София - Моят град

Обичам София!

Не, не онази СофИя от втори клас! Обичам си града!

Не, че е особено красив като град, с велики монументи като Вашингтон или безкрайни Марсови полета, пред железни кули в центъра. Нито пък харесвам кой знае колко сградния фонд - не, няма нищо общо с Барселона.

Още по-малко ми харесват пълчищата народ, тръгнали да дирят хляб и кариера в столицата, зарязали си корените, които така или иначе не са се вкоренили някъде. Не ми харесват особено и шумните псевдо столичани, които разговарят в бара, сякаш са на полето, а трактора около тях бръмчи и нищо не се чува.

Но тези феномени ги приемам за нормални, та нали така се създават градовете, така се разрастват и така стават по красиви - като има повече хора, на които да се харесат. Пък и нали тези хора все пак трябва да се цивилизоват някак....

Харесвам София, защото това си е моя град. Моя си е и Планината от Юг, която ми служи за ориентир, където и да ида, мой си е квартала в който съм израсъл си го обичам и въпреки, че не живея там сега, минавам всеки ден, дори и да има по-разумен път за където съм тръгнал, свойски са ми и всички особености на големия град...

Когато бях малък, за мен София се простираше от пазара Г.Кирков (сега Женски пазар) до кв.Хаджи Димитър, където ходих на училище. От Бул. Сливница, който ми беше северна граница и не знам защо наричах махалaтa там ЮжБунар (а всъщност Юч Бунар е съвсем другаде) нагоре до Бул. Дондуков бяха ловните полета на моята банда за бране на череши, джанки и ягоди и др. В посока Витоша пък, града за мен свършваше с НДК и там ходих изключително рядко.

Не, че беше много отдавна и други квартали не е имало, но просто не ми се е налагало да ходя по-далеч. Всъщност, веднъж като бях на 7, ходих с трамвай до кв. Павлово на рожден ден на приятел. 13 спирки с трамвая, който тръгваше от края на града (Съдебната палата). И тогава, едва на 7 пътувах сам - без никакви притеснения за сигурността ми, или за това как ще се ориентирам или нещо друго.

Сега това е невъзможно. Дъщеря ми е на 12 и ме е страх да я пусна дори пред блока сама.

Моят ареал беше района около Александър Невски. И сега си е. Въпреки, че живея другаде и въпреки, че има доста по-приятни местенца в града, които в последствие, а и до ден днешен се развиха много добре, все ме влече към центъра.

Нищо не може да се сравни с родния ми квартал.
Нито лъскавите блокове в южните квартали, които са пълни с новобогаташи, с джипове паркирани в калта пред блока. Нито огромните мегаполиси на Изток и Запад, където има всичко необходимо за живот, но липсва градския уют на паветата. Нито ми харесват повече кварталите с огромните палати в полите на Витоша, осеяни с камери и гавази и където може да се загубя, защото не виждам върха на планината

От друга страна, да живееш в центъра, в тия години е сериозно изпитание.
Най-вече заради трудностите с паркирането.
Принципно, ако живееш в центъра, кола почти не ти е необходима, но то зависи от това какъв живот водиш, къде работиш, къде учи детето ти и т.н., така че в общия случай ако има къде да си държиш колата и да я вадиш само за пътуване в провинцията, този проблем е изключен.

Друг проблем е шума и мръсотията.
В центъра улиците са изпълнени с коли, които постоянно бълват облаци мръсотия. Не само от ауспусите си, но и от самите улици. Бензиновите пари са най-обяснимата причина за смога който висне над всеки голям град и това е почти нормално, но в София обаче голяма част от лошото качество на въздуха се дължи и на праха, който е по улиците и при интензивен трафик се вдига на нивото на нашите носове и по-нагоре. За съжаление фирмите за чистота не могат да се справят с това. До скоро улиците в София се миеха само по празници, преди избори и за рождения ден на кмета, напоследък обаче се наблюдава активизация на тези дейности, която дава резултат. Въпреки това в централната градска част е трудно да се измият добре улиците, защото те са осеяни с паркирали автомобили, около които  се чисти трудно.

Причината, поради която има много прах и мръсотия в София е, че тревните площи в града не са добре организирани и голяма част от тях е занемарена. Това прави зелените площи по скоро кални и песъчливи участъци от града, където минават хора и автомобили и допълнително разкалват мястото. Често зелените участъци нямат бордюр, и пръстта се разлива по тротоара или пътя. Така колите разнасят прах и мръсотия навсякъде по улиците. 
Една от най-неприятните гледки в градската среда е неправилно паркиралите автомобили по тротоари, тревни площи или където може. Това е в следствие на лошата организация на уличното движение, паркоместата в жилищните райони и разбира се факта че града ни, действително не е предвиден за толкова много хора и коли.

Напоследък се наблюдава някакво подобряване на организацията на паркиране в града, предимно около развитието на Синята зона. Но все още голяма част от града остава не добре организирана за движение и паркиране. Както съм коментирал преди, колкото повече еднопосочни улици има в София толкова повече коли може да поеме и трафика паркирането да бъдат добре организирани. Решаването на този проблем обаче върви с много бавни темпове и перипети.

По отношение на чистотата в София най-големия проблем не е лошата организация за почистване, а ниската култура на живущите тук. В София може да видиш цялата простотия на нацията събрана на едно място. Хората хвърлят боклук, където им падне, през прозореца на колата, през балкона, строителни отпадъци пред блока, и т.н. Само в София човек може да срещне Фаска

Но трябва да призная, че последните месеци работата на новата фирма за чистота наблюдава редовна коситба на зелените площи, с извозване на тревата. Хора в червено щъкат навсякъде по улиците и си вършат работата. Това надминава  дори Надцакването от кризата в чистотата миналата година.

Също така, като че ли хората обитаващи града вече се съобразяват повече с околната си среда и по-малко хвърлят боклуци. Може би окончателно са приели че това е техния град, както всъщност трябва да бъде.

София винаги е бил, МОЯТ град. в него не съм изхвърлил дори един път дъвката си на улицата. Аз и в други градове не съм го правил, но това е защото така съм възпитан. Надявам се, че тенденцията хората да се възпитават на градска култура ще продължи да се увеличава и скоро ще докажем мястото ни на Европейския континент.