Нощта на музеите и галериите 2011

Отвъд преяждането и препиването, характерно за уикедните по тези ширини, снощи се проведе Нощ на музеите и галериите, която си бяхме наумили да уважим.
След дълго протакване, най-вече поради трудното оттегляне от масата и блудкавите филми по ТВ-то, най-после излязохме навън и усетихме свежестта на пролетната нощ.

Тъй-като преяждането си каза своето, имахме нужда от разходка, пък и предвид хубавата вечер оставихме колата да почива и взехме подземния влак.

За съжаление часът вече беше след 9 и вече бяхме изпуснали почти всички планирани мероприятия по музеите, и галериите, които предварително бях набелязал от програмата на събитието и някои покани във ФБ.

Въпреки това разходката ни се отрази добре, което всъщност бе и целта на мероприятието.
Очевидно не само ние смятахме така, защото центъра на града бе пълен с хора. Никога не бях виждал толкова паркирали коли около Ал.Невски след 21:30 часа, а имаше и автобуси...

По улиците и парковете гъмжеше от хора (повечето с бира в ръка), някои се прибираха, други едва сега излизаха (от някой ресторант) но атмосферата бе приятна. Това което ми се въртеше в главата бе "ние май ставаме нормална страна"

Аз не обичам организираните мероприятия - онези които казват на хората какво да правят, кога и как. Създава се кампания от рода ДНЕС Е ДЕН НА ПОЧИСТВАНЕ НА еди кой си парк, и всички го чистят. А през останалото време го цапат. Или както е в нощта на музеите всички отиват на музей, защото така са им казали, а през останалата част от годината дори не се сещат за това какво има в музея.
Въпреки това сега виждам че такива събития са полезни за обществото.
Полезни са за хората - те участват в събитие, коте едва ли друг път ще видят. освен това прекарват една хубава вечер (или ден)
Полезни са за институциите - най-вече стават известни с дейността си.
полезни са за бизнеса - който се възползва всячески от факта, че повече хора се превръщат в потенциали клиенти.

Миналата нощ посетихме само една галерия и три музея:
Галерия Кредо Бонум (Credo Bonum), където имаше инсталация на снимки, скици и видео на тема забраните в обществото ни - или как това ни пречи да се развиваме свободно.
Там имате възможност да споделите мнение на тема "В името на..." по проект на фотографи от различни страни, които снимат характерни образи и тяхното послание написано на лист хартия.

Музей на Иван Вазов - където изпуснахме литературните четения, но с интерес разгледахме музея консервиран в автентичен вид, вклячително и препарираното куче на литературния патриарх.

Музей на Яворов - страхотна къща - отвън, но вътре е окаяно. прави впечатление изключително стръмната вита стълба, по която бяха наредени свещи за целта на Нощта на музеите и това придаваше още по-злокобен вид на вътрешността на сградата. Настоящето състояние на музея подхожда и до някъде допълва представата за по-скромния начин на живот на Яворов.

По време на разходката в търсене на подходящ бар за нощно кафе по ирландски, се натъкнахме на досега непознат за мен музей


Къща музей на Никола Вапцаров - този дом се намира на последния 4-ти етаж на кооперация от тридесетте години на ъгъла на ул. Хан Аспарух и ул. Ангел Кънчев. открихме я случайно минавайки от там. Добре осветен вход - широко отворен подканващ да посетим музея, който е на последния етаж, и изкачването до там си е направо премеждие. Но вътре всичко е съвсем прясно реставрирано и по-скоро прилича на дом подготвен за продажба на нови собственици с произход отвъд океана. Прясно изцикленото дюшеме, новобоядисаните стени и тавани, лакираните маси и столове не създават атмосферата на къща музей на поет геройски починал преди 70 години, нито пък свежия вид на апартамента не създава впечатление, че е бил обитаван от огняр. Но пък разказите на уредниците в музея са достатъчно цветни и изграждат картинката от революционното обкръжение и местообитание на поета.
Имахме щастието в Нощта на музеите там да присъстват предишната уредничка на музея Катя Зографова, която понастоящем е директор на Националния литературен музей и новите уредници на музея, които освен отношението им към историята са музиканти и със сигурност ще обогатят музейната обстановка с прекрасна музика. Имахме щастието да послушаме малко пиано и цигулка и въпреки, че беше вече след 11 съседите не извикаха полиция. Сигурно са свикнали.
Ако посетите музея на Вапцаров в София непременно идете на терасата - струва си...

Вечерта беше топла, красива, с голяма Луна и без вятър - само за разходка. И в Люлин да живеехме пак щяхме пеша да се приберем.

Беше прекрасна нощ на музеи, галерии, разходки, бавни питиета, поезия и още...

Попара - невероятна музика от сърцето и душата

Точно след като студентите от НХА показаха своите дрехи от хартия в рамките на Sofia paper art fest тази вечер, за коeто бях акредитиран от моята половинка да отразя, имах щастието да чуя концерт на ПОПАРА.

Невероятни звуци, хармонизирани в една странна музика, с удивителен ефект върху публиката.
Слушайте!


Тези момчета не знам от къде изкарват тези звуци, нито от къде им идва идеята да правят музика така, но са страхотни.

Sofia paper art fest 2011

Снимки и видео от ревюто на облекла от хартия създадени от студенти от НХА.
София, 06.05.2011

Ето и дефилето на артистите и техните модели





По късно ПОПАРА разцепиха въздуха със своите уникални изпълнения.

Triumph Inspiration Award – Bulgaria 2011

Конкурс на Триумф за млади дизайнери от НХА и НБУ.


От 2008 година световно известната фирма Триумф стимулира млади дизайнери да провокират своята фантазия, като предоставя възможност на студенти от водещи университети да реализират свой модел в реално производство.

Тази година шоуто в България има особена тежест, тъй като победителя от миналата година е българин – младия дизайнер Николай Божилов, който през последните години обра ред награди на конкурси в страната. Неговия модел „Морфологии” бе представен на шоуто тази година, заедно с разработените вече търговски модели, които ще се предлагат в отбрани магазини на Триумф по света.

По тази причина таз годишния конкурс в България мина при много по-голям интерес, както в медиите, така и в средите на академичната общност, занимаваща се с мода.


За мен конкурса бе от особен интерес, тъй-като имах удоволствието да партнирам в вдъхновяването на един от моделите, не само по идейна линия но и по лична такава.

Но в обзора на събитието няма да допускам пристрастия и ще представя събитието през обектива на камерата и погледа ми.

Спектакъла се проведе в Военния клуб, който като че ли е най-подходящото място за целта и бе на ниво. И като организация, и от към съдържание.

Обръщам внимание, че събитието по същество представлява ревю на дамско бельо и приканвам по-чувствителните читатели от мъжки пол да се подготвят психически предварително за да не се получават неудобни ситуации…


Шоуто бе подгрято от изпълнение на танцова група в подходящо облекло и хореография, която бързо настрои публиката за нещо интересно по-натам.

Водещият добре изпълни функциите си, без да допусне никакви „конфузиии” и без да се извинява за недостатъците на живото предаване, каквито сме свикнали да чуваме от родните телевизионни продукции. Все пак тази продукция бе организирана от водеща световна фирма в областта на модата и наистина бе на световно ниво.

Конкурсната част започна с 1-2 стандартни модела, които като че не направиха особено впечатление, но всеки следващ дизайнер, предоставяше на присъстващите в залата чувството че човешкото въображение е безгранично.

Богинята Змия – която владее мъжете, както преди 3600 години в древна Гърция,

Венера, със символа на женствеността.

Парад на суетата

Модела Кураж – който символизиращ стремежа на жените към върховете.

Малката Лотитка също не бе подмината – популярна тема за бельо…

Особен отзвук получи модела Корона, който отново поставя царствена функция на жената в съвременния свят.

Имаше разбира се и още много други модели, чиито концепции за съжаление не можах да запомня, но със сигурност имат достойнства

А големия победител, който ще представи България на световния финал в Берлин е модела с малките цветчета и големите „плещи”, който не можах да разбера какво представя, но за това пък изглежда добре.

Кратък видео колаж от събитието може да кача утре.


Също така утре ще споделя вълненията около модела, в чието създаване участвах предимно косвено, но пък ми отвори очите за това как се създава от нищо - нещо.

How did my Soul end up here?

I decided to write this article in English, because I found out that in English my thoughts are coming out in a bit different way, than in my native language.
I consider English as my second mother language, despite that my mother has nothing to do with it. However the text may not be as perfect as it would be, if it was so. Therefore I beg the native English readers and those who are not so native, but consider themselves as experts in English grammar to excuse my French (I mean to discard eventual imperfect expressions)

So, the topic is “How did my Soul end up here?” and (un)naturally, to find the answer to this question I’ll have to look for it much deeper in my Soul.
I’ve come to this question after reading an article, about the immortality of the Soul according to the White brotherhood. No, not those White bros with the high hoods on their heads. The people beyond this link, are followers of a holy white haired man who preached to love each other and to know ourselves.
Well I’m not real fanatic about their view on the “reason of life”, but it occurred to me that the Soul may actually be ever lasting indeed. According to the WB the Soul never dies and “jumps” from one body to another after death. The theory of reincarnation is among many religions, although the most popular of them preach that only one son of God has reached it.
There are some reasons in the theory that every Soul lives many lifes and this way the human population grows bigger, but how can we explain the enormous multiplying of the humanity in specific times in history?

Check out this graph.

Illustration: www.global-warming-truth.com

The human population growth for the last 100 years is significant. Up till 20th century it is quite stable. For 200 years it doubles, but after the industrial (r)evolution it doubles for only 50 years and than after 1950’s it triples for less than a half century. Further the expectations are for more stable growth, but who knows…
It could be explained the growth after the World wars to be due to the need of rebirth of the humanity and compensating the lost lives. And also the development of the industrial era could be the reason to bring on the planet more workforces. But if we look at the structure of the population growth, we see that after the wars and in the industrial boom the population increases mostly in the developing counties – while in the industrialized it is quite stable. Well the wars were held mostly in the developed countries and the industry needs people around it. So why to hell the people get “reborn” mostly in the most miserable places on Earth?
In my country the most breeding group of people is the one that is at the lowest stage of human development and it’s the same in Africa, Asia, South America and USA as well. And even Europe.

The people who have less worth in their life, have more children. Why is that?
Is it because they are not educated and don’t know how to control their breeding?
Is it because the lives that they bring to this world are easy to be lost?
Or it is because the people in the developed countries are too busy and too responsible to have more kids.
Here is how it works. It is a lifecycle. A scheduled pattern of human development. The life itself is a transition from one condition to another. From poor to rich. From stupid to clever. From not knowing to become famous.
The most people get reborn in the poor countries or regions so that they migrate to some more developed place and eventually to create something after their death. Something else except children. So, the Souls of the death from the developed world should get reborn in the third world in order to make their lives better.
However this should be the normal pattern. BUT…

In present days most of the poor people are born in the mud and dye in it, leaving only children that are doomed to the same. And many children dye and are being reborn with the same destiny… This way more and more Souls come out from the dead seeking for a new body to be born in and to make use of their knowledge. But since the reborn does not remember it Soul’s previous live and if it can not get the needed education to reach this knowledge, the person remain just as statistical number on this planet.

So in order to get to know the world better, we must go deep in our mind and beyond it to the heart of our Soul.


To be continued...

Как да прекратим договор с мобилния си оператор

Сигурно се е случвало на всички да имат проблеми с прекратяване на договор с мобилните оператори.
Дали защото смятате, че оператора ви мами или пък някой е успял да ви пробута „най-изгодния” тарифен план с подарък най-новия и най-ненужен апарат, а вие без да сте се замисляли за стария си договор, сте подписали с ускорено дишане и изплезен език новото съглашателство за робство.
По-късно ще разберете, че колкото и да опитвате да прекратите стария си договор представителя н оператора със служебна усмивка винаги ще ви намери причина да не стане на момента, а по-късно, когато Вие няма да сте на разположение – зает с други проблеми от съвремието.
Един ден ще се окаже че управителя го няма, друг път софтуера няма да има връзка с главния терминал на оператора. Трети пък ще ви трябва кръщелното на баба ви за да докажете, че сте нейна наследница, а тя ви е завещала важни документи свързани с края на света…
Всъщност начина да прекратите договора е като си платите оставащите сметки до края на договора. Обаче това не може да стане веднага, а ще трябва пак да дойдете в офиса и да си платите последната такса. А пък има голяма вероятност, като дойдете „последния път”, да се окаже че сте закъснели с няколко часа и ЧЕСТИТО! – сдобили сте се с нов договор за една година.

Накрая най-вероятно или ще си хвърлите телефона в някоя река или ако той ви е подарък от близък човек, ще извадите сим картата и ще я изгорите в ритуална атмосфера.

Ето какъв е най-лесния начин да поставите край на този неравноправен:

СПРЕТЕ ДА СИ ПЛАЩАТЕ СМЕТКИТЕ!!!!!!!!!

Няма нищо страшно в това. Първо ще Ви пуснат няколко напомняния. После ще ви спрат обажданията. После ще анулират картата Ви. После ще получите писмо, че имате неустойка, която всъщност е в размер на оставащите ви абонаментни вноски до края на договора. А най-хубавото е, че след като са минали няколко месеца от както картата ви е спряна, забравена или дори номера даден на някой друг, договора всъщност не съществува и е отдавна прекратен. А сметката ви вече е сложена в папка „Сметки за отписване” и е малко преди да бъде сложена в папка „За съд”.  
Но някъде до към 6-тия месец идете си я платете, защото след тая папка има друга папка...


Сега си отговарям на въпроса който толкова ме мъчеше преди двайсет години
„защо американците се оплакват от телефонния си оператор и наричаха телефонните компании fucking thieves” аз се чудех какво толкова се оплакват, като си имаха избор от ТРИ различни телефонни оператора (тогава още нямаше мобилни мрежи, та дори и интернет). Тогава ние си имахме само БТК и тя бе 100% държавна. Боже! Те ако знаеха какво е ТОПЛОФИКАЦИЯ, или пък КАНАЛ1!


Каква ирония!!! Това за което някога мечтаехме, сега ни преследва в реалността.

Хора, тази публикация не е агитация за анархизация на тази нация. Напротив гражданите трябва да спазваме правилата на този свят.
Не може да не си плащаме парното, защото смятаме че ТОПЛОФИКАЦИЯ ни ограбва. Защото дори това да е истина, ние трябва да уважаваме тази полу-държавна институция, в която акционери са всички абонати и всички граждани на страната. Видяхте ли как с лека ръка прибраха папките „за съд” и ги обявиха от другата страна на финансовия баланс. И всъщност милионите, които дължаха недобросъвестните абонати бяха платени от нас – техните съседи.


Не може да не си плащаме данъците, защото смятаме че правителството си купува яхти с парите ни или пък, че не трябва да храним депутатите с кебапчета. Та нали за да имаме осветление и чистота по улиците, да има къде да учат децата ни и да ни пазят ченгетата – о, не това беше лош пример. Знаете какво имам предвид – държавата е наша и ние ни нямаме друга. Всъщност – Държавата това сме ние.

Мобилните оператори са друга приказка. Още преди двадесет години го знаех, но не го разбирах до сега.

Снимка: http://www.xotspot.com/