Иван Костов ми отговори

Да, Иван Костов ми отговори лично въпреки, че въпросът ми не бе конкретен нито отговора....
------------------------------------------
Стефане, привет!

Благодаря Ви за добрите думи и пожеланията. Съгласен съм за обремененостите, които носим от комунистическия режим.

Моят отговор на Вашия въпрос е „реформа на образователната система” -
реформа, която ще научи младите хора да си поставят цели, да вземат решения, да правят планове за тяхното постигане и да носят отговорност; ще ги научи да поставят на първо място сред своите лични ценности професионалното си израстване; ще ги научи да се реализират чрез професията си.

Вижте и моя видео отговор по въпроса за българското образование:

www.otgovori.eu/index.php?a=18

Бъдете здрав!
Иван Костов
--------------------------------------------------------

Разбира се, че отговора на въпроса "Как да се научим..." е "чрез по-добро образование"

Това е отговора на човек, който търси кардинално решение на проблема, а не дава просто удобен популистки отговор, който има предимно "мандатен" характер.

За съжаление сме принудени да се съгласим, че единствения начин да приемем новостите е като създадем предпоставки поне децата ни да се научат да приемат живота по съвременен начин. Което обаче означава, че хората които вече сме се изградили личности, сме обречени да живеем с духовете от отминали векове, богати на хубави лозунги и подарени години, спомени за хубавото евтино време или жал за пропиляните възможности, омраза и ненавист към следите от онова време и не на последно място изкривена представа за това какво е правилно и неправилно.

Аз, като не толкова далновиден човек търсех отговор на текущия въпрос Как да се научим да работим съвременно сега, не след 2 поколения.
Е, има начин: като си пратим служителите на стаж или друг вид обучение на запад, поставим им условия и цели за развитие и стриктно ги следваме. Разбира се, не може всички да идат в чужбина, но в някои случаи, не е необходимо ние да ходим там, а да донесем техните постижения тук.
Например: Ако разчитаме хората в офиса да си планират и разпределят времето пълноценно, а на тях не им се отдава (защото не им е изгодно), просто прилагаме система за управление на персонала, в която всеки човек си знае мястото, принуден е да прави каквото се очаква от него, не се занимава със странични дейности и не му се дава възможност (няма време) да се разсейва с глупости.
Мисля, че кризисното време е идеалния момент да се пречупят старите идеологии за това защо му е на човек да работи.

Ето още един положителен ъгъл на икономическата криза.