03 октомври 2010

За образованието, но не само



Вдъхновен от поста на Майк Рам реших да пиша за образованието.
И аз наскоро бях на родителска среща. И моята дъщеря е 7-ми клас и се готвим за гимназия. И аз си губих времето слушайки правилника за училищния ред. Само, че нашия класен ни съкрати процедурата, прочитайки само най-важното (според него). Похвали учениците и ни предупреди, че в 7-ми клас децата са още по-разкрепостени, докато в същото време имат доста сериозни ангажименти за догодина...

Но всъщност темата, която Майк  повдигна ме замисли за проблемите в системата и какво е нужно за да се оправят нещата.

Нормално е държавната образователна система да е закостеняла - тя за това е държавна - за съжаление и задължителна.
Задължителна е защото закона е такъв, а пък масите хора не могат да си позволят частни училища. Други пък казват, че в частните училища децата не получават никакво образование, а само се разглезват.
Ще кажа, НАПРОТИВ! Наскоро научих от моя колежка, която не издържа на финансовия натиск на частното училище и бе принудена да премести детето си в държавно, че в частното децата имат строги правила - не могат да ползват телефони, ходят с униформи (и са горди от това), учат с желание и страст, възпитани са и са под строг дисциплинарен контрол. Което ми подсказва, че те там наистина се подготвят за живота.

Държавните училища са стопанисвани от общинския бюджет, директорите се назначават "по заслуги", преподавателите са там само защото няма къде другаде да се реализират, а учениците са там защото родителите не могат да си позволят частно училище.

Цялата система се основава на социалната и икономическа принуда.


 Знаем, че сме бедни и само отбрани семейства на този етап могат да си позволят частни училища. Но какво да се направи за масовите училища за да има резултати?

Училището е социална институция - да, но управлението му трябва да бъде основано на пазарни принципи, така че всички участници в образователния процес да имат интерес да извлекат максимума от него, а именно: 
  •  децата да израснат в добра среда, научавайки основата, върху която да изградят по-нататъшния си живот - и ясно да съзнават важността му.
  •  родителите да могат да избират по обективен начин къде тяхното дете ще бъде най-добре обучено. Да са сигурни, че училището ще има нужната база, ресурси, програми за подготвянето на децата им за живота използвайки подходящите методи, и средства.
  •  учителите да вършат работата си с ясното съзнание че това им е професия, от която не само си изкарват хляба, но и могат да градят име и кариера.
  •  директорите на училища да са изправени пред предизвикателствата на управленските тайни. Да търсят най-добрите форми за привличане на по-добрите учители, по-добрите ученици, по-амбициозните родители и т.н.
  •  Министерството на образованието да изпълнява и развива програмите си за общообразователно развитие по начин който му осигурява устойчив рейтинг (все пак това е политическа институция)
В сегашната система, това са само добри пожелания и мечти, но погледнато през моите очи начина за постигането им е чрез раздържавяване на системата, приватизация и либерализация на институцията Училище. 
И нямам предвид просто закриване на държавните училища, ами създаване на условия за конкурентност между тях, прилагане на принципи, които развиват личния интерес от постигането на резултати от дейността им.

И тук най-вече имам предвид интерес от РЕЗУЛТАТИТЕ, а не от ДЕЙНОСТИТЕ.
Защото до голяма степен в България нещата се правят заради правенето им, а не заради резултата.

За целта трябва да се подходи управленски от горе на долу. 
Като начало смятам, че един учител не е способен да бъде министър или директор на училище. Нито пък лекар да е шеф на болница, както и стругар да управлява завод. 
Управлението е наука, която има твърде широк спектър на действие за да бъде ограничена на функционален принцип. Разбира се ако специалист в дадена област разшири образователната си степен с Административно управление, той може да постигне резултати и именно това би било част от стълбицата, която да провокира хората да се развиват в своята дейност. Не казвам, че дипломата е най-важна, но подготовката е!

За да се управлява адекватно дадена организация, най-важно е външната среда да бъде в ясно очертани рамки, да са ограничени предпоставките за опорочаване на средата, да има правила и норми, с които всички участници равностойно да се съобразяват. 

Създаването на конкуренция е другия фактор, който влияе на организацията. За радост той е автоматичен процес, който за сега е най-доброто сито за добро и гнило, за подобряване на гнилото и за възвишаване на доброто. Именно конкуренцията е в основата на развитието на либералната политика. Лошия директор сам се проваля, лошия учител си личи по учениците, а родителите не може да го търпят, а лошото училище остава празно. 
Същото е и с болниците между другото...

И накрая сещате ли се за класацията на най-престижните училища в света? Йейл, Харвард, Оксфорд - именно частната инициатива и конкуренцията са в основата на тяхната известност. И нито един родител пратил детето си там не се вайка, че е скъпо - напротив, той е горд! Както и учителите, и директорите и министрите на съответните страни.
 И кои са най-добрите болници? Докторите там щастливи ли са, а директорите, а пациентите?

А защо това да не бъде и в средните училища? Та нали днес децата се развиват много по-бързо, те се научават да играят с мишка, на същата възраст на която ние се учехме да говорим, повечето 12 годишни намират информация в интернет много по-качествено от повечето 40-годишни които ровят в опита си.

Точно тук повечето хора ще кажат, че в България сме твърде бедни за да развиваме частното образование. Но защо трябва да мислим, че то ще ни излиза по-скъпо? Парите, които се дават от бюджета за обществени училища може да бъдат давани на хората за да запишат децата си в платени такива. 
Същото се отнася и за болниците. 
Смятам, че колкото повече една дейност е централизирано планирана, финансирана, управлявана, толкова повече пороци има тя. Колкото по-малко държавата контролира обществените структури, толкова по-продуктивно, ще бъде населението й.

Всъщност единственото, което е нужно е да има добри закони за всички обществени сектори, които да се спазват без отклонения. 

Но разбира се това е едно от най-трудните неща, защото хората по природа сме недобросъвестни същества и това, което ни контролира са предварително изградени и наложени принципи  наречени Съвест - така липсваща на повечето от нас...



Снимка: actualno.com

5 коментара :

  1. Споделям идеите ти, но си мисля, че са твърде революционни, за да бъдат реалистични. Според мен, цялото ни общество все още носи твърде тежко наследство от социализма и повечето хора очакват държавата да се грижи за тях и да реши всичките им проблеми. Страхуваме се да поемем нещата в собствените си ръце и търсим приказни юнаци, който да ни "оправят".

    Може би има начин нещата да тръгнат в правилната посока, но трябва да има хора с визия и воля да я реализират, които да увлекат останалите след себе си.

    ОтговорИзтриване
  2. Всъщност и аз така мисля - твърде революционни са. Аз обичам да гледам напред и отгоре (е, често пропускам детайлите и някои основни принципи, но се усеща добре)
    А това, че оковите ни тежат, ще продължава още 20-тина години (нека минат поне 40 откак свалихме комунизма).
    Междувременно тук, в интернет ще прокрадваме идеи, ще ковем бъдещи устои, ще избираме посоката на развитието си.
    Защото, когато човек е в окови, само въображението му е свободно.

    ОтговорИзтриване
  3. Силна статия. Факт е, че в България има доста неща за промяна. Хубавото обаче е, че хората започват да имат мнение, аргументирано мнение, и са готови да го защитават. Това е и единият от пътищата към промяната. Успех! :-)

    ОтговорИзтриване
  4. Нагоре по стълбата, която води надолу10 ноември 2010 г., 21:22

    "...Знаем, че сме бедни и само отбрани семейства на този етап могат да си позволят частни училища..." Не винаги бедността е липсата на пари, далеч почесто срещана е духовната нищета.
    Годишната такса в едно от най-добрите частни средни училища в България е около 2000 евро. Това прави около 20000 лева за петте години на обучение. Много пари на пръв поглед. А дали е така? Да сметнем колко пари до от раждането до абитуриентския бал на детето си харчи един средностатистически баща-пушач за цигари. 19 години х 365 дни х 4.00 лв = 27740лв. А ако пуши и съпругата? Мдаа, някак си не върви да твърдим, че сме бедни, след всяко второ българско семейство изпафква яко дим образованието на две-три, в повечето случаи неродени свои отрочета, а всяко трето семейство на поне едно такова...

    ОтговорИзтриване
  5. Винаги съм казвал, че пушенето си е личен проблем на пушачите, като съм наблягал на думите "проблем" и "личен".
    И от финансова гледна точка, и от здравна, и от социална, но тъй като си е лично нещо, останалага част от социума не бива да се бъркаме там...
    Ще се радвам темата тук, и в дневник, а също в Капитал за здравеопазването да развинти съзнанието на повече хора така, че да осмислят смисъла на свободния избор и стимула от частната инициатива.

    ОтговорИзтриване