Да върнем България на хората - една камппания за светло бъдеще.

Една интересна кампания обещава да ни върне България. На мен обаче ми е интересно, как най-добрия начин да направиш  впечатление е като кажеш истината. Нещата, с които социалистите облъчват населението са много верни и за това имат ефект. Защото всички тези неща, които те прокламират че ще ни върнат, дълги години ни бяха отнемани именно от тях.
Да видим:
1. Искам да върна работата си. Хиляди хора са без работа, защото социалистическата идея за управление се основава на грижа на държавата за безработните, бедните и неинициативните.  Това им гарантира армия от електорат, които сляпо да вярват че с държавни помощи живота е по-хубав. В същото време хиляди млади хора с амбиции да направят нещо и дори с подходящо образование, нямат никакъв шанс за това, тъй като бизнеса в България е под законовите рамки на монополите, създадени именно от социалистите. Така, че връщането на работните места на хората е практически невъзможно да бъде направено от БСП, но пък именно те са виновни за загубата им.
2. Искам да си върна достойнството. Казва го пенсионер, който брои последни стотинки за да си напазари. Достойнството, отнето на нашите родители, оставени да чакат държавния апарат да ги нахрани. Родители, които цял живот са работили без да сътворят нищо за след себе си, освен спомени. Цяло едно поколение, което не можа да произведе нищо ценно за човечеството, защото беше потискано да не се развива и хранено за да не се бунтува.
Освен някои единици, които са били "по-наши от другите". Те създадоха нещо. Всъщност, нищо не създадоха - отнеха създаденото от онези преди тях и ходеха по главите на останалите. А техните деца и внуци сега може да са завършили западни университети, може да имат добри бизнеси (макар и с неясни източници на капитал), може да упражняват власт над хората около тях, но за това са лишени от достойнство по рождение.

3. Искам да върна бизнеса си. ??? Личния бизнес е нещо, което изисква свобода на личната инициатива, сигурност на средата - законите и обществото и потенциал за развитие. Всичко това бе отнето от комунистите и техните наследници. Които сега твърдят че искат да ни го върнат. Едва ли!

4. Искам да върна си спокойствието - Спокойствието, което преди 1989-та година беше повсеместно. Спокойствие, граничещо с безжизненост. Спокойствие потискащо човешката душа. Спокойствие, което уби всяка инициатива, всяка капка творчество, всяка жажда за личен успех. Ако днешните целят да ни върнат това, което някога ни налагаха - не, благодаря!

5. Искам децата ми да се върнат. Сигурно и те искат да се върнат. Но какво да правят тук? Какво да работят, че да изхранват семействата си и да спестяват и да се развиват като професионалисти? Как да се развиват като творци, когато са заобиколени от поколения обречени на безверие хора? Защо да се трепят да градят държава, от която всеки живеещ в нея очаква да го храни, да му дава, да го издържа? Едва ли някога тези които са напуснали родината, някога ще се върнат. Може би техните деца, но те няма да са българи вече, и ще идват като туристи.


Тази кампания е гнусна. Гнусна е защото е истина. всичко което те ни отнеха, сега казват че искат да ни върнат. Кой нормален човек би искал да получите нещо обратно от душманина, който му го е отнел? Никой нормален!

Жалко е, че в тази държава живеят толкова много ненормални, които продължават да поддържат призрака на комунизма, с който са израсли и който е обсебил душите им.
Жалко е, че в България нивото на образование е толкова ниско, че хората масово са готови да си продадат гласа на този който им подхвърли 30 лева или им пробута шарен ТВ клип с цветни обещания.
Жалко е, че никой не се интересува от програмите на партиите, нито от това дали те са постижими и дали хората които ги предлагат са способни да ги изпълнят.

Мъчно ми е, че се налага  да изливам тези мисли тук с надеждата, че някой ще успее да се замисли над тях.

Предстоят избори. Предсрочни за някои - за други планирани. Планирано-предсрочни, при които само цветните кампании имат най-голям ефект. Кампании, които никой няма време да обмисли. Нито има време да се запознае с програмите на кандидатите и ще гласува както е гласувам преди - ако не на последните избори то на пред последните, защото само до там може да му стигне времето за размисъл.

Предстоят избори!

Свободата е по-голяма от хляба

Докато хората си даряват висящи кафета и банички, други хора подаряват на бездомните свобода.
Този очевидно беден човек ползваше безплатен интернет в офис на Виваком. Докато подписвах договор с тях, повече от половин час той си пишеше нещо. Когато надникнах през рамото му имаше доста дълъг текст, който беше съчинил и то не изглеждаше като да е коментар под някоя статия. Не видях подробности разбира се.
Учудих се, че човек с такъв външен вид предпочита да отделя времето си в он-лайн пространството пред това да търси прехрана. Чест и почитания към този господин а също и към служителите във Виваком-ския офис, които великодушно го бяха оставили да пише, въпреки че около него имаше неприятни аромати.

Това е поредно доказателство, че има и по-големи неща от хляба...

Топлофикация - тъмна Индия

Най-сетне и аз получих прословутата декемврийска сметка от любимата Топлофикация. 

Не беше по-висока от миналата година, но това предполагам защото е базирана на миналогодишната средна консумация на апартамента, а тогава в този апартамент почти не ползвахме парно и дори в края на периода ни възстановиха около 200 лв.

Сегашната сметка обаче ме изуми с друг факт:
- за м. Дек. начислена енергия за отопление на имота 28 единици спрямо миналата година 71 единици. (т.4 от фактурата)
- за отопление на сградна инсталация м.Дек.2012 - 56 единици, за м.Дек 2011 = 32 единици.

- за подгряване на вода консумацията миналата година е разумно по-голяма  - тогава ми се роди Виктория


Та това което не можаха да ми начислят като за апартамента ми го начислиха като "отопление на сградна инсталация". разбирам че загубите в сградната инсталация са съществени, но ако обобщим начисленото на всеки апартамент в сградата, вероятно ще сме изплатили загубите от пропиляна топлинна енергия на целия квартал. А ако е така с целия квартал....


Монополите са най-страшното нещо за цивилизацията!!!

 От тях човек губи интерес да се развива.

Защо да гласуваме ЗА ядрената енергетика?

Изображение: http://www.nature.com/

На 27 Януари предстои да гласуваме ЗА или ПРОТИВ развитието на ядрената енергетика в България. Въпросът не е оформен точно по този начин и всъщност изобщо не поставя на карта (бюлетина) бъдещето на ядрената енергетика в България ами просто иска мнението на народа дали да се изгражда нова атомна електроцентрала. Което всъщност означава, че интерпретацията на "нова ядрена електроцентрала" е привилегия изключително и само на управляващите. Дори и те да се сменят през лятото.

Какво имам предвид?

1.Ако бъдещите управляващи са ЗА изграждането на АЕЦ Белене и приемем, че при легитимен референдум народа се изкаже ПРОТИВ на така зададения въпрос, интерпретацията може да бъде следната:

"АЕЦ Белене не е нов проект, той е планиран още преди 30 години, а изграждането му е започнало преди 20 години и дори към 1990-та изграждането му е изпълнено на 40%.  Този факт изключва проекта от обхвата на така поставения въпрос на референдума."

2. Ако бъдещите управляващи са ЗА изграждането на АЕЦ Белене и отговора на народа подкрепя така поставения въпрос, няма какво да му мислим.

3. Ако бъдещите управляващи са ПРОТИВ площадката на АЕЦ Белене, но са ЗА ядрена енергетика под друга форма на развитие, могат да интерпретират отговора на въпроса по сладните начини:

- При преобладаващ  отговор ПРОТИВ интерпретацията е следната:

"Народа е против нова ядрена електроцентрала, но не е против нова мощност на старата централа." 
Това всъщност може да продължава завинаги. Но няма да има нужда! Защо - ще обясня по-надолу!

- при преобладаващ отговор ЗА интерпретацията е следната:

"Народа  иска нова АЕЦ, можем да направим нова процедура за лицензиране, нови конкурси, нови...възможности"

4. Ако бъдещите управляващи са ПРОТИВ развитието на ядрена енергетика въобще възможностите са следните:

- при резултат на референдума ЗА интерпретацията е следната:
  "Уважаваме мнението на народа, но сега няма пари и проекта не може да бъде реализиран"

- при резултат на референдума ПРОТИВ интерпретацията е ясна. Но това няма значение защото при следващото правителство въпроса може пак да е на дневен ред.


Разбира се има и вероятност на референдума избирателната активност да не е достатъчна за да има значение за цялата нация резултата, но ако това се случи, единствения извод който ще може да направим е, че избирателната система напълно отговаря на нивото на политическа ангажираност на населението.

След като проследихме всички възможни сценарии от първия национален референдум в съвременната история на България, можем да стигнем до извода, че смисъла от референдума е абсолютно никакъв. Или както Влади беше разказал в една приказка, накрая всички са прецакани.


Но нека се върнем на основния въпрос "Защо да гласуваме ЗА ядрената енергетика?"

Какви са ползите от ядрената енергетика?

Да започнем с малко история.
След откритието на електричеството и бума на индустриалното развитие, още през 19ти век, източниците на енергия стават приоритет в развитието на технологиите.
От познатите ни видове електроцентрали най-първичните технологии са разбира се естественото падане на водата, което използва кинетична енергия за генериране на ток от турбина и енергията на парата при загряване на вода.

ВЕЦ-овете са относително екологични, ефективни от гледна точка на безплатния воден ресурс и ниските разходи за поддръжка. Минусите при тях са, че често дебита на водата е променлив, разположението им трябва да е до реки или водни съоръжения, а от екологична гледна точка ограничават свободното придвижване на водната фауна.

ТЕЦ-овете пък са ефективни от гледна точна на високия коефициент на използване на горивната енергия, допълнителната полезност за отопление на домакинства и в индустрията, относително евтината ресурси и заместващи суровини за горивните процеси. Но пък от екологична гледна точка ТЕЦ-а е възможно най-мръсното производство на енергия, бълващо в атмосферата в пъти повече газове и твърди частици от автомобилите в градските райони. Друг минус е транспортната и икономическа зависимост от доставките на суровини и отпадъците - шлака и пепел, които трябва да се депонират. тъй като в България освен нискокалорични лигнитни въглища не се добиват други високо ефективни горивни суровини, сме зависими от вноса им и съответно страдаме от ниско ефективно производство.

АЕЦ е най-високото технологично постижение на човечеството през 20-ти век. Откриването на силата на най-малката частица е революционно събитие, съизмеримо с прометеевите постижения. Благодарение на тази технология, човечеството развива не само евтина технология за производство на енергия, но и мощно оръжие с висока степен на поразяване.
Развитието на тази технология и разпространението и в ежедневието ни съвпада с две ключови за 20ти век факта:

• Върха на индустриалната революция през 50-те, 60-те и 70-те години
• Студената война между Изтока и Запада след Втората световна война

Атомната енергия е утвърдена като най-ефективната в сравнение с вложените суровини, но съпътстващите разходи за изграждането, управлението и експлоатацията на АЕЦ са огромни и все по-високи във времето. Това се дължи не на стойността на разходите за производство ами стойността на рисковете и алтернативните разходи за съкращаването на нашия живот. Колкото и безопасни технологии да се измислят, деленето на атома е верижна реакция, в която ключова роля играе контролирането и. Допълнителен психологически момент за отношението на човечеството относно използването на ядрените технологии е че те са в основата на най-смъртоносното оръжие създадено от човека.

Рисковете от тази технология са не само в моментното отделяне на огромна енергия, ами последващата радиация, която би се образувала в следствие на разпада на радиоактивните елементи използвани като гориво. Любопитно е, че за прилагането на тази технология най-подходящ елемент е именно радиоактивния Уран, който се намира като природен изкопаем ресурс. Причината да се използва именно този елемент е, че неговите молекули са най-лесни за прилагане на атомен разпад. Или по точно за контролирането му. Интересен парадокс. Най-смъртоносния за човека елемент е най-силния източник на енергия. Е не можеше ли да не е точно Уран, ами Водород например, или Азот или който и да е друг елемент разпространени в природата и не генериращ радиация.
Вероятно  причината е не просто физическа, ами политическа и икономическа. В ерата на силни политически конфронтации и още по-силни икономически влияния, не науката водеше човечеството ами интересите на отбрани групи даваха посока на науката.

Всъщност оказва се, че ядрения разпад или синтез не са най-мощния източник на енергия.
в следната таблица се вижда, че в световен мащаб ядрената енергия е едва 13 % от общо добиваната електроенергия.

Източници на електрическа енергия в световен мащаб (2008година)
-	Въглища	петрол	Природен газ	Ядрена енергия	Водна енергия	други	Общо
Средна мощност (TWh/год)	8,263	1,111	4,301	2,731	3,288	568	20,261
Средна мощност (GW)	942.6	126.7	490.7	311.6	375.1	64.8	2311.4
Процент	41%	5%	21%	13%	16%	3%	100%

 

 Източник:   WIKI/IEA

Но погледнато под друг ъгъл, дори и моментно силата на атомния разпад да е в пъти по-мощна от Слънцето, То е много по-силен и постоянен източник на енергия излъчвана към земята. Естествените течения на океаните и въздушните потоци също са силен източник на енергия, която при подходяща технология може да бъде усвоявана от човечеството.
В края на 20ти век, в по-развитите демократични нации по света, тази истина бе осъзната от хората и развитието на алтернативните и екологични технологии започна да набира инерция. Донякъде това е свързано с отминаващата индустриална епоха, както и осъзнаването на факта че устрема към най-евтино и печелившо не винаги е в полза на човечеството. Хората осъзнаха че в живота има по-важни неща от това което имаме в момента и започнаха да гледат напред към бъдещето на своите поколения. Дали защото човешката цивилизация достигна нови простори не знам, но е факт че човешкия индивид става все по-стойностна частица от обществото и неговия глас и мнение има все по-голямо значение за посоката му на развитие.


И тук идва момента най-сетне да дадем отговор на първоначалния въпрос; Защо да гласуваме ЗА ядрената енергетика?


А отговора идва някак спонтанно: НЯМА ЗАЩО!!!
 

За референдум или Против

Изображение: http://insideclimatenews.org/

Предстои ни първият референдум в съвременна България и до някъде това е тест дали можем като народ да взимаме пряко решения за управлението си.

Понеже вече видяхме, че тези които избираме не винаги ни мислят доброто или пък поне масата от хората така смятат и затова всеки следващ път избират различни на власт. Затова сега народа узря да избира пряко.

Странното е, че уж народа избира, ами пак управниците му "дават възможност да избира". И тук идва въпросът "Какво биха искали този път от нас?"

Иван Бедров го е казал - управляващите и техните основни опоненти прехвърлят отговорността от решението на избирателите. Всеки от тях със своите цели...

И след кратки спорове за пред медиите се оформи въпрос, чийто отговор нищо не значи:

"Да развиваме ли ядрена енергетика в Република България чрез изграждането на нова ядрена електроцентрала?”

Какви са възможните отговори:

Ако кажем ДА - значи че народът е съгласен да развиваме ядрена енергетика, чрез нова ел.централа или стара - все тая. Искаме да има атомен разпад наоколо, със всичките му плюсове и минуси. При такъв отговор, всяко следващо правителство може да реши да го направи или не.

Ако кажем НЕ - значи, че народът не иска да има атомна енергетика или пък не иска нова атомна централа, или пък... каквото реши следващото правителство. Защото отговорът НЕ на въпроса ДАЛИ е толкова уклончив, колкото и отговорът ДА на въпроса ДАЛИ ПЪК НЕ...

А именно, въпроса така е оформен, че отговорът НЕ, не дава ясната воля на народа, дали да развива ядрена енергетика или не.

Отговорът НЕ на този въпрос, може да значи, че хората не искат ядрена енергетика защото тя е мръсна, защото е обвързваща с окови, или защото търсят нови посоки за развитие на човечеството. Но в същото време може да значи, че просто не искат Белене или нова площадка. Именно за това въпроса е зададен така, че да може да се интерпретира според нуждите. Дори да отговорим НЕ на този въпрос, посоката на развитие на енергетиката може да се развие отново в "евтината" ядрена енергетика, но на друго място или време. Всичко е въпрос на интерпретация.

Ако наистина искахме да поставим въпроса на 1 карта трябваше да го зададем така:

"Да развиваме ли ядрена енергетика в Република България"

Тогава ако хората кажат НЕ, нямаше да има интерпретации повече.

Ако не гласуваме изобщо - тогава показваме на управляващите, а и на останалите като нас, че не сме съгласни с така зададения въпрос, че не искаме да поемем отговорност с нашия отговор или че за нас неделната доза винце с пръжки е по-важна от някакъв си референдум.

Всяка от причините си има своите достойнства, но този вид протест не помага и на най-благородните идеи за противопоставяне на статуквото - управляващите да диктуват нашите отговори под формата на уклончиво зададени въпроси. Защото както и преди, ако хората не гласуват твърдите ядра на отделните групи ще стават все по силни, а лесно купените гласове отново ще ни създават чувството, че нашето мнение е изтъргувано.

Затова, винаги, когато имаме възможност, трябва да отстояваме мнението си. Каквото и да е то! Дори и да изглежда безсмислен 1 вот в повече, дава статистически сигнали за нагласите на хората и определя посоката на развитие на страната. И понеже политиката така е устроена, че винаги манипулира хората, които нямат собствено мнение, колкото повече мнения са изказани на глас, толкова повече народът ще показва, че е узрял и способен да преценява, какво е добро и какво лошо за него. А това ще е ясен сигнал за самите политици...

Дефицит на производството част 3. Америка - новия свят в нова светлина

Изображение: http://usa.usembassy.de/

Тази тема е продължение на темата Дефицит на производството - накъде след Индустриализацията (част1) и Дефицит на производството: част 2 Европа - стара но златна, където поставих основните тези и описах накратко Историята на производството в България и Европа

В настоящата трета част на статията представям един по особен поглед на

Производството в САЩ 

Америка е особено място. Каквото се пръкне там, става голямо. Големи са им тиквите, тръстиката, тревата; Големи са им чернокожите, големи са им амбициите, успехите... Големи са им пространствата и възможностите.
И как да не са големи, когато цялата страна е изградена като идеалното място за тези, които са я изграждали. Без исторически обременености, без скрупули от предишни поколения, без граница на алчността, морала или съвестта.
Новия свят е изграден от най-амбициозните хора, решили да променят своя живот, зарязвайки миналото, търсещи единствено и само лично развитие. Още от първите пилгрими установили се в Нова Англия, търсещи спасение от религиозни гонения на стария континент, бъдещите обединени щати привличат елита на човечеството по отношение на жажда за живот и просперитет. Не случайно се наричат Страна на неограничените възможности...
Тази нова нация, съставена от мултикултури, скорострелно преминава през всички етапи на развитие на цивилизацията. За 200-тина години, те минават от първобитни отношения, където само най-силния каубой оцелява, през ранни  и развити форми на колониализъм, революция и гражданска война, през борба за равни права на расите, на половете, на различните...
За последните 150 години само, тази страна обира елита на науката в цял свят. През последните 100 години, всички нови технологии намират популярност именно там. През последните 60 години след войната, половината свят е зависим от тях, а през последните 20 вероятно около 90 %.
Как са постигнали това? До голяма степен преселението на народите  се е случило защото на стария континент е станало тясно да се живее. Не само физически ами и идеологически. Не само от битово естество, ами и от биологично.
На новия континент човечеството намира място не само за свободна изява на своя дух, но намира необятни природни залежи, както от злато, земи и красоти, така и от нови храни и култури, които могат да изхранват много по-мащабно населението.

Именно това прави необходимостта от разгръщане на мащабите на производството.

Индустриалното производство отвъд Голямата вода, както всичко друго там е в огромни размери. От селското стопанство, където още преди 15 години едва 2 процента от населението изхранват 300 милиона и имаше голям излишък са износ, през химическата индустрия и фармацевтиката, където целия свят им плаща лицензи, до автомобилостроенето, около което бяха изградени милионни градове и което десетилетия наред вдъхновяваше и поддържаше милиони хора в начина им на живот.


Като първи във всичко, Америка първа се ориентира към производство на стоки в Далечния изток, като най-голям е бума на търговията с Китай започващ от края на 1970те и 80те, когато милиардната страна отваря своята икономика за останалия свят в следствие на провала на Културната революция от 60те и разбира се след смъртта на Мао.
Тогава прегрялата американска икономика започва да се затруднява да плаща високи заплати  в страната, а високата конкуренция търси все по-ниски цени. И естествения изход от тази ситуация е  изнасянето на производството там, където е по-евтино, и възможно най-диво и неразработено. Ползите за американските компании са, че в началото правят така наречените "инвестиции", строят заводи, съвместни дружества, изнасят машини, технологии, лицензи, а после внасят готови продукти за стотинки, които продават с десето-кратни равнища на печалба. В резултат на увеличаването на американско-китайската дружба, търговския баланс на двете страни се умножава десетократно да периода 1995 - 2005, като достига -201 млрд долара в полза на китайския експорт.
Според някои анализи причината за последната икономическа криза започнала още 2007 година, са именно тези огромни парични потоци излизащи от Щатите към Китай. Но всъщност зад всеки долар заминал към Китай стоят 5 долара печалба на американски компании в страната и по света, които в последствие остават на сметки на Кайманите.
В резултат на тази гениална игра на пари, производството в САЩ напълно се обезсмисли, като това остави обезнадеждени милиони хора, всеки от които с по няколко ипотеки.


Както казах в началото "В Америка всичко е голямо", за това и кризата им бе голяма и повлече всички останали след тях.


Следва:

Дефицит на производството част 4  Китай - фабриката на света
Дефицит на производството част 5  А сега на къде?