Фото разходка по улица Пиротска

Улица Пиротска е една от софийските улици, запазили духа на стара София, отпреди комсомолските отряди и забранения частен бизнес.Имам щастието да живея не далеч от центъра и често се прибирам пеша по тази улица. 

Една от причините по които обичам да се разхождам там е старите сгради, липсата на движение на коли и усещането за градски уют което създават паветата, малките дюкянчета и отдавна фалиралите малки работилници от най-различни занаяти.

Обикновено разходката ми започва от бул. Хр.Ботев нагоре и е съпроводена със сладолед BOSS. За целите на фото разходката обаче тръгнах от началото на улицата  - която част спокойно може да се нарече Търговска и аз не харесвам особено поради кича, който неизменно съпровожда предлагането на стоки в близост до Женския пазар на София.

Но и в онази част на Пиротска има някои хубави сгради, които заслужават внимание.

За съжаление не всички са реставрирани, а по някои дори имат поникнали дръвчета със сериозен диаметър на стеблото.

Основната търговска част свършва с площад, който сега е превърнат в паркинг, и от където се вливат трамвайните релси, сочещи пътя на по-нататъшната ни разходка.

Тук впечатление правят сградата на Мюсюлманското вероизповедание

Най-личната сграда на ъгъла на площада с отбелязана година на строеж 1911-та

и инициали на поръчителя ББ  (колко интересно)

Останалата част не съм снимал, защото е заобиколена от мургави хора продаващи боклуци и не изглежда особено лицеприятно.

По натам точно преди бул. Христо Ботев има голяма сграда с много интересна фасада откъм булеварда.  Калкана на сградата обаче, е в окаяно състояние...

Въпреки това отвъд мизерията на гниещите оголени тухли се забелязват балкони с красиви орнаменти от ковано желязо излъчващи величие.

Орнаментите до някъде напомнят знака на Уфичите във Флоренция.

Същата тази сграда е разположена на едно от най-личните места на улицата - ъгъла на Пиротска и Хр.Ботев и се извисява на 4 нива с ъглова кула оформяща петото ниво.

Прави впечатление, че до последния етаж дограмата е подновена със съвременна, докато самата фасада има окаян външен вид.

Тук-таме има климатици, които допълнително загрозяват сградата, но пък вероятно придава добро усещане на живеещитеработещите вътре в нея.
Едно от фрапиращите неща е поникналото дърво на самата кула - вероятно е доста трудно да се достигне до там за да се махне, но пък и обитаващите сградата, едва ли ги вълнува това.

Надявам се, като паметник на културата някой ден сградата да получи финансиране и да бъде реставрирана както трябва.

По нагоре по Пиротска вече се усеща отдалечаването от центъра, и сградите са доста по-скромни като архитектура, но все така с духа на романтизма от началото на 20-ти век.

Тесните прозорци, икономисващи пространството, все така дават светлина вътре в помещенията.

Двуетажните къщички, с тесни фасади от по 2-3 прозореца и задължителните магазинчета отдолу, подсказват за възможностите и класата на собствениците им.

Култовия някога латино ресторант Токо Роро, сега е пицария и детски парти център, но продължава да впечатлява с красотата на тухлената си окраска.

Местното училище също впечатлява с изяществото на бароковите си форми

Това, може би е най-личната сграда в тази част на улицата.

Абстрахираме се от магазините Чик-Чирик, които преобладават тук и обръщаме внимание на детайлите.

Балкони с небрежно летящи балони...

Стара табелка на д-р Сп.Хубенов, който очаква болните да му се обадят. 

Измъчени от живота хора, очакващи края на свой мизерен живот... 

Но иначе, къде другаде може да видите витрини с подобни неща...

От ул. Опълченска нагоре започва местния парк, където е разположена и църквата св. Николай Софийски има какво да разкрие пред нас.

И тук, сградите са малки, скромни, но романтично красиви.

Нагоре по улицата се усеща порива на пролетариата в сивите фасади.

както и съвременно строителство разпръскано, където инвеститорите са успели да отнемат правата върху рушащи се сгради.

Тук минава и реката, край която обаче е разположен най-абсурдния блок от ерата на Социализма.

Точно тук човек се изправя пред страховитото съседство на Националния център по наркомании,

 разположен точно до параклиса Св.Св.Константин и Елена,

а отсреща има денонощна траурна агенция...
Сякаш пътя на наркомана води естествено през иглата, кръста и стига до гроба...



Но малката уличка Пиротска никак не е малка и определено има какво друго да се види. Именно детайлите правят сградите красиви и създават усещането за цивилизация, каквато е съществувала някога - преди социалистическата идея да почерни всичко.

Орнаменти

 тавански стаички

 

 история

 величие

Ресторанта Трите смока е култов. някога, точно отсреща имаше и хранителни стоки със същото име...

стрехички

 дюкянчета

 хора, чакащи трамвая

 най-впечатляват подобни сгради, които дават облик на улицата като занаятчийска.

Приятна е разходката по Пиротска. Когато свърши улицата, краката някак естествено влизат в парка Св.Тройца и от там към дома.

П.С.
Фото разходката е от месец Май, но я сподеям едва сега.

Поход до манастира Седемте престола

Тези дни използвах част от ваканцията си за малко туризъм и от вилата ми направихме поход до манастира  Седемте престола, който се намира от другата страна на планината Ржана.

Последно бях ходил на Ржана за боровинки преди десетина години и пътя ми бе по-спомени. Спрямо вилата ми се намира на 1-2 баира разстояние - или около 5-6 км по права линия, но от там е непроходимо (почти) и ние минахме по обходния път за джипове, който е около 13 км. до горе.
Пътя откъм Ботевградската част на планината, където се намира вилата ми е приятен - до горе се върви през горски път, който не е много стръмен.

Поради последните валежи имаше доста гъби, но в гората открихме едва 2-3 от нашите.
Тук има снимки на повечето гъбки, които има в района, но от съображения за сигурност аз обръщам внимание само на манатарките.

На билото на планината гората свършва, и пътят продължава през ливади от предимно конска трева, която е на големи туфи и през нея трудно се ходи, но за това пък има път за коли (разбирай джипове или каруци), през който се върви нормално. По билото на планината има доста хубава гледка към полето и към околните върхове. Казват, че при хубаво време се виждало и кубетата на Александър Невски, но това е по-скоро мит...

Не минахме по най-краткия път до село Осеновлаг, тъй като на билото има доста кръстосващи се пътища и аз по навик тръгнах към върховете, които бях обхождал преди, но след кратко лутане и помощ от едни мотористи, скосихме пътя си през конската трева директно към Осеновлаг.

Ето карта с маршрута ни (в червен цвят), която впоследствие намерихме окачена на стената на Манастира.

Село Осеновлаг е подобно на селото, където е вилата ми - последното село преди да почне планината и къщите са разпилени покрай реката и нагоре по баирите. Красиво е и в жегите е приятно за почивка.
В Осеновлаг има голям модерен рибарник за пъстърва, който дори осигурява препитание на няколко човека, за разлика от повечето села в района, където няма никаква работа за местните. Има стандартен център с магазин, кметство, и градинка с паметник на местните шумкари от партизанско време.
Но най-голямата атракция в селото е комплекса "Чифлик Ненкови", където е направен приятен ресторант градина, предлагат се разходки с коне и понита и най-голямата атракция - частна зоологическа градина в която има: Щрауси, зайци и други гризачи които не видях, доста пернати, нутрия, едни много красиви козички (големи колкото котки), лама, елен лопатар, благороден елен, муфлон, енот и др. животни които не видях.
Мястото е осеяно с коли от най-различни места, гъмжи от деца и народ дошли да видят зоо-то. За съжаление обслужването в ресторанта е ужасно, най-вече поради големите разстояния, които изминават сервитьорките и доста се бавят поръчките. Но шкембето им го бива. Съвета ми е да седнете по-близо до кухнята за да ви обърнат внимание по-бързо!
Ето снимки от комплекса и селото.


Оказа се обаче, че Манастира "Седемте престола" се намира на 7 км. след селото по асфалтов път. Разбрахме го едва на Ржана, от мотористите които ни упътиха. Бяхме излезли на поход и ходенето по асфалт не е особено приятно, за това от Осеновлаг до манастира се придвижихме на стоп.
Използвам случая да благодаря на хората които ни взеха и на отиване и на връщане.

Смятам, че в днешно време пътуването на стоп вече не е толкова страшно и за шофьорите и за пътниците и е един хубав начин за сближаване между хората.
Мога да кажа, че извадихме късмет че ни спря една кола, тъй като веднага щом стигнахме до манастира се изля най-страховития дъжд с градушка който съм виждал.
Ето видео.

Манастира "Седемте престола" е интересно място с доста история и архитектура. Настоящата икономка Веска и хората, които го стопанисват се грижат за външния вид на сградите и интериора, въпреки че имат малко странен вкус, който граничи и преминава доста отвъд границата на кича.
Ето моите снимки от там.

За съжаление условията в стаите за спане са  много близки до монашеския стандарт на живот отпреди сто години и определено не си струваха 15-те лева на легло. При големия дъжд, който ни посрещна през прозореца преливаше вода, а тавана прокапа на няколко места. По-късно се оказа, че във всички стаи е така, тъй като на сутринта пред всяка стая бяха извадени дюшеците да се сушат проснати на перилата.
Въпреки това спахме като къпани след големия преход, който направихме.

 Най-голямо впечатление в манастира правят сградите и особените дърворезби по гредите, орнаментите с които завършват прозорците и вратите, огромните секвои в двора и огромното разстение Алое под чердака.
Църквата е също интересна. Както всяка християнска църква е във формата на кръст, около който има изградени малки стаички, които са оформени като параклиси, на различни светци, единия от които беше Св.Стефан :)
Според легендите те са направени от 7 боляри (воеводи), които са изградили храма през пет-шестнадесети век.
Едно от най-впечатляващите неща в "Седемте престола" е историята с опожаряването на манастира и по-скоро това което е вдъхновило Иван Вазов да напише баладата "Клепалото бие" посветена на самоотвержната вяра на последния монах загинал биейки манастирското клепало. Това клепало било дървено и по-късно е заменено с желязно, изровено от близката римска крепост. Сега обаче има и дървено и желязно клепала и три камбани вероятно дарени от вярващи хора.

Между другото звукът на желязното клепало наистина отеква надалеч в планината.

През последните 40 години игумен на манастира е бил Димитър Кръстанов, чиято паметна плоча намерихме по-нагоре по пътя от Осеноввлаг, където вероятно е починал. Но в двора на манастира има негов гранитен паметник, на който има надпис, от който останах поразен "за 43 години служба каквото успях направих"....

В двора на манастира, зад църквата има и друга паметна плоча на писателя с псевдонима Змей Горянин, който след гонения от Народния съд се е заточил в манастира до последния си дъх. Според местните той сам си е домъкнал огромния камък и го е надписал точно преди да почине "при  неизвестни обстоятелства"

Повече информация за манастира тук

На връщане от Манастира с препълнени души и празна раница, краката сами крачеха към вкъщи. А по пътя имахме щастието да напълним две торби с огромни печурки, което допълнително обогати пътешествието ни.

Работодатели vs Служители

Защо в тая държава хората си вършат работата само когато някой ги накара, сякаш това не е тяхна работа а на техните работодатели, които само експлоатират служителите си за без пари?

Ето една главоблъсканица:
Дали защото работодателите плащат малко - служителите не си дават зор?
Или работодателите плащат малко защото производителността на хората им е на отрицателно ниво.... ?

Като за яйцето и кокошката, само че на тази учените намериха отговор!

Обаче аз имам отговор на нашата главоблъсканица.
Българските работодатели се задоволяват с такива служители, защото и те самите са същите. А чуждите работодатели именно заради това са дошли тук - заради евтиния труд. Няма евтин труда, няма работа.

Интересното е, че нито работодателите, нито служителите, нито политиците имат интерес труда да поскъпва по различни причини:
- работодателите - разбира се поради факта че по-високите им разходи намаляват конкурентоспособността им и респективно тяхната печалба. Те обаче не правят сметка че с по-качествени материали става по-качествен продукт, защото в България качеството не е целта.
- служителите винаги искат повече пари, обаче могат да ги получат срещу повече задължения, а в България служителите се плашат от нови задължения или дори нови знания за това как да си вършат работата по-добре и да поемат повече работа.
- управляващите пък нямат интерес хората да се развиват, първо защото по-знаещи и можещи хора се управляват по-трудно, и второ защото самите управляващи имат същите негативни качества по отношение на личностното развитие като останалите хора и ако някой се извиси над тях ще се чувстват малоценни.


п.с.
аз съм един разочарован гражданин на страната, служител в моята фирма, и бунтуващ се бъдещ собственик на фирма!

Кризата в Китай се задълбочава

 Все по трудно става да се прави бизнес с Китай. Долара е скъп, цените на труда там растат нагоре, отказват се поръчки, променят се договорени условия, въобще кризата там май е по-сериозна отколкото в Европа.

А там растат нагоре, отказват се поръчки, променят се договорени условия, въобще кризата там май е по-сериозна отколкото в Европа.

Този ефект допълнително затруднява местния пазар, който е все по-зависим, от
китайските стоки.
По-долу е поредното писмо от доставчици и техни представители, което е повод да се замислим...

----------------------------------------------------------------------

Уважаеми г-н Stefan

Искам да обявя, че поради съществени промени в курс на еврото и покачването
на заплатите с 21% в Китай, ние трябва да се променят цените от 1 август
2010 година. Ние изчислява някои нови цени възможно най-ниски за вас и вашите клиенти Моля, вижте прикачените файлове.
Може да се купят стари цени до 31 юли 2010 г., искам да ви напомня плаща
транспорта до склада и, че няма минимално количество, което да бъде осъден.
Вашият отстъпка е ...%.

Се предлагат с всеки детайл.

С уважение,
...
----------------------------------------------------------------------

(текста е с доста грешки, но представителя не е българин и явно ползва

преводач)


В един нормален пазар увеличаването на цените на вносните стоки, би било добре за местното производство, но имайки предвид тенденциите на пазара, голяма част от производствата в страната затвориха, или са ориентирани към затваряне.

Като добавим и факта, че в Европа и близките до Европа региони, голяма част от суровините за производство са с намален производствен капацитет или пък вече не се произвеждат, зависимостта от китайските доставки е ключова.

Което ме навява на следния сценарий:

1. Цените на местния пазар (почти на всичко) ще се увеличат значително
2. Част от местното производство ще започне да се възстановява, и ще има нов подем в икономиката - този път на по фундаментално (не само попълване на производствен капацитет на ишлеме)
3. След 3-4 години тъкмо ще се възстанови и ще започне да се внася от нови източници, като например Азербайджан, Бразилия, Суринам, или Зимбабве.
4. Цените ще паднат и производството отново ще замре.

ррр...

Това е моята прогноза
Може да се възползваме от това....

Още Китайски несгоди: В Китай има сериозен недостиг на хора