Демокрацията - утопията на потиснатите

#ДАНСwithme ден 9-ти

Този текст започнах да пиша от  
9-ия ден на протестите #ДАНСwithme. 

В процеса на развитие, статията постоянно се променяше, тъй-като и 
събитията през последната година-две
 бяха твърде динамични. 

--------

България е страна, в която хората вече 25 години живеят с идеала, че демокрацията ще огрее и тяхната улица. Е, разбира се не всички. Една част от "народа" през годините пазеше, а и още пази топли спомени от социализма, когато всичко беше подредено, нищо че по онова време това, което имахме в хладилника и в регистрите на нотариата бяха единствените неща, които ни помагаха да преживяваме.

Останалата част от българите, през последния четвърт век, правеше всичко възможно да загърби този спомен и последствията от него, давайки своя вот наляво и надясно в търсене на новия Месия. Или си го пазеше за себе си...

Сигурен съм обаче, че и първите и вторите търсят своето място под слънцето, не просто под формата на парламентарно представителство, ами искат да бъдат чути техните най-преки нужди. Е, докато за едни преките нужди се ограничават до ракията, пържолата и плазмата, други може да стигат и по-високо - до свободата на изразяване и справедливостта, а трети се нуждаят единствено от среда, в която да осъществят своят личен потенциал. А степента на развитие на нацията ни се предопределя от бройката и съотношението на горните нужди в различните им посоки. Или иначе казано, колкото по-скоро сме се освободили от диктатурата, толкова по важен за нас е "салама".
Нито едните обаче, нито другите имат шанс да постигнат нещо обществено стойностно при такава система на социален и политически гнет.

Причината е, че след като социалистическата система се провали, хората свикнали държавата да ги храни и да се грижи за тяхното минимално щастие не можаха да се пренастроят да оцеляват и да се развиват без държавна финансова подкрепа, а онези с по-свободен дух и решимост да постигнат нещо сами, се сблъскаха с изкривената капиталистическа система, чието първоначално натрупване на капитал бе с произход от отклонени държавни средства или от стандартни мафиотски източници. В резултат, повечето инициативни хора през последните 25 години напуснаха страната, а тези които останаха тук могат да бъдат определени като закрепостени селяни (не че са от село, ами че са закрепостени към мястото на пребиваване или към този който ги храни) или утопични идеалисти, които вярват че може да се оправим със собствени или общи усилия.

Закъснялата цивилизованост

Във времето, в което започнахме да градим демокрация, тя вече не е актуална форма на обществено добруване и развитие, защото в последните години на криза видяхме, че когато хората биват стимулирани да дадат всичко от себе си в името на личния си успех, те започват да ходят по главите на останалите хора за да го постигнат. А накрая се оказва, че всичко което са постигнали е за благото на някой, който стои над тях и който всъщност определя целия техен живот. Дали чрез работата, която им е дал или е позволил да дават на останалите под тях; кредитите, които е отпуснал; продуктите, които ги окуражава да купуват или влиянието, което оказва върху правителството им. Всичко се съсредоточава в неголям брой хора, които или са в центъра на новините или са скрити зад кулисите и за тях се носят предимно легенди за това как управляват света...

Във всеки случай индивидът, който се труди и създава блага, изгражда нацията си и обогатява наследството на цивилизацията си, когато се огледа вижда как демокрацията, която би трябвало да дава права и да възлага отговорности, се е развила до състояние в което тези дадености не се преразпределят правилно и пропорционално. Поне не по правилата на справедливостта - колкото работа свършил, толкова блага получил, защото благата се преразпределят не според стойността на вложения труд, талант, знания, умения или други общочовешки ценности, ами се разпределят според най-висшата ценност на съвремието ни - вложените пари.

Или ако кажем, че един дърводелец прави един стол за един ден, двама правят два за половин, трети човек с повече пари ще си поръча столовете в Китай и ще залее пазара със столове за няма три месеца. В същото време един човек рисува картина за седмица и влага душата си в нея, а друг идва, купува я с още пет като нея и ги захвърля някъде само за да си начеше егото и да се представи за меценат.
И именно това е изкривяването на социално-политическата система, в която живеем след робовладелческия и феодалния строй - че щастието ни и успехите ни не зависят от самите нас, ами от обществото в което се развиваме и се оценяват единствено и само с пари. А парите изкривяват реалността.

За демокрацията

Така както парите са представителното средство за обезпечаване на нашите потребности, така и при демокрацията властта е представителна - система на управление, където хората групирани по убеждения, избират кой да ги представлява и управлява. Смисълът е, че поради невъзможността да се представляват интересите на всекиго по отделно, системата се изгражда чрез групиране на интересите в принципи, върху които се формират политически партии. И до сега нямаше друг начин. При протестите през Февруари 2013-та, хората се обявиха против всички партии и партийността като цяло. Лека полека от без хомогенната маса отделни индивиди започнаха да се надигат глави, да дават пресконференции, да се групират по интереси и идеи. Всичко много започна да прилича на партийност...
И това е нормално, защото в тази система формирането и изразяването на общественото мнение е представителността, а щом има представителност, значи някой изземва думата на хората, които не могат да я изразят сами. Което води до зависимости. Вероятно онези, които надигаха глави през онзи Февруари не бяха достатъчно убедителни, защото бързо изчезнаха. Няма ги, защото нямаха принципи (или просто бяха пионки с мисия). А принципите се изграждат с векове…

За принципите

Поради естеството на човешката природа, политическите партии имат основно две направления - леви и десни. Левите раздават за да удовлетворят нуждите на хората, а десните ги карат да работят за да получат сами каквото заслужават.
При социалното управление, хората не са така припряни да постигнат лични икономически интереси и независимост от институциите, защото са по-облагодетелствани от държавните средства за управление и могат да насочат своите лични успехи в сферата на изкуството например. В същото време се толерира обществената грижа за бедните, което създава зависимост при тях.
При десните форми на управление хората биват стимулирани и принуждавани да се справят сами с битовите си проблеми чрез труд и собствени усилия. За целта са издигнати в култ стремежа към богатство и имане, основан на база сравнение с останалата част от обществото, в което живеем или с останалите общества. Стимулира се вродената алчност на хората и завистливост, която ги кара да искат повече, за да са по-важни индивиди в обществото.

Предполагам ляво и дясно идва от това, че с лявата ръка протягаме за да вземем, а с дясната ръка работим за да получим. Или иначе казано редим се на опашката за социални помощи или търсим начини да стартираме собствен бизнес.

Снимков материал: http://www.americanprogress.org/

                                  http://uptostart.com/

Но и двете системи на управление имат своите предимства и дори двата принципа на трябва да се редуват за да има баланс и устойчиво развитие на обществото.

Българската действителност

Разбира се за България тези принципи не важат, поради изкривяването на политическото съзнание на хората по време на комунизма. Сега „левите” са наследници на комунистическите величия и тяхното обкръжение, което дълги години си е градило комфорта на управляващите. Всички „леви” са обградени от обръчи от фирми, напластени около тях като лукови глави, така че добре да прикрият миризмата и лютивината на техните лични интереси. Те не искат реформи, защото така им е по-удобно. Те са по-консервативни и от най-консервативната дясна партия в Европа.

Десните пък произхождат от интелигенцията – онази малка част от Българското общество, която дори и потиснати от комунистическия режим, дори и с ниски финансови възможности са имали достатъчно възпитание да си образоват децата и да им дадат основните ценности на свободния човек – отношение към образованието и труда; уважение към хората; почитане на законите. Те отчаяно се борят за реформи в текущото състояние на обществото и управлението, защото сега нито една от техните основни ценности не функционира и това не позволява на обществото да се развива.

Същността на демокрацията е да искаш нещо и да имаш възможност да го постигнеш, да имаш условия да научиш повече, за да искаш по-стойностни неща, да имаш среда за реализиране на наученото и чрез тази свобода да допринесеш за обогатяването на обществото, в което живееш. И ключовата дума е ОБЩЕСТВО, защото човекът е социално животно и неговите успехи се оценяват от другите, сред които той живее. За това в системата на демокрация, Обществото е това, което задава хоризонтите за развитие на личността.

Но това е вече отживелица!

Защото демокрацията е стремеж на обществото да бъде чуто. Да излезе от оковите на някаква робска идеология, която потиска хората да правят каквото Партията или Фараона проповядват. И когато Партията или Фараона не са вече фактор в обществото, стремежа към демокрация губи смисъл. През 21ви век, Партията и Фараона са мутирали в една много по-потискаща сила - силата на парите.

За парите

Отвъд възможностите за задоволяване на минималните физиологични потребности, тази така потребна стока дава на индивида чувството на власт над останалите. Стремежът към "повече" превръща човека във вълк, което го отдалечава от обществото.

В епохата на социализма казвахме, че това е система, при която всички са равни но някои са по-равни от другите.
При демокрацията можем да кажем, че хората са свободни, но някои са по-свободни от другите.

И в случая свободата се отъждествява с финансова (не)зависимост.

За обществото

Посоката на развитие на обществените ценности, е силно манипулируема. Защото „Обществото”, това е съвкупност от хора обитаващи едно място и грижещи се един за друг в система от права и отговорности. Но ОБЩЕСТВОТО в днешно време е изкуствено поддържано чрез закони, без които то не може да съществува. Поради естеството на човешката природа в условията на силен риск за оцеляването на индивида, хората се групират за да преживеят. А когато няма силни сътресения във статуквото на "минимално задоволени маси" хората вече търсят индивидуалност за да изразят своята позиция и не се задоволяват от принципите на представителността ами искат обществото да ги чуе пряко. Всеки един от тях. Вероятно защото в развитите общества повече индивиди са възпитани и образовани и имат самочувствието сами да определят бъдещето си, за разлика от развиващите се, при които отделни индивиди диктуват теченията на мислите на останалите.

#ДАНСwithme ден 196-ти

Е, тези хора на снимката зад мен, след 200 дни протести, разбраха, че в една добре укрепена система не може да се постигне успех чрез пряка конфронтация между масите и реалните  представители на масите, за това протестът се обърна срещу имагинерни такива и очевидните малформации на системата, където ясно се вижда изкривеността на модела, а именно - хората представляващи хора, които не знаят какво искат, удовлетворяват първо личните си потребности и след това онези на... своите роднини.
А онези, които представляват са просто ресурс, инструмент за поддържане на тяхното статукво, чиито функции са продължаване на рода - на техния род.

В едни по-начални времена на демокрацията, такива увисваха по площадите, но сега почти всички нации са подписали декларации в ООН, които пазят някаква форма на цивилизованост по съвременните стандарти.

Следва продължение...