25 февруари 2024

Цивил - цивил


Човекът е особено същество! 

Колаж: Sunny & Stef

В началото е живял в пещери. Естествено укритие, което той е намерил преди да съзнае, че може да си строи дом. Хранил се е с лов, докато не осъзнае, че може да си отглежда животни и растения за храна. После е започнал с размяната на блага, измислил е дори парите, за да му е по-лесно. Междувременно, от семейно огнище в пещерата е изградил градове, общество, държавност, писменост, култура, образование, религия, политика…

И колкото по напредва в развитието си, той се отдалечава от корена си.

Това наричаме ЦИВИЛИЗАЦИЯ.

Само допреди сто години, мнозинството хора са живели в къщи с дворове, стада, ниви. Все още са си отглеждали храната сами. Но цивилизоваността и ценностите на обществото ни, са тласкали родителите да изучат децата си, да ги пратят в градовете да работят в заводи и офиси, за да не живеят в калта и да не чистят тора в обора всеки ден, преди обедното хранене.

До скоро, имаше родители, за които изпращането на децата в града е тъжно събитие, което ги откъсва от корените им. Сърцето им се късаше, но разумът надделяваше. Защото в града калта е заместена от павета, забавленията са на екран или на сцена, децата работят на машини и компютри или творят. И децата се развиват там. Вече няколко поколения, хората възприемат селото предимно като туристически обект.

Но в последно време се наблюдава интересен феномен. Колкото по-развити се считат хората в развития свят, града им отеснява и част от тях започват да търсят простора и благата на провинциалния живот. Със замогването си, мнозина излизат от апартаментите и търсят широтата на къщи с дворове на околоградските селца, превърнали се в крайградия или „елитни квартали“. Тук, освен по-големи и повече стаи, хората се радват да дворния простор, където да канят приятели на барбекю, например.

С образоването си пък и с широкият достъп до информация, хората разбират, че индустриалното производство на храни, което някога техните прародители са смятали за потенциално облекчение на труда, не е съвсем вярно и сега децата смятат дори за некачествено и вредно за здравето. Все повече съвременници се обръщат към природата и към селото, в търсене на истинска храна. Някои отглеждат зеленчуци на балкона, други отделят дълги уикенди за да си копаят градинката на вилата, но мнозинството търсят готови решения с марка БИО или домашно произведено. И разбира се, бизнеса се адаптира за да задоволи това търсене.

Колкото и да са образовани хората обаче, те са вече градски чада, израснали с реклами по телевизиите, брошурите от хипермаркетите и рекламните банери из любимите им сайтове за новини и информация. И повечето от тях вярват на всичко представено цветно и обещаващо, което е там да задоволи техните потребности от натурална, питателна и здравословна храна. А индустриите се адаптират към търсенето. И именно те са тези, които плащат за рекламите. Днес предлагат модерно, високо-технологично производство, утре лесно преминават на домашно такова, с „стари„ технологии и дори ретро опаковки.

А ние, градските чада, купуваме - нали за това работим.



П.П.
Горните мисли бяха вдъхновени от една опаковка кисело мляко, чиято марка бе невидима, но с големи букви пишеше ДОМАШНО. Опаковка, захвърлена на павираната улица, недалеч от центъра на града.

В тази опаковка видях целия цивилизационен цикъл на човечеството, от домашното огнище в пещерата, до барбекюто в двора. И обратно.

Нямам търпение да повторим цикъла.







Няма коментари :

Публикуване на коментар