Бъдещата демокрация

Учудвам се, че в 21-ви век още преследваме идеалите на демокрацията. В развитите страни е вече ясно, че управлението на народните маси не може да доведе до по-висш прогрес от това да си ходим по главите, в преследване на повече имане. Не че идеалите на древногръцките  възрожденци са били това, но резултатите показват, че колкото повече имаме, толкова по-малко усилия и умения влагаме в това да го постигнем. А това е своеобразна деградация на личността.
Е, време е за ново Възраждане, за нови посоки. Ето например една идея как да изравним пропастта между бедни и богати, между имащи и можещи, между трудещи се и успяващи, между овце и овчари:

• Да се обезсмисли силата на парите - това не е познатата ни инфлация, ами изместване на смисъла да притежаваш пари от имане, към споделяне

• Да се извиси култа към моженето за сметка на имането. Така хората ще започнат да се стремят не да трупат, ами да произвеждат. И ще са много по-продуктивни... Но не да произвеждат продукти, ами да генерират идеи, да развиват таланта си, уникалността си, възможностите си.

• Да осъзнаем, че когато сме повече, не сме по-силни. Че количеството не е по-важно от качеството и че обществото не е богато с обиколката на талията си, ами с теглото на мозъка.

В заключение мога да обобщя, че бъдещето на човечеството ще се насочи от демокрация (управление на масите чрез техни представители) към  
Просопокрация - власт на личността. Формата на управление може да е различна, но политиката ще бъде насочена в осигуряване на среда за развитие на човешката мисъл, идеи, творчество, умения и способности с цел постигане на по-висока степен на обществено израстване, изразено чрез качествено съдържание.

Разбира се няма да е лесно, дори да си го помислим. Но в следващите 50 години, ще се видят светлинки в таз посока.
Проблема ще бъде как да изравним ценностите на развитото общество с недоразвитото. Това е тема за размисъл...



Р.S.
Звуча като последовател на #СИРИЗА, но искам да се разгранича от пополизма на комунизма.

Стига зависимости

По повод последните опити за пенсионна реформа и по-конкретно за шума, който се вдигна от това, изразявам разочарованието си от това, че продължаваме да си отглеждаме професионални пенсионери и да подържаме зависимости от държавата.
Дъното на човешкото развитие е зависимостта. Ако  искаме някой ден този народ да стане нация от горди и достойни хора, трябва да намаляваме зависимостите - финансови и социални, като развиваме у хората стремеж да вземат нещата в свои ръце и да градят живота си без да трябва да зависят от подаянията на държавата или на някой благодетел.
Е, твърде рехави са ни реформите.
Може би хората скоро ще го съзнаят и следващия път ще изберат някой по-способен да промени посоката на развитие. Може би още на идните избори? Може би още до година?

Спешна помощ за Спешна помощ

След като десетилетия си отглеждахме армия от престъпници, които храним с обществени средства, след като толерирахме престъпленията им под предлог, че сме социално общество, след като цялата ни обществена институционалност се основава и развива при отсъствие на лична отговорност, след всички тези противодемократичности, е време да променим нещата. А нужните реформи не могат да бъдат упреквани с липса на толерантност, защото те са много по-необходими от временното неудобство от намалена демократичност.

Или иначе казано, силовото възпитаване на елементарни основни ценности е по-приемливо от деликатното заобикаляне на най-висшите пластове на демокрацията.

Реформи.ли

Изображение: http://svoboda.te.ua

Тази година на мода в българската политика са #РЕФОРМИТЕ
Термин, който за повечето хора значи някаква поредна заблуда, изричана от политиците за да са в крак с времето. Сега всеки редови политик, който е активен в медиите спряга тази дума като критична необходимост за развитието ни. Повечето едва ли влагат същински смисъл в това, по скоро го казват защото е модерно.
От друга страна всички що годе мислещи хора ясно съзнават, че развитие за страната може да има само след сериозни промени в принципите и приоритетите на управление, защото е ясно, че прехода ни от планова икономика към пазарна е зациклил на суров капитализъм. А при него силните на деня никак не харесват да се променят нещата и правят всичко възможно да забавят процеса. Да забавят промените. Реформите.

Реформи. Повечето хора не си представят, че това е смяна на реда, на нормалното, промяна на статуквото. Но и за повечето хора думата Статукво е твърде сложна за разбиране, пък камо ли за промяната му.

За повечето политици Реформи е модерна дума за печелене на симпатии. За други обаче реформите са стремеж още от комунистическо време, изконна и неотменима потребност на цивилизованото общество за постигане на цивилизованото развитие на един потиснат народ. Цивилизованото!
Защото онези, които подкрепяха диктатурата или продаваха бъдещето на децата си за удобство в настоящето не могат да бъдат наричани Цивилизовано общество.

Хората, които викаха по площадите през '89та, през '96та, през 2013та, са онези, които придвижват страната напред в развитието си. Защото развитието на човечеството не са новите магистрали или някакви сгради, нито парите в банки или акции. Същинските стъпки на човека в развитието му са онези, които го преместват от миналото в бъдещето, от една епоха към следващата, от един обществен стой към друг. 

А за да се постигне това са нужни Реформи. Промяна на статуквото, промяна на мисленето, на ценностите, на идеалите...

Истинските реформатори са онези индивиди, които винаги гледат напред и нагоре, които са непримирими със старото и гнилото, които знаят кога обществото е узряло да порасне и осветляват посоката, към която то да гледа. А методите, с които ще се осъществи прехода зависят от зрелостта на самото общество. 

Гнилите ябълки на България

Снимка: http://offnews.bg/

Когато една банка фалира губят вложителите, които са си дали парите в очакване на лихви. А печелят кредиторите, които дължат пари и се оказва, че няма на кой да ги върнат.
Една нормална банка събира пари от вложители, за да даде кредити и да спечели от разликите в цените и таксите. В една нормална банка влоговете са пасив, а кредитите актив.
В КТБ влоговете бяха "бране на пари" и служеха за набиране на средства за раздаване на "нуждаещи се". Хиляди подлъгани от високи лихви вложители, бяха в услуга на няколко десетки привилегировани и свързани с ръководството лица, на които бяха раздадени кредити (вероятно дори без да са искани)...


Сега упорито се работи за реалното ликвидиране на банката от страна на всички държавни институции. Институции, които са свързани с хора, пряко облагодетелствани от това да бъдат заличени всички доказателства причинили неплатежоспособността на банката.

В същото време общественото мнение се настройва, че вложителите са "онези привилегированите с парите" ограбили народа. Не, те са жертви, както сме и всички ние, които сега трябва да платим за покриването на мизериите причинени от онова котило ограбило нацията.
Защото причината банката да е в лошо състояние не е в онези подлъганите от високите лихви, ами онези които са похарчили парите и са забегнали далеч от тази институция.

И ако сега се подлъжем да загърбим тази история, тя ще се повтори. ако не догодина, то след 5 или 10 години. Това може да не е важно за онези с 4-5 годишните мандати, но е важно за тези, които оставаме тук и наричаме България НАШАТА СТРАНА.

За това, ако искаме да извлечем полза от тази криза, трябва да направим всичко възможно да се запази банката активна, за да се изискват вземанията от кредитополучателите. И понеже в много случаи това няма да е възможно, ще бъде повод да се разследва КОЙ, как и защо е дал разрешение за тези кредити и да му се търси отговорност. Не само в рамките на КТБ ами и в надзора, който би трябвало да следи за коректните кредити.




P.S.
Личният ми досег с банка КТБ се ограничава до:
 - сестра ми, която спестяваше от наеми за ремонта на жилището си и сега е в очакване какво ще стане с няколкото хиляди, които има
- фирмата в която работя, която има блокирани оборотни собствени средства в КТБ, поради което се вече месеци правим еквилибристики за да си вържем бюджета (често за сметка на доставчиците ни). В тази връзка шефа ми сега си хапе ноктите, че когато му предлагаха не взе кредит - от гордост.

За кредитите, изборите и онези три неща

 Изображение: http://econ.bg/

Тези дни пазарувах кредити. Правя ремонт на бащиния дом.
От дълги години съм клиент на Най-голямата банка в България и въпреки високите такси и лихви бях доволен. Изплатих там вече един кредит за 5 години, имам овердрафт, въобще добър клиент съм им и те ми вършат работа, бързо и лесно.
Поисках кредит за ремонта и ми дадоха на часа без никакъв проблем. По стечения на обстоятелствата обаче се удвои сумата необходима ми за ремонта, защото се наложи да санираме цялата сграда в която живеем всичко на всичко 3 собственика и двама квази такива.  И трябваше да рефинансирам кредита, който току що взех с двойно по-голям.
Е, този път направих проучване. Понеже съм идеалист игнорирах всички мутренски банки и отправих поглед към чуждите банки със 100 и повече години история, без никакъв свян че били чужди.

Моята банка, която също така без свян ми даде  кредит с лихва 9.99% и сума други такси и застраховки ми предложи почти същите условия, като първия кредит.

Допитах се до една друга 150 годишна банка, която натрапчиво се рекламира с възрастта си и те предложиха същия кредит с лихва 7.99% и ГПР 9.73%. В предложението влизаха такса одобрение 3%, застраховка около 1.7%. Разбира се ми пробутваха и специален пакет за банкова карта с включени отстъпки от услуги за скромната сума от 5 лв на месец.
Всичките ми разходи по тази оферта бяха с около 1500лв по-малко от старата ми банка. Почти се зарадвах и аха да потвърдя, когато разбрах че овердрафта им върви с 20% лихва на използваната сума, и 1.5% лихва на неизползваната сума. Те това ме вбеси! ОК за използваната сума разбирам, вярно, висока е лихвата, ама за неизползваната сума от къде на къде да плащам. Може би просто маркетинга им куца. Ако имаше годишна такса нямаше да ме подразни толкова, пък дори и да е същата сума. В старата ми банка лихвата по ОД е 12% годишно и такса от 19.60 годишно. Просто и ясно!
Е отрязах ги.

Третата банка, която пробвах е Австрийска, макар и с ясна ориентация към страните от Източна Европа, което подсказва до някъде зя мутренски интереси, но все пак...

Още с първото представяне на случая, консултанта ме запозна, че съгласно новия закон вече няма никакви такси за одобрение на кредита. От предварителното проучване на оферти в интернет видях, че тяхната такса одобрение бе някакви си смешни 40 лв, независимо от сумата на кредита, но сега бяха категорични, че няма дори и тази такса.
Лихвата, която ми дадоха бе  7.5%!!! Дори без да имам история там.
Освен това застраховката по кредита който ми предложиха бе в размер на около 1.4%. направо символично на  фона на 6.8% застраховка в моята стара банка. Какво застраховат ония, цялото ми семейство ли?

Направо си стиснахме ръцете с австрийците.

Всъщност, стойността на кредита, който ми предложиха бе с ГПР 8.20% или с около 2500 лв по малко от старата ми банка!!! Какво да му мисля.

Когато започнах да закривам услуги от старата ми банка, започнаха да ме ухажват. Цял директор в централния клон дойде да изрази съжаление че се разделяме, и насъска един "нов търговец" да ме зарибява. Е предложиха ми значително по-добра оферта от първата. лихва 6.99% фиксирана за целия период и пак същите такси и застраховки. Дори като попитах, че съгласно новия закон такси не трябвало да има, те смотолевиха нещо...
В резултат общите разходи по силно подобрената оферта бяха пак с 1700 лв повече от на австрийците. Пък и им бях обиден, че с първия кредит изобщо не ме отразиха като лоялен клиент. Но това си е моя грешка.

Оказва се обаче, че преимуществото на скъпия кредит е във фиксираната лихва. Докато малките банки предлагат ниска застраховка Живот и правят плаващ лихвения процент връзвайки го със SOFIBOR, голямата банка фиксира лихвата си и прави застраховка върху всички възможни рискове, включително срив в банковата система. За това, вместо 200-300 лв застраховка, те взимат 1300лв.
Голямата банка си е голяма, защото гледа на далеч и от високо. Банковата система в България вече започна да се клати. Не, че 100 годишните банки ще фалират, но кредитния рейтинг, платежоспособността на българите, политическата обстановка и лошите кредити могат много скоро да изстрелят SOFIBOR-a до небето.
Замисляйки се за това, моите тревоги с ремонта и кредитите потъват в черните мисли за фалита на държавата, за упадъка на обществото ни и за безсмисъла да живеем тук.

Тази есен има избори. Хората едва ли ще осъзнаят, в какво е най-добре да вложат демократичното си право, защото все още малко са страдали и недостатъчно са били лъгани. Но нека мине и следващия парламент. Нека видим дали ще дрънкат тенджери на площада и нека прочетем заглавията на най-четените издания след година. Ако те отново започват с гръмки думи и препинателни знаци, значи това общество изобщо не заслужава демокрация, кредити, супер-хипер-трипермаркети и прочье. Е тогава ще дойде момента, в който да разпродадем всичко, да си върнем всички кредити и да сменим проклетия SOFIBOR с EURIBOR


  P.S.
Това не е медийна публикация уронваща престижа на конкретна банка или на банковата система в България. Това са свободни мисли на човек, търсещ най-добрия кредит в условията на нестабилност в обществено-политическата ни система.