How did my Soul end up here?

I decided to write this article in English, because I found out that in English my thoughts are coming out in a bit different way, than in my native language.
I consider English as my second mother language, despite that my mother has nothing to do with it. However the text may not be as perfect as it would be, if it was so. Therefore I beg the native English readers and those who are not so native, but consider themselves as experts in English grammar to excuse my French (I mean to discard eventual imperfect expressions)

So, the topic is “How did my Soul end up here?” and (un)naturally, to find the answer to this question I’ll have to look for it much deeper in my Soul.
I’ve come to this question after reading an article, about the immortality of the Soul according to the White brotherhood. No, not those White bros with the high hoods on their heads. The people beyond this link, are followers of a holy white haired man who preached to love each other and to know ourselves.
Well I’m not real fanatic about their view on the “reason of life”, but it occurred to me that the Soul may actually be ever lasting indeed. According to the WB the Soul never dies and “jumps” from one body to another after death. The theory of reincarnation is among many religions, although the most popular of them preach that only one son of God has reached it.
There are some reasons in the theory that every Soul lives many lifes and this way the human population grows bigger, but how can we explain the enormous multiplying of the humanity in specific times in history?

Check out this graph.

Illustration: www.global-warming-truth.com

The human population growth for the last 100 years is significant. Up till 20th century it is quite stable. For 200 years it doubles, but after the industrial (r)evolution it doubles for only 50 years and than after 1950’s it triples for less than a half century. Further the expectations are for more stable growth, but who knows…
It could be explained the growth after the World wars to be due to the need of rebirth of the humanity and compensating the lost lives. And also the development of the industrial era could be the reason to bring on the planet more workforces. But if we look at the structure of the population growth, we see that after the wars and in the industrial boom the population increases mostly in the developing counties – while in the industrialized it is quite stable. Well the wars were held mostly in the developed countries and the industry needs people around it. So why to hell the people get “reborn” mostly in the most miserable places on Earth?
In my country the most breeding group of people is the one that is at the lowest stage of human development and it’s the same in Africa, Asia, South America and USA as well. And even Europe.

The people who have less worth in their life, have more children. Why is that?
Is it because they are not educated and don’t know how to control their breeding?
Is it because the lives that they bring to this world are easy to be lost?
Or it is because the people in the developed countries are too busy and too responsible to have more kids.
Here is how it works. It is a lifecycle. A scheduled pattern of human development. The life itself is a transition from one condition to another. From poor to rich. From stupid to clever. From not knowing to become famous.
The most people get reborn in the poor countries or regions so that they migrate to some more developed place and eventually to create something after their death. Something else except children. So, the Souls of the death from the developed world should get reborn in the third world in order to make their lives better.
However this should be the normal pattern. BUT…

In present days most of the poor people are born in the mud and dye in it, leaving only children that are doomed to the same. And many children dye and are being reborn with the same destiny… This way more and more Souls come out from the dead seeking for a new body to be born in and to make use of their knowledge. But since the reborn does not remember it Soul’s previous live and if it can not get the needed education to reach this knowledge, the person remain just as statistical number on this planet.

So in order to get to know the world better, we must go deep in our mind and beyond it to the heart of our Soul.


To be continued...

Как да прекратим договор с мобилния си оператор

Сигурно се е случвало на всички да имат проблеми с прекратяване на договор с мобилните оператори.
Дали защото смятате, че оператора ви мами или пък някой е успял да ви пробута „най-изгодния” тарифен план с подарък най-новия и най-ненужен апарат, а вие без да сте се замисляли за стария си договор, сте подписали с ускорено дишане и изплезен език новото съглашателство за робство.
По-късно ще разберете, че колкото и да опитвате да прекратите стария си договор представителя н оператора със служебна усмивка винаги ще ви намери причина да не стане на момента, а по-късно, когато Вие няма да сте на разположение – зает с други проблеми от съвремието.
Един ден ще се окаже че управителя го няма, друг път софтуера няма да има връзка с главния терминал на оператора. Трети пък ще ви трябва кръщелното на баба ви за да докажете, че сте нейна наследница, а тя ви е завещала важни документи свързани с края на света…
Всъщност начина да прекратите договора е като си платите оставащите сметки до края на договора. Обаче това не може да стане веднага, а ще трябва пак да дойдете в офиса и да си платите последната такса. А пък има голяма вероятност, като дойдете „последния път”, да се окаже че сте закъснели с няколко часа и ЧЕСТИТО! – сдобили сте се с нов договор за една година.

Накрая най-вероятно или ще си хвърлите телефона в някоя река или ако той ви е подарък от близък човек, ще извадите сим картата и ще я изгорите в ритуална атмосфера.

Ето какъв е най-лесния начин да поставите край на този неравноправен:

СПРЕТЕ ДА СИ ПЛАЩАТЕ СМЕТКИТЕ!!!!!!!!!

Няма нищо страшно в това. Първо ще Ви пуснат няколко напомняния. После ще ви спрат обажданията. После ще анулират картата Ви. После ще получите писмо, че имате неустойка, която всъщност е в размер на оставащите ви абонаментни вноски до края на договора. А най-хубавото е, че след като са минали няколко месеца от както картата ви е спряна, забравена или дори номера даден на някой друг, договора всъщност не съществува и е отдавна прекратен. А сметката ви вече е сложена в папка „Сметки за отписване” и е малко преди да бъде сложена в папка „За съд”.  
Но някъде до към 6-тия месец идете си я платете, защото след тая папка има друга папка...


Сега си отговарям на въпроса който толкова ме мъчеше преди двайсет години
„защо американците се оплакват от телефонния си оператор и наричаха телефонните компании fucking thieves” аз се чудех какво толкова се оплакват, като си имаха избор от ТРИ различни телефонни оператора (тогава още нямаше мобилни мрежи, та дори и интернет). Тогава ние си имахме само БТК и тя бе 100% държавна. Боже! Те ако знаеха какво е ТОПЛОФИКАЦИЯ, или пък КАНАЛ1!


Каква ирония!!! Това за което някога мечтаехме, сега ни преследва в реалността.

Хора, тази публикация не е агитация за анархизация на тази нация. Напротив гражданите трябва да спазваме правилата на този свят.
Не може да не си плащаме парното, защото смятаме че ТОПЛОФИКАЦИЯ ни ограбва. Защото дори това да е истина, ние трябва да уважаваме тази полу-държавна институция, в която акционери са всички абонати и всички граждани на страната. Видяхте ли как с лека ръка прибраха папките „за съд” и ги обявиха от другата страна на финансовия баланс. И всъщност милионите, които дължаха недобросъвестните абонати бяха платени от нас – техните съседи.


Не може да не си плащаме данъците, защото смятаме че правителството си купува яхти с парите ни или пък, че не трябва да храним депутатите с кебапчета. Та нали за да имаме осветление и чистота по улиците, да има къде да учат децата ни и да ни пазят ченгетата – о, не това беше лош пример. Знаете какво имам предвид – държавата е наша и ние ни нямаме друга. Всъщност – Държавата това сме ние.

Мобилните оператори са друга приказка. Още преди двадесет години го знаех, но не го разбирах до сега.

Снимка: http://www.xotspot.com/

"Не бой се Бойко, аз ще те пазя"

       София, 30.11.10, 14:30 часа


Изявление на улично куче, пред денонощен магазин за кафе, цигари и алкохол.
Кучето като, че ли спеше с този лозунг в уста и като че ли седеше така с часове, докато таксиметровите шофьори и местното "постоянно присъствие" окуражаваха снимащите (мен) да го публикувам.

Посланието очевидно, бе по повод заплахите за живота на премиера, но предвид канала на посланието, скрития подтекст в спящото улично куче пазач е ясен...

В делничните дни е интересно да се разхождаш по улиците на София. Може да срещнеш всякакви хора, с всякакви идеи и идеали. Странното е, че на някои това им е като ежедневие и почти професия.
Сега разбирам как професионалните журналисти си намират вдъхновение - обикалят улиците в търсене на подобни "творения"

Девствени ли са Вирджинските острови?

"По пътя към успеха, човек си се представя на чудни места,
По пътя нагоре, той се лишава от много неща,
По пътя към рая, вижда дори огнен света,
За да стигне един ден до заветния бряг."


По пътя към успеха, човек се изправя пред много предизвикателства:
Ще успее ли да построи своят бизнес, семейство, имоти?
Ще се сдобие ли, с каквото си е мечтал да има?
Ще успее ли да задържи, каквото има?
Ще бъде ли  уважаван за това, което има и това, как го е постигнал?
Ще бъде ли доволен накрая от това, което е постигнал?

По пътя към успеха, човек се стреми към съвършенство. По пътя след успеха, човек се радва на това което е постигнал?
Дали в същината на човешкия живот е да постигнеш успеха, който ще ти даде всичките мечти
Човек се променя, когато е успял. Променят се целите, мечтите, възможностите. Колкото по-горе си, толкова по-малко ти остава до върха.

Но дали парите променят мирогледа или са само възможностите, които те ни предоставят?

Виждате ли този остров горе? Той е мечта на много хора. Рекламните клипове, ни карат да го бленуваме, да се стремим към него, да покорим девствеността му.

Малцина успяват. Не ги познаваме, или само сме чували за тях.
Но те успяват. И това, те да са там е само малка стъпка от техния път към успеха. Защото на следващия ден, те си мечтаят за друг остров - още по-девствен, който дори го няма по рекламните брошури или в рекламите от дясно.

Човек е устроен така, че да иска за да постига, да постига за да поиска повече, да дава за да взима, да има за да може, да може за да има друг да дава на друг, за да получи повече, да получи за да е доволен, да е доволен за да има смисъл...


Когато някога минете през Вирджинските острови, запитайте се, дали те са вирджински. И дали вие имате, каквото наистина искате.

Ако го имате, опишете го по-долу...


А аз, ще пиша по-натам...

Изображение: http://theislandattorney.com/

Хора, моля ви карайте с включени фарове

 Снимка: www.burgasnews.com

"КАТ започва традиционната Акция "Светлина". От понеделник, 1 ноември, до 1 март трябва задължително да караме с включени фарове. Освен за светлините обаче, полицаите ще проверяват и гумите. Първите няколко дни ще бъдат гратисни и катаджиите няма да глобяват, но след това ще има солени наказания...."

бТВ - новините.

Хора карайте винаги с включени фарове - те спасяват живота! Или поне спестяват доста неприятности от леки катастрофи, псувни и напрежение.

Зима, лято, в сняг и в пек, дъжд или мъгла, колите с включени фарове се забелязват много по-лесно в огледалцата за обратно виждане, дори и само с периферно зрение - без нужда от специално внимание, напрежение, или принуда.

Не знам защо въобще е нужно да има закон за такова елементарно нещо. И се чудя на хората дето карат без фарове - не съзнават ли, че те самите виждат много по-добре околните коли които са с фарове? Не искат ли и тях да ги виждат така?

Сутрин на развиделяване, вечер по здрач или в дъждовно време, че и в мъгла дори, по улиците на София, пък дори и по пътищата на страната, се срещат много автомобили със "забравени" фарове. Не знам дали са забравени или просто се икономисва нещо, но това е някакво безумие за мен.

Но нека има закон! Като не работи съзнанието, работи секирата!

Преди няколко години, като за пръв път се заговори за задължителни фарове през зимата, имаше статии, които твърдяха, че това увеличава разхода на гориво, увеличава разходите на хората и замърсява околната среда повече. WTF?!? @%^&!@#$

Ами одрасканите ламарини, счупените стопове,  загубените животи... Ами скъсаните нерви, излишното взиране в огледалото или в далечината, задръстванията причинени от леки катастрофи.... Кое е по евтино за хората, за обществото, за държавата?

Хора, не чакайте да има закон за всяко разумно нещо - правете го сами с разум!

Благодаря!

За образованието, но не само

 

Вдъхновен от поста на Майк Рам реших да пиша за образованието.

И аз наскоро бях на родителска среща. И моята дъщеря е 7-ми клас и се готвим за гимназия. И аз си губих времето слушайки правилника за училищния ред. Само, че нашия класен ни съкрати процедурата, прочитайки само най-важното (според него). Похвали учениците и ни предупреди, че в 7-ми клас децата са още по-разкрепостени, докато в същото време имат доста сериозни ангажименти за догодина...

Но всъщност темата, която Майк  повдигна ме замисли за проблемите в системата и какво е нужно за да се оправят нещата.

Нормално е държавната образователна система да е закостеняла - тя за това е държавна - за съжаление и задължителна.
Задължителна е защото закона е такъв, а пък масите хора не могат да си позволят частни училища. Други пък казват, че в частните училища децата не получават никакво образование, а само се разглезват.
Ще кажа, НАПРОТИВ! Наскоро научих от моя колежка, която не издържа на финансовия натиск на частното училище и бе принудена да премести детето си в държавно, че в частното децата имат строги правила - не могат да ползват телефони, ходят с униформи (и са горди от това), учат с желание и страст, възпитани са и са под строг дисциплинарен контрол. Което ми подсказва, че те там наистина се подготвят за живота.

Държавните училища са стопанисвани от общинския бюджет, директорите се назначават "по заслуги", преподавателите са там само защото няма къде другаде да се реализират, а учениците са там защото родителите не могат да си позволят частно училище.

Цялата система се основава на социалната и икономическа принуда.

 Знаем, че сме бедни и само отбрани семейства на този етап могат да си позволят частни училища. Но какво да се направи за масовите училища за да има резултати?

Училището е социална институция - да, но управлението му трябва да бъде основано на пазарни принципи, така че всички участници в образователния процес да имат интерес да извлекат максимума от него, а именно: 

•  децата да израснат в добра среда, научавайки основата, върху която да изградят по-нататъшния си живот - и ясно да съзнават важността му.
•  родителите да могат да избират по обективен начин къде тяхното дете ще бъде най-добре обучено. Да са сигурни, че училището ще има нужната база, ресурси, програми за подготвянето на децата им за живота използвайки подходящите методи, и средства.
•  учителите да вършат работата си с ясното съзнание че това им е професия, от която не само си изкарват хляба, но и могат да градят име и кариера.
•  директорите на училища да са изправени пред предизвикателствата на управленските тайни. Да търсят най-добрите форми за привличане на по-добрите учители, по-добрите ученици, по-амбициозните родители и т.н.
•  Министерството на образованието да изпълнява и развива програмите си за общообразователно развитие по начин който му осигурява устойчив рейтинг (все пак това е политическа институция)

В сегашната система, това са само добри пожелания и мечти, но погледнато през моите очи начина за постигането им е чрез раздържавяване на системата, приватизация и либерализация на институцията Училище. 

И нямам предвид просто закриване на държавните училища, ами създаване на условия за конкурентност между тях, прилагане на принципи, които развиват личния интерес от постигането на резултати от дейността им.

И тук най-вече имам предвид интерес от РЕЗУЛТАТИТЕ, а не от ДЕЙНОСТИТЕ.
Защото до голяма степен в България нещата се правят заради правенето им, а не заради резултата.

За целта трябва да се подходи управленски от горе на долу. 

Като начало смятам, че един учител не е способен да бъде министър или директор на училище. Нито пък лекар да е шеф на болница, както и стругар да управлява завод. 

Управлението е наука, която има твърде широк спектър на действие за да бъде ограничена на функционален принцип. Разбира се ако специалист в дадена област разшири образователната си степен с Административно управление, той може да постигне резултати и именно това би било част от стълбицата, която да провокира хората да се развиват в своята дейност. Не казвам, че дипломата е най-важна, но подготовката е!

За да се управлява адекватно дадена организация, най-важно е външната среда да бъде в ясно очертани рамки, да са ограничени предпоставките за опорочаване на средата, да има правила и норми, с които всички участници равностойно да се съобразяват. 

Създаването на конкуренция е другия фактор, който влияе на организацията. За радост той е автоматичен процес, който за сега е най-доброто сито за добро и гнило, за подобряване на гнилото и за възвишаване на доброто. Именно конкуренцията е в основата на развитието на либералната политика. Лошия директор сам се проваля, лошия учител си личи по учениците, а родителите не може да го търпят, а лошото училище остава празно. 

Същото е и с болниците между другото...

И накрая сещате ли се за класацията на най-престижните училища в света? Йейл, Харвард, Оксфорд - именно частната инициатива и конкуренцията са в основата на тяхната известност. И нито един родител пратил детето си там не се вайка, че е скъпо - напротив, той е горд! Както и учителите, и директорите и министрите на съответните страни.

 И кои са най-добрите болници? Докторите там щастливи ли са, а директорите, а пациентите?

А защо това да не бъде и в средните училища? Та нали днес децата се развиват много по-бързо, те се научават да играят с мишка, на същата възраст на която ние се учехме да говорим, повечето 12 годишни намират информация в интернет много по-качествено от повечето 40-годишни които ровят в опита си.

Точно тук повечето хора ще кажат, че в България сме твърде бедни за да развиваме частното образование. Но защо трябва да мислим, че то ще ни излиза по-скъпо? Парите, които се дават от бюджета за обществени училища може да бъдат давани на хората за да запишат децата си в платени такива. 

Същото се отнася и за болниците. 

Смятам, че колкото повече една дейност е централизирано планирана, финансирана, управлявана, толкова повече пороци има тя. Колкото по-малко държавата контролира обществените структури, толкова по-продуктивно, ще бъде населението й.

Всъщност единственото, което е нужно е да има добри закони за всички обществени сектори, които да се спазват без отклонения. 

Но разбира се това е едно от най-трудните неща, защото хората по природа сме недобросъвестни същества и това, което ни контролира са предварително изградени и наложени принципи  наречени Съвест - така липсваща на повечето от нас...

Снимка: actualno.com