Цените в IKEA

Възмутително!

Курса Леа/Лев е 4.4/1
Ценовата разлика е повече от 80%

Избрах прозиволна стока, преди да ида на място там. 
Резултата - просто няма да отида там!!!

Аз ще гласувам

В България не сме дорасли да избираме лидери.

И лидерите тук не са дорасли да поемат отговорността да управляват.

За да направиш добър избор, трябва да имаш добър пример. Да си убеден в правотата на избора си и да си сигурен, че няма да те подведат.

За да управляваш добре, трябва да имаш добър пример. Да си убеден, че си на прав път и да си сигурен че няма да се подведеш.

И избирателите в България и управляващите страдаме от един и същ недостатък – роби сме на битовизма си. А това е най-първата фаза на цивилизационно развитие след осъзнаването на индивида като личност. На този си етап, в стремежа си да задоволим първичните си нужди от хляб, дом, семейство и чест, ние не можем да преминем към следващата стъпка на социалното си развитие – грижа за ближния и изграждане на общество. Общество, което да се развива не от индивидуални успехи ами от обществено отговорни политики.

На този етап нито избирателите са достойни да дадат своя вот, нито лидерите които кандидатстват за него са достойни да го оправдаят. Защото и двете страни се водят предимно от стремеж към лично облагодетелстване.

НО АЗ ЩЕ ГЛАСУВАМ!!!

Ще гласувам, въпреки че пиша това.

Ще гласувам за идеите, за които винаги съм гласувал.

Ще гласувам въпреки да знам, че лидерите да са недорасли да ги изповядват.

Ще гласувам защото вярвам, че един ден идеята ще води не само избирателя, но и лидера.

Ще гласувам защото не искам да бъда роб.

Изображение:  http://www.samizbiram.bg/

Твърде екологично

Снимка: http://green.autoblog.com/

Днес закарах една служебна кола на технически преглед (нямаше кой друг), която е фабрично на метан. Модела на Фолксваген CADDY ECO FUEL.

Разбира се техническия преглед се състоеше само от тестване на спирачките (без ръчната) и измерване на изгорелите газове. Последните години тези параметри са важна част от протокола за прегледа и няма как да бъдат заобиколени, като например преглед на светлинно-сигналната уредба. Оказа се обаче, че сервизите за технически прегледи са настроени да тестват бензинови, и дизелови двигатели, евентуално на пропан бутан. Параметрите, които са заложени като допустими норми на СО2, Азот, въглерод, и други газове са в граници от някакъв минимум до определения максимум.

А както знаем при горенето на природен газ единственото, което се отделя е СО2 и вода и останалите газове съвсем отсъстват или са с показатели, колкото съдържа всмукания въздух в двигателя необходим за процеса на горене. 

Разбира се по настоящите правила не може да съществува положение, при което показателите са по-ниски от минималните!?!?!

И се оказва, че минаването на преглед на такива автомобили се оказва непреодолим проблем.

Да, ама не!

В България намираме решение на всеки проблем, за да продължим да си пием ракията. Докараха една друга кола на бензин, пъхнаха и датчика от зад и така свършихме работа.

Така, че ако мислите за природата – купете си ЕКО автомобил, а ако не искате да Ви гледат като извънземно, въобще не се занимавайте да опазвате околната среда.

  

Поетики 2011 - впечатленя

 

Вчера посетих небезизвестния (вече) поетичен фестивал„Поетики” и задоволих любопитството си да почувствам атмосферата на тайнствения свят на поетите.

За съжаление изключая хипарската обстановка не можах да усетя точната среда, която би трябвало да отговори на въпроса „Какво вдъхновява един поет?”, което беше до някъде целта на посещението ми там.

Причината за разочарованието ми бе не толкова атмосферата, колкото факта че организацията на мероприятието бе твърде припряна, да се получи някакво събитие и не достатъчно „освободена” за да  отпусне хората да излеят душите си.

На такова мероприятие е нормално да присъстват хора с по-разкрепостено мислене и нямам предвид просто откачалки, ами хора на които сериалите по bTV не са им достатъчни да задоволят културно-емоционалните си потребности.

Е разбира се мнозинството от публиката беше дошла не толкова да слуша поезия, колкото да поседне на тревата с бира в ръка и в сладки разговори с приятели. Поезията и музиката беше само фон. На този фон водещия и организатор на събитието отчаяно се опитваше да привлече вниманието на по-задните „трибуни” като обявяваше предстоящите изпълнения с характерния патос на спортен коментатор.

Времето беше идеално за провеждането на събитието, въпреки че ранния час на начало едва ли бе достатъчно подходящ предвид 30-градусовата жега, но програмата трябвало да свърши до 22:00, когато хората си лягали и не може да се вдига шум - нищо че събитието беше в парка а най-близките блокове бяха отвъд Цариградско шосе, което вероятно вдига много повече шум от каквато и да е музика.

Аз пропуснах жегата, и дойдох на фестивала с моята половинка и две бири в ръка, които спомогнаха за допълване на поетичното ми настроение. 

Тревата беше мека и дори не съжалих, че  не си взехме одеялце. Седнахме по-назад, от където се чуваше добре, и бе по-разредено.

Организацията на звука беше добра и акустиката от околните дървета помагаше да се съсредоточа върху поезията, въпреки че около мен хората говореха за всичко случило се през деня им, както на тях така и на децата и тъщите им…

В общи линии, ми хареса идеята на фестивала, мястото на провеждане и възможността човек да послуша най-съкровените мисли и чувства, лично от хората, които са ги написали.

Но както вече споменах организацията на фестивала ми се стори припряна, не само поради „разпиляната” публика, за която бирите, мастиката и тревата бяха по-важната причина да са там, отколкото самата поезия и всъщност водещия полагаше повече усилия да привлече внимание, отколкото да представи следващия автор. 

Основната причина, която измести положителното ми настроение в страни, бе че фестивала се водеше уж международен, а в същото време чуждестранните автори бяха представени само като „загрявка” и по скоро подгряваха събитието в по-ранните часове. Дори водещия няколкократно спомена, че същинската част на фестивала настъпва, едва когато българските автори започнат да рецитират и в последствие участват в съревнование за гласовете на публиката. 

Това доста ме подразни и ми напомни други подобни мероприятия, в които участието на чуждестранни изпълнители е само проформа, за да може да се обяви събитието като „международно”.  Съжалявам да кажа, че този факт ме подразни достатъчно та да загубя интерес да остана до края.

Имаше и още една причина да бързам да се прибера и тя бе – телятеле със скариди, които в компанията на младо вино завършиха вечерта подобаващо.

И понеже порочно избрах плътските удоволствия, наместо културното обогатяване, няма дакоментирам поезията, която огласяше парка снощи, а само ще добавя няколко снимки:

Рожден ден с изпълнения на Дени и Евгени част 2

Изпълнения на  на Деница Георгиева (известна от Мюзик айдъл) и Евгени Желязков - китара на един прекрасен рожден ден - продължение на предишната част



Звука е слаб, така че увеличете на макс. и по възможност слушайте със слушалки


"Alone"



"Bang-Bang" с акорди от "Nothing else matters"



"Toxic" в хубав микс с "Billie Jean"



"Damn your eyes"




Ако извлека още нещо от фотото, ще го кача в Youtube канала ми,

Рожден ден с Дени и Евгени

Снощи имах удоволствието да присъствам на рожден ден на Семи, където се насладих на прекрасна музика в изпълнение на Деница Георгиева (известна от Мюзик айдъл) и Евгени Желязков - китара.

Използвам случая да поздравя рожденничката с празника и също така организатора на купона Пламен за добрата организация.

Без много думи оставям музиката да говори...


Звука е слаб така че увеличете на макс. и по възможност слушайте със слушалки



Summer time



The wicked game - една велика песен


Crazy


Georgia


Следва продължение с още парчета...

Enjoy great music - be happy and live worthy!