Организационна структура на фирмите по света

 

 

Избори 2009

Хайде на избори.........


















.

Премеждия в БЪЛГАРСКИ ПОЩИ

Днес имах "щастието" да посетя Български пощи за да си издирвам една пратка, която по сгрешен адрес не бе доставена преди празниците.

Пратката беше важна за фирмата ми тъй като са мостри от продукт и един клиент ги чакаше.

Не бях ходил отдавна на митница и подобни институции, и ми беше "идилично" да си припомня какво е.

Всъщност адреса не бе объркам много - улицата и пощенския код са правилни, "само" не пишеше че е в Казичане, само София. въобще тези пощенски кодове за какво са необходими, като никой не ги чете.....

 

Опитах да свърша работа по телефона, след като исках копие на товарителницата от нашия партньор от чужбина, но ме прехвърлиха на 4 различни телефонни номера и най накрая ми казаха да отида на гише 22 на Столична митница, където се намира службата по загубени пратки на Български пощи.

След като минаха сутрешните задръствания, бързо стигнах до столична, и лесно намерих къде да паркирам. на въпросното гише 22 бързо ми намериха пратката (по документи) срещу такса от 0,55 лв (в случай, че нямах номер на товарителница таксата щеше да е 1,20лв) разбира се ми искаха пълномощно от фирмата, въпреки че пратката беше на мое име и не само това ами искаха копие, каквото разбира се нямах. Копирната машина се намираше на гише 31, където разбира се нямаше никой и след като хвърлих няколко "усмивки" на съседните гишета, една служителка дойде да ми снима пълномощното срещу такса от 0,50лв.

Обратно на гише 22 останаха доволни и ме пратиха на гише 23 (съседното), където друга служителка написа някакви неща на товарителницата и срещу такса от 4 лв ме прати на гише 29 да си взема пратката.

на гише 29 имаше малка опашка отвън, но вътре всъщност имаше повече хора. от 8 човека трима работеха на гишетата а 5-ма седяха със скръстени ръце и гледаха. Имаше и една митничарска - вярно добре изглеждаше и имаше хубава походка, но се чудеше какво да прави и само си разхождаше походката напред-назад.

 

На гише 29 бързо ме обслужиха, и срещу такса магазинаж от 1,20 лв си получих пратката.

 

След като обиколих 5 гишета и с пълен джоб с касови бележки се прибрах в офиса - горд че си получих пратката. Повече обаче няма да ходя там, докато не направят "обслужване на едно гише"............

 

 

 

 

 

Урбанизация 3

Духовна урбанизация.
Празнични лампички украсяват във формата на кръст стъклописи на църквата Св. Неделя в София.


Вижте още:
Урбанизация 1 - хипер урбанизация
Урбанизация 2 - Урбанизация EURO стил

Усещане за криза

В най бедните за рекламните агенции месеци в началото на годината, в метрото може да се видят само социални реклами или реклами на театри (спонсорирани от мин.на културата) или празни рекламни табла...

Тази реклама е очевидно от първите и е насочена към хора в затруднено социално положение. Използвам това определение като имам предвид хора с проблемни социални контакти, а именно: домашното насилие. Другата причина за това определение е, че такива хора са предимно от по ниско социално ниво (социално слаби). Основния проблем на тези хора е че им липсва информация и /или култура и познания за света.

Няма да задълбавам в темата за социално слабите, а само ще повдигна въпроса - Защо посланието от конкретната реклама е на чужд език, като основната целева аудитория е от хора с ограничени познания за света, респективно чужди езици.
Очевидно световната криза не позволява дори на министерствата в България да си наемът качествени рекламни консултанти. А това, макар и неусетно за масите, създава усещане за криза.

.

Нова година

 

Тази година празнувахме Нова година на вила в планината. Само аз и любимата ми. романтично новогодишно парти само за двама.

Дори и дъщеря ми я изоставих в София. (да ми прости че я изоставих така горката)

 

Този път обаче пътувахме до селото с автобус. Оставихме колата в София за да не се налага да си я прибираме напролет....

Селото се намира над Ботевград в дъното на пътя, който свършва в планината и разбира се името му е КРАЕВО (в края на пътя).

 

Тази година решихме да празнуваме приключенски и празника ни започне още с напускане на града. Така и стана. Работихме буквално до последния момент на 31-ви и след прибързаното оправяне на багажа, след като забравихме разбира се и някои важни неща включително нещо за пързаляне по склон), едва не изпуснахме автобуса. Неуспяхме обаче, и най-сетне потеглихме.

На отиване  беше много студено, но нямаше сняг и заледяване по пътя.

няколкото дни почивка ни помогнаха да погледнем света по съвсем различен начин. новата година за нас не настъпи на 31-ви Декември в полунощ, ами я празнувахме във всеки един момент в продължение на 5 дни. Имаше всичко: и слънчеви дни, и приказни снежни нощи, камина, греяно вино еееех искам още.....

По-подробно за пътуването на отиване и преживяванията там ще опиша в разкази и снимки допълнително.

-----

Сега по пътя на връщане ни е все още някак кухо в главата. Без никакви грижи и отговорности. Още само няколко тунела и малко задръстване и ще се приберем в гадната София и ще се върнем към ежедневните задължения. А от утре главите ни ще почнат да се пълнят с нови помии

Надявам се да намеря време докато е още свежо в главата.

 

Добре че имам снимки и видео