За "мишките" и хората. (Of mice and men)

Темата няма нищо общо със Стайнбековия роман, но засяга някои човешки и миши страни на заобикалящия ни живот.

 

Снимка: Е, т`ва е мишка!

Някои хора се справят добре с технологиите, други предпочитат да не си затрудняват живот с тях.
Някои хора държат мишките в клетка, а други не ги пускат цяла нощ....
Мишките (домашните) не могат да съществуват без хора и някои хора не могат без мишки (тачпади)

Хората, на които технологиите им се отдават, са тези които имат нужда от помощ при усвояването на нещата. На тези които технологиите са им пречка в живота, правят всичко по-лесно защото не им е нужна помощ. Ако един човек знае много и умее да прави всичко с лекота, той го прави без никакви помощни средства, защото няма нужда от външна помощ. Дори за неговата същност е неприемливо да ползва чужди (на тялото) средства, а разчита само на собствения си ум за да си набави нужното. Затова ако някога му се наложи да използва нови технологии, за да свърши нещо – той много трудно ги усвоява.
Умът на такъв човек „щрака” много по-активно отколкото на хората, които използват технологиите за да постигнат своята цел.

От друга страна, хората, на които мозъка им работи по-трудно, използват помощни средства за да постигнат своето. Технологиите са лесни за усвояване на такъв тип хора, защото те компенсират „мързеливия” мозък.

Това до някъде доказва теорията, че „Мързела движи света” (което е типично българска поговорка от социалистическото съвремие), но от друга страна, нуждата да се развиват новите технологии е вследствие глада за развитие човешките способности за постигане на по-високи резултати и издигане в обществото на всеки индивид.

Дали хората с висок коефициент на природна интелигентност са по-успешни от хората, които компенсират липсата на знания с умения за търсене на прекия път?
Дали хората, които умеят да правят нещата са по-полезни от хората, които знаят как да станат нещата?
А дали хората, които лесно намират прекия път за постигане на резултати, имат резерв от мозъчен актив, който да използват другаде?
Или пък имат петна в мозъка които се запълват от технологична адаптивност и приспособимост?

Знаем, че един узрял човек по-трудно възприема новостите, докато един тийнейджър просто не му е нужно никакво време за да го направи (само малко интерес).
Има обаче и възрастни хора, коти добре усвояват новостите и тийнейджъри, на които им е трудно. Това значи, че възрастта не е основен фактор за степента на отвореност към технологиите.

А какво е тогава?
Генно наследени функции
Възпитание и родителско влияние
Развитие на определен дял от мозъка, вследствие на специфичен начин на живот.
Вътрешен стимул на душата за постигане на по-съвършен АЗ
Външен резултат от активността на ТО
Всичко горе изброено?

Разбира се за всеки човек е различно и всеки има собствен потенциал, с който допринася за развитието на човечеството.
Един може да прави изкуство, друг може да смята добре и да предвижда бъдещето.
Един планира и подрежда живота си в детайли, а друг живее за момента.
Някои хора умеят да обичат, други да любят
Едни творят, а други градят
Тези които творят, не могат да градят и обратното.

Някои си помагат с технологии в живота, а други им се налага да мислят повече.
Ето какво са всъщност технологиите - средство, което облекчава постигането на целите. Средство което измества работата на мозъка по решението на техническата част на въпроса (как да постигна нещо) и го освобождава да мисли по съществената част – какво да постигна.

Хората, които не ангажират мозъка си с технически детайли го освобождават да мисли за по-големи неща (доколкото могат).

Хората са различни вече нали!