Показват се публикациите с етикет ХораПътищаАвтомобили. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет ХораПътищаАвтомобили. Показване на всички публикации

05 октомври 2023

За колите, хората и техните възможности

 

 Предните дни се случи да ползвам почти нов автомобил, който наех за целите на пътуване с клиент из страната. Не исках да рискувам щастието и времето на клиента ми с моята лична кола, която е над 20 годишна. За целта наех кола от най-голямата фирма в БГ и съм благодарен на Дидо за съдействието и добрите условия, с които ме дари.

 Аз не съм привърженик на „новото и лъскаво“ и продължавам да си ползвам старите неща, докато мога. По отношение на колите, ги ползвам по предназначение, но възможно най-обрано, дори когато мога се придвижвам с колело из града.

Докато ползвах колата, бързо усвоих новите технологии, като въпреки че не бе от престижна марка или висок клас, те изобилстваха.

 Особено системите за безопасност, сред които:

  • Следене на лентата за движение и предупреждение със звуков сигнал и електрическо коригиране на волана. Това е интересно, но скоро става досадно и шофьора неминуемо се възползва от бутона за изключване на системата.
  • Предупреждение при рязко скъсяване на дистанцията с предния автомобил или при близко изпреварване. Много полезно нещо за млади шофьори, пък и по принцип. Но и донякъде досадно поради големите резерви в оценките на риска.
  • Старт/стоп системата е добра. Преди съм се чудил на системата на една румънска марка,  защо пали двигателя 30 секунди след като изгасне на светофар??? Тази си работи до натискане на съединителя (при автоматицитие, предполагам до пускане на спирачката). Единственото притеснително за мен бе, че светещите фарове, климатик и други системи хабят ток, който изтощава акумулатора. Но в днешно време, тези автомобили се подменят с по-нови преди да мине гаранцията на батерията.
  • Система за известяване при потегляне на предния автомобил. Много полезна е при честото взиране в телефона за актуална информация, при която много хора не разбират кога е светнало зелено на светофара и се оказват в ситуация да задържат движението. Браво!
  • Системата за предупреждение за ограниченията на скоростта и правилата за изпреварване с мигащи индикатори на таблото ме изуми, тъй-като колата нямаше навигация или всъщност имаше, но явно бе само за определяне на локацията и съответните правила за движение. Явно по-високият клас предлагаше същата система и за визуализиране на пътя.  
  • Системата за предупреждението за налягането на гумите ми изигра лоша шега, като ме притесни да спирам по магистралата, но се оказа фалшив сигнал.
  • На няколко пъти ми се включваше SOS с писъци и червени лампи, но явно беше грешка в електрониката.
  • Мисля, че усетих някаква система за защита от потегляни при погрешно пускане на съединителя при включена скорост, но не съм сигурен.
  • При всички системи за контрол на колата се усещаше много електроника – волан, спирачки, газ, съединител, сигурно и скоростите бяха електрически подпомогнати да влизат намясто.

 Най-приятно ми бе ниският общ разход на гориво, не толкова заради финансовият разход, колкото заради замърсяването на въздуха. Компютъра ми показваше някъде около 4,8-4,9 за целия път, но аз реално заредих 50 литра бензин при изминати 940 км.

 Тази сутрин се качих на старата кола и разбира се бях забравил, колко високо отделя съединителя, колко по-тежък е волана и всички други недостатъци. Но за мен това не е проблем.

Замислих се, за всички останали, за които новото, лъскавото и съвременното е не само цел, но и жизнено важно за оцеляването  на човечеството. Странно ми е, как хората измисляме всякакви технически средства, за да коригираме човешките несъвършенства, водещи до трагедии, но не успяваме да подобрим човека, за да не се налага да използва техническа помощ, а да насочи тази енергия другаде. Преди години разсъждавах по темата, но от друга гледна точка.

 Вероятно ще включа тази мисъл в романа или разказа, който започнах да пиша миналата Събота и е на тема „човечеството след нас“. Надявам се, писането да върви добре.

23 ноември 2021

Узаконено беззаконие

В България, винаги поставяме качулката, след като дъжда отмине. И вземе своите жертви. 


Ето тези табели, например, бяха поставени преди години, по АМ Тракия, край гр. Ихтиман, след като стана верижна катастрофа, вследствие на задимен участък от магистралата, поради запалени стърнища. Паленето на стърнища е незаконно от няколко години по-рано, да не говорим, че е нечовешко по отношение на природата и околните.
Като резултат от трагедията, властта измисли тези знаци, които предупреждават шофьорите за допълнителни ограничения на движението в случай на мъгла и дим.
Мъглата е природно явление и се случва навсякъде из страната, при специфични условия. Димът обаче, може да бъде предизвикан основно от човешка дейност, която във всички случаи е обявена за незаконна.  Държавата пък, в момент на интелектуален ступор и патологична некомпетентност, за да размие общественото недоволство, закачи тези незаконно съобразени табели, само в този участък на родината. С този си акт, Държавата капитулира и признава неспособността си, да се справи с беззаконието, което вече 70 години върлува между границите ни. 
Повечето от вас, мили съграждани, имате наблюдения от много подобни абсурдни действия на власт имащите, а ако сте ги пропуснали или сте ги приели за нормални, огледайте се - ние се стопяваме! 
Стопяваме се от най-високи нива на смъртност в Европа от десетилетия насам. 
Катастрофи! 
Трудови злополуки!
 Семейни трагедии!

Все беззакония, водещи до смърт.
Беззакония, уважаеми съграждани, са онези неща, които карат хората да не спазват законите и правилата в обществото. И всички те, са умело прикрити и напудрени от държавните управници, за да мине номера. За да се размие драмата. За да се види, че нещо са свършили...
Сега е момента да наблюдаваме изкъсо действията на служебното правителство с разследването на инцидента с македонския автобус от миналата нощ. Надявам се,  служебното правителство, да има куража да покаже истинското лице на беззаконието, което убива и стопява българският народ. 

Искрени съболезнования към близките на загиналите от снощния инцидент и към всички ония, които си отидоха от беззаконието, върлуващо в страната ни.

02 март 2016

Напред или нагоре - това е въпроса!


Тази сутрин намерихме колата ни на трупчета. :(
Всъщност на един стар крик разположен така, че да балансира липсата на двете гуми от едната страна. От другата страна колата лежеше на главините си и на двигателя.



Яростта ми беше моментна, но после цял ден ме гложди. Гложди ме не толкова загубата от джантите и гумите, които трябва да компенсирам, ами чувството на безсилие, безнадежност и безсмисленост да отглеждам децата си тук. А толкова се надявах да преборя това чувство, да се опълча и да устоявам на най-естествените и най-нисши човешки пориви за сигурност, храна, щастие...

Всъщност, колата ни е стара, над 20 годишна, дори не е поддържана особено, дори не я използваме често, но ни е "наследство" от брата на моето Слънце, който по ирония на съдбата си отиде от коварна болест точно на вчерашния ден преди осем години. Прости Петка, че не опазихме колата ти от този зъл свят, прости ни...

Но нека вникнем в думите на великия Тодор Колев от клипа в началото...  Ще ни обяснят безнадеждието с безнадежност.

Именно за това яростта ми назрява цял ден. Натрупването е още по-голямо от абсурдите, на които сме свидетели всеки ден, като клиенти на новинарските емисии.
- Абсурди като това да бъдеш пребит от някой идиот, защото си пресякъл пътя му.
- Недоразумения на природата, като онези, които пресичат пътя ти и гледат злобно с надеждата да им кажеш нещо на въпреки.
- Недоразвити човешки организми, които предпочитат да обръщат кофите, в търсене на бутилки, пред това да си намерят работа и да изпълзят от калта, в която са родени.
- Или да крадат каквото сварят от съседа или от който видят по пътя си, щото е по-лесно и по чест-иво от това да работят честно.
- Или онези плазми, които правят деца за да получават детски добавки, социални обезщетения, обезщетения за многодетни, социални придобивки по  национални програми на БЧК, или на някои фондации, обикновено съвпадащи с изборни процеси. Същите тези обричат децата си на същата участ. И се множат в пъти повече от нормалните хора.


Но това е в низините. Там където редовите граждани рядко поглеждаме летейки ниско над повърхността. Освен когато нещо изблика и ни изплиска с кал. Летим вгледани в хоризонта, без да вдигнем поглед на горе.
А горе са онези, които са виновни за всичко. Онези, които нарочно пречат на развитието на обществото ни за да може те да си летят високо.
Онези, наместили се сред облаците по роднинска линия или пък закриляни от някой, който те също ще закрилят.
Онези, които възприемат държавата като мях с вода, от който смучат докато пътуват през пустинята на своята първичност.

Същите тези, които ни говорят за #Стабилност, като цел за постигане. Стабилност на какво? На безумието, на безпътието, на безсмислието.
Тези са същите, които не ни дават да погледнем на горе, защото ще видим колко са първични. Те ни сочат погледа право напред към хоризонта в посока моркова, докато теглим каруцата им.

Но стига метафори!

Тяхното най-силно оръжие и най-голяма вина за нашето неблагополучие е целенасоченото възпрепятстване на образованието и възпитаването на народните маси. Не, не си мислите, че понеже Вие лично сте достатъчно образован и "разбирате" нещата, сте спасен/а от тези смъртоносни откоси. Ако Вие знаете какво е добро и какво е лошо, позволено и недопустимо, стойностно и ценно,  но не съзнавате и не желаете да приемете, че зад всеки един образован, като Вас стоят 50 неуки кроманьонци, ако Вие не съзнавате това и ако не правите нищо за да го промените, Вие сте също толкова жертва на въпросите оръжия, живеейки втренчени в моркова пред Вас.

Всичко това се обяснява с едно - с трудовото и обществено възпитание на поколения хора свикнали да "ходят" на работа и на училище, но не и да работят или учат. Да "присъстват" в политическия живот, но не и да участват. Да гласуват, но не и да избират. Да "разбират" от икономика, но не и да я прилагат, дори и в битието си.

Ама не може всички от всичко да разбират, ще кажете. Да, не може! И не трябва! Но всеки трябва да гледа от време на време и на горе, а не само към хоризонта в преследване на моркова. 
За това, в развитите общества има Избори, а тук го наричаме "Гласуване".

Е господа и дами, следващия път като гласувате, избирайте - СТАБИЛНОСТ или РЕФОРМИ...


"...дай ми ги, дай ми ги, дай ми ги чистачките или ми ги върни..."


29 август 2012

За паркирането в центъра и други столични несгоди


 
Изображение: http://www.sofiatraffic.bg/

Тези дни Софиянци протестират срещу по-скъпите условия на живот, в които са принудени да живеят заради разширяващата се и поскъпваща "Синя зона"

Софиянци е с голяма буква, защото в този текст ги отличавам от останалите жители на столицата. Отличавам ги защото хората засегнати от новите мерки за контрол на паркирането в центъра на града са именно онази (все по-малка) част от столичани, които възприемат този град, като техен. Техен - не само отвъд стените на жилището им, ами улицата, парковете, близката планина, река, гора, градски транспорт, кино, театър, съседи, общество, институции. Свойското отношение към тези неща е символ на цивилизованост. И в контекста на тези мисли смятам, че живеещите в центъра са нещо повече от жители на столицата. Не само заради по-високите данъци, не и заради по-малкото боклук, който генерират а заплащат повече, не и заради данъците, които плащат като наемодатели, или по-високите цени на продуктите в местните магазини. Те имат право на солидарна собственост върху улиците, тротоарите, градинките, трамвайните релси и всичко цивилизовано, създадено върху тяхната собственост. Нищо, че им се налага да търпят шума, задръстванията, привилегиите на държавните чиновници, дошли от някъде...


Всъщност реших да пиша по темата, защото също се чувствам засегнат от наложените мерки за ограничаване и контрол на трафика - по конкретно на паркирането в центъра. Израснах в центъра, по време, когато спокойно тичахме по улиците без да се притесняваме от колите. По Дондуков нямаше задръствания, а трамвая беше най-шумното нещо в града. Изключвайки нашите викове по улицата когато играехме...

Когато седнах да пиша, инстинктивно си помислих, че е редно и аз да се чувствам ощетен от факта, че имайки апартамент в центъра, освен че плащам по-високи данъци, и въпреки че имам много повече възпитание на гражданственост от новодошлите, ще се налага да плащам допълнителен данък за това че съдбовно, семейството ми е започнало да облагородява този град още когато Лозенец е бил вишнева градина, а Подуене недалечно село (то и сега си е такова).

Като малък си играех по улиците между Дондуков, Цум, Волгоград (Васил Левски) и най на юг до Кристал, където живееха баба и дядо. За мен това е центъра, а района около НДК, се появи като актуално място за разходки едва когато моста на влюбените стана култов за тинейджърите. Само дето по онова време вместо да се рея в облаците на любовта, аз виках "Долу БКП" по площадите (пак същите)

Описвам събитията от моето детство защото те силно ми повлияха да възприемам моите стари "ловни полета" като свещено място, с което е свързано детството ми. Въпреки, че сега съм принуден да живея по кварталите, докато с наема от собствения ми апартамент (на 200 мт от Ал.Невски) едва бих могъл да покрия абонамент за синя зона за две коли.

Но, докато търсих изблик на своя гняв за несгодите от това да имаш история в този град, всъщност стигнах до логичния извод, че тези урбанистични процеси са толкова естествени, колкото е естествено да началното натрупване на капитала в периоди преди икономически бум. Само дето тук всичко стана с 60 години закъснение (по обясними причини)
За съжаление  историята на развитие на нашия народ не е най-добрата възможна. Всъщност нашето развитие винаги е следвало други народи, минали по пътя преди нас. И въпреки факта, че имаме примери пред себе си, ние правим същите грешки.
Предходната 50-годишна епоха, когато следвайки повелята на Големия брат се опитвахме да градим невъзможното и света ни се срина под напора на наивността. Разбира се по пътя някои отговорни другари постигнаха невъзможното дори и с цената на това да изхвърлят от домовете им много по интелигентни създания от тях. Но с калашник и каскет всичко е възможно

Последните 20+ години пък, се опитваме да изградим обществото - вървейки по стъпките на нации минали по този път 80 години по-рано - и пак останахме слепи да видим, какво не е наред с развитието на света.  
Масовостта превзема живота ни, както стоки от китайски контейнер мол.

Всичко това е защото народът ни е прост. Прост, защото продължаваме да ценим това, което имаме на масата, а не това което е в сърцето. Търсим подслон за колите си, а  душите ни остават на вън. Вслушваме се във водачите ни, докато те ни учат как да ги носим на ръце...


Проблема на нашето общество е, че ние винаги трябва да учим нещата по трудния начин (с тоягата). Вместо да стимулираме възпитанието и образованието вкъщи и в училище, нашето общество налага закони и глоби на вече изградени индивиди, вместо да възпитава следващите поколения.

Отклоних се от темата с горните идеалистични брътвежи, но понякога те са необходими, за да погледнем света под друг ъгъл. Като например защо трябва да си налагаме закон за включени фарове, като може вместо това да го наложим като образователна и възпитателна мярка. Защо трябва със закон да се налага слагането на колани в колите, та нали това е за собствена безопасност??? Трябва да си наистина идиот за да караш с 200 в града и да не ползваш колан! И всъщност такъв идиот заслужава ли да живее...?

Ами паркирането в центъра. Там където се изсипва цялата сган на властта, пълни ресторантите, барове, хотели, придвижвайки се навсякъде с коли - в работно време и за наша сметка...бих се израдвал на децентрализацията на властта - така по-бързо и безболезно тези хиляди излишни длъжности ще се стопят и ще бъдат заменени от интелигентни такива. (Това е същото като да кажеш на недоволните - добре няма сега да вземем решение, ами след месец...)
Изглежда най-важната функция на столицата е, че събира на едно място депутати, министри, администрация и техни роднини от кол и въже, а всички други фактори на този град като граждани, бизнес и туристи трябва да се съобразяват с тази армия от държанци, които висят на вратовете ни, като воденичен камък.

Но целта на този пост е друга (най-сетне ще я изложа). Както винаги в историята на нашето развитие, мерките които взимаме за справяне с проблемите са просто да борим симптомите, вместо да лекуваме болестта. Болестта на нашето общество е консуматорството. Да имаме повече, да го подменяме по-често, да го купим от престижен магазин и т.н. Разбира се това е глобален проблем и той е създаден, за да има какво да стимулира икономиката. Но това е мярка от последна инстанция. Наистина последна. Защото скоро ще дойде "Краят на парите", и ще съзнаят че ценното не е в гаража или на масата...
По отношението на трафика и паркирането проблемът пак е консуматорски. Да имаш кола е цел в живота да много хора. Или пък да имаш по-хубава кола, по-нова, по-мощна по-скъпа. И този стремеж естествено кара хората да ползват колите си максимално, за да им се изплатят. С такси, глоби и други ограничаващи мерки ние няма да променим това, а само ще генерираме повече разходи за хората. Може би е добре за икономиката но само моментно. Същинският проблем остава и ние просто го предаваме на следващите поколения.
За да се реши проблема трябват отново не закони и ограничения ами възпитание и образование. От най-ниско ниво - Детска градина и начално училище (току виж и родителите прихванали нещо). Това трябва да е лечението в едно развито общество или по-скоро за да стане развито...

А когато новото поколение израсне ще знае, че ако живееш в центъра кола изобщо не ти е нужна.    

15 декември 2011

Родопски чешми и автобусни спирки

Родопска чешма с кът за отдих

Когато пътувате из Източните Родопи не може да не Ви направи впечатление многобройните крайпътни чешмички и автобусни спирки, всяка от които индивидуално проектирана и изградена с любов от създателя й.
Вероятно това е някаква особеност на битието, която за слава на местното население е с градивен характер, за разлика от други частни на страната...

Не го бях обсъждал с местните, въпреки че често пътувам натам по работа, но това клипче ми обясни нещата.


Снимката по-горе, която направих е по пътя от Златоград към Неделино и представлява "комплекс" от чешма с кът за отдих с пейки.
Очевидно проекта е осъществен с по-скромни средства от човек с по-ограничени възможности. Пейките са различни - явно донесени от другаде, а навеса е направен от покрив на стар руски автомобил. Съдейки по аеродинамиката предполагам, че е Жигула 1200S или нещо такова.  Въпреки скромното изпълнение, се забелязва личния принос на автора и се усеща любовта, която твореца е вложил в този проект.


От клипчето става ясно, че изграждането на чешми е чест за всеки родопчанин и се прави със същия патос, както това да оставиш поколения след себе си.


Но пътувайки из Родопите със сигурност ще се натъкнете и на недоразумения като на долната снимка , които въпреки всичко са гордост за техния създател.

Спирка на автобус в Родопите

На горната снимка виждаме спирка на автобус, на която има монтирана въртяща се врата, която има за цел да контролира големия трафик на хора на спирката. В същото време спирката се намира на кръстопът, където близкото село е на 500-1000 мт от нея.


Обичам да пътувам из Източните Родопи. Жалко, че е все по работа!

07 октомври 2011

Твърде екологично





Днес закарах една служебна кола на технически преглед (нямаше кой друг), която е фабрично на метан. Модела на Фолксваген CADDY ECO FUEL.

Разбира се техническия преглед се състоеше само от тестване на спирачките (без ръчната) и измерване на изгорелите газове. Последните години тези параметри са важна част от протокола за прегледа и няма как да бъдат заобиколени, като например преглед на светлинно-сигналната уредба. Оказа се обаче, че сервизите за технически прегледи са настроени да тестват бензинови, и дизелови двигатели, евентуално на пропан бутан. Параметрите, които са заложени като допустими норми на СО2, Азот, въглерод, и други газове са в граници от някакъв минимум до определения максимум.
А както знаем при горенето на природен газ единственото, което се отделя е СО2 и вода и останалите газове съвсем отсъстват или са с показатели, колкото съдържа всмукания въздух в двигателя необходим за процеса на горене. 

Разбира се по настоящите правила не може да съществува положение, при което показателите са по-ниски от минималните!?!?!
И се оказва, че минаването на преглед на такива автомобили се оказва непреодолим проблем.

Да, ама не!

В България намираме решение на всеки проблем, за да продължим да си пием ракията. Докараха една друга кола на бензин, пъхнаха и датчика от зад и така свършихме работа.

Така, че ако мислите за природата – купете си ЕКО автомобил, а ако не искате да Ви гледат като извънземно, въобще не се занимавайте да опазвате околната среда.

  



30 октомври 2010

Хора, моля ви карайте с включени фарове

 Снимка: www.burgasnews.com
"КАТ започва традиционната Акция "Светлина". От понеделник, 1 ноември, до 1 март трябва задължително да караме с включени фарове. Освен за светлините обаче, полицаите ще проверяват и гумите. Първите няколко дни ще бъдат гратисни и катаджиите няма да глобяват, но след това ще има солени наказания...."
бТВ - новините.

Хора карайте винаги с включени фарове - те спасяват живота! Или поне спестяват доста неприятности от леки катастрофи, псувни и напрежение.

Зима, лято, в сняг и в пек, дъжд или мъгла, колите с включени фарове се забелязват много по-лесно в огледалцата за обратно виждане, дори и само с периферно зрение - без нужда от специално внимание, напрежение, или принуда.
Не знам защо въобще е нужно да има закон за такова елементарно нещо. И се чудя на хората дето карат без фарове - не съзнават ли, че те самите виждат много по-добре околните коли които са с фарове? Не искат ли и тях да ги виждат така?
Сутрин на развиделяване, вечер по здрач или в дъждовно време, че и в мъгла дори, по улиците на София, пък дори и по пътищата на страната, се срещат много автомобили със "забравени" фарове. Не знам дали са забравени или просто се икономисва нещо, но това е някакво безумие за мен.

Но нека има закон! Като не работи съзнанието, работи секирата!

Преди няколко години, като за пръв път се заговори за задължителни фарове през зимата, имаше статии, които твърдяха, че това увеличава разхода на гориво, увеличава разходите на хората и замърсява околната среда повече. WTF?!? @%^&!@#$

Ами одрасканите ламарини, счупените стопове,  загубените животи... Ами скъсаните нерви, излишното взиране в огледалото или в далечината, задръстванията причинени от леки катастрофи.... Кое е по евтино за хората, за обществото, за държавата?

Хора, не чакайте да има закон за всяко разумно нещо - правете го сами с разум!

Благодаря!

15 май 2010

Щом можем да изкривяваме пространството, защо да не можем да изкривяваме времето?

Днес дойдох до Стара Загора. Наложи се да оправя няколко неща по колата сутринта и тръгнахме на път малко прибързано, защото в два следобед трябваше да сме в СЗ, защото имахме час за фризьор!?!?! WTF



Колата ни е стара и съвсем наскоро се сдобихме с нея – по-скоро по наследство. Не се движи особено добре, но има джанти с 1 цол по големи от стандартните за този модел и външно изглежда относително добре.

По пътя, понеже закъснявахме се опитах на направя изчисления каква трябва да ми е средната скорост за да стигнем навреме. Знам, че път време няма, но все пак трябваше да съм подготвен. Принципно колата е доста старичка, както казах вече и не е особено бърза. Всъщност при повече от 100 км.ч звуците в купето са потресаващи и определено екстремни. Дори и да натискам доста педала не съм вдигал повече от 120 км/ч!

Особеното в тая кола е, че като се движиш с 60км имаш чувството, че скоростта е близо 100 а при сто е направо....

Основно това е поради звуците в купето, но на магистралата ми направи впечатление, че се движим относително бързо спрямо останалите коли.



Аз обикновено пътувам по работа със служебна кола, която е по-сносна, и скоростта ми е доста висока. Стила ми на каране е плътно в ляво и почти без да се прибирам в дясната лента. Знам, че не е много коректно да се движа само в ляво, но никога не преча на някой който се движи по-бързо от мен и винаги се прибирам да дам път. Това се случва понякога

Сега с тая „бричка” знаех, че не мога да карам така, защото тя не вдига повече от 120 км. И това не е много комфортно. Обаче на магистралата изглеждаше, че всички коли се движат с 60-80 км, защото аз си карах с 100-110 и ги минавах доста бързо. Дори почти не се налагаше да се прибирам в дясната лента. Изпревариха ме само две три БМВ-та, един 6,3AMG – висока база и разбира се един пернишки голф.

Това ми се стори доста странно! Затова се замислих, че може би има нещо гнило в километража.

Както споменах джантите на колата са малко по-големи и предположих, че е твърде възможно поради километража да не изчислява правилно изминатите километри и респективно скоростта. Не съм чел нищо по въпроса, но като се замисля единствения начин колата да изчислява скоростта, е като брои превъртанията в скоростната кутия и ги умножава по обиколката на гумите (поне за друго не се сетих).

За това реших да си уплътня времето докато карам до Стара Загора, като следя изминалия път спрямо показателите на километраж. Ориентира ми беше зелените километрични табелки на мантинелата.

Така. Началния ми ориентир беше 52-ри километър, когато нулирах километрите.

На 53 км показваше 0.9 км, на 62-рия показваше 9.3, на 152-рия показваше 93.

Това доказа теорията ми, че поради по-големите гуми, км-тата на километража са по-малко. Дори за миг изтръпнах, като се сетих че минах съвсем спокойно покрай едни ченгета с 110. Какво ли им беше показал радара?

Е, ако бях с повече от 140 щяха да ме спрат предполагам, така че се успокоих.



Но се замислих - щом такова дребно нещо, като разлика в размера на гумите може да промени скоростта, с която се движим, то същото това нещо променя времето за което стигаме до дадено място. Е не точно времето за стигане, но измамното чувство, че за 2 часа сме минали 250 км със средна скорост 100 км.ч.

Така, че в известен смисъл, променяме пространството около нас, а също и времето – така както го усещаме.

02 август 2009

Налагане на законите - Синя зона

Въвеждането на правилата и законите в съвременното общество не е лесна работа. Както казвам "въвеждане" нямам предвид гласуването им в парламента или на сесия на общинския съвет, ами реалното им налагане в обществения живот.
Всеки ден се сблъскваме с недобросъвестни хора, за които спазването на правилата е за подигравка, а истинска чест е да влязат в насрещното движение на малка уличка, като псуват всички дето карат срещу тях и им святкат...
Разбира се това е малък пример, наслука изваден от морето с примери, в които живеем всеки ден.
Налагането на законите в съвременния свят не е лека работа - особено когато някои от законите са създадени преди 30-40 години, когато колите по улиците са били рядкост, а тротоарите и алеите са били място за разходка.
Сега в София има толкова коли, че за да се управлява движението в този град е истинско предизвикателство.
Една от мерките за управление на трафика в центъра е въвеждането и разширяването на "Синята зона", като все повече улички влизат в тази зона.
Обаче въвеждането на новия режим никак не е лесно.
На малката уличка Гечкенли, която е дълга две пресечки от по 50 мт. преди няколко дни въведоха Синя зона.

паркиране в Синя зона

Както се вижда на снимката всички коли са паркирани от ляво по посока на движението, а както знаем по правилник ако не е указано друго паркирането става от дясно. За това и маркировката за Синя зона е направена от дясно.
Хората от години паркират на тази улица от ляво, защото от дясно има няколко гаража и може би там пече повече слънце.

Новите правила рано или късно ще се въведат реално. Това обаче практически е невъзможно да стане доброволно. Защото, дори и да иска човек да си паркира колата от дясно, това ще значи че ще задръсти движението (без да нарушава правилата). на тази улица има около 10-ина коли, повечето от които нощуват там по местодомуване, и въпреки че собствениците им живеят там и почти невъзможно да си направят среща по едно и също време и да си преместят колите - все някой ще липсва (като на събранията на живущите в даден вход).
Единствения начин за решаване на проблема е - акция на Центъра за градска мобилност за извозване на неправилно паркиралите автомобили. такава акция трябва да стане през нощта, като предварително е добре да се уведомят собствениците (с лепенки).
това обаче пак не е сигурен начин, защото на сутринта пак някой ще си паркира както преди.
За това алтернативата не е извозване на наказателен паркинг ами преместване с паяк от ляво - на дясно - доста маневри трябва да се извършат, но така ще е сигурно, че от тук нататък няма да се паркира от лявата страна.

Сега обаче да му мислят собствениците на гаражи и дворове с места за паркиране...

11 май 2009

Културата на пътя - Пътя на културата

Отдавна си мисля да подема тема за културата на пътя, разума зад волана и някои глупави неуредици по пътищата, които карат хората да карат лудо. Но все отлагам за после, и после, и друг път....
По-важното е обаче, не да пишем за това какво и как да правим, ами да ГО правим.

Да го правим всеки ден, във всеки момент, без компромиси, без да казваме "сега бързам и за това", и други оправдания.

Ще споделя какво се опитвам да правя на пътя за да направя света по-добър:
- не минавам на червено никога! Опитвам се и на късно жълто да не минавам, защото не знам дали някой няма да мине на ранно зелено.(е не винаги се получава, но се старая)
- когато съм с предимство, дори и на зелено не разчитам на него 100 % - оглеждам се, някой ненормалник да не мине през мен.
- слагам си колана и го изисквам от пътуващите около мен, не защото ченгетата ще питат, ами защото не знам кога някой идиот ще навлезе в насрещното и.....
- карам на фарове - винаги!!!! когато колите наоколо са с включени фарове ги виждам с периферното зрение дори без да ги гледам. искам и мен да ме виждат! Така тия дето тръгват да изпреварват пред мен ще ме видят дори и да забравят да се огледат.
- по правило спазвам основните знаци по пътя, а те за мен са следните:

Спри,


Отдай предимство,


Не изпреварвай (по скоро маркировката на пътя, а не самия знак)


За ограниченията на скоростта си имам своите критерии в зависимост от опита ми и преценката за пътя. Не мога да кажа че спазвам ограниченията - напротив, но по принцип не намалявам в последния момент преди завой, не взимам завоите с "максимално допустима" скорост и не изпреварвам ако не съм сигурен в скоростта си и разстоянието между колите насреща.

Има знаци дето не ги разбирам много. Например:
- На път разделен с мантинела, без да има кръстовища наблизо, пешеходна пътека или други предпоставки за бавно каране има ограничение на скоростта 50 км. или 60.
- караш си по същия такъв път, където обаче е  разрешено с 80 и изведнъж знак за пешеходна пътека с ограничение 50км. Знака обаче е поставен на 150-200 мт от пешеходната пътека. Така е по правилник, който сигурно е писан през седемдесетте години, когато на колите наистина са им били нужни 200 мт за да намалят скоростта с 30 км в час.....

Направо съм БЕСЕН по повод неуредиците по малките улички в София, които се водят двупосочни, а в същото време са паркирани коли от двете страни на улицата и дори в едната посока колите трудно пробиват, а като дойде кола насреща става задръстване. не се сърдя на паркиралите шофьори, защото смятам че предназначението на улиците е за придвижване и паркиране на коли. Защото улиците обслужват гражданите, които живеят на тях, имат бизнес там или просто имат работа, която трябва да свършат. А работата на управата на града е да създаде условия за това.

Така че смятам за приоритетен проблем пред Столична община организацията на движение по малките улички в центъра, където все още са двупосочни, а също и по кварталите, където е направо ад!
Всички успоредни улички трябва да са еднопосочни с място за паркиране от дясно. Където е възможно смятам че паркирането трябва да става под 45 градусов ъгъл, така се пести най-много място, лесно е за паркиране и изтеглянето става по-бързо.

Разбира се не съм щастлив от скритите знаци, които са поставени не за да се виждат, а така че да са причина да те глоби някой.

Изграждането на метро лъчите напредва и вероятно ще облекчи трафика към центъра. Но смятам, че около кварталните метростанции трябва да има безплатни паркинги, където хората да си оставят колите, велосипедите, моторите, и да се мяткат на метрото. Иначе само две линии трудно ще покрият звездообразната структура на града и кварталите. А паркингите да са безплатни (поне срещу карта за метрото), защото иначе българите няма да ги ползваме....
И така: нека всеки от нас да се грижи за живота, здравето на съгражданите си. Така на принципа - Всеки народ си заслужава управлението, ще можем да очакваме и управляващите да се грижат за нас. А някой хубав ден, когато докажем че сме наистина разумен народ, който може да направлява живота си же можем сами да си гласуваме законите в зависимост от това как ни е най-угодно - на референдум.

За сега обаче всичко зависи от; съвестта на всеки от нас да пази ценностите си и те да не противоречат на обществото.

23 април 2009

паркиране в Синя зона

Вчера с изненада установих, че паркирането в "Синя зона" е безплатно в извън работно време. Паркирах на бул Мадрид, и добросъвестно пуснах СМС на 1302. Обаче ми се върна следното съобщение:
"Parkiraneto na "Sinia Zona" e bezplatno v chasovete predi 8:30, sled 18:30 i v nerabotni dni. Ot smetkata vi ne sa vzeti pari za parkirane."

Без да съзнавам беше станало 18,34 минути.
Изненадах се обаче, че паркирането е безплатно извън указаните часове, защото на знаците за Синя зона пише:
"РАЗРЕШЕНО ПАРКИРАНЕТО С ТАЛОНИ ДО 2 ЧАСА В ПЕРИОДА 8,30-18,30 ЧАСА...." и т.н. инфо за СМС паркирането.
Което за мен до сега означаваше че щом в указания период е РАЗРЕШЕНО, значи в периода преди и след това е забранено, защото има знак "паркирането забранено"
Но съм бил в заблуда.
Явно нещата в България се демократизират, малко по малко, вече не е забранено всичко, което не е разрешено.

Но колко още други неща трябва да се променят, за да се чувстваме стойностни граждани, с права и самочувствие на данъкоплатци.

28 януари 2009

Държавни обноски

Как се паркира пред Върховния Административен Съд
 



Въпреки че на бул Стамболийски местата за паркиране на улицата са под 45 градуса ъгъл, служителите на ВАС (вероятно на шофьорски длъжности и с подходящ чин) паркират на заден ход, под 90 градусов ъгъл и на половина качени на тротоара.
Представете си какви маневри правят при паркиране и колко място заемат от улицата докато паркират.

Вероятно е повече от важно съдиите на излизане от съда да влизат директно на задната седалка на служебния си автомобил...

Похвално г-да Съдии и Вие служители със специални функции но без пагони!

25 януари 2009

За трафика, КАТ и други истории на пътя

Реших да описвам разни "странности" по улиците и пътищата на София и страната, защото всеки ден се сблъсквам с тях и вече се натрупват много
В темата ХораПътищаАвтомобили смятам да коментирам неща като:
- Правила за движение / паркиране - които по никакъв начин не помагат на общата организация на движението в съвременния град
- "Странни" практики на КАТ за контрол на движението - тук имам особено "ЯДЛИВО" отношение, защото смятам че тези които се възползват от служебното си положение са за затвора.
- Ежедневни простоти, на които всички сме свидетели всеки ден - тук можете да публикувате и Вие (чрез коментари и Ваши "впечатления").
- Интересни и любопитни факти, снимани или видяни от мен по пътищата на родината.

За начало ще започна темата за двупосочните тесни улички в кварталите.

Сигурно всяка сутрин Ви се случва на излизане за работа да трябва да се провирате по тесните улички в квартала си, където от ляво или дясно или и от двете страни са паркирали коли и има място да мине само една кола между тях. Обаче улицата е двупосочна и винаги насреща идва някой, който има също толкова предимство да мине колкото и Вие.
Е започва едно провиране едно псуване и т.н шофьорски неволи.

Разбира се в тази ситуация виновни са тези които са си паркирали колите където не им е мястото.
Да обаче тези коли нали трябва да паркират някъде. Не може да забраним на хората на имат коли...

А закона който е уредил улиците да са двупосочни е създаден през далечните години когато бях малък и по бул. Дондуков минаваха 5 коли на час и 2 трамвая. Сега обаче колите са повече от хората (почти) и движението трябва да се реорганизира съобразно мащабите на развитие на града.
Малките малки улички отдавна трябваше да станат еднопосочни, с място за паркиране от едната страна (не помня коя) съгласно закона. има всички предпоставки. по кварталите уличките са успоредни и пропорционално разпределени между големите булеварди, така че да може движението по тях да става в едната посока и да не се създават предпоставки за задръствания.
В центъра уличките са на този принцип, и разбира се въведоха синя зона по тях, но така е по-добре. Време е някой да помисли и за кварталните улици. може би следващите кметски избори са добър повод....
Помня че когато Патриарх Евтимий стана еднопосочен - трафика там стана значително по-добър - а тогава в София имаше сигурно едва 100000 коли.
Това е малка брънка в справянето с трафика в София, но всяка брънка помага по малко - най-малкото да не сме толкова изнервени шофьори.

Малък пример как трябва да бъде...
.

20 ноември 2008

Паркиране пред Народното събрание

 




Как се паркира в "Гъста София"
В пиков час, в делничен ден, на ключово място......


Площад Народно събрание, пред входа на сградата на БАН. Сигурно е депутат, как мислите?

Поздравления!


А ето и пак 4-5 месеца по късно

02 ноември 2008

Находчивост2

Момчетата дето мият стъклата на колите по светофарите вече не са актуални.
Днес видях на един светофар двама клоуни жонглиращи с кегли. Правеха страхотни номера, направо на кръстовището пред спрелите на червено коли. Подхвърляха ги от всякъде – зад гърба си, под крака, един на друг....
Изпускаха ги и пак продължаваха.
А после – точно преди да стане зелено за колите, минаха да ги „поздравят”

Ето това се казва „Находчивост”

Жалко, че нямах фото. Ама ще мина утре на същото кръстовище и ще допълня със снимков материал.