Geld über alles*

 Когато парите са по-скъпи от живота, щастието е да си далеч от тях.

Снимки: palltex.bg   Колаж:©  Stefan Vassilev

Живеем в свят, в който парите са всичко. Или по-скоро най-важното нещо на света. Каквото и да нямаш, го намираш с пари. Е, някои казват, че неща като любовта, здравето, приятелството не се купуват с пари, но... това  е силно субективно мнение и клони към идеал.

Особено остро, това се усеща във времена на кризи, когато човешката цивилизация или някаква част от нея е застрашена от природно бедствие, зараза или война. Когато, от една страна хората са съпричастни към страданието на другите, а бизнесът е в обратната посока - радващ се на възможностите за голяма печалба. А бизнесът, в развития свят е само търговия. Да търговия! Защото производството е низвергнато, като мръсно дело, с много труд и недостатъчна печалба, за което съм писал и преди.

Бизнесът всъщност, това са също хора. Собственици, инвеститори, акционери, банки очакващи печалба и служители, очакващи текущи доходи от дейността, в която са ангажирани. Отново хора! Може би същите, които са съпричастни със страданието на другите, но в този случай се радват на възможностите да обогатят бюджета си, дори за сметка на страдащите.

Тези дни изживяваме една такава криза - в една част на света, върлува смъртоносен вирус, а в целият останал свят, хората търсят възможности да реализират печалби от това.

Давам пример с предпазните маски, необходими за предотвратяване на разпространението на зарази. Принципно, това са медицински маски, които имат за цел да спрат директното разпространение на вируси и бактерии по въздушно-капков път (маска 1 от възходящата графика в началото). В сферата на бизнеса обаче, продуктът "МАСКА" е просто продукт, част от предмета на фактурата, който носи печалба. В момент на криза, търсенето на пазара обявява продукт "МАСКА" и всички продукти, включващи тази дума в името си, в автоматичните информационни системи на фирмите започват да светят на червено и заливат мейлинг листите си с предложения. Пазарът веднага започва да купува всякакъв тип маски - за защита от фини прахови частици, за газова защита, с един филтър, с два филтъра, системи за филтриране на въздуха с автономен източник на кислород, облекло за херметична изолация от външният свят на стойност 600 евро...

Сякаш в един миг пазарът лудва и всички започват да правят пари.

Продукти, които до вчера са стрували стотинки, днес се продават за левчета, а прекупилият ги  продава утре за евро и паундове със същата цифрова стойност. И тъй-като производството има ограничени възможности, мощта на търговията вади на масата продукти, които нямат нищо общо с търсенето или пък са отдавна "прегорели" по складовете от всевъзможни места.

Ловците на бързи пари, често започват да купуват и продават предлаганото, без дори да са го виждали, нито пък разбират в какъв бизнес оперират, камо ли да си представят каква роля играят, в системата на доставките. Всичко това е просто печалба.
Е, накрая някой изгаря, защото, когато кампанията свърши, онзи натОкал се за сделката на живота си, остава с продукти, купени на абсурдни цени, без клиент и без възможност да продаде боклуците в сметката си. Но, какво от това. Той дори няма да си направи труда да достави стоката откъдето я е купил - нали предишните сделки са платили всичко, за какво да вади пари за транспорт.
Тъжното е, че онези - нуждаещите се, ще платят висока цена за нещо елементарно. А някои, дори няма да доживеят да получат купеното. Докато някой ден, онези - нуждаещите се, ще сме самите ние.

Това е животът. Ако не ви харесва - изберете планината.

Снимка: ©  Stefan Vassilev

*Парите над всичко

Демокрацията - утопията на потиснатите

#ДАНСwithme ден 9-ти

Този текст започнах да пиша от  
9-ия ден на протестите #ДАНСwithme. 

В процеса на развитие, статията постоянно се променяше, тъй-като и 
събитията през последната година-две
 бяха твърде динамични. 

--------

България е страна, в която хората вече 25 години живеят с идеала, че демокрацията ще огрее и тяхната улица. Е, разбира се не всички. Една част от "народа" през годините пазеше, а и още пази топли спомени от социализма, когато всичко беше подредено, нищо че по онова време това, което имахме в хладилника и в регистрите на нотариата бяха единствените неща, които ни помагаха да преживяваме.

Останалата част от българите, през последния четвърт век, правеше всичко възможно да загърби този спомен и последствията от него, давайки своя вот наляво и надясно в търсене на новия Месия. Или си го пазеше за себе си...

Сигурен съм обаче, че и първите и вторите търсят своето място под слънцето, не просто под формата на парламентарно представителство, ами искат да бъдат чути техните най-преки нужди. Е, докато за едни преките нужди се ограничават до ракията, пържолата и плазмата, други може да стигат и по-високо - до свободата на изразяване и справедливостта, а трети се нуждаят единствено от среда, в която да осъществят своят личен потенциал. А степента на развитие на нацията ни се предопределя от бройката и съотношението на горните нужди в различните им посоки. Или иначе казано, колкото по-скоро сме се освободили от диктатурата, толкова по важен за нас е "салама".
Нито едните обаче, нито другите имат шанс да постигнат нещо обществено стойностно при такава система на социален и политически гнет.

Причината е, че след като социалистическата система се провали, хората свикнали държавата да ги храни и да се грижи за тяхното минимално щастие не можаха да се пренастроят да оцеляват и да се развиват без държавна финансова подкрепа, а онези с по-свободен дух и решимост да постигнат нещо сами, се сблъскаха с изкривената капиталистическа система, чието първоначално натрупване на капитал бе с произход от отклонени държавни средства или от стандартни мафиотски източници. В резултат, повечето инициативни хора през последните 25 години напуснаха страната, а тези които останаха тук могат да бъдат определени като закрепостени селяни (не че са от село, ами че са закрепостени към мястото на пребиваване или към този който ги храни) или утопични идеалисти, които вярват че може да се оправим със собствени или общи усилия.

Закъснялата цивилизованост

Във времето, в което започнахме да градим демокрация, тя вече не е актуална форма на обществено добруване и развитие, защото в последните години на криза видяхме, че когато хората биват стимулирани да дадат всичко от себе си в името на личния си успех, те започват да ходят по главите на останалите хора, за да го постигнат. А накрая се оказва, че всичко което са постигнали е за благото на някой, който стои над тях и който всъщност определя целия техен живот. Дали чрез работата, която им е дал или е позволил да дават на останалите под тях; кредитите, които е отпуснал; продуктите, които ги окуражава да купуват или влиянието, което оказва върху правителството им. Всичко се съсредоточава в неголям брой хора, които или са в центъра на новините или са скрити зад кулисите и за тях се носят предимно легенди за това как управляват света...

Във всеки случай индивидът, който се труди и създава блага, изгражда нацията си и обогатява наследството на цивилизацията си, когато се огледа вижда как демокрацията, която би трябвало да дава права и да възлага отговорности, се е развила до състояние в което тези дадености не се преразпределят правилно и пропорционално. Поне не по правилата на справедливостта - колкото работа свършил, толкова блага получил, защото благата се преразпределят не според стойността на вложения труд, талант, знания, умения или други общочовешки ценности, ами се разпределят според най-висшата ценност на съвремието ни - вложените пари.

Или ако кажем, че един дърводелец прави един стол за един ден, двама правят два за половин, трети човек с повече пари ще си поръча столовете в Китай и ще залее пазара със столове за няма три месеца. В същото време един човек рисува картина за седмица и влага душата си в нея, а друг идва, купува я с още пет като нея и ги захвърля някъде само за да си начеше егото и да се представи за меценат.
И именно това е изкривяването на социално-политическата система, в която живеем след робовладелческия и феодалния строй - че щастието ни и успехите ни не зависят от самите нас, ами от обществото в което се развиваме и се оценяват единствено и само с пари. А парите изкривяват реалността.

За демокрацията

Така както парите са представителното средство за обезпечаване на нашите потребности, така и при демокрацията властта е представителна - система на управление, където хората групирани по убеждения, избират кой да ги представлява и управлява. Смисълът е, че поради невъзможността да се представляват интересите на всекиго по отделно, системата се изгражда чрез групиране на интересите в принципи, върху които се формират политически партии. И до сега нямаше друг начин. При протестите през Февруари 2013-та, хората се обявиха против всички партии и партийността като цяло. Лека полека от без хомогенната маса отделни индивиди започнаха да се надигат глави, да дават пресконференции, да се групират по интереси и идеи. Всичко много започна да прилича на партийност...
И това е нормално, защото в тази система формирането и изразяването на общественото мнение е представителността, а щом има представителност, значи някой изземва думата на хората, които не могат да я изразят сами. Което води до зависимости. Вероятно онези, които надигаха глави през онзи Февруари не бяха достатъчно убедителни, защото бързо изчезнаха. Няма ги, защото нямаха принципи (или просто бяха пионки с мисия). А принципите се изграждат с векове…

За принципите

Поради естеството на човешката природа, политическите партии имат основно две направления - леви и десни. Левите раздават за да удовлетворят нуждите на хората, а десните ги карат да работят за да получат сами каквото заслужават.
При социалното управление, хората не са така припряни да постигнат лични икономически интереси и независимост от институциите, защото са по-облагодетелствани от държавните средства за управление и могат да насочат своите лични успехи в сферата на изкуството например. В същото време се толерира обществената грижа за бедните, което създава зависимост при тях.
При десните форми на управление хората биват стимулирани и принуждавани да се справят сами с битовите си проблеми чрез труд и собствени усилия. За целта са издигнати в култ стремежа към богатство и имане, основан на база сравнение с останалата част от обществото, в което живеем или с останалите общества. Стимулира се вродената алчност на хората и завистливост, която ги кара да искат повече, за да са по-важни индивиди в обществото.

Предполагам ляво и дясно идва от това, че с лявата ръка протягаме за да вземем, а с дясната ръка работим за да получим. Или иначе казано редим се на опашката за социални помощи или търсим начини да стартираме собствен бизнес.

Снимков материал: http://www.americanprogress.org/

                                  http://uptostart.com/

Но и двете системи на управление имат своите предимства и дори двата принципа на трябва да се редуват за да има баланс и устойчиво развитие на обществото.

Българската действителност

Разбира се за България тези принципи не важат, поради изкривяването на политическото съзнание на хората по време на комунизма. Сега „левите” са наследници на комунистическите величия и тяхното обкръжение, което дълги години си е градило комфорта на управляващите. Всички „леви” са обградени от обръчи от фирми, напластени около тях като лукови глави, така че добре да прикрият миризмата и лютивината на техните лични интереси. Те не искат реформи, защото така им е по-удобно. Те са по-консервативни и от най-консервативната дясна партия в Европа.

Десните пък произхождат от интелигенцията – онази малка част от Българското общество, която дори и потиснати от комунистическия режим, дори и с ниски финансови възможности са имали достатъчно възпитание да си образоват децата и да им дадат основните ценности на свободния човек – отношение към образованието и труда; уважение към хората; почитане на законите. Те отчаяно се борят за реформи в текущото състояние на обществото и управлението, защото сега нито една от техните основни ценности не функционира и това не позволява на обществото да се развива.

Същността на демокрацията е да искаш нещо и да имаш възможност да го постигнеш, да имаш условия да научиш повече, за да искаш по-стойностни неща, да имаш среда за реализиране на наученото и чрез тази свобода да допринесеш за обогатяването на обществото, в което живееш. И ключовата дума е ОБЩЕСТВО, защото човекът е социално животно и неговите успехи се оценяват от другите, сред които той живее. За това в системата на демокрация, Обществото е това, което задава хоризонтите за развитие на личността.

Но това е вече отживелица!

Защото демокрацията е стремеж на обществото да бъде чуто. Да излезе от оковите на някаква робска идеология, която потиска хората да правят каквото Партията или Фараона проповядват. И когато Партията или Фараона не са вече фактор в обществото, стремежа към демокрация губи смисъл. През 21ви век, Партията и Фараона са мутирали в една много по-потискаща сила - силата на парите.

За парите

Отвъд възможностите за задоволяване на минималните физиологични потребности, тази така потребна стока дава на индивида чувството на власт над останалите. Стремежът към "повече" превръща човека във вълк, което го отдалечава от обществото.

В епохата на социализма казвахме, че това е система, при която всички са равни но някои са по-равни от другите.
При демокрацията можем да кажем, че хората са свободни, но някои са по-свободни от другите.

И в случая свободата се отъждествява с финансова (не)зависимост.

За обществото

Посоката на развитие на обществените ценности, е силно манипулируема. Защото „Обществото”, това е съвкупност от хора обитаващи едно място и грижещи се един за друг в система от права и отговорности. Но ОБЩЕСТВОТО в днешно време е изкуствено поддържано чрез закони, без които то не може да съществува. Поради естеството на човешката природа в условията на силен риск за оцеляването на индивида, хората се групират за да преживеят. А когато няма силни сътресения във статуквото на "минимално задоволени маси" хората вече търсят индивидуалност за да изразят своята позиция и не се задоволяват от принципите на представителността ами искат обществото да ги чуе пряко. Всеки един от тях. Вероятно защото в развитите общества повече индивиди са възпитани и образовани и имат самочувствието сами да определят бъдещето си, за разлика от развиващите се, при които отделни индивиди диктуват теченията на мислите на останалите.

#ДАНСwithme ден 196-ти

Е, тези хора на снимката зад мен, след 200 дни протести, разбраха, че в една добре укрепена система не може да се постигне успех чрез пряка конфронтация между масите и реалните  представители на масите, за това протестът се обърна срещу имагинерни такива и очевидните малформации на системата, където ясно се вижда изкривеността на модела, а именно - хората представляващи хора, които не знаят какво искат, удовлетворяват първо личните си потребности и след това онези на... своите роднини.
А онези, които представляват са просто ресурс, инструмент за поддържане на тяхното статукво, чиито функции са продължаване на рода - на техния род.

В едни по-начални времена на демокрацията, такива увисваха по площадите, но сега почти всички нации са подписали декларации в ООН, които пазят някаква форма на цивилизованост по съвременните стандарти.

Следва продължение...

Новият човек (отвъд антиутопията)

Изображение: https://www.classicalguitardelcamp.com/

Instagram потребителите, забили нос в екрана, харчат  дните си в преследване на зрелище.
Instagram influence-рите, позират пред обектива, за да похарчат младостта си в преследване на фенове.
Instagram trader-ите, харчат парите си, за да накарат influence-рите да зарибят потребителите с техните продукти.
Online marketer-ите, ровят из нета, за да застанат на пътя на всички останали, забили поглед в екраните на своите устройства.
.......

Всичко това е част от част от плана, заложен дълбоко в генома на човек - да се усъвършенства. В този случай, войните, инквизицията и сблъсъка на цивилизациите са вече видяни и неповтаряеми. В този случай, някъде през 21-ви век, човечеството ше започне да се самоунищожава отвътре.
- Човекът ще загуби интерес да се възпроизвежда.
- Ще загуби интерес да създава каквото и да е в живота си.
- Ще загърби ползата от парите, защото материалните притежания ще са му излишни.
..............

Всичко това е само част от плана. Има още много да се пише...

Кой контролира контролиращите?

Дойде време да попитаме:  Кой проверява работата на МВР? 

Изображение: www.amazon.com

Нямам предвид обществените поръчки, там е ясно. Нито роднинските назначения - и там нищо не може да се промени.

Питам за работата, която органите на министерството упражняват по отношение на разкриването на престъпленията, събирането на доказателства, отправянето на обвинения и прокарването им през медиите.
Онази работа, дето ”си е тяхна” и другите не разбират...

Е, ние гражданите какви права имаме да се защитим от една машина за контрол и репресии, която няма никакъв официален коректив? Какви права например, имат роднините на жертвите на престъпления или роднините на обвинените, загинали при полицейски акции? Как може те да разберат инстинската истина за това, дали техните близки са били виновни или не? Или дали невинните жертви са загинали по начина оповестен от полицията?
Как биха могли да получат възмездие някой ден?
Какви права имат жетвите на по-леко престъпления, като изнасилвания, побои, катастрофи, противозаконно отнемане на собственост (пък и полузаконно) и как да получат адекватно възмездие за страданията си и пропуснатите ползи от загубеното имущество/време?

Нека се повдигне този въпрос в обществото. И да се изясни начина, по който обществото контролира контролиращите го. И са се възпитат хората да си търсят правата. Още в училище!

Нека се изкажат юристи, в кои закони, как е урегулиран контрола над службите и къде гражданите да потърсят правата си.
Нека социолози да кажат, готови ли сме да си търсим правата и да не стане хаос.
Нека хората започнат да говорят за това, като за ежедневието им.
Защото никога не знаем кой, кога и в какво може да ни обвини някой или да ни навреди.

Предреволюционно

Отдавна не бях писал
Забравих, че имам мисъл.
Погледнах отново нещата
От кулата, тук позната

Виждам, светът  се променя
Навлиза в нова вселена.
Търси вече нов смисъл
На живота
и над каквото е надвиснал

Върлуват тук разни хали
Не мили никому, нито драги
Безчинстват, взривятат гранати
Не им пука за внуче или за тати

Други пък, от всичко разбират
И в джоба на бедния, монети намират
Раздават ги тези на разни тарикати
На които после, разпродават имотите им краднАти.

Нагоре в цялата схема
Се блажят избрани, от своето племе
Раздават концесии, природни богатства,
Сякаш бащини са... и без страх от нас са

Защото тяхна е съдебната система
И на банкерите, крадците в зелено
А на обикновенните, работещи хора
Остават таксите, хранещи Отбора.

Но ето, идва време
Да се вземе народа, да се съвземе
Да почне да чете и да мисли
Вместо ТВ да гледа и в помията си да кисне

Stefan Vasilev

Надежда за утрешна България

Изображение: www.bnr.bg

Тази година дъщеря ми ще гласува за първи път.

Възпитавана е, че тези неща са важни за живота и въпреки тиинейджърството си винаги се е интересувала, какви са моите политически пристрастия и онези на майка й. Аз винаги съм й отговарял, че тя сама трябва да оформи своя позиция за това, в каква страна иска да живее и че трябва сама да избере кой да представлява интересите й. Разбира се давал съм примери с моите ценности, но никога императивно.

Е, аз съм човек, който не крие пристрастия, дори се гордея с това, което изразявам и подкрепям. Днес, в ерата на свободната информация, това е още по-лесно да бъде споделено.


Надявам се дъщеря ми да направи добър избор и да бъде горда с него, не само защото ще бъде за първи път, ами защото избора ще съответства на ценностите и възпитанието й.

Ани се роди в годината с най-слаба раждаемост в съвременната историята на България. Надявам се, всяка следваща година, да има все повече млади българи чиито граждански ценности да застъпват не само утрешния ден, ами и поколенията след тях.


Успех мила Ани!

Моят живот е за твоето бъдеще, твоят за бъдещето на децата ти...