Днес съм на ЗЕЛЕНА вълна. То май е така от доста време, дори без да го съзнавам. Всъщност винаги нещо в мен се е въртяло около природата и това как й влияем ме е карало да давам колкото мога за опазването й.
За боклука
В съзнателния си живот никога не съм правил съзнателно боклук - изключвам случаите когато технологичното ни развитие неминуемо замърсява природата.
- Трудно мога да си избирам типа опаковки на продуктите които купувам – но пък се старая да ги разделям и да ги изхвърлям на подходящото място.Мислех да организирам производство и разпространение на еко-опаковки, но не остава време (а и вече ме изпревариха). Жалко само, че в БГ все още няма къде да се преработват.
- Не пуша и не си хвърлям фасовете където ми падне. Но и опаковките от разни сладки неща никога не съм хвърлял на земята. Дори като не уцеля кошчето от първия път – се навеждам и си поправям опита. (може би се вманиачавам, но се надявам някой да ме види и да се замисли)
- Като бях ученик, в някакъв час по нещо една учителка ни даде пример за добро държане, и как видяла деца да люпят семки докато чакат автобус, и да хвърлят шулюпинките на земята. Пита ни „Това правилно ли е?” и всички отрекохме, но всъщност всички го правихме. Може би не още от тогава, а по-късно, но почнах да се замислям къде си хвърлям шулюпинките (от семки) или огризките (от ябълки) и кой би ги изчистил след мен. Много хора казват, че това са натурални боклуци и се разпадат, но аз питам - след колко време? Все пак не живеем в гората, а в града. И когато видим ябълкова огризка в тревата между блоковете – не е много приятно....
- Когато си купувам нов акумулатор – си търся търговец който изкупува стари акумулатори. Защото някои ги връщат за рециклиране. А тези неща са огромен замърсител. Всеки път когато си сменям батериите на дистанционното, на фотоапарата или на walkman-а (когато ползвах такъв) ми беше съвестно, че няма специално място за тяхното изхвърляне и рециклиране. За това си купих презареждащи се такива (и защото пестя пари)
- Писна ми да си купувам еднократни самобръсначки – и си купих електрическа такава (Philips) И пак пестя пари. Дори пяна за бръснене не използвам (съответно не и хвърлям опаковката). Само дето, май ми расте по-бързо брадата.....
- Преди 15 години имах шанса да живея в Щатите тук и тук, и много се впечатлих, че в малките градчета (там няма селца) хората си пестят боклука всячески: изгаряха хартиите и горимите неща, даваха на животните (който ги има, а аз бях фермер) а всичко което можеше да се използва втори път – се използваше – или подаряваше. ламаринените кутии от бира (тогава предимно такива се ползваха) се пускаха в автомат срещу пари (5цента на кенче), стъклените бутилки също Единствените боклуци в чувала оставаха – пластмасовите опаковки и други такива. Защо го правеха ли? Ами всеки чувал струваше 2-5 долара и се купуваше от специално място. Вместо да плащат данъци си купуваха право да им изхвърлят боклука. Специалните чували всъщност бяха цветни лентички които се връзваха на чувалите и се виждаха от далече. Чувала се слага на банкета пред къщата и камиона го прибира само ако има лентичка. Разбира се всеки може да си хвърли боклука в гората без да плаща, но никой не иска да си хвърля буклука в собствената гора. А в тамошното общество всичко наоколо е собственост на тези които го обитават. Не знам как е сега, но тогава много ме впечатли.
Вярвам, че ползата от икономията на боклуци освен екологичен въпрос е свързано и с голяма икономия на обществени ресурси, което във всеки случай има принос в развитието на обществото в което живеем.
За природата и икономиите
- Екологичните автомобили и градския транспорт са още само добри пожелания и навлизат в живота ми бавно и трудно. Но пък си мечтая да си купя това, само че да бъде на метан. Така ще мога да допринеса с нещо.....
- Винаги съм си повтарял, че „Капка по капка вир прави” и съм пестил водата. Въпреки че сам нищо не мога да постигна.... Надявам се само и други да го правят.
- Когато бях малък гледах Американски филми, където светеха много реклами по улиците и сградите и много се чудих защо така хабят ток за реклами. На въпрос към майка ми „Защо в Америка навсякъде светят толкова много реклами? Как така могат да си го позволят” тя ми отговори, че с икономии са стигнали до там, че могат да си го позволят. Беше ми трудно да разбера и от тогава това винаги ми е било на ума..... От тогава се старая, като не ползвам някой лампа да я изключвам.
- През живота ми съм се сблъсквал с много странни начини как да опазваме природата: преди 15 години в щатите имаха кампания Спасете делфините. Идеята е че пластмасовите опаковки и по-специално пръстенчетата, които държат кутийките сода и бира (six-packs) попаднали в морето убиват делфините и други морски обитатели, защото те ги гълтат, или си оплитат муцуните в тях. Звучи абсурдно нали? (аз лично се чудих какво правят тези опаковки в морето). Обаче хората мислиха за тези неща тогава (може би защото са нямали други проблеми), но защо ние не мислим?
Има и други насоки за запазване на природата (и нас самите), чрез които всеки сам си намира начин да оцелее и да остави нещо след себе си, но моята кауза е, когато живота ми отмине, да съм оставил повече, отколкото съм отнел от този свят.
Радвам се когато има компании, които правят неща за опазване на околната среда (макар и повече с комерсиална цел) но бих искал да се поклоня на някои от следните фирми:
Honda – Номер 1 в усилията си за опазване на околната среда
Toyota motors – следват ги неотлъчно в авто бранша.
Hewlett-Packard – пионери в рециклирането на електроника.
Каолин АД и тяхното поделение Соларпро АД
Приветствам кампании и политики за опазване на околната среда:
Greenpeace – разбира се
Списъка е още по-голям
Искам някой ден и аз да съм в този списък....
Няма коментари :
Публикуване на коментар