Дефицит на производството част 2. Европа - стара, но златна

 

 Изображение:http://bertmaes.wordpress.com/

Тази тема е продължение на темата Дефицит на производството - накъде след Индустриализацията, 

В  предишната тема поставих някои основни тези и описах накратко Историята на производството в България.

Сега следва Производството в Европа

Историята на производството в същинската част на Европа естествено следва основните икономически и социално-политически логики, където увеличаването на населението, неминуемо изисква увеличаване на производството и обратното. Това е свързано с изхранването и обезпечаването на битовите потребности, необходимостта от повече работни места, по-стойностен начин на живот и разбира се стремеж към съвършенство, което в края на миналия век се е оценявало най-вече с наличие на пари и власт.
За разлика от България, в Европа (от Белград на запад) цивилизационното развитие е минало през феодален строй, в който различните класи на обществото ясно са съзнавали своето място и функции на земята. Докато ние сме се боричкали да си установим държава, да установим династия и да се борим с нашественици, по онези земи децентрализацията на властта е завладявала обществените нрави, а замъците са никнали по всеки баир, докато поданиците около тях с радост са си изкарвали правото си на живот с труд и пот за техния личен лорд, вместо за някой, която никога не са виждали.
Именно този труд на предишните поколения е възпитал в следващите още по-силно отношение към труда като стремеж за личностно развитие. Развитие, което ще накара някои общества да осъществят по-бързо "народна революция" от други и по-бързо да покажат своя потенциал за развитие.
И развитието естествено следва народопсихологията. Докато на Юг в стремежа да освободи душата си, обществото прави културна революция, на Север и на Запад революцията намира израз в стремеж към свобода за развитие на личната собственост и просперитет. 
Докато на Юг развиват творчеството си, на Север се развива науката, докато на Юг танцуват и се веселят, на Север правят заводи и развиват нови технологии. И до ден днешен така...



Всъщност Индустриалната революция в Европа тръгва от Запад на Изток и до голяма степен това отразява и настоящето цивилизационно развитие на обществата. Колкото по на запад - толкова по-развити са обществата. Странното е, че земята е кръгла и погледнато под различен ъгъл във времето и пространството този феномен може да направи различни Изток и Запад.

Историята на производството в западна Европа продължава (и започва да свършва) до малко след войните, когато благодарение на плана Маршал Европа преживява нов ренесанс, чрез повторно първоначално натрупване на капитали, което от своя страна води до ново преразпределение на пазарите и основните играчи в тях. 
Но тази повторна първоначална вълна на изграждане на икономика целяща на възстановяване на средствата за и осигуряване на стабилно работещо общество, бързо претърпява промени,  тъй-като "цивилизоваността" там изведнъж става толкова масова, че никой вече не иска да си цапа ръцете и обувките с работа на улицата, в завод или на полето. 

Това е свързано с новото  революционно откритие, че не е нужно да притежаваме и развиваме производство за да сме богати - трябват ни пари. И от тогава насам, вместо да се произвеждат блага, става модерно да се произвеждат пари. Буквално и преносно. Буквално, защото отпада златния стандарт и парите започват да се произвеждат на конвейер, а преносно защото се развиват финансовите пазари, където парите произвеждат пари.

Следвайки горните тенденции заводите се изместват на Изток, производството изчезва, а трудовата заетост на хората преминава към в търговията, услугите, финансовите пазари, инвестициите и други имагинерни неща.



Следва:

Дефицит на производството част 3.  Америка - новия свят в нова светлина
Дефицит на производството част 4  Китай - фабриката на света
Дефицит на производството част 5  А сега на къде?

Дефицит на производството - накъде след Индустриализацията

Живеем в интересни времена! (и сме проклети за това...)*

Изображение: http://kingworldnews.com/

Тази тема засяга настоящия дефицит на производството в България, в Европа и в останалия свят като цяло, породен от една определена крива на развитие на Индустриализацията, която неизбежно съпътства жизнения цикъл на капиталистическия строй в който живеем.
Преди време писах за Края на парите, където поставих някои основни тези защо този икономически строй, в който сме набедени да живеем не върви на добре, но сега продължавам с темата за това какво кара производството да се обезсмисля погледнато през политико-историко-географски ъгъл.

Ще започна с кратко описание на развитието на производството, пречупено през моя поглед, без претенции за историческа изчерпателност, разделено политико-георафски тъй-като различните частни на света, които познаваме имат специфичен начин на развитие, като в същото време са исторически свързани за целите на темата.

История на българското производство

В зората на индустриализацията България е все още под османско управление, но въпреки това предприемчивостта на бизнеса намира нужната свобода са развитие, въвеждайки новите технологии в манифактурно производство. След освобождението еманципацията на бизнеса намира още по-голяма свободата за развитие. Но либерализацията на пазарите след освобождението съгласно спогодбите от Берлинския договор, противопоставя традиционните занаяти с новите технологии за производство, които заплашват да заличат цели отрасли.  Манифактурното производство се окрупнява в модерни за времето си капиталистически структури, а селското стопанство, което за България е традиционен водещ сектор се модернизира с най-съвременните за времето технологии. Развива се и публично-частния банков сектор, който се разраства успоредно с бизнеса, подпомагайки го с финансиране. Разбира се, както често се случва в българската история, вътрешно-държавнически вражди подкладени също от външни интереси, размътват водата на бизнес развитието и несигурността на младата тогава демокрация, представлява най-рисковия фактор за инвеститори и предприемачи. Фактор, който по-късно допуска невежеството да надделее и да остави управлението на страната ни ръцете на хора с ливадно образование, опиянени от източни обещания и респектирани от шмайзери.

Когато решихме да строим социализъм, основан но държавното стопанство, цялата икономическа система претърпя колапс и практически бе преобърната с хастара навън - буквално. Тези които бяха на машините застанаха да управляват фабрики, а тези които дърпаха юздите на воловете започнаха да дърпат яздите на нацията.
В резултат на това думите индустрия и икономическо развитие станаха мръсна дума, защото бяха неразбираеми от новите лидери. На место това новата икономика трябваше да се преустрои в обслужване на своя донор - за което бяха изградени огромни (за страната ни) предприятия, вдигнати от пролетарски труженици, в които работеха хиляди работници, оставяйки думите безработица и пазар на труда извън речника на социалистическата икономика.

Това доведе тази армия от верни роби на строя (по стечение на обстоятелствата наши родители) до състояние, в което те си вършеха работата не за да правят кариера и личностно развитие, ами просто за да се намират на работа.

Самата икономика бе изградена за да обслужва необятния Съветски пазар, където количествата нямаха значение, а още по-малко качеството. Това доведе до митове за родното производство, според които то е най-качественото, недостижимо и до днес от други, а пословичното трудолюбие на българите минава всякакви граници (буквално и преносно).

С разпадането на "идеалната" система на търговски обмен със СССР и СИВ, родното производство се оказа в състояние, в което трябваше да развива дейност на пазарен принцип, при условия, в които за да се поддържа то трябваше да пълни капацитета си конкурирайки се с други подобни от цяла Европа. Разбира се поръчките не идваха за година напред и трябваше да бъдат търсени с нещо повече от шише ракия и примамливи обещания. Вече приватизираните предприятия трябваше да се преструктурират съобразно пазарната конюнктура и огромните застроени площи, които не можеха да се поддържат с минимално натоварен капацитет, бяха разпродадени или отдавани под наем.

(Тук умишлено пропускам някои подробности за това как бе осъществено първоначалното натрупване на капитал, защото бих искал темата да се върти повече около икономиката и да е по-малко политическа, но се надявам някой ден тази част от историята да бъде описана в учебниците по право и криминално дело)

Успоредно с това българската икономика бе изправена пред суровата действителност на пазара, където ако не си конкурентен, бърз, находчив и адаптивен, си обречен на провал.

Въпреки, че според сигурни източници в текстилния бранш например (сигурен съм че и в много други сфери), през 90-те години на 20ти век е било най-сладкото време за правене на бизнес, тъй като в страната са идвали клиенти от запад, които са купували всичко де що е останало по складовете на огромните предприятия, на цени каквито им се кажат. Предполагам, че бизнеса е бил сладък, тъй като новите собственици (често РМД-та) не са си мръднали и пръста за да произведат това, което са продавали, а пък посредниците, които са ги свързвали с "богатите западни бизнесмени" успешно са договаряли цени, които да удовлетворят и трите страни използвайки добре познати методи с шише ракия и още нещо, в малките часове на деня.

Всъщност суровата действителност на бизнеса от 90-те години е, че руския пазар го няма, а бизнеса в Европа е вече толкова е развит, че за да задоволи търсенето и да надделее конкуренцията се ориентира към внос от Китай. Или както аз го наричам "отдалечено производство". С настъпването на новия век, българската икономика вече се ориентира към такова отдалечено производство, виждайки трудности да се конкурира ценово с великия китайски народ и високите очаквания за ниски цени на развитите европейски пазари. Не че заплатите по онова време (а и до сега) са особено високи и натоварващи местната продукция, по скоро поради факта че производителността на труда тук е отрицателна. В смисъл, че за да се свърши дадена работа често са необходими повече от един човек, защото както казваше шефа ми "Единия знае да пише, а другия знае да чете". Но и двамата искат високи заплати.

Всъщност Индустриализацията не се изразява с изнасянето на производството в Китай. Тя е свързана с прегряването на пазарите, които изискват намаляване на цените и съкращаване на ресурсите вложени в производството и реално обезсмисляне на производството като предмет на човешката дейност.
Това е и същината на темата и която следва естественото развитие на капитализма. Индустриализация в производството, Индустриализация в изкуството, Индустриализация в публичния сектор (Реклами в поликлиниките; Паркирането в центъра), Индустриализация в медиите и т.н.




Следва:
Дефицит на производството част 2.  Европа - стара но златна
Дефицит на производството част 3.  Америка - новия свят в нова светлина
Дефицит на производството част 4.  Китай - фабриката на света
Дефицит на производството част 5.  А сега на къде?

* Из една древна китайска поговорка

Моят протест (Ода на недоволния гражданин)

Изображение: http://www.socialtechpop.com/

Не искам да имам скъпа кола

И телефона ми не ща да е златен.

Не ми е нужно всичко това,

Отдавна не се радвам по този начин.

Наскоро пътувах в далечна страна,

И разбира се видях различен света.

Свят отдавна минал по пътя паричен,

Свят превърнал се почти в епичен.

Където държавата за хората се грижи

А не като нас - недраги, немили.

Където народа сам се управлява,

Дори да не знае, държавата си притежава.

Защото Държавата от хора се изгражда,

Хора избрали общество да стават.

Избрали да имат своето право

И задължения, и закони за тяхното благо.

А тук например, паркират както си знаят,

Правилата не спазват, дори не ги знаят.

Защото законите не са техни дела,

Нито са правени за техните деца.

Това е защото объркан е този народ,

Объркан от историята на своя род.

Не намерихме сили алчността си да надвием 

И заедно всички своето гнездо да  свием.

Все търсиме рамо на друг да се опрем,

Да минем по-кратко или държава да окрадем.

Без труд да станем много богати

Да получаваме пенсии, а не заплати.

Да има по-най от всичко край нас,

Да живеем в рай до последния час.

На место да градим държава красива,

Мечтаем за малка колибка ...сред нива.

Не искам да имам такъв живот

И мечтите ми да бъдат толкова жалки

Не ми е нужно всичко това,

Отдавна не се радвам по този начин.

Телевизията - оръжието срeщу разума

 Изображение: http://12160.info/

Телевизията някога е била събитие. После се превърнала в изкуство. После канал за изкуството. После медия за индустрията. А сега е друга медия.

Телевизията днес е средство за контрол на масите. Контрол, който не цели да Ви накара да си купите нещо. Нито да си промените мирогледа. Нито да правите каквото и да било.
Точно обратното! Телевизията е инструментът, който има за цел да Ви попречи да мислите. Да забравите какво Ви тревожи, да не страдате, че нещо Ви липсва, да не търсите отговори, а просто да прекарате още един ден от Вашия живот. И така ден, след ден, Вие изпълнявате социалните си функции; да внасяте осигуровки и данъци, да купувате неща, които не са Ви нужни, да гласувате и да създавате статистика.

Статистика, с която по-късно ще Ви кажат, че живота Ви не е напразен.

Телевизията е само един от каналите, които Ви карат да правите това. Има още много други. Демокрацията например!!!! Някой ти казва, че имаш права, че трябва да си ги отстояваш. Какви са тези права и кой е този някой?

Демокрацията би трябвало да дава свободата да изберем на къде да се развиваме, да избираме измежду опита на предишните поколения и този който бихме могли да оставим след себе си. На место това тя е нещо, което ни вкарва в коловозите поставени от другите като нас - по път, по който хората в някои части на света отдавна са преминали и резултатите сега са видими...

Но телевизията не показва това!!!
Напротив! През 2012 година по телевизиите в България върлува култура, която предоставя трите най--низши форми на интелектуално задоволяване (трите С):
1. Смях - най-лесно възприеманата форма на "изпразване" на съзнанието. Когато човек се прибере след работа, смеха му помага да забрави умората, натовареността от работния ден, дори да седне на масата с усмивка. Смешните предавания и филми са позиционирани именно по време, когато хората се прибират от работа.
2. Секс - това обобщава най-ниските форми на умствена удовлетвореност. Онази част на умствеността, която най-силно е обвързана с тялото (редом с пиенето и яденето). По нашите ширини, през последните години, сексът ни съпровожда навсякъде. Музиката, модата, ценностите за красиво и добро, натрапени ни от всички медии - you name it...
3. Сън - сънят е необходим на човек за да освободи напрежението от мускулите и от ума си, за да може мозъкът да си почине. А като си почива мозъка, умът не мисли. Или поне съзнанието. Телевизионната програма е така направена, че да мине възможно най-бързо времето, откакто се прибере човек вкъщи и дойде време за лягане. В края на този период,  дори програмата е толкова скучна, че сънят е най-естествения и завършек. За това са измислили автоматичното изключване на ТВ-тата.

Интересно нещо е човешката природа обаче. Когато човек спи, съзнанието си почива. Но докато човек се губи от прекомерно дълбок сън (в пряк и преносен смисъл), подсъзнанието започна да надделява и да поставя въпроси за истинските ценности и смисъл от нашия живот.
 Не случайно в сънищата си не гледаме телевизия...


Дълбоки сънища!!!