Не да мрази и да вреди на ближния. Но развитието на обществото го прави такъв. Можем да стигнем до този извод, когато проследяваме развитието на човешкия живот. От самото раждане, растеж, съзряване, узряване, цъфтеж, плодотворност, зрялост и заник.
Ще започна с раждането и дори преди това, когато хормоните у майката я карат да цъфти и прелива от радост, а света в нейните очи изглежда по-светъл и красив. Още с първия симптом за бременност, в бъдещата майка преливат необясними до този момент вълни на вътрешна радост (разбира се ако самото забременяване не е някакво крайно недоразумение). Тази радост у майката е свързана повече с физиологичната потребност тя да упражни своите детеродни функции, но като оставим физиологията и практичната страна на нещата, новия живот радва родителите преди всичко с това, че дава надежда у тях за един по-хубав бъдещ период на развитие на човечеството.
Когато бебето се роди, то разбира се е абсолютно безпомощно и е на 100 % зависимо от родителите си. В онези първи дни на белия свят, след първоначалния шок от новата среда, бебето започва да опознава всяка част от света започвайки от гърдата на майка си, дъха й, гласа й, шума от автомобилния трафик наоколо и рекламите по телевизията. Във всеки момент то се развива и става все по-пълноценен и независим човек. Но точно в тези първи дни и седмици до 1-2 месеца, ние можем да видим в рожбата си, че човек по природа е добро същество.
В началото на житейския си път бебето няма емоции, няма навици, няма страхове, нито дори спомени (вероятно). То плаче за да покаже, че е гладно или му е студено, а не защото не харесва нещо или го боли. В онези „невинни” дни и седмици, бебето е изпълнено единствено с жажда за живот. Болката, мъката и несгодите са фактори, с които то ще се сблъсква по-нататък.
Но сега то е просто любов!
Забелязали ли сте, че първите му усмивки са само на сън. А какво може да сънува след като няма спомени? Това показва или че прераждането е факт или че в природата на човека има заложена първична доброта и положително настроение към живота. Забелязали ли сте, че бебетата не мигат с очи (почти)? Това значи, че те не познават стреса, нищо не може да ги изплаши и да ги смути. Може да слушате шумна музика край тях, да минава трамвай наоколо или самолет, но те ще го приемат за нещо нормално, което е просто част от света, в който те навлизат. И колкото повече го опознават, толкова повече ще различават доброто от лошото; Радостта от страха. Ще плачат, когато са тъжни и ще се смеят когато са щастливи. Понякога ще го правят просто защото така трябва…
Но сега те са просто любов!
Забелязали ли сте, че с първите колики някои бебета не плачат, а просто се гърчат без да разберат какво им е. С навлизането в живота те ще се запознаят с болката. Започвайки с втората и трета ваксини. По натам ще усетят, този дискомфорт на тялото при все повече ситуации – когато си удрят главата, ритат твърди предмети, драскат си лицето, растат им зъби или пък ако случайно някой ги изпусне от високо...
Но сега те са просто любов!
Докато са бебета, те са обградени единствено от любовта на родителите. Те не познават други чувства, докато не срещнат други хора. На детската площадка, или в градината. В училище, в университет в борба за работа и успехи. Те ще се сблъскат с човешката природа – такава каквато тя се преобрази, когато човека стане част от обществото.
Но до тогава те са просто любов!
И това е нашата природа, от която ние постоянно се отдалечаваме.
*На Виктория - остани добро същество
