добър. В България вече всеки разумен човек ползва интернет, и неминуемо попада на рекламите на Google.
Разбира се подкрепата на Партията Майка, не остава незабелязана. Все пак, рекламите в Google струват пари, въпреки че си остават най евтиния и ефективен начин за политическа изява.

Много се подразних от тази кампания и поставих филтър на рекламите, които да ми се появяват в блога - поне да не го гледам на в моя свят.
Призовавам всеки който управлява google реклами на сайта си да филтрира този сайт, защото това е една гнусна кампания, която е спонсорирана от комунистите и от нея ще изплуват още по-гнусни неща.

паркиране в Синя зона

Вчера с изненада установих, че паркирането в "Синя зона" е безплатно в извън работно време. Паркирах на бул Мадрид, и добросъвестно пуснах СМС на 1302. Обаче ми се върна следното съобщение:
"Parkiraneto na "Sinia Zona" e bezplatno v chasovete predi 8:30, sled 18:30 i v nerabotni dni. Ot smetkata vi ne sa vzeti pari za parkirane."

Без да съзнавам беше станало 18,34 минути.
Изненадах се обаче, че паркирането е безплатно извън указаните часове, защото на знаците за Синя зона пише:
"РАЗРЕШЕНО ПАРКИРАНЕТО С ТАЛОНИ ДО 2 ЧАСА В ПЕРИОДА 8,30-18,30 ЧАСА...." и т.н. инфо за СМС паркирането.
Което за мен до сега означаваше че щом в указания период е РАЗРЕШЕНО, значи в периода преди и след това е забранено, защото има знак "паркирането забранено"
Но съм бил в заблуда.
Явно нещата в България се демократизират, малко по малко, вече не е забранено всичко, което не е разрешено.

Но колко още други неща трябва да се променят, за да се чувстваме стойностни граждани, с права и самочувствие на данъкоплатци.

Държавна подкрепа по време на криза

Днес имах нещастието отново  да се сблъскам с държавната администрация в лицето на Агенция митници.

От 2007 година сме член на  ЕС и основната част от дейността на фирмата ни вече не минаваше с "благословията" на тази "организация".

За няколко години бях щастлив, докато не настана криза и улегналите бизнес канали не утесняха и спряха да носят такъв интерес, както в "славните" времена на пост-социализма (защо ли вмъквам "пост"?)

 

 

Разбира се трудните времена изнервиха всички, и в последните месеци стана трудно да се работи в търговски фирми, като моята (да отбележа, че не съм собственик, но всяка фирма в която съм работил си я смятам за МОЯ, още от 17-годишен).

Тягостното усещане, когато склада ти е пълен със стока, а никой не се обажда да поръчва каквото и да е направо убива предприемаческия дух. В ситуации като тази, всяка продажба е светъл лъч в тунела и дава надежда, че кризата отминава.

 

Преди няколко дни получихме запитване от съседна държава за стоки, които от доста време имахме на склад. Количеството беше дори по-голямо от наличното в склада ни. След кратко пазарене с радост предложих добра оферта за цялото налично количество, дори без да съгласувам цената с шефа ми (който отсъстваше тогава).

Вчера клиента се обади и потвърди, че идва да вземе стоката. дори искаше да дойде същия ден, но тъй като част от стоката не бе освободена от митнически склад, ни трябваше половин ден да я освободим и да я приготвим за износ. С големи усилия убедих клиента да дойде на другия ден (т.е. днес). Освен, че част от стоката ми трябваше да се освободи от митн. режим - складиране, ми трябваше и малко усилия да обера всички налични количества от склада и от стилажите в магазина. Дори исках да изтегля количествата от склада ни в Русе, но за около стотина евро повече не си струваше геройството и разходите за куриер.

 

Както и да е, клиента дойде лично да си вземе стоката със собствен транспорт на сутринта. С малко уговорки го убедих да изчака до обед и след като натоварихме успешно отиде на митница към 11,30 часа. Спедицията който използвам за представител направи документите дори предварително, но разбира се митничари не поемат работа след 11,30 и трябваше да чакаме да хапнат та да обработят декларацията.

Оставих клиента в добрите ръце на колегите от спедицията с надеждата, че до час-два всичко ще е наред. Към 16:30 обаче, клиента ми звънна бесен, че още нищо не е станало. !!??!!??

Обадих се в спедицията да видя какво става и с учудване разбрах, че в системата на митниците, за този тип изделия излизал профил за специална проверка от Агенция Митници и никой, дори началника на митницата не смее да вземе отношение по казуса с този износ. До колкото разбрах, ставало дума за проверка за защита на търговските марки. До края на деня така и не се намери решение на въпроса.

Клиента ми беше толкова бесен, че заряза стоката в спедицията и поиска да му върнем парите.

Трябваше да му потвърдя.

За съжаление едва ли ще купи нещо от нас в бъдеще.

Разбира се можехме да се запънем и да го накараме да си вземе стоката на другия ден, защото с нищо не сме виновни по този въпрос, но фирмата ни не е такава и си държим на клиентите (дори и тези които едва ли ще купят пак).

 

И така, благодарение на намесата на държавната администрация, провалихме си сделката и загубихме клиент. А беше обещаващ.

Какво да кажа?

Благодаря на държавния апарат, че подкрепя бизнеса!