23 април 2009

паркиране в Синя зона

Вчера с изненада установих, че паркирането в "Синя зона" е безплатно в извън работно време. Паркирах на бул Мадрид, и добросъвестно пуснах СМС на 1302. Обаче ми се върна следното съобщение:
"Parkiraneto na "Sinia Zona" e bezplatno v chasovete predi 8:30, sled 18:30 i v nerabotni dni. Ot smetkata vi ne sa vzeti pari za parkirane."

Без да съзнавам беше станало 18,34 минути.
Изненадах се обаче, че паркирането е безплатно извън указаните часове, защото на знаците за Синя зона пише:
"РАЗРЕШЕНО ПАРКИРАНЕТО С ТАЛОНИ ДО 2 ЧАСА В ПЕРИОДА 8,30-18,30 ЧАСА...." и т.н. инфо за СМС паркирането.
Което за мен до сега означаваше че щом в указания период е РАЗРЕШЕНО, значи в периода преди и след това е забранено, защото има знак "паркирането забранено"
Но съм бил в заблуда.
Явно нещата в България се демократизират, малко по малко, вече не е забранено всичко, което не е разрешено.

Но колко още други неща трябва да се променят, за да се чувстваме стойностни граждани, с права и самочувствие на данъкоплатци.

08 април 2009

Държавна подкрепа по време на криза

Днес имах нещастието отново  да се сблъскам с държавната администрация в лицето на Агенция митници.

От 2007 година сме член на  ЕС и основната част от дейността на фирмата ни вече не минаваше с "благословията" на тази "организация".

За няколко години бях щастлив, докато не настана криза и улегналите бизнес канали не утесняха и спряха да носят такъв интерес, както в "славните" времена на пост-социализма (защо ли вмъквам "пост"?)

 

 

Разбира се трудните времена изнервиха всички, и в последните месеци стана трудно да се работи в търговски фирми, като моята (да отбележа, че не съм собственик, но всяка фирма в която съм работил си я смятам за МОЯ, още от 17-годишен).

Тягостното усещане, когато склада ти е пълен със стока, а никой не се обажда да поръчва каквото и да е направо убива предприемаческия дух. В ситуации като тази, всяка продажба е светъл лъч в тунела и дава надежда, че кризата отминава.

 

Преди няколко дни получихме запитване от съседна държава за стоки, които от доста време имахме на склад. Количеството беше дори по-голямо от наличното в склада ни. След кратко пазарене с радост предложих добра оферта за цялото налично количество, дори без да съгласувам цената с шефа ми (който отсъстваше тогава).

Вчера клиента се обади и потвърди, че идва да вземе стоката. дори искаше да дойде същия ден, но тъй като част от стоката не бе освободена от митнически склад, ни трябваше половин ден да я освободим и да я приготвим за износ. С големи усилия убедих клиента да дойде на другия ден (т.е. днес). Освен, че част от стоката ми трябваше да се освободи от митн. режим - складиране, ми трябваше и малко усилия да обера всички налични количества от склада и от стилажите в магазина. Дори исках да изтегля количествата от склада ни в Русе, но за около стотина евро повече не си струваше геройството и разходите за куриер.

 

Както и да е, клиента дойде лично да си вземе стоката със собствен транспорт на сутринта. С малко уговорки го убедих да изчака до обед и след като натоварихме успешно отиде на митница към 11,30 часа. Спедицията който използвам за представител направи документите дори предварително, но разбира се митничари не поемат работа след 11,30 и трябваше да чакаме да хапнат та да обработят декларацията.

Оставих клиента в добрите ръце на колегите от спедицията с надеждата, че до час-два всичко ще е наред. Към 16:30 обаче, клиента ми звънна бесен, че още нищо не е станало. !!??!!??

Обадих се в спедицията да видя какво става и с учудване разбрах, че в системата на митниците, за този тип изделия излизал профил за специална проверка от Агенция Митници и никой, дори началника на митницата не смее да вземе отношение по казуса с този износ. До колкото разбрах, ставало дума за проверка за защита на търговските марки. До края на деня така и не се намери решение на въпроса.

Клиента ми беше толкова бесен, че заряза стоката в спедицията и поиска да му върнем парите.

Трябваше да му потвърдя.

За съжаление едва ли ще купи нещо от нас в бъдеще.

Разбира се можехме да се запънем и да го накараме да си вземе стоката на другия ден, защото с нищо не сме виновни по този въпрос, но фирмата ни не е такава и си държим на клиентите (дори и тези които едва ли ще купят пак).

 

И така, благодарение на намесата на държавната администрация, провалихме си сделката и загубихме клиент. А беше обещаващ.

Какво да кажа?

Благодаря на държавния апарат, че подкрепя бизнеса!