За паркирането в центъра и други столични несгоди

 

Изображение: http://www.sofiatraffic.bg/

Тези дни Софиянци протестират срещу по-скъпите условия на живот, в които са принудени да живеят заради разширяващата се и поскъпваща "Синя зона"

Софиянци е с голяма буква, защото в този текст ги отличавам от останалите жители на столицата. Отличавам ги защото хората засегнати от новите мерки за контрол на паркирането в центъра на града са именно онази (все по-малка) част от столичани, които възприемат този град, като техен. Техен - не само отвъд стените на жилището им, ами улицата, парковете, близката планина, река, гора, градски транспорт, кино, театър, съседи, общество, институции. Свойското отношение към тези неща е символ на цивилизованост. И в контекста на тези мисли смятам, че живеещите в центъра са нещо повече от жители на столицата. Не само заради по-високите данъци, не и заради по-малкото боклук, който генерират а заплащат повече, не и заради данъците, които плащат като наемодатели, или по-високите цени на продуктите в местните магазини. Те имат право на солидарна собственост върху улиците, тротоарите, градинките, трамвайните релси и всичко цивилизовано, създадено върху тяхната собственост. Нищо, че им се налага да търпят шума, задръстванията, привилегиите на държавните чиновници, дошли от някъде...

Всъщност реших да пиша по темата, защото също се чувствам засегнат от наложените мерки за ограничаване и контрол на трафика - по конкретно на паркирането в центъра. Израснах в центъра, по време, когато спокойно тичахме по улиците без да се притесняваме от колите. По Дондуков нямаше задръствания, а трамвая беше най-шумното нещо в града. Изключвайки нашите викове по улицата когато играехме...

Когато седнах да пиша, инстинктивно си помислих, че е редно и аз да се чувствам ощетен от факта, че имайки апартамент в центъра, освен че плащам по-високи данъци, и въпреки че имам много повече възпитание на гражданственост от новодошлите, ще се налага да плащам допълнителен данък за това че съдбовно, семейството ми е започнало да облагородява този град още когато Лозенец е бил вишнева градина, а Подуене недалечно село (то и сега си е такова).

Като малък си играех по улиците между Дондуков, Цум, Волгоград (Васил Левски) и най на юг до Кристал, където живееха баба и дядо. За мен това е центъра, а района около НДК, се появи като актуално място за разходки едва когато моста на влюбените стана култов за тинейджърите. Само дето по онова време вместо да се рея в облаците на любовта, аз виках "Долу БКП" по площадите (пак същите)

Описвам събитията от моето детство защото те силно ми повлияха да възприемам моите стари "ловни полета" като свещено място, с което е свързано детството ми. Въпреки, че сега съм принуден да живея по кварталите, докато с наема от собствения ми апартамент (на 200 мт от Ал.Невски) едва бих могъл да покрия абонамент за синя зона за две коли.

Но, докато търсих изблик на своя гняв за несгодите от това да имаш история в този град, всъщност стигнах до логичния извод, че тези урбанистични процеси са толкова естествени, колкото е естествено да началното натрупване на капитала в периоди преди икономически бум. Само дето тук всичко стана с 60 години закъснение (по обясними причини)

За съжаление  историята на развитие на нашия народ не е най-добрата възможна. Всъщност нашето развитие винаги е следвало други народи, минали по пътя преди нас. И въпреки факта, че имаме примери пред себе си, ние правим същите грешки.

Предходната 50-годишна епоха, когато следвайки повелята на Големия брат се опитвахме да градим невъзможното и света ни се срина под напора на наивността. Разбира се по пътя някои отговорни другари постигнаха невъзможното дори и с цената на това да изхвърлят от домовете им много по интелигентни създания от тях. Но с калашник и каскет всичко е възможно

Последните 20+ години пък, се опитваме да изградим обществото - вървейки по стъпките на нации минали по този път 80 години по-рано - и пак останахме слепи да видим, какво не е наред с развитието на света.  

Масовостта превзема живота ни, както стоки от китайски контейнер мол.

Всичко това е защото народът ни е прост. Прост, защото продължаваме да ценим това, което имаме на масата, а не това което е в сърцето. Търсим подслон за колите си, а  душите ни остават на вън. Вслушваме се във водачите ни, докато те ни учат как да ги носим на ръце...

Проблема на нашето общество е, че ние винаги трябва да учим нещата по трудния начин (с тоягата). Вместо да стимулираме възпитанието и образованието вкъщи и в училище, нашето общество налага закони и глоби на вече изградени индивиди, вместо да възпитава следващите поколения.

Отклоних се от темата с горните идеалистични брътвежи, но понякога те са необходими, за да погледнем света под друг ъгъл. Като например защо трябва да си налагаме закон за включени фарове, като може вместо това да го наложим като образователна и възпитателна мярка. Защо трябва със закон да се налага слагането на колани в колите, та нали това е за собствена безопасност??? Трябва да си наистина идиот за да караш с 200 в града и да не ползваш колан! И всъщност такъв идиот заслужава ли да живее...?

Ами паркирането в центъра. Там където се изсипва цялата сган на властта, пълни ресторантите, барове, хотели, придвижвайки се навсякъде с коли - в работно време и за наша сметка...бих се израдвал на децентрализацията на властта - така по-бързо и безболезно тези хиляди излишни длъжности ще се стопят и ще бъдат заменени от интелигентни такива. (Това е същото като да кажеш на недоволните - добре няма сега да вземем решение, ами след месец...)

Изглежда най-важната функция на столицата е, че събира на едно място депутати, министри, администрация и техни роднини от кол и въже, а всички други фактори на този град като граждани, бизнес и туристи трябва да се съобразяват с тази армия от държанци, които висят на вратовете ни, като воденичен камък.

Но целта на този пост е друга (най-сетне ще я изложа). Както винаги в историята на нашето развитие, мерките които взимаме за справяне с проблемите са просто да борим симптомите, вместо да лекуваме болестта. Болестта на нашето общество е консуматорството. Да имаме повече, да го подменяме по-често, да го купим от престижен магазин и т.н. Разбира се това е глобален проблем и той е създаден, за да има какво да стимулира икономиката. Но това е мярка от последна инстанция. Наистина последна. Защото скоро ще дойде "Краят на парите", и ще съзнаят че ценното не е в гаража или на масата...

По отношението на трафика и паркирането проблемът пак е консуматорски. Да имаш кола е цел в живота да много хора. Или пък да имаш по-хубава кола, по-нова, по-мощна по-скъпа. И този стремеж естествено кара хората да ползват колите си максимално, за да им се изплатят. С такси, глоби и други ограничаващи мерки ние няма да променим това, а само ще генерираме повече разходи за хората. Може би е добре за икономиката но само моментно. Същинският проблем остава и ние просто го предаваме на следващите поколения.

За да се реши проблема трябват отново не закони и ограничения ами възпитание и образование. От най-ниско ниво - Детска градина и начално училище (току виж и родителите прихванали нещо). Това трябва да е лечението в едно развито общество или по-скоро за да стане развито...

А когато новото поколение израсне ще знае, че ако живееш в центъра кола изобщо не ти е нужна.