„Характерите” на Чавдар Начев

Изложба в галерия за алтернативно изкуство Алтерего

"Ева" и "Адам"

Вчера присъствах на откриването на първата самостоятелна изложба на моят приятел Чавдар Начев в една от галериите в културен дом Средец, на ул. Кра кра 2А.

Галерията е малка и е реализиран проект на фондация Алтернатива в изкуството, която подпомага развитието на таланти, включително и такива с психически и физически проблеми.

Разбира се Чавдар няма нито психически, нито физически проблеми, въпреки странния си стил на рисуване и първоначалното впечатление от картините му пресъздават добре Алтернативното му. Стилът на Чавдар е уникален по своему, както на всеки художник и създава силен ефект върху зрителя, което е основния смисъл на изкуството

Картините притежават стил, който би подсилил атмосферата около тях, както в домашна обстановка със съвременно излъчване, така и в модерен офис, обитаван от млади хора с характер. Творбите се предлагат на нормални цени за млад автор започващи от 150лв.

Изложбата ще може да се види поне още две седмици в галерия Алтерего на ул. Кра кра 2А.


Желая успех на автора и галерията!

Ето малко снимки от събитието и картините.

"На прозореца" и "Бягство"

От дясно на ляво: "Танц" "Цигара" "Пропадане" "Семейство" "Адам и Ева

"Цигара"

"Танц"

"Секс"

"Адам и Ева"

"Леда и лебеда"

Малката галерия

"Мислителят"

Има ли средна класа в България (коментар на анкета в в.Дневник)

Смятам, че към 2011 година в Българи започва да се оформя средна класа хора.
Критериите, които за мен подкрепят тезата са, че все повече хора вече не се задоволяват само с това да са нахранени и облечени, да са на топло и сигурно и да не се страхуват че утре някой ще ги прати наистина някъде "на топло".

За мен средната класа са хората, които търсят бъдещето за себе си и децата си изразено не в пари, коли и тези три работи, ами в образование, издигане в обществото и лично извисяване.
В България нивото на образование е много ниско, дори и частното и все повече хора негодуват от това. Което показва, че все пак ги е грижа!
До скоро в политиката се влизаше само за да се налапат, колкото могат защото това ни че завещано от комунизма, а сега вече (след като са се налапали), политиците биха се радвали да срещнат одобрението на хората и медиите, а се надявам и някой ден да видим политици, които работят така че да се чувстват горди от свършеното...

Така, че аз вярвам че през 2011 г. в БГ вече има средна класа. Дано скоро се развие и висша класа хора, надарени със способности да водят останалите към светли бъднини.




Резултатите от анкетата тук

Нощта на музеите и галериите 2011

Отвъд преяждането и препиването, характерно за уикедните по тези ширини, снощи се проведе Нощ на музеите и галериите, която си бяхме наумили да уважим.
След дълго протакване, най-вече поради трудното оттегляне от масата и блудкавите филми по ТВ-то, най-после излязохме навън и усетихме свежестта на пролетната нощ.

Тъй-като преяждането си каза своето, имахме нужда от разходка, пък и предвид хубавата вечер оставихме колата да почива и взехме подземния влак.

За съжаление часът вече беше след 9 и вече бяхме изпуснали почти всички планирани мероприятия по музеите, и галериите, които предварително бях набелязал от програмата на събитието и някои покани във ФБ.

Въпреки това разходката ни се отрази добре, което всъщност бе и целта на мероприятието.
Очевидно не само ние смятахме така, защото центъра на града бе пълен с хора. Никога не бях виждал толкова паркирали коли около Ал.Невски след 21:30 часа, а имаше и автобуси...

По улиците и парковете гъмжеше от хора (повечето с бира в ръка), някои се прибираха, други едва сега излизаха (от някой ресторант) но атмосферата бе приятна. Това което ми се въртеше в главата бе "ние май ставаме нормална страна"

Аз не обичам организираните мероприятия - онези които казват на хората какво да правят, кога и как. Създава се кампания от рода ДНЕС Е ДЕН НА ПОЧИСТВАНЕ НА еди кой си парк, и всички го чистят. А през останалото време го цапат. Или както е в нощта на музеите всички отиват на музей, защото така са им казали, а през останалата част от годината дори не се сещат за това какво има в музея.
Въпреки това сега виждам че такива събития са полезни за обществото.
Полезни са за хората - те участват в събитие, коте едва ли друг път ще видят. освен това прекарват една хубава вечер (или ден)
Полезни са за институциите - най-вече стават известни с дейността си.
полезни са за бизнеса - който се възползва всячески от факта, че повече хора се превръщат в потенциали клиенти.

Миналата нощ посетихме само една галерия и три музея:
Галерия Кредо Бонум (Credo Bonum), където имаше инсталация на снимки, скици и видео на тема забраните в обществото ни - или как това ни пречи да се развиваме свободно.
Там имате възможност да споделите мнение на тема "В името на..." по проект на фотографи от различни страни, които снимат характерни образи и тяхното послание написано на лист хартия.

Музей на Иван Вазов - където изпуснахме литературните четения, но с интерес разгледахме музея консервиран в автентичен вид, вклячително и препарираното куче на литературния патриарх.

Музей на Яворов - страхотна къща - отвън, но вътре е окаяно. прави впечатление изключително стръмната вита стълба, по която бяха наредени свещи за целта на Нощта на музеите и това придаваше още по-злокобен вид на вътрешността на сградата. Настоящето състояние на музея подхожда и до някъде допълва представата за по-скромния начин на живот на Яворов.

По време на разходката в търсене на подходящ бар за нощно кафе по ирландски, се натъкнахме на досега непознат за мен музей


Къща музей на Никола Вапцаров - този дом се намира на последния 4-ти етаж на кооперация от тридесетте години на ъгъла на ул. Хан Аспарух и ул. Ангел Кънчев. открихме я случайно минавайки от там. Добре осветен вход - широко отворен подканващ да посетим музея, който е на последния етаж, и изкачването до там си е направо премеждие. Но вътре всичко е съвсем прясно реставрирано и по-скоро прилича на дом подготвен за продажба на нови собственици с произход отвъд океана. Прясно изцикленото дюшеме, новобоядисаните стени и тавани, лакираните маси и столове не създават атмосферата на къща музей на поет геройски починал преди 70 години, нито пък свежия вид на апартамента не създава впечатление, че е бил обитаван от огняр. Но пък разказите на уредниците в музея са достатъчно цветни и изграждат картинката от революционното обкръжение и местообитание на поета.
Имахме щастието в Нощта на музеите там да присъстват предишната уредничка на музея Катя Зографова, която понастоящем е директор на Националния литературен музей и новите уредници на музея, които освен отношението им към историята са музиканти и със сигурност ще обогатят музейната обстановка с прекрасна музика. Имахме щастието да послушаме малко пиано и цигулка и въпреки, че беше вече след 11 съседите не извикаха полиция. Сигурно са свикнали.
Ако посетите музея на Вапцаров в София непременно идете на терасата - струва си...

Вечерта беше топла, красива, с голяма Луна и без вятър - само за разходка. И в Люлин да живеехме пак щяхме пеша да се приберем.

Беше прекрасна нощ на музеи, галерии, разходки, бавни питиета, поезия и още...

Попара - невероятна музика от сърцето и душата

Точно след като студентите от НХА показаха своите дрехи от хартия в рамките на Sofia paper art fest тази вечер, за коeто бях акредитиран от моята половинка да отразя, имах щастието да чуя концерт на ПОПАРА.

Невероятни звуци, хармонизирани в една странна музика, с удивителен ефект върху публиката.
Слушайте!


Тези момчета не знам от къде изкарват тези звуци, нито от къде им идва идеята да правят музика така, но са страхотни.

Sofia paper art fest 2011

Снимки и видео от ревюто на облекла от хартия създадени от студенти от НХА.
София, 06.05.2011

Ето и дефилето на артистите и техните модели





По късно ПОПАРА разцепиха въздуха със своите уникални изпълнения.

Triumph Inspiration Award – Bulgaria 2011

Конкурс на Триумф за млади дизайнери от НХА и НБУ.


От 2008 година световно известната фирма Триумф стимулира млади дизайнери да провокират своята фантазия, като предоставя възможност на студенти от водещи университети да реализират свой модел в реално производство.

Тази година шоуто в България има особена тежест, тъй като победителя от миналата година е българин – младия дизайнер Николай Божилов, който през последните години обра ред награди на конкурси в страната. Неговия модел „Морфологии” бе представен на шоуто тази година, заедно с разработените вече търговски модели, които ще се предлагат в отбрани магазини на Триумф по света.

По тази причина таз годишния конкурс в България мина при много по-голям интерес, както в медиите, така и в средите на академичната общност, занимаваща се с мода.


За мен конкурса бе от особен интерес, тъй-като имах удоволствието да партнирам в вдъхновяването на един от моделите, не само по идейна линия но и по лична такава.

Но в обзора на събитието няма да допускам пристрастия и ще представя събитието през обектива на камерата и погледа ми.

Спектакъла се проведе в Военния клуб, който като че ли е най-подходящото място за целта и бе на ниво. И като организация, и от към съдържание.

Обръщам внимание, че събитието по същество представлява ревю на дамско бельо и приканвам по-чувствителните читатели от мъжки пол да се подготвят психически предварително за да не се получават неудобни ситуации…


Шоуто бе подгрято от изпълнение на танцова група в подходящо облекло и хореография, която бързо настрои публиката за нещо интересно по-натам.

Водещият добре изпълни функциите си, без да допусне никакви „конфузиии” и без да се извинява за недостатъците на живото предаване, каквито сме свикнали да чуваме от родните телевизионни продукции. Все пак тази продукция бе организирана от водеща световна фирма в областта на модата и наистина бе на световно ниво.

Конкурсната част започна с 1-2 стандартни модела, които като че не направиха особено впечатление, но всеки следващ дизайнер, предоставяше на присъстващите в залата чувството че човешкото въображение е безгранично.

Богинята Змия – която владее мъжете, както преди 3600 години в древна Гърция,

Венера, със символа на женствеността.

Парад на суетата

Модела Кураж – който символизиращ стремежа на жените към върховете.

Малката Лотитка също не бе подмината – популярна тема за бельо…

Особен отзвук получи модела Корона, който отново поставя царствена функция на жената в съвременния свят.

Имаше разбира се и още много други модели, чиито концепции за съжаление не можах да запомня, но със сигурност имат достойнства

А големия победител, който ще представи България на световния финал в Берлин е модела с малките цветчета и големите „плещи”, който не можах да разбера какво представя, но за това пък изглежда добре.

Кратък видео колаж от събитието може да кача утре.


Също така утре ще споделя вълненията около модела, в чието създаване участвах предимно косвено, но пък ми отвори очите за това как се създава от нищо - нещо.