Пеещите фонтани

Това прекрасно клипче е направено в Барселона. Беше ми любезно предоставено от Деси, за което съм й благодарен.

 

Изяществото на този фонтан, един от многото фонтани в Барселона е подсилено от прекрасна музика, подплатено с разноцветни светлинни и умело режисирано в синхрон за още по-голям ефект.
Фонтана Font Màgica е разположен в един от 68-те общински парка на града -  Montjuïc и всъщност е най-големия.
Пространството около фонтана изглежда голямо и предоставя достатъчно място за зрители - туристи, за които това е едно от нещата, които са отишли да видят.

Този текст го пиша без да съм ходил в Барса, но съм твърде впечатлен от видяното за да го пропусна. Още миналата година се нахъсих да ида там, но не можах, а като гледам и тази година няма да мога. Но догодина - Барселона чакай ме, идвам!

Барселона е една от най-големите туристически дестинации в Европа. Града е известен с удивителната си архитектура в стил АрНуво изграден в края на 19-ти век и началото на 20ти. Архитектурата на Барселона е една от най-големите атракции на града, която привлича най-много туристи.
Именно архитектурните паметници са нещата които хората отиват да видят, да снимат и да отнесат вкъщи усещането, че са били на страхотно място.
Повечето паркове в града са общински, поддържат се от общината и са голяма част от туристическите атракции. И как да не са? Та може ли да не поискаш да видиш подобни спектакли, като този фонтан. Съчетанието на музика, светлина, вода и хубава гледка наоколо е толкова вълнуващо колкото и премиера в Миланската ЛаСкала

Да можеше и в София общината да се грижи по подобен начин за своите паркове, така би могла да привлече повече туристи, които искат да си занесат вкъщи приятни спомени от София. (не само алкохолни преживявания).

Представям си фонтаните пред Народния театър Иван Вазов  с подобен на Барселонския светлинно-музикален спектакъл. Може например с подобно шоу да посрещат зрителите на премиерите в театъра.

Всъщност и в момента пред театъра има някакво светлинно водно шоу, но е доста вяло, а музикалния фон е от време на време, само когато някой уличен музикант е наоколо.

Или пък фонтана пред Президенството - Неделя, уличното движение там да е забранено, почетната смяна на караула е съпроводена от военен марж изпълнен на живо от оркестър с еполети, на фона на водно шоу във фонтана осветен с цветовете на знамето ни.

Най-големи възможности предоставя паркът пред НДК, където пространството е достатъчно за развързване на въображението на специалисти в областта на светлинните и водни атракции.
Водните съоръжения са изградени в разцвета на социализма, във времето когато Партията реши да модернизира идеалите на народа чрез културизация и някаква форма на естетика в архитектурата.
Съществуващите фонтани работят и са ефектни за туристите от сърцевината на страната, но определено се нуждаят от модернизация за да привлекат туристи от останалата част на света.

Борисовата градина пък дава толкова други възможности за развитие на туристически атракции, а не само от онези с пуканките и детските влакчета и лодките. Всяко от четирите езера може да бъде грандиозна атракция.
Ариана вече е организирана като такава, но някак твърде комерсиално - зимата е пързалка, лятото за разходка с лодка.

Другите езера в парка не се използват особено.
Езерото с лилиите има златни рибки в него и не е подходящо за голямо водно шоу но пък е доста романтично...

 Има едно малко езерце заобиколено с пейки, което е много красиво и дори затънтено.

По нагоре в парка, в посока х-л Плиска, се намира най-потайното езеро в парка. Разположено е зад Братската могила. Там горе на баира зад ужасяващите сцени на партизанска борба, се таи бетонното корито на правоъгълно езеро, което като бях малък се пълнеше от устите на два лъва разположени точно на гърба на паметника и се отичаше в малка вадика в посока Цариградско шосе. Не мога да си представя определено светлинно шоу на фона на борческите сцени на паметника, но съм сигурен че един професионалист от световна класа може да измисли нещо.

Южния парк е другото култово място за почивка и разходки в София. Там парковата архитектура е настина на ниво. Има река, езеро, огромни поляни и прекрасни алеи.

Ето още снимки от парковете в София,



Иска ми се скоро да прочета, че парковете в София са сред най-големите атракции на града, редом с архитектурните паметници от древността, православните църкви, както и възстановените барокови сгради от началото на века.

Щом можем да изкривяваме пространството, защо да не можем да изкривяваме времето?

Днес дойдох до Стара Загора. Наложи се да оправя няколко неща по колата сутринта и тръгнахме на път малко прибързано, защото в два следобед трябваше да сме в СЗ, защото имахме час за фризьор!?!?! WTF



Колата ни е стара и съвсем наскоро се сдобихме с нея – по-скоро по наследство. Не се движи особено добре, но има джанти с 1 цол по големи от стандартните за този модел и външно изглежда относително добре.

По пътя, понеже закъснявахме се опитах на направя изчисления каква трябва да ми е средната скорост за да стигнем навреме. Знам, че път време няма, но все пак трябваше да съм подготвен. Принципно колата е доста старичка, както казах вече и не е особено бърза. Всъщност при повече от 100 км.ч звуците в купето са потресаващи и определено екстремни. Дори и да натискам доста педала не съм вдигал повече от 120 км/ч!

Особеното в тая кола е, че като се движиш с 60км имаш чувството, че скоростта е близо 100 а при сто е направо....

Основно това е поради звуците в купето, но на магистралата ми направи впечатление, че се движим относително бързо спрямо останалите коли.



Аз обикновено пътувам по работа със служебна кола, която е по-сносна, и скоростта ми е доста висока. Стила ми на каране е плътно в ляво и почти без да се прибирам в дясната лента. Знам, че не е много коректно да се движа само в ляво, но никога не преча на някой който се движи по-бързо от мен и винаги се прибирам да дам път. Това се случва понякога

Сега с тая „бричка” знаех, че не мога да карам така, защото тя не вдига повече от 120 км. И това не е много комфортно. Обаче на магистралата изглеждаше, че всички коли се движат с 60-80 км, защото аз си карах с 100-110 и ги минавах доста бързо. Дори почти не се налагаше да се прибирам в дясната лента. Изпревариха ме само две три БМВ-та, един 6,3AMG – висока база и разбира се един пернишки голф.

Това ми се стори доста странно! Затова се замислих, че може би има нещо гнило в километража.

Както споменах джантите на колата са малко по-големи и предположих, че е твърде възможно поради километража да не изчислява правилно изминатите километри и респективно скоростта. Не съм чел нищо по въпроса, но като се замисля единствения начин колата да изчислява скоростта, е като брои превъртанията в скоростната кутия и ги умножава по обиколката на гумите (поне за друго не се сетих).

За това реших да си уплътня времето докато карам до Стара Загора, като следя изминалия път спрямо показателите на километраж. Ориентира ми беше зелените километрични табелки на мантинелата.

Така. Началния ми ориентир беше 52-ри километър, когато нулирах километрите.

На 53 км показваше 0.9 км, на 62-рия показваше 9.3, на 152-рия показваше 93.

Това доказа теорията ми, че поради по-големите гуми, км-тата на километража са по-малко. Дори за миг изтръпнах, като се сетих че минах съвсем спокойно покрай едни ченгета с 110. Какво ли им беше показал радара?

Е, ако бях с повече от 140 щяха да ме спрат предполагам, така че се успокоих.



Но се замислих - щом такова дребно нещо, като разлика в размера на гумите може да промени скоростта, с която се движим, то същото това нещо променя времето за което стигаме до дадено място. Е не точно времето за стигане, но измамното чувство, че за 2 часа сме минали 250 км със средна скорост 100 км.ч.

Така, че в известен смисъл, променяме пространството около нас, а също и времето – така както го усещаме.

Ние в децата ни

Децата освен, че външно приличат на родителите си, наследяват и други специфични характеристики на образа.

Като гледам дъщеря ми търся нещо мое, но виждам предимно черти на майка й.
Начина по който ходи
Как си отмята косата
Дребните мимики, които са специфични за майката,
Усмивката, или дори само беглия опит за такава понякога
Начина по който седи на стол и си кръстосва краката,
Начина по който се ядосва, радва,
Ината й

Чудя се дали майка й като я гледа вижда в нея черти характерни за мен, които обаче аз не мога да видя.
Жалко, че няма как да я питам.

Мога да питам други хора, но се оказва че чуждите хора виждат съвсем по различен начин.
Начина по който виждам дъщеря ми е по скоро поглед вътре в самия мен. Тя е не само част от душата ми, която харесвам, а всичко онова което не мога да видя в мен. Тя е повече от Бог, тъй като Бог е просто състояние на ума към което човек се стреми за да бъде по-чисто свързан с останалата част от света. Докато при връзката ми с нея усещам чистата природа, която бушува в човек.
В моменти когато я гледам да си играе или работи нещо, изпитвам такова умиление, че сякаш се сливам с въздуха около нея. Придобивам газообразното състояние което кара хората да летят в облаците.
Подобно е когато си лудо влюбен в някой, но тук е много по-силно тъй като детето ти е част от теб самия – по-добрата част.

Ако приемем, че човек се усъвършенства и това намира израз в поколенията му, то почти винаги (с изключение на случаите на вродено заболяване, причинено от неподходящо кръстосване н гени) децата са по-добри подобия на родителите си.

Дори можем родителите да се учим от тях, защото сме пропуснали много - цяло поколение човешко развитие...