Panican Whyasker - свирят за Емо

Много са яки!!!

Бойко Борисов No1

Бойко Борисов е наистина номер 1.
Изявите му в медиите са толкова добре планирани, че всеки прохойдащ политик може само да се учи.
Както и всички досегашни PR меропричтия, появяването му в MUSIC IDOL идва в най подходящия момент - на първия малък концерт.
Дори си мисля, че ако беше изчакал някой ГОЛЯМ концерт, който повече би му прилягал, щеше да изпусне момента и да трябва да търси друго шоу. (може би VIP BROTHER) Но и то щеше да е сдъвкана кампания.

Чудя се дали закачките с двамата водещи (които са полуидиоти) са така добре режисирани и на място?

Е шоуто още не е свършило и ми е интересно какво още ни чака?

Реклами в поликлиниките

"ВНИМАНИЕ! Всички родени през посочените години подлежат на планова имунизация"

Това е реклама на лекарство за по-добро самочувствие на жени влизащи в климактериум. Оформена е, като обява разположена на табло пред лекарските кабинети и прилича на обявите, които личните лекари поставят на вратите на кабинетите си и приканват пациентите да си направят някаква задължителна имунизация. Обикновено това касае децата, защото само за тях имунизациите са задължителни.
Това е много оригинален начин за реклама на лекарства, но дали е коректен спрямо пациентите. Навява на мисълта, е наистина е задължително да си направиш такава имунизация. А всъщност лекарството, което се предлага е само профилактично

Докато чаках в коридора, над глава ми имаше разположен дисплей, от който постоянно ме облъчваха реклами на лекарствени средства. Канала беше МЕД ТВ и вероятно се разпространява специално в поликлиники и болници. Напомня на старите радиоточки но в съвременен вариант.


Живеем в 21-ви век - нали!

Мюнхен - силен филм

Този филм ме разплака почти.

Зададе ми много въпроси, на други ми отговори, и ме накара да си задам нови...

Киното е силно изкуство

Браво на Спилбърг - прекрасна работа

Personal universe (Вселената на всеки)

Снимка: http://samueljscott.wordpress.com/

"Нашата Галактика, в състава на която влиза Слънцето, е добре изученал Знае се също така, че в достъпната за съвременните телескопи област на Вселената се наброяват милиарди подобни на нея звездни системи, които влизат в единна система от още по-голям мащаб — Метагалактиката, и следователно има основание да се предполага, че тази, както я наричат астрономите, “структурно мащабна стълба” продължава и по-нататък, изобщо няма край...."
"....И когато астрономите или физиците произнасят фрази, като “произход на Вселената” или “границите на Вселената, то те обикновено имат предвид именно наблюдаемата Вселена, а не Вселената като цяло."

Из един учебник по естествознание.

Ние познаваме Света и Вселената относително добре - кой-колкото го е опознал. А познаваме ли себе си?

За Света.
Ако приемем, че нашият свят е като капка в морето, (както е нашата Галактика - част от Вселената) и успяваме да видим няколко милиона други капки около нас, представяте ли си колко Зи-лиарди капки изобщо не виждаме?
Можем само да подозираме, че ги има и да предполагаме как погледнати от птичи поглед, представляват някакъв залив, като част от морето. И то ако имаме наистина голямо въображение..... И то само на повърхността на водата (защото птиците виждат повърхността)

Тук говоря за мащаби, пространства и измерения.

Представете си, че това което познаваме за света около нас е да кажем малкото заливче, което е само малка част от морето. Познаваме го от вътре, посредством изучаване на околните ни капки вода и с малко фантазия и научни методи можем да предполагаме как изглежда отгоре, като едно цяло. Ако го гледаме от вътре, го виждаме в едно измерение, а погледнато отгоре в друго.

Сега, да опитаме да си представим, че освен познатите ни капки вода, отвъд морето има и много други неща. Например: плаж, дървета, реки, планини, небе, звезди.....
Тук вече говоря за различни пространства.

За да може да обхванем цялата информация и да си представим горните неща, трябва да боравим с познати параметри. За това е измислен МАЩАБА. Ако не можем да обхванем капките вода наоколо, ще имаме предвид няколко капки, които сме сигурни, че познаваме и ще ги преекспонираме няколко пъти, така че да оформим картинка.
Освен капките вода, около нас сигурно са преминавали и някои песъчинки (носени от течението), които определено са различни по състав от капките вода. Можем да си представим че тези песъчинки са част от нещо и с повече въображение, можем да си представим, че има бряг, а някое гниещо листо или коренище ще ни подскаже за дърво. Мехурчетата въздух във водата ще оформят небето, а останалото..... зависи от нас самите.....

За хората

Както в примера със света по-горе, хората са също толкова различни. По външен вид, по знания, умения, по характер, по представа за света, по мечти....

В общ линии живота ни се развива така:
- Раждаме се (кой какъвто късмет имал - там),
- възпитават ни някак (пак така)
- опознаваме света - доколкото ни позволява възпитанието,
- срещаме други хора - и тях опознаваме (пак късмета играе своята роля)
- намираме си работа и я вършим - доколкото ни позволява възпитанието
- усъвършенстваме се в работата си - ако имаме шанс, сменяме я - и пак се пробваме
- имаме си хоби или нещо, да ни "отвява",
- създаваме деца - и тях възпитаваме (кой както може)
- търсим развитие в себе си - за да сме нещо повече от вчера (някои произвеждат глупави писания като тези тук)
- умираме и оставяме след себе си, каквото сме постигнали.

На ТОЗИ свят милиарди човешки животи са минали по горния път - някои кривнали на долу, други са стигнали много по-далече.
Всеки от нас познава малка част от обкръжението си, кой повече, кой по малко и може да предполага, какви други хора има по света в зависимост от познанията си за Света описани по-горе и по-по-горе.
С малко повече въображение, всеки от нас може да си представи и повече от това, което е написано или чуто...

За нас самите

Докато развиваме живота си и с опознаването на Света и хората около нас, ние се оформяме като личности, изграждаме се като характери и си създаваме една вътрешна представа за нас самите - доколкото се познаваме.
С годините всеки от нас успоредно с това, че се изгражда като личност, се опознава вътрешно и се развива всестранно.
Научаваме вкуса на млякото, виждаме първо майка си, казваме първата си дума "ТАТИ", тръгваме по белия свят, правим разни интересни неща, в които ни бива, търсим нови такива, ровим жадно в себе си за още.
Отварям една ( във всеки един момент ние сме в пряка връзка с близките си и много от нещата, които правим, ги правим заедно с тях или за тях. Тук затварям )-та и поглеждаме егоистично в себе си.

Всеки следващ ден откриваме все повече за себе си и за това какво можем и какво знаем. Всеки ден успяваме да проникнем все по дълбоко в душата си и да видим "нови хоризонти", които да покорим.
Ако следваме логиката на капките в морето, представяте ли си какви неща се крият в душата ни, които никога няма да открием за себе си?
Очевидно всеки отрива различни неща за себе си: някои хора се откриват като спортисти, други са бизнесмени, трети са музиканти или просто изкуствени хора
И колкото по-дълбоко в себе си ровим, навлизаме по-дълбоко в дебрите на нашия "залив", който е просто малка част от океана на възможностите ни.

Всеки човек има собствена Вселена, която покорява - вътре в себе си.

Клошари

Един ден видях двама клошари да си разговарят на работното си място. Бяха се облегнали на кофата за боклук, и обсъждаха някакви важни за тях теми.

И двамата бяха много интересни: висок млад мъж с раница на гърба, шапка и претенции, а другия бе възрастен, дребен, слаб човек, скромен и свит в себе си.

Видимо двамата бяха пълни противоположности.

Въпреки, че може би всичко което притежаваха бяха само дрехите на гърба си, изглеждаха сякаш цялата улица беше тяхна.
Вероятно бяха в нещо като почивка, защото държаха в ръка по една бира и сладко си говореха облегнати на кофата.


Замислих се - хората които си нямат нищо, изглеждат по-щастливи, по-лесно намират радости в живота и нямат толкова грижи.

Един друг път на същото място (там чакам любимата след работа) видях друга такава двойка. Те бяха семейство. Не бяха стари - може би малко над 35-те. Имаха окаян външен вид, но имаха блясък в очите. Бяха облечени в дънки и дънкови якета (относително модерни), в които нямаше нищо нередно, освен че едва ли са прани последните два месеца, а пък навеждането над кофите си бе дало своето.
Въпреки външния си вид имаха самочувствие и гордост. Навеждаха се над кофата с някакво небрежно любопитство, въпреки че може би всеки път се надяваха да открият някакво съкровище.
И тогава се замислих - и те са щастливи по-своему, дали са си избрали този живот? Или са били принудени? Трудно ми е да приема да се предам така.


Спомням си като бях малък (в далечните социалистически години), в квартала ми (Бул.Дондуков) имахме един бездомник. Беше символ на бездомниците, може би на 30 - но изглеждаше на 50. Трудно можеше човек да види отвъд гъстата брада и сведения поглед.
Ходеше като таласъм по улиците и ровеше в боклука. Никой не знаеше къде живее (е може би кварталния знаеше) Хората казваха че не приема подаяния. Никога не просеше, продавачката от хлебарницата (на ъгъла с ул Дунав) казваше, че е приемал от нея стари закуски (имаха едни осморки....)
Казваха също че сам си е избрал да живее така. Още от тогава се чудех какво може да накара някой да иска това...

Не че сега го разбирам, но факта че има повече такива хора по улиците, говори че света не върви на добре. Или пък е обратното. Онези хора съм сигурен че са щастливи - както и беше първият, който познавах.

А на къде ли върви моят живот.....?



Още по темата: Клошари 2