Какъв е идеала на хората за човешко развитие?
Семейство, кола, дом, придобивки, деца - та това са само материални неща.
Да децата също! И семейството в наше време!
Днес децата, семейството, любовта са повече материална придобивка, отколкото посока за продължаване на пътя на развитие на родителите.
Хората се събират от любовна тръпка, последвана от стремеж към постигане на идеала за човешко развитие и в последствие се разделят, защото няма нищо друго, което да ги държи заедно.
Поне повечето хора от днешното съвремие са така.
Аз съм на 35 и почти всички мои връстници за разведени или разделени. По мои наблюдения, моето поколение е точната възрастова граница, от които нещата тръгват на зле.
Приятели и познати, които са 2 години по-големи от мен остават заедно дори и след най-големите си препирни и дори такива неща ги събират още по-страстно.
Докато "Хората на промяната" и по-младите не могат да задържат никой до себе си повече от 10 години.
Моите връстници и по-младите поколения имаме (не)щастието да сме се изградили като личности и да живеем в преходно пост-социалистическо време, когато свободата на личността започна да се тълкува в най-извратените си форми.
Помня в началото на 90-те, когато по будките за вестници най-продаваните издания бяха с определено порнографско съдържание, а дори и сега масовите вестници продължават да привличат читатели с голота и пошлост.
До преди 20 години, хората имаха изградени принципи и общочовешки ценности, които дори и насадени от Партията имат някаква стойност, която допринася за укрепването на обществото като такова.
Не казвам, че комунистическия строй бе добър, напротив - той е най-лошото нещо, което може да се случи на дадено общество. Дори си мисля, че сигурно има основателна причина нашето общество да бъде връхлетяно от идеалите на този строй - а именно слабата обществена обвързаност на хората, разделението от ближния и непоносимостта към различния. Комунизма е наказанието, което има за цел да накара хората след 30-50 годишно мачкане да намерят правилния път.
Но темата ми сега е друга.
Защо хората на прехода не могат да съжителстват с някой повече от 10 години?
По мои наблюдения, кризата в отношенията се случва на периоди от 3, 5, 10 години.
Който доживее до 10 годишна връзка е щастливец или бавно развиващ се (в случая аз),
Хората се събират по различни причини. Най-често това са емоционални пристъпи, които приключват с брак. Да, приключват, защото в халката, която свързва хората с половинките им сякаш има някакво, проклятие и вместо да привлича влюбените, ги отблъсква
За жените брака е нещо мечтано, още от момичешките години, когато си се представят като красиви булки в бяло и щастливи чак до небето.
За мъжете брака е поредното постижение от стъпките в живота, които човек трябва да мине за да бъде Мъж (нямам предвид поредната жена)
За жените, да срещнат любимия мъж е мечта, която им е наложена от приказките, когато са били малки.
За мъжете, жената до тях е по-скоро пристан на остров където са намерили своето място под-слънцето и могат да изградят своята империя на него.
Жените се задоволяват с това да се омъжат и да имат деца – после нищо друго не може да ги задоволи :)
Мъжете изпитват удовлетворение от малко четкане вечер вкъщи относно нещата, които са постигнали през деня.
Така е в света от филмите, които гледаме и романите, които четем. И хората си остават заедно!
В реалното съвремие е малко по-различно:
За жените брака е средство за постигане на обществено-физиологичната ангажираност да станат майки. Казвам ангажираност, защото е задължение пред обществото и необходимост на организма. И след втори клас се оказва, че основните функции на брака са изчерпани и дори скъпите подаръци не са достатъчни да притъпят непоносимостта към ближния. До тук почти, като по филмите, но жените от този момент натам започват да искат да постигнат нови върхове в живота. Не говоря само за кариера, за собствен бизнес, за поредното ново изкуство, което смятат за тяхна стихия, за нови любовни връзки или други нормални неща. Имам предвид всичко взето заедно и то наведнъж.
Мъжете сега се задомяват или по грешка или след поредната грешка. Обвързването е или следствие на момчешка глупост или от теснотата вкъщи, която някак естествено подтиква към собствен дом, който впоследствие също става тесен. След първоначалната любовна еуфория, след трудностите, които принципно вдъхновяват мъжествената природа да се бори с тях, след улягането във външната среда, на съвременния мъж му става тясно в къщи, в работата, в душата и навсякъде. Защото той иска да постига още повече неща и то наведнъж.
И на двата бряга има нещо нередовно.
И това е, че с получаването на свобода да се развиваме напред ние нямаме необходимия потенциал да го сторим. Нямаме бекграунда който да ни е вроден с поколения, който да ни е втълпяван в първите седем до петнадесет години.
Помня, че като бях на петнадесет ходих по площадите и виках "Долу БКП"- все едно, че знаех какво значи това.
Поне не бях от другата страна - от страната на тези, които се криеха под масите по това време :)
снимка: http://omda.bg/
Поколението изградило се като личност през 90-те е обречено да бъде преходно. И за това всичко, което започнат да изграждат в своя живот е преходно.
За съжаление преходна е и любовта.
Има обаче една важна подробност, която тегне над всички нас. От две трети от връзките след раздялата остава едно или две деца, които са обречени да раснат с разделени родители. Това изгражда в тях нестабилност в детството, недоверие в настоящето, неувереност в бъдещето...
Нашата най-важна роля в този живот, след като постлахме пътя на свобод(и)ата е по някакъв начин да изградим в децата устоите, които ние нямахме. И понеже няма как да го правим, като единно семейство, единственото което ни остава е да изтъкваме нашия живот като лош пример, какъвто той по принцип така изглежда.
Мисля , че за запазването на семейните цености трябва да се работи от първия ден на брака.Тогава той ще бъде непреходен във времето.Тогава връзката между двамата партньори ще е много силна -тя ще е градивна а не пасивна.Освен това децата , трябва да се възпитават в тези ценности всекидневно.Когато ги познават, и ги обичат, те ще ги търсят и в своя живот.Наистина трудни времена.
ОтговорИзтриванеСъгласен съм. Но за "загубеното поколение", което отгледа децата си в началото на века, тези ценности бяха твърде далечни за да ги приемат.
ОтговорИзтриванеСтранни наблюдения имаш. Моите връстници и приятели пък всички имат здрави семейства. Може би има значение, че сме малко по-големи - аз наскоро навърших 42. Не знам.
ОтговорИзтриванеВсъщност аз точно това наблюдавам - поколението дори 1-2 години преди моето имат съвсем различна настройка към семейството. надявам се вече следващото поколение също да няма проблемчите на моето.
ОтговорИзтриванеИскренно ти желая много щастие и нека всички да имат здрави семейства като твоето, които да изградят обществото ни по-стабилно и този текст да бъде скоро забравен, като бледа страница от тъмна епоха.
Много клишета, за съжаление. Единственото, което паданете на соц направи за брака беше, че разчупи клишетата и даде свобода по-голяма свобода на хората да тези, които искат и да бъдат, с този който искат. До голяма степен ги няма вече стеротипите, че на 27 (аз) съм стара мома или, че разведената жена е "неодна". Хората се разделят, защото имат свободата да го правят и това е тяхно право.
ОтговорИзтриванеПочитам свободата и споделям мнението, че човек има право да избере най-доброто, което живота му предлага. Е жалко е, че то винаги идва на втори или на прочит...
ОтговорИзтриване... но, това е живота.
Което наблюдавам е, че определено поколение, със сигурност има по-голям неуспех в "наместването" в обществото.
Сигурен съм, че за родените след 80-та това не важи. Важат общочовешките норми (клишета) за житейско изразстване в по-свободно настояще, в бъдеще изпълнено с мечти, в постигнати мечти и още нещо...
Искрено се надявам да е така, защото бъдещето е на следващите поколония нали?
Интересно ми беше да прочета. Благодаря за статията. Споделям до голяма степен наблюденията за поколенията и за това как са се формирали ценностите им през различните етапи. И аз бях млада в прехода и усещах, че нещата вървят на зле....Мъчно ми е за децата. Децата, отглеждани в раздяла.
ОтговорИзтриванеЕ, това е минало. Нека всички гледаме напред с положително чевство рамо до рамо с половинките си.
ОтговорИзтриванетъжно и за съжаление много правилно.
ОтговорИзтриванесамо се чудя - как изграждаш устои у някого, когато самия ти ги нямаш? и като сочиш себе си единствено като лош пример за толкова важни неща какво възпитание ще дадеш всъщност? и какъв авторитет ще имаш?
а, странно или не, всички ние повтаряме моделите на родителите си.
бившият ми мъж е дете на разведени родители.
и двамата сме израстнали в среда на постоянни семейни скандали.
отчитам индивидуалният фактор на връзката, но как да разчупиш модел преди да се усетиш, че го повтаряш?
@totenlicht
ОтговорИзтриванеБлагодаря за коментара, уместни са въпросите ти и надявам се хората да се замислят.
Лош пример родителите наистина не е добре да дават със себе си, но когато резултатите са такива - по-добре да си вървят с поуките.
За мен децата не винаги повтарят стъпките на родителите си, напротив - по-скоро се научават в по-висока степен да оценяват добро и лошо, да знаят негативите от нещо без да са го изживели, да имат страха от неправилното и да го заобикалят.
Всъщност, аз не помня да сме се карали много с бившата ми, нито сме имали повече от 1-2 по-сериозни скандала за 10 години. Дори смятам, че "лошия пример", който дадохме бе достатъчно цивилизован, че да не е толко лош. Можеше да е къде по-грубо и грозно...