За изкуството, изкуствените хора и какво е естествено

Замисляли ли сте се какво е ИЗКУСТВО?

Да започнем от самата дума - не както е описана в речниците, ами както я възприема всеки от нас.
Изкуство (art)- дума, която звуково свързваме с нещо ИЗКУСТВЕНО (artificial). Но не само фонетично, а и смислено.

Хората на изкуството правят неща, които останалите хора не разбират и приемат,

 като нещо НЕЕСТЕСТВЕНО (unnatural).
Неестествено е нещо, което е направено от човек и не е дело на природата (nature).

За повечето хора ЕСТЕСТВЕНИТЕ неща са тези, които са нормални и се приемат от всички като такива. Т.е. хората правят неща, които се приемат от обществото за нормални.

Понякога се случва така, че обикновенните хора се държат неестествено за тях самите, за да не се покажат като "странни" за другите. Това всъщност е поведение, което е НЕЕСТЕСТВЕНО за тях. От това следва да кажем, че "нормалните" хора понякога са "Изкуствени".

В същото време хората на изкуството правят неща, с които са надарени и ги правят от сърце, въпреки че за останалите хора тези неща са странни и се приемат като изкуство (изкуствени). Хората на изкуството правят нещата които им идват отвътре, често без да се съобразяват с другите. т.е правят Естествени за себе си неща.
Значи хората на изкуството са Естествени.

Сега нека всеки си зададе следните въпроси: (нещо като 5Ws анализ)
-Какво е Естествено за мен?
-В какви ситуации съм Естествен и кога Изкуствен?
-Как околните възприемат моите Естествени състояния?
-Какви са резултатите от Естествените ми действия?
-Какво ще стане ако утре съм по-естествен от днес?

Нека всеки от нас намери изкуството (естественото) в себе си и направи така, че утре да е по-естествен от днес....

Така ще направим света по-богат, по-красив, по-добър, по........

Държавни обноски

Как се паркира пред Върховния Административен Съд

 

Въпреки че на бул Стамболийски местата за паркиране на улицата са под 45 градуса ъгъл, служителите на ВАС (вероятно на шофьорски длъжности и с подходящ чин) паркират на заден ход, под 90 градусов ъгъл и на половина качени на тротоара.
Представете си какви маневри правят при паркиране и колко място заемат от улицата докато паркират.

Вероятно е повече от важно съдиите на излизане от съда да влизат директно на задната седалка на служебния си автомобил...

Похвално г-да Съдии и Вие служители със специални функции но без пагони!

За трафика, КАТ и други истории на пътя

Реших да описвам разни "странности" по улиците и пътищата на София и страната, защото всеки ден се сблъсквам с тях и вече се натрупват много
В темата ХораПътищаАвтомобили смятам да коментирам неща като:
- Правила за движение / паркиране - които по никакъв начин не помагат на общата организация на движението в съвременния град
- "Странни" практики на КАТ за контрол на движението - тук имам особено "ЯДЛИВО" отношение, защото смятам че тези които се възползват от служебното си положение са за затвора.
- Ежедневни простоти, на които всички сме свидетели всеки ден - тук можете да публикувате и Вие (чрез коментари и Ваши "впечатления").
- Интересни и любопитни факти, снимани или видяни от мен по пътищата на родината.

За начало ще започна темата за двупосочните тесни улички в кварталите.

Сигурно всяка сутрин Ви се случва на излизане за работа да трябва да се провирате по тесните улички в квартала си, където от ляво или дясно или и от двете страни са паркирали коли и има място да мине само една кола между тях. Обаче улицата е двупосочна и винаги насреща идва някой, който има също толкова предимство да мине колкото и Вие.
Е започва едно провиране едно псуване и т.н шофьорски неволи.

Разбира се в тази ситуация виновни са тези които са си паркирали колите където не им е мястото.
Да обаче тези коли нали трябва да паркират някъде. Не може да забраним на хората на имат коли...

А закона който е уредил улиците да са двупосочни е създаден през далечните години когато бях малък и по бул. Дондуков минаваха 5 коли на час и 2 трамвая. Сега обаче колите са повече от хората (почти) и движението трябва да се реорганизира съобразно мащабите на развитие на града.
Малките малки улички отдавна трябваше да станат еднопосочни, с място за паркиране от едната страна (не помня коя) съгласно закона. има всички предпоставки. по кварталите уличките са успоредни и пропорционално разпределени между големите булеварди, така че да може движението по тях да става в едната посока и да не се създават предпоставки за задръствания.
В центъра уличките са на този принцип, и разбира се въведоха синя зона по тях, но така е по-добре. Време е някой да помисли и за кварталните улици. може би следващите кметски избори са добър повод....
Помня че когато Патриарх Евтимий стана еднопосочен - трафика там стана значително по-добър - а тогава в София имаше сигурно едва 100000 коли.
Това е малка брънка в справянето с трафика в София, но всяка брънка помага по малко - най-малкото да не сме толкова изнервени шофьори.

Малък пример как трябва да бъде...
.

За труда и други несполуки

От всякъде четем и слушаме, че производителността на българските работници и служители е най-ниска в Европа (а и в световен мащаб сме доста назад). И как няма да е така, когато отношението на повечето българи към работата е, като към някакво бреме. 

• "Сутрин трябва да ставам рано.... 
• някой ме кара да работя... после все не е доволен... 
• натоварват ме с нови задължения... 
• а, пък Иван от еди-кой си отдел все се скатава! 
• Аз ли съм най големия балък да ИМ работя? 
• Абе, ще работя колкото ми плащат!" 

 Да, ама дали работата се работи само, защото се заплаща? И дали това е единствената полза за човека? 

За служителя в България, резултата от труда се измерва преди всичко от времето, което той отделил за него. Т.е. щом е отделил време, значи е работил! Ако нещо не го разбира отначало и му отнеме повече време да го свърши, значи е работил извънредно! Ако някой се наеме да прави нещо (например секретарка да вдига телефона) и после го натоварят да пише писма, та с неохота ще приеме, защото и на телефона си е добре. А ако утре трябва да разпределя входящата поща и от време на време пише на чужд език, това е направо издевателство за нея. Ако днес наемеш някой хамалин да хамали, а утре го накараш да брои и смята, ще го свърши с неохота, защото определено не му е работа. 

• Защо труда ни плаши? 
• Защо ни пречи в тоз живот? 
• Защо секретарката не иска да научи нещо ново, да го усвои и да е по-полезна? 
• Защо хамалина не почне да смята и утре да не е само хамалин? 
• А защо вместо да търсим в себе си най-добрите си предимства, ги спестяваме за този свят? 
• А вместо това се скатаваме от работа, която ни е непозната. 
• Та ако не опиташ нещо ново, как ще разбереш кое е най добре за теб? 

Замислям се на тези въпроси, защото не мога да приема, че сме чак толкова зле. Нормално е да има по-ограничени хора, в смисъл такива, които не гледат в страни от вечерята си, но би трябвало да има повече такива, които искат да се развиват и утре да са повече от днес (не само да заемат повече място на този свят). А то, какво се получава: простото е по-лесно. т.е. постига се по-бързо и най важното не трябва много да мислиш. "-Най-мразим да мислим" 

В днешно време имаме компютри, програми, книги, имаме знанията на всички поколения преди нас, можем да избираме от толкова много начини за справяне с нещата по-добре и повечето от нас се въздържат да се усъвършенстват. 

Защо ли? Споделете и Вашите мисли по-този въпрос.

За "боевете" пред парламента

По повод днешните събития коментара ми е само, че щом продължаваме да си избираме комунисти да ни управляват винаги ще трябва да очакваме такива неща. т.е. да се стига до тук:
- Винаги ще сме обвързани с Русия,
- Винаги законите няма да са изпипани за да може да се заобикалят.
- винаги силовите структури (включително държавни) ще са облагодетелствани за да подтискат народа и трудно ще може да им се търси отговорност
- винаги "братовчедщината" ще е на почит и договорите ще се сключват на този принцип (включително и в частните организации)

Много се разпилях но това може да продължи до утрешния протест. Нека всеки от Нас си постави "ИДЕАЛИ" които да изразим на следващите избори и да прекъснем и забравим тенденцията за горните "ВИНАГИ-та"

В ситуация като тази в България най-голямата полза от подобни изяви на улицата може да бъде ако по някакво стечение на обстоятелствата държавата спре да функционира и се наложи "силов" контрол от вън, така че да ни постави в някакви релси, по които да тръгнем да се развиваме.
Това обаче не е подходящо решение за държава от Европейския съюз през 21-ви век.
Това трябваше да стане при предишните "боеве" пред парламента когато наистина бяхме потънали и имахме нужда от помощ....
Сега е вече късно. и това очевидно означава, че от "нас" нищо не става.

Тераса за кучета

Това са снимки на много готини кучета, които припкат по голяма тераса разположена над магазини и банки. Терасата е към 400 кв.мт!!!!

Ако всеки блок си имаше такава терасата кучета, вместо хората да ходят в парка, просто щяха да си пускат кучетата на терасата на блока. Там кучетата щяха да се опознават, да си играят и да правят други неща. Разликата от парка е само че са на по-сигурно място далеч от колите.
В това време стопаните им можеше да са на маникюр или да спортуват в някоя зала...

Как смятате?

Новото име на ОВЕРГАЗ

Организационна структура на фирмите по света

 

 

Избори 2009

Хайде на избори.........


















.

Премеждия в БЪЛГАРСКИ ПОЩИ

Днес имах "щастието" да посетя Български пощи за да си издирвам една пратка, която по сгрешен адрес не бе доставена преди празниците.

Пратката беше важна за фирмата ми тъй като са мостри от продукт и един клиент ги чакаше.

Не бях ходил отдавна на митница и подобни институции, и ми беше "идилично" да си припомня какво е.

Всъщност адреса не бе объркам много - улицата и пощенския код са правилни, "само" не пишеше че е в Казичане, само София. въобще тези пощенски кодове за какво са необходими, като никой не ги чете.....

 

Опитах да свърша работа по телефона, след като исках копие на товарителницата от нашия партньор от чужбина, но ме прехвърлиха на 4 различни телефонни номера и най накрая ми казаха да отида на гише 22 на Столична митница, където се намира службата по загубени пратки на Български пощи.

След като минаха сутрешните задръствания, бързо стигнах до столична, и лесно намерих къде да паркирам. на въпросното гише 22 бързо ми намериха пратката (по документи) срещу такса от 0,55 лв (в случай, че нямах номер на товарителница таксата щеше да е 1,20лв) разбира се ми искаха пълномощно от фирмата, въпреки че пратката беше на мое име и не само това ами искаха копие, каквото разбира се нямах. Копирната машина се намираше на гише 31, където разбира се нямаше никой и след като хвърлих няколко "усмивки" на съседните гишета, една служителка дойде да ми снима пълномощното срещу такса от 0,50лв.

Обратно на гише 22 останаха доволни и ме пратиха на гише 23 (съседното), където друга служителка написа някакви неща на товарителницата и срещу такса от 4 лв ме прати на гише 29 да си взема пратката.

на гише 29 имаше малка опашка отвън, но вътре всъщност имаше повече хора. от 8 човека трима работеха на гишетата а 5-ма седяха със скръстени ръце и гледаха. Имаше и една митничарска - вярно добре изглеждаше и имаше хубава походка, но се чудеше какво да прави и само си разхождаше походката напред-назад.

 

На гише 29 бързо ме обслужиха, и срещу такса магазинаж от 1,20 лв си получих пратката.

 

След като обиколих 5 гишета и с пълен джоб с касови бележки се прибрах в офиса - горд че си получих пратката. Повече обаче няма да ходя там, докато не направят "обслужване на едно гише"............

 

 

 

 

 

Урбанизация 3

Духовна урбанизация.
Празнични лампички украсяват във формата на кръст стъклописи на църквата Св. Неделя в София.


Вижте още:
Урбанизация 1 - хипер урбанизация
Урбанизация 2 - Урбанизация EURO стил

Усещане за криза

В най бедните за рекламните агенции месеци в началото на годината, в метрото може да се видят само социални реклами или реклами на театри (спонсорирани от мин.на културата) или празни рекламни табла...

Тази реклама е очевидно от първите и е насочена към хора в затруднено социално положение. Използвам това определение като имам предвид хора с проблемни социални контакти, а именно: домашното насилие. Другата причина за това определение е, че такива хора са предимно от по ниско социално ниво (социално слаби). Основния проблем на тези хора е че им липсва информация и /или култура и познания за света.

Няма да задълбавам в темата за социално слабите, а само ще повдигна въпроса - Защо посланието от конкретната реклама е на чужд език, като основната целева аудитория е от хора с ограничени познания за света, респективно чужди езици.
Очевидно световната криза не позволява дори на министерствата в България да си наемът качествени рекламни консултанти. А това, макар и неусетно за масите, създава усещане за криза.

.

Нова година

 

Тази година празнувахме Нова година на вила в планината. Само аз и любимата ми. романтично новогодишно парти само за двама.

Дори и дъщеря ми я изоставих в София. (да ми прости че я изоставих така горката)

 

Този път обаче пътувахме до селото с автобус. Оставихме колата в София за да не се налага да си я прибираме напролет....

Селото се намира над Ботевград в дъното на пътя, който свършва в планината и разбира се името му е КРАЕВО (в края на пътя).

 

Тази година решихме да празнуваме приключенски и празника ни започне още с напускане на града. Така и стана. Работихме буквално до последния момент на 31-ви и след прибързаното оправяне на багажа, след като забравихме разбира се и някои важни неща включително нещо за пързаляне по склон), едва не изпуснахме автобуса. Неуспяхме обаче, и най-сетне потеглихме.

На отиване  беше много студено, но нямаше сняг и заледяване по пътя.

няколкото дни почивка ни помогнаха да погледнем света по съвсем различен начин. новата година за нас не настъпи на 31-ви Декември в полунощ, ами я празнувахме във всеки един момент в продължение на 5 дни. Имаше всичко: и слънчеви дни, и приказни снежни нощи, камина, греяно вино еееех искам още.....

По-подробно за пътуването на отиване и преживяванията там ще опиша в разкази и снимки допълнително.

-----

Сега по пътя на връщане ни е все още някак кухо в главата. Без никакви грижи и отговорности. Още само няколко тунела и малко задръстване и ще се приберем в гадната София и ще се върнем към ежедневните задължения. А от утре главите ни ще почнат да се пълнят с нови помии

Надявам се да намеря време докато е още свежо в главата.

 

Добре че имам снимки и видео